Приятно ми е, депутат 8-ми мандат!

| от |

Мартин Иванов

Има една шега, която често циркулира по време на партийни събрания. Събрания, на които хората са едни и същи и знаеш, че няма как да излезе в публичното пространство. Шегата винаги разсмива и кара хората да се шегуват по между си, но за съжаление само да се шегуват, не и да вземат различни решения. Самите хора, присъстващи на събранието, като че ли нямат желание за промяна. Шегуват се, възмущават се понякога, но при гласуването, всичко е „В името на партията”, „Важна е партията”.

Шегата е простичка:

„Знаете ли как представят Георги Пирински на събрание по време на предизборна кампания?

А това е Георги Пирински. За тези, които не го познават – другарят Пирински е депутат от дете.”

Шега. Смешна. На първо чуване, на второ, на трето, после ти идва малко байгън. Пък и Пирински вече е евродепутат. Стига му толкоз в Българията.

Чета статия, според която „Ламбо разплакал младите в БСП”. Обществена тайна е, че Ламбо е емблема на БСП и всички в партията гледат на него, като на свещена крава. Данаилов казал „Грабвайте гаджетата и приятелите и отивайте да гласувате на 25-и.” Това било мотивирало младите. Да, ама не! Дори Ламбо не мотивира младите. БСП преживя поредния крах на изборите и трябваше да управлява отново в безобразна коалиция, от която претърпя само негативи. Поредна загуба. Поредни усилия и работа, хвърлени на вятъра. Не, не са на вятъра. То, който искаше – влезе в НС. Но не и младите. А четейки информацията от тези дни – Ламбо пак ще трябва да разплаква младите, защото отново е водач на листа. То вярно, че само Ламбо й остана на БСП – Петя Буюклиева пристана на АБВ, Николина Чакърдъкова също, а за голямата болка Веско Маринов не ми се и говори. Ламбо ще бъде водач на листа. Отново. Ще бъде депутат. Отново, както е бил в 4 поредни Народни събрания. ЧЕТИРИ!

Няма нито един член на БСП, който да не знае кой е чичо Митко. То за чичо Митко много е изписано, но както се казва, не можеш да му одраскаш диамантената черупка. Чичо Митко коли и беси на Позитано.Не минава и едно назначение, без чичо Митко да е казал да. За разлика от Ламбо, него хората не го обичат. Просто го търпят от страх. Търпят го, страхуват се и чакат следващите избори, когато чичо Митко ще бъде преместен за водач в друга област, че тази е поредната, която не го иска. Чичо Митко си го прехвърлят като горещ картоф. Да му се чудиш на дебелокожието да се явява и явява пак на избори. Но, и чичо Митко е водач на листа. Отново. Ще бъде депутат. Отново, както е бил в 4 поредни Народни събрания. ЧЕТИРИ!

Има виц, според който в БСП за млад се счита всеки член, до първия му инстулт. Доказателство за това е Янаки Стоилов. Когато стане дума за обновление на партията, за даване на път на младите, винаги изплува образа на младата надежда Янаки Стоилов. Янаки и този път ще бъде водач на листа. Отново. Ще бъде депутат. Отново, както е бил в 7 поредни Народни събрания. СЕДЕМ!

За Ангел Найденов и Георги Божинов хората се чудят какви ли са им професиите. Не за друго, просто цял живот са били депутати. Ангел Найденов и Георги Божинов и този път ще бъдат в челото на листите. Отново. Ще бъдат депутати. Отново, както са били единия в 5, а другия в 6 поредни Народни събрания. ПЕТ и ШЕСТ!

Такива пожизнени депутати в БСП дал Господ. Друга бира са тези, които са приближени на ръководството – Валери Жаблянов, Кристиан Вигенин и сие. За тях трудно се намират места в листите, защото са от категорията „сноби”. Те няма да дойдат на събрание и да пият пърцуца в пластмасова чашка. Могат само да ти се подпишат на плаката. Евентуално. Важното е, обаче, че са „хора на ръководството”. Все едно тази партия, няма членове, има само ръководство.

Има водачи на листи, за които се смята, че партията им е длъжна, защото са били в администрацията, пък не са успяли, пък видиш ли, трябва да се погрижим за тях – Румен Гечев и Емил Райнов са христоматийни примери за това. Ама това, че имената им се свързват с лошо управление, фалити, съдебни дела и пр., няма никакво значение – партията трябва да се грижи.

Оказва се, обаче, че дори в БСП има добри практики. Още не могат да се назоват „светлина в тунела”, но има! Има хора, които показват, че да си депутат не е самоцел, не е начин за изкарване на прехрана, не е болна амбиция. А НАЙ-ХУБАВОТО е, че ги дават хора под 40 г., които са млади, образовани и с идеали. Депутати от 42-то НС – първи мандат.

Ето малко позитивизъм и надежда за младите в столетницата. Не всички в нея са Дъбов, Кутев, Пирински, Стоилов.

„Благодаря на другарите за номинацията за народен представител. Но този път няма да се включвам в листата – много е трудно да си с малко детенце и да пътуваш постоянно. Да си народен представител е голяма отговорност и задължение. Не трябва да се заема мястото на всяка цена, вместо някой, който ще има възможност да се посвети изцяло на задачите. Колегите, за които ще гласуваме, съм сигурна, че ще работят усилено и достойно. А ние, разбира се, ще работим и помагаме на 100 % и тук, по населените си места!”

„Искам заедно с отчета си за работата ми като Народен представител в 42-то Народно събрание да изразя благодарността си за номинациите, които получих за включването ми в листата на предстоящите на 5 октомври избори за 43-то Народно събрание! Благодаря за признанието, доверието и оценката ви! След два мандата член на НС на БСП, участие в отминалото вече 42-ро Народно събрание, смятам, че щафетата трябва да се поеме от други хора, които със същия хъс и желание да продължат работата ми! Считам, че е грешна практика едни и същи лица да представляват БСП на всички нива, тъй като имаме не малко кадри с потенциал, който трябва да се използва и развива! Попътен вятър желая на кандидатите за народни представители от 29-ти Хасковски МИР! В тази кампания ЗАЕДНО ще успеем и ще спечелим предстоящите избори!”

Последните два коментара са на депутати. Първи мандат.

Край.

P.S. Аз може и да съм вече бивш член на БСП и да живея от години зад океана, но родителите ми продължават да са част от тази партия. Докога?, питам ги често.

 
 

Първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение

| от chronicle.bg, по БТА |

„Белгийският крал“ е първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение. Първата прожекция у нас за незряща публика е днес от 17.00 ч. в Дома на киното.

„Кино за незрящи“ е проект на „София филм фест“ /“Арт фест“, с перспектива да стане постоянна инициатива, за да могат хората с ограничено зрение да припознаят киното в своя живот. Тревожно е, че много малко от незрящите хора са влизали някога в киносалон. Това е на път да се промени – благодарение на усилията на организаторите все повече филми ще бъдат технически адаптирани.

През март, по време на 21-ия СФФ, за първи път бяха показани два филма, тематично свързани с живота на хора, които са загубили зрението си. Прожекциите бяха експериментални, като в реализирането им се включиха актьори, четящи на живо в залата диалога между героите, както и обяснителния текст между репликите, за да могат незрящите да си представят сцените и детайлите в тях възможно най-добре, припомнят инициаторите.

„Белгийският крал“ е първият филм в България, който е дублиран по специален начин, чрез което става достъпен за хора с нарушено зрение. Озвучаването на филма е осъществено в партньорство с „Доли медия студио“.

Филмът е пародия на документален роуд муви, в който един крал се събужда за реалния свят – в ролята е белгийският актьор Петер Ван ден Бегин. Сред актьорите са и Брюно Жорис, Титус де Воогт, Люси Дебе. Нина Николина влиза в ролята на българската фолклорна певица Ана, която спечелва сърцето на белгийския крал, а Валентин Ганев е заместник-шефът на турските тайни служби. Холандският режисьор Питер ван дер Хауен е в ролята на документалиста Дънкан Лойд, а сръбският актьор Горан Радакович е снайперист от Сараево и любител на птиците.

„Белгийският крал“ е заснет почти изцяло в България, в него участва истински български фолклорен ансамбъл с певици от най-известните български хорове – „Мистерията на българските гласове“, „Филип Кутев“, квартет „Славей“, както и двама ученици от Училището за деца с нарушено зрение „Луи Брайл“ в София. Именно ученици от това училище ще бъдат в Дома на киното днес, за да се срещнат с филма, събрал най-много зрители по време на 21-ия СФФ. Тяхното присъствие е осигурено с любезното съдействие на г-жа Мария Константинова, оперативен директор на „ИзиПей“ и председател на организация „Право на зрение“.
Билетите за незрящи са на преференциална цена от 5 лв., за всички останали – по 7 лв.

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.

 
 

Късометражна програма за първи път на „София филм фест за учещи“

| от chronicle.bg, По БТА |

Късометражна програма ще има за първи път в Дискусионния клуб за българско и европейско кино „София филм фест за учещи“ – в пролетното издание, което започва днес в Дома на киното и ще продължи до 26 юни, съобщават организаторите.

Прожекциите са всеки понеделник от 18.00 ч. Входът е безплатен за ученици и студенти. Лектори са кинокритикът Антония Ковачева, директор на Филмотеката, и режисьорът проф. Георги Дюлгеров.

Българското кино отново е важен акцент в пролетната селекция. Традиционно ще има срещи с творческите екипи на филмите. Българска е и първата късометражна програма – от три заглавия – носителите на наградата „Джеймисън“ /Jameson/ за най-добър български късометражен филм за 2017 и 2016 г. – „Дрехи“ на Веселин Бойдев и „На червено“ на Тома Вашаров, както и „Любов“ на Боя Харизанова.

Пълнометражните родни продукции са „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, вдъхновен от съдбата на певицата Леа Иванова, предизвикалият огромен зрителски интерес „Воевода“ на Зорница София – по спомени на очевидци и разказа „Румена войвода“ от Николай Хайтов, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов – с наградата за най-добър балкански филм и наградата на гилдията на българските кинокритици на 21-вия СФФ и още много отличия, „Семейни реликви“ на Иван Черкелов, интригуваща мозайка от три истории за разрушеното човешко общуване между героите – съпрузи, братя, родители и деца.

Пролетната програма започва с един от най-обсъжданите филми на 2016 г. – носителя на шест „Оскар“-а „La La Land“ на младия режисьор Деймиън Шазел с Райън Гослинг и Ема Стоун. Финалът е с „Т2 Трейнспотинг“ на Дани Бойл, в който рамо до рамо с Юън Макгрегър и Джони Лий Милър блести талантливата млада българска актриса Анжела Недялкова.
Останалите заглавия са „Патерсън“ на Джим Джармуш, номиниран за „Златна палма“, „Хулиета“ на Педро Алмодовар, „Панама“ на младия сръбски режисьор Павле Вучкович, номиниран за „Златна камера“ в Кан.

 
 

Déjà Vu или да градиш бъдещи спомени

| от Ана Динкова |

Колко истории има около виното, за виното и след виното – истории, които са се превърнали в спомени, в разкази, в романи. За разлика от многото други напитки, виното носи особен дух, класа, и винаги има характер – дали добър или лош, следва да се разбере сетивно.

Виното някак естествено предразполага към споделяне с хора, както и за комбиниране с храна, пък било то и малки хапки, сирена или леки мезета, пинчос, тапас – зависи къде сме и най-вече с кого сме.

Нека ви разкажа повече за вината от серията Déjà Vu. Първото, което ме грабва в тях, е колко добре подхожда името “Déjà Vu” на концепцията, че виното е в началото на велики истории…

„В настроение за вино“ е посланието на марката, което подкрепям безусловно.

Вината Déjà Vu на Винарска изба Братя Минкови са произведени от внимателно подбрани собствени лозови масиви в Карнобатския край. Избата разполага с над 4 200 декара собствени лозя, което дава възможност да се подберe най-подходящото грозде за направата на всяко вино от серията.
Името Déjà vu е елегантна подсказка за това, че сортовете, използвани за създаването на вината от серията, произхождат от Франция. В същото време тези вина са направени от лозя расли на родна почва и гроздето носи характера и спецификата на родния климат – точно както и значението на фразата déjà vu – нещо, което сякаш вече сме преживели, познато и ново едновременно.

Пролет е, дните стават дълги, светли, топли – и естествено водеща роля заема бялото вино.

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е едно много нежно вино, като усещането за финес и свежест идва още от отварянето на бутилката и наливането в чашата, в която забелязваме красивия светло-жълт цвят с игриви зелени отблясъци. Второто, което забелязваме е „носът“ или ароматът, в който улавяме нотки на чемшир, коприва, зелена ябълка и леки цитруси. Но всеки може да открие нещо свое, като мириса на прясно окосена трева по време на разходка в парка в някой слънчев пролетен следобед. След като отпием от виното откриваме и минерални нюанси, които придават една кристална свежест. После следва и леката пикантност, която дава на виното характер и индивидуалност. Вкусът на виното е елегантен и остава изненадващо благ и освежаващ. Важно е да се знае, че белите вина трябва да се поднасят охладени между 8 и 10°С, но не и прекалено студени, защото тогава ароматите и вкусовете им не могат да се разгърнат достатъчно добре. Това вино е прекрасно за споделяне с компания в края на работния ден, поднесено със свежи салати, сирена и леки зеленчукови или морски предястия.

Photo1

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е отличено със Сребърен медал от Decanter World Wine Awards 2016. Сещате се колко са важни наградите OSCAR в киноиндустрията, нали? Е, наградите Decanter World Wine Awards са нещо подобно в света на виното. Журито на този конкурс е познато със своите строги и взискателни критерии и има нелеката задача да избере най-добрите вина от над 16 000 претендента от цял свят. Да получиш призвание като сребърен медал при това положение, е не само въпрос на престиж, това е истинско доказателство за качество.

Второто вино, което дегустирам е Déjà Vu Шардоне – едно чудесно завръщане към класическите шардонета. Виното е отлежало няколко месеца във френски дъбови бъчви, които са направили финия му аромат по-впечатляващ и запомнящ се.

Déjà Vu Шардоне е свежо и комплексно вино, с нюанси на цитрус, приятно комбинирани с фини цветисти нотки, а нежният елегантен вкус има един много сочен и богат на аромати финал – подобно на залеза в хубава лятна вечер.

Идеалната температура за поднасяне и на това вино е между 8 и 10°С, като може да се консумира самостоятелно като аперитив или да се комбинира със свежи зеленчукови предястия, морски деликатеси и фини и нежни ястия от бели меса – в идеалния случай с ефирни сметанови сосове.

Déjà Vu Шардоне е носител на златен медал от Concours Mondial de Bruxelles 2016. Този конкурс съществува над 20 години и е сред най-строго организираните винени конкурси на света. Ежегодно над 9000 вина и спиртни напитки от 55 страни в света се борят за признанието на журито, което се състои от 320 професионални съдии от 40 националности. Представители на конкурса имат практиката да посещават избите производители и да правят контрол на наградените вина след присъждането на наградите. Това е много строг похват, но гарантира легитимността на резултатите и качеството на виното.

Вината от серията Déjà Vu са идеалната селекция за личната винарна на всеки градски любител на виното, за да придобие представа за някои от класическите сортове и купажи – нещо като gourmet pack за всеки, който иска да си подари винена наслада. Тези вина са и много добър подарък, с който можете да зарадвате най-близките си приятели всеки път, когато отивате на гости.