Предмет и силует

| от | |

books-text

Анна-Мария Пламенова Иванова

Ще ти напиша картичка и красиво ще изрисувам името си, а после ще го задраскам. Ще зачеркна с маркер символите, означаващи ме като единица живот. Ще сътворя живота си изкусно, брилянтно, макар и изкуствено. И ще се надявам. Ще се надявам да съпреживееш моята приказка, до степен вълшебна, да следваш бледия силует на съдбата и да ме намериш, за да те науча как да живееш красиво. Да те съпроводя през магичността на Вселената, която ти наричаш даденост, и да ти покажа пътеката и мирогледа, през който силуетът на света е своя пълен блясък и не е жертва на чуждото опредметяване.Съчувствам ти. Боли ме от порцелановата маска, с която крайно си се изолирал. Вдишай. Задръж дъха си. Усещаш тръпката, покачването на адреналина и издишаш тежко. Чуваш зачестения ритъм на сърцето си и се чувстваш различно. До къде стигат границите на способностите ти? Склонен ли си да отвориш очите си широко? Нека ти помогна.

Обичам зеления цвят и ненавиждам физичните закони. Не приемам идеята за наслагването на чужди идеи, превърнали се в норми, според които съпреживяваме. Закон за материята, за плътността, за гравитацията. Обичам зеления цвят, плътността на свежата трева сутрин и начина, по който всяко от стръкчетата има собствена идея за живот, и прокрадващи се между пръстите ми, усещам живота в краката си. Така любима ми е гравитацията, щом по асфалта забележа капки дъжд и след миг пред лицето ми се развяват мокри кичури коса, а пороят е принудил непознатите да загърнат различията си и да се скрият под опеката на, развяван от вятъра, чадър. Благословена съм за възможността да доловя скърцането на снежнобялата покривка през Декември, да съзерцая яркожълтите разрези по небето през пролетна дъждовна вечер, а на сутринта да заровя ръце в прясната почва и да усетя чудото, наречено Живот.

Ще адресирам картичката до теб художнико, описващ собствената си реалност, до човека с професия сценарист на собствения си живот, до актьора, сменящ ролите си на сцената Живот и до теб, послушния зрител. Ще натопя четката си в зелена боя и ще затрия чернилката от твоето платно на съществуване, а ти ще наблюдаваш внимателно, кротко, макар и фалшиво. Ще приемеш роля в моя театър и ще се надяваш. Ще копнееш да бъдеш допуснат, въпреки материализираната ти екзистенция и нежно да закърпя бримките на твоя сценарий. Ще бленуваш за участие в моята до степен вълшебна приказка и за шанс пукнатините на твоето пребиваване да бъдат възобновени.

Позволи ми да проникна в съня ти. Да обзема съзнанието ти и да оставя незасъхващия си отпечатък, а след това внезапно ще се събудиш. Посред нощта. И ще я заобичаш безрезервно, търсейки в дебрите тъмнина силуета, оставил диря върху теб самия. Ще се влюбиш в мътните очертания на нощта, а сетивната природа ще ти стане чужда. Ще пресъздам в теб романтикът, рисуващ силуети, зачертаващ граници, прекрачващ маркирани единици. Романтикът, ненавиждащ предмета, живеещ красиво. Ще загърбиш дозата фалшива емпирия и ще се гмурнеш в дебрите на непознатото, неочаквано Там, където вътрешния ти свят ще бъде връхлетян и обладан от чудото Живот. Ще се превърнеш в красива жертва на собствения ми експеримент, на безскрупулните опити на магичността на Вселената и ще се изправиш пред човешката дилема, разкъсваща смъртните между множеството предмети и силуети на Творението.

Свят на препарирани хора и вторични, закъснели, изкуствени вричания. Непотребни предмети и избледнели силуети. Объркана принадлежност и захабени обувки. Гъста мъгла е заличила пътните знаци, обозначаващи пътя на бъдещето. Сега накъде? Плашеща неизвестност ала пълно доверие на опредметения свят и сляпо робуване на известното. Предметите диктуват живота, ознаменуват преходното съвършенство, критикуват пошлото поведение. Ала, способен да съзерцаеш силуета на Битието, където е тъй по-удобно, ти умееш да живееш красиво.

Ти си единица човек. Обект, заобиколен от множество препинателни знаци. Атоми, изграждащи индивидуалност, особеност, характер, идентичност. Ти си адресата на моята на картичка. На картичката със задраскано име. Ти си избор и възможност. Ти си любопитството, пораждащо интереса за познание на неизвестното, тайното и скритото Там. Притежаваш неизгасващия пламък, разпръсващ искрите си, които подбуждат у теб загадката за съществуването на метафизичното отвъд плътните завеси на живота, а именно неговият силует. Способността да вникнеш през материята и да се гмурнеш в света от силуети се равнява да забвението. Забравата за пребиваването в опредметения, социализиран свят и да се вгледаш в сенките. Да се потопиш в силуета на мислите, душата и да изпаднеш в делириум.

А след това да усетиш ритъма на съществуването и да осезаеш целостта му, като пропиеш със смисъл тайните на природата- небесната дъга, летния залез, спасението от дъжда под нечий чадър, а след това и неговата покана за танц под сипещата се магичност на Вселената. Накрая ще събереш парчетата от твоя някогашен остарял и неподдържан сценарий, ще прегладиш овехтялата хартия и ще залепиш картичката, с която те научих да живееш красиво. Ще изземеш четката и с природните цветове ще пресъздадеш идеала на собственото си платно и ще се скриеш под убежището Там. Там- под силуета на живота, откъдето се разкрива призмата за пълноценното съществуване, ключът към разбиране на изяществото на невидимото и непотребността от изпълването на света със сетивност, материя и предмети.

 
 

Книга на седмицата: „Междупанелни войни“ на Никола Крумов

| от chronicle.bg |

Втората книга на Никола Крумов – „Междупанелни войни“, е сред най-продаваните книги в книжарници „Сиела“. 

Първата му книга – „Дневник от панелни блокове“, е една от най-продаваните книги на изминалата година. Никола Крумов е популярен във Facebook с хумористичните си истории. Издател е „Пощенска кутия за приказки“.

„Аз съм Никола Крумов на трийсет и няколко години. Пристигнах от моето село в града с над сто буркана и четири пръта суджуци. Имам домашна ракия за шест средно големи саватби (от по 300 човека) и пак ще ми остане. Получих висше (да се чуди човек на образователната ни система) в специалността „Отваряне-затваряне на празен хладилник с пълни ръце.“ Отдавна съм „тиган“ (човек, който не експлоатира зеленчуци и плодове за храна). Харесва ми да гледам телевизора, когато е изключен. Обичам мазна шкембе чорба с много ледена бира – следователно съм духовна личност. Мога да набия почти всеки, любимата – никой, но тя може да набие мен – загадката в моя живот. Президент съм на Българската Федерация по Алкохолни Спортове и Застоял Туризъм (БФАСЗТ). С втората си книга поздравявам всички мои поддръжници във Фейсбук“, пише в анотацията за книгата.

Повече за Никола Крумов прочетете тук.

 
 

Имате още една седмица

| от |

„Имате още една седмица“. С тази реплика Румен Радев се опита да засегне част от депутатите. И успя. Седмица по-късно обаче това изречение се връща като бумеранг към него. „Г-н президент, имате още една седмица“.

Президентските пълномощия може и да не са големи, но президентът Радев има една седмица, преди да ги поеме в най-пълния им смисъл по Конституция, назначавайки служебен кабинет.

Тази работа можеше и вече да е свършена, а очакванията успокоени, ако новият президент беше приел предложението на Росен Плевнелиев за съставяне на общ служебен кабинет. Но макар и самият той още да не е политик, Радев-президент е чисто политически продукт. Затова и логично, той избра да приеме реториката на съветниците си от „Позитано“ 20 вместо обществената потребност от разумен консенсус.

Румен Радев има време да обмисли чии съвети ще следва в следващите 5 години, но първите впечатления са особено важни.

Изборът на президентската администрация е трудна задача, още повече за дебютант в политиката. Видяхме го и при Плевнелиев, чиято липса на експертиза и то не толкова негова лична, колкото институционална, беше най-слабото му място в целия мандат.

Паралелното съставяне на служебно правителство прави задачата на Радев още по-трудна. Ако първото е почти приключило, за второто той има още една седмица.

Основното предизвикателство пред Радев ще трябва да е институционалното разграничаване от БСП. Не само заради онази част от гласовете, които просто бяха протестен вот срещу ГЕРБ, а основно заради риска да стане жертва на собствените си създатели. Както се знае „Революцията изяжда децата си“.

Партията-майка ще се изкуши да използва победата на Радев за своя бъдещ електорален успех на приближаващите избори, което е прекалена ниска миза за началото на мандата на един президент.

Подборът на министрите е ще е първата голяма разделителна линия, която ще не ще, ще трябва да прокара Радев – тези, които искат, няма да се харесат на обществото, останалите най-вероятно ще откажат. За половината от гражданите кабинетът ще е прекалено близък до БСП, за другата половина – прекалено далеч от социалистите.

И номинацията за нов български комисар тропа на вратата. Мантрата „жена от Източна Европа“ е ясна, но която и да е тя, ще предизвика вълна от недоволство особено след като споменът за двуглавата ламя Бокова-Георгиева е толкова пресен. Радев веднъж вече излезе с позиция номинацията на следващият комисар да е плод на следващото редовно правителство, но няма гаранция, че обстоятелствата няма да се променят.

Депутатите оставиха и кипящия казан, наречен „Референдума на Слави“. Президентът нищо не може да направи, но недоволството си е недоволство. А и ако трябва да сме честни бащата на референдумите в българската политика не се казва Слави, а Георги Първанов.

Радев скоро ще разбере, че когато се опиташ да се харесаш на всички, получаваш удари от всички страни.

Високите очаквания в избирателите са нож с две остриета. Печелят избори, но бързо губят доверие. Утре част от избирателите на Радев ще разберат, че той можете да им вдигнете пенсиите, че не може да спре корупцията, че няма как да направи правосъдието или здравеопазването по-справедливи. Не може да свалите цените на бензина, нито да върне България на три морета.

Предимството на всеки следващ президент е, че може да се учи от грешките на предшествениците си и да не ги повтаря – Боянските ливади на д-р Желев, „Иване, кажи си“ на Петър Стоянов, международната изолация на Първанов, и вътрешната на Плевнелиев.

Колкото до медийната любов, тя е ден до пладне и две обществени поръчки. А и доброжелателите често са по-вредни от враговете – ако не вярвате, прочете прясната биография на ген. Радев.

 
 

48 години Range Rover

| от chronicle.bg |

Две минути са кратко, но достатъчно време за Land Rover да чества една автомобилна икона.

Land Rover показват еволюцията на своя луксозен SUV автомобил в рамките на четири поколения чрез анимация с продължителност 120 секунди.

Специално поръчаният клип е създаден, за да отбележи ключови дати в историята на автомобила, тъй като производството на оригиналния модел с две врати бива спряно преди 23 години през този месец (януари), а SVAutobiography Dynamic ще бъде пуснат в продажба из целия свят.

Историята на Range Rover започва с 26-те модела преди масовото производство, които са носели емблемата Velar в опит да скрият идентичността си – „velare“ означава „скривам“ на италиански – направена от букви от емблемата Land Rover, която обикновено стои отпред или отзад на автомобила. Следва  класическия модел Range Rover с две врати, като изображенията показват следващите поколения, завършвайки с най-мощната версия – SVAutobiography Dynamic с 550 к.с., конструирана от отдела Special Vehicle Operations (SVO) на Jaguar Land Rover.

Когато е пуснат за първи път на пазара през 1970 г., Range Rover е един от първите автомобили, осигуряващи постоянно задвижване на всички колела, докато при много други това все още е било избираемо. През 1971 г. оригиналният модел е наречен „образцов продукт на индустриалния дизайн“, когато става първия автомобил, изложен в световноизвестния музей Лувър в Париж, и оттогава е начело на иновациите в дизайна и инженерните решения.

Вариантът с четири врати е представен през 1981 г., последван бързо от първото приложение на автоматична трансмисия в Range Rover през 1982 г. През 1989 г. луксозният SUV е първият автомобил 4х4, оборудван с антиблокираща система на спирачките (ABS), а през 1992 г. става първият в света SUV с електронен контрол на сцеплението и автоматично електронно въздушно окачване.

Пионерните инженерни решения продължават през 2012 г., когато RangeRover става първия в света изцяло алуминиев SUV автомобил. Наскоро, през 2014 г., луксозният SUV стана първият автомобил, използващ усъвършенстваната полуавтоматична технология All-Terrain Progress Control (ATPC) на Land Rover, която в своята същност е офроуд автопилот за автономен контрол на скоростта по всякакъв терен.

Последният модел, включен в анимацията, SVAutobiography Dynamic, споделя двигателя си V8 с високооценения Range Rover Sport SVR и е специално калибриран да осигурява 680 Нм въртящ момент и ускорение от 0 до 100 км/ч само за 5,4 секунди. Подобренията в интериора, включително кожената тапицерия с ромбоидна шарка и контрастни шевове, придават изключителен финес и привлекателност.

 От пускането му на пазара преди 48 години флагманът на LandRover е достигнал над 1 700 000 продажби в цял свят и си е спечелил репутацията на върхов луксозен автомобил за всякакъв терен.

 

 
 

Няма да повярвате колко много това момиче прилича на Ариана Гранде

| от |

Тийн идолката Ариана Гранде си има двойничка. Едно към едно!

Името й е Джаки Васкес и 20-годишната американка наистина е абсолютно копие на поп звездата.

Заради приликата си с Гранде, Джаки вече има малка армия от над 200 000 последователи в Instagram, а дори певицата е коментирала част от снимките й, невярвайки на колко много всъщност двете си приличат.

„Ариана коментира една от снимките ми, след като един от братовчедите й й казал, че ме е помислил за нея и не можех да повярвам”, споделя Джаки.

Васкес работи като сервитьорка във Вирджиния и посетители в ресторанта постоянно искат снимки с нея.

„Хората започнаха да ми казват, че изглеждам като Ариана през 2010-а. Оттогава още не мога да осъзная колко много си приличаме”, казва още Джаки.

В галерията може да видите още за Джаки Васкес. Опитайте се да я различите от Ариана Гранде.