Преференциалното гласуване е глупост

| от |

Тома Биков, 5corners.eu

Преференциалното гласуване ще бъде факт на втори пореден избор. След евроизборите, на които избирателите на БСП се объркаха и пратиха в европарламента анонимния Момчил Неков, а избирателите на ДСБ изместиха Меглена Кунева от първото място в листата на Реформаторския блок, преференциалната кампания на предсрочните парламентарни избори е в ход. През последния месец се нагледахме на стотици малки кампанийки и вече тръпнем в очакване на изненадите. Основната интрига в тези избори е кой ще бъде прецакан от преференцията и как след това ще се обяснява пред избирателите. Това ще бъде крайният ефект от този тип гласуване. Със сигурност в парламента имат шанс да влязат и няколко откровени мутри, които няма да пропуснат шанса да си напазаруват гласове и да ги хвърлят в преференциалната кампания. След това ще избиват инвестицията, както намерят за добре и няма да имат никакъв ангажимент да се съобразяват с партийното ръководство.

Ще го кажа директно – преференцията е поредната пълна глупост, която първо ще направим с радост, а след това ще хвърлим всичките си усилия да поправим. Няма по тъпо нещо от поливинчатата работа – хем гласуваме за листа, хем сме в мажоритарна кампания. В същото време поне една трета от избирателите няма да отидат до урните, не защото са разочаровани от политиците, а защото изобщо не знаят, че има избори и не са наясно кой ще се явява на тях. Искам да кажа, че прилагаме сложна политическа технология в условия на неразвита и направо примитивна демокрация. И ние да сме като германците, само дето не сме Германия.

Преференциалният вот ще има един единствен позитив и той е, че ще изпитаме поредния мит на гърба си и след това ще го отречем. Явно така сме устроени – да се отричаме от бедите, чак след като са ни сполетели по наше желание. Със сигурност качеството на парламентаризма няма да се промени заради преференциалния вот, но ефектът от личните кампании на кандидатите ще бъде негативен. Ще имаме парламентарни групи от хора, които до вчера са се били един срещу друг в рамките на собствената си листа и не могат да се понасят. Не вярвайте на захаросаните предизборни интервюта, в които кандидатите обясняват, колко е хубаво да се гласува преференциално и как те самите много се радват, че са поставени в конкурентна среда. На избори с пропорционални листи обикновено се състезават отбори, а не отделни кандидати. Сегашната парламентарна кампания прилича на футболен мач, в който отборите имат по единадесет нападатели и всеки от тях брои головете, които вкарва в личната си сметка, а не в сметката на отбора. Проблемът е, че заради липсата на защитници, халфове и вратар, нито има кой да прави пасове, нито има кой да спасява голове. Затова загубата на отборите, които са тръгнали да играят само с нападатели е гарантирана. Ще спечелят партиите, които са успели да озаптят кандидатите си да се потопят в собствената си кампания и са ги мотивирали да играят за целия отбор. Всички останали ще загубят, къде в краткосрочен, къде в дългосрочен план. Защото сегашните избори са футбол, а не лека атлетика.

Големият проблем на българското изборно законодателство е, че всяко правителство прави свой изборен кодекс. Вторият проблем, е че вече всеки втори лаладжия се изживява като експерт по правене на избори и залива публиката с откровени глупости, които в крайна сметка внушават, че ако имаме ново изборно законодателство ще си решим всички битови, духовни и лични проблеми. То не бяха мажоритарни избори, референдуми, преференции, задължително гласуване, електронно гласуване, намаляване на бройката на депутатите, сваляне на бариерата за влизане в парламента…

Ако всички тези „идеи” бъдат приложени само ще усложнят и без това сложната политическа обстановка. Мажоритарните избори ще лишат от представителство близо 1 милион души, които гласуват за малки партии, защото ако бъдат въведени депутати ще имат само ГЕРБ, БСП и ДПС. Референдумите са доказано ненужни след като всеки път на тях излизат да гласуват около 20 процента от избирателите. Задължителното гласуване е невъзможно, защото близо 2 милиона българи живеят в чужбина и няма как да бъдат заставени да спазват закона. Електронното гласуване ще увеличи възможностите за контролиран вот и ще улесни купувачите на гласове, на които вече няма да се налага да водят „избирателите” си до урните, а ще гласуват от тяхно име директно от личния си компютър. Намаляването на депутатите няма да спести нищо на държавния бюджет, но ще направи далеч по-трудно съставянето на правителства. Също така ефектът от тази мярка ще бъде, че парламентът ще е недостъпен за партии, които в момента гравитират около изборната бариера. Свалянето на изборната бариера пък ще даде достъп до Народното събрание на партии, които функционират изцяло на базата на купени гласове и контролиран вот.

Рецептата за стабилизиране на изборния процес е да избутаме с един изборен закон поне 10 години, за да можем да си създадем трайни демократични навици. Честата смяна на изборното законодателство е възможно най-вредната мярка за здравето на демокрацията. Затова най-важната поправка в Конституцията, която е добре да приеме още следващото Народно събрание е, че промените в изборното законодателство влизат в сила 10 години след приемането им. Иначе е много лесно да плещим глупости – аз самият съм го правил не веднъж, но вече започна да ми омръзва.

Крайно време е да разберем, че демокрацията е технология, а не цел и идеология. Тя е инструмент за смяна на властта с мирни средства. Нищо повече. Ако инструментът е прекалено сложен за този, който работи с него, той или ще се счупи, или няма да свърши работа. Изборният процес е технически, а не идеологически въпрос и колкото повече се отдалечаваме от това виждане, толкова по нестабилна ще става демокрацията ни. Затова тези, които губят избори да не си измиват ръцете с изборното законодателство, а да погледнат първо себе си. В тях, а не в закона се крият причините за загубата. В тежката криза, в която се намира, България има нужда от стабилност и предвидимост, а не от организиране на още малки и големи кризи, в това число и изборни.

 
 

Илон Мъск основа нова компания, която ще сближава човешкия мозък с компютрите

| от chronicle.bg |

Очевидно на Илон Мъск му остава твърде много време покрай Tesla, SpaceX и Hyperloop, защото основа още една компания.

Според информация на The Wall Street Journal (WSJ) новият проект на Мъск се казва Neuralink и целта му е да създаде технология, която може да направи пряка връзка между човешкия мозък и компютрите.

Neuralink цели създаването на чипове, които могат да се имплантират в мозъка. Идеята е да се лекуват заболявания, а може би и да се създаде  по-силна връзка между човек и компютър. Така може да се стигне до директна комуникация между нас и компютрите, а командите ще стават само чрез мисълта ни.

Neuralink е регистрирана в Калифорния като медицинска изследователска компания и според слухове вече е наела няколко академици с висок профил в областта на неврологията и гъвкави електроди, сред които експерта по нано технологии д-р Венеса Толоса, професора от UCSF Филип Сабес и професора от Бостънския университет Тимъти Гарднър, който изучава невронните пътеки и мозъците на пойните птици.

Прототипът вероятно ще бъде под формата на мозъчен имплант, който ще може да лекува заболявания като епилепсия, Паркинсон или депресия.

 
 

Цен*ура

| от |

Вие имате магазин за плодове и зеленчуци, аз имам 10 реда фиданки. Правим договор аз да продавам на вашия плод-зеленчук и да правим бизнес.

Идвам, 5-6 години продавам много готина продукция, но днес ето че вече продавам каквото си искам, защото имам тази свобода и по закон, и по договора ми с вас.

Вие ми казвате: „Днес магазинът е затворен, защото прекаляваш“. Аз ви казвам: „Черните ми дрехи крият от вас колко са бели душите ми.“ И съм прав, защото така сме се разбрали. Само дето не съм прав…

Не съм прав по същия начин, по който не съм прав, когато момичето предложи да плати на първа среща, аз да кажа „Ми окей“. Това, което ще стане, когато тя си плати, няма да е неморално или незаконно. Ще е тъпо.

На магазина пише “Плод-зеленчук”, хората очакват ако не само плодове и зеленчуци, то поне предимно това. Затова влизат. Като влязат обаче единственото плодово в магазина е презервативи с вкус на лимон. Често нямам и от тях.

Поне да продавах добре, но не продавам особено добре. София-Ден-и-нощният отсреща продава 2 пъти колкото мен. А дори не продават от магазин, а от багажник на кола. Нормално е да затворите магазина, нормално е да направите нещо.

От една страна така. От друга страна…

Това е Слави Трифонов и историята му на екран доказва, че той е поставял ултиматуми, чупил е телевизори, изхвърлял е боклуци. бТВ би трябвало добре да знаят за какво става въпрос. Какво да очакваш от Слави Трифонов?

Да добавим и това, че преди записа на всяко предаване сценарий получават не само режисьорите, Ку-ку бенд и т.н. Сценарият стига и до един човек, който се нарича делегиран продуцент. Той (или тя) е от страната на телевизията и следи “да не стане нещо”. Съответно – бТВ знаят какво ще става във всяко предаване. Естествено, едва ли са знаели, че Филип Станев ще къса снимка на президента, но това е частен случай.

В този смисъл в спора си със Слави Трифонов те са в ролята на момичето, което на първа среща каже: „Ти ще платиш“. Нито е неморално, нито е незаконно. Тъпо е.

Двете страни са заедно в тази работа, а работата е ясна.

В крайна сметка след цялата разправия с „Шоуто на Слави“, довечера всички ще са пред телевизора, за да видят какво ще стане. Излъчва се, рейтингът се вдига, Слави се чува, а новият изпълнителен директор на бТВ Флориан Скала оправдава доверието – всички са щастливи.

Преди 2-3 годни в едно интервю питаха DJ Станчо още ли има вражда между „Снайпер Рекъдрс“ и „Аренби Рекърдс“ и той каза: „А-а-а, не, то това беше само за да продаваме касетки.“

А ако случайно бТВ реши и тази вечер да пуска стари записи, то шоуто така или иначе ще продължи. С малко повече шум на улицата.

 
 

Намерената фотография на Жан-Мари Дона пристига в България

| от chronicle.bg |

Френският колекционер, издател и автор на фотокниги с „намерена фотография“ – Жан-Мари Дона, ще бъде специален гост на третата среща на платформата за фотокниги “ПУК!”.

Той ще представи част от колекцията си, наброяваща над 20 000 фотографии, които събира в продължение на близо 30 години, като ги изнамира по архиви, антикварни магазини и битаци по време на своите пътувания. В неговите проекти, тези анонимни наглед обикновени фотографии, придобиват нов артистичен смисъл.

По време на срещата, озаглавена „Photo Vernaculaire”, Жан-Мари Дона ще разкаже повече за намерената фотография, начина си на работа и фотокнигите си, публикувани в лимитиран тираж.

В една от тях озаглавена „Teddybär”, той поглежда към историята на Германия по едновременно особен, смущаващ и закачлив начин. Тя включва над 200 снимки на жени, деца и войници от Вермахта, позиращи до хора облечени като полярни мечки. Друга негова книга „Rorschach”, представя серия от банални природни пейзажи, отразяващи се във вода, обърнати на 90 градуса. Показани по такъв начин, тези кадри, заснети от различни фотографи между 1890 г. и 1950 г., изглеждат като концептуална работа на един и същ автор. Освен тях Жан-Мари Дона ще представи останалите свои книги „Blackface”, „Predator” и „Affreux Noël”.

Жан Мари Дона е роден в Париж през 1962 г. След повече от 30 години в издателския бизнес, през 2005 г. създава „Innocences” – свое издателство за фотокниги (www.innocences.net). Част от неговата колекция с намерена фотография е показвана по време на фестивала Rencontres d’Arles през 2015 и публикувана в някои от най-престижните издания като „The Guardian”, „Der Spiegel”, „Le Monde”, „Huffington Post”, „Vice” и „Vogue”.

„ПУК!“ е платформа за представяне на фотокниги с библиотека и поп-ъп книжарница, основана от Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. Целта на платформата е да създаде среда за популяризиране и издаване на фотокниги в България, като си сътрудничи с автори, издателства и фестивали в областта на фотографските и независимите издания.

Възползвахме се от случая, за да вземем блиц интервю от Жан-Мари Дона. Все пак на хората, които вадят части от миналото и ги показват в светлината на настоящето, създавайки изкуство, трябва да се дава път и гласност.

Ето какво ни разказа той:

За непросветените: що е то „намерена фотография“?

Най-общо казано това са снимки от неизвестни автори. Могат да бъдат семейни, студийни, паспортни и като цяло снимки за спомен. Освен любителски могат да бъдат професионални, които нямат естетически качества и са извадени от оригиналния им контекст. Да речем, аз колекционирам снимки от каталози на фризьорски салони, от застрахователни компании, на частни детективи, също и снимки от полицейски радари.

Къде най-често ги откриваш?

Най-много подобни снимки се намират по битаците и антикварните магазини. Понякога участвам и в търгове, където една фотография може да стигне до хиляди евро, но подобни интересни и скъпи кадри намирам на боклука, където са си безплатни.

Има ли хора, които ти дават свои снимки, за да ги включи във фотокнигите?

Да, изпращали са ми, но по-скоро вече след като хората са видели книгата и тогава ми изпращат подобни фоторафии.

Коя е най-старата фотография от колекцията? 

Най-старата фотография е от 1885 година, снимката е на забулени жени от Египет. А най-новата е панорамна рентгенова снимка на зъбите ми.

Коя ти е любимата фотография от твоята колекция?

Те са две! Първата ми любима снимка е на 6 годишно момче във военноморска униформа от 1920г., а втората е от 1945г. на 6 годишно момиче, която държи в ръка първата снимка.

Колко снимки наброява вашата колекция и колко време ви отне да я съберете?

Започнах колекцията преди 30 години и в момента наброява над 20 000 снимки. От тогава отделям по два часа всеки ден на архива си.

Откъде може да се купят фотокнигите?

Книгите и всичко около работата ми може да бъде открито тук,  а на предстоящата среща този четвъртък във Френски институт от 19:00 часа ще представя 5 от книгите ми и ще имате възможност да ги закупите на място.

В галерията може да видите част от снимките, които колекционира Жан-Мари Дона.

 
 

Никол Кидман е „Кралицата на пустинята“

| от chronicle.bg |

В последните седмици гледаме Никол Кидман предимно на малкия екран.

Тя играе Селест в сериала на HBO “Големите малки лъжи” – сексапилна юристка, зарязала кариерата заради семейството си, жертва на домашно насилие.

Предстои обаче скоро да я видим и на големия екран в друга роля, която несъмнено също и подхожда – на британската журналистка и пътешественичка Гертруд Бел в биографичния филм на Вернер Херцог „Кралицата на пустинята“. Официално премиерата на филма се състоя през 2015 на Международния филмов фестивал в Берлин, където продукцията беше посрещната с негативни отзиви и слаб рейтинг. Той дори беше определен като голямото разочарование на фестивала.

Въпреки че вече може да бъде гледан в България, той най-накрая ще бъде разпространен по кината в САЩ и на видео на 14 април.

Наскоро беше пуснат и нов трейлър, който да популяризира филма.

В главната роля влиза Никол Кидман, а поддържащи роли имат Джеймс Франко, Робърт Патинсън и Деймиън Люис.

Във филма виждаме носителката на Оскар Кидман в ролята на новаторката Гертруд Бел, която се отправя от Англия към Техеран, в търсене на своята свобода. Това е история за една велика жена, която не се вписва в обществените рамки на Викторианска Англия, и която разбива стереотипите на епохата си, ставайки първата жена, пътуваща сама из Близкия Изток.

Пътешествието й донася романтична среща с Британски офицер (Джеймс Франко), заплахи от строги култури, белязани от брутално потисничество над жените, и запознанство с известния Т. Е. Лорънс, известен като Лорънс Арабски (Робърт Патинсън).

Забележителна фигура за епохата си (1868-1926), агент на Британското разузнаване по време на Първата световна война и една от най-важните политически фигури, тя участва в начертаването на границите на Ирак, в началото на 20-те години на ХХ в. „Колкото по-дълбоко се потапяме в пустинята, толкова повече всичко заприличва на сън. На всяка стъпка в пустинята, животът и огънят ме притежават. Сърцето ми не принадлежи на никого, само на пустинята.“, заявява героинята на Кидман в трейлъра.

„Мисля, че съм добър в подбора на актьори и това е важна част от професията ми“, разказва Херцог пред „IndieWire” за избора си на актьори.

„А Никол Кидман е идеална за ролята. Превъплъщението й няма аналог. Не съм виждал подобно нещо почти от десетилетие от нито една актриса в нито един филм. Феноменално е. Лесно е да вземеш звезда с голяма пазарна стойност… Не, случаят не е такъв. Трябва да има химия. Ако липсва спойката между актьорите, накрая ще имаш едно мъртвородено бебе. Знаех, че спойката между нея и Джеймс Франко и химията й с Деймиън Люис ще проработят. Така и стана. Това е ключът към кастинга“, азва още той.

Херцог е режисьор и сценарист на продукцията, заснета в Мароко и Йордания.