Повишаването на МРЗ или как скришно да субсидираме най-едрия капитал

| от |

Автор : Владимир Каролев (http://karolev.com/)

Ако правителството определи, че цената на стоката Х не може да бъде по-ниска от 20 лв., а вие имате само 10 лв. в джоба си, ще си я купите ли? Ще проявите интерес, ще я пожелаете, но само толкова. Ясно е, че няма да си я купите, защото нямате с какво. Вие може би ще страдате, но този който няма да си продаде стоката, също ще страда. Дори ще страда повече, ако за него парите са по-ценни отколкото стоката е за вас.  Ако обаче имате достатъчно пари и можете да си позволите по-луксозната стока У, която не само че замества Х, но дори е по-качествена и по-полезна за вас от нея, тогава това, което прави правителството няма да ви интересува, защото то не се отнася за вас. Но от гледна точка на обществото едни потребители ще могат да си купуват стоки от този вид, тоест тези с парите ще си купуват У и съответно само продавачите на У ще продават успешно. А относно стоката Х, нито купувачите й ще могат да си я купуват, защото нямат повече пари, нито продавачите ще могат да я продават, защото няма кой да я купи.

111118060452-office-work-story-top

И какво се получва: държавата вместо да помогне на продавачите на Х да получат повече пари, всъщност прави така, че да не могат да получат и това, което са получавали досега.  Това не е само теория. Практиката го доказва и то по най-лошия начин за най-бедните и най-нискоквалифицираните хора, които работят за минимална работна заплата (МРЗ). Тези хора продават труда си и когато държавата повишава МРЗ, тя не задължава фирмите да повишат възнагражденията на най-нископлатените си служители, а просто ги задължава да не наемат служители на заплата под определено ниво. Логично, най-нискоквалифицираните и непродуктивнтие биват освобождавани и остават безработни, без заплата (пък била тя и минимална). Някои бизнеси не могат да си позволят да купят стоката Х (труда на нискоквалифицираните работници) и в крайна сметка и двете страни страдат.  Кои ли са тези бизнеси, които наемат нискоквалифицирани работници?

Ако попитаме 1000 души кой бизнес зависи от най-евтиния наемен труд, повечето отговори ще са, че това е едрият бизнес. И нищо чудно – многобройни документални филми са показвали противоречиви практики на международните компании в далечна Азия и Африка, които са оставили траен отпечатък върху съзнанието на много хора. Но истината е точно обратната. Едрият бизнес не е толкова зависим от евтината работна ръка, тъй като той притежава мощен научно-изследователски потенциал, нужния финансов ресурс да го реализира и размера, за да използва икономия от мащаба.

Спомням си едно интервю с бивш изпълнителен директор на Найк. Журналистът го попита защо не автоматизират производството на маратонки или нямат нужната технология. Директорът се засмя и отговори, че я имат отдавна, просто все още има работници по света, за които ниската заплата в завод на Найк е по-добро от всичко останало, което могат да си намерят като алтернатива. И затова все още използват човешки труд и дават работа на такива служители.

Очевидно не са големите компании. Тогава „КОЙ”, както напоследък все питаме? Кой е най-зависим от евтиния труд и кой ще загуби най-много от невъзможността да наема такива хора (а те да останат безработни)? Отговорът е малкият и средният бизнес. Именно тези бизнеси често разчитат на евтината работна ръка, за да компенсира предимството на едрия бизнес в икономиката от мащаба (по-ниските постоянни разходи), по-големите възможности за капиталови инвестиции и научно-развойна дейност. Алтернативата на автоматизацията за малкия и среден бизнес при регулаторно елиминиране на възможността да се наема евтина работна ръка не е никак привлекателна. Автоматизацията е особено скъпа, когато не могат да се използват предимствата на евтин финансов ресурс, икономия от мащаба и силен собствен изследователски капацитет.

Не ме разбирайте погрешно! Автоматизацията на труда не е лошо нещо и не трябва да се възпира. Но не е работа на държавата чрез МРЗ да елиминира малки и средни бизнеси, зависящи от евтина работна ръка и които не могат да си я позволят и така да защитава от конкуренцията едрия бизнес, който притежава нужния капиталов и научен капацитет да автоматизира своите процеси без особени сътресения. Автоматизацията на бизнеса ще се случи по естествен начин, когато цената й е по-конкурентна от тази на човешкия труд и последния по естествен начин се пренасочи към нови индустрии.

Повишаването на минималната работна заплата и дори нейното съществуване е изключително вредно както за ниско-квалифицираните и най-бедни работници, така и за дребния и среден бизнес. МакДоналдс вече има капацитета да замести всички работници приемащи поръчки с таблети. Но ще може ли малкият ресторант за хамбургери до него да направи същото? Найк има капацитета да замести всички шивачи с роботи. Но ще може ли малката местна фабрика за обувки да направи същото? Едрите земеделски стопани имат капацитета да заместят работниците със скъпи машини. Но могат ли малките местни фермери да направят същото?

Отговорът е прост: не, не могат. Повишаването на минималната работна заплата се явява като скрита държавна субсидия и чадър срещу конкуренцията на национално ниво за едрия корпоративен бизнес. Без значение какво говорят (лъжат) политиците и представителите на този бизнес.

 
 

Мързелът на мъжете

| от |

Мъжете това, мъжете онова, знам. Но мъжете наистина сме мързеливи дотолкова, че когато видиш някой всеотдайно работлив, си мислиш, че му има нещо. И най-вероятно действително му има нещо. Или получава неадекватно голяма доза самочувствие от това, че върши познато до болка действие много добре, или бяга от някакви кофти събития в живота си, или няма никакви други събития в живота си. Има, разбира се, и мъже, които намират приключение в работата си. Но сега ще говорим за мързеливото болшинство. Нека подчертаем, че мързелът не е  безотговорност, но за това – после.

Колеги ми разказаха за два поредни идентични случая в автомивка. Закарват колата си там в 3 следобед. Мъжът им казва, че, уви, приключва в 6 и няма време. „Можеш ли да останеш малко?“ – запитват, но „Не мога, много съм уморен“. На следващия ден – същото. От една страна човекът работи до 6 и да го попиташ дали не може да работи повече е все едно да питаш таксиметровия шофьор дали не може да кара над ограничението. Има си причини да откаже. От друга страна обаче – аре стига глупости! Таксиметровият шофьор може да кара над ограничението преспокойно! Автомивката също може да остане малко повече.

Мързелът е модерната чума, но си има причина за нея. Просто ни става скучно много бързо.

Дори да работиш с разнообразие, в един момент започваш да очакваш определено ниво на разнообразие. Така ти става скучно и губиш мотивация. Това се отнася до поне 80% от мързеливите мъже.

Мотивация.

Мързеливите не са безотговорни. Безотговорните хора са малко и те бързо са отблъснати от обществото, защото всички мразим да се грижим за несериозни пикльовци. Болшинството мързеливи мъже просто нямат мотивация. Нека пак вкараме двете страни: от една страна, човекът работи на автомивка и чисти коли. Този мъж чисти коли, всеки ден, по няколко и всичките са еднакви. Колко е интересно да чистиш коли. От друга страна обаче не е спечелил длъжността си от Супершоу Невада. Не е като да е изтъркал едно талонче „Златните пирамиди“ и бум – печелите миене на коли. Знае с какво се е захванал, което автоматично значи, че се се съгласил да го прави – тогава да заминава да го прави. Сори. Същото е и с някои полицаи (малко, но ги има). „Ама ние работим в опасни ситуации“. Човече, да… Ти си полицай, това правят полицаите. Радвай се, че има опасни ситуации, иначе ще трябва да разтърваваш пияни холандци по дискотеките.

Разбирам, че мотивацията е ниска, прекалено ниска. Но разваляш хорото, ако не го играеш.

Разсейване.

Мързелът е заешка дупка като в приказката за Алиса. Ако вършиш нещо познато за пореден път и не си набрал достатъчно инерция, за да го изкараш докрай, посредством волята си – YouTube е на два клика. (Разбира се, другите социалки са още по-близо, но моят фаворит е YouTube.) Разсейването е като да губиш на сварка – загубите се увеличават с геометрична прогресия. Ако загубиш 50% от стотинките си, с остатъка трябва да изкара 100% печалба, само за да излезеш на чисто. Мисълта ми е, че се изисква много по-малко воля, за да се дотътриш да си свършиш задълженията, за които си се съгласил, отколкото за да се изкараш от красивите, уютни прегръдки на бездънния YouTube.

 

 

*В текста се правят безпардонни обобщения, които, разбира се, имат своите изключения.

 
 

Изповедта на един грешен барман

| от |

Да си барман е като да излезеш първи от класно по математика. Около теб веднага се скупчват 100 човека и всеки иска нещо. Ние, барманите, сме направо власт в България. Седмата или осмата, вече не знам коя се пада. Ние сме съвременните попове. Може би затова много от нас имат бради. По това време на годината обикновено носим блаженство на морето. Има обаче неща, които трябва да изповядаме, за да сме чисти. Споделеният грях е половин грях. 50 милилитра грях.

Простете ми, защото съгреших!

Изчаквах хората да се напият и после им предлагах шотове все едно ще ги черпя, но им исках по 6 лева на шот. Съжалявам и за обратното – когато продавам алкохол на безценица и хората не се усещат, че е зло менте. Грешен съм.

Разкайвам се и за грешните дозировки. Когато наръсвам с черен пипер блъди мерито все едно е печено прасенце. Когато не използвам мярка, а сипвам на око и количеството видимо е грешно. Ако бях лекар, хората щяха да ходят или надрусани, или умрели.

И моля ви, не ме поставяйте в изкушение. Наглеждайте си гаджетата, защото иначе ще ги налазя. Не съм Ален Делон, но хората масово си оставят приятелките без надзор, а от толкова много все някоя хваща дикиш. Наричам това „принципът на Тери Пратчет“ – ако имаш 300 книги, все някоя ще е хубава.

Имам и много дребни грехове. Когато наливам от бутилка и пластмасовото кръгче от капачката падне в чашата. Когато слагам лед с ръката, с която съм пипал пари. Когато нямам дребни и ви назнача пазител на бара, докато отида да разваля. Когато имам само дребни и банските ви паднат от тежестта на метални левчета.
Знам, че не трябва да надупча музиката и да изляза отпред да пуша. Тези дни на блаженство трябва да приключат за мен. Няма да надувам музиката безмилостно и когато съм в заведението. Също така ще я разнообразявам и няма да въртя 1 диск в продължение на години. Аз имам сърце.

Осъзнавам грешките си и ги имам предвид, за да изживеем едно по-приятно море заедно. А по-приятното море започва с поздрав. Ако аз мога да си призная, че ви сипвам по-малко, и ви можете да ми кажете едно „Здрасти“. Защото знам, че не различавате българския алкохол от вносния – не ме вкарвайте в грях.

 
 

WhatsApp става водещ източник на новини

| от chronicle.bg |

WhatsApp бързо се превърна в място, където хората могат безопасно да споделят и да получaт последните новини.

Според проучване, проведено от Ройтерс институт за изследване на журналистика, все повече и повече хора започват да разчитат на услугата за съобщения, а не на Facebook (компанията майка) за новини. Разбира се, 47 процента от анкетираните (71 805 души) от 36 страни все още предпочитат Facebook, за да научават какво се случва по света. Но процентът на хората, които използват Facebook за новини, е намалял наполовина в тези 36 страни в сравнение с миналата година.

Над половината от WhatsApp потребителите в Малайзия и 46 процента от бразилците заявяват, че използват WhatsApp за новини. Услугата изглежда е особено популярна в Чили, Сингапур, Хонконг, Испания и Турция.

Някои оператори в тези страни предлагат WhatsApp комплекти безплатно за достъп до различни услуги, включително абонаменти за новини, което не е за пренебрегване. В изследването се съобщава, че криптирането от край до край също е фактор, който кара хората да предпочетат WhatsApp.

 
 

Митко Павлов с видео към летния си хит

| от chronicle.bg |

След тригодишно мълчание и успешно завършило турне в Индия и Нигерия, творческият тандем Димитър Павлов и Явор Русинов, спечелил Евровизия в Етиопия и открил за света Брандемир Дефо, изригва отново. Песента ще се бори за летен хит, след като успешно се нареди в топ 3 на ФРГ и успя да вземе наградата на публиката в Неделния чарт на радио Чехословакия.

Видеото е заснето в резиденцията на тандема, в която основен акцент е инфинити пулът. Точно там хитовият дует възнамерява да прекара цялото лято и да се чувства „ол райт“.

Приятно гледане: