Прелестите на Шенген

| от Иван Стамболов |

Някак почти незабелязано през изминалата седмица се прокрадна новината, че отново са ни отрязали от Шенген. Или по-скоро ние и румънците сме пожелали отлагане на решението поради позицията на Германия. Помня при предишни разминавания със заветната мечта как земята се тресеше под краката ни, как цели управления се обявяваха в несъстоятелност задето са пропуснали да постигнат този национален идеал. Сега на хората като че ли не им пука особено и са напълно прави.

Защо всъщност зорът да бъдем в Шенген е толкова голям? За да се придвижваме свободно из Европа? Но ние и сега се придвижваме свободно. Да губят по-малко време камионите ни на границата? Хм, едва ли това съображение може да бъде източник на чак такива вълнения. Тогава? Остават романтиката и комплексите. Членството в Шенген би ни придало някаква завършеност, някаква окончателност. От падането на аграр-болшевишкия социализъм (падане от само себе си, поради изчерпаност, некадърност и несъстоятелност) през 1989 до приемането ни за пълноправен член на ЕС през 2007 ние отчаяно се стремим от изостаналост към цивилизованост, от периферия към център, от бедност към материална обезпеченост, от духовната пустота на марксизма-ленинизма към общение със световната култура. С две думи: стремим се към Европа в нейния антично-ренесансов смисъл и модерен просперитет. Дали това е хубаво, дали може да бъде цел на човешкото съществуване и смисъл на човешкия живот, е съвсем друг въпрос. Шенген е черешката на европейския сладолед, който ние ближем с премрежени от наслада очи. Без черешката сладоледът не е същият.

Ако спрете десет души на улицата и ги питате как конкретно ще се промени животът им, ако България влезе в шенгенското пространство, те няма да успеят да ви отговорят, дори и улицата, на която сте ги спрели, да е булевардът пред Народната библиотека. Те ще ви отговорят, че ще могат да се придвижват по-свободно вътре в пространството, а държавата ще припечели повече пари за охрана на границата. И толкоз. През 2011 и особено през 2013 година бяха направени опити да се систематизират в популярен вид изгодите от Шенген. Изтъкна се, че при отпадането на контрола върху транспорта, ще се извършват повече пътувания – както за превоз на стоки, така и туристически. Аз пък мисля, че ако някой има какво да изнесе или пък е решил нещо да внесе, то едва ли ще го разколебае проверката на камиона на КПП-то. Същото се отнася и за екскурзионните пътувания. Броят на чужденците, които посещават страната ни с туристическа цел, се определя в много по-решаваща степен от общите условия за туризъм (включително институции и инфраструктура), отколкото от времето, за което се минава границата.

Друго изтъквано предимство беше увеличаването на броя на преминаващите през България хора. Не знам какво предимство би могло да бъде това, но съм сигурен, че нашите хипотетични анкетирани не биха го отчели като чак такъв фактор за промяна в личния си живот, че страстно да се стремят към Шенген заради него.

Щяло да има голяма полза за бизнеса. След влизането в Шенген щели да се появят допълнителни условия за развитие на общо икономическо пространство чрез взаимна обвързаност на предприятията в региона. Положителният ефект върху местния бизнес в България щял да се изрази в притока на повече клиенти от съседни държави. Бизнес средата щяла да се подобри чрез унифициране на изискванията към стоките. Щели да се появят икономически растеж и нови работни места. Тези хора чуват ли се какво говорят? Как от влизането ни в Шенген икономиката ще порасне и ще се разкрият нови работни места? Или „нови работни места“ вече е просто едно изтъркано заклинание за пред отрудените маси, неизбежен и задължителен резултат от всяко политическо действие. Щом политиката води до разкриването на нови работни места, то тя е добра и заслужава благословията на електората. Така разсъждават популистите. Но бизнес средата зависи от много други и много по-важни неща в сравнение с уеднаквяването на регулациите. Много по-важно е да има законност и общи правила за всички. Предвидимост на правилата, едни и същи справедливи условия за достатъчно дълго време, без непрекъснати законодателни изблици и прекрояване на нормативната уредба, каквито се правят и в момента с данъчното законодателство у нас. Това, което днес искат да направят със закона за ДДС, не разведрява бизнес средата, а я трови. И я трови така, че няма никакво значение колко време ще те поверяват на границата, ако си достатъчно луд да пожелаеш да дойдеш и да въртиш бизнес тук. Няма никакво значение колко време ще чакаш на границата, ако административният натиск непрекъснато расте, ако си заложник на всякакви служби, инспекции и лицензиращи организации, които те смучат като кърлежи. Никакви клиенти от съседни държави няма да ти дойдат, ако не произвеждаш нещо, което те искат да купят. А ти няма да го произвеждаш, докато си смазан от данъци, такси, глоби и корупция. Изобщо, дали сме вътре в Шенген или извън него, няма абсолютно никакво значение за развитието на бизнеса. Е, поне за нормалния бизнес. Лъже се онзи, който вярва, че когато влезем в Шенген, икономиката ще дръпне. Няма такова нещо.

Истината е, че Шенген очевидно е замислен като клуб на по-богати общества, които искат да ограничат социалния туризъм откъм други, по-бедни общества. Заради това са и двоуменията дали да бъдат приети България и Румъния и кога. Ако има някакъв проблем, то той продължава да се корени в стандартите на живот. Хората винаги ще мигрират от по-мизерен към по-охолен живот. Ще го правят както в границите на собствените си държави, така и извън тях. Дали поради ирония на съдбата или пък поради недалновидност на Запада вследствие на затлъстяване и посредственост, днес към шенгенското пространство текат потоци, много по-страшни от българските и румънските. Те текат все по същия принцип на движение от мизерия към охолство. Откакто тълпи от хора без лични документи маршируват през шенгенските граници, Шенген вече е компрометиран. В момента сякаш за нас е по-добре да не сме в него – извън Шенген не сме така привлекателни, не сме така апетитни. Пък и защо да сме член на нещо, което вече не се знае какво е и докога ще съществува?

Оставете го Шенген. Ако ни искат – искат. Ако не ни искат – живи и здрави. Няма да легнем и да умрем. Пък е време и Европа да спре да гледа само в пъпа си. Да се опита да погледне света не само вътре в себе си, но и извън себе си. Да го погледне там, където е, да отиде при него, а не да го чака да дойде той, когато му е удобно и както му е удобно. Крайно време е Европейският съюз да изработи механизми за провеждане на единна външна политика. Да намери общата формула в интересите на всички свои членове и да я превърне в активна дипломация. След това да разработи своя военна доктрина и да създаде свои въоръжени сили. Да, това може да звучи като краен еврофедерализъм, но в съвременния многополюсен свят Европа трябва да се съобразява с другите силни и много по-монолитни от нея фактори. Като че ли епохата на националните държави си отива, след като за два века успя да преобрази света. В този свят е нелепо икономика №1, тази на Европейския съюз (ако го погледнем общо) да няма единна и структурирана визия за отношението си с другите икономики, не само на икономическо, но и на дипломатическо и военно ниво. Само когато изработи такава визия, Европа ще успее да погледне с ясен поглед отвъд себе си.

Ето в такава Европа ще бъде много по-смислено да членуваме, отколкото в Шенген. Ако той е стъпка към нея – добре, ще направим и тази стъпка. Досега говорехме за нации, сега е време да говорим за цивилизации. Светът е устроен така, че винаги да има противостояния – в крайна сметка те го движат. Важно е обаче как ще ги определиш, къде ще прокараш демаркационната линия и от коя страна ще застанеш. За огромно съжаление, България има прекалено богат избор по този въпрос. Тъй че – да си опичаме акъла! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен. И то преди да е дошъл да почука на вратата ни.

Илюстрация: “Портрет на стария колониален войник” от Ранди Стийл

Текстът е публикуван в блога на Иван Стамболов www.sulla.bg

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.

 

 
 

Полетите на Ryanair на Терминал 2 от утре

| от CHR Aero |

От понеделник, 16 януари, всички полети на Ryanair ще се изпълняват от Терминал 2 на летище София, съобщиха от пресцентъра на летището.

Досега Ryanair, както и всички останали нискотарифни авиокомпании, използваше стария и по-малък Терминал 1. Това доведе до затруднение при обслужването на пътниците при наличие на повече полети по едно и също време.

Не се предвиждат промени в полетното разписание.

 
 

Варненска компания за изкуствени рифове се бори за 1 млн. долара

| от chronicle.bg |

Варненската компания Sea Harmony, която е разработила свой патент за изкуствени рифове, е българският финалист в надпреварата за част от наградния фонд от 1 млн. долара в конкурса Chivas The Venture.

Компанията започва работа по развиването на вертикални ферми за миди Pisa Reef. За разлика от съществуващите, тяхната разработка дава възможност за инсталиране и извън заливите. Pisa Reef е цяла подводна къща, която бързо се заселва с екологична система – миди, скариди и риби. Хранейки се със свръхпопулациите от зелени водорасли, развили се вследствие на битово замърсяване на водата, ерозия и използване на химикали, новите обитатели на вертикалните ферми пречистват водата. Освен това, създават и добър добив.

Sea Harmony е избрана да продължи към световния финал след няколко етапа, като в последния се състезаваше с още три отличени стартиращи бизнеси с кауза. Компаниите-полуфиналисти в Chivas The Venture са три.

Stackport се класираха със системата за незрящи VAST, която използва очила с камера и приложение за смартфон, за да ориентира хората с нарушено зрение във всекидневни ситуации. Създателите на идеята очакват продуктът им да върне на работните места 15% от незрящите. VAST ще им дава възможност да се ориентират по-добре в непознати пространства, да подобрят възможностите си за четене, пазаруване, придвижване.

Cupffee е компания, създател на вафлена чашка за кафе – тя е вкусна, ядлива, биоразградима и не променя вкуса на кафето. Замърсяването с опаковки за еднократна употреба е огромен световен проблем. Cupffee е много добро решение както за любителите на бисквитката към кафето, така и за околната среда – дори и да изхвърлите чашката, тя се разгражда за няколко дни.

Изкуствената фотосинтеза е в основата на проекта на Wasabi Innovations – третият полуфиналист. Чрез специални сапунени молекули и сапунен мехур, се преработва въглероден двуокис във възобновима енергия с помощта на слънчевата светлина. В резултат на това бизнес начинание може да бъде революционизирана световната енергийна практика и предоставена възможност за обръщане на климатичните промени в света.

Sea Harmony, заедно с финалистите от другите 31 страни, ще участват и в едноседмично обучение за управление на бизнес в Оксфорд. През юли финалистът ни ще представи България на глобалния финал на Chivas The Venture в Лос Анжелис и ще се състезава за дял от милионния награден фонд. Sea Harmony ще презентира идеята си пред световни бизнес лидери и международното жури на Chivas The Venture.

Наградният фонд от 1 000 000 долара ще бъде разпределен на два етапа – 250 000 долара чрез 5-седмично онлайн гласуване, 750 000 долара – от глобално жури между един или повече екипи.

Състезанието за стартиращи компании с кауза Chivas The Venture вече трета година дава възможност на български участници да представят своя бизнес пред общност от инвеститори и да се състезават за част от наградния фонд от 1 млн долара. Тази година в The Venture се включват бизнеси с кауза от 32 държави на шест континента.