Приятели в облаците

| от | | |

Златимир Йочев

Беше ранна мартенска утрин. Някъде около десет сутринта бях приключил с работните си задължения и нямах търпение да се кача на въздушния превоз до Великобритания. Главата ми беше препълнена със сутрешните новини, които както винаги бяха преобладаващо негативни. Спасението няколко пъти в годината бе „бягството“ при майка ми, която живееше на острова от 4 години. Вече си бях направил план – да взема място до прозореца, да си пусна музика на телефона, да гледам как самолета се изнизва от красивата ни действителност и квартала с миловидното име: Враждебна, и да евентуално да поспя след ранното ми ставане за сутрешен блок в телевизията. Да, това работех тогава. Длъжност с много динамика, интересни срещи, но и голям компрoмис с личния ми живот след 9-10 вечерта.

И пак се връщам към главната идея – бягство за няколко дни, за мога да се наспя, да не гледам родни новини, да се пошляя из многомилионен Лондон и да се наприказвам с майка ми. Маршрутът беше добре познат – София – Гетуик. Дотук добре, както казват падащите от 5 етаж, когато минават през 3 етаж. Стигам с такси до летището, чекирам багажа си, намирам си желаното място до прозореца и се приготвям за спокоен полет в облаците. Няколко минути тишина, няма плачещи бебета около мен, нещо обаче ми подсказва, че се задава буря. И тя идва не с турболенции, а с познат глас от екрана и сцената. До мен се настаняват младо и симпатично момиче и жена на средна възраст с огнено червена коса и дрезгав, въздействащ глас. Познавам я отнякъде, но съм уморен да гадая откъде.

Още на първата минута – ми предлагат кафе, но аз отказвам под предлог, че вече съм пил няколко. Гледат ме странно, защото все още няма 11 часа, а в погледите им чета, че на са доволни от моят отказ. Усещам, че плановете ми да поспя и релаксирам в самолета отиват по дяволите. След няколко минути идва второто предложение – този път за доста по-близка и любима напитка – уиски. Съгласявам се, а в момента, в който очаквам, че алкохола ще бъде поръчан на стюардесите се оказва, че червенокосата дама вади директно от дамската си чанта пълна бутилка с кехлибарената течност. Моментално ставаме център на внимание. Служителките в тесни поли обясняват, че не е редно да ни носят чаши, ако не сме поръчали от тях, но нашата лидерка и подстрекателка бързо ги омагьосва и убеждава. Имаме чаши, имаме и цели 3 часа и нещо, за да превърнем летенето в забавление. Както се казваше – краставите магарета се надушват отдалеч. Веднага намираме общи теми – червенокосата дама се оказва една от най-големите ни театрални и филмови звезди – пътува към Англия, за да представи моноспектакъл за живеещите там сънародници. Младото момиче пък се връща в Лондон, за да продължи следването си. Учи право в престижен университет, има непринудено и свежо излъчване и сякаш е взела по много от българската хубост и западните обноски. Шумни сме, говорим много, което едва ли се харесва на останалите пътуващи, но така става като са съберат на едно място – юрист, журнаслист и актриса.

Не усещаме кога сме кацнали и бутилката е свършила, време е всеки да поеме по своя път. Черен шофьор чака актрисата на летището, за да я заведе до мястото, където други ще се докоснат до нейната харизма. Нищо, поне вече я познавам. Разменяме си телефони, а с момичето продължаваме към центъра на Лондон. Там се разделям и с нея – с обещанието да се видим отново. След време се виждам и с двете – актрисата ми гостува в сутрешния блок със задължителното условие да говорим за нашето пътуване и веселите ни разговори, а с момичето се видях в горещото лято, когато си беше дошла за лятната ваканция. Може би ви трябват детайли за това кои са двете жени или кой съм, но това няма никакво значение. Истината е, че това беше най-веселото ми пътуване със самолет. Полет, по време на който открих приятели, срещнах хора, които ме разсъниха, разсмяха и разчувстваха. Три часа в небето и незабравими спомени. Сякаш в небето може да се случи всичко. Сякаш – както в планината, и в небето хората са по-истински, доверчиви и весели. И аз продължих да пътувам, продължих да летя и ще го правя отново и отново.

 
 

Да се обличаш като The Weeknd

| от Спонсорирано съдържание |

Един от най-известните музиканти в момента – The Weeknd, представя своята представа за завършен мъжки гардероб с най-важните от сезона модели. Те са част от кампанията Spring Icons на H&M. 

В специално видео The Weeknd говори за това кои модели се превръщат в емблематични, като той изразява вижданията си и по отношение на нещата, които го вдъхновяват, креативния процес и Лос Анджелис като източник на вдъхновение.

Селекцията съчетава заемки от спортното и работно мъжко облекло с елегантните линии на класическия мъжки гардероб, за да изведе на преден план съвременен прочит на актуалните за пролетта модели. Колекцията ще бъде достъпна във всички магазини на H&M, които разполагат с мъжки асортимент, както и онлайн, от 2 март.

 

 
 

Омари, хайвер и макарони със сирене са в менюто след наградите „Оскар“

| от chronicle.bg, по БТА |

След като 89-ите награди „Оскар“ вече са раздадени, победители и победени ще се почерпят на Бала на губерантора. За менюто му отговаря отново майстор-готвачът Волфганг Пук, съобщи сп. „Пийпъл“.

За 22-ия си Бал на на губернатора Волфганг Пук е създал над 50 ексцентрични ястия на тема класическия и съвременен Холивуд. Помага му екип от 350 професионалисти.

Само морските деликатеси за бала тежат 1300 кг. Освен рибите ще има щипки от раци, скариди, омари от Мейн, стриди. Оскарите тук са от сьомга, гарнирани с черен хайвер.

След като от години гъделичка вкусовите рецептори на звездите, Волфганг Пук държи на традиционните си рецепти – пилешки пай, макарони със сирене, ребърца, гарнирани с полента с трюфели, омари. Новостите в менюто са кралски рак от Аляска с джинджифил и черен боб, сашими с жълтоопашата риба, хавайска салата от сурова риба тон. Волфганг Пук обещава да има по нещо за всеки вкус.

Обикновено Волфганг Пук не планира ястия, свързани с номинираните, но тази година е изключение. Той се е вдъхновил от филма „Марсианецът“ за зеленчукова градина.

Когато шевовете на елегантните рокли и смокинги започнат да се пръскат, идва ред на шоколадовия бюфет. За почитателите на сладкото ще има шоколадов фонтан, кула от целувки-макарони, шоколадови бонбони, петифури и шампанско.

 
 

Кошниците за номинираните за „Оскар“ струват 100 000 щатски долара

| от chronicle.bg |

Номинираните за награди „Оскар“ тази година получиха кошници с подаръци на стойност 100 000 щатски долара, съобщи Контактмюзик.

Фирмата „Distinctive Assets“, която осигурява подаръците, предвиди пътешествия, СПА процедури и безплатни престои в хотели за звездите.

В кошниците бяха включени 3-дневен престой в „Лост коуст ранч“ и едноседмична ваканция в „Голдън дор спа“ в Калифорния, 10 тренировки с треньора на знаменитостите Алексис Селецки, подложки за сядане срещу целулит. Звездите получиха също тоалети, шоколадови бонбони, персонализиран комплект пастели, дамски чанти и лични сомелиерски принадлежности за дома.

Кошниците, предназначени за Ема Стоун, Никол Кидман, Райън Гослинг, Дензъл Уошингтън, Вайола Дейвис и Дев Пател, съдържат още комплекти за поддържане на ходилата, орехи, кленов сироп и диамантени огърлици.

Най-странният от подаръците, но вероятно най-полезният, е обучение по кардио реанимация, която ще помогне номинираните знаменитости да спасят човешки живот, ако попаднат в критична ситуация.

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.