Празници на топлината, или как посрещат пролетта по света

| от | |

Автор : Альона Нейкова

Многобройните тържества по цял свят, продължаващи от март до май, всъщност са чудесен повод бурно да се порадваме на жадуваната слънчева светлина, приятната топлина и пищно разцъфващата природа

Пролетта е един от най-чаканите сезони. Това вероятно се дължи на факта, че доста хора по света, уморени от дългата есен и безкрайната зима, се надяват още от първия ден на март на чудо – слънцето да е по-осезаемо и да радва населението на Земята все повече. Наистина, през това време на годината се събужда цялата природа, отново започва да зеленее тревата, появяват се първите цветя, разпръскващи аромата си навсякъде. А съвкупността от всички тези, а и много други фактори е страхотен повод за празнуване на идването на пролетта.

holy-festivalЕдно от най-ярките подобни чествания безспорно е Холи, като всяка година датата на тържествата в Индия се променя. Мобилността й се дължи на фактора пълнолуние. То настъпва през така наречения месец Пхалгуна, който варира между февруари и март. През 2014-а празникът Холи ще се отбелязва след малко повече от две седмици – на 17-и, понеделник. На този ден жителите на страната обикновено се замерват с цветни прахове и се поливат с боядисана вода. Също така всички вдигат наздравици с бханг – млечна напитка със сок или листа от коноп. Любопитна подробност е, че не е прието който и да било да се сърди, че на Холи са го изцапали с боя – все пак всичко се прави с най-добри чувства и в чест на все по-упоритото настъпване на пролетния сезон.

Формално все още сме едва в началото му, но вече се радваме, че все пак е настъпил. Календарната точност обаче често е далеч от реалността. Всички знаем, че Баба Марта винаги ни изненадва с времето, което не се подчинява на каквито и да било метеорологични прогнози. Докато в името на месеца има буквичката „р“, не може и дума да става за истинска пролет, гласи народното поверие. Затова някои празнуват настъпването й именно в началото на май.

280114_walpurgis-night-in-sweden

За по-голяма част от Европа това се случва през Валпургиевата нощ. Още в Средновековието се ражда поверието, че на 1 май от цял свят на едно място се събират всички вещици и демони, което позволява на пролетта най-после да пукне. Но всъщност по това време селяните започват да изкарват добитъка на пасищата, да работят на полето и изобщо да се подготвят за началото на нов сезон, пълен с надежда и живот. И понеже честванията по този повод са изключително весели и буйни, това дава повод да тръгнат слухове за стряскащи дяволски ритуали.

В Германия също посрещат пролетта на 1 май. Всички на този ден танцуват, слушат музика и обикалят многобройните панаири. Символът на празника е Майското дърво, което всъщност представлява висок ствол с голям венец на върха и дълги клони по края. Сред жителите на различни населени места в Германия съществува развлечение, когато всеки се опитва да открадне дървото на съседите. И всичко е заради евентуален откуп – буренце с бира или направо две.

Майски граф и графиня се избират в Естония. Историята на подобно честване на пролетта също отвежда в Средновековието. Мъжете се проявяват в язденето на кон и стрелбата по различни мишени, след което победителят си избира графиня. А по-нататък всички просто се веселят.

Един от най-зрелищните турски празници е Фестивалът за посрещането на пролетта или Хидрелез. По време на честванията на 5 май е прието да се правят жертвоприношения, да се скача през огъня, да се гледа на кафе, на ръка и на карти. Със стихията на пламъците обикновено се опитват да се преборят млади мъже, а сред представителките на нежния пол са доста популярни бележки с написани върху тях желания. Гуляите основно се провеждат сред природата, недалеч от извори или свещени места.

Валенсия се слави не само като родина на популярното ястие – паелята, но е прочута и с не по-малко значимия празник на пролетта Лас Фалас, традиционен за града. Честванията се провеждат на 15-19 март и са посветени на Св. Йосиф – покровителя на Испания. Специално за тържествата се правят огромни фигури, наречени нинотс. Височината им е 6 метра и са хиперболизирани окарикатурени изображения на известни политици, спортисти, актьори, звезди от шоубизнеса и различни екзотични същества. Кулминацията на тържествата настъпва, когато безброй огньове озаряват градските площади в продължение на няколко нощи.

Photo by Ed Morita

Денят на Свети Патрик се чества в Ирландия на 17 март като национален празник на страната. Хората почитат на този ден прочутия католически епископ, покръстил местните езичници и ги обърнал към католическата вяра. Символът на тържествата е трилистната детелина – препратка към християнската света Троица. И макар че благодарение на ирландските емигранти празникът стига чак до Великобритания, САЩ, Канада, Австралия и други държави, най-ярки спомени за тържествата продължават да оставят шествията по улиците на Дъблин. В баровете на ирландската столица непрекъснато се лее тъмна бира и традиционно местно уиски. А в целия град царува зеленият цвят, който е знак за началото на пролетта.
Всички тези, а и много други празници на пролетта са чудесен повод бурно да се порадваме на жадуваната слънчева светлина, приятна топлина и неистово пищно разцъфващата природа.

Ритуалите на честванията

В календара на доста народи 1 март е особен ден, изпълнен с приказно-красива символика, допълвана от факта, че именно днес по-голяма част от тях посрещат пролетта.
В Беларус например изгарят чучело, олицетворяващо зимата. Молдовците пък си подаряват ръчно изработени цветя, които си закачат на гърдите и носят цял месец. След края на март поставят символите на пролетта на избрано дърво, като по този начин дават обещание да се грижат за него цяла година. Традицията сама по себе си е забележителна и екологично полезна.
В която точка на земното кълбо и да се намират на днешния ден, българите си разменят мартенички. Белият им цвят е символ на мъжкото начало, а червеният – на женското.
При повечето славяни е прието на 1 март да се подаряват кокичета – неподправен природен знак за настъпващата пролет. Забележителен факт е, че този сезон навсякъде по света се посреща с изключителна радост. И това може би е най-хубавият белег на по своему различните, традиционни за всяка държава чествания.

 
 

Алкохолизмът засяга по-сериозно жените, отколкото мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Американски учени откриха доказателство, че алкохолизмът засяга по-сериозно системата за възнаграждение в мозъка на жените, отколкото на мъжете.

Системата за възнаграждение в мозъка се състои от амигдала и хипокампус, които утвърждават полезния опит и взимат участие в създаването на спомени и вземането на решения.

За изследването учените събраха 60 човека, възстановили се след дългогодишна алкохолна зависимост, като ги разделиха в групи по равно – 30 жени и 30 мъже. Те събраха и равна по численост група от доброволци без проблеми с алкохола. Участниците бивши алкохолици са спазвали режим на въздържание от 4 седмици до 38 години. Всички преминаха невропсихологични оценки и ядрено-магнитен резонанс, за да се отчетат промените в мозъчната структура.

Изследванията проведоха учените от болницата в Масачузетс и училището по медицина към Бостънския университет. Те установиха, че структурата на системата за възнаграждение в мозъка на жените алкохолички е по-голяма, отколкото при тези, които не страдат от зависимостта. В същото време същите структури са по-малки в главния мозък на мъжете алкохолици, в сравнение с тези, които не са алкохолно зависими.

Всяка година трезвеност се свързва с 1,8 % намаляване на размера на мозъчните вентрикули, което показва, че възстановяването на мозъка от вредите от алкохолизма е възможно.

„Откритията ни подсказват, че може да е полезно да вземем предвид половите различия при лечението на алкохолизма“, каза експертът Гордън Харис.

 
 

Дъщерята на Еминем порасна

| от chronicle.bg |

За първи път чухме за Хейли Скот през 2002 година, когато татко й пусна „Hailie’s Song“. В нея Еминем обяснява как тя е дала смисъл и стойност на живота му и колко се гордее, че е неин баща. Тогава тя беше едва на 7.

В песента осен любовта към дъщеря си, Еминем изразява и омразата към майка й – Кимбърли Ан Скот или накратко Ким.

Въпреки, че знаем за Хейли още от началото на рап кариерата на баща й, тя води изключително личен живот. До скоро – когато реши да се появи в социалните мрежи.

Еминем и майката на Хейли – Ким, се запознават в гимназията. През 1999 година се женят, 4 години след като се ражда дъщеричката им. През 2001 обаче семейството се развежда. Горе-долу по това време Маршал получава обвинения, че текстовете на песните му са агресивни към жените, и в частност към Ким, която той твърди, че ще убие. Да не говорим, че по същото време рапърът трябва да се справя и със зависимостта си.

През 2006 година Еминем и Ким се женят отново, но и се развеждат отново само след няколко месеца. До 2010 година успяват да се помирят, а 4 години по-късно в песента си „Headlights“ той й се извинява публично и казва, че я обича. В момента двамата продължават да са разделени.

Това идва да ни покаже колко трудно детство е имала Хейли. Днес тя е на 21 години и най-накрая е смятана за възрастен от законите на САЩ. Акаунтът й в Instagram е на около 6 месеца, но напоследък тя започна да поства в него все повече и повече снимки.

Какво знаем за нея можете да видите в галерията ни.

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.

 
 

Елтън Джон отмени концерт заради остра бактериална инфекция

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският музикант Елтън Джон беше принуден да отмени концертите си през април и май в американските щати Невада и Калифорния поради инфекциозно заболяване.

Елтън Джон е получил пристъп по време на полета си от Чили до Великобритания, след турнето си в Южна Америка. Изпълнителят е приет в британска болница и е прекарал два дни в отделението за интензивно лечение. Заболяването не е било идентифицирано, но говорителят на звездата каза в изявление, че е „вредна и опасна бактериална инфекция“.

Певецът, който е изписан от болницата на 22 април, се възстановява у дома.

„Късметлия съм, че имам най-преданите и прекрасни фенове. Искам им прошка за това, че ги разочаровах“, каза самият Елтън Джон и благодари на докторите за оказаната му професионална помощ.

Очаква се певецът да се възстанови напълно.

Елтън Джон отмени всичките си концерти в Лас Вегас през април и май, както и в Бейкърсфийлд, Калифорния на 6 май. Той ще се завърне на сцената на 3 юни с концерт в Туикънам, Великобритания.

Елтън Джон, който е носител на награди „Грами“, „Оскар“ и „Тони“, работи върху мюзикъл за Бродуей, адаптация на комедийната драма „Дяволът носи Прада“.