Последен влак за Израел и палестинците

| от |

Томас Фрийдман, Ню Йорк таймс

Когато държавният секретар Джон Кери започна енергичните си усилия за постигане на мир между израелците и палестинците, казах, че това е последният влак за постигането на решение със създаване на две държави.

Ако не проработи, това би означавало, че спуснатата отгоре, дипломатически конструирана концепция за две държави като начин за излизане от конфликта е изчерпана. За израелците и палестинците следващият влак би бил единственият, идващ към тях.

И така, сега пристига на първи коловоз…

Този влак се появи за първи път във войната в Газа и скоро може да пристигне на Западния бряг. Миналата седмица палестинец от Източен Йерусалим уби 3-месечно израелско бебе и рани седем други, след като преднамерено заби колата си в импровизирана гара.

Може ли да бъде предотвратен по-голям сблъсък? Не от Вашингтон. Това може да дойде само от израелците и палестинците, действащи сами, пряко един с друг, с истинско въображение, за да превърнат съществуващата в момента „нездрава взаимозависимост“ в „здрава взаимозависимост“.

„Никога няма да стане!“, ще кажете вие. Всъщност, този модел вече съществува сред израелски, палестински и йордански еколози. Ще ви разкажа за това след секунда. И примерът, който те задават, е най-добрата надежда за бъдещето.

Ето защо – израелците точно днес, водени от премиера Биби Нетаняху, имат някои наистина силни аргументи да запазват статуквото, аргументи, които в дългосрочен план са смъртоносни за Израел като еврейска демократична държава. „Това е определението за трагедия“, казва философът от Еврейския университет Моше Халбертал. „Имате всички тези наистина добри аргументи за запазване на статукво, които ще ви унищожат“, допълва той.

Какви аргументи? Израел днес е обграден на четири от общо пет граници – Южен Ливан, Газа, Синай и Сирия, не от държави, а от милиции, облечени като цивилни, въоръжени с ракети и внедрени сред цивилни. Никоя друга страна не е изправена пред подобна заплаха. Когато израелски командири на Голанските възвишения гледат към Сирия днес, те виждат руски и ирански военни съветници наред с отряди на сирийската армия и бойци на Хизбула от Ливан, борещи се срещу джихадистките сунитски милиции. И джихадистите обикновено печелят. „Те са много по-мотивирани“, ми каза представител на израелското министерство на отбраната.

Това не е ситуация, която подтиква поемането на рискове в Западния бряг точно до единственото международно летище на Израел. Фактът, че Израел едностранно се оттегли от Газа през 2005 г. и ХАМАС пое управлението там през 2007 г. и след това посвети голяма част от енергията си на борбата с Израел, а не на изграждането на Палестина също не подтиква към поемане на риск за промяна на статуквото. Израел предложи на ХАМАС осем дни след началото на войната в Газа, но ХАМАС избра да изложи народа си на голямо разрушение и избиване още 43 дни, надявайки се да предизвика глобален натиск върху Израел да направи отстъпки на ХАМАС. Това беше противно, завърши с провал и поради това някои жители на Газа днес опитват да избягат от управлението на ХАМАС.

Дипломатически президентът Обама предложи на 17 март лично, на четири очи идеи за компромис по ключови опорни точки в рамката на Кери на палестинския президент Махмуд Абас и поиска от него да заяви категорично дали ще ги приеме. Обама все още очаква отговор.

Нетаняху и Абас постигнаха напредък по някои проблеми, но никой от тях не можа да приеме цялата рамка на Кери. Така че статуквото преобладава. Но това не е нормално статукво. То става все по-токсично. Ако Израел запази Западния бряг и неговите 2,7 милиона палестинци, ще създаде още по-голяма мултирелигиозна, мултинационална държава в своя център с една религия/националност, доминиращи над други. Това е точно видът държава, която рухва в граждански войни в други части на света.

Също така колкото по-дълго продължава статуквото, толкова по-неумолимо продължава строежът на заселнически селища в Западния бряг, насърчавайки още по-голяма делегитимация на Израел на световната сцена. Веднага след войната в Газа, в която САЩ защитиха Израел, Израел обяви, че завзема още близо 1000 акра земя в Западния бряг за заселнически селища близо до Витлеем. „Няма място за тревога“, казаха израелски представители, обяснявайки, че това е земя, която Израел ще запази при всяко споразумение за създаване на две държави. Това би било добре, ако Израел също така очертае областта, която ще получат палестинците, и спре строежа на заселнически селища там. Но няма да го направи. Това само може да доведе до проблеми.

„Иронично по-голямата част от израелската заселническа дейност в последната година беше в области, които по всяка вероятност ще бъдат в Израел при каквато и да е пътна карта за мир“, заяви Дейвид Маковски, член на екипа от мирни преговарящи на Кери, който сега е отново във Вашингтонския институт. „Но, тъй като Израел отказва да обяви, че ще ограничи заселническите дейности само до тези области, други също не правят разграничението. Вместо това се създава представа, че Израел не е искрен относно решението със създаване на две държави, засилвайки европейския стремеж към делегитимация.

Легитимното послание на Израел в областта на сигурността се губи, защото според някои изглежда свързано с идеология“, казва бившият американски преговарящ Денис Рос. „Ако кажете, че сте ангажирани с две държави, заселническата ви политика трябва да отразява това“, допълва той.

Но, уви, „вместо да опита да мисли творчески как да разреши този проблем, Израел прави обратното, донасяйки регионалния геополитически проблем в собствения ни заден двор и тласкайки хората от палестинското общество, които предпочитат ненасилието, в задънена улица“, казва Халбертал.

Опитва ли се някой да създаде здрава взаимозависимост? Миналата седмица бях посетен от делегация на „ЕкоПийс“ в Близкия Изток, оглавена от йорданския архитект Мункет Мехяр, израелският адвокат Гордън Бромберг и палестинския експерт по водата Надер ал-Хатееб. Да, те пътуват заедно.

Те дойдоха във Вашингтон да предупредят за водна криза в Газа. С малко електричество за обезсоляване на водата прясната вода е в малки количества. Управлението на отпадъците също рухна, така че необработени отпадъци се изхвърлят в Средиземно море, където се придвижват на север с течението, заплашвайки питейната вода, произвеждана от израелския завод за обезсоляване в Ашкелон. Всичко това е една екосистема. Всички са свързани.

Но на север „ЕкоПийс“ помогна за вдъхновяването чрез образование, научни изследвания и застъпничество, израелски, палестински и йордански кметове за рехабилитация на река Йордан, която всички те превърнаха в открита канализация. От 1994 г. Йордания съхранява вода през зимата от своята река Ярмук в израелското Галилейско езеро и след това Израел я връща на Йордания през лятото, нещо като водна банка. Това показва как „големи врагове могат да създадат положителна взаимозависимост, веднъж започнали да се доверяват един на друг“, казва Бромбърг.

Точно това е идеята. Единственият източник на трайна сигурност не са стени, ракети, гласуване в ООН или европейски демонстрации. Отношенията на доверие между съседи създават здравословна взаимозависимост – екологична и политическа. Те са най-трудни за изграждане, но също така и най-трудно се разбиват, ако ги има. /БГНЕС

 
 

Пилар Абел не искала наследството на Салвадор Дали

| от chronicle.bg, по БТА |

Испанката Пилар Абел, която иска да бъде призната за дъщеря на прочутия художник сюрреалист Салвадор Дали, увери, че не иска да получи пари, а да разбере коя всъщност е тя, предаде Франс прес.

Мадридски съд постанови да бъдат ексхумирани тленните останки на художника 28 години след смъртта му, за да може чрез ДНК тестове да се установи дали е биологичен баща на Пилар Абел Мартинес, която живее в Жирона в Каталуния.

Фондацията „Салвадор Дали“ оповести, че ще представи иск срещу нареждането за ексхумация.

Пилар е сигурна, че нейната ДНК ще съвпадне с тази на починалия гений на сюрреализма. „Това ще ми донесе огромно облекчение – най-после ще знам коя всъщност съм аз и ще получа признание – каза тя. – Не се стремя да стана негова наследничка. Ако това се случи, толкова по-добре. Това обаче е последното, към което се стремя – на първо място е идентичността ми.“

Пилар от повече от десетилетие се опитва да докаже, че е дъщеря на Дали, починал през 1989 г. Според нея той е имал любовна връзка с майка й, която била икономка в дома на негови приятели в Кадакес. Дали често посещавал този дом. Майка й обаче се омъжила за друг мъж преди раждането й. „Когато бях 7-8-годишна, баба ми ми каза: ‘Знам, че не си дъщеря на сина ми, че баща ти е велик художник, но това не е причина да те обичам по-малко.’ Тогава тя ми спомена името му – Дали“, поясни Пилар.

 
 

Филмите с актьори от различни раси са по-печеливши

| от chronicle.bg |

Холивуд често сочи към боксофис класациите, когато някой дръзне да попита защо няма по-голямо разнообразие на етноси. Това обаче може да се окаже грешно.

Изследване на Creative Artists Agency в тази област сочи, че „Средностатистическата печалба в дебютния уикенд на филм, който привлича зрители от най-различни етноси (което най-често е резултат на етнически разнообразния актьорски състав) е три пъти по-голяма от печалбата на обикновен филм“.

След това изследване, Кристи Хюбегър от Creative Artists Agency създава Индекс на етническо разнообразие във филмите. Тя обясни резултатите така: „Едно от най-интересните неща при успешните филми е, че комуникират с разнообразие от хора. В киното публиката иска да види свят, който прилича на техния.“

„Небелите“ хора са 38% от хората на света, но 45% от публиката по кината за миналата година. Те са гледали 413 различни филма между 2014 и 2016 година. Като „истински етнически разнообразни“ Creative Artists Agency определя филми, в поне 30% от актьорският състав не е от бели. В изследването на Агенцията тези филми печелят повече от всички „етнически неразнообразни“ без значение колко пари са налети като бюджет в продукцията.

Това много ясно може да се усети в малки филми като “Get Out” и “Hidden Figures”, както и в големи блокбъстъри като “Rogue One” и “The Fate of the Furious”.

 
 

В багажа на самолетен пътник беше открит жив 9-килограмов омар

| от chronicle.bg, БТА |

Транспортните служби за сигурност съобщиха, че в багажа на пътник на международното летище в Бостън е бил открит жив 9-килограмов омар.

Животното било намерено при чекирането на куфарите на пътник на Терминал C. Това бил най-големият рак, открит някога в пътнически багаж.

По принцип транспортирането на омари не е забранено от летищните власти. Но това трябва да става в пластмасов контейнер, който да не се разлива.

Откритото животно в Бостън било поставено в хладилна чанта и „се държало прилично“ при преминаването си през устройствата за контрол на багажа. Снимката на намерения огромен омар беше пусната в социалните мрежи.

 
 

„Безбог“, „Слава“ и „Спомен за страха“ са номинирани за най-добър игрален филм

| от chronicle.bg, по БТА |

„Безбог“ на Ралица Петрова, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „Спомен за страха“ на Иван Павлов са номинирани за най-добър пълнометражен игрален филм от Българската филмова академия – 2017. Трите продукции имат и номинации за режисура. Наградите ще бъдат връчени тази вечер от 19.00 ч. в Театър „Българска армия“, научи БТА от Съюза на българските филмови дейци.

За отличията за главни роли конкуренцията при актрисите е между Ирена Иванова – „Безбог“, Маргита Гошева – „Слава“, и Рая Пеева – „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, а при актьорите – между Ивайло Христов – „Спомен за страха“, Стефан Денолюбов – „Слава“, и Димитър Николов – „Христо“ на Григор Лефтеров и Тодор Мацанов.

Наградите за поддържащите роли си оспорват актрисите Йорданка Стефанова – „Спомен за страха“, Пламена Гетова – „Летовници“ на Ивайло Пенчев, и Радена Вълканова – „Маймуна“ на Димитър Коцев – Шошо, и актьорите Димитър Крумов – „Христо“, Ованес Торосян – „Спомен за страха“, Филип Аврамов – „Летовници“.

Номинираните късометражни игрални филми са „Дрехи“ на Веселин Бойдев, „Куче“ на Владимир Петев и „На червено“ на Тома Вашаров. В документалното кино надпреварата е между „Книжарят“ на Катрин Бернщайн и Асен Владимиров, „От Кремона до Кремона“ на Мария Аверина и „Пощальонът“ на Тонислав Христов, а в анимацията – между „Зоотроп“ на Сотир Гелев, „Как се скараха орисниците“ на Анна Харалампиева и „Пътуваща страна“ на Весела Данчева и Иван Богданов.
Най-добрият дебютен филм ще бъде избран между игралните „Безбог“ и „Христо“ и документалния „Пустиняци“ на Цветан Драгнев.

Ще бъдат връчен и награди за сценарий, филмова музика, операторско майсторство, сценография, костюми, монтаж, звукорежисьор, филмова теория и критика.