Пропастта, която дели България

| от | |

7Road_Sofia

Големият български писател Константин Константинов в книгата си “Път през годините” задава ироничния въпрос: “Провинцията – не започва ли тя от светофара при халите?”, визирайки провинциалния характер на столицата по онова време, пише Гласът на Русия.

Днес София е модерен европейски град, в който живеят 1.4 милиона души, или малко над 16.5 процента от населението на страната. Но в нея се произвежда близо 33 процента от Брутния вътрешен продукт на България. София е градът, в който са съсредоточени всички министерства, банки и големи финансови и научни институции, агенции и национални медии. Опитът на бившия финансов министър Симеон Дянков да извърши децентрализация като прехвърли министерства или техни звена от столицата в провинцията, се провали с гръм и трясък защото бе лишен от икономическа и социална логика.

Девизът на София: “Расте, но не старее” остава в сила. Нейното население се увеличава с 30 хиляди души годишно. Но поводът за тези редове не е оптимистичен като девизът, а е тревожен феномен – социалната и икономическта пропаст между София и провинцията, която не е от вчера, става все по-опасно дълбока. Средният доход на човек от домакинство в столицата например е 1159 лв., докато в област Силистра е 700 лв. Подобна е разликата между София и Видин, Враца, Монтана, Пазарджик и други областни градове. При това доходите на столичани се увеличават с 12 процента годишно, докато в Силистра или Видин увеличението е под 5 на сто. Ако тази тенденция се запази след двайсетина години силистренци и пазарджиклии ще получават една пета от доходите на софиянци. Това показват данните от проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ), акцентиращо върху задълбочаващата се пропаст между стандарта и качеството на живота в столицата и в останалите области на страната.

Икономическата криза продължава да задълбочава тази пропаст, която дели българите на софиянци и останалите. Според анализа на ИПИ това важи не само за нивата на средногодишния доход на гражданите, но и за индикатори като безработица и заетост. Фрапираща е разликата между София и Видин например в сферата на заетостта. Безработицата в столицата е 3.6 процента. За страната тя е 12.8 на сто. В 20 от общо 28 области е над средната за страната, като най-висока е във Видин – 22 на сто, Монтана – 20,8 на сто, Враца и Смолян – 20 на сто. В тези области средния годишен доход на член от домакинство е под 3000 лева.

Логични и очаквани, при такива статистически данни, са и потресаващите факти на Националния статистичеки институт за смъртността, която в София 11 на хиляда, а в област Видин – 38 на хиляда. Населението на България се топи със седем души на час. Обезлюдават цветущи допреди двайсетина години селища. На всеки 60 минути петима българи умират, а двама емигрират. В малките градове и в селата не достигат лекари, няма аптеки, няма магазини, нито пътища с нормална настилка, в някои села няма дори питейна вода. Двеста български села са напълно обезлюдени през последните 20 години. В над две хиляди села живеят по 50-60 души, предимно възрастни хора. В столицата картината е коренно различна. Улиците й са задръстени през целия ден от скъпи автомобили, моловете са пълни с купувачи, без резервация в ресторантите не може да се намери място…

Перспективата отново е в полза на столицата. През следващите седем години различията между София и провинцията ще се задълбочават драматично. Проектът на новата оперативна програма “Региони в растеж” предвижда София да получи 20 процента от бюджета на програмата, който е 3 милиарда лева. Следващите осем големи града, които по броя на населението изпреварват столицата ще получат общо едва 15 процента от тази сума. Пропастта, която дели България става все по-дълбока…

 
 

Оскар Уайлд: творецът, който продължава да ни се присмива

| от |

Да харесваш Оскар Уайлд в днешно време е направо задължително. Почти толкова, колкото и да признаваш приноса на Вазов към българската литература, въпреки, че си чел само „Под игото“ до десета глава в шести клас. Някак е почти невероятно да прочетеш на някого афоризмите на английския класик и да не чуеш: „Ох, толкова ми е любим!“

Да, ако знаете какво означава De Profundis, познавате Лейди Бракнъл, името Базил не го свързвате първо с босилек, ако щастливият принц ви кара да се възмутите от населението, на вас Оскар Уайлд може и да ви е любим. Всичко по-малко от това ви поставя точно в графата хора, на чието осмиване най-великият английски писател посвещава творчеството си.

„ – Английското висше общество се състои само от баби и елегантни горделивци.
   -Напълно сте права, мъжете наистина са баби, а жените елегантни горделивци.“

Не, това не е поредният афоризъм, който ще намерите в сборниците. Това са реплики от една от великите английски пиеси, „Идеалният мъж“.

Защо толкова се превъзнасяме по Оскар Уайлд? Като изключим приятните „мисли“, които от време на време споделяме, има много повече неща от това. Той е творецът, който живее и твори в разгара на викторианска Англия. Времето на фалша. На висшето общество, което живее на гърба на народа, създава образци на подражание, които самото то потъпква, когато затвори вратите на дома си, но на публично място отстоява повече от пламенно.

Оскар Уайлд е човекът, който се присмива над времето, в което живее. И го прави повече от майсторски. Пиесите му са писани за хората, които ги гледат. Публиката ги гледа и се залива от смях. Дали е разбирала, че тя самата е прототип на случващото се на сцената? Може и да е, но да я е било срам да си признае. А може и да е гледала на себе си като толкова „морална“ , че да не е разбирала дори, че самата тя е в основата.

Да можеш да се присмееш по такъв деликатен начин над абсурда на цяла една епоха. Това е геният на Оскар Уайлд. Да можеш да откриеш любовта и красивото, когато си част от един свят, който е заслепен от химери. Да разбереш, че балансът е повече от необходим. Че след разгулният живот е нормално да дойдат дни на страдание. Но не просто да признаеш това на теория, а да го осъществиш на практика. Да се обърнеш към онзи, когото си обичал, но който те е предал и да продължиш да го обичаш. Това е повече от великодушие. В личен план това е гений.

„Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него.“

Един фарс. Това виждаме, когато четем Оскар Уайлд. И този фарс, макар и малко преувеличен, отразява до голяма степен историческата истина на противоречия, на фалшиви норми. Това поражда смеха. Сериозността, с която е поднесено и възприето всичко, са онова, което прави Уайлд комикът на всички времена. А на другия полюс е детската невинност и наивност. Нежността, деликатността, която лъха от всяка буква в „Щастливия принц“. Всичко отразява реалността на едно друго ниво, в което е необходим дълбок прочит. Този дълбок прочит открива пред читателя неподозирани философски дебри, които са по-интересни и от милион афоризми на едно място.

Колкото и да е странно, Оскар Уайлд продължава да осмива обществото. Дори днешното, 117 години след смъртта си и 163 години след рождението си. Всеки фалш, всяка неподплатена превземка попада под острото му перо. Всяко превъзнасяне по нещо, което не е осъзнато. Всяко осъждане. Всичко нечисто.

Днес се навършват 163 години от рождението на английския писател, поет, драматург и журналист. Днес е роден единственият денди, който има право да е такъв. Няма лошо да си денди, лошо е когато го правиш самоцелно и няма нищо на заден план. Нека не помним Уайлд с хомосексуалните му връзки, смешните цитати и други лекомислени неща, които хващат окото и гъделичкат самочувствието. Той е цяла вселена. Той е цветна градина, която цъфти в безброй нюанси. В нея има и красиво и грозно. В нея има и един градинар, който се грижи за своите цветя, за да може другите да видят красотата. Това е геният. Това е Оскар Уайлд.

„Светът е сцена, но постановката е твърде слаба.“

 
 

CHR Хороскоп: какво ни очаква около Новолунието?

| от Селена Астро |

Понеделник и вторник Луната ще преминава през знака Дева. Много е вероятно през периода да сме доста критични и изискващи, както към себе си, така и към другите. Ще търсим съвършенството навсякъде около нас и не е изключено поради тази причина да се вкараме в ненужни конфликти или пък да се преработваме и изморяваме прекомерно.

Дните са добри за обръщане внимание на здравето, ходене по лекари или процедури, променяне на диетата или визията ни, но не са подходящи за подаване на документи, занимания с бюрокрация или изясняване на гледни точки.

Най-успешен ще бъде този период за земните знаци Телец, Дева и Козирог, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Възможно е те да имат важни срещи и да получат дълго чакани предложения. При всички случаи ще успеят да изпъкнат със свои заслуги и умения, пред хора, които са важни за тях.

Сряда и четвъртък Луната ще преминава през знака Везни, като в четвъртък в 22.00. часа вечерта настъпва Новолуние в същия знак. Тогава градусите на Слънцето съвпадат с тези на Луната.

През периода около Новолунието е възможно да сме много едностранчиви и склонни към излишни драми. Поради тази причина е важно да не стартираме важни неща, да не правим скъпи покупки, да не водим сериозни разговори, да не се подлагаме на прегледи и операции.

Най-напрегнат се очаква да е периода около Новолунието за кардиналните знаци Везни, Овен, Рак и Козирог, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях е възможно да изникнат непредвидени ситуации, които да им попречат на първоначалните планове. Добре е да не падат духом и да се стараят да са адаптивни и целеустремени. Така най-лесно ще преодоляват препятствията и ще имат напредък с намисленото.

От петък до неделя включително Луната ще преминава през знака Скорпион. Поради тази причина през тези три дни ще сме доста песимистични, черногледи и подозрителни. Ще сме склонни да изкривяваме нормални житейски ситуации, да си доизмисляме истории и да търсим скрити подбуди в действията и думите на околните.

Добре е да използваме периода за банково дело, работа с чужди финанси, изхвърляне на стоки, дрехи и мебели и замяната им с нови.

За сметка на това тези дни не са подходящи за операции, правене на зъби и взимане на важни решения.

Най-напрегнати от това разположение ще бъдат неподвижните знаци Скорпион, Водолей, Лъв и Телец, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях има риск доста бързо да палят и да се изнервят от най-незначителните неща, което може да ги вкара в излишни разправии и да развали отношенията им с иначе важни за тях хора.

На тях им се препоръчва да използват периода за почивка, разчистване на дома, творчески дейности, спа или разкрасителни процедури.

 
 

10 фрази, които хората с паник атаки не искат да чуват

| от |

Въпреки че паническото разстройство влезе в женските списания като модерна болест и леко се популяризира през последните години, все още твърде много хора не разбират каква е тази екзотика. Болест ли е, лудост ли е, глезотия ли е…лекува ли се, опасно ли е за другите, какво изпитват точно тези…

Процесът по ограмотяване на хората за естеството на честите психични разстройства е борба. Адска и изтощаваща борба с предразсъдъците, незнанието, глупостта, нехайството, липсата на толерантност и разбиране. Ако я спечелим – печелят всички онези хора, които всеки ден се опитват да изплуват на повърхността. Ако я загубим – губим всички.

Запознахме ви с десетте фрази, които не трябва да казвате на хора с депресия. Продължаваме с такива, които не бива да казвате на хора, които са имали или имат паник атаки. Хора, сред които може би сте и вие, или ваши близки и приятели.

1. „Ама от какво се паникьосваш? Няма причина!“

Да, естествено, че няма причина. Затова се нарича паническа атака. Ако ви гони мечка и пулсът ви е ускорен, а вие се потите като 200-килограмов човек през август, това е нормално. Хората, които преживяват паник атаки имат тези симптоми без видима и непосредствена причина.

2. „Я се отпусни малко, какво толкова?“

Не, не е „какво толкова“. Паник атаката е едно от най-ужасяващите преживявания на ума и тялото, което може да си представите.

3. „Бе ти луд/а ли си, какво се панираш? Я виж какво слънчице е грейнало“

Метеорологичните условия и всички останали външни обстоятелства твърде рядко кореспондират с появата на паник атаката. Обикновено тя е внезапна и слънчицето не помага за преодоляването й.

4. „Абе май наистина не ти е добре. Нещо си блед/а.“

Уверяването на човек, който в момента изпитва панически пристъп, че май наистина нещо не му е в ред, само задълбочава страданието му. Не драматизирайте излишно. Дори наистина да е блед или зачервен в този момент, ще му мине след малко.

5. „А пробвал/а ли си да не мислиш толкова за себе си?“

Ако това не е първия му/й панически пристъп, той или тя са пробвали всичко. Можете да сте сигурни. Обвинението, че паник атаките се дължат на прекалено вглеждане в себе си, на чутовен егоизъм и на някакви екстремни нива на нарцисизъм не успокояват човека, а напротив. Карат го да се чувства виновен за това, което изпитва.

6. „Само не пий никакви хапчета. В никакъв случай НИКАКВИ хапчета“

Понякога не може без хапчета. Млъкнете.

7. „Е какво се лигавиш сега, какво толкова е станало?“

Всеки, който смята, че паническата атака е проява на лигня, заслужава да бъде ръфан от прилепи в хипогликемия в продължение на 48 часа. Това е истинско страдание и като всяко страдание трябва да бъде уважавано, а не подценявано. Нито надценявано, впрочем. С което идва и следващата фраза…

8. „О, не, ужас! Лошо ли ти е? Много ли ти е лошо? Леле, майко! Ужас! Обаждам се в Бърза помощ. Мамка му, ужас?“

Така, нека да е ясно. Въпреки свирепите симптоми на паническите пристъпи, те не са опасни за здравето на човека, който ги изпитва: нито физическото, нито психичното такова. Прекаленото драматизиране само насмита допълнително човека с паник атаки и излишно удължава пристъпа.

9. „Добре де, преди малко нищо ти нямаше. Да не се правиш нещо?“

Не, не се прави. И това, че допреди малко нищо му е нямало, нищо не значи. Хората, които получават инфаркт също „допреди  малко нищо не им е имало“. Някои състояние се появяват внезапно, „от нищото“. Това е част от тяхната същност и то една от най-драматичните. Именно поради невъзможността за предвиждане на паническата атака, много хора развиват паническо разстройство.

10. „Хайде малко да се държиш като голям човек, а?“

Абсолютно същия ефект ще постигнете, ако кажете тази фраза на болен от рак.

А кои са адекватните реакции спрямо хората около вас, които имат паник атаки? По време на самия пристъп може просто да сте до тях, без да им говорите глупости, и да ги уверите, че след малко ще им мине. Което е самата истина. В дългосрочен план ги посъветвайте да се консултират с психиатър и психотерапевт. Кажете им, че лечение има. Има оправия. Има изход. Има ремисии.

Кажете им, че има какво да научат от своите паник атаки. Има какво да извлекат от тях и как да ги обърнат в своя полза.  Кажете им, че чудовищата се появяват, за да ги преборим. Че както е казал Юнг, трябва да „направим нашия мрак осъзнат“. Че както е казал агент Купър от Twin Peaks, “ Нищо не е толкова лошо, ако не оставим страхът да ни завладее“. А дори да го оставим, това не е вечно. Уверете ги, че, както пееше Тодор Колев, „всичко си има край“.

И в крайна сметка…всичко ще се оправи.

 
 

Страх ли ви е? Серийните убийци, които харесваме

| от |

 

 Изобретателното убийство на друг човек привлича хората към историята като мухи към лампа. Най-люпобитното нещо според жадната публика, разбира се, е убиецът.

Колкото е важно кой хваща злодея, така е важно и кой всъщност е този злодей. Светът на лошите хора познава хиляди примери на зли мъже и жени, които убиват без капка емапия в себе си. Те ще ви накълцат и разчленят преди да сте изпили кафето и ще го направят с удоволствие.

Светът на киното, което обича да черпи вдъхновение от реалността, може да се похвали с няколко много приятни примера на лоши момчета, които кълцат други момчета. Често и момичета.

Светът на серийните убийци е любим на седмото изкуство. Там те намират почва, в която да бъдат посяти и да пораснат кървави и неприятни, за да държат будни дълго нощем, онези които са решили да ги изгледат.

От тази седмица нов сериен убиец намира място на голям екран. Това е Снежния човек. Покрай киноадаптацията по романа на норвежкия автор Ю Несбьо, ние си припомняме онези серийни убийци на голям екран, от които косата ни се изправя.