Приказни герои, древни легенди и детски злодеи се явяват на избори

| от |

Автор: Петър Ганев, www.ime.bg

Преди година и половина, по повод наближаващите тогава парламентарни избори, написах статия със заглавие „Робин Худ и Вълшебникът от Оз се явяват на избори”. Идеята на този текст беше, че на изборите се явяват основно политици, които искат или да се превъплатят в класическото разбиране за Робин Худ – да взимат от лошите богати и да дават на онеправданите бедни или да влязат в ролята на Вълшебника от Оз – измамник (популист), който не може нищо, а обещава всичко, за да получи власт. При така описания избор пред българина, едва ли трябва да се учудваме, че днес сме изправени пред продънен бюджет и нов избор. Обществото получи това, за което гласува/не гласува.

Изключително грешно би било в деня за размисъл да си мислим, че дупката в бюджета е плод на политически номера или дори на някаква конспирация. Не, проблемите пред фиска са структурни и са неизбежен резултат от комфорта на политическия елит да прахосва публични средства. Кратката рестроспекция говори сама за себе си:

2007-2008 г. – профукан излишък и прикрит дефицит. В най-добрите години за родния боджет бяха похарчени над 2,5 млрд. лв. допълнителни средства, а през 2008 г. вече се появява структурен дефицит, тоест въпреки привидното изобилие на пари и излишък, структурно бюджетът е на минус и в рекордната 2008 г.;

2009-2010 г. – избори, рецесия и продънен бюджет. Покрай рецесията и изборите бюджетът е напълно изпуснат и за две години са натрупани 3,5 млрд. лв. дефицит, а фискалният резерв изтънява сериозно;
2011-2012 г. – неизбежна консолидация. Бюджетното салдо започва да се подобрява, но не заради някакви сериозни реформи или разходни мерки, а поради възстановяването на приходите. Дефицитът все пак остава;
2013 г. – нови избори и изпуснат бюджет. Бюджетният дефицит отново нараства (1,5 млрд. лв.), като причините са изцяло политически;

2014 г. – отново избори и тотално продънен бюджет. Дефицитът тази година най-вероятно ще достигне рекордните 3 млрд. лв.

Този кратък обзор ясно показва, че фискалните проблеми пред страната се дълбоки, а предстоящата актуализация на бюджета е само един щрих в общата картина на дефицитното харчене. Рецесията остана далеч в миналото, а родната фискална позиция рязко се влошава, при това тук дори не коментираме фискалните рискове покрай банките и енергетиката. Ако слушаме риториката покрай предстоящите избори и гледайки данните, то можем спокойно да твърдим, че тези, които са по-скоро леви, харчат с по-лека ръка, докато тези, които са по-скоро десни, са твърде плахи в опитите си да провеждат реформи. И левите, и десните обаче залитат по популизъм и дънят бюджета преди избори.

Въпреки че написаното преди година се потвърди във фискално отношение, днес е повече от ясно, че не съм бил съвсем изчерпателен. На избори, наред с древни легенди и фалшиви вълшебници, видно участва и още един типаж – аз бих го нарекъл Туиг (от „Приключенята на мечето Ръкспин”), който така и не успява да влезе в ОЧЗ („Организация на чудовищата и злодеите”). Както и да гледаме на Робун Худ или на Вълшебника от Оз, в своите истории те не са злодеи. С други думи, не са съвсем приложими към родната политическа действителност. Туиг, от своя страна, е просто отвратителен – ниско ниво злодей, който бива описван със звучното „evil wizard-wannabe”. Такива са и немалко от кандидатите за следващия парламент – не искат да бъдат народни представители в истинския смисъл на думата, а просто част от елитните чудовища и злодеи.

Фабриката за илюзии в страната няма да бъде затворена на избори. Наивно е да се вярва, че трябва да чакаме да се появи истинска партия с правилните хора, за която масово да се гласува и да се оправим. Всъщност хората точно това правят години наред и все остават излъгани. Изкривените легенди и измамните вълшебници не се преборват на избори, а всекидневно с проява на тотална нетърпимост към абсурдите в страната и постоянния стремеж една малка група хора да решават вместо всички останали. Поредната дупка в бюджета е само макроикономическото проявление на толерирането на тези абсурди. На тези избори нямам чувството, че правя глупав избор между Робин Худ и Вълшебникът от Оз, а по-скоро гласувам срещу ОЧЗ.

 
 

„Туин Пийкс“ се завърна. Ето няколко неща, които ще видите

| от chronicle.bg |

„Туин Пийкс“ се завърна и ако никога не сте предполагали, че екранът отново ще ви потопи в Черната дупка, добре дошли в света на Линч! Вие никога не сте излизали от нея.

Вместо сериал, Линч предлага различен тип изживяване, който прилича по-скоро на насечен на части и дава на публиката онова, което иска – епизоди, които на теория могат да се преглътнат наведнъж. На практика обаче Линч ви казва – „преглътни ме, ако можеш“.

Визуално преживяване, което смесва кино, телевизия и театър, новият „Туин Пийкс“ не може да бъде описан. Той носи съвършения печат на създателите си Дейвид Линч и Марк Фрост, оставил следа и по лицата на героите си 26 години по-късно. Отново виждаме Кайл Маклоклан като агент Купър (или мистър С*), Шерил Лий като Лора Палмър (или не?), Рей Уайз като Лиланд Палмър, Катрин И. Коулсън като Дамата с дънера, Медхен Еймик в ролята си на Шели и много от другите познати лица.

Ако се страхувате от спойлери – трудно е да ви предоставим такива, защото верен на стила си, Линч оставя зрителя в недоумение какво се случва на екрана. Опитайте се да проследите и опитите за коментар по епизодите на западните медии – Vulture директно казва, че до голяма степен идеята е абсурдна.

Дейвид Линч обяви наскоро, че повече не смята да прави филми, но така или иначе е стигнал до момента, в който може да вложи своя специфичен стил във всяка медийна творба. 

Втори сезон на „Туин Пийкс“ беше последен през 1991 година заради нисък рейтинг. Днес Дейвид Линч не просто не е застрашен от спиране на епизодите – всички 18 части на творбата му са вече одобрени и ще бъдат излъчени без каквато и да е цензура или намеса от страна на Showtime – заедно с Марк Фрост могат да правят каквото си поискат на малкия екран в рамките на сериала.

Новият „Туин Пийкс“ предлага нефилтрирана версия на всичко линчовско, което сме свикнали да очакваме. Тук обаче имаме вече много информация от предходните епизоди – знаем какво се е случило с агент Купър (Кайл Маклоклан) и с Боб. В новия сезон Линч ни оставя да надникнем и към живота на познатите герои от Туин Пийкс, но ни потапя и в друга история.

Совите не са това, което са и онова, което ще видите на екрана, не е това, което очаквате. Независимо какви очаквания сте насъбирали в ума си 25 години. Ако не ви е страх от спойлери, вижте галерията.

 
 

„Междузвездни войни“ навърши 40 години

| от chronicle.bg, по БТА |

През 1977 г. никой не бе чувал за лазерен меч или за медни бикини и не се обръщаше към непознати с думите „Нека Силата е с нас“, предаде Франс прес.

Нещата обаче бяха на път да се променят. Предстоеше да се появи по екраните третият филм на младия 33-годишен режисьор Джордж Лукас – за борбата между доброто и злото.

40 години по-късно „Междузвездни войни“ е най-рентабилната филмова сага на всички времена, а поклонници на джедайската религия има в много страни. „Не ми достигат епитети, за да опиша влиянието на „Междузвездни войни“ – заяви експертът Шон Робинс от специализирания сайт BoxOffice.com. – Четири десетилетия, свързани с рекорди, с нов вид развлечения посредством филмите от поредицата, с видеоигрите, книгите, играчките и всички артикули, вдъхновени от сагата. Това говори много.“

Първият филм от поредицата, излязъл по екраните на 25 май 1977 г., е с бюджет 11 милиона долара. Прожектиран е в само 32 киносалона и донася 1,6 милиона долара приходи през първия уикенд след появата си по екраните.

Актьорският му състав включва малко известни по онова време актьори – Марк Хамил /Люк Скайуокър/, Кари Фишър /принцеса Лея/ и Харисън Форд /Хан Соло/. Вестта за интересния филм обаче се предава между фенове „от уста на ухо“ и не след дълго се извиват големи опашки за билети пред киносалоните. В края на краищата първият филм от поредицата събра 221,3 милиона долара приходи, които дори се удвоиха след новата му редакция, извършена от „Туентиът сенчъри фокс“.

„Предпремиерата му е в емблематичния Китайски театър в Лос Анджелис, където филмът е прожектиран пред пълна зала 5 пъти дневно повече от година“, припомни кинокритикът Леви Тинкър. Той отбеляза, че тълпите фенове буквално протрили мокета в залата.

Двата следващи филма от поредицата – „Империята отвръща на удара“ и „Завръщането на джедаите“, събраха по над 200 милиона долара приходи.

Следващите три филма, излезли по екраните между 1999 г. и 2005 г., обаче не бяха толкова успешни. Действието в тях се развива преди случващото се във филмите от поредицата, появили се по екраните през 1977 г., 1980 г. и 1983 г.

 
 

Сюзън Сарандън – неустоимо секси и на 70

| от chronicle.bg |

Ето ви още едно доказателство, че възрастта е нищо друго освен число.

Сюзън Сарандън го доказва, появявайки се на червения килим на филмовия фестивал в Кан в тъмнозелена кадифена рокля с предълбоко деколте.

Ако не знаете, че носителката на награда „Оскар“ ще навърши 71 години през октомври, тази снимка с нищо няма да ви наведе на тази мисъл.

Със слънчеви очила и цепка почти до кръста, Сарандън сложи в малкия си джоб по-младите си колежки, и отново показа, че и възрастните жени могат да бъдат сексапилни.

„Да, облякох тази рокля и изобщо не ме интересува какво би казал някой за мен“, коментира облеклото си актрисата.

Ние нямаме какво да кажем, освен да одобрим както избора, така и липсата на обяснение за него!

В галерията пък може да видите още няколко жени, които продължават да изглеждат неустоимо и след като преминаха 50-ата си годишнина.

 
 

#Bookclub: Ана Ана и нейните приятели

| от |

Ана Ана е малко момиче с рошава коса, което никога не спира на едно място. Тя има приятели, с които заедно учат важни уроци за живота, докато правят бели и щуротии. Това са плюшените й играчки  Зигзаг, Космато топче, Пингпонг, Лиско, Китчо и Гризу. Ана Ана винаги е готова за ново приключение.

Тя е малката сестричка на Пико Бог – червенокосо момче от комиксите на Алекси Дормал и Доминик Рок. Сама по себе си тя е толкова очарователна, че създателите на историята за по-големия й брат решават да посветят поредица само на нея.

Комиксите неслучайно изглеждат толкова искрени и забавни. Те са своеобразна семейна история, създадена от майка и син. Домоник Рок е сценарист. Тя е родена в Мароко през 1948 година. В Брюксел се раждат двамата й синове, които споделят нейната страст към рисуваните книги. След като по-големия от тях – Алекси Дормал, завършва филмово изкуство, той посвещава времето си на рисуване и писане. Героите, които създава, са толкова живи и истински, че Доминик измисля цял свят около тях. Така се появяват и Пико Бог, и Ана Ана.

ана ана сладки сънища

Комиксите са ръчно рисувани, а историите са забавни дори и за възрастните.

На български две от книжките за Ана Ана излизат благодарение на издателство „Пурко“

„Сладки сънища!“ разказва за един труден опит за заспиване, в който играчките дават на Ана Ана важен урок. „Шоколадовата експлозия“ разказва за един гладен пингвин и цяла група помощници, готови да му направят торта, за да си хапне. Резултатът… е, не е точно тортата, от която Пингпонг има нужда.

На теория, книгите са подходящи за деца между 3 и 7-годишна възраст. На практика, може да излъжете, че ги купувате за племенниците си например, за да ги четете с удоволствие. Повече за историите с Ана Ана – тук.