Президентът заложи предизборен капан на управляващите

| от |

Коментар на Галя Горанова за в. Сега, който публикуваме с нейно разрешение, защото смятаме, че представлява интересна гледна точка по темата. От Chronicle.bg сме готови да публикуваме всяко мнение по темата. 

galyagoranova

Първо, декларирам, че съм убеден привърженик на пряката демокрация, за да неутрализирам отнапред стрелите на „ултрадемократите“. Второ, считам, че има значение кой, кога и защо гласува доверие на народа по въпросите на управлението. Обстоятелствата и целите на референдума имат значение и пряката демокрация не е самодостатъчна ценност. Защото още помним какво направи БСП миналата зима с допитването за „Белене“, нали? И трето, изненадващият ход на президента Росен Плевнелиев да инициира референдум по изборни въпроси е по-скоро коварен предизборен капан за управляващи, а не толкова привързаност към пряката демокрация. Капанът се състои в изкусителната демократичност на предложението. Така всеки, който го отхвърли, макар и основателно, попада в лагера на политическото мракобесие. А всеки, който го подкрепи, печели служебно титлата „приятел на народа“. Реакциите на партиите потвърдиха схемата. „Как, нима сте против пряката демокрация?“, влязоха в любимата си прокурорска поза десните „демократи“. Неизбежно ще стигнем и до непреходния рефрен „Кой не скача, е червен!“. Предложението на президента няма шанс да мине в парламента, но парата вече задейства свирката.
Оформят се лагерите на демократите и недемократите. Кампанията може да започне сега! В подкрепа на референдума веднага наскачаха гербери и реформатори. И ако първите имат откровен интерес както от мажоритарния вот, така и от задължителното и електронното гласуване, то вторите просто ще изчезнат от политическата карта, ако, не дай боже, народът задължи всички да гласуват. Но когато е сигурно, че няма да се стигне до допитване, колко му е да изобразиш демократичен патос? БСП, ДПС и „Атака“ усетиха, че ги хващат в капан, но вече нямаше мърдане – резето хлопна барабар с табелката „лоши“. Напълно заслужена, впрочем, но не само от тях. Да не забравяме, че навремето тъкмо най-личната представителка на „реформаторите“ Меглена Кунева беше против референдум за членството в ЕС, а от ГЕРБ провалиха преди година първия в демократичната ни история национален референдум с тъпи процедури и формулировки.

Всички партии до една са противници на пряката демокрация особено когато са на власт, но изкуственото деление на „добри“ и „лоши“ в сегашната ситуация ще свърши добра работа на „реформаторския“ ГЕРБ на изборите. Капанът хлопна!

Идеята на президента за референдум по изборни въпроси се явява нещо като продължение на антиправителствения протест с мирни средства. Не знам кой му подсказа хитрия ход и дали има връзка с някои нови съветнически назначения на „Дондуков“ 2, но не допускам, че е негова персонална приумица. Защо го смятам ли?

Първо, Плевнелиев никога досега не е заявявал ясни позиции по изборните правила в България, не е отстоявал последователно и идеята те да бъдат определяни чрез допитване до народа. Ако поне веднъж се беше изказал по тези въпроси, можехме да приемем идеята за референдума като автентична и логична. А поводи за това не липсваха. Дебатът за изборните правила започна още през май м.г. и ако искаше да даде своя фундаментален принос в изборознанието, президентът можеше да се включи още тогава. Въпросът за това как да изглежда избирателната ни система дори не бе сред трите му тематични „диалога“ с гражданското общество.

По-интересни за Плевнелиев се оказаха проблемите на пазарната икономика, съдебната система и медиите. Нещо повече – по същото време преди година Плевнелиев развиваше тезата, че народът не е компетентен да се произнесе по въпроса дали да строим нова атомна централа в „Белене“, или да не строим. Докато днес е готов да гласува пълно доверие на същия този народ по въпроси, които изискват не по-малка компетентност. Противоречието си струва да бъде анализирано.

Второ, изненадваща е тази несвоевременност на офертата. Конкретна причина за разтягане на вечната „дъвка“ за мажоритарния вот и задължителното гласуване няма. Новият изборен кодекс все още не е приет. В този смисъл не е ясно какви правила ще зададе той и дали няма да обезсмисли някои от предложенията на президента. Чисто теоретично, ако претендира за сериозност, държавният глава би следвало да изчака окончателния вариант на кодекса, за да реагира. Ако единствената причина да повдига дебата точно сега са наближаващите европейски избори, тоест чисто техническата възможност да се гласува на принципа „2 в 1″, това е, меко казано, несериозно. Въпросите за мажоритарния избор на депутати, за задължителното и електронното гласуване са толкова фундаментални, че не може темата да бъде подчинена на някакви си срокове.

Отделно, че едно сериозно намерение за промяна на изборната система чрез допитване до народа предполага задълбочено и внимателно обсъждане, а не претупване в рамките на друга изборна кампания. В противен случай се превръща в някаква странна политическа импровизация. Да, съвместяването на толкова експлозивни за обществото теми с евровота може и да повиши избирателната активност, но утрепва из основи европейския дебат, който не е по-маловажен – особено в сегашния решаващ момент, когато Европа се кани да принесе и остатъчния суверенитет на страните членки в жертва на корпоративните интереси по линия на Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции със САЩ. Или може би Плевнелиев, който подкрепя безрезервно скандалния договор, търси умишлено да измести дебата в друга посока? Къде по-безобидно е да си чешем езиците за задължителното гласуване, например, вместо да се бъркаме в сметките на големия бизнес?

И трето, реакциите на политическите партии издават интересно взаимодействие между Плевнелиев, ГЕРБ и реформаторите. Дали чрез президента някой вече не инвестира в бъдеща управленска коалиция?

 
 

Джони Деп се извини за шегата, че е време Тръмп да бъде убит

| от chronicle.bg по БТА |

Актьорът Джони Деп се извини за шегата, че може би е време да бъде убит Доналд Тръмп.

В изявление, разпространено чрез списание „Пийпъл“ Деп каза, че думите са били проява на „лош вкус“, че се е опитал да се пошегува, но не му се е получило, искал е само да разсмее публиката и не е имал лоши намерения.

По време на своя проява на музикалния фестивал в Гластънбъри, Великобритания, звездата от „Карибски пирати“, споменавайки Тръмп, попита откога актьор не е убивал американски президент, имайки предвид убийството на президента Ейбрахам Линкълм, застрелян през 1865 г. от актьора Джон Уилкс Бут.

След това Деп каза, че наистина това отдавна не се е случвало и „може би вече е време“.

Думите му предизвикаха остра критика от страна на привържениците на Тръмп.

Миналия месец актрисата Кaти Грифин също бе разкритикувана, след като се появи нейна снимка, на която тя държи маска, приличаща на окървавената глава на американския президент. Заради това Си Ен Ен уволни Грифин от новогодишното си предаване.

кати грифин, доналд тръмп, глава

 
 

Рецепта за кекс с нектарини

| от Росица Гърджелийска |
Нужни продукти:
За блата:
6 жълтъка
6 белтъка
3 с.л. брашно от тапиока
4 с.л. оризово брашно
1/2 ч.ч. кокосова или кафява захар
ванилия
Останалите съставки:
12 нектарини или праскови
1/2 ч.ч. мед
4 с.л. кокосово масло
1 капачка уиски
По желание:
сладолед

DSCN9024

Начин на приготвяне:
  • В малка тенджерка загрейте меда и кокосовото масло и оставете да ври леко, на не много силен огън докато промени цвета и стане малко по-гъсто. Това онема 3-4 минутки. Добавете уискито към края и махнете от котлона.
  • През това време нарежете плодовете на половина, обелете ги и махнете костилките. Наредете ги в кръгла тава, така че да покриват цялото дъно.
  • Изсипете върху плодовете карамела и пъхнете във фурната на 200 градуса.
  • В купа разбийте жълтъците със захарта до получаване на светла на цвят и гъста смес. Добавете брашната и ванилията и разбъркайте добре.
  • Измийте и подсушете бъркалките на миксера.
  • Разбийте белтъците в чист, сух метален съд до получаване на твърди рогчета.
  • Добавете белтъците към сместа със жълтъците и разбъркайте много бавно и внимателно.
  • Извадете плодовете от фурната и изсипете сместа отгоре.
  • Върнете обратно във фурната на 150 градуса за 45 мин с вентилатор.
  • Извадете и оставете напълно да изстине.
  • Сложете достатъчно голяма чиния върху таватаи бързо обърнете. Внимателно махнете тавата.
  • Поднесете с топка хубав ванилов сладолед и се насладете на ммммм-канията на гостите ви.​

DSCN9014

 
 

#BookClub: Летен гайд за четене

| от |

Това лято, преди да отлетиш за някоя топла точка или да се пренесеш на родно или чужбинско черноморие, бъди добре зареден с книги. Защото лятното четене е като лятното къпане – наложително е и е добре да се прави всеки ден. Дори по два пъти на ден. За целта ние имаме кратък списък от пет заглавия, с които потенциално може да прекараш няколко чудесни часа.

„Серафина и черният плащ“, Робърт Бийти

Серафина е странно малко момиче, което има афинитет към скривалища и мистерии. Тя живее в тайните подземия на огромното имение Билтмор и става свидетел на зъл пъклен план, в който мъж с черен плащ краде деца. Серафина е най-новото интересно и забавно творение на детската литуратура, което обединява в себе си мистерия, трилър и фентъзи елементи. Това е първата книга от трилогията, която препоръчваме.

„Ето така я губиш“, Джуно Диас

Джуно Диас е носител на „Пулицър“ за литература, а това е първият му сборник с разкази у нас. Дългоочаквана и чудесна, тази книга съдържа истории, които могат да ти скъсат сърцето, да те разплачат и понякога дори, да те разсмеят. Как я губиш и защо, какво се случва и как тялото ти буквално страда… Джуно Диас намира думите, с които да изрази най-силно най-простите емоции, каквито са обичта и любовта.

„Туин Пийкс: Автобиографията на специалния агент на ФБР Дейл Купър; Тайният дневник на Лора Палмър

Който не е чел дневника на Лора Палмър и записките на агент Дейл Купар преди много години, когато излязоха за първи път, сега има шанс да го направи. Възраждането на сюрреалистичния епос „Туин Пийкс“ е нашето guilty pleasure. Четем и гледаме.

„Последното раздаване“, Майкъл Добс

Паралелно с размазващия сезон на House of cards на родния пазар излиза и третата част от книгите на Майсъл Добс, които служат за основа първо на сериала на BBC, а впоследствие и на този на Netflix. Препоръчваме Добс точно толкова горещо, колкото и целия House of Cards. Никога не забравяй, че именно неговия Франсис Ъркарт е вдъхновение за модерния Макбет и нашият личен любим президент Франк Ъндърууд.

„Одеса“, Херман Кох

Херман Кох е холандския майстор на ежедневното напрежение. Той може да направи история от всяка дребна на пръв поглед случка, която нормалният човек ще подмине с лека ръка. Това е най-новият му роман на родния пазар и подобно на предишните му – „Вечерята“ (който трябва да се прочете), „Уважаеми господин М.“ и „Вилата с басейна“ – и „Одеса“ е на пръв поглед тривиална история, която преминава в лудешко пробягване между двама стари приятели и мечтите, които понякога е добре да не се сбъдват.   

 
 

Писма от Алберт Айнщайн отиват на търг

| от chronicle.bg, по БТА |

Алберт Айнщайн може да е бил гений в областта на физиката, но е имал далеч по-малки способности в областта на човешките взаимоотношения и съжалявал за двата си брака, предаде Франс прес. Това разкрива писмо, адресирано от него до семейството на приятел. Писмото ще бъде предложено за продажба на търг на „Кристис“ през юли.

„Онова, за което най-много му се възхищавах, е начинът, по който успя да живее спокойно толкова дълго време с една и съща съпруга, докато аз на два пъти се провалих“, е написал ученият на 21 март 1955 г. след смъртта на колегата си и приятел Микеле Бесо.

„Той отново с малко ме изпревари, напускайки този странен свят. Това не е важно. За хората като нас, които вярват във възможностите на физиката, разликата между минало, настояще и бъдеще е просто илюзия“, завършва писмото.

Бесо подкрепял Айнщайн в трудните му семейни контакти с първата му съпруга Милева. Айнщайн се разделя с нея през 1914 г., преди да се ожени за братовчедката й Елза.

56-те писма, които ще бъдат изложени на търг в Лондон, обхващат над 50-годишен период и са посветени на Теорията на относителността, идването на нацистите на власт, както и на интимни въпроси.

Двамата мъже се сприятелили, докато били студенти в Цюрих в края на 90-те години на 19-и век.
Търгът ще се състои от 6 до 13 юли.

 

Искаме да ви покажем едно от писмата, които Алберт Айнщайн праща до дъщеря си Лизерл Айнщайн:

 

Когато предложих теорията на относителността, много малко хора ме разбраха, и това, което ще разкрия сега, за да предадеш на човечеството, ще се сблъска също с неразбиране и предубеждение в света.
Моля те да пазиш писмата ми толкова дълго, колкото е необходимо, години, десетилетия, докато обществото напредне достатъчно, за да приеме това, което ще обясня по-долу.
Има изключително мощна сила, за която досега науката не е намерила официално обяснение. Това е сила, която включва и управлява всички останали и е дори зад всяко явление, проявяващо се във Вселената. Тази сила все още не е идентифицирана от нас.
Тази универсална сила е ЛЮБОВТА.
Когато учените търсеха единна теория на Вселената те забравиха за най-мощната невидима сила.
Любовта е светлина, която просветлява тези, които я дават и я получават.
Любовта е гравитацията, защото тя кара някои хора се чувстват привлечени от други.
Любовта е сила, защото тя умножава най-доброто, което имаме и позволява на човечеството да не се самоунищожи в своя сляп егоизъм. Любовта се разгръща и разбулва.
За любовта ние живеем и умираме.
Любовта е Бог и Бог е любов.
Тази сила обяснява всичко и дава смисъл на живота. Това е променлива, която сме игнорирарали прекалено дълго, може би защото се страхуваме от любовта, защото това е единствената енергия във Вселената, която човек не се е научил да управлява.
За да дам изражение на любовта, направих проста замяна в моето най-известно уравнение.
Ако вместо E=mc2, приемем, че енергията за изцеляването на света може да се получи чрез любов, умножена по скоростта на светлината на квадрат, стигаме до заключението, че любовта е най-мощната сила, която съществува, защото тя няма граници.
След провала на човечеството в използването и контрола над останалите сили на Вселената, които са се обърнали срещу нас, е наложително спешно да се подкрепим с един друг вид енергия…
Ако искаме нашия вид да оцелее, ако търсим смисъла в живота, ако искаме да спасим света и всяко съзнаващо същество, което го обитава, любовта е точният и единствен отговор.
Може би още не сме готови да направим бомба на любовта, достатъчно мощна, за да унищожи изцяло омразата, егоизма и алчността, които опустошават планетата.
Въпреки това, всеки човек носи в себе си малък, но мощен генератор на любовта, чиято енергия очаква да бъде освободена.
Когато се научим да даваме и да получаваме тази универсална енергия, скъпа Лизерл, ние ще потвърдим, че любовта побеждава всичко, че е в състояние да се издигне над всичко, защото любовта е квинтесенцията на живота.
Дълбоко съжалявам, че не съм в състояние да изразя това, което е в сърцето ми, което тихо бие за теб през целия ми живот. Може би е твърде късно да се извиня, но тъй като времето е относително, ми е нужно да ти кажа, че те обичам и благодарение на теб достигнах до върховния отговор!
Твой баща Алберт Айнщайн.