Продавачи на щастие

| от |

Автор: Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com)

“Потребителските и ипотечните кредити отново са в центъра на обществения дебат. За пореден път обаче някак си липсват свежи идеи по темата. Общественото недоволство се стовари най-видимо върху фирмите, които отпуската „бързи“ потребителски кредити. Определено има защо? На пръв поглед тези компании показват чисто пазарно поведение, атакувайки потенциални клиенти най-вече в големи търговски вериги. Всеки, попаднал в капана на желанието си да притежава лъскава вещ на всяка цена, не мисли за „лихви“ и „кредити“. Представете си средностатистическа домакиня в магазин за бяла техника пред последен модел пералня машина с 10 лева в портмонето и 650 лева заплата. Съпругът – типичният неудачник, имал неблагоразумието да завърши химия, в момента изпаднал в поредния финансов гърч, за да погаси лизинговата вноска на таксито, с което си изкарва хляба, за който диагнозата и е „мани го тоя, от него нищо не става“. И така, тя и мечтаната пералня. Получава се нещо като „любов от пръв поглед“. В този момент до нея се доближава младо усмихнато момиче и с меден глас задава въпроса: „Мога ли да ви помогна с нещо? Отпускаме потребителски кредити веднага и само срещу лична карта.“ Добре, че „оня“ не е до нея в този момент, защото за пореден път мечтата й ще бъде отнесена с вятъра. Подписът е поставен моментално, с който си е купила „щастие за следващите две седмици, по-скоро до датата на първата погасителна вноска. Въпросната госпожа вече е в групата на „гневните потребители“.

garfield-credit-ca_1494519c

Нарочно започвам коментара си с този пример, защото считам, че той е „типичният“. Темата с потребителските и ипотечните кредити е изключително комплексна и всяко крайно мнение е неадекватно. Двете страни на медала са както защитата на интереса на потребителите, така и чисто икономическата логика за кредитиращата страна. Аз няма да взема страна, а ще се опитам да обясня проблема чисто икономически. В условия на икономическа криза увеличаването на системния риск води до увеличаването на цената на кредитния ресурс. Системен риск означава риск, който е извън условията по договора за кредит между двете страни. Такъв може да бъде политическата несигурност, грешни управленски решения от страна на правителството и т.н. Когато се сключва договор за кредит, винаги има и една невидима трета страна по договора. Това е държавата. Чрез регулаторните органи тя влияе индиректно върху взаимоотношенията между два стопански субекта. Най-голямата драма започва, когато тя не действа превантивно, а последващо.

И така, да започнем с лихвените проценти. Когато банките променят едностранно лихвените проценти по ипотечните договори, те де факто извършват прехвърляне на системен и специфичен риск върху кредитополучателя. Вече обясних какво означава системен риск. Специфичният риск възниква при влошаване на финансовото състояние на кредитополучателите. Това, което е изключително важно да се отбележи, е, че банките имат проциклично поведение, т.е. в условия на икономическо възстановяване активират кредитирането си и обратното, в ситуация на икономически трудности
действат рестриктивно

по отношение на кредитната си политика. Това, казано по друг начин, означава по-високи лихви. Оттук следва да се направи логичният извод, че лихвите ще паднат при възстановяване на икономиката ни. Това е твърде различно от масовото разбиране, че евтините кредити ще доведат до икономически ръст. Ако някой не вярва, да направи справка от сайта на Европейската централна банка. Лихвените проценти на ЕЦБ са почти нулеви, ресурс за търговските банки, спадащи към еврозоната, има в изобилие, но този ресурс достига до корпоративния сектор все така трудно. Тъй като родните банки нямат директен достъп до този ресурс, а от друга страна, банковите регулации все повече се затягат, единственият устойчив източник на финансов ресурс остават банковите депозити. Точно това е изключително важно да се разбере от законотворците. Никакъв LIBOR, EURIBOR или SOFIBOR не може да бъдат използвани за „честно“ ценообразуване. Нали се говори, че референтният лихвен процент трябва да е пазарен индекс. Либорът представлява усреднен лихвен процент, на базата на който банките предоставят необезпечен ресурс на Лондонския междубанков паричен пазар. Юриборът касае банките от държавите, спадащи към еврозоната. Сега да си представим една българска банка, за която цената на кредитния ресурс, който ви предоставя, е вързана към гореспоменатите индекси, или казано с други думи, индекси, които не засягат българския паричен пазар. В същото време фактическата цена на ресурса, с който кредитира, т.е предимно депозити, е изцяло функция на родния пазар. В горното няма чисто финансова логика.

Най-вярно и чисто пазарно ситуацията в страната по отношение на цената на кредитирането се отразява от депозитния пазар. Трябва да бъде създаден индекс на депозитния пазар, като, разбира се, този модел трябва да бъде внимателно прецизиран от гледна точка на концентрацията на депозити по банки. Това е единствено възможният начин да се стигне до балансиран подход за решаване на „лихвените спорове“ между банки и потребители.

Правото на банките да променят едностранно лихвите по кредитите, разбира се, е „непазарно“. Абсурдно е и наличието на толкова много фирми за бързи потребителски кредити. Висш пилотаж в регулирането на банковия пазар ще бъде да се намери такъв подход, на базата на който банките няма да имат право да трансферират системен риск към своите клиенти. Впрочем като единствено решение в тази посока виждам членство на държавата в еврозоната. Осъзнавам, че съм един от малкото финансисти, които считат, че в такова членство ще има много повече позитиви, отколкото негативи за страната. Когато съм защитавал тази теза, като основен аргумент съм считал, че точното този трансфер на риск е необходим за намаляване на цената на кредитния ресурс. Това се отнася както до банките, така и до крайните кредитополучатели. Много кредитополучатели в затруднено финансово положение обвиняват банките за високите лихви. Ако лихвата им бъде намалена наполовина, в 90% от случаите няма да настъпи подобряване на финансовото им състояние. В периода 2004-2008 година лихвите бяха значително по-високи. Спомняте ли си тогава каквито и да е вълнения по темата. Не, разбира се. Да, определено банките имат директна вина за начина, по който отпускаха кредити в този период. Оценката за рисковия профил на клиентите на практика липсваше. Когато кредитите „гръмнаха“, започна този „масов трансфер на риск“, изразяващ се в цената на кредитния ресурс.

Опасявам се, че последните законодателни изменения за ипотечните и потребителските кредити са недомислени като концепция. Моите препоръки към бъдещите кредитополучатели са следните. Първо, ако можете, винаги договаряйте кредит с фиксирана лихва за целия период, даже и ако в самото начало това да ви се струва малко по-скъпо. Второ, никога не теглете потребителски кредит от „случайна“ фирма, колкото и да ви се иска да притежавате „пералнята“. Трето, кредитът е финансова операция, която иска сериозен подход. Ако се двоумите дали да го теглите, решението е – твърдо „Не“.

 
 

Причината жените да напускат мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Първата причина, поради която жените напускат мъжете си, са политическите различия, незадоволителният секс идва едва на второ място, разкри проучване.

Изследването е проведено през 2016 година сред потребители на апликация за запознанства и е обхванало 6 842 души. Жените от Великобритания най-често зарязват любимия заради споровете, свързани с Брекзита, а американките – заради бъдещия тогава президент Тръмп.

Третата причина, поради която дамите показват червен картон на партньора, са финансовата му несъстоятелност. На четвърто и пето място идват съответно ревността и липсата на доверие в половинката.

Мъжете изтъкват от своя страна по-земни неща за напускане на избраницата. На първо място те поставят нейното затлъстяване. Едва по-нататък те посочват като причини ревността й, лошия секс и изневярата.

 
 

Skeptics in the Pub, Изкуствен интелект: Презареждане

| от chronicle.bg |

Chronicle.bg започва партньорство с ентусиастите от Skeptics in the Pub. Всичко най-интересно преди и след събитията на Ratio.bg може да четете тук или на сайта им.

Още от създаването си първите компютри започват да поемат задачи, дотогава изискващи човешки интелект. Прогресът е бърз: през втората половина на XX век се появяват първите невронни мрежи, ботове за разговори, програми, играещи шах, експертни системи, и изглежда, че всеки момент ще бъде създаден изкуствен интелект, съизмерим по възможности с човешкия.

Постепенно става ясно, че всяка от тези технологии е ограничена. Компютрите продължават да правят това, което им кажем, а не това, което имаме предвид. Помага и променливото разбиране на хората за изкуствен интелект: обикновено така биват наричани задачите, с които компютрите все още не се справят. В края на 80-те години финансирането на изследвания намалява драстично, преди да избухне отново преди няколко години, вече включващо обработка на данни в големи размери и комерсиални приложения като автономни коли.

Това възраждане обещава да промени цивилизацията ни из основи. Какви са приложенията днес и какво ще се случи в бъдеще.

На предстоящото събитие от серията Skeptics in the Pub ще се проведе на 23 март (четвъртък) от 19:30 часа в Carrusel Club (ул. Г. С. Раковски №108) ще се обсъждат:

  • как се вдъхновяваме от биологичните мозъци за да строим изкуствен интелект;
  • дисекция на електронен мозък – какво се случва вътре в изкуствения интелект;
  • възможен ли е общ изкуствен интелект и ако да – дали ще ни вземе работата или убие първо.

За лекторите:

По темата за изкуствения интелект ще говорят Никола Тошев и Константин Василев. Двамата са участвали в изграждането на софтуерната компания WizCom, по-късно закупена от VMWare. Днес Константин се занимава с мобилни апликации и игри, а Никола съосновава Sciant и развива machine learning в компанията.

За Skeptics in the Pub:

Skeptics in the Pub е неформално събитие, създадено, за да среща хора, които се интересуват от наука и критично мислене. Форматът е прост – в началото лектор говори по предварително подготвена тема, а след това е време за въпроси и свободни разговори между всички присъстващи. Под името Skeptics in the Pub вече се организират събития в повече от 20 европейски държави, a България се присъединява към списъка през септември 2014. Досега са проведени над 15 събития с около 100 гости на всяко от тях. Skeptics in the Pub се организира всеки месец от екипа на Ratio – повече за предстоящите събития може да видите на сайта.

 
 

Emirates и Дженифър Анистън срещу забраната за лаптопи

| от chronicle.bg |

Американското правителство забрани преноса на лаптопи и друга електроника в ръчния багаж в самолет. Emirates отговарят на това с рекламен клип с Дженифър Анистън.

В рекламата, озаглавена „Let us Entertain You“ („Нека ви забавляваме“ – от англ. ез.), Дженифър Анистън пътува в икономична класа в Airbus A380. Със спота Emirates напомня за системата си за забавление, която включва над 2500 канала за филми, телевизия и музика. Тя е предостатъчна, за да не забележим липсата на лаптопи, заради забраната им.

Клипът всъщност е от реклама, която Анистън снима за авио компанията миналата година. Президентът на Emirates сър Тим Кларк уверява, че забраната ще се спази в срок. Освен Emirates забраната усещат и 8 други компании от Близкия Изток и северна Африка.

Клипът не разкрива нищо изненадващо, имайки предвид, че през 2016 компанията печели титлата „Най-добра авио компания на света“. Състемата им пък печели „Най-добрата система за забавление на пътници в света“.

Следва клипът:

 

 
 

Професия „ловец на любовници“

| от chronicle.bg |

Когато предсказвачката на бъдещето Минг Ли казва на своя клиентка, че знае за аферата й с женен мъж, жената е смаяна.

Без да трепне, Минг убеждава клиентката да прекрати връзката, което тя прави и то бързо. Но откъде всъщност Минг Ли е знаела за тази афера? Нека не се преструваме, че наистина е имала силата да чете мисли, защото самата тя казва пред South China Morning Post, че в действителност не предсказва бъдещето.

Минг работи за Weiqing Network Technology в Шангхай. Звучи като технологична фирма, но всъщност е агенция за ловци на любовници.

Малко предистория: около един на всеки пет женени мъже (както и жени) в Китай се гмурва в извънбрачна афера, според проучване на сайта за запознанства Baihe.com. След тази статистика може би не е изненада, че официалната цифра на разводите в Китай се е повишила с 60% от 2007 до 2014 г.

Weiqing цели да предотврати тези разводи. Клиентите на агенцията най-често са омъжени жени, които подозират мъжете си във връзка. За китайските съпруги извънбрачната афера е въпрос не само на любовно разочарование, но и на загуба на семейни финанси. Обикновено, когато мъжете им имат любовница, те плащат наема на жилището й, месечни сметки и всякакви глезотии. Така семейният бюджет натежава.

Weiqing има 59 офиса на цялата територия на Китай. Служителите на агенцията са основно два типа – терапевти, които оценяват кризата вътре в един брак и търсят наични да го съживят, както и самите ловци на любовници. Това са най-вече млади хора, следващи психология, социология или право. Те използват психологически методи, за да убедят третата страна в брака да отстъпи и прекрати връзката.

“Ако любовницата отиде на разходка в парка, до супермаркета или на работа, аз случайно я срещам по пътя“, разказва Минг. В случай, че любовницата е домошар, Минг се представя за съседка, която има теч в апартамента си и има нужда от помощ. След това убеждава жената да прекрати аферата. „По-възрастна съм от повечето любовници, така че те ме слушат“, казва 47-годишната Минг.

Докато всичко звучи леко спорно, според китайските закони в ловуването на любовници няма нищо незаконно.

Освен това, бизнесът е много доходоносен. Weiqing е подала молба да бъде вписана в стоковата борса на Китай. Компанията вече има спечелени 2.6 милиона щатски долара за първите 10 месеца на 2016 г. Ловците на любовници вземат по 145 долара на час. Част от тези пари отиват за купуване на бижута и наемане на апартаменти, за да се осигурят фалшиви самоличности за ловците.

Основателят на агенцията, Шу Хин, разказва, че досега компанията му е успяла да раздели 8 552 любовници само за 2014 г.

Ако ловецът не успее да прекрати аферата, всички разходи на клиента се изплащат обратно от Weiqing. Ако пък агенцията се справи, в типичния случай това струва на клиента около 7 200 долара, доста по-малко от един развод.

В много от случаите не се и стига до развод. В крайна сметка името на агенцията – Weiqing, се превежда като „пазител на чувствата“ и „защитаващ любовта“. Основателят Шу казва, че компанията му спасява около 5 000 брака годишно, тоест 350 000 досега.

А какво да кажем за любовниците? Ловецът Минг е благосклонна към тях, ето защо търси решение. „Понякога се опитвам да им намеря гадже“, казва тя с искреното намерение да направи