Приказка от дъното на кратера

| от | |

Санторини е островът на белите къщи и черните плажове

Филип Данауи

Красота, родена от гнева на вулкана ­ това е гръцкият остров Санторини. Три хилядолетия след опустошително изригване, днес той е мечтата на туриста. Късче земя с форма на полумесец, окъпано в синева и белота, която заслепява от покривите на кокетни къщички и стотици църкви и параклиси. Храмовете тук са по няколко на всеки километър. Затова местните екскурзоводи гордо сочат Санторини не само като туристическа забележителност, а и като крепост на православието. Но тази приказка я пазят за накрая.

Попаднете ли на острова, първата история води към потъналата Атлантида. Според легендата тя била именно на Санторини и когато вулканът изригва през 1400 г. пр. Хр., загива цялата минойска цивилизация. Експлозията засяга дори съседния остров Крит. Според учените мощта била такава, че централната част на Санторини литнала във въздуха и на нейно място се образувала огромна калдера, която се запълнила с морска вода. Учените установили, че изригването взривило планина с височина 1300 м. Следи от чудовищната експлозия са открити в Египет и по цялото източно крайбрежие на Средиземно море. И днес на малкия остров Неа Камени, който се намира в калдерата, има активен вулканичен кратер.

Днес Санторини изглежда спокоен. И опасан с огърлица от скъпи и по-евтини хотели, таверни, барове, дискотеки, красиви плажове. Въпреки че островът е най-отдалечен от България, той е предпочитана дестинация за нашенците. И то не само за летовниците, а и за работещите там. Повечето собственици на хотели, заведения и магазини наемат българи, даже ги предпочитат пред кандидатите от останалите съседни държави. Срещнат ли свои, сънародниците ни са повече от любезни. Има обаче и такива, които крият произхода си заради факта, че са обслужващ персонал. Че българите са стабилна бройка там, личи от всяка будка за вестници. От всеки павилион наднича издание, отпечатано у нас, а на някои места се мъдри дори списанието „Жената днес”. Родна реч се лее във всички градове на острова. Даже и в Иа – най-отдалечения край на острова, но пък безспорно – звездата на Санторини. Уникално място с бели сгради, полегнали на самия край на вулканичния кратер. Според легендата Санторини се крепи на три крачета, а едното от тях се намира точно под Иа и при някое земетресение може да се отчупи и целият град да бъде потопен…

Заради вулканичния произход на острова земята на повечето места има специфичен червеникав цвят. По същата причина и плажовете са тъмни. Някои са червени, други – кафяви, а трети черни. Липсата на растителност обаче прави още по-натрапчив контраста между белите постройки и изключително тъмносиньото море. Най-красивото на този остров са невероятните панорамни гледки, които се разкриват от почти всяка точка на крайбрежието заради голямата надморска височина.

Най-широките плажове са на Камари и Периса. Известният Червен плаж, както и Белият плаж, Черният плаж и Плажът на влюбените, са близо до Акротири. Има и още множество селца като Пиргос, Мегалохори, Акротири, Фиростефани, където ви очаква пълно спокойствие. Горещият и сух климат на Санторини е оставил отпечатък върху природата. Растителността е оскъдна, представена главно от някои типични за Средиземноморието сухолюбиви храсти. Дървета се виждат изключително рядко и може да се каже, че почти липсват. Изключение правят някои дребни декоративни растителни видове, които се откриват в прекрасните градини пред вили и хотели.

Обикаляйте с ATV

За придвижването из острова може да наемете малка кола или ATV за около 30 евро. Хубаво е да се запишете и на някоя от екскурзиите, които се предлагат от местните туристически агенции. Така може да видите много повече, като задължителни спирки са Плажът на влюбените (намира се близо до Акротири), плажовете в Камари, Армени, Периса и Кокини (известен още като Кокини паралия), манастирът на пророк Илия ­ най-високата точка на острова, да съзерцавате залеза в Иа, да посетите крепостта Пиргос, селцата Пиргос и Мегалохори. С редовен автобус срещу билет от 2 евро може да стигнете до столицата Фира, но за предпочитане е да ви организират екскурзията до остров Неа Камени и калдерата на вулкана.

Цената за късче от рая

За да зърнете най-романтичната дестинация в цяла Гърция, се налага доста да попътувате. Островът, наричан от гърците още Тира, се намира на 128 морски мили от Атина. Ако сте с автобус, не ви мърдат 12 часа, и то само до Атина (с ферибот още 8), а ако сте със самолет, най-напред трябва да стигнете до столицата, а оттам ви очаква един час с метро от летище „Елефтериос Венизелос“ до пристанище Пирея, и за финал 8-10 часа с ферибот. Някои български туристически агенции предлагат и директни чартърни полети  от София до Санторини. С чартърния полет забравяте за отегчителното пътуване с автобус, прекачванията от самолет на самолет, а също така се предлага и настаняване в приличен или по-луксозен хотел. Все пак пътуването до Санторини не е от евтините оферти за Гърция. Около 340 евро на човек излизат 4 нощувки в тризвезден хотел, като цената включва и самолетните билети с летищни такси. За хотел четири или пет звезди плащате между 590 и 765 евро ­ на човек. Ако искате да наемете голям апартамент с изглед към морето – пригответе си около 930 евро.

ИНФО ГИД

Санторини е известен не само с романтиката и залезите, а и с прекрасното вино. На една от организираните екскурзии ви отвеждат директно в Музея на виното, който е толкова живописен, че те пренася в Средновековието. Живи картини с кукли хора пресъздават обичаите и порядките в създаването на сакралната напитка. След забележителната разходка имаш възможността да дегустираш четири вида вина, а също така може да се сдобиеш с бутилка на цени от 10 до 50 евро.

Не може да пропуснем и факта, че кухнята на острова е една от най-вкусните. Храната е страхотна и разнообразна – от морски дарове до гръцки гозби, от които може да си оближеш пръстите.

Изключително приятни са и вечерите, прекарани в Камари, което е едно от крайбрежните градчета. По плажната ивица едно до друго са разтворили вратите си всякакви заведения и магазинчета, които обаче са стилно подредени и сякаш са на мястото си, без да дразнят окото. Няма ги и излишните сергии, които срещаме например по родното Черноморие. В края на градчето се издига внушителна скала, а точно от другата є страна е Периса ­ градче, носещо ново очарование и история. Плажът там обаче не е от пясък, а от огромни каменни плочи, които изведнъж свършват в морето и образуват доста страховит праг.

 
 

11 актьори, които бяха на крачка от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Денерис по-наивна и добродушна?

Менс Райдър по-млад с 20 години?

Лудият Крал на екрана?

За малко да се случи всичко това!

Game of Thrones най-вероятно нямаше да е това, което е, ако всичко това се беше случило. Което изобщо не е било далеч.

Знаехте ли например, че оригиналният пилотен сезон на сериала така и не бива излъчван, след като получава тонове критики.

Малкото късметлии, които имат шанса да гледат пилота, дори не разбират, че Джейми и Церсей са брат и сестра, което си е сериозен пропуск.

Затова продуцентите Дан Вайс и Дейвид Бениоф се захващат за работа, режат „не месо” и преработват почти 90% от пилотния епизод, за да може сериала да тръгне в руслото, в което го познаваме днес.

Освен това, някои от избраните актьори биват заменени, а може би няма да повярвате, че Емилия Кларк дори не е била първи избор за Кралицата на драконите…

Невероятно, нали?!

В галерията горе сме събрали 11 актьори, които бяха на крачна от това да участват в Game of Thrones, но в последният момент ролята им взета от друг.

 
 

Миналото на Джак Спароу – всичко, което знаем

| от chronicle.bg |


Внимание! Текстът съдържа сполери за „Карибски пирати: Отмъщението на Салазар“.

Запознахме се с капитан Джак Спароу в първия филм от поредицата – „Карибски пирати: Проклятието на Черната перла“ през 2003 година. В момента той е някъде посредата на кариерата си и ние продължаваме да я следим с интерес. Но колко точно знаем за миналото му?

С всеки следващ филм научаваме все повече и повече и това продължава в „Отмъщението на Салазар“. В трейлъра на филма виждаме Спароу като много млад, така че предстои да научим още. За сега обаче знам толкова:

 

Семейството му

В „Карибски пирати: Сандъка на мъртвеца“ виждаме Едуард Тиг – пазителят на Пиратския Код и баща на Спароу. Тогава разбираме и откъде Джак наследява маниерите си. За майка му знаем много малко, дори не знам името й. Известно ни е обаче, че главата й е смалена и се пази като талисман от бащата на Джак, който после му я подари. Тя висеше от колана му в „Карибски пирати : В непознати води“, както и в последните кадри на „Карибски пирати: На края на света“.

 

Той изкарва името и шапката си в битка със Салазар 

Научихме много за Джак Спароу от последният филм. Името му (Спароу, sparrow – от англ. ез. – врабче) е прякор, който получава по време на битка с ловеца на пирати Салазар. Той се подиграва на Салазар от борда на кораба си и докато го прави, изглежда като малка птичка, която чурулика. Тогава той става и капитан за първи път, когато капитанът на кораба му е убит. След като успешно преминава с кораба и екипажа си през битката, Джак получава адмирации и прочутата си шапката, която обича толкова много.

 

Джак има магически компас

Едно от най-мистериозните и свръхестествени елементи от поредицата „Карибски пирати“ е компасът на Джак Спароу. Който го използва, може да види къде се намира това, което желае най-много. В „Сандъка на мъртвеца“ научаваме, че го получава на бартер от Тиа Далма, която всъщност е богинята Калипсо в човешка форма. В новият филм обаче виждаме, че Джак го получава от предишният капитан на „Умиращата чайка“. Може би го е изгубил и след това е трябвало да си говърне. Тук ситуацията не е много ясна.

 

Джак става лидер на пиратите

В „На края на света“ разбрахме, че пиратите имат девет лидера и Джак е един от тях. Възможно е предишният лидер на неговатаа позиция да е бил предишният капитан на „Умиращата чайка“.

 

Компанията East India Trading го маркира и потопява кораба му

Когато ни представят Спароу по име за пръв път, виждаме белега на ръката му, който го маркира като пират. Този белег е оставен от East India Trading. По-късно виждаме и Кътлър Бекет – мъжът, който поставя белега. В непоказани кадри от „Карибски пирати: На края на света“ Бекет наема Спароу да прекара някакъв товар. Когато пиратът научава, че товарът всъщност са роби, ги пуска на свобода, за което Бекет го маркира и изгаря кораба му.

 

Той продава душата си, за да върне Перлата 

След като Бекет съсипва кораба, Джак Спароу и Дейви Джоунс сключват сделка, в която Джак се съгласява да му служи 100 години след като умре, ако Дейви върне кораба му и Джак му е капитан 13 години. В роман сроден на франчайза пише, че корабът се казва „Умиращата чайка“, но Спароу го прекръства на „Черната перла“ след като се появява отново. Традиционно преименуването на кораб е лош късмет, но Джак решава, че щом веднъж вече е бил потопен, това няма особено значение.

 

Екипажът му се разбунтува и го оставя да умре

Въпреки, че Джак и Дейви се разбират Джак да е 13 години капитан на Перлата, той се задържа само две преди най-личният му приятел Хектор Барбоса да поведе екипажът му на бунт. Джак е оставен сам на остров, от който обаче успява да избяга. Ще изминат 8 години преди да успее да си върне Перлата в първия филм от поредицата.

 
 

Различното име срещу „хилавото кино на новия век“

| от Амелия Понд |

Само ден след като приключи 70-тото издание на фестивала в Кан, той беше охулен от мнозина и прехвален от останалите.

Много чужди издания вече изразиха мнение за лошата селекция или както я нарекоха някои – „хилавото кино на новия век“. Неприятни емоции предизвика и платформата Netflix, която се бори за участие в престижния фестивал от два сезона и тази година за първи път беше допусната, като филмът им Okja беше част от претендентите за „Златна палма“.

Проблемът дойде от факта, че Netflix отказаха да се съобразят с изискването на фестивала и да пуснат за разпространение филмите си в различни салони, а държат те да се предлагат единствено през тяхната платформа.

Въпреки тези дребни неуредици, фестивалът в Кан си остава (и 70-тото му издание е поредното доказателство за това) най-престижното, елитно, красиво и въпреки всичко, отнасящо се с почит и достойнство към седмото изкуство, събитие.

Тази година журито, оглавявано от испанския режисьор Педро Алмодовар, награди София Копола за режисура и гръка Йоргос Лантимос за оригинален сценарий. Филмът „Площадът“ , който отчасти се вдъхновява от известните Дионисиеви мистерии, грабна голямата награда. А Андрей Звягинцев и неговият „Loveless“ получи наградата на журито. Даян Крюгер и Хоакин Финикс даже няма нужда да ги споменаваме. Снимките им обиколиха половината свят.

Нашият акцент на тазгодишните фаворити обаче пада върху един човек, в чието кино вярваме с плахост и надежда. И това е Йоргос Лантимос.

йоргос лантимос, колин фаръл, колин фарел, никол кидман

Гръцкият режисьор и неговото второ англоезично заглавие „The Killing of a Sacred Deer“ изправиха публиката на крака след премиерата си. Всички смятаха, че той ще грабне Златната палма, която режисьорът си е заслужил още с „Омарът“. Той вече има две награди от фестивала, но не и най-важното.

Не се случва точно това, но появата на „The Killing of a Sacred Deer“, е ясна заявка, че Лантимос е едно от новите имена на различното, алтернативно, сюрреалистично кино, което публиката трябва да следи.

Още през 2009-а, след снимане на музикални клипове, ТВ продукция и реклами, Йоргос Лантимос прави първия си „различен“, почти бунюелски, пълнометражен филм. Dogtooth или Kynodontas – както е на гръцки, е заглавието, което показва на света начина, по който откачения грък вижда нормите, моралните ценности, етиката, живота и семейството. И в неговата версия няма нищо нормално.

Dogtooth е клаустрофобичен, тъжен разказ за семейство, което е принудено от своя патриархален глава да живее изолирано, без да има никакви познания за света навън. От лъжливи думи, които заместват реални термини от живия живот, през измислени, почти фантазни начини за появата на нови хора и животни в изолирания свят на брата и двете му сестри, до свеждането на най-фундаменталните нужди, всичко в света на Dogtooth е сведено до тотална механика и обслужване на физиката за сметка на духа. В този ред на мисли Dogtooth е притеснителен и плашещ, защото изглежда много истински. От насилието до секса и порно филмите, през диалога за жена, която ще роди куче, до това, че котката е най-голямото зло, дадено на планетата, за Йоргос Лантимос не съществува нищо свято.

Той взима познатите норми и правила и ги набучва на вилица. След това ти я завира в очите, ако не си успял да я видиш добре. Всичко при него е озъбена, злостна, изкривена, изнасилена версия на перфектния свят, към който човечеството така жадно се стреми, ама все не успява да достигне.

Dogtooth се превръща в първия гръцки филм, селектиран за Кан от десетилетие, става и претендент за „Оскар“. Изкривената версия на идеалното консервирано семейство, носи на своя автор наградата „Особен поглед“. Йоргос поема по дългия път към киното, което иска да прави и нито веднъж не изменя на извратения си стил.

Две години след Dogtooth се появява филма Alps, който този път проследява процесите на тъга, скръб и полудяване в човека. Alps няма чак такъв успех като Dogtooth, но помага на Йоргос Лантимос да се доближи до световното кино. Така 4 години след него светът се запознава с перфектния свят на гръка – онзи, който той обрисува в „Омарът“.

Леа Седу, колин фарел, колин фаръл, рейчъл уайз

„Омарът“ е шедьовърът на Лантимос. Той носи в себе си нотките на тъга, клаустрофобия и лудост от гръцките му заглавия и същевременно е като пораснала и страшна версия на света, който познаваме. Отново стремежът към перфектност и изчистеност е в основата на сюжета и визията. Но този път те са пречупени през идеята за любовта, близостта и интимността.

Сексът, любовта и човешките нужди са сведени до механични и почти ненужни, но някак полезни за здравето, духа и спортната натура действия, които човек продължава да извършва, защото така е свикнал. Киното на Йоргос Лантимос обича да разбива фундаменталните представи и да ги пъха в криви кутии.

„Омарът“ е шедьовър. Натъпкан до горе с насилие, злоба, тъга и механичен секс. Той е идеалният свят, в който никой не иска да живее. Ако някой още не си е позволил да го е гледал, нека го направи. Разбира се, предупреждаваме, че за Йоргос Лантимос, ви трябва специална настройка. Нека „Омарът“ дойде в перфектния момент.

Две години след „Омарът“ публиката, имала шанс да види „The Killing of a Sacred Deer“, твърди че това е заглавието, което ще донесе на Лантимос нужното комерсиално призвание от добрата привилегирована Америка. Не, че това е необходимо непременно.

Йоргос Лантимос работи за втори път с Колин Фарел и успява да изкара от него нещо тотално различно. От безхаберник и лошо момче, гръцкият режисьор превръща този ирландец в различен мъж всеки път. Тук компания му прави и Никол Кидман. Една от най-красивите жени на Кан тази година, заслужава адмирации за повечето си роли. Тази не прави изключение.

The Killing of a Sacred Deer трябва да дойде у нас на някой от предстоящите филмови фестивали, а дотогава се запознайте с извън рамковия страховит свят на Йоргос Лантимос. Дори гръцкият диалог няма да ви подразни. И се пригответе за филми, които са като крошета в лицето. Може и да звучи мазохистично, но колкото повече боли, толкова повече ще ви хареса.

 
 

Ариана Гранде с благотворителен концерт в Манчестър

| от chronicle.bg по БТА |

Американската попзвезда Ариана Гранде обяви, че ще изнесе благотворителен концерт в Манчестър, посветен на жертвите на самоубийствения атентат.

23-годишната певица съобщи чрез акаунта си в Инстаграм, че датата на този концерт още не е уточнена.

При атентата, извършен в понеделник малко след като певицата приключи концерта си в северния английски град, бяха убити 22 души, а повече от сто бяха ранени. Заради трагедията Гранде отмени няколко свои концерта в Европа.

„Ще се върна в невероятно смелия Манчестър, за да се срещна с феновете си и да изнеса благотворителен концерт в памет на жертвите и за да съберем пари за жертвите и техните семейства…“, написа певицата.

Тя каза, че винаги ще помни жертвите и добави: „Няма да се откажем, няма да работим в страх. Няма да позволим това да ни раздели. Няма да позволим омразата да победи“.

Междувременно, „Кис“ отмени концерта си в Манчестър, който също трябваше да се състои в залата „Манчестър Арена“.

Компания „Лайв нейшън“ обяви днес, че насроченият за 30 май концерт на групата е отменен.

Членовете на групата Пол Стенли, Джийн Симънс, Ерик Сингър и Томи Тайър заявиха, че „са покъртени от зверството, извършено срещу невинните жертви в Манчестър“.