Приятели в облаците

| от | | |

Златимир Йочев

Беше ранна мартенска утрин. Някъде около десет сутринта бях приключил с работните си задължения и нямах търпение да се кача на въздушния превоз до Великобритания. Главата ми беше препълнена със сутрешните новини, които както винаги бяха преобладаващо негативни. Спасението няколко пъти в годината бе „бягството“ при майка ми, която живееше на острова от 4 години. Вече си бях направил план – да взема място до прозореца, да си пусна музика на телефона, да гледам как самолета се изнизва от красивата ни действителност и квартала с миловидното име: Враждебна, и да евентуално да поспя след ранното ми ставане за сутрешен блок в телевизията. Да, това работех тогава. Длъжност с много динамика, интересни срещи, но и голям компрoмис с личния ми живот след 9-10 вечерта.

И пак се връщам към главната идея – бягство за няколко дни, за мога да се наспя, да не гледам родни новини, да се пошляя из многомилионен Лондон и да се наприказвам с майка ми. Маршрутът беше добре познат – София – Гетуик. Дотук добре, както казват падащите от 5 етаж, когато минават през 3 етаж. Стигам с такси до летището, чекирам багажа си, намирам си желаното място до прозореца и се приготвям за спокоен полет в облаците. Няколко минути тишина, няма плачещи бебета около мен, нещо обаче ми подсказва, че се задава буря. И тя идва не с турболенции, а с познат глас от екрана и сцената. До мен се настаняват младо и симпатично момиче и жена на средна възраст с огнено червена коса и дрезгав, въздействащ глас. Познавам я отнякъде, но съм уморен да гадая откъде.

Още на първата минута – ми предлагат кафе, но аз отказвам под предлог, че вече съм пил няколко. Гледат ме странно, защото все още няма 11 часа, а в погледите им чета, че на са доволни от моят отказ. Усещам, че плановете ми да поспя и релаксирам в самолета отиват по дяволите. След няколко минути идва второто предложение – този път за доста по-близка и любима напитка – уиски. Съгласявам се, а в момента, в който очаквам, че алкохола ще бъде поръчан на стюардесите се оказва, че червенокосата дама вади директно от дамската си чанта пълна бутилка с кехлибарената течност. Моментално ставаме център на внимание. Служителките в тесни поли обясняват, че не е редно да ни носят чаши, ако не сме поръчали от тях, но нашата лидерка и подстрекателка бързо ги омагьосва и убеждава. Имаме чаши, имаме и цели 3 часа и нещо, за да превърнем летенето в забавление. Както се казваше – краставите магарета се надушват отдалеч. Веднага намираме общи теми – червенокосата дама се оказва една от най-големите ни театрални и филмови звезди – пътува към Англия, за да представи моноспектакъл за живеещите там сънародници. Младото момиче пък се връща в Лондон, за да продължи следването си. Учи право в престижен университет, има непринудено и свежо излъчване и сякаш е взела по много от българската хубост и западните обноски. Шумни сме, говорим много, което едва ли се харесва на останалите пътуващи, но така става като са съберат на едно място – юрист, журнаслист и актриса.

Не усещаме кога сме кацнали и бутилката е свършила, време е всеки да поеме по своя път. Черен шофьор чака актрисата на летището, за да я заведе до мястото, където други ще се докоснат до нейната харизма. Нищо, поне вече я познавам. Разменяме си телефони, а с момичето продължаваме към центъра на Лондон. Там се разделям и с нея – с обещанието да се видим отново. След време се виждам и с двете – актрисата ми гостува в сутрешния блок със задължителното условие да говорим за нашето пътуване и веселите ни разговори, а с момичето се видях в горещото лято, когато си беше дошла за лятната ваканция. Може би ви трябват детайли за това кои са двете жени или кой съм, но това няма никакво значение. Истината е, че това беше най-веселото ми пътуване със самолет. Полет, по време на който открих приятели, срещнах хора, които ме разсъниха, разсмяха и разчувстваха. Три часа в небето и незабравими спомени. Сякаш в небето може да се случи всичко. Сякаш – както в планината, и в небето хората са по-истински, доверчиви и весели. И аз продължих да пътувам, продължих да летя и ще го правя отново и отново.

 
 

Рецепта за тортиля

| от Росица Гърджелийска |

Готвенето през седмицата често минава през битовия дискурс на „Трябва да има нещо за ядене“. Но през уикенда имаме време за нещо по-гурме. Представяме ви рецепта на Росица Гърджелийска, която работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да пътува до интересни места по света. В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Тортилята е лесна за приготвяне, вкусна, че даже и диетична! Това е бърз начин да приготвите специална уикенд закуска или дори да вземете с вас за обяд в офиса.

Нужни продукти:

За царевичната тортиля:

2 ч.ч. царевично брашно

2 ч.ч. вода

2 яйца

сол и пипер

малко олио за тигана
За домашната майонеза:

1 жълтък

250гр олио (от гроздови семки ако имате възможност)

1 ч.л. висококачествена дижонска горчица

1 с.л. ябълков оцет

сока на 1 лимон

сол и пипер
Допълнително:

1 омлет

маруля

маслини

+ всичко останало, за което сърцето ви жадува!

Начин на приготвяне:

Разбийте яйцата и добавете към тях водата, брашното, сол и пипер. Разбъркайте, докато се получи хомогенна смес и оставете настрана да набъбне.

През това време може да направите майонезата като разбиете жълтъка и горчицата, използвайки миксер.
Бавно започнете да добавяте олиото, буквално капка по капка. Дайте си време и не бързайте. Сместа ще започне да се сгъстява.

Като стигнете средата на олиото, добавете оцета, който ще разреди и избели сместа.

Продължете бавно да добавяте олио, докато то свърши.

Добавете бавно лимоновия сок и продължете да разбивате. Сместа вече трябва да е почти напълно бяла и гъста точно толкова, колкото купешката.

Добавете сол и черен пипер по вкус.

Заемете се със тортилите. Загрейте няколко капки олио в незалепващ тиган. 

Разбъркайте сместа добре и когато тиганът се е нагрял, добавете 1 черпак и с кръгови движения направете палачинка. След 2 минутки обърнете палачинката и продължете да готвите още малко. Прехвърлете в чиния и захлупете с капак или покрийте с готварска хартия.

От сместа ще успеете да направите около 8-10 тортили.

Поставете 1 в чиния, намажете с майонезата, сложете марула, омлета, маслини и каквото още искате.

Завийте тортилята като дюнер и воала!

тортия

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

Седмичен астрологичен обзор: предприемачество и авантюризъм

| от Селена Астро |

В понеделник Луната ще продължи да преминава през знака Водолей, най-независимият, оригинален и пълен с идеи знак от зодиака. Денят ще бъде подходящ за работа с нови технологии, телевизия, политика или астрономия. Бихме могли да се впуснем в преследване на целите и мечтите ни, да отделим време за социални контакти или обществени дейности.

Денят ще бъде най-успешен за въздушните знаци Водолей, Везни и Близнаци, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Не е изключено те да получат изненадващи обаждания или съобщения, които да ги насочат в правилна за тях посока.

От вторник до четвъртък Луната ще пребивава в знака Риби. Докато Луната, която отговаря за емоционалното ни състояние преминава през най-мечтателния и отнесен знак от зодиака, е възможно да сме доста объркани и разсеяни. Няма да ни е лесно да се организираме и да сме достатъчно ефективни, но също така не е изключено и в обстоятелствата около нас да цари хаос и по един или друг начин всичко, с което се захващаме да се размива и протака.

През тези три дни най- не във форма ще бъдат подвижните знаци Риби, Стрелец, Близнаци и Дева, както и  хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. На тях ще им е изключително трудно да реагират обективно на ситуациите, в които попадат, понеже ще са с изострена чувствителност и емоциите силно ще влияят на преценките им. За тези знаци е добре да намерят време за разпускане и отделяне от стреса, най-добре биха им се отразили занимания с плуване, йога, танци или творчество.

Петък и събота Луната ще преминава през знака Овен и поради тази причина тези два дни са изключително подходящи за отстояване на позициите, поставяне на нови начала, предприемачество, спортни активности, авантюризъм и състезания от всякакъв тип.

Най-успешен ще бъде периодът за огнените знаци Овен, Стрелец и Лъв, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще успеят да постигнат важни и значими за тях неща и ще се натъкнат на хора, които да им помогнат със съвет или препоръка.

В неделя Луната ще преминава през знака Телец, поради което вторият почивен ден е изключително подходящ за кулинария, архитектура, отдаване на почивка и удоволствия, грижа за тялото и външния вид. Добър е също така за сключване на договори, правене на инвестиции, започване на професионални, но също така и на лични партньорства.

Най-успешен ще бъде този период за земните знаци Дева, Телец и Козирог, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях е вероятно добро стечение на обстоятелствата да им помогне да разгърнат по много добър начин потенциала и възможностите си.

През цялата седмица много силно ще действа аспекта секстил между Марс и Сатурн. Марс е планетата, която отговаря за начина, по който се отстояваме и борим се за нещата, докато Сатурн символизира пречките, спънките,  ограниченията, авторитетите, но също така и стабилността, реда и статуковото.

Конфликтът между двете планети дава амбиция и желание за постигане на успех, но също така пречи на правилното концетриране на енергията, която влагаме. Поради тази причина в периода е възможно прекалено целенасочено да преследваме някоя своя цел, с риск да смачкаме и нараним някой потърпевш, да изгубим границите си или да се изложим на риск (т.е. да се подадем на Марсовата си енергия) или да сме прекалено нерешителни и сдържани, пропускайки добри възможности и страхувайки се да се откроим и да защитим позициите си. Тогава ще съществува риск да бъдем смачкани и потиснати от останалите (т.е. ще се оставим Сатурн да ни завладее).

За да не се развие нито първия нито втория сценарии е важно да влагаме точното количество усилия и старание, за да постигнем максимално добри резултати, стремейки се да не сме прекалено агресивни и настъпателни, но също така и не прекалено пасивни и сдържани. Важно е да съумеем да запазим вътрешния си баланс и да запомним, че нещата, които се случват по време на Сатурнови аспекти не стават лесно, но за сметка на това са на стабилна структура и здрава основа.

 

 

 
 

Диагноза „кучкар“

| от |

На пръв поглед кучкарите изглеждат като другите хора: имат очи, уши, носове, носят дрехи, ядат сандвичи и празнуват Коледа. При по-внимателно вглеждане, може да установите някои белези, които не са характерни за нормалните хора: топки косми в различни цветове, залепнали по палтата, топки, изскачащи от джобовете, свински уши за дъвчене в чантите, и най-очевидното: четириноги животни, влачещи се на каишка или тичащи свободно зад тях.

Дори когато тези знаци са налице, все още не е сигурно, че имате пред себе си истински кучкар. Винаги съществува възможността да се натъкнете на нормален собственик на куче, който не е обсебен от животното си, но трябва да сте наясно, че шансовете за това са много малки. Кучкарите са хора, които може да изглеждат като скучни членове на обществото, до момента, в който по улицата не мине бебе ши тцу, облечено в коледно елече. В този момент тези иначе примерни служители, свестни работодатели, добри родители и верни приятели, изпадат в амок и започват да подпискват и да издават нечленоразделни звуци на умиление и възхита. Кучкарите са хората, които пазаруват в HIT с отегчени физиономии до мига, в който не минат покрай зоомагазина, зад чиято витрина тримесечна болонка бори петмесечна немска овчарка, при която гледка тези странни хора се разтичат като локви върху количката с покупките. Кучкарите приличат на онези плюшени играчки, които изглеждат безопасно безмълвни и симпатични, докато не натиснете скритото в шкембето им копче, при което играчката започва да пее фалшива мелодия, мигновено пресъздаваща атмосферата на филм по роман на Стивън Кинг. Тези хора имат интегрирани бутони, които се активират при определени думи като „куче“, „кученце“, „любимец“, „разходка“, „зоомагазин“ , „играчка“ др. Изпуснете ли се да изречете на глас някоя от тези думи или лексеми, рискът кучкарят да ви припознае за „свой човек“ е огромен. И от този момент нататък започвате да се плъзгате стремглаво по наклонената плоскост на безкраен и безумен разговор, в който единствен герой е някой на име „Джако“ или „Сара“. Герой, който очевидно е обладал съзнанието на стопанина си и той несъмнено ще се опита да ви вкара в неговата матрица.

Вижте кои са петте абсолютно непогрешими признака, които трябва задействат пожарната аларма в главата ви, защото ако някой от тях е налице, си имате работа с кучкар:

1. Винаги, навсякъде, по всяко време, има космарлак

Повечето хора се борят с присъствието на косми в дома и по дрехите си, но не и кучкарите. Те не могат да заспят, ако във възглавницата им поне един час не се е валяло куче и не пият кафето си, ако в него не плуват поне три кучешки косъма. Лепките за изчистване на козина могат да срещнат в дома им, в колата им, в чантите им и в офиса им, но въпреки тях, космите са тяхна втора кожа. И те нямат против. Ако питате някой заклет кучкар, той ще ви каже, че ако се озове някъде далеч от кучето си за седмица, започва да страда от остра абстиненция от кучешка козина и започва да гали всякакви космати неща, само и само да се почувства по-близо до любимеца си. Ако видите мъж, който с психопатско изражение тайно гали косматото палто на някаква дама в трамвая или жена, която с налудничав поглед се хвърля да гали всеки пекинез, с който се размине по улицата – това са кучкари.

2. „Виж как гледа тук, докато й говоря за влиянието на червеевите дупки върху ръста на икономиката в Боливия, всичко разбира!“

Кучкарите придават на кучетата интелигентност, която би сложила Стивън Хокинг в малкия си джоб. Една позната, например, твърди, че нейното куче обича да гледа исторически филми и се разстройва от тъпи американски екшъни. Друг приятел пък е убеден, че кучето му разбира кога звъни синът му, защото вибрациите в тона на лаенето са различни, когато се обажда той, и когато звъни някой друг.

3. „Тук не е излязъл много добре, по принцип е по-фотогеничен“

Единствените хора, които могат да съперничат на кучкарите по досада, са майките на малки деца. Нищо не може да се сравни с упоритостта на млада майка или запален кучкар (от двата пола), когато трябва да ви покажат снимките на своите най-големи любови. Подобно на майката, кучкарят ще ви преследва като хрътка, за да ви покаже видео, в което дакелът му за първи път се среща с този необичаен по нашите ширини през зимата феномен – снегът. Той ще ви показва обширни галерии на смартфона си, в които померанът Тоби е заснет на маса, на стол, под маса, под стол, на диван, под диван, в парка, в планината, на тревичка върху покривка, на тревичка върху шал, че и директно върху тревичката, без нищо друго под себе си. Ще ви обяснява надълго и нашироко как Тоби има снимки пред катедралата във Варна, пред НДК, на Мадарския конник, Рилските езера, Царевец, Перперикон и къде ли още не. И няма да ви остави на мира, докато не се възторгнете на ръба на патологичния екстаз от нещата, които прави кучето му.

4. „I love dogs, because people suck“, „There are no ugly dogs, only ugly people“ и други афоризми

Въпреки че в обществото твърде рядко може да се намери ситуация, която да изисква реално избиране на куче пред човек или на човек пред куче, кучкарите често демонстрират, че кучетата са по-добри от хората. По-сърдечни, по-добри, безкористни в обичта си и винаги красиви. Тяхната кучелюбяща житейска философия често се бърка от другите хора с човеконенавистна, което поражда серии от спорове и злокобни вражди. Когато куче ухапе човек, те са убедени, че е било предизвикано. Когато куче се сбие с куче, те са сигурни, че стопанинът поне на едното, не го е възпитал достатъчно добре и това е причината животните да се сбият. Освен това, тяхното верую, заключаващо се във вездесъща обич към кучето, обикновено се изтипосва във формата на различни слогани, които красят чашите им за чай и тениските им.

5. „Не е достатъчно моето куче да е щастливо, трябва всички кучета да са щастливи“

Наскоро бях на бизнес среща с колежка, която водеше тежки финансови преговори с бъдещи клиенти. Във върховия момент на своя устрем да договори перфектната цена, тя чу кучешки лай, долитащ през прозореца. Преговорите бяха мигновено прекъснати, тъй като колежката изтича през прозореца и видя на улицата куче, което изглежда нещастно. Веднага се започна операция по спасяване: прибиране, пускане на обяви, организиране на група за намиране на собствениците във Facebook. Горките клиенти останаха да висят на масата с глупавите си бизнес предложения, а малкият кучо, набързо наречен „Топчо“, беше прибран на топло, закаран до ветеринарна клиника за преглед и обгрижен. Мечтата на кучкарите е 80% от държавния бюджет да бъдат отделени за построяване на приюти за бездомни кучета, с условия, които биха накарали мениджърите на Hilton да се срамуват в ъгъла. И не се съмнявайте, ако имат възможност да строят приюти с всеки излишен лев, те ще го направят.

Текста писа Цветелина Вътева. Кака на две красиви, фотогенични, ужасяващо интелигентни кучета. И един котарак. Собственик на много окосмени дрехи. Почитател на чая с козина. Досаден събеседник, тормозещ околните със снимки на кучетата си. Горд притежател на чаша с надпис „DOGS. Because people suck“. Мечтаеща за кучешки приюти с пет звезди и за продължителност на кучешкия живот поне колкото човешкия. И привърженик на идеята, че всички кучета заслужават да бъдат щастливи.