Приказка от дъното на кратера

| от | |

Санторини е островът на белите къщи и черните плажове

Филип Данауи

Красота, родена от гнева на вулкана ­ това е гръцкият остров Санторини. Три хилядолетия след опустошително изригване, днес той е мечтата на туриста. Късче земя с форма на полумесец, окъпано в синева и белота, която заслепява от покривите на кокетни къщички и стотици църкви и параклиси. Храмовете тук са по няколко на всеки километър. Затова местните екскурзоводи гордо сочат Санторини не само като туристическа забележителност, а и като крепост на православието. Но тази приказка я пазят за накрая.

Попаднете ли на острова, първата история води към потъналата Атлантида. Според легендата тя била именно на Санторини и когато вулканът изригва през 1400 г. пр. Хр., загива цялата минойска цивилизация. Експлозията засяга дори съседния остров Крит. Според учените мощта била такава, че централната част на Санторини литнала във въздуха и на нейно място се образувала огромна калдера, която се запълнила с морска вода. Учените установили, че изригването взривило планина с височина 1300 м. Следи от чудовищната експлозия са открити в Египет и по цялото източно крайбрежие на Средиземно море. И днес на малкия остров Неа Камени, който се намира в калдерата, има активен вулканичен кратер.

Днес Санторини изглежда спокоен. И опасан с огърлица от скъпи и по-евтини хотели, таверни, барове, дискотеки, красиви плажове. Въпреки че островът е най-отдалечен от България, той е предпочитана дестинация за нашенците. И то не само за летовниците, а и за работещите там. Повечето собственици на хотели, заведения и магазини наемат българи, даже ги предпочитат пред кандидатите от останалите съседни държави. Срещнат ли свои, сънародниците ни са повече от любезни. Има обаче и такива, които крият произхода си заради факта, че са обслужващ персонал. Че българите са стабилна бройка там, личи от всяка будка за вестници. От всеки павилион наднича издание, отпечатано у нас, а на някои места се мъдри дори списанието „Жената днес”. Родна реч се лее във всички градове на острова. Даже и в Иа – най-отдалечения край на острова, но пък безспорно – звездата на Санторини. Уникално място с бели сгради, полегнали на самия край на вулканичния кратер. Според легендата Санторини се крепи на три крачета, а едното от тях се намира точно под Иа и при някое земетресение може да се отчупи и целият град да бъде потопен…

Заради вулканичния произход на острова земята на повечето места има специфичен червеникав цвят. По същата причина и плажовете са тъмни. Някои са червени, други – кафяви, а трети черни. Липсата на растителност обаче прави още по-натрапчив контраста между белите постройки и изключително тъмносиньото море. Най-красивото на този остров са невероятните панорамни гледки, които се разкриват от почти всяка точка на крайбрежието заради голямата надморска височина.

Най-широките плажове са на Камари и Периса. Известният Червен плаж, както и Белият плаж, Черният плаж и Плажът на влюбените, са близо до Акротири. Има и още множество селца като Пиргос, Мегалохори, Акротири, Фиростефани, където ви очаква пълно спокойствие. Горещият и сух климат на Санторини е оставил отпечатък върху природата. Растителността е оскъдна, представена главно от някои типични за Средиземноморието сухолюбиви храсти. Дървета се виждат изключително рядко и може да се каже, че почти липсват. Изключение правят някои дребни декоративни растителни видове, които се откриват в прекрасните градини пред вили и хотели.

Обикаляйте с ATV

За придвижването из острова може да наемете малка кола или ATV за около 30 евро. Хубаво е да се запишете и на някоя от екскурзиите, които се предлагат от местните туристически агенции. Така може да видите много повече, като задължителни спирки са Плажът на влюбените (намира се близо до Акротири), плажовете в Камари, Армени, Периса и Кокини (известен още като Кокини паралия), манастирът на пророк Илия ­ най-високата точка на острова, да съзерцавате залеза в Иа, да посетите крепостта Пиргос, селцата Пиргос и Мегалохори. С редовен автобус срещу билет от 2 евро може да стигнете до столицата Фира, но за предпочитане е да ви организират екскурзията до остров Неа Камени и калдерата на вулкана.

Цената за късче от рая

За да зърнете най-романтичната дестинация в цяла Гърция, се налага доста да попътувате. Островът, наричан от гърците още Тира, се намира на 128 морски мили от Атина. Ако сте с автобус, не ви мърдат 12 часа, и то само до Атина (с ферибот още 8), а ако сте със самолет, най-напред трябва да стигнете до столицата, а оттам ви очаква един час с метро от летище „Елефтериос Венизелос“ до пристанище Пирея, и за финал 8-10 часа с ферибот. Някои български туристически агенции предлагат и директни чартърни полети  от София до Санторини. С чартърния полет забравяте за отегчителното пътуване с автобус, прекачванията от самолет на самолет, а също така се предлага и настаняване в приличен или по-луксозен хотел. Все пак пътуването до Санторини не е от евтините оферти за Гърция. Около 340 евро на човек излизат 4 нощувки в тризвезден хотел, като цената включва и самолетните билети с летищни такси. За хотел четири или пет звезди плащате между 590 и 765 евро ­ на човек. Ако искате да наемете голям апартамент с изглед към морето – пригответе си около 930 евро.

ИНФО ГИД

Санторини е известен не само с романтиката и залезите, а и с прекрасното вино. На една от организираните екскурзии ви отвеждат директно в Музея на виното, който е толкова живописен, че те пренася в Средновековието. Живи картини с кукли хора пресъздават обичаите и порядките в създаването на сакралната напитка. След забележителната разходка имаш възможността да дегустираш четири вида вина, а също така може да се сдобиеш с бутилка на цени от 10 до 50 евро.

Не може да пропуснем и факта, че кухнята на острова е една от най-вкусните. Храната е страхотна и разнообразна – от морски дарове до гръцки гозби, от които може да си оближеш пръстите.

Изключително приятни са и вечерите, прекарани в Камари, което е едно от крайбрежните градчета. По плажната ивица едно до друго са разтворили вратите си всякакви заведения и магазинчета, които обаче са стилно подредени и сякаш са на мястото си, без да дразнят окото. Няма ги и излишните сергии, които срещаме например по родното Черноморие. В края на градчето се издига внушителна скала, а точно от другата є страна е Периса ­ градче, носещо ново очарование и история. Плажът там обаче не е от пясък, а от огромни каменни плочи, които изведнъж свършват в морето и образуват доста страховит праг.

 
 

5 сериала за телевизията, които да гледате по телевизията

| от |

Телевизията е велика магия. Можеш да покажеш всичко, да излъжеш, да пускаш глупости с часове, да се правиш на маймуна и винаги ще има поне един човек, който ще те гледа и дори ще те хареса. Телевизията е медията с най-силно влияние в модерния свят и нито интернет, нито онлайн стриймовете могат да я победят.

Телевизията е истинска магия. Там може да си на места, без реално да бъдеш на тях, може да си тъп, но да изглеждаш умен, можеш да си забавен без да имаш и един грам чувство за хумор. Телевизията придава онзи дребен блясък върху хората, след който всеки се чувства с 10 см по висок.

Негово величество малкият екран! Той ти дава толкова много и те мами по онзи приятно сладък начин. Той може да е мелодраматичен в тежките моменти и силно захаросан в сладките. И ти нямаш нищо против. От „Малката булка“ да майстори-готвачи, телевизията предлага всичко. Там има всичко. От експерти, които говорят мъдро по всякакви въпроси до маймуни, които правят фокуси.

Телевизията е сладкото изкушение и понякога се прави трудно. Особено, когато се стремиш към добра телевизия. Дали такава е останала, някои хора се съмняват, но ние не. Затова и имаме една селекция от пет адски добри сериала, правени за телевизия, в които се разкава за правенето на телевизия. Приятно четене.  

 
 

Васил Иванов, Нова и „личните“ разговори с приятели

| от Любомир Аламанов* |

Нарочно не коментирах веднага ситуацията около Васил Иванов, Слави Трифонов, бТВ, Нова, оставки, пресконференции, обвинения и контраобвинения, и всичко, което видяхме, чухме и прочетохме по темата. Защото подобни случаи са наситени с много емоция, прекалено много емоция. И хората не могат да мислят рационално.

Не съм работил в телевизия, не мога да коментирам бизнес отношенията в този сектор. Работил съм известно време в комуникациите, ръководил съм хора, изнасял съм лекции пред студенти по ПР и журналистика, затова мисля, че мога да кажа нещо по тези теми.

Та, ето и редовните ми 21 точки:

1. Сред работещите и в бТВ, и в Нова ТВ, и в БНТ имам много приятели. И знам, че и в трите телевизии работят много, ама много качествени хора. Както и в много други медии. Това не трябва да се забравя!

2. Емоционалният изблик, на който станахме свидетели, е само крайна реакция на един процес. Процес по съсипване на медийния пазар и репутацията на медиите като 4-а власт. Емоционален изблик и от страна на преките участници, и от страна на страничните наблюдатели.

3. Все още се правят страхотни медийни продукти. Както разследващи, така и политически, така и развлекателни.

4. И все още хората по-често звънят на медии, когато имат проблеми, а не на институции. Ама това май е лошо за институциите.

5. Собствеността и финансирането на медиите е пълна тайна. За повечето. А това ги поставя в уязвимо положение. Разбираемо. „Битието определя съзнанието.“ Или патриотичното: „Раната прави борбата!“

6. Евросредствата съсипаха медийния пазар, както никой друг пазар. Темата е дълга, не е за тук. Само ще отбележа, че телевизиите и радиата потриваха доволно ръце, като се намери вратичка само те да получават директно пари по Оперативните програми. И не подкрепиха печатните медии в тяхното справедливо негодуване. Грешка.

7. Ефирните телевизии от десетилетия не споменават имена на марки и компании даже когато са допринесли изключително много за обществото ни. Също дълга тема. Но резултатът е, че хората масово са облъчвани с политика и катастрофи.

8. Политиците упражняват натиск върху медиите. Без съмнение. Още се помни случая, когато Бойко [Борисов] звънеше на главни редактори, за да му потвърдят, че не им звъни…

9. Има и скапани медии и журналисти. Които изнудват и изпълняват поръчки. От най-високо политическо ниво, до злобното: „Ако не ми дадеш реклама, ще напиша колко ти е скапан продуктът. Или как имаш мишка в магазина.“

10. Има и скапани политици/компании/агенции, които предлагат пари за рекламни публикации, но под формата на журналистически материали, и то за продукти или услуги, които са далеч от добрите.

11. На фона на горните точки, журналистите, които продължават да правят истинска журналистика, са герои. Категорично.

12. Знам каква е фрустрацията да работиш много и да не ти уважават труда. Бавно откачаш.

13. Знам какво е да си тръгнеш от някъде, където си го приемал за дом. И то толкова изпълнен с емоции, че сякаш ще се взривиш от вътре.

14. Знам и какво е някой да използва колегите за собствена полза. Дори и просто защото не е намерил друг начин за действие. Това е зле. Ако си мъж, справи се сам. Или с тези, които знаят какво правят и как те подкрепят. Всичко друго не е мъжко. Както ми каза скоро една приятелка, при бизнес разделите колегите са в лошата позиция на децата при развод. Хем не знаят съвсем точно какво става, хем трябва да вземат страна. И все някой ги използва по лош начин.

15. Знам какво е да искаш да излееш емоциите, да разкажеш, да обясниш, да покажеш на другия/другите какво е положението. Дори и само да се оправдаеш пред себе си, че май постъпваш правилно.

16. Знам какво е да искаш да дадеш информация, само защото знаеш, че другата страна ще те залее с помия. Но и знам как трябва да си наложиш да стискаш зъби. Защото не си като „ония“, „другите“, „бившите“. Стискаш зъби и това е.

17. Знам какво е като работодател да се налагам над служител. Защото знам повече от него. Защото нося по-голяма отговорност от него. Защото на финала, ако стане издънка, аз ще го отнеса.

18. Знам и какво е като работодател да се доверявам на екипа и да приемам техните предложения. Защото в днешния свят никой не може сам.

19. Конфликт на интереси има навсякъде. Роднинските отношения на Балканите все още са по-силни от прагматизма на бизнеса. Просто трябва да се внимава това да не пречи на работата. Защото ако излезе от контрол, всичко се скапва.

20. Все още не ми е ясно, етично ли е да се излъчват записани разговори или не? Защото ако журналисти записват журналисти, е неетично. Но ако записват други хора, то е „разследване“ и е етично. И какво трябва да се гледа – как са записани разговорите или какво е съдържанието им? Записът как един премиер спира проверка на фабриката на свой приятел, етичен ли е, защото показва как мафията превзема държавата или е неетичен, защото е незаконен?

21. Основните виновници за ситуацията са политиците и магистратите, които с написване на двусмислени закони, неспазването им, разрушаване на институциите, натиск върху медиите, съсипване на съдебната система и всичко друго, което си знаем, ни вкарват в режим да се изпокараме един с друг. А те си управляват отново и отново си поделят финансовите ресурси.

Ако има добра саморегулация, ако зрителите наложат високи изисквания, ако медиите намерят как да се откъснат от политическия натиск, след няколко месеца може да има развитие по случая и всичко да е ясно. Малко желание и малко смелост се иска. И много бачкане. Но може да стане. И май трябва. Защото оставането в миналото е безсмислено и неконструктивно. Каквото и да се е случило. Всеки трябва да намери начин да продължи напред. Защото не думите, с които ни замерят, ни определят какви сме. А нещата, които правим. Всеки ден. Без да спираме.

* Коментарът е публикуван в личния профил на Любомир Аламанов във Facebook и се препечатва в Chronicle.bg с разрешението на автора. Любомир Аламанов е PR-специалист с дългогодишен опит в предоставянето на консултантски услуги и изграждане на комуникационни стратегии; един от създателите на Българската асоциация на PR агенциите.

 
 

Крис Прат вече има звезда на Алеята на славата

| от chronicle.bg |

Звездата от екшъни Крис Прат получи звезда на Холивудската алея на славата, съобщи БТА.

Прат дойде на церемонията заедно със съпругата си Ана Фарис и сина им Джак.

„Имах добри родители, които ме възпитаха да почитам другите – каза 37-годишният актьор. – Не бяхме богати, но в семейството ни винаги имаше много любов. Аз съм вярващ и смятам, че някои неща са дар от Бога.“

Сред присъстващите на церемонията знаменитости бяха Зоуи Салдана, Дейв Батиста и Майкъл Рукър, които му партнират в сагата „Пазители на галактиката“.

Прат благодари на режисьора Джеймс Гън, който му повери главна роля в „Пазители на галактиката“ и на студиата „Марвел“, филиала на „Дисни“, задето даде шанс на дебеличък по онова време актьор, който до този момент бе известен най-вече с ролята си в сериала „Паркове и отдих“.

Впоследствие Прат се превърна в търсен в Холивуд екшън актьор. Сред по-известните филми, в които се е снимал, са също „Враг номер едно“, „Джурасик свят“, „Великолепната седморка“, „Пасажери“.

 
 

Половин ден на снимачната площадка на „Съдби на кръстопът“

| от Евелина Бонева |

Водена от чувството за самоунижение, значително превъзхождащо баналното чувство за самосъхранение, отивам да се снимам във видно българско риалити шоу. Ще играя добра сестра. Денят започва подобаващо: алармата ми звъни в 07.00, 07. 05, 07.10 и 07.15, което е най-късният час за ставане.

Събуждам се в 08.05 ч. Грабвам петте тоалета за снимките, правя кафе за колежката, която ще ми вдигне косата с фиби и излизам. Полагам кафето внимателно в отредената му дупка в автомобила и през целия път карам изключително внимателно, за да остане там, където му е мястото. Пристигам благополучно на уреченото място и само два от петте тоалета са залети обилно с кафе. 

Закъсняла съм с малко повече от 30 минути и вече целият екип ме мрази.

Оказва се,че няма гримьор и в рамките на една минута трябва да преглътна мисълта,че ще ме дават по телевизията с анемична кожа на циреи. Нищо, никой не е перфектен, а и камерата ме обича. На касетките от детството ми съм супер сладка. Положителната страна е,че художничката харесва тоалетите ми и ги нарича стилни.Самата тя се е барнала в  пищящо лилава риза в стил граф Дракула и островърхи обувки на платформа. Това малко ме обърква, но нямам време да разсъждавам върху стила си,тъй като ме набутват в една кола, заедно с екранната ми фамилия и потегляме към дестинацията на снимките.

При преобличането установявам, че чорапогащникът ми се е скъсал отдолу, но не мисля,че е фатално, тъй като се преобличам само пред десетина човека. Гримирам се сама, така че да изглеждам като добра сестра с лек дневен грим и приятно лице. Уви, бъркам си със спиралата в окото, то започва да тече, размазва молива и заприличвам на хибрид между Кийт Флинт и клоуна Pennywise.

Първата сцена минава добре. Момчето, което отговаря за микрофона, залепва жици по бедрото и гърдите ми, което ме кара да се чувствам едновременно опасна, сексапилна и с поставен Холтер за следене на сърдечния ритъм. Нещо като Салма Хайек и Пенелопе Крус в онзи филм, в който са каубойки.

Само с едно единствено неволно движение на ръката залепям малкото микрофонче в ъгъла на съседната маса и от него започва да се чува пищящ звук.

След като го сменят с друго микрофонче, вече съм готова да демонстрирам таланта си. Оказва се, че съм доста естествена и режисьорът изпитва видимо удоволствие да работи с мен. Докато за другите е достатъчен само един дубъл, с мен прави поне по пет. Очевидно му харесва повече време да съм пред камерата.

Държа се толкова естествено, че на сцена номер 2 минавам вместо пред, през оператора, за да стигна до бара, при което го блъскам и той почти изпуска камерата, което май го докарва до прединфарктно състояние.

Вече е ясно,че телевизията е едно от моите призвания и се чувствам съвсем натурално пред обектива на камерата.

Уви, след малко става също толкова ясно,че сервитьорството не е. Опитът да пренеса табла с две чаши портокалов сок завършва със спорен успех, две счупени чаши и петна от портокал до петната от кафе. Но пък в крайна сметка актьорите не са длъжни да владеят други умения, освен да актьорстват. Не си представям Мерил Стрийп или пък Къванч Татлъту да носят табли. Така че злополуката по никакъв начин няма да попречи на Холивудската ми кариера.

И понеже съдбата обича смелите, утре продължавам.