Просто Мария (Битие без самоличност)

| от |

От Евелина Иванова

unnamed (1)-1

Тя се скита из идеалния център на София. Квадратът, заключил между ъглите си открития книжен пазар на площад „Славейков”, Народния театър „Иван Вазов”, един хотел и няколко министерски сгради. Мястото е едновременно закътано и оживено, но причината да го обхожда по няколко пъти на ден е по-скоро лична. Нейният ход е назад във времето, към спомените й за един „нормален” живот, когато е била чиновник в администрацията. Тогава е имала работа, заплата, дом, ежедневие с малко неизвестни… После настъпила повратната 2000-на година.

– Вас търся – обръщам се към дребната жена, седнала на тясната дървена пейка срещу Гранд хотел София.

– Мен. А защо?

– Споменаха ми за вас. За това, че сте тиха и ненатрапчива. Прииска ми се да си поговорим.

Без да каже нищо, тя изтиква претъпканите с покъщнина найлонови торби и двете успяваме да се сместим на крайъгълната пейка. Запалвам цигара, предлагам и на нея. Тя приема и ми поднася огънче. Бавно затъква зад ухото си падналия на челото й кичур коса и се вглежда в минаващите хора. Преди повече от 13 години и тя е била като тях, редовен минувач, дипломиран икономист и счетоводител в едно от административните здания в близост до настоящето си наколно жилище – пейката срещу Гранда.

– Добре си вършех работата и законите ги познавах, даже в конкурс участвах. Но не го спечелих. Спечелих уволнение.

Ей така, без предизвестие и без социално осигуряване – защото през 2000-та година Законът е бил друг и е позволял освобождаването на хора без усложнения за работодателя. И понеже гадостите се движат в компания, скоро след това изгубва и апартамента си. Един ден непознати нови обитатели на блока, просто не я пускат във входа, дори й нанасят „сръчен ритник на изпроводяк”. Така става клошарка по неволя и скитница на пълен работен ден.

– Как всъщност е името ви? – въпросът ми прозвучава някак от упор, почти неудобен.

– Мария.

– Просто Мария?

– Просто Мария.

Да. Анонимността е изконното право на всеки бездомник. Да си никой на улицата е удобство – за пред тебе си, за пред другите… Мария няма документ за самоличност. Откраднали са й го преди три месеца. Това обаче не я притеснява, а и полицаите не я закачат, от години са спрели да я забелязват. Съжалява само за паспортната си снимка, на нея е изглеждала много различна – хубава и с червено сако.

– Преди бях суетна, вече не съм. В един момент разбрах, че няма как да сключа сделка със сетивата си.

Всъщност Мария е спретната за оскъдните си възможности – кафяв панталон, червен пуловер, бежово палто и черни, окъсани маратонки без връзки. Дрехите й са вехти, но не и мърляви. Поглеждам към черното лъскаво нещо, което стърчи от джоба на палтото й.

-Няма пълнител и не пише, но е красива. – Мария услужливо изважда черната писалка от джоба си. – Писалките винаги са ми били слабост. Тази ми е подарък.

– Не си я изпросила?

– Не.

– Трудно ли ти беше да започнеш да искаш милостиня от случайни минувачи?

– Не особено. Гладът победи.

Казва, че се намират и щедри минувачи. Някакво момче й оставило 20 лева. Купила си храна, кафе, меденка с шоколад , една кука за плетене и кълбо прежда – плетенето й е хоби, както и това да седи пред витрините на новите художествени галерии и да гледа цветните предмети вътре. Твърди, че не е част от клошарски картел, защото е „вълк единак”, не общува с другите скитници, няма приятели, нито семейство.

– Мислех да вляза в бизнеса с вторични суровини, но се оказа, че за там трябва някой да ме препоръча. Бих се наела да чистя в някой хотел срещу храна и квартира, но и за това трябват препоръки.

Явно в слабо уредена страна като нашата, икономиката на връзките и познанствата властва и на улицата. Клошарите с бъдеще познават влиятелни бездомници, които ги внедряват в бизнеса за санитарни услуги или вторични суровини. За онези, които странят от неформалните клошарски синдикати, бъдещето е неясно, дори мрачно.

– Понякога ме е страх. – признава Мария. – Но се опитвам да не мисля за страха. Надявам се всичко скоро да свърши. Да си намеря работа, дом. Вярвам, че ще свърши…

Странен е този позитивизъм на човек с 13-годишен стаж на бездомник. На жена с изгубена самоличност, за която крайгълъните пейки на централна София са единствената битова константа. А може би усмивката и убедеността в по-хубавото утре са заучени техники на оцеляването. Може би Мария действително е загубила самоличността си и се е превърнала в жена с автоматизирани емоции и мисли. Може би животът на молещ за милостиня човек я е преобразил в клише – това на маргинал, който живее ден за ден, проси милостиня и уж вярва в промяната към по-добро.

На изпроводяк й давам някой лев – да си купи нова кука за плетене, че предишната й я откраднали. И да се почерпи с една меденка – от тези най-сладките, с повечето шоколад …

unnamed

Пейката пред Гранд хотел София е обичайна спирка за Мария, която предпочете да запази пълна анонимност и отказа да се снима.

 

 
 

Хари Потър навърши 20 години

| от chronicle.bg, по БТА |

Хари Потър навърши 20 години, тъй като първата книга от поредицата за детето магьосник „Хари Потър и Философския камък“ беше публикувана на 26 юни 1997 година, съобщи в. „Дейли мирър“.

За две десетилетия сиракът с белег на челото измина дълъг път от килера под стълбите на ул. „Привит драйв“ 4 до франчайза на стойност почти 24,5 милиарда щатски долара.

Освен в книгите, филмите и тематичните паркове, любимецът на Хогуортс размаха магическа пръчка и в Уест енд в Лондон. Пиесата „Хари Потър и Прокълнатото дете“ спечели безпрецедентните 9 награди „лорънс Оливие“. Има и успешен сайт „Потърмор“, търговски артикули и, разбира се, втори спин-оф на „Фантастични животни“ с Еди Редмейн в главната роля, който скоро ще излезе в кината.

„Смятам,че може да очаквате внуците Ви да се редят на опашка, за да гледат новите филмови адаптации след 50 години и повече“, каза Джон Грейнджър, който е автор на книга за поредицата и пише докторантура за героя.

„Когато хората говорят за популярна литература след 100 години, те ще наричат това века на Джоан К. Роулинг, както в наши дни говорим за епохата на Дикенс. Имайки предвид, че „Уорнър брадърс“ притежават правата на адаптациите, смятам, че ще виждаме такива, както и спин-офи, дори след като Роулинг не е сред нас“, добави той.

„Книгите са изпълнени с приключения и обрати. Наскоро направихме проучване и Хари Потър отново беше най-предпочитан при 16 до 24-годишните. Причините бяха забележителни. Една от основните беше, че книгите показват, че няма нищо лошо да бъдеш различен и да водиш вътрешна борба с чувствата си. Те съдържат онзи елемент за тийнейджърите, които воюват срещу злото, но след това се обръщат към проблеми от истинския живот. Книгите говорят директно на децата и младежите“, каза Сю Уилкинсън, директор на благотворителна читателска организация.

Самата история как е създаден Хари Потър, е почти магическа. Джоан К. Роулинг била самотна майка на помощи. Идеята за Хари й дошла, докато чакала закъсняващ влак през 1990 г. Тя започнала да пише всеки ден в две квартални кафенета в Единбург. През 1995 г. изпратила първия ръкопис на 12 издатели, но получила само откази. Година по-късно обаче, писателката имала късмет. Издателство „Блумсбъри“ харесало историята, следвайки съвета на Алис Нютън – 8-годишната дъщеря на един от шефовете. Те издали първите 1000 копия на 26 юни 1997 г. и бързо осъзнали, че трябват още. След 5 години Джоан К. Роулинг спечелила почти 306 милиона щатски долара, а днес състоянието й е над 772 милиона долара.

Умението й да надгражда възрастовата граница на поредицата заедно с това на читателите й, се оказа печелившо. Ако първата книга бе насочена основно към 8-годишните, последната прикова интереса на по-големи тийнейджъри. Темите ставаха по-мрачни, чувствата по-сложни, а насилието по-явно.

Вероятно също толкова важен е и умелият начин, по който 51-годишната Джоан К. Роулинг привлече и двата пола. Хари е от мъжки пол, защото писателката осъзнала, че малките момчета не четат за малки момичета.

След като историите станаха по-мрачни, „Блумсбъри“ публикуваха книгите с корици за възрастни, за да заяви, че вече адресатите са и от различно поколение, освен от различни полове.

Джоан К. Роулинг отказа да се обвърже с фирми, които според нея щяха да злоупотребят с Хари Потър или не се вписваха в собствените й убеждения, като „Макдоналдс“.

Според Джулиан Харисън, куратор на изложбата „Хари Потър: История на магията“ в Британската библиотека, има още един фактор за успеха на героя. Това е, че някои от историите в книгите, са заимствани от митове и легенди, които вече познаваме, като съществуването на еднорозите.

„Историите изглеждат свежи, но може да се каже, че ни е генетично заложено да ги харесваме. Това е гениално“, каза той

 
 

Кортни Кокс спря да крие възрастта си

| от chronicle.bg |

Актрисата Кортни Кокс се отказа от козметичната хирургия.

Тя посочи, че това е нещо, към което човек не трябва да пристъпва с лекота. Въпреки че през последните години тя се възползва многократно от услугите й, днес актрисата вече не смята да се докосва повече до козметичната хирургия.

В интервю за модно списание Кортни Кокс призна, че е премахнала всичките си филъри и вече е толкова естествена, колкото може да бъде.

„Чувствам се по-добре, защото изглеждам като себе си. Мисля, че сега приличам повече на човека, който бях“, казва актрисата.

53-годишната Кокс стана известна с ролята си на Моника Гелър в сериала „Приятели“ през 90-те години. Казва, че днес вече е приела, че тялото й ще остарява и външният й вид ще се променя.

„Всичко ще тръгне надолу. Това не са бръчки, това са линиите на усмивката“, казва тя.

“Научих се да прегръщам движението и да разбера, че филърите не са ми приятели”, допълва тя.

 
 

WhatsApp става водещ източник на новини

| от chronicle.bg |

WhatsApp бързо се превърна в място, където хората могат безопасно да споделят и да получaт последните новини.

Според проучване, проведено от Ройтерс институт за изследване на журналистика, все повече и повече хора започват да разчитат на услугата за съобщения, а не на Facebook (компанията майка) за новини. Разбира се, 47 процента от анкетираните (71 805 души) от 36 страни все още предпочитат Facebook, за да научават какво се случва по света. Но процентът на хората, които използват Facebook за новини, е намалял наполовина в тези 36 страни в сравнение с миналата година.

Над половината от WhatsApp потребителите в Малайзия и 46 процента от бразилците заявяват, че използват WhatsApp за новини. Услугата изглежда е особено популярна в Чили, Сингапур, Хонконг, Испания и Турция.

Някои оператори в тези страни предлагат WhatsApp комплекти безплатно за достъп до различни услуги, включително абонаменти за новини, което не е за пренебрегване. В изследването се съобщава, че криптирането от край до край също е фактор, който кара хората да предпочетат WhatsApp.

 
 

Мързелът на мъжете

| от |

Мъжете това, мъжете онова, знам. Но мъжете наистина сме мързеливи дотолкова, че когато видиш някой всеотдайно работлив, си мислиш, че му има нещо. И най-вероятно действително му има нещо. Или получава неадекватно голяма доза самочувствие от това, че върши познато до болка действие много добре, или бяга от някакви кофти събития в живота си, или няма никакви други събития в живота си. Има, разбира се, и мъже, които намират приключение в работата си. Но сега ще говорим за мързеливото болшинство. Нека подчертаем, че мързелът не е  безотговорност, но за това – после.

Колеги ми разказаха за два поредни идентични случая в автомивка. Закарват колата си там в 3 следобед. Мъжът им казва, че, уви, приключва в 6 и няма време. „Можеш ли да останеш малко?“ – запитват, но „Не мога, много съм уморен“. На следващия ден – същото. От една страна човекът работи до 6 и да го попиташ дали не може да работи повече е все едно да питаш таксиметровия шофьор дали не може да кара над ограничението. Има си причини да откаже. От друга страна обаче – аре стига глупости! Таксиметровият шофьор може да кара над ограничението преспокойно! Автомивката също може да остане малко повече.

Мързелът е модерната чума, но си има причина за нея. Просто ни става скучно много бързо.

Дори да работиш с разнообразие, в един момент започваш да очакваш определено ниво на разнообразие. Така ти става скучно и губиш мотивация. Това се отнася до поне 80% от мързеливите мъже.

Мотивация.

Мързеливите не са безотговорни. Безотговорните хора са малко и те бързо са отблъснати от обществото, защото всички мразим да се грижим за несериозни пикльовци. Болшинството мързеливи мъже просто нямат мотивация. Нека пак вкараме двете страни: от една страна, човекът работи на автомивка и чисти коли. Този мъж чисти коли, всеки ден, по няколко и всичките са еднакви. Колко е интересно да чистиш коли. От друга страна обаче не е спечелил длъжността си от Супершоу Невада. Не е като да е изтъркал едно талонче „Златните пирамиди“ и бум – печелите миене на коли. Знае с какво се е захванал, което автоматично значи, че се се съгласил да го прави – тогава да заминава да го прави. Сори. Същото е и с някои полицаи (малко, но ги има). „Ама ние работим в опасни ситуации“. Човече, да… Ти си полицай, това правят полицаите. Радвай се, че има опасни ситуации, иначе ще трябва да разтърваваш пияни холандци по дискотеките.

Разбирам, че мотивацията е ниска, прекалено ниска. Но разваляш хорото, ако не го играеш.

Разсейване.

Мързелът е заешка дупка като в приказката за Алиса. Ако вършиш нещо познато за пореден път и не си набрал достатъчно инерция, за да го изкараш докрай, посредством волята си – YouTube е на два клика. (Разбира се, другите социалки са още по-близо, но моят фаворит е YouTube.) Разсейването е като да губиш на сварка – загубите се увеличават с геометрична прогресия. Ако загубиш 50% от стотинките си, с остатъка трябва да изкара 100% печалба, само за да излезеш на чисто. Мисълта ми е, че се изисква много по-малко воля, за да се дотътриш да си свършиш задълженията, за които си се съгласил, отколкото за да се изкараш от красивите, уютни прегръдки на бездънния YouTube.

 

 

*В текста се правят безпардонни обобщения, които, разбира се, имат своите изключения.