Прогноза за икономическата 2014 година – Обличайте се дебело, за да не настинете

| от |

Един анализ на Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com)

Не знам доколко философията на бюджет 2014 е достигнала до средностатистическия българин, но съм сигурен, че от цялата числова канонада той е запомнил две неща: първо, че е бюджет на „икономическия растеж и социалната ориентираност“, и второ, че е „напрегнат“. Ако трябва да разтълкувам определението „напрегнат“ за бюджета на популярен език, това означава, че има осезаем риск от неговото неизпълнение. За макроикономистите не е тайна, че бюджет 2014 просто е наситен с буфери. По принцип бюджетните буфери са обичаен прийом и в никакъв случай не представляват нещо, което е негативно като философия. Когато обаче тяхното количество е нетрадиционно високо, единствено възможният прочит е, че идейните творци на най-важния закон в държавата имат дълбоки съмнения в реалното изпълнение на заложените в него параметри.

Нещо подобно се получи и след актуализацията на бюджет 2013. Приходната част до този момент звъни тревожно. Не може да се отрече опитът на твор­ците му за балансиране на бюджета в края на годината чрез използването на бюджетните буфери. На база изпълнението на републиканския бюджет към 31 октомври се набиват на очи две пера, от които управляващите ще могат да покрият дупката, която ще се появи в края на годината от несъбраните данъци и осигуровки. Това са капиталовите разходи, чието изпълнение към края на месец октомври е 58%, и „други трансфери“, чието изпълнение към края на същия период е 35,6%. Официално има заделен резерв за непредвидени и неотложни разходи в размер на 405 млн. лева. Сумата от трите горепосочени пера към края на месец октомври възлиза на 1,6 млрд. лева. Към настоящия момент може да се каже, че тази сума представлява нещо като бюджетен буфер.

152956585

Красиво, нали?

Вече става ясно, че очакванията на управляващите за състоянието на българската икономика през 2014 г. е свръхпозитивно. Ако ставаше въпрос само за политическо перчене, всичко щеше да бъде лесно обяснимо. Ръст на българската икономика от 1,8% през 2014 г. е малко вероятен и ще се аргументирам защо. В съставянето на държавния бюджет реализмът е задължителен, но традиционно в България този процес е неприемливо политизиран. Бюджетната макрорамка служи на стопанските субек­ти, за да си направят точните разчети за следващата година. Ако е заложена нереалистична бюджетна рамка, държавата компенсира дефицититите чрез държавен дълг, който се плаща от всички данъкоплатци, за фирмите обаче това може да се окаже фатално. Представете си, че синоптиците ви обещават слънчево време през следващия ден. Вие си обличате летните дрехи, а се оказва, че ви е затрупал сняг.

Като основен търговски партньор на родния бизнес в Европа вече направиха занижени прогнози за състоянието на стопанството през 2014 г. Това не бе коментирано от управляващите. Брутният продукт на държавите, спадащи към еврозоната, през 2014 г. ще нарасне с 1,1%. През май прогнозата бе за ръст от 1,2%. Безработицата през 2014 г. ще достигне 12,2 %. През май прогнозата беше за 12,1%. Следващата година се очертава като годината с най-висока средна безработица в държавите, спадащи към еврозоната, от въвеждането на общата валута.

Още ли сте с летните си дрехи?

През 2013 г. въпросните държави ще отбележат свиване на брутния продукт с 0,4%, като за 2012 г. БВП спадна с 0,7%. От 1999 г. насам за първи път сме свидетели на свиването на БВП през две последователни години в държавите, които използват еврото като платежно средство. През 2014 г. еврозоната ще излезе от рецесия, но не можем да говорим за повече от крехък растеж. Защо ли? 99% от бизнеса е в ръцете на малките и средните предприятия. Две трети от заетостта е концентрирана в тези фирми. Без банково кредитиране реално погледнато тези фирми са обречени на изключително трудно съществуване. Според в. „Уолстрийт джърнал“ кредитите към малките и средните предприятия са се свили с 2,1% през октомври 2013 г. спрямо същия период за 2012 г. Най-трагично е кредитирането в Испания, където имаме спад с 10%. Изключително важно е да се знае, че ръстът в банковото кредитиране е видим три-четири тримесечия след възстановяването на икономиката, а същевременно нейното възстановяване е трудно без такова. Факт! Този пример е показателен и за родното стопанство. Има ли някой, който да не може да си обясни спада в размера на кредитните портфейли при българските банки? Кредитите са трудно достъпни в момента, което означава плахи прогнози за икономически растеж, включително и в България. Косвена причина за намаленото банково кредитиране може да се търси и в проявяващата се тенденция на консолидиране на банковия сектор на Стария континент, което е съпроводено със закриването на множество клонове. Друга такава е липсата на справедлива правна система, което не позволява на банките да реализират обезпеченията по отпуснатите кредити, когато станат лоши.

Според експертите световната икономика е наситена с примери, в които политиците са наложили различни форми на субсидиране на даден отрасъл, което е довело до грешно ценообразуване и лавина от лоши кредити.

Правителствата трябва да се фокусират единствено върху премахване на структурните проблеми за нормалното функциониране на малките и средните предприятия. Пазарите сами ще предложат решенията на проблемите. През 2014 г. Европа ще бъде икономически разделена. Икономиките на Германия, Белгия, Естония и Ирландия ще реализират стабилен икономически растеж. Испания, Гърция, Италия и Португалия ще продължават стопанското си вегетиране. Франция, като втора икономическа сила в Европа, намали очакванията си за растеж през 2014 г. от 1,1 на 0,9%. Европейската комисия даде глътка въздух на френското правителство да намали дефицита си под 3% от БВП. За 2013 г. той ще бъде 4,1% на база предварителни разчети.

Ако можем да говорим за истински икономически растеж в еврозоната, то очакванията на Европейската комисия са това да се случи през 2015 г. Прогнозата за икономически растеж тогава е за 1,7%. Икономистите считат, че тогава няма да има нито една страна с контрак­тираща икономика. Заложеният ръст от 1,8% на българската икономика е нереалистичен. Надявам се да бъда приятно изненадан, но се съмнявам. Причината е единствено и само икономическото състояние в Стара Европа. Да, но за разлика от родните политици, когато се говори за икономика, там думата имат експертите. Тук всяка една сериозна икономическа тема се е изродила в поредния политически лозунг. За справка – хаосът в енергетиката, но това е друга тема.

Прогнозата ми за 2014 г. е, че през цялата година за родния бизнес ще бъде едно типично есенно време. Ще станем свидетели на продължителни дъждове, ниски температури и плахи слънчеви лъчи. Затова, обличайте се дебело, за да не настинете.

 
 

„Почтен човек“ спечели наградата „Особен поглед“ в Кан

| от chronicle.bg, БТА |

Филмът „Почтен човек“ (A Man of Integrity) на иранския режисьор Мохамад Расулоф спечели наградата „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан.

Филмът е за човек, който отказва да реши проблемите си с подкупи. Сценаристът и режисьор Мохамад Расулов беше арестуван заедно с известния режисьор Джафар Панахи през 2010 г.

Наградата на журито в секцията „Особен поглед“ спечели мексиканският режисьор Мишел Франко с филма „Дъщерите на Абрил“ (Las hijas de Abril). Американецът Тейлър Шеридан беше избран за най-добър режисьор за филма „Река от вятър“ (Wind River). Наградата за поезия в киното спечели французинът Матийо Амалрик с „Барбара“.

Италианката Жасмин Тринка спечели наградата за актьорско майсторство с ролята си във филма „Fortunata“ на Серджо Кастелито.

Председател на журито в секцията „Особен поглед“ беше актрисата Ума Търман.

В секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан участваха и два български филма – „Посоки“ на Стефан Командарев и копродукцията „Уестърн“ на Германия, България и Австрия с копродуценти от българска страна „Братя Чучкови“.

Секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан представя млади таланти и новаторски филми. В нея бяха включени 18 продукции от 22 държави.

 
 

British Airways планира днес да възобнови обслужването на полетите

| от chronicle.bg |

Британският авиопревозвач British Airways се готви днес да обслужва „почти нормално“ полетите си на летище „Гетуик“ и „повечето“ полети от „Хийтроу“ след тежкия компютърен срив, който предизвика хаос в трафика през уикенда.

Ще има някои нарушения в разписанието ни за неделя, тъй като самолетите и екипажите ни по света не са на място, съобщи компанията в ранните часове на днешния ден в Twitter, извинявайки се сериозните нарушения вчера. British Airways призовава пътниците да не се отправят към летищата, освен ако полетът им не е потвърден.

 
 

„И дъхът стана въздух“: ориентир за смисъла на живота

| от |

Търсенето на смисъла е едно от закономерните мъчения за интелигентния човек.

Докато блажените „нищий духом“ (по Атанас Далчев) съществуват в ядрото на бита, щастливи като тристакилограмови хипопотами в блато, умните търсят смисъла. Някои го търсят във философията, други – в литературата, трети – в екстремните преживявания. Мнозина пък бягат от преследващия ги въпрос за смисъла като живеят в захаросаната, фражилна илюзия, че смъртта не съществува.

И има една особена порода хора, които от съвсем млади се вкопчват в болезнената тема за неразделността на живота и смъртта и се завъртат с нея в смъртоносен танц. Един от тях е авторът на „И дъхът стана въздух“ (изд. Ciela) – Пол Каланити.

В ученическите си години той отказва да следва професионалния път на баща си и дядо си и не желае да се занимава с медицина. Насочва се към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман и по всичко личи, че му предстои добро бъдеще в тази сфера. Но уви.

Въпросът за смисъла не спира да му диша във врата и в крайна сметка той намира призванието си именно в лекарската професия.

Описанията на случки от лекарската му практика са детайлни, безпощадни и лишени от всякакви глазура. Интересни са за читателя от различни гледни точки: през тях можем да видим скелета на американската здравна система, да помислим върху темата за лекарския морал, да осмислим мисията на медиците, да разберем механизмите, по които лекарите стават „безчувствени“ и груби (нещо, в което непрекъснато ги обвиняваме), и да надникнем в най-интимните преживявания на пациенти, които се опитват да поддържат баланс на ръба на смъртта, да се надсмеем на иронията на живота.

Каланити води читателя си за ръка към една колкото опустошителна, толкова и осмисляща реалност, при това без да го подвежда. Още в началото на книгата авторът описва диагностицирането си с рак на белия дроб, когато е на 36 години. Докато ни води през болничните стаи и операционните, в които работи като неврохирург с блестящо бъдеще, за момент забравяме, че всъщност ни води към собствената си гибел.

Идването на болестта се случва извън всякаква закономерност, която може да я оправдае. Но тя се случва: започва със силни болки в гърба и вътрешната увереност на Каланити, че е болен от рак. Потвърждаването на диагнозата ни кара да придружим писателя по време на прехода му от лекар към пациент и ни задължава да вървим до него до самия край.

Няма да ви заблуждавам, че тази книга ще ви развесели или ще ви достави удоволствие. Шансът за това е минимален, да не кажем никакъв. Но тя разказва изключително откровено, ясно, искрено и семпло за пътя към края и опорните точки, които разпознава един обречен на скорошна смърт лекар. Тя е лъч светлина, който може да проникне в депресивната симптоматика на вечно търсещите смисъла.

Което само по себе си е нагледен пример как абсурдно краткият живот на един човек се превръща в икона на смисъла.

 
 

Юпитер не е това, което изглеждаше досега

| от chronicle.bg |

Космическата сонда на НАСА „Джуно“, която се движи в орбита около Юпитер от месец юли, откри чудовищни урагани, бушуващи на полюсите на тази планета, съобщава БТА.

Американското космическо ведомство публикува в сп. „Сайънс“ двете първи изследвания, получени благодарение на неговия космически апарат с маса 3,6 тона. Елиптичната орбита на „Джуно“ позволи на учените да извършат наблюдения от съвършено нов вид.

Сондата успя да прелети над полюсите на Юпитер и да се приближи на по-малко от 5 хиляди километра от най-високата облачна обвивка на атмосферата на тази планета.

Там бяха регистрирани гигантски урагани с диаметър 1 400 километра. Магнитното поле в тези региони се оказа 10 пъти по-силно от земното.

Оказва се, че Юпитер е планета, обградена от огромно магнитно поле, което създава радиация, която би унищожила планетата, ако тя не беше предпазена от огромен пласт титан. Полюсите на планетата са местата с най-висока радиация.

До края на мисията на сондата „Джуно“ през февруари 2018 г. ще бъдат направени още полети около планетата, които ще разкрият много повече информация за произхода, атмосферата и магнитните полета на планетата.