Предизборна изповед на една българка в чужбина

| от |

Аз напуснах България през 1997 година, за да уча в чужбина. Бях приета „Планиране и прогнозиране“ в УНСС, но някак всичко ми звучеше еднакво, сиво и безперспективно. И нямах никаква визия за бъдещето.  Кандидатствах във Франция, защото говорех френски език и ме приеха да следвам в три Университета. Веднага, при това. Избрах най-престижният.  После е ясно – не е нужно да разказвам: следване, бедни, но романтични студентски години, борба за оцеляване в чужда действителност, липса на приятели /защото както е добре известно българите зад граница не се подкрепят/, работа като сервитьорка, после като застрахователен агент и здравно-осигурителен брокер, после всичките тези неща едновременно с ученето. Не е геройство. Нормалната борба за оцеляване.

След завършването, обаче, дойде по-голямата битка – тази за доказването на един дипломиран  българин в чуждата действителност. Мисията невъзможна!  Жена,  с български паспорт… Всички били чували, че България е по милост приета в Европейският съюз; че сме бълвали само цигани и това сякаш е единственото ни прието лице; че сме Балкани /казват го като еквивалент на „прокажени“/, че са много толерантни, но… Но…

След изключителни усилия и изтощителни конкурси, все пак попаднах в KPMG Страсбург на най-ниското възможно стъпало в йерархията на великата структура. Така започнах. Това бе преди 10 години. Сега съм високо платен служител в една от най-големите Европейски банки. Не казвам повече, защото току виж съм получила покана от някоя българска политическа формация. А аз не разбирам от политика. Имам статута на еврослужител с  всички привилегии и отговорности, произтичащи от позициата ми на професионален икономист и одитор. Работя много, наистина много. И понятието работно време нищо не значи за мен. Борих се много дълго за това и продължавам да се боря всеки ден. Гордея се с това.

Това не е разказ за кариера или геройство. Това е разказ на едно момиче, което идва от малка, бедна и непризната страна и търси изява на по- високо ниво. Разказвам ви всичко тук с чувство на успялост. И говоря за миналото си не за друго, а заради предстоящите избори. Защото  и до ден днешен ми пука какво се случва в моята Родина.

От момента в който съм напуснала България винаги съм гласувала. На всички избори без изключение. Където и да съм се намирала, колкото и скъпо и невъзможно да ми е било в годините да се приближа към избирателната секция – винаги съм гласувала. Считам това за дълг. Каквото и да се случва в моя живот, аз не можах в душата си да напусна България.  И днес, като се събуждам, първо чета новините по българските сайтове, а после всичко останало. Повечето ми приятели от Фейсбук са от България. Нали знаете – кръвта вода не става.

Да се върна към темата – изборите. Много години на лутане и на неуспехи. Препълнени години с икономически грешки.А за политическите – да не говоря. Нали ви казах, че политиката ми е встрани – тя за мен е производно явление на икономиката. Като професионален икономист виждам провалените политики на България, чета между редовете и не мога нищо да направя. Както сигурно и много от вас. В същото време виждам как колегите ми от бившите соц държави – Полша, Чехия, Унгария или Словакия се хвалят с правилният път, по който са поели държавите им. Все мълча в такива моменти. Нямам какво да кажа. Бушува в мен родолюбие и преданост към нацията, която грубата политическа реалност моментално притъпява.

И въпреки това ще гласувам. Пак ще гласува. Пак и пак!
Защото знам  и виждам, че човек във всеки един момент от живота си трябва да изказва и показва личното си мнение. Защото ме интересува какво се случва с  България. Защото не ми е все едно какви ги върши страната, в която живеят моите родители и в която не изключвам вероятността да се върна един ден.  Защото не искам някой друг да определя бъдещето – то е в моите ръце. Щастлива съм, че заразих с ентусиазма си всички българи, които познавам и с които контактувам тук, навън. Всичките съм ги мобилизирала да гласуват, но никога не обсъждаме кой за кого ще гласува. Това е личен избор и лично пространство. Важното е да има вот, да се конституира мнение, да се живее с усещането за съпричастност.

В събота, на 4 октомври ще бъда в командировка във Варшава. Банката, за която работя е предвидила връщането ми в понеделник, с полет в бизнес класа, естествено. Но аз ще пътувам през нощта с влак, за да мога в ранният следобяд да пристигна в Брюксел и да гласувам в избирателната секция в която съм регистрирана – на  1301 км. от Варшава.  Не ми пука за разстоянието и неудобството.

Пука ми за България!

InLIfe

 
 

Колин Фърт кандидатства за италианско гражданство заради Брекзит

| от chronicle.bg |

Популярният британски актьор Колин Фърт кандидатства за италианско гражданство, след като страната му реши да напусне Евросъюза, съобщава БТА.

56-годишният носител на „Оскар“ за ролята си в „Речта на краля“ бил силно обезпокоен от последствията, които ще предизвика Брекзит. Фърт иска да се сдобие с двойно гражданство – британско и италианско.

По този начин той ще притежава същите документи като своята съпруга и децата си. Фърт е женен от 20 години за италианската продуцентка и режисьорка Ливия Джуджоли и имат две деца.

Колин Фърт е един от най-талантливите и уважавани британски филмови и театрални актьори. Той се е снимал в популярни ленти като „Гордост и предразсъдъци“, „Дневникът на Бриджит Джоунс“, „Мама мия“, а за ролята си на крал Джордж в „Речта на краля“ получава ной-високото кино отличие – „Оскар за най-добър актьор.

 
 

Комедия за закуска, драми на обяд, трилъри за вечеря

| от chronicle.bg |

Хората обичат да гледат комедии на закуска, драми в обедната почивка, трилъри на вечеря и документални филми късно вечер. Това сочи изследване на Netflix, цитирано от БТА. 

Телевизионната платформа е събрала данни за предпочитанията на потребителите в 22 държави. 34 процента от абонатите, които ползват платформата рано сутрин, търсят епизоди от класически комедии и ситкоми, например „Пълна къща“, „Как се запознах с майка ви“, „Приятели“.

Към обяд интересът се насочва към по-сериозни програми. По това време 47 процента от потребителите гледат драми, като „Анатомията на Грей“ и „Оранжевото е новото черно“. Обедният стрийминг е особено популярен в Бразилия – с 25 процента повече, отколкото в останалия свят .
Хората, които гледат телевизия, докато вечерят, предпочитат трилъри като „Живите мъртви“ и „В обувките на сатаната“. След 23 ч. обаче гледат предимно документални филми.

Верижното гледане на сериали започна, когато Netflix пусна целия сезон на „Къща от карти“ наведнъж през 2013 г. Сега хората вече не са ограничени от графика на телевизиите и могат да определят кога какви филми искат да гледат.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

Швеция е в Airbnb. Цялата.

| от chronicle.bg |

В Швеция съществува конституционно право наречено „allemansrätten“. С две думи то представлява правото на свободно движение в страната. Всеки може да се разхожда, да кара колело или да опъне палатка почти навсякъде. Единственото изключение са частните жилища и обработваемата земя.

За да разкажат на целия свят за това шведите са сътворили уникална рекламна кампания, в която… включват цялата страна в Airbnb.

Това не е първата нестандартна реклама на шведския туризъм. Миналата година Швеция създаде „Шведския номер“, на който отговаряше произволен жител на страната.

Тази година Visit Sweden работи в тандем с Airbnb, където рекламира 9 различни вида туризъм – от трудно достъпните гори във Вармланд през западното крайбрежие до панорамните гледки в близост до Националния парк Скюлескоген.