Проф. Евгений Дайнов: Свободата не се дава, свободата се взима по взаимно съгласие

| от |

655-402-evgenij-dajnov

Проф. Евгений Дайнов, преподавател в НБУ, в интервю за Радио „Фокус”

Водещ: Като направим съпоставката между протестите в Украйна и протестите в България – какво е общото и какво е различното?
Евгений Дайнов: Общото се набива на очи, не само по начина, по който се случват нещата и в Украйна, както и тук – правителството говори за американска намеса, за платени протестиращи, организират се контрапротести, но оголва се постепенно и общата същност на тези протести, на всички протести в България, които са били до тук, големи и малки, и на всички протести в Украйна. Става дума две цели страни да направят окончателен избор – Русия или Европа. Т.е. олигархична икономика и авторитарно управление или пазарна икономика и управление на закона, което е Европа, това се случва в Украйна. Най-чисто се вижда в Украйна това, защото украинците бяха поставени пред избор – правителството им каза – няма да се асоциираме с Европа, ще се асоциираме с Русия. В България обаче е същото – винаги е ставало дума България европейска ли иска да бъде, по европейски начин да живее или по руски начин. Нещо, което потвърждава и основната статия на 1-ва страница на в. „Дума”. Вестникът ни осведоми, че украинците в последния момент са се спасили от злата участ на българите, защото ЕС е колониална система, която иска да поглъща, премила, деиндустриализира и поставя в безпомощно състояние страни като България и Украйна. Въпросът е остър, същностен – въпрос за това как искаме да живеем – ние и украинците, така че протестите и отпора срещу протестите и в България и в Украйна е един и същи по своята природа и винаги е бил.

Водещ: Думите ви се подчертават и от последното изявление на руския президент Путин, който казва – събитията в Киев са подготвени отвън, това не е революция, това е погром.
Евгений Дайнов: Разбира се, вие ще чуете и в България противниците на протестите как обясняват, че оранжевата революция в Украйна от 2006-та година е била операция на ЦРУ, че в България…

Водещ: Да, де, Сорос. Тук е Сорос. Ние нещо забравихме ЦРУ, но взехме на прицел Сорос.
Евгений Дайнов: Да, и в България: ЦРУ и фондацията на Сорос, същата работа. Те сами си казват. В моментът, в който управляващите и в България, и в Украйна започват да обвиняват собствените си граждани, че са марионетки на ЦРУ или на американския империализъм, или както казваше българският президент Георги Първанов, който обичаше да обвинява определени кръгове, на Запад. Те винаги си казват. Те не обичат Запад, те не искат Запад, те се чувстват удобно в Русия, те не искат правилата на Запада, те намират правилата на Запада за дълбоко смутителни, защото това са някакви неща като да спазваш правила, да имаш прилично поведение, да е прозрачно какво притежаваш, от къде го имаш, кой какво има в тази страна…

Водещ: Да управлява законът.
Евгений Дайнов: Да, да управлява законът. Какво означава това? От Аристотел насам означава едно и също: да не управляват хора, да управлява закон. Това те не разбират – нито нашите управляващи, нито украинските, еле пък Руските. Те не разбират как така хартийка ще управлява, а не нашите другари. И те сами си казват. Аз непрекъснато в медиите в последната година и половина пиша – лошите винаги си казват, слушайте ги, те си казват: „България е колонизирана от злите сили на ЕС и Украинците може би имат шанс да се спасят от тези зли хора европейците”. Те си казват винаги.

Водещ: Въпросът е, какво става от тук нататък – в Украйна като че ли идва някакъв вариант за договорка, демонстрира се някакво желание за преговори с Европейската комисия. Друг е въпросът, това да не е тупкане на топката, бавене, печелене на време.
Евгений Дайнов: Те ще въртят всякакви номера в Украйна, номера, които българското управление се опитва също да върти, защото са чели едни и същи учебници, които са наръчници – има два вида наръчници, които оцеляха от съветската империя, правени и разпространявани потайно от КГБ и неговите подопечни институти. Единият учебник беше как да дестабилизираме някаква страна, а другият – как да останем на власт. И българските другари, и украинските другари четат едни и същи учебници и въртят едни и същи номера, но това няма да се реши в България и Украйна нищо, докато не се види трайния избор – България и Украйна искат ли наистина да бъдат европейски или истински искат да бъдат асоциирани към Русия – това се решава в България и Украйна и затова изход чрез бутафорни преговори няма. Или както в България казват – вие какво искате сега морал, защо не искате пари, ние пари ще ви дадем, влезте в преговори за пари. Горе-долу същото сега се опитват да въртят и в Украйна. Не това е изходът. Не договаряне е изходът. Този път не могат да се договорят.

Водещ: Въпросът е как нашето бъдеще ще се реши тук в България, виждайки това което се случва? Протести има, но правителството си стои – и всяка от двете страни върви по две успоредни сюжетни линии и може би това е целта?
Евгений Дайнов: И за добро, и за лошо България и Украйна вече са свързани. По-скоро има огромно количество рискове, които вървят. Ако в Украйна про европейската кауза, както ги нарича правителството „евроинтегрантите” – ако в Украйна „евроинтегрантите” загубят и Украйна влезе в асоциация с Русия, то моментално ще удари и по България. На секундата. Русия, връщайки си Украйна – 45 милиона, няма изобщо да се замисли да направи десант тук в България с нашите 6 милиона души, изобщо няма да се замисли. Ако България спечели и бутне правителството си, което вече искаше или не, стана про руско, защото нямайки подкрепа вътре в страната търси подкрепа… винаги я е търсило от Кремъл, ако българите успеят да си катурнат правителството, ще направят огромна услуга на своите приятели в Украйна. Ако украинците държат про западна ориентация, ще направят огромна услуга на нашите протести, които са доста по-мирни, защото си представяме в България, че вече сме на ниво да протестираме като европейци. Двете страни са свързани. Това, което стане в едната, ще удари веднага и в другата – и за добро, и за лошо. Но рисковете са повече, защото на Путин няма да му мигне окото да направи така, че това в Украйна да завърши с някаква гражданска война или разцепване на две или на три. Няма да му мигне окото. И става така, че рисковете от това, че България и Украйна са скачени съдове от тук нататък, рисковете за нас са много големи. Досега бяхме скачени съдове с Румъния. Сега сме скачени съдове с Украйна.

Водещ: Е как така Румъния изведнъж се откачи, ние се закачихме?
Евгений Дайнов: Защото румънците може би ще започнат да решават същия въпрос, но много се съмнявам, при тях историята от последните 40 години е съвсем друга. Ние решаваме въпрос, който смятахме за решен. Евроатлантическият избор.

Водещ: Да, знаете ли, слушам ви и искрено се изненадвам, че водим този разговор, смятах, че той е останал някъде като стилистика десетки години назад, а сега си го припомняме в реални граници.
Евгений Дайнов: Всички смятахме, че решението България да стане европейска страна е взето още 98-ма, 99-та година. Оказа се, че има още мощни среди, които се чувстват по-удобно в руски тип начин на живот и не искат да влязат в европейския начин на живот. Това отново е наше подценяване, колко добре са организирани и колко ясни цели имат противниците на демокрацията в България.

Водещ: Няма ли да получим подкрепа от нашите евроатлантически партньори, защото ако тръгнем по линията – ставащото в Украйна удря и България, нестабилна перспектива се очертава?
Евгений Дайнов: Никой не подкрепя някой, който не може да реши какво да прави. При категорично заставане, ние българите, на страната на европейския избор, ние естествено, че ще намерим опора в ЕС и НАТО. Докато действаме като троянски кон на Русия, а българското правителство трето подред действа като троянски кон на Русия в Европа, за какъв дявол те да вършат нашата работа, да вадят нашите кестени от огъня. Всяка страна все пак е суверенна и си взима решенията и си живее с последствията. Вярно, че сме в много по-добра позиция от Украйна, нас тепърва нашите управляващи трябва да ни извадят от членство в ЕС и НАТО, за да ни върнат в Русия, а украинците просто не ги пускат да отидат на запад, ние сме в малко по-добра ситуация, но при една мащабна катастрофа в Русия, нито НАТО, нито ЕС ще ни спасят, ако ние сами не спасим себе си. В крайна сметка е унизително да чакаме някой да ни подарява свободата, още Левски го е казал.

Водещ: Така е. Свободата се извоюва, тя е като хляба, Радой Ралин го беше написал.
Евгений Дайнов: А в „Мера според мера”, един много добър български филм, там главният герой казва: „Свободата не се дава, свободата се взима по взаимно съгласие.”

 
 

Сюзън Сарандън – неустоимо секси и на 70

| от chronicle.bg |

Ето ви още едно доказателство, че възрастта е нищо друго освен число.

Сюзън Сарандън го доказва, появявайки се на червения килим на филмовия фестивал в Кан в тъмнозелена кадифена рокля с предълбоко деколте.

Ако не знаете, че носителката на награда „Оскар“ ще навърши 71 години през октомври, тази снимка с нищо няма да ви наведе на тази мисъл.

Със слънчеви очила и цепка почти до кръста, Сарандън сложи в малкия си джоб по-младите си колежки, и отново показа, че и възрастните жени могат да бъдат сексапилни.

„Да, облякох тази рокля и изобщо не ме интересува какво би казал някой за мен“, коментира облеклото си актрисата.

Ние нямаме какво да кажем, освен да одобрим както избора, така и липсата на обяснение за него!

В галерията пък може да видите още няколко жени, които продължават да изглеждат неустоимо и след като преминаха 50-ата си годишнина.

 
 

Юпитер не е това, което изглеждаше досега

| от chronicle.bg |

Космическата сонда на НАСА „Джуно“, която се движи в орбита около Юпитер от месец юли, откри чудовищни урагани, бушуващи на полюсите на тази планета, съобщава БТА.

Американското космическо ведомство публикува в сп. „Сайънс“ двете първи изследвания, получени благодарение на неговия космически апарат с маса 3,6 тона. Елиптичната орбита на „Джуно“ позволи на учените да извършат наблюдения от съвършено нов вид.

Сондата успя да прелети над полюсите на Юпитер и да се приближи на по-малко от 5 хиляди километра от най-високата облачна обвивка на атмосферата на тази планета.

Там бяха регистрирани гигантски урагани с диаметър 1 400 километра. Магнитното поле в тези региони се оказа 10 пъти по-силно от земното.

Оказва се, че Юпитер е планета, обградена от огромно магнитно поле, което създава радиация, която би унищожила планетата, ако тя не беше предпазена от огромен пласт титан. Полюсите на планетата са местата с най-висока радиация.

До края на мисията на сондата „Джуно“ през февруари 2018 г. ще бъдат направени още полети около планетата, които ще разкрият много повече информация за произхода, атмосферата и магнитните полета на планетата.

 
 

Скандинавски криминални сериали, от които ще настръхнете

| от chronicle,bg |

Скандинавците са добри в правенето на телевизия, а криминалните им истории са толкова страшни, че ще накарат всеки косъм по тялото ви да настръхне. Със сигурност познавате много от телевизията, създавана на север, в нейните американски версии.

Най-ярък е примерът със сериала „Мостът“, който тръгва като датско-шведска продукция, но по-късно получава своята британско-френска версия. В американо-мексиканската пък участва Даян Крюгер. Ако изгледате трите версии последователно обаче, ще се уверите, че никоя от тях не е толкова добра, колкото оригиналната скандинавска. София Хелин е толкова убедителна и запомняща се като Сага Норен, че всяка друга актриса в тази роля изглежда като бледо повторение на блестящата й игра.

Това обаче не е единственият скандинавски сериал, придобил световна популярност. Американският „Убийството“, който търси отговор на въпроса „Кой уби Роузи Ларсън“, стана известен в целия свят. Той обаче е само копие на скандинавския „Forbrydelsen“.

В галерията ви предлагаме няколко скандинавски сериала, на които задължително трябва да дадете шанс, ако обичате криминални сериали и добра телевизия. Никой не разказва страшни истории така, както го правят скандинавците.

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.