Приятели в облаците

| от | | |

Златимир Йочев

Беше ранна мартенска утрин. Някъде около десет сутринта бях приключил с работните си задължения и нямах търпение да се кача на въздушния превоз до Великобритания. Главата ми беше препълнена със сутрешните новини, които както винаги бяха преобладаващо негативни. Спасението няколко пъти в годината бе „бягството“ при майка ми, която живееше на острова от 4 години. Вече си бях направил план – да взема място до прозореца, да си пусна музика на телефона, да гледам как самолета се изнизва от красивата ни действителност и квартала с миловидното име: Враждебна, и да евентуално да поспя след ранното ми ставане за сутрешен блок в телевизията. Да, това работех тогава. Длъжност с много динамика, интересни срещи, но и голям компрoмис с личния ми живот след 9-10 вечерта.

И пак се връщам към главната идея – бягство за няколко дни, за мога да се наспя, да не гледам родни новини, да се пошляя из многомилионен Лондон и да се наприказвам с майка ми. Маршрутът беше добре познат – София – Гетуик. Дотук добре, както казват падащите от 5 етаж, когато минават през 3 етаж. Стигам с такси до летището, чекирам багажа си, намирам си желаното място до прозореца и се приготвям за спокоен полет в облаците. Няколко минути тишина, няма плачещи бебета около мен, нещо обаче ми подсказва, че се задава буря. И тя идва не с турболенции, а с познат глас от екрана и сцената. До мен се настаняват младо и симпатично момиче и жена на средна възраст с огнено червена коса и дрезгав, въздействащ глас. Познавам я отнякъде, но съм уморен да гадая откъде.

Още на първата минута – ми предлагат кафе, но аз отказвам под предлог, че вече съм пил няколко. Гледат ме странно, защото все още няма 11 часа, а в погледите им чета, че на са доволни от моят отказ. Усещам, че плановете ми да поспя и релаксирам в самолета отиват по дяволите. След няколко минути идва второто предложение – този път за доста по-близка и любима напитка – уиски. Съгласявам се, а в момента, в който очаквам, че алкохола ще бъде поръчан на стюардесите се оказва, че червенокосата дама вади директно от дамската си чанта пълна бутилка с кехлибарената течност. Моментално ставаме център на внимание. Служителките в тесни поли обясняват, че не е редно да ни носят чаши, ако не сме поръчали от тях, но нашата лидерка и подстрекателка бързо ги омагьосва и убеждава. Имаме чаши, имаме и цели 3 часа и нещо, за да превърнем летенето в забавление. Както се казваше – краставите магарета се надушват отдалеч. Веднага намираме общи теми – червенокосата дама се оказва една от най-големите ни театрални и филмови звезди – пътува към Англия, за да представи моноспектакъл за живеещите там сънародници. Младото момиче пък се връща в Лондон, за да продължи следването си. Учи право в престижен университет, има непринудено и свежо излъчване и сякаш е взела по много от българската хубост и западните обноски. Шумни сме, говорим много, което едва ли се харесва на останалите пътуващи, но така става като са съберат на едно място – юрист, журнаслист и актриса.

Не усещаме кога сме кацнали и бутилката е свършила, време е всеки да поеме по своя път. Черен шофьор чака актрисата на летището, за да я заведе до мястото, където други ще се докоснат до нейната харизма. Нищо, поне вече я познавам. Разменяме си телефони, а с момичето продължаваме към центъра на Лондон. Там се разделям и с нея – с обещанието да се видим отново. След време се виждам и с двете – актрисата ми гостува в сутрешния блок със задължителното условие да говорим за нашето пътуване и веселите ни разговори, а с момичето се видях в горещото лято, когато си беше дошла за лятната ваканция. Може би ви трябват детайли за това кои са двете жени или кой съм, но това няма никакво значение. Истината е, че това беше най-веселото ми пътуване със самолет. Полет, по време на който открих приятели, срещнах хора, които ме разсъниха, разсмяха и разчувстваха. Три часа в небето и незабравими спомени. Сякаш в небето може да се случи всичко. Сякаш – както в планината, и в небето хората са по-истински, доверчиви и весели. И аз продължих да пътувам, продължих да летя и ще го правя отново и отново.

 
 

Няма да повярвате колко много това момиче прилича на Ариана Гранде

| от |

Тийн идолката Ариана Гранде си има двойничка. Едно към едно!

Името й е Джаки Васкес и 20-годишната американка наистина е абсолютно копие на поп звездата.

Заради приликата си с Гранде, Джаки вече има малка армия от над 200 000 последователи в Instagram, а дори певицата е коментирала част от снимките й, невярвайки на колко много всъщност двете си приличат.

„Ариана коментира една от снимките ми, след като един от братовчедите й й казал, че ме е помислил за нея и не можех да повярвам”, споделя Джаки.

Васкес работи като сервитьорка във Вирджиния и посетители в ресторанта постоянно искат снимки с нея.

„Хората започнаха да ми казват, че изглеждам като Ариана през 2010-а. Оттогава още не мога да осъзная колко много си приличаме”, казва още Джаки.

В галерията може да видите още за Джаки Васкес. Опитайте се да я различите от Ариана Гранде.

 
 

Сериалите, които обичат да убиват

| от chronicle.bg |

Ако сте фенове на „Игра на тронове“ или „Живите мъртви“, вероятно сте свикнали да си взимате болезнено „довиждане“ с любимите ви персонажи. Модерната телевизия не се скъпи откъм зрелищна смърт на главни герои и сценаристите изобщо не се свенят да убиват ключови герои.

Хората от Latest Casino Bonuses са се потрудили, за да изчислят кои телевизионни сериали са пролели най-много кръв и по какъв начин.

tv-latestcasinobonuses.com-101016-433x650

Първенците в убийствата са „American horror story“ и „Game of Thrones“, което не е изненадващо, но това, което прави впечатление, е че най-големият брой смърти в AHS са причинени от изстрел с пистолет, а не от нещо свръхестествено.

overall-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

Като цяло, изстрелите с пистолет са най-честата причина за смърт в телевизията, следвани от раните от намушкване с нож и експлозиите.

Полът обаче също играе роля в това как телевизионните герои намират смъртта си: мъжете по-често умират от удушаване, удавяне или експлозия. Докато жените по-често биват изгаряни или умират от естествена смърт.

gender-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

А сега, вижте в галерията сериалите, които убиват най-много свои герои. Бррр.

 
 

Рецепта за Агнес хапки

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Днес ви предлагаме рецептата й за Агнес хапки.

Нужни продукти:

за блата:

100 гр масло – на стайна температура
100 гр кокосова/кафява захар
50 гр смлени лешници
50 гр смлени бадеми
50 гр оризово брашно
3 белтъка
ванилия

за глазурата:

3 жълтъка
80гр кокосова/кафява захар
ванилия

За тази рецепта може да пробвате кокосовата захар, тъй като тя се разтваря по-бързо от кафявата.

Начин на приготвяне:

Разбивате маслото и захарта, докато получите пухкав, светъл на цвят крем.

Прибавяте към него ядките и брашното и разбърквате. Ще стане много гъсто.

В друг съд, с чисти и подсушени бъркалки на миксер, започвате да разбивате белтъците на сняг.

Бавно прибавете белтъците към тестото и разбъркайте внимателно.

Изсипете в намазнена силиконова форма и печете около 25 мин на 170 градуса.

Оставете да изстине и през това време направете глазурата.

Разбийте жълтъците със захарта и ванилията до получаване на много гъста и лепкава смес.

Изсипете върху блата и печете още около 5-10 мин на 150 градуса.

Оставете да изстине напълно и след това нарежете на малки квадратчета.

рецепти, агнес хапки

 
 

48 години Range Rover

| от chronicle.bg |

Две минути са кратко, но достатъчно време за Land Rover да чества една автомобилна икона.

Land Rover показват еволюцията на своя луксозен SUV автомобил в рамките на четири поколения чрез анимация с продължителност 120 секунди.

Специално поръчаният клип е създаден, за да отбележи ключови дати в историята на автомобила, тъй като производството на оригиналния модел с две врати бива спряно преди 23 години през този месец (януари), а SVAutobiography Dynamic ще бъде пуснат в продажба из целия свят.

Историята на Range Rover започва с 26-те модела преди масовото производство, които са носели емблемата Velar в опит да скрият идентичността си – „velare“ означава „скривам“ на италиански – направена от букви от емблемата Land Rover, която обикновено стои отпред или отзад на автомобила. Следва  класическия модел Range Rover с две врати, като изображенията показват следващите поколения, завършвайки с най-мощната версия – SVAutobiography Dynamic с 550 к.с., конструирана от отдела Special Vehicle Operations (SVO) на Jaguar Land Rover.

Когато е пуснат за първи път на пазара през 1970 г., Range Rover е един от първите автомобили, осигуряващи постоянно задвижване на всички колела, докато при много други това все още е било избираемо. През 1971 г. оригиналният модел е наречен „образцов продукт на индустриалния дизайн“, когато става първия автомобил, изложен в световноизвестния музей Лувър в Париж, и оттогава е начело на иновациите в дизайна и инженерните решения.

Вариантът с четири врати е представен през 1981 г., последван бързо от първото приложение на автоматична трансмисия в Range Rover през 1982 г. През 1989 г. луксозният SUV е първият автомобил 4х4, оборудван с антиблокираща система на спирачките (ABS), а през 1992 г. става първият в света SUV с електронен контрол на сцеплението и автоматично електронно въздушно окачване.

Пионерните инженерни решения продължават през 2012 г., когато RangeRover става първия в света изцяло алуминиев SUV автомобил. Наскоро, през 2014 г., луксозният SUV стана първият автомобил, използващ усъвършенстваната полуавтоматична технология All-Terrain Progress Control (ATPC) на Land Rover, която в своята същност е офроуд автопилот за автономен контрол на скоростта по всякакъв терен.

Последният модел, включен в анимацията, SVAutobiography Dynamic, споделя двигателя си V8 с високооценения Range Rover Sport SVR и е специално калибриран да осигурява 680 Нм въртящ момент и ускорение от 0 до 100 км/ч само за 5,4 секунди. Подобренията в интериора, включително кожената тапицерия с ромбоидна шарка и контрастни шевове, придават изключителен финес и привлекателност.

 От пускането му на пазара преди 48 години флагманът на LandRover е достигнал над 1 700 000 продажби в цял свят и си е спечелил репутацията на върхов луксозен автомобил за всякакъв терен.