Продавачи на щастие

| от |

Автор: Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com)

“Потребителските и ипотечните кредити отново са в центъра на обществения дебат. За пореден път обаче някак си липсват свежи идеи по темата. Общественото недоволство се стовари най-видимо върху фирмите, които отпуската „бързи“ потребителски кредити. Определено има защо? На пръв поглед тези компании показват чисто пазарно поведение, атакувайки потенциални клиенти най-вече в големи търговски вериги. Всеки, попаднал в капана на желанието си да притежава лъскава вещ на всяка цена, не мисли за „лихви“ и „кредити“. Представете си средностатистическа домакиня в магазин за бяла техника пред последен модел пералня машина с 10 лева в портмонето и 650 лева заплата. Съпругът – типичният неудачник, имал неблагоразумието да завърши химия, в момента изпаднал в поредния финансов гърч, за да погаси лизинговата вноска на таксито, с което си изкарва хляба, за който диагнозата и е „мани го тоя, от него нищо не става“. И така, тя и мечтаната пералня. Получава се нещо като „любов от пръв поглед“. В този момент до нея се доближава младо усмихнато момиче и с меден глас задава въпроса: „Мога ли да ви помогна с нещо? Отпускаме потребителски кредити веднага и само срещу лична карта.“ Добре, че „оня“ не е до нея в този момент, защото за пореден път мечтата й ще бъде отнесена с вятъра. Подписът е поставен моментално, с който си е купила „щастие за следващите две седмици, по-скоро до датата на първата погасителна вноска. Въпросната госпожа вече е в групата на „гневните потребители“.

garfield-credit-ca_1494519c

Нарочно започвам коментара си с този пример, защото считам, че той е „типичният“. Темата с потребителските и ипотечните кредити е изключително комплексна и всяко крайно мнение е неадекватно. Двете страни на медала са както защитата на интереса на потребителите, така и чисто икономическата логика за кредитиращата страна. Аз няма да взема страна, а ще се опитам да обясня проблема чисто икономически. В условия на икономическа криза увеличаването на системния риск води до увеличаването на цената на кредитния ресурс. Системен риск означава риск, който е извън условията по договора за кредит между двете страни. Такъв може да бъде политическата несигурност, грешни управленски решения от страна на правителството и т.н. Когато се сключва договор за кредит, винаги има и една невидима трета страна по договора. Това е държавата. Чрез регулаторните органи тя влияе индиректно върху взаимоотношенията между два стопански субекта. Най-голямата драма започва, когато тя не действа превантивно, а последващо.

И така, да започнем с лихвените проценти. Когато банките променят едностранно лихвените проценти по ипотечните договори, те де факто извършват прехвърляне на системен и специфичен риск върху кредитополучателя. Вече обясних какво означава системен риск. Специфичният риск възниква при влошаване на финансовото състояние на кредитополучателите. Това, което е изключително важно да се отбележи, е, че банките имат проциклично поведение, т.е. в условия на икономическо възстановяване активират кредитирането си и обратното, в ситуация на икономически трудности
действат рестриктивно

по отношение на кредитната си политика. Това, казано по друг начин, означава по-високи лихви. Оттук следва да се направи логичният извод, че лихвите ще паднат при възстановяване на икономиката ни. Това е твърде различно от масовото разбиране, че евтините кредити ще доведат до икономически ръст. Ако някой не вярва, да направи справка от сайта на Европейската централна банка. Лихвените проценти на ЕЦБ са почти нулеви, ресурс за търговските банки, спадащи към еврозоната, има в изобилие, но този ресурс достига до корпоративния сектор все така трудно. Тъй като родните банки нямат директен достъп до този ресурс, а от друга страна, банковите регулации все повече се затягат, единственият устойчив източник на финансов ресурс остават банковите депозити. Точно това е изключително важно да се разбере от законотворците. Никакъв LIBOR, EURIBOR или SOFIBOR не може да бъдат използвани за „честно“ ценообразуване. Нали се говори, че референтният лихвен процент трябва да е пазарен индекс. Либорът представлява усреднен лихвен процент, на базата на който банките предоставят необезпечен ресурс на Лондонския междубанков паричен пазар. Юриборът касае банките от държавите, спадащи към еврозоната. Сега да си представим една българска банка, за която цената на кредитния ресурс, който ви предоставя, е вързана към гореспоменатите индекси, или казано с други думи, индекси, които не засягат българския паричен пазар. В същото време фактическата цена на ресурса, с който кредитира, т.е предимно депозити, е изцяло функция на родния пазар. В горното няма чисто финансова логика.

Най-вярно и чисто пазарно ситуацията в страната по отношение на цената на кредитирането се отразява от депозитния пазар. Трябва да бъде създаден индекс на депозитния пазар, като, разбира се, този модел трябва да бъде внимателно прецизиран от гледна точка на концентрацията на депозити по банки. Това е единствено възможният начин да се стигне до балансиран подход за решаване на „лихвените спорове“ между банки и потребители.

Правото на банките да променят едностранно лихвите по кредитите, разбира се, е „непазарно“. Абсурдно е и наличието на толкова много фирми за бързи потребителски кредити. Висш пилотаж в регулирането на банковия пазар ще бъде да се намери такъв подход, на базата на който банките няма да имат право да трансферират системен риск към своите клиенти. Впрочем като единствено решение в тази посока виждам членство на държавата в еврозоната. Осъзнавам, че съм един от малкото финансисти, които считат, че в такова членство ще има много повече позитиви, отколкото негативи за страната. Когато съм защитавал тази теза, като основен аргумент съм считал, че точното този трансфер на риск е необходим за намаляване на цената на кредитния ресурс. Това се отнася както до банките, така и до крайните кредитополучатели. Много кредитополучатели в затруднено финансово положение обвиняват банките за високите лихви. Ако лихвата им бъде намалена наполовина, в 90% от случаите няма да настъпи подобряване на финансовото им състояние. В периода 2004-2008 година лихвите бяха значително по-високи. Спомняте ли си тогава каквито и да е вълнения по темата. Не, разбира се. Да, определено банките имат директна вина за начина, по който отпускаха кредити в този период. Оценката за рисковия профил на клиентите на практика липсваше. Когато кредитите „гръмнаха“, започна този „масов трансфер на риск“, изразяващ се в цената на кредитния ресурс.

Опасявам се, че последните законодателни изменения за ипотечните и потребителските кредити са недомислени като концепция. Моите препоръки към бъдещите кредитополучатели са следните. Първо, ако можете, винаги договаряйте кредит с фиксирана лихва за целия период, даже и ако в самото начало това да ви се струва малко по-скъпо. Второ, никога не теглете потребителски кредит от „случайна“ фирма, колкото и да ви се иска да притежавате „пералнята“. Трето, кредитът е финансова операция, която иска сериозен подход. Ако се двоумите дали да го теглите, решението е – твърдо „Не“.

 
 

Instagram постави нов рекорд: 700 милиона потребители на месец

| от chronicle.bg |

Instagram обяви, че месечните й активни потребители вече са над 700 милиона, което е наистина впечатляваща бройка.

600-те милиона от миналата година са били задминати в средата на декември, което значи, че за по-малко от шест месеца Instagram е натрупала нови 100 милиона потребители. Това е нов рекорд за компанията, която досега нарастваше със 100 милиона на всеки девет месеца.

Трябва да се признае, че резултатите на компанията са заслужени. Instagram непрестанно прави подобрения в услугата, въвежда нови функции и дори видео излъчвания на живо, което задържа вниманието на все повече потребители. Най-вероятно социалната мрежа ще продължи да расте със същите темпове, поне ако продължи да полага толкова усилия.

 
 

Супер балон събира информация от близкия космос

| от |

НАСА пусна балон със свръхналягане с размерите на стадион от новозеландския Южен остров, за да събира информация от близкия космос.

Той ще пътешества 100 дни. Седем други опита за пускането на балона бяха осуетени от бури и циклони.
Летателният апарат е специално проектиран от НАСА, за да открива космически частици със свръхвисока енергия, навлизащи в атмосферата на Земята. Той ще обиколи планетата два или три пъти.

„Произходът на тези частици е голяма загадка, която ние искаме да разбулим. Дали те идват от големи черни дупки в центъра на галактиките? Дали са малки, бързо-движещи се звезди, или нещо друго?“, каза проф. Анджела Олинто от университета в Чикаго, която е главен изследовател по проекта.

Следенето на летателния апарат, изстрелян от Уанака, е само началото на дълго проучване, което включва на следващ етап и космическа мисия, подготвяна от НАСА.

Балонът ще събере данни от 34 километра над земната повърхност. Настоящият рекорд за продължителност на полет на балон със свръхналягане е 54 дни. През март миналата година НАСА осъществи изпитание на подобен летателен апарат, изстрелян от Уанака. Полетът му продължи 32 дни, 5 часа и 51 минути.

 
 

Sofia Restaurant Week се завръща с ново пролетно издание

| от Спонсорирано съдържание |

София отново ще потопи сетивата си в море от кулинарни преживявания – от 7 до 13 май Sofia Restaurant Week ще ви накара да откриете вкусните тайни на 25 от най-добрите столични ресторанта.

След изключително успешното първо издание на Фестивала през септември 2016 г., пролетната Седмица на софийските ресторанти ще ви предложи нови локации, менюта и кулинарни изкушения.

В пролетното издание има 17 нови ресторанти, които заедно с останалите 8, предлагат две различни менюта по избор. Всеки един от ресторантите притежава уникална атмосфера, и е подбран след внимателна селекция от организаторите.

В рамките на седем дни може да опитате невероятна храна, резервирайки своите места в предпочитаните ресторанти, които предлагат няколко степенно меню на стойност 25 лв., без включени напитки.

Единствено по време на Sofia Restaurant Week ще може да обиколите със своето семейство и приятели максимален брой от модерните кулинарни локации в града, без да се притеснявате за семейния бюджет или за времето.

GIP_Morino

Kohinoor, SASA, Wagamama са само част от екзотичните места, които може да посетите. Ресторантите са избрани според качеството на храната и обслужването, интериора и наличието на приятна градина, както и заради изключителното кулинарно преживяване, което предлагат.

В зависимост от настроението и придружителите, може да избирате между малки семейни ресторанти като Vino&Tapas и Багри, авторска кухня в Nico’las, 33 Гастронавта и Вакуум, както и висок клас заведения като Talents или Клуб Пушкинъ. Почитателите на живата джаз музика ще могат да посетят Egur, Egur и Morino Urban Wine & Dine. Petrus е подходящ и за семейства с деца, и ще изненада всички с новото меню, което шеф Петър Янков е подготвил. За любителите на steakhouse grill заведенията, организаторите са избрали Roadhouse Grill, където ще могат да опитат месо от висок клас, доставено от САЩ и Италия.

IMG_33Gaustauts

За любителите на вкусната чуждестранна кухня Sofia Restaurant Week предлага азиатска, индийска, средиземноморска, френска, италианска, арменска и гръцка кулинария. Сред предложените ресторанти ще намерите както модернистична, така и традиционна кухня, а някои от местата ще ви изненадат и с иновативни предложения.

Пролетната тема ще бъде застъпена в менютата на ресторантите с присъствието на специалитети с агнешко месо и свежи сезонни зеленчуци.
Sofia Restaurant Week се организира от водещи онлайн и офлайн пътеводители за заведения и туризъм на български и английски език – Zavedenia.bg и Sofia In Your Pocket.

Всички ресторанти, както и менютата, които предлагат, можете да видите на официалния сайт на Sofia Restaurant Week.

Резервации за Sofia Restaurant Week ще могат да бъдат направени от 26 април 2017 г. чрез интернет страницата на Фестивала.

 
 

Първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение

| от chronicle.bg, по БТА |

„Белгийският крал“ е първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение. Първата прожекция у нас за незряща публика е днес от 17.00 ч. в Дома на киното.

„Кино за незрящи“ е проект на „София филм фест“ /“Арт фест“, с перспектива да стане постоянна инициатива, за да могат хората с ограничено зрение да припознаят киното в своя живот. Тревожно е, че много малко от незрящите хора са влизали някога в киносалон. Това е на път да се промени – благодарение на усилията на организаторите все повече филми ще бъдат технически адаптирани.

През март, по време на 21-ия СФФ, за първи път бяха показани два филма, тематично свързани с живота на хора, които са загубили зрението си. Прожекциите бяха експериментални, като в реализирането им се включиха актьори, четящи на живо в залата диалога между героите, както и обяснителния текст между репликите, за да могат незрящите да си представят сцените и детайлите в тях възможно най-добре, припомнят инициаторите.

„Белгийският крал“ е първият филм в България, който е дублиран по специален начин, чрез което става достъпен за хора с нарушено зрение. Озвучаването на филма е осъществено в партньорство с „Доли медия студио“.

Филмът е пародия на документален роуд муви, в който един крал се събужда за реалния свят – в ролята е белгийският актьор Петер Ван ден Бегин. Сред актьорите са и Брюно Жорис, Титус де Воогт, Люси Дебе. Нина Николина влиза в ролята на българската фолклорна певица Ана, която спечелва сърцето на белгийския крал, а Валентин Ганев е заместник-шефът на турските тайни служби. Холандският режисьор Питер ван дер Хауен е в ролята на документалиста Дънкан Лойд, а сръбският актьор Горан Радакович е снайперист от Сараево и любител на птиците.

„Белгийският крал“ е заснет почти изцяло в България, в него участва истински български фолклорен ансамбъл с певици от най-известните български хорове – „Мистерията на българските гласове“, „Филип Кутев“, квартет „Славей“, както и двама ученици от Училището за деца с нарушено зрение „Луи Брайл“ в София. Именно ученици от това училище ще бъдат в Дома на киното днес, за да се срещнат с филма, събрал най-много зрители по време на 21-ия СФФ. Тяхното присъствие е осигурено с любезното съдействие на г-жа Мария Константинова, оперативен директор на „ИзиПей“ и председател на организация „Право на зрение“.
Билетите за незрящи са на преференциална цена от 5 лв., за всички останали – по 7 лв.