Приключенията на един български емигрант

| от |
Писмо от един нелегален бг емигрант:

Мила мамо,
Много съм щастлив. Остават само два месеца до първи януари, когато най-сетне ще мога да работя официално във Великобритания. Друго си е да кормиш риба и миеш легално чинии в Лондон, а не както досега – да кормиш риба и миеш нелегално чинии в Лондон.
1

Намерих си и квартира – в южната част. Деля я с още няколко момчета от България – от Ахтопол, Чирпан, Сливен, София, Бургас, Варна, Поморие, Търново, Малко Търново, Елин Пелин, Казанлък, Лясковци, Монтана, Китен, Карнобат, Шумен, Горна Оряховица, Долна Оряховица… за другите трима не се сещам откъде бяха. Излиза ни на сметка, всеки плаща по една седмична надница за стаята. Няма собствена баня, но айде сега, и лукс да търсим.. даваме по 5 паунда за душ при съседа.

Малко ни пречи, че отсреща има летище и първоначално като излиташе някой самолет, от шума се чупеше прозорецът, но му намерихме цаката. След като платихме първите три стъкла (че ние с какво сме виновни???), накрая решихме въобще да не слагаме ново, та е малко студено нощем, но пак бива. Леко е зор и с гаджетата, разбрали сме с момчетата за един график и като дойде приятелката на някой, другите нощуваме навън, да не пречим, та затова тоя месец се чудя къде да спя, за следващия вече – лесно.
2

Сега съм навън, удрям си една хубава нощна разходка край Темза. Вятърът ме гали нежно при минус 15, а отгоре ми се сипе прохладен дъждец, някъде около 256-тия литър за това денонощие. Е нищо де, то и без това ми беше дошло до гуша от тая жега в България, пече ли, пече това слънце, край няма.

После ще си взема метрото от Северен Лондон до Южен Лондон, за да се преоблека със сухи дрехи в квартирата. До другия ден на обяд ще съм стигнал, колко му е. Ей, ама то така ще съм закъснял за работа. Ами наобратно – няма как, и без това дрехите вече ще са изсъхнали. До вдругиден на обяд ще съм стигнал, колко му е. Само дето може да ми удържат една пета от седмичната надница за закъснението. Е нищо де, ще ми остане колкото да ида два пъти на чай. Щото тука алкохолът е скъп, не е като алкохолният туризъм в България, дето е далеч по-модерен и евтин. Та затова сега съм на чаен туризъм, тъкмо черният ми дроб да си остане цял.

Иначе още си нямам приятелка, но пък британките много ми харесват. Вярно, Камила на Чарлз е по-секси от тазгодишната „Мис Великобритания“, но какво от това? То и Саймън Коуел е по-секси от Камила, ако е въпрос. Важното е, че много се усмихват.. макар то така да изглеждат леко намръщени, ама какво от това. И разбират от футбол, даже повече от нашите мъже. Че го и играят по-добре. Въобще, жени от класа. Все ми викат: Дай пет!

3

Аааа, забравих да ти се похваля, взех и книжка. Помниш ли като в България ме скъсаха и оня, инструкторът от ДАИ ми вика: ти, момко, книжка ще вземеш, ама кога колите тръгнат наобратно?! Та, тук взех, взех. Айде, ще приключвам, че ще ходя на зъболекар, намерих тук един в южната част, по-евтин. Ще ми прави две коронки отляво, само чакам тате да прати парите, дето продаде апартамента на леля Валя, че да имам пари и за втората. Другите ги събрах, все пак две години вече работя.

А през януари, живот и здраве, ще ходя на доктор, вече легално, да ме види за сърбежа в лявата ръка. Само дано ония от обявата приемат по-бързо бъбрека, че иначе как ще платя таксата, и аз не знам. Това е за момента, но пак да ти кажа, много съм щастлив. От първи януари вече ще работя легално. Друго си е да кормиш риба и миеш легално чинии в Лондон, а не както досега – да кормиш риба и миеш нелегално чинии в Лондон…

Още от автора в блога „Несериозно за сериозните неща“ 

 
 

„Безбог“, „Слава“ и „Спомен за страха“ са номинирани за най-добър игрален филм

| от chronicle.bg, по БТА |

„Безбог“ на Ралица Петрова, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „Спомен за страха“ на Иван Павлов са номинирани за най-добър пълнометражен игрален филм от Българската филмова академия – 2017. Трите продукции имат и номинации за режисура. Наградите ще бъдат връчени тази вечер от 19.00 ч. в Театър „Българска армия“, научи БТА от Съюза на българските филмови дейци.

За отличията за главни роли конкуренцията при актрисите е между Ирена Иванова – „Безбог“, Маргита Гошева – „Слава“, и Рая Пеева – „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, а при актьорите – между Ивайло Христов – „Спомен за страха“, Стефан Денолюбов – „Слава“, и Димитър Николов – „Христо“ на Григор Лефтеров и Тодор Мацанов.

Наградите за поддържащите роли си оспорват актрисите Йорданка Стефанова – „Спомен за страха“, Пламена Гетова – „Летовници“ на Ивайло Пенчев, и Радена Вълканова – „Маймуна“ на Димитър Коцев – Шошо, и актьорите Димитър Крумов – „Христо“, Ованес Торосян – „Спомен за страха“, Филип Аврамов – „Летовници“.

Номинираните късометражни игрални филми са „Дрехи“ на Веселин Бойдев, „Куче“ на Владимир Петев и „На червено“ на Тома Вашаров. В документалното кино надпреварата е между „Книжарят“ на Катрин Бернщайн и Асен Владимиров, „От Кремона до Кремона“ на Мария Аверина и „Пощальонът“ на Тонислав Христов, а в анимацията – между „Зоотроп“ на Сотир Гелев, „Как се скараха орисниците“ на Анна Харалампиева и „Пътуваща страна“ на Весела Данчева и Иван Богданов.
Най-добрият дебютен филм ще бъде избран между игралните „Безбог“ и „Христо“ и документалния „Пустиняци“ на Цветан Драгнев.

Ще бъдат връчен и награди за сценарий, филмова музика, операторско майсторство, сценография, костюми, монтаж, звукорежисьор, филмова теория и критика.

 
 

Най-доброто от киното на 2017 досега

| от chronicle.bg |

Първата половина на 2017-та мина и е време да направим равносметка какво хубаво ни поднесе киноиндустрията за този период.

Преди време ви показахме най-добрите сериали за първото полугодие на 2017-та, а сега ще направим подбор на най-доброто от широкия екран. Немалко от хитовете досега изненадаха аудиторията. Някои от тях са създадени от млади екип, а сюжетите им впечатляват със своята  зрялост.

Сред оглавяващите  класацията заглавия има както традиционните блокбъстъри, които са гарант за  възвращаемост на бюджета,  така и елитарни продукции,  засягащи типичните за европейското кино теми.

Най-добре сами вижте (в галерията горе) най-успешните филми на 2017-та досега.

 
 

Ема Стоун е супер яка

| от |

Ема Стоун е новото любимо момиче на Холивуд. И на Америка. И на киното. И има защо.

Талантлива, чаровна, специфично красива, някак порцеланова и с чувство за хумор, Стоун обединява в себе си качества, които дават осанката на звезда.

Тази година списание Time постави Ема, заедно с още няколко звезди, в своята класация за най-влиятелни хора на планетата. Това е годината, в която тя става едва 27-ата актриса, която печели „Оскар“ за изпълнението си в мюзикъл и е първата от 1972 година насам, която го прави за „главна женска роля“. Преди това е Лайза Минели, а мюзикълът е „Кабаре“.

Ема Стоун започва кариерата си още като тийнейджър, но някъде след 15 годишна възраст решава, че ще преследва именно тази амбиция. Съответно започва да играе в малки и нискобюджетни телевизионни продукции и да взима незначителни роли в сериали.

Първият й успех идва през 2007-а, когато играе една от основните роли в сериала Drive. Макар да е номиниран за „Еми“ и да има прилична публика, сериалът не успява да бъде подновен за втори сезон, нито има някакъв особен комерсиален успех. Благодарение на него обаче Ема стъпва в киното. Появява се първата й роля – в „Суперяки“. Сет Роугън харесва комедийния й заряд и я кани в продукцията след дълъг кастинг. Може би именно хуморът дава начален шут на кариерата на Стоун, защото от тогава чак до 2010-а, когато получава първата си номинация за „Златен глобус“, тя прави малки роли в различни комедии. Къде по-добри, къде по-лоши.

„Лесна, А?“ е онова, което я изстрелва в стратосферата на успеха. Гимназиална комедия, която се опитва да разчупи клишетата и стереотипите на жанра има чувство за хумор, а Стоун стои в центъра й като перфектната червенокоса откачалка, която може да понесе шегите и да ги износи на гърба си.

Трябва да мине година след „Лесна, А?“, за да може Ема да заслужи първата си роля в така наречената сериозна продукция или драма. Драмата пък е адаптация по чудесния роман на Катрин Стокет „Слугинята“ и е преведен у нас като „Южнячки“. Иначе The Help е трогателен и чудесен филм и книга. Ема Стоун, Виола Дейвис, Октавия Спенсър, Джесика Частейн и Брайс Далас Хауърд съставляват основното звено жени в малък град, които се опитват по свой си начин, да запазят стереотипите на добрата домакиня, да победят расизма, да останат женствени и някак да имат хулигански изцепки. „Южнячки“ е чудесен филм, прави всичките си актриси звезди, но така и не носи на Стоун номинация за „Оскар“ за разлика от останалата част от каста.

Трябва да минат още няколко години до смазващия „Бърдмен“ на Иняриту, за да може Академията да я забележи най-после. Междувременно тя работи отново със Сет Роугън в The Interview, прави един “Спайдърмен“ заедно с гаджето си по онова време Андрю Гарфилд, снима два пъти с Райън Гослинг (филмите са „Оглупели от любов“ и „Гангстерски отдел“), работи с Уди Алън за първи път в подценения, но вълшебен „Магия в полунощ“ и изпълнява една своя мечта – да води SNL.

В момента Стоун е на върха на славата си и е супер яка. Може да пее, да танцува, да прави фокуси (за справка може да видите интервюто й за Vogue и рубриката 73 questions). Тя има „Оскар“ и независимо какво казват хората за La la land, Ема е чудесна в тази продукция и вярваме, никой друг не би се справил така добре в нея.

Междувременно в момента актрисата завърши снимките по филма Battle of the Sexes, където играе тенис шампиона Били Джийн Кинг в нейния известен мач от 1973 година с друго тенис величие Боби Ригс. Също така Ема ще бъде новата Круела де Вил, което някак й стои по-добре и от далматинско палто, и снима сериал с Джона Хил – Maniac. И към всичко това, като черешката на тортата, добавяме факта, че наскоро беше обявено, че актрисата ще участва в новия филм на гръка Йоргос Лантимос.

Може би, защото тя може всичко. Но както гласи заглавието – да, Ема Стоун е супер яка.

 
 

„Гластънбъри“ завърши с концерт на Ед Шийрън

| от chronicle.bg |

Фестивалът Гластънбъри приключи с концерт на Ед Шийран пред хиляди фенове, съобщи БТА.

Изпълнението му – както обичайно сам на сцената само с лууп педал, раздвои почитателите му.

Ед Шийран изпя хитовете си, като „Castle on the Hill“, „The A-Team“, „Shape of You“. Той направи също снимка на публиката и заяви, че не е и мечтал да успее да стане хедлайнер на фестивала. За финал обаче реши да демонстрира майсторството си на китарата. То не се оказа чак на такава висота и някои го определиха като посредствено, особено след изпълненията на Найл Роджърс и „Шик“ на същата сцена няколко часа по-рано.

В последния ден на фестивала Гластънбъри концерт в програмата „Легенди“ изнесе и Бари Гиб. Той вдигна цялата публика на крака с хита „Stayin’Alive“, а песента „Words“ посвети на пострадалите от терористичните атаки в Манчестър и Лондон.