Приказни герои, древни легенди и детски злодеи се явяват на избори

| от |

Автор: Петър Ганев, www.ime.bg

Преди година и половина, по повод наближаващите тогава парламентарни избори, написах статия със заглавие „Робин Худ и Вълшебникът от Оз се явяват на избори”. Идеята на този текст беше, че на изборите се явяват основно политици, които искат или да се превъплатят в класическото разбиране за Робин Худ – да взимат от лошите богати и да дават на онеправданите бедни или да влязат в ролята на Вълшебника от Оз – измамник (популист), който не може нищо, а обещава всичко, за да получи власт. При така описания избор пред българина, едва ли трябва да се учудваме, че днес сме изправени пред продънен бюджет и нов избор. Обществото получи това, за което гласува/не гласува.

Изключително грешно би било в деня за размисъл да си мислим, че дупката в бюджета е плод на политически номера или дори на някаква конспирация. Не, проблемите пред фиска са структурни и са неизбежен резултат от комфорта на политическия елит да прахосва публични средства. Кратката рестроспекция говори сама за себе си:

2007-2008 г. – профукан излишък и прикрит дефицит. В най-добрите години за родния боджет бяха похарчени над 2,5 млрд. лв. допълнителни средства, а през 2008 г. вече се появява структурен дефицит, тоест въпреки привидното изобилие на пари и излишък, структурно бюджетът е на минус и в рекордната 2008 г.;

2009-2010 г. – избори, рецесия и продънен бюджет. Покрай рецесията и изборите бюджетът е напълно изпуснат и за две години са натрупани 3,5 млрд. лв. дефицит, а фискалният резерв изтънява сериозно;
2011-2012 г. – неизбежна консолидация. Бюджетното салдо започва да се подобрява, но не заради някакви сериозни реформи или разходни мерки, а поради възстановяването на приходите. Дефицитът все пак остава;
2013 г. – нови избори и изпуснат бюджет. Бюджетният дефицит отново нараства (1,5 млрд. лв.), като причините са изцяло политически;

2014 г. – отново избори и тотално продънен бюджет. Дефицитът тази година най-вероятно ще достигне рекордните 3 млрд. лв.

Този кратък обзор ясно показва, че фискалните проблеми пред страната се дълбоки, а предстоящата актуализация на бюджета е само един щрих в общата картина на дефицитното харчене. Рецесията остана далеч в миналото, а родната фискална позиция рязко се влошава, при това тук дори не коментираме фискалните рискове покрай банките и енергетиката. Ако слушаме риториката покрай предстоящите избори и гледайки данните, то можем спокойно да твърдим, че тези, които са по-скоро леви, харчат с по-лека ръка, докато тези, които са по-скоро десни, са твърде плахи в опитите си да провеждат реформи. И левите, и десните обаче залитат по популизъм и дънят бюджета преди избори.

Въпреки че написаното преди година се потвърди във фискално отношение, днес е повече от ясно, че не съм бил съвсем изчерпателен. На избори, наред с древни легенди и фалшиви вълшебници, видно участва и още един типаж – аз бих го нарекъл Туиг (от „Приключенята на мечето Ръкспин”), който така и не успява да влезе в ОЧЗ („Организация на чудовищата и злодеите”). Както и да гледаме на Робун Худ или на Вълшебника от Оз, в своите истории те не са злодеи. С други думи, не са съвсем приложими към родната политическа действителност. Туиг, от своя страна, е просто отвратителен – ниско ниво злодей, който бива описван със звучното „evil wizard-wannabe”. Такива са и немалко от кандидатите за следващия парламент – не искат да бъдат народни представители в истинския смисъл на думата, а просто част от елитните чудовища и злодеи.

Фабриката за илюзии в страната няма да бъде затворена на избори. Наивно е да се вярва, че трябва да чакаме да се появи истинска партия с правилните хора, за която масово да се гласува и да се оправим. Всъщност хората точно това правят години наред и все остават излъгани. Изкривените легенди и измамните вълшебници не се преборват на избори, а всекидневно с проява на тотална нетърпимост към абсурдите в страната и постоянния стремеж една малка група хора да решават вместо всички останали. Поредната дупка в бюджета е само макроикономическото проявление на толерирането на тези абсурди. На тези избори нямам чувството, че правя глупав избор между Робин Худ и Вълшебникът от Оз, а по-скоро гласувам срещу ОЧЗ.

 
 

Господин Брана, черпим те!

| от |

Известен като един от най-големите почитатели на Шекспир в наши дни, като един от мъжете, които могат да играят еднакво добре на сцена, на екран и в живота, Кенет Брана е много неща.

Роден в студена Ирландия, този прекрасен представител на седмото изкуство, има пет номинации за „Оскар“, включително по една за режисура и сценарий, пет за „Златен глобус“ и има в джоба си едно Еми и цели 4 награди БАФТА.

Когато е на 23 години, подобно на много хора на Острова, влюбени в Шекспир, Брана се присъединява към Royal Shakespeare Company, където участва в първата си главна роля – тази на Хенри V. А после прави и класиката – „Ромео и Жулиета“.

Благодарение на многообразните вариации и интерпретации на шекспировото творчество Кенет Брана е обявен за патрон на театъра от принц Чарлз, а няколко години по-късно пренася любовта си към британския драматург и на голям екран, като прави киноадаптация на „Много шум за нищо“. Което пък му носи първа номинация за „Златен глобус“, макар и не лична и поименна, в категория „най-добър комедия и мюзикъл“.

Оттам насетне Брана сигурно е един от малкото британски актьори и режисьори, които могат да се похвалят, че са адаптирали огромна част от творчеството на Шекспир, както на сцената, така и на екран. От „Хенри V“, през „Макбет“, до „Както ви харесва“, в богата му биография ще откриете почти всяко известно заглавие на драматурга, направено по различен начин на екран или сцена.

Кенет Брана работи в киното от 1981 година, като режисьорския си дебют прави 8 години по-късно и оттогава не се спира. Освен любимия му Шекспир е правил както комерсиални, така и по-бутикови филми. Някои добри, други лоши, но всички с отличителен белег на лека мелодраматичност, каквато всеки почитател на класическия театър носи в себе си.

Последно гледахме Кенет Брана в „Джак Райън: Теория на хаоса“, където освен, че играе основния злодей и режисира. А скоро очакваме и негова адаптация на „Убийство в Ориент Експрес“ по творба на друго известно британско бижу – мадам Агата Кристи. Там Брана режисира и играе основната роля – тази на известния Еркюл Поаро.

Кенет Брана е един от актьорите, които могат да правят еднакво добре кино, телевизия и театър и затова говорят част от последните му роли – в „Моята седмица с Мерилин“, „Операция Валкирия“ и „Рок радио“, както и режисьорските му неща – като последната „Пепеляшка“. В телевизията може да видите Брана в една доста различна светлина – като нещастния, затворен и тъжен инспектор Валандър в британската адаптация на шведското шоу. Там ви го препоръчваме горещо.

Както казахме в началото Кенет Брана е много неща. Освен това днес е рожденик, защото прави 56 години. А ние се черпим в негова чест с част от прекрасните му роли. Те са в галерията горе.  

 
 

София Вергара – съдена от ембрионите си

| от chronicle.bg |

Звездата от „Модерно семейство“ София Вергара е съдена от…два замразени ембриона, които е заплодила заедно с бившия си партньор. 

Зародишите, наречени Ема и Исабела, са вписани в документите по съдебното дело.

Вергара се раздели с Ник Лоб през 2014 година, след като той вече веднъж се опита безуспешно да я съди за попечителството над ембрионите. Според новото дело обаче самите ембриони са били лишени от наследството, което им се полага според тръста, основан на тяхно име, защото Вергара отказва да им позволи да се развият и да бъдат родени, както първоначално е предвидено. Тръстът е създаден за тях в Луизиана, въпреки че ембрионите се намират в Калифорния. Лузиана е „пролайф“ щат и според законите му оплодена яйцеклетка е виждана като „юридическо лице“. В документите по делото фигурират имената на оплодените яйцеклетки, но не и на самия Лоб. Делото иска попечителството на зародишите да бъде дадено на Ник Лоб, който да им осигури раждане и живот.

София Вергара и Лоб преминаха пред инвитро процедура през 2013 година. Договорът, подписан от двамата тогава, постановява, че никой от тях не може да прави каквото и да е с ембрионите без съгласието на другия.

Адвокатите на Вергара подчертават, че тук дори не става дума за ембриони, а за оплодени яйцеклетки и единствената причина да бъде заведено делото е, за да намери как Ник Лоб да свързва името си с това на Вергара.

 
 

Европейската асоциация на авиокомпаниите прекрати своята дейност

| от CHR Aero |

Европейската лобистка група Association of European Airlines (АЕА) ще прекрати работата си след като голяма част от авиокомпаниите членки се присъединиха към новия алианс Airlines for Europe (A4E).

AEA ще бъде втората асоциация, която ще прекрати своята дейност през 2016, следвайки съдбата на нискотарифната групa European Low Fares Airline Association (ELFAA).

Исторически погледнато до момента е имало четири главни асоциации, които да представляват авиокомпаниите в Европа- AEA, ELFAA като представител на нискотарифните превозвачи, International Air Carrier Association (IACA) като представител на leisure авикомпаниите и European Regions Airline Association, представител на регионалните авиопревозвачи.

Според сайтa на AEA, асоциацията представлява 22 европейски авиокомпании с общо 310 милиона пътници, но много от тези компании вече са напуснали групата и са предпочели да бъдат представлявани от A4E, чиито основатели и членове са пет от най-големите авиокомпании в Европа- International Airlines Group (IAG), Lufthansa, Air France-KLM, easyJet и Ryanair.

A4E бързо се разрастна от 11 до 22 авикомпании членки, което доведе до затварянето на други асоциации. Процентово A4E представлява 60% от европейските полети, 500 милиона пътници и оборот от $109 милиарда.

Според A4E успехът на тяхната асоциация се дължи на факта, че авикомпаниите, които се представляват от тях, са както нискотарифни, така и „full service”.

AEA приключва работа след 64 години. През 1952 година четири авиокомпании- Air France, KLM, Sabena И Swissair основават Air Research Bureau, а след присъединяването на SAS и British European Airways, European Airlines Research Bureau се преименува на AEA през 1973.

Благодарение на AEA компютърните резервационни системи Amadeus и Galileo бяха въведени в експлоатация, както и автоматичното принитиране на билети и бордови карти. През 1988 АЕА допринесе и за започването на кампанията “Single European Sky” и поясни нуждата от интергрирана система за контрол на въздушния трафик над Европа.

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“