Предизборна изповед на една българка в чужбина

| от |

Аз напуснах България през 1997 година, за да уча в чужбина. Бях приета „Планиране и прогнозиране“ в УНСС, но някак всичко ми звучеше еднакво, сиво и безперспективно. И нямах никаква визия за бъдещето.  Кандидатствах във Франция, защото говорех френски език и ме приеха да следвам в три Университета. Веднага, при това. Избрах най-престижният.  После е ясно – не е нужно да разказвам: следване, бедни, но романтични студентски години, борба за оцеляване в чужда действителност, липса на приятели /защото както е добре известно българите зад граница не се подкрепят/, работа като сервитьорка, после като застрахователен агент и здравно-осигурителен брокер, после всичките тези неща едновременно с ученето. Не е геройство. Нормалната борба за оцеляване.

След завършването, обаче, дойде по-голямата битка – тази за доказването на един дипломиран  българин в чуждата действителност. Мисията невъзможна!  Жена,  с български паспорт… Всички били чували, че България е по милост приета в Европейският съюз; че сме бълвали само цигани и това сякаш е единственото ни прието лице; че сме Балкани /казват го като еквивалент на „прокажени“/, че са много толерантни, но… Но…

След изключителни усилия и изтощителни конкурси, все пак попаднах в KPMG Страсбург на най-ниското възможно стъпало в йерархията на великата структура. Така започнах. Това бе преди 10 години. Сега съм високо платен служител в една от най-големите Европейски банки. Не казвам повече, защото току виж съм получила покана от някоя българска политическа формация. А аз не разбирам от политика. Имам статута на еврослужител с  всички привилегии и отговорности, произтичащи от позициата ми на професионален икономист и одитор. Работя много, наистина много. И понятието работно време нищо не значи за мен. Борих се много дълго за това и продължавам да се боря всеки ден. Гордея се с това.

Това не е разказ за кариера или геройство. Това е разказ на едно момиче, което идва от малка, бедна и непризната страна и търси изява на по- високо ниво. Разказвам ви всичко тук с чувство на успялост. И говоря за миналото си не за друго, а заради предстоящите избори. Защото  и до ден днешен ми пука какво се случва в моята Родина.

От момента в който съм напуснала България винаги съм гласувала. На всички избори без изключение. Където и да съм се намирала, колкото и скъпо и невъзможно да ми е било в годините да се приближа към избирателната секция – винаги съм гласувала. Считам това за дълг. Каквото и да се случва в моя живот, аз не можах в душата си да напусна България.  И днес, като се събуждам, първо чета новините по българските сайтове, а после всичко останало. Повечето ми приятели от Фейсбук са от България. Нали знаете – кръвта вода не става.

Да се върна към темата – изборите. Много години на лутане и на неуспехи. Препълнени години с икономически грешки.А за политическите – да не говоря. Нали ви казах, че политиката ми е встрани – тя за мен е производно явление на икономиката. Като професионален икономист виждам провалените политики на България, чета между редовете и не мога нищо да направя. Както сигурно и много от вас. В същото време виждам как колегите ми от бившите соц държави – Полша, Чехия, Унгария или Словакия се хвалят с правилният път, по който са поели държавите им. Все мълча в такива моменти. Нямам какво да кажа. Бушува в мен родолюбие и преданост към нацията, която грубата политическа реалност моментално притъпява.

И въпреки това ще гласувам. Пак ще гласува. Пак и пак!
Защото знам  и виждам, че човек във всеки един момент от живота си трябва да изказва и показва личното си мнение. Защото ме интересува какво се случва с  България. Защото не ми е все едно какви ги върши страната, в която живеят моите родители и в която не изключвам вероятността да се върна един ден.  Защото не искам някой друг да определя бъдещето – то е в моите ръце. Щастлива съм, че заразих с ентусиазма си всички българи, които познавам и с които контактувам тук, навън. Всичките съм ги мобилизирала да гласуват, но никога не обсъждаме кой за кого ще гласува. Това е личен избор и лично пространство. Важното е да има вот, да се конституира мнение, да се живее с усещането за съпричастност.

В събота, на 4 октомври ще бъда в командировка във Варшава. Банката, за която работя е предвидила връщането ми в понеделник, с полет в бизнес класа, естествено. Но аз ще пътувам през нощта с влак, за да мога в ранният следобяд да пристигна в Брюксел и да гласувам в избирателната секция в която съм регистрирана – на  1301 км. от Варшава.  Не ми пука за разстоянието и неудобството.

Пука ми за България!

InLIfe

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!

 
 

Принц Джофри предизвиква Фотошоп битка

| от chronicle.bg |

Какво получаваш при кръстоска между принц Джофри от „Игра на тронове“ и сладко, но леко разтревожено куче мопс? Получава епична Фотошоп битка! Епична!

Оригиналната снимка се появи в сайта Reddit и не отне много време преди да се появят колажи със страхливия син на Робърт Баратеон и Церсей Ланистър. В ролята, разбира се, е очарователният Джак Глийсън.

Трябва ви специфично чувство за хумор, за да се насладите на галерията. Въпреки това ето едни от най-забавните и сполучливи колажи.

 
 

Рецепта за чипс от сладък картоф

| от chronicle.bg |

В днешната си рецепта Росица Гърджелийска предлага нещо здравословно като мезе за бирата.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

 

Нужни продукти:

3 сладки картофа
6-7 с.л. олио
1 с.л. сол
1/2 ч.л. черен пипер
1/2 ч.л. червен пипер

чипс от сладък картоф роси

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 150 градуса с вентилатор.

Разбъркайте олиото със солта, черния и червен пипер.

В няколко по-големи тави сложете фолио и го намажете с малко мазнина.

Нарежете картофите на тънки филии и ги подредете в тавите.

Намажете ги с олио и ги хвърлете във фурната за около час.

Внимавайте да не изгорят, ако трябва малко намалете фурната.

Имайте предвид, че ще станат хрупкави, когато изстинат.

Извадете ги, преместете ги върху решетка да изстинат и ги поднесете с ваш любим сос. Аз бих се спряла върху сос барбекю или крема сирене.

И не забравяйте да охладите бирата преди да поднесете мезето.

 

 
 

Déjà Vu или да градиш бъдещи спомени

| от Ана Динкова |

Колко истории има около виното, за виното и след виното – истории, които са се превърнали в спомени, в разкази, в романи. За разлика от многото други напитки, виното носи особен дух, класа, и винаги има характер – дали добър или лош, следва да се разбере сетивно.

Виното някак естествено предразполага към споделяне с хора, както и за комбиниране с храна, пък било то и малки хапки, сирена или леки мезета, пинчос, тапас – зависи къде сме и най-вече с кого сме.

Нека ви разкажа повече за вината от серията Déjà Vu. Първото, което ме грабва в тях, е колко добре подхожда името “Déjà Vu” на концепцията, че виното е в началото на велики истории…

„В настроение за вино“ е посланието на марката, което подкрепям безусловно.

Вината Déjà Vu на Винарска изба Братя Минкови са произведени от внимателно подбрани собствени лозови масиви в Карнобатския край. Избата разполага с над 4 200 декара собствени лозя, което дава възможност да се подберe най-подходящото грозде за направата на всяко вино от серията.
Името Déjà vu е елегантна подсказка за това, че сортовете, използвани за създаването на вината от серията, произхождат от Франция. В същото време тези вина са направени от лозя расли на родна почва и гроздето носи характера и спецификата на родния климат – точно както и значението на фразата déjà vu – нещо, което сякаш вече сме преживели, познато и ново едновременно.

Пролет е, дните стават дълги, светли, топли – и естествено водеща роля заема бялото вино.

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е едно много нежно вино, като усещането за финес и свежест идва още от отварянето на бутилката и наливането в чашата, в която забелязваме красивия светло-жълт цвят с игриви зелени отблясъци. Второто, което забелязваме е „носът“ или ароматът, в който улавяме нотки на чемшир, коприва, зелена ябълка и леки цитруси. Но всеки може да открие нещо свое, като мириса на прясно окосена трева по време на разходка в парка в някой слънчев пролетен следобед. След като отпием от виното откриваме и минерални нюанси, които придават една кристална свежест. После следва и леката пикантност, която дава на виното характер и индивидуалност. Вкусът на виното е елегантен и остава изненадващо благ и освежаващ. Важно е да се знае, че белите вина трябва да се поднасят охладени между 8 и 10°С, но не и прекалено студени, защото тогава ароматите и вкусовете им не могат да се разгърнат достатъчно добре. Това вино е прекрасно за споделяне с компания в края на работния ден, поднесено със свежи салати, сирена и леки зеленчукови или морски предястия.

Photo1

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е отличено със Сребърен медал от Decanter World Wine Awards 2016. Сещате се колко са важни наградите OSCAR в киноиндустрията, нали? Е, наградите Decanter World Wine Awards са нещо подобно в света на виното. Журито на този конкурс е познато със своите строги и взискателни критерии и има нелеката задача да избере най-добрите вина от над 16 000 претендента от цял свят. Да получиш призвание като сребърен медал при това положение, е не само въпрос на престиж, това е истинско доказателство за качество.

Второто вино, което дегустирам е Déjà Vu Шардоне – едно чудесно завръщане към класическите шардонета. Виното е отлежало няколко месеца във френски дъбови бъчви, които са направили финия му аромат по-впечатляващ и запомнящ се.

Déjà Vu Шардоне е свежо и комплексно вино, с нюанси на цитрус, приятно комбинирани с фини цветисти нотки, а нежният елегантен вкус има един много сочен и богат на аромати финал – подобно на залеза в хубава лятна вечер.

Идеалната температура за поднасяне и на това вино е между 8 и 10°С, като може да се консумира самостоятелно като аперитив или да се комбинира със свежи зеленчукови предястия, морски деликатеси и фини и нежни ястия от бели меса – в идеалния случай с ефирни сметанови сосове.

Déjà Vu Шардоне е носител на златен медал от Concours Mondial de Bruxelles 2016. Този конкурс съществува над 20 години и е сред най-строго организираните винени конкурси на света. Ежегодно над 9000 вина и спиртни напитки от 55 страни в света се борят за признанието на журито, което се състои от 320 професионални съдии от 40 националности. Представители на конкурса имат практиката да посещават избите производители и да правят контрол на наградените вина след присъждането на наградите. Това е много строг похват, но гарантира легитимността на резултатите и качеството на виното.

Вината от серията Déjà Vu са идеалната селекция за личната винарна на всеки градски любител на виното, за да придобие представа за някои от класическите сортове и купажи – нещо като gourmet pack за всеки, който иска да си подари винена наслада. Тези вина са и много добър подарък, с който можете да зарадвате най-близките си приятели всеки път, когато отивате на гости.