Просто Мария (Битие без самоличност)

| от |

От Евелина Иванова

unnamed (1)-1

Тя се скита из идеалния център на София. Квадратът, заключил между ъглите си открития книжен пазар на площад „Славейков”, Народния театър „Иван Вазов”, един хотел и няколко министерски сгради. Мястото е едновременно закътано и оживено, но причината да го обхожда по няколко пъти на ден е по-скоро лична. Нейният ход е назад във времето, към спомените й за един „нормален” живот, когато е била чиновник в администрацията. Тогава е имала работа, заплата, дом, ежедневие с малко неизвестни… После настъпила повратната 2000-на година.

– Вас търся – обръщам се към дребната жена, седнала на тясната дървена пейка срещу Гранд хотел София.

– Мен. А защо?

– Споменаха ми за вас. За това, че сте тиха и ненатрапчива. Прииска ми се да си поговорим.

Без да каже нищо, тя изтиква претъпканите с покъщнина найлонови торби и двете успяваме да се сместим на крайъгълната пейка. Запалвам цигара, предлагам и на нея. Тя приема и ми поднася огънче. Бавно затъква зад ухото си падналия на челото й кичур коса и се вглежда в минаващите хора. Преди повече от 13 години и тя е била като тях, редовен минувач, дипломиран икономист и счетоводител в едно от административните здания в близост до настоящето си наколно жилище – пейката срещу Гранда.

– Добре си вършех работата и законите ги познавах, даже в конкурс участвах. Но не го спечелих. Спечелих уволнение.

Ей така, без предизвестие и без социално осигуряване – защото през 2000-та година Законът е бил друг и е позволял освобождаването на хора без усложнения за работодателя. И понеже гадостите се движат в компания, скоро след това изгубва и апартамента си. Един ден непознати нови обитатели на блока, просто не я пускат във входа, дори й нанасят „сръчен ритник на изпроводяк”. Така става клошарка по неволя и скитница на пълен работен ден.

– Как всъщност е името ви? – въпросът ми прозвучава някак от упор, почти неудобен.

– Мария.

– Просто Мария?

– Просто Мария.

Да. Анонимността е изконното право на всеки бездомник. Да си никой на улицата е удобство – за пред тебе си, за пред другите… Мария няма документ за самоличност. Откраднали са й го преди три месеца. Това обаче не я притеснява, а и полицаите не я закачат, от години са спрели да я забелязват. Съжалява само за паспортната си снимка, на нея е изглеждала много различна – хубава и с червено сако.

– Преди бях суетна, вече не съм. В един момент разбрах, че няма как да сключа сделка със сетивата си.

Всъщност Мария е спретната за оскъдните си възможности – кафяв панталон, червен пуловер, бежово палто и черни, окъсани маратонки без връзки. Дрехите й са вехти, но не и мърляви. Поглеждам към черното лъскаво нещо, което стърчи от джоба на палтото й.

-Няма пълнител и не пише, но е красива. – Мария услужливо изважда черната писалка от джоба си. – Писалките винаги са ми били слабост. Тази ми е подарък.

– Не си я изпросила?

– Не.

– Трудно ли ти беше да започнеш да искаш милостиня от случайни минувачи?

– Не особено. Гладът победи.

Казва, че се намират и щедри минувачи. Някакво момче й оставило 20 лева. Купила си храна, кафе, меденка с шоколад , една кука за плетене и кълбо прежда – плетенето й е хоби, както и това да седи пред витрините на новите художествени галерии и да гледа цветните предмети вътре. Твърди, че не е част от клошарски картел, защото е „вълк единак”, не общува с другите скитници, няма приятели, нито семейство.

– Мислех да вляза в бизнеса с вторични суровини, но се оказа, че за там трябва някой да ме препоръча. Бих се наела да чистя в някой хотел срещу храна и квартира, но и за това трябват препоръки.

Явно в слабо уредена страна като нашата, икономиката на връзките и познанствата властва и на улицата. Клошарите с бъдеще познават влиятелни бездомници, които ги внедряват в бизнеса за санитарни услуги или вторични суровини. За онези, които странят от неформалните клошарски синдикати, бъдещето е неясно, дори мрачно.

– Понякога ме е страх. – признава Мария. – Но се опитвам да не мисля за страха. Надявам се всичко скоро да свърши. Да си намеря работа, дом. Вярвам, че ще свърши…

Странен е този позитивизъм на човек с 13-годишен стаж на бездомник. На жена с изгубена самоличност, за която крайгълъните пейки на централна София са единствената битова константа. А може би усмивката и убедеността в по-хубавото утре са заучени техники на оцеляването. Може би Мария действително е загубила самоличността си и се е превърнала в жена с автоматизирани емоции и мисли. Може би животът на молещ за милостиня човек я е преобразил в клише – това на маргинал, който живее ден за ден, проси милостиня и уж вярва в промяната към по-добро.

На изпроводяк й давам някой лев – да си купи нова кука за плетене, че предишната й я откраднали. И да се почерпи с една меденка – от тези най-сладките, с повечето шоколад …

unnamed

Пейката пред Гранд хотел София е обичайна спирка за Мария, която предпочете да запази пълна анонимност и отказа да се снима.

 

 
 

Емили Ратайковски беше похитена от хакери

| от chronicle.bg |

Твърди се, че моделът Емили Ратайковски е похитена от хакер отново и нейни голи снимки са предложени за продажба, съобщава БТА, цитирайки в. „Дейли мирър“.

Бившата победителка в шоуто „Биг Брадър“ Хелън Удс твърди, че са й изпратени над 200 снимки на модела в Туитър и е помолена да ги публикува в онлайн рубриката си в „Дейли стар“.

„Оказа се, че в съобщението имаше линк към фотосите на Емили Ратайковски в iCloud (Айклауд). Този клоун ми предложи да ги покажа в моята рубрика“, каза Хелън Удс.

За първи път Емили каза, че е станала жертва на хакерска атака през 2015 г. Тя защити хората, които са видели снимките в интернет и обвини онези, „които са ги откраднали“.

„Мисля, че веднъж излезли, те са достъпни и не съм сигурна, че е задължително всеки, който ги търси в Гугъл, да бъде определен като престъпник. Хората, които са откраднали снимките, са престъпниците“, каза тя.

 
 

Ще пращаме пари през Facebook

| от chronicle.bg |

Компанията за трансфер на пари TransferWise ще пусне нова услуга, която позволява потребителите на Facebook да изпращат пари през Messenger.

Лондонският стартъп заяви, че програмата вече е готова и че тя ще позволи по-лесна комуникация с бизнеса, както и по-лесно пазаруване.

За сега услугата работи в САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Европа. Facebook има такава опция, но тя работи само в САЩ. TransferWise ще разшири тази възможност за цялото земно кълбо.

Социалната мрежа „отвори“ Messenger за външни програмисти, които да правят т. нар. чатботове (каквато е и въпросната услуга) с идеята да достигне до още повече хора по света. С напредъка на изкуствения интелект много фирми, включително и банки, се надяват скоро да подобрят обслужването на клиенти именно по този начин.

TransferWise е основана през 2011 година от двама приятели естонци Таавет Хинрикус и Кристо Каарман (Taavet Hinrikus и Kristo Käärmann), на които им писнало от високите такси, които искали банките, за финансови трансфери. Днес компанията е оценена на над 1 милиард долара и е подкрепена от няколко огромни инвеститори от Силиконовата долина.

 
 

Знаете ли какво прави Дженифър Лав Хюит?

| от chronicle.bg |

Предполагаме, че свързвате Дженифър Лав Хюит най-вече с тийн хоръра „Знам какво направи миналото лято“ и със сериала „Шепот от отвъдното“.

Това са най-известните продукции с нейно участие, макар че има и други, които ще ви покажем в галерията. Ще ви излъжем, ако кажем, че се възхищаваме на актьорските й качества и гледаме всички филми с нейно участие, но трябва да признаем едно: Лав Хюит има прекрасно лице и чифт невероятни, естествени гърди, които напълно си заслужават да й отдадем заслуженото с галерия по случай 38-мия й рожден ден.

Първо, малко за нея:

Хюит е родена в Тексас в семейството на Патриша Мей и Хърбърт Даниел Хюит. Израства в Ноланвил, Тексас. След развода на родителите й Дженифър и единственият й брат, Тод Хюит, са отгледани от майка им.

Като малко момиче, Хюит е привлечена от музиката, която е и първият й допир с шоу-бизнеса. На десет години, след като е забелязана от скаути, търсещи млади таланти, и след като спечелва състезание за млади таланти в Тексас, тя се премества в Лос Анджелис, заедно с майка си, за да преследва музикална и филмова кариера.

След пристигането си в Лос Анджелис, Хюит се появява в повече от двадесет телевизионни реклами.

Първата й роля е в детското вариете-шоу на Дисни  – „Детско обединение“ (1989 – 1991). През това време тя танцува и пее всички песни в предаването на живо, наречено „Танцувай! Тренировки с Барби“, продукция на Буена Виста. Следват няколко роли в телевизията.

В киното дебютира с филма „Мунчи“ (1992). Дженифър Лав Хюит става известна с главната си роля във филма „Знам какво направи миналото лято“ , като си партнира с Фреди Принц Джуниър, Райън Филип и Сара Мишел Гелар.

Може би много от вас не знаят, но Дженифър е и певица. Тя подписва с Атлантик рекърдс и Джайв рекърдс. До днес най-известният сингъл на Дженифър Лав Хюит е „BareNaked“  към едноименния й албум, реализиран през 2002 година. Изпълнява някои от саундтраците към филми, в които участва.

В галерията горе ще видите снимки на Лав Хюит от различни нейни моменти. Като във всеки един, тя е безупречно секси.

 
 

Apple започва производство в Индия с iPhone SE

| от chronicle.bg |

В следващите няколко месеца Apple ще започне слобяването на iPhone SE смартфони в Индия чрез контрактор в Бангалор, съобщи Reuters.

Това е поредният ход на компанията за намаляване на цените на производството на iPhone. Идеята на преместването е да се намалят разходите и да се увеличи пазарният дял на телефоните, които са скъпи за стандартите в Индия. И въпреки това, почти половината от телефоните на индийците са на Apple.