Приказни герои, древни легенди и детски злодеи се явяват на избори

| от |

Автор: Петър Ганев, www.ime.bg

Преди година и половина, по повод наближаващите тогава парламентарни избори, написах статия със заглавие „Робин Худ и Вълшебникът от Оз се явяват на избори”. Идеята на този текст беше, че на изборите се явяват основно политици, които искат или да се превъплатят в класическото разбиране за Робин Худ – да взимат от лошите богати и да дават на онеправданите бедни или да влязат в ролята на Вълшебника от Оз – измамник (популист), който не може нищо, а обещава всичко, за да получи власт. При така описания избор пред българина, едва ли трябва да се учудваме, че днес сме изправени пред продънен бюджет и нов избор. Обществото получи това, за което гласува/не гласува.

Изключително грешно би било в деня за размисъл да си мислим, че дупката в бюджета е плод на политически номера или дори на някаква конспирация. Не, проблемите пред фиска са структурни и са неизбежен резултат от комфорта на политическия елит да прахосва публични средства. Кратката рестроспекция говори сама за себе си:

2007-2008 г. – профукан излишък и прикрит дефицит. В най-добрите години за родния боджет бяха похарчени над 2,5 млрд. лв. допълнителни средства, а през 2008 г. вече се появява структурен дефицит, тоест въпреки привидното изобилие на пари и излишък, структурно бюджетът е на минус и в рекордната 2008 г.;

2009-2010 г. – избори, рецесия и продънен бюджет. Покрай рецесията и изборите бюджетът е напълно изпуснат и за две години са натрупани 3,5 млрд. лв. дефицит, а фискалният резерв изтънява сериозно;
2011-2012 г. – неизбежна консолидация. Бюджетното салдо започва да се подобрява, но не заради някакви сериозни реформи или разходни мерки, а поради възстановяването на приходите. Дефицитът все пак остава;
2013 г. – нови избори и изпуснат бюджет. Бюджетният дефицит отново нараства (1,5 млрд. лв.), като причините са изцяло политически;

2014 г. – отново избори и тотално продънен бюджет. Дефицитът тази година най-вероятно ще достигне рекордните 3 млрд. лв.

Този кратък обзор ясно показва, че фискалните проблеми пред страната се дълбоки, а предстоящата актуализация на бюджета е само един щрих в общата картина на дефицитното харчене. Рецесията остана далеч в миналото, а родната фискална позиция рязко се влошава, при това тук дори не коментираме фискалните рискове покрай банките и енергетиката. Ако слушаме риториката покрай предстоящите избори и гледайки данните, то можем спокойно да твърдим, че тези, които са по-скоро леви, харчат с по-лека ръка, докато тези, които са по-скоро десни, са твърде плахи в опитите си да провеждат реформи. И левите, и десните обаче залитат по популизъм и дънят бюджета преди избори.

Въпреки че написаното преди година се потвърди във фискално отношение, днес е повече от ясно, че не съм бил съвсем изчерпателен. На избори, наред с древни легенди и фалшиви вълшебници, видно участва и още един типаж – аз бих го нарекъл Туиг (от „Приключенята на мечето Ръкспин”), който така и не успява да влезе в ОЧЗ („Организация на чудовищата и злодеите”). Както и да гледаме на Робун Худ или на Вълшебника от Оз, в своите истории те не са злодеи. С други думи, не са съвсем приложими към родната политическа действителност. Туиг, от своя страна, е просто отвратителен – ниско ниво злодей, който бива описван със звучното „evil wizard-wannabe”. Такива са и немалко от кандидатите за следващия парламент – не искат да бъдат народни представители в истинския смисъл на думата, а просто част от елитните чудовища и злодеи.

Фабриката за илюзии в страната няма да бъде затворена на избори. Наивно е да се вярва, че трябва да чакаме да се появи истинска партия с правилните хора, за която масово да се гласува и да се оправим. Всъщност хората точно това правят години наред и все остават излъгани. Изкривените легенди и измамните вълшебници не се преборват на избори, а всекидневно с проява на тотална нетърпимост към абсурдите в страната и постоянния стремеж една малка група хора да решават вместо всички останали. Поредната дупка в бюджета е само макроикономическото проявление на толерирането на тези абсурди. На тези избори нямам чувството, че правя глупав избор между Робин Худ и Вълшебникът от Оз, а по-скоро гласувам срещу ОЧЗ.

 
 

2 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Весислава Антонова

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-вото издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Тази седмица ви представяме любимите реклами на Весислава Антонова, журналист. Работила е 6 години в БНР. А от 13 години работи във вестник „Капитал”. Основните теми по които пише са медиен, рекламен пазар и култура.

„За мен най-добрите реклами са тези на парфюмите на Chanel, дори и заради факта, че са снимани като бляскава и леко сладникава холивудска продукция. Харесвам ги заради естетизма, посланието и заради факта, че също като киното попадаш в различен хармоничен свят абсолютен контрапункт на реалността. Носят ми естетическа наслада и вдъхновение. И в този конкретен случай, за мен няма значение какво пише в букварите за реклама и рекламни послания. Те са от тези реклами, заради които не бих превключила телевизора на друг канал. Като филм във филма. Антракт, който не те дразни”, каза Антонова.

„Рекламата, която приятно ме впечатли заради съдържащото се в нея послание, е тази на Coca Cola Light – Аплодисменти за… – Защото издига като висши цености смелостта за промяна и свободата. Защото акцентът не е върху качествата на продукта, а именно върху ценностните модели, които споделя и развива самия бранд.”

И за финал: Reebok: 25,915 Days

 
 

10-те най-богати, здрави, щастливи и модерни държави

| от chronicle.bg |

Или къде да отидем, когато (ако) Тръмп и Великобритания заключат вратите.

Лондонският институт Legatum пусна десетия си годишен „Индекс на благополучието“ – глобално изследване, което прави класация на най-просперитетните държави в света. То изследва 104 елемента – от стандартните БВП и процент безработица до по-интересни като колко са защитените интернет сървърa в държавата и колко отпочинали се чувстват хората ежедневно.

Тези елементи след това се разделят в 9 графи: качество на икономиката, бизнес среда, политика, образование, здраве, безопасност, лична свобода, социален капитал и околна среда.

Норвегия беше начело на класацията 7 години поред. През 2016 година обаче имаме нов лидер.

 
 

Мелания Тръмп носи Ralph Lauren на церемонията

| от chronicle.bg |

Всички погледи бяха насочени към Мелания Тръмп, докато съпругът й се заклеваше във вярност към американските граждани, а тя ставаше първа дама.

За церемонията г-жа Тръмп беше избрала елегантна бледа синя рокля с жакет с голяма яка, изработен от същата материя и ръкавици. Тоалетът е дело на иконичния дизайнер Ралф Лорън.

Появилата се информация, че Лорън ще работи заедно с Карл Лагерфелд по тоалета на Мелания Тръмп не е вярна. Лагерфелд няма нищо общо с модното решение на първата дама. Или поне не под лейбъла на Chanel, което може да означава, че е германският дизайнер е работил през своя собствен лейбъл.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.