Празници на топлината, или как посрещат пролетта по света

| от | |

Автор : Альона Нейкова

Многобройните тържества по цял свят, продължаващи от март до май, всъщност са чудесен повод бурно да се порадваме на жадуваната слънчева светлина, приятната топлина и пищно разцъфващата природа

Пролетта е един от най-чаканите сезони. Това вероятно се дължи на факта, че доста хора по света, уморени от дългата есен и безкрайната зима, се надяват още от първия ден на март на чудо – слънцето да е по-осезаемо и да радва населението на Земята все повече. Наистина, през това време на годината се събужда цялата природа, отново започва да зеленее тревата, появяват се първите цветя, разпръскващи аромата си навсякъде. А съвкупността от всички тези, а и много други фактори е страхотен повод за празнуване на идването на пролетта.

holy-festivalЕдно от най-ярките подобни чествания безспорно е Холи, като всяка година датата на тържествата в Индия се променя. Мобилността й се дължи на фактора пълнолуние. То настъпва през така наречения месец Пхалгуна, който варира между февруари и март. През 2014-а празникът Холи ще се отбелязва след малко повече от две седмици – на 17-и, понеделник. На този ден жителите на страната обикновено се замерват с цветни прахове и се поливат с боядисана вода. Също така всички вдигат наздравици с бханг – млечна напитка със сок или листа от коноп. Любопитна подробност е, че не е прието който и да било да се сърди, че на Холи са го изцапали с боя – все пак всичко се прави с най-добри чувства и в чест на все по-упоритото настъпване на пролетния сезон.

Формално все още сме едва в началото му, но вече се радваме, че все пак е настъпил. Календарната точност обаче често е далеч от реалността. Всички знаем, че Баба Марта винаги ни изненадва с времето, което не се подчинява на каквито и да било метеорологични прогнози. Докато в името на месеца има буквичката „р“, не може и дума да става за истинска пролет, гласи народното поверие. Затова някои празнуват настъпването й именно в началото на май.

280114_walpurgis-night-in-sweden

За по-голяма част от Европа това се случва през Валпургиевата нощ. Още в Средновековието се ражда поверието, че на 1 май от цял свят на едно място се събират всички вещици и демони, което позволява на пролетта най-после да пукне. Но всъщност по това време селяните започват да изкарват добитъка на пасищата, да работят на полето и изобщо да се подготвят за началото на нов сезон, пълен с надежда и живот. И понеже честванията по този повод са изключително весели и буйни, това дава повод да тръгнат слухове за стряскащи дяволски ритуали.

В Германия също посрещат пролетта на 1 май. Всички на този ден танцуват, слушат музика и обикалят многобройните панаири. Символът на празника е Майското дърво, което всъщност представлява висок ствол с голям венец на върха и дълги клони по края. Сред жителите на различни населени места в Германия съществува развлечение, когато всеки се опитва да открадне дървото на съседите. И всичко е заради евентуален откуп – буренце с бира или направо две.

Майски граф и графиня се избират в Естония. Историята на подобно честване на пролетта също отвежда в Средновековието. Мъжете се проявяват в язденето на кон и стрелбата по различни мишени, след което победителят си избира графиня. А по-нататък всички просто се веселят.

Един от най-зрелищните турски празници е Фестивалът за посрещането на пролетта или Хидрелез. По време на честванията на 5 май е прието да се правят жертвоприношения, да се скача през огъня, да се гледа на кафе, на ръка и на карти. Със стихията на пламъците обикновено се опитват да се преборят млади мъже, а сред представителките на нежния пол са доста популярни бележки с написани върху тях желания. Гуляите основно се провеждат сред природата, недалеч от извори или свещени места.

Валенсия се слави не само като родина на популярното ястие – паелята, но е прочута и с не по-малко значимия празник на пролетта Лас Фалас, традиционен за града. Честванията се провеждат на 15-19 март и са посветени на Св. Йосиф – покровителя на Испания. Специално за тържествата се правят огромни фигури, наречени нинотс. Височината им е 6 метра и са хиперболизирани окарикатурени изображения на известни политици, спортисти, актьори, звезди от шоубизнеса и различни екзотични същества. Кулминацията на тържествата настъпва, когато безброй огньове озаряват градските площади в продължение на няколко нощи.

Photo by Ed Morita

Денят на Свети Патрик се чества в Ирландия на 17 март като национален празник на страната. Хората почитат на този ден прочутия католически епископ, покръстил местните езичници и ги обърнал към католическата вяра. Символът на тържествата е трилистната детелина – препратка към християнската света Троица. И макар че благодарение на ирландските емигранти празникът стига чак до Великобритания, САЩ, Канада, Австралия и други държави, най-ярки спомени за тържествата продължават да оставят шествията по улиците на Дъблин. В баровете на ирландската столица непрекъснато се лее тъмна бира и традиционно местно уиски. А в целия град царува зеленият цвят, който е знак за началото на пролетта.
Всички тези, а и много други празници на пролетта са чудесен повод бурно да се порадваме на жадуваната слънчева светлина, приятна топлина и неистово пищно разцъфващата природа.

Ритуалите на честванията

В календара на доста народи 1 март е особен ден, изпълнен с приказно-красива символика, допълвана от факта, че именно днес по-голяма част от тях посрещат пролетта.
В Беларус например изгарят чучело, олицетворяващо зимата. Молдовците пък си подаряват ръчно изработени цветя, които си закачат на гърдите и носят цял месец. След края на март поставят символите на пролетта на избрано дърво, като по този начин дават обещание да се грижат за него цяла година. Традицията сама по себе си е забележителна и екологично полезна.
В която точка на земното кълбо и да се намират на днешния ден, българите си разменят мартенички. Белият им цвят е символ на мъжкото начало, а червеният – на женското.
При повечето славяни е прието на 1 март да се подаряват кокичета – неподправен природен знак за настъпващата пролет. Забележителен факт е, че този сезон навсякъде по света се посреща с изключителна радост. И това може би е най-хубавият белег на по своему различните, традиционни за всяка държава чествания.

 
 

Топ ролите на Кевин Костнър

| от chronicle.bg |

Знаете много добре кой е Кевин Костнър. Носител на „Сезар“, „Еми“, „Оскар“ и „Златен глобус“, номиниран е за по две награди „Сатурн“ и „Сателит“ и три награди на „БАФТА“.

Едно от най-големите имена в Холивуд, Костнър е познат по целия свят с участията си в легедарни филми като „Танцуващият с вълци“, „Недосегаемите“, „Воден свят“ и още.

Днес Костнър навършва 62 години (една чудесна актьорска възраст) и по случай този светъл холивудски празник, ви черпим в галерия с най-добрите му роли. Според нас. Чувствайте се свободни да ни нахулите, ако сме забравили някоя или да допълните в коментари вашите любими роли на този кино гигант.

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.