Познанието на истината минава през любовта

| от |

Колкото и да сме улисани в забързаното ежедневие, колкото и да си мислим, че сме си самодостатъчни, защото така е най-безопасно за нашите чувства и емоции, някъде дълбоко в нас живее едно деликатно същество, което прекрасно знае, че не би оцеляло без да обича и без да бъде обичано. Ето защо всеки човек има нужда от истински приятели в живота си, с които да споделя доверие, емоции и чувства, с които да бъде наистина щастлив.

В тази връзка искам да споделя с вас една притча от Хорхе Букай за любовта между двама приятели, която страшно много ми харесва:

Имало едно време в едно много далечно и затънтено кралство един крал, който много обичал да се чувства могъщ. Желанието му за власт не се задоволявало единствено с притежаването й. Освен това имал нужда всички да му се възхищават за огромната сила. Както за мащехата на Снежанка не било достатъчно сама да вижда колко е красива, така и той имал нужда да се гледа в огледало, което да му казва колко е могъщ. Кралят нямал вълшебни огледала, но пък разполагал около себе си с множество придворни и слуги, които да пита дали той е най-могъщият човек в кралството.

Неизменно всички му отвръщали едно и също:

— Кралю, ти си много могъщ, но знаеш, че магьосникът има сила, която никой друг не притежава. Той познава бъдещето.

По онова време алхимици, философи, мислители, духовници и мистици били наричани най-общо „магьосници“.

Кралят много ревнувал от магьосника на кралството, който не само че имал слава на добър и щедър човек, но и народът го обичал, хората му се възхищавали и се радвали, че го има и че живее сред тях.

За краля не казвали същото.

Може би защото имал нужда да показва, че властта му принадлежи, той не бил нито справедлив, нито безпристрастен, а още по-малко добър.

Един ден кралят, уморен от разказите на хората за това колко могъщ и обичан бил магьосникът, а може би подтикван от тази смесица от ревност и страх, която поражда завистта, скроил план: щял да организира голямо тържество, на което да покани и магьосника. След вечерята, след като помоли за вниманието на всички, планирал да повика магьосника в средата на залата и да го попита пред придворните дали е вярно, че умее да чете бъдещето. Гостът имал две възможности: да отрече, с което да изгуби възхищението на околните, или да потвърди, с което да подкрепи причините за славата си. Тогава кралят възнамерявал да го попита на коя дата ще умре магьосникът на кралството. В отговор магът щял да назове някаква дата, без значение коя. Кралят замислил да извади меча си и да го убие на място. Така с един удар можел да постигне две неща: първо, да се отърве завинаги от врага си, и второ, да покаже, че магьосникът не е успял да погледне в бъдещето и е сгрешил в предсказанието си. В една и съща нощ щели да умрат магьосникът и митът за неговата сила…

Приготовленията започнали веднага и много скоро настъпил денят на тържеството.

След обилната вечеря кралят поканил магьосника да пристъпи в средата на залата и се обърнал към него:

— Вярно ли е, че можеш да четеш бъдещето?

— Донякъде — казал магьосникът.

— А можеш ли да прочетеш собственото си бъдеще? — попитал кралят.

— Донякъде — отговорил магьосникът.

— В такъв случай искам да ми дадеш доказателство — продължил кралят.

— В кой ден ще умреш? Коя е датата на смъртта ти?

Магьосникът се усмихнал, погледнал го в очите и не отговорил.

— Какво има, магьоснико? — попитал кралят, усмихнат. — Не знаеш ли отговора? Не е ли истина, че можеш да виждаш в бъдещето?

— Не е в това причината — отговорил магьосникът. — Не се осмелявам да ти кажа това, което знам.

— Как така не се осмеляваш? — казал кралят. — Аз съм твоят господар и ти заповядвам да ми го кажеш. Трябва да разбереш, че за кралството е от голямо значение да знае кога ще загуби най-важните си хора. Отговори ми! Кога ще умре магьосникът на кралството?

След напрегнато мълчание магьосникът го погледнал и казал:

— Не мога да ти дам точната дата, но знам, че магьосникът ще умре точно един ден преди краля.

За няколко мига времето спряло. Сред присъстващите се разнесъл шепот.

Въпреки, че кралят винаги разправял, че не вярва нито в предсказания, нито в гадания, не се осмелил да убие магьосника. Владетелят бавно свалил ръцете си надолу и останал смълчан.

Мислите препускали в главата му.

Разбрал, че е направил грешка.

Омразата се оказала най-лошият му съветник.

— Кралю, изведнъж пребледня. Какво ти е? — попитал гостът.

— Зле ми е — отговорил кралят. — Ще ида в спалнята си. Благодаря ти, че дойде…

След това с объркано изражение се обърнал и закрачил към покоите си.

Казал си, че магьосникът е хитър. Дал единствения отговор, благодарение на който можел да избегне смъртта.

Питал се дали хитрецът е отгатнал смъртта си?

Предсказанието не можело да бъде вярно. Но ако се окажело истина?

Кралят бил объркан…

Върнал се обратно и казал на висок глас:

— Магьоснико, ти си известен в кралството с мъдростта си. Умолявам те да прекараш тази нощ в двореца, тъй като сутринта трябва да се допитам до теб за някои кралски решения.

— Ваше Величество! За мен ще е голяма чест… — казал гостът с поклон.

Кралят разпоредил на личната си стража да придружи магьосника до покоите за гости и да охранява вратата, за да е сигурно, че нищо няма да му се случи.

Тази нощ владетелят не можел да заспи. Тревожел се от това, което можело да стане, ако на магьосника му прилошеело от храната или случайно се наранял през нощта, или ако просто часът му настъпел.

На сутринта, рано-рано, кралят почукал на вратата на спалнята, където нощувал гостът му.

Никога дотогава не му било хрумвало да се допитва за решенията си до когото и да било, но този път, когато магьосникът го приел, му задал въпрос… Имал нужда от някакъв претекст за посещението си.

Магьосникът, който бил истински мъдрец, му дал правилен, удачен и справедлив отговор.

Почти без да чуе отговора, кралят похвалил интелигентността на госта си и го помолил да остане още един ден, за да „се допита“ до него по друг въпрос… (Очевидно владетелят просто искал да се увери, че нищо нямало да му се случи.)

Магьосникът, който се радвал на свободата, достъпна само на просветлените, се съгласил.

Оттогава нататък всеки ден — сутрин или вечер — кралят посещавал покоите на магьосника, за да се допитва до него, и уговарял нова среща за следващия ден.

Не минало много време и дори кралят осъзнал, че съветите на новия му наставник били винаги удачни, така че в един момент, почти без да забележи, започнал да ги взема под внимание при всяко свое решение.

Минали месеци и години.

И както винаги, близостта на знаещия прави незнаещия по-мъдър.

Така и станало. Малко по малко кралят ставал все по-справедлив.

Вече не бил деспотичен и властен. Вече не му трябвало да се чувства могъщ и сигурно затова нямал нужда да показва силата си.

Започнал да разбира, че смирението също има своите предимства.

Започнал да управлява с повече мъдрост и добрина.

И станало така, че народът го заобичал, както никога преди не го бил обичал.

Кралят вече не ходел при магьосника да го пита за здравето му, а да научи нещо, да сподели някое решение или просто за разговор.

Кралят и магьосникът неусетно се превърнали в чудесни приятели.

Докато един ден, повече от четири години след онова пиршество и без каквато и да е причина, кралят си спомнил.

Спомнил си, че човекът, когото сега смятал за най-добрия си приятел, някога бил негов омразен враг.

Спомнил си за плана да го убие, който замислил.

И разбрал, че не можел да продължава да пази тази тайна, без да се чувства двуличник.

Кралят събрал смелост и отишъл до стаята на магьосника. Потропал на вратата и когато влязъл, му казал:

— Братко мой, имам да ти разкажа нещо, което ми тежи.

— Кажи — рекъл магьосникът — и облекчи сърцето си.

— В нощта, в която те поканих на вечеря и те попитах за смъртта ти, аз всъщност не исках да зная нищо за бъдещето ти. Мислех да те убия независимо от отговора, който щеше да ми дадеш. Исках неочакваната ти смърт да опровергае славата ти на гадател. Мразех те, защото всички те обичаха… Толкова се срамувам…

Кралят въздъхнал дълбоко и продължил:

— Онази нощ не се осмелих да те убия и сега, когато сме приятели и дори повече от приятели — братя, — ме ужасява мисълта за всичко, което щях да изгубя, ако го бях сторил. Днес чувствам, че не мога да продължа да крия позора си от теб. Имах нужда да ти кажа всичко това, за да ми простиш или да ме презреш, но без измама.

Магьосникът го погледнал и му казал:

— Много време ти отне, преди да ми го кажеш. Но така или иначе, радвам се, че го направи, защото това е единственото, което ще ми позволи да ти кажа, че вече го знаех. Когато ми зададе онзи въпрос и попипа дръжката на меча си, намерението ти беше толкова явно, че нямаше нужда да съм магьосник, за да разбера какво смяташе да сториш.

Магьосникът се усмихнал и сложил ръка върху рамото на краля.

— Като справедлива отплата за откровеността ти, трябва да ти кажа, че аз също те излъгах. Признавам ти, че измислих абсурдната история, че смъртта ми ще настъпи преди твоята, за да ти дам урок. Поука, която до днес не беше успял да разбереш. Може би е най-важното, на което съм те научил.

В живота си мразим и отхвърляме черти у другите и дори у нас самите, които смятаме за презрени, опасни или безполезни… Въпреки това, ако си дадем време, в един момент разбираме колко трудно ще ни бъде да живеем без нещата, които някога сме отхвърляли.

— Твоята смърт, скъпи приятелю, ще дойде точно в деня на смъртта ти и нито минута по-рано. Важно е да знаеш, че аз съм стар и че часът ми сигурно наближава. Няма никаква причина да мислим, че твоят край е свързан с моя. Това, в което сме свързани, е животът ни, не смъртта ни.

Кралят и магьосникът се прегърнали и вдигнали наздравица, за да отпразнуват доверието на всеки от тях в приятелството, което успели да изградят заедно.

Легендата разказва, че през същата тази нощ магьосникът… умрял в съня си.

На следващия ден кралят научил скръбната новина и бил безутешен. Не го натъжавала мисълта за собствената му смърт. Магьосникът го научил да се откъсва дори от принадлежността си към този свят.

Бил тъжен заради смъртта на приятеля си. Поради какво чудно съвпадение кралят направил признанието си пред магьосника точно в нощта преди смъртта му?

Може би — по някакъв незнаен начин — магьосникът направил така, че кралят да му се довери, за да го освободи от страха му, че ще умре на следващия ден.

Това била последната проява на обич, с която да го избави от някогашните му страхове…

Разказват, че кралят станал и със собствените си ръце изкопал гроба за своя приятел в градината под прозореца си.

Погребал тялото там и прекарал остатъка от деня край купчината пръст, като ридаел така, както се ридае само при загубата на най-обичаните същества.

Щом паднала нощта, кралят се върнал в спалнята си.

Легендата разказва, че същата нощ, двайсет и четири часа след смъртта на магьосника, кралят умрял в постелята си, докато спял.

Може би било случайност…

Може би от мъка…

Може би за да потвърди последния урок на учителя си.

И нека не забравяме:

Обичаме ли, ние променяме света и го правим едно много по-добро място за живеене.

 
 

Какво става, когато свалиш 50 килограма

| от chronicle.bg |

Да свалиш килограми не е никак лесно. Да успееш да смъкнеш 50 кг е истинско постижение. Преди да тръгнете на дългото пътешествие към красивото тяло обаче, трябва да знаете какво правите – увиснала кожа и различни здравословни проблеми са само част от рисковете, за които е добре да бъдете подготвени. Независимо дали искате да свалите 10 килограма или 100, трябва да сте наясно, че това ще промени целия ви живот.

Предлагаме ви историите на няколко жени пред „Today“. Те са свалили много килограми и разказват за нещата, които биха предпочели да знаеха, преди да започнат.

 
 

Продадени са 15 хиляди билета за „Евровизия – 2017″

| от chronicle.bg, по БТА |

Досега са продадени 15 хиляди от общо 70 хиляди билета за телевизионния конкурс „Евровизия – 2017″,, който ще се състои в Киев през месец май, предаде ТАСС.

Агенцията цитира съобщение на вицепремиера на Украйна Вячеслав Кириленко. „На 14 февруари започна официалната продажба на билети, като първият беше закупен от победителката на „Евровизия 2004″, нашата Руслана“, заяви Кириленко. По неговите думи досега са били продадени около 15 хиляди пропуска от 52 страни в света.

Петдесет и два процента от билетите са били пласирани в Украйна, а останилите четиридесет и осем – в чужбина. Най-много продажби са били реализирани във Великобритания, Германия и Русия.

 
 

„Дракон“ на SpaceX се скачи с международната космическа станция

| от chronicle.bg |

Товарният космически кораб „Дракон“ на частната американска компания SpaceX се скачи с Международната космическа станция ден след неуспешния си опит, предадоха Асошиейтед прес и ТАСС.

За скачването помогнаха астронавтите Шейн Кимброу от САЩ и Тома Песке от Франция, като прихванаха капсулата с помощта на автоматичната ръка-манипулатор „Канадарм“.

Вчера възникна проблем с GPS системата на кораба, който възпрепятства приближаването му към станцията. Грешката в навигацията беше бързо отстранена и всичко мина гладко при втория опит.

„Дракон“, зареден с близо 2,5 тона товари и оборудване, излетя в неделя от космическия център „Джон Кенеди“ близо до Кейп Канаверал в щата Флорида. Оттук тръгнаха мисиите на Аполо към Луната, както и космическите совалки в периода 1981-2011 година.

Шестчленният екипаж на станцията ще приеме нова пратка в петък, този път от Русия.

След закъснялото пристигане на „Дракон“, астронавтите трябва да го отворят колкото е възможно по-скоро, за да разтоварят 40 мишки от борда му. Животните са част от експеримент за зарастване на рани.

Източник: БТА

 
 

Дейвид Боуи взе посмъртно две награди БРИТ за 2017 г.

| от chronicle.bg |

Британският поп изпълнител Дейвид Боуи спечели посмъртно две от годишните музикални награди БРИТ на церемонията в лондонската концертната зала О2 (Оу ту) Арена снощи, предаде Асошиейтед прес.

Той бе обявен за най-добър британски соло изпълнител за годината, а неговата тава Blackstar, издадена броени дни преди смъртта му от рак през януари м.г., спечели и наградата за британски албум на годината.

Боуи, който си отиде от този свят на 69 г., печели за трети път соло наградата на Британската асоциация на звукозаписната индустрия, учредена през 1977 г. Тя се смята за британски аналог на американската награда „Грами“.

Наградата за най-добър албум снощи вместо него получи синът му – филмовия режисьор Дънкан Джоунс, който отбеляза, че баща му е починал в годината, когато самият Джоунс е станал баща. Посмъртната награда за соло изпълнител на Боуи вместо него получи актьорът Майкъл Хол.

Наградата БРИТ за най-добра соло изпълнителка отиде при Емели Санд, която през годината издаде соло албумa Long Live the Angels, включващ и популярния й сингъл Hurts.

За най-добър британски сингъл за миналата година бе избрана песента Shout Out to My Ex на британската дамска група Little Mix. Това бе групата, която откри снощният спектакъл с феерично изпълнение, включващо танцьори, облети със сребриста боя.

За най-добра британска поп група за годината бе обявена бандата от Манчестър The 1975, чийто последен албум имаше дългото название I Like It When You Sleep, for You Are so Beautiful Yet so Unaware of It, който включваше и популярната им песен Somebody Else.

Наградата за пробив през годината спечели изпълнителят Rag’n’Bone Man, британец с мощен глас, чието истинско име е Рори Греъм. Той е започнал кариерата си с хип-хоп, преди да започне да пее блус и соул. Неговият сингъл Human стана популярен от двете страни на Атлантика.

За най-добра международна изпълнителка бе обявена американската попзвезда Бионсе, която надделя над сестра си Соланж Ноулс, над Риана, Кристин енд дъ Куинс и Сиа. Същата награда при мъжете грабна Дрейк, а за най-добра международна попгрупа бе обявена A Tribe Called West. Нито Бионсе, нито Дрейк обаче не дойдоха, за да получат трофеите си.

Може би най-популярната в момента британска попзвезда Адел, която миналата седмица спечели четири американски награди „Грами“, не бе в категориите на номинациите за тази година, след като последният й популярен албум 25 обра 4 награди БРИТ миналата година. Тя обаче взе тазгодишната обща награда за Глобален успех, връчвана за най-много продадени плочи по света.