Последен влак за Израел и палестинците

| от |

Томас Фрийдман, Ню Йорк таймс

Когато държавният секретар Джон Кери започна енергичните си усилия за постигане на мир между израелците и палестинците, казах, че това е последният влак за постигането на решение със създаване на две държави.

Ако не проработи, това би означавало, че спуснатата отгоре, дипломатически конструирана концепция за две държави като начин за излизане от конфликта е изчерпана. За израелците и палестинците следващият влак би бил единственият, идващ към тях.

И така, сега пристига на първи коловоз…

Този влак се появи за първи път във войната в Газа и скоро може да пристигне на Западния бряг. Миналата седмица палестинец от Източен Йерусалим уби 3-месечно израелско бебе и рани седем други, след като преднамерено заби колата си в импровизирана гара.

Може ли да бъде предотвратен по-голям сблъсък? Не от Вашингтон. Това може да дойде само от израелците и палестинците, действащи сами, пряко един с друг, с истинско въображение, за да превърнат съществуващата в момента „нездрава взаимозависимост“ в „здрава взаимозависимост“.

„Никога няма да стане!“, ще кажете вие. Всъщност, този модел вече съществува сред израелски, палестински и йордански еколози. Ще ви разкажа за това след секунда. И примерът, който те задават, е най-добрата надежда за бъдещето.

Ето защо – израелците точно днес, водени от премиера Биби Нетаняху, имат някои наистина силни аргументи да запазват статуквото, аргументи, които в дългосрочен план са смъртоносни за Израел като еврейска демократична държава. „Това е определението за трагедия“, казва философът от Еврейския университет Моше Халбертал. „Имате всички тези наистина добри аргументи за запазване на статукво, които ще ви унищожат“, допълва той.

Какви аргументи? Израел днес е обграден на четири от общо пет граници – Южен Ливан, Газа, Синай и Сирия, не от държави, а от милиции, облечени като цивилни, въоръжени с ракети и внедрени сред цивилни. Никоя друга страна не е изправена пред подобна заплаха. Когато израелски командири на Голанските възвишения гледат към Сирия днес, те виждат руски и ирански военни съветници наред с отряди на сирийската армия и бойци на Хизбула от Ливан, борещи се срещу джихадистките сунитски милиции. И джихадистите обикновено печелят. „Те са много по-мотивирани“, ми каза представител на израелското министерство на отбраната.

Това не е ситуация, която подтиква поемането на рискове в Западния бряг точно до единственото международно летище на Израел. Фактът, че Израел едностранно се оттегли от Газа през 2005 г. и ХАМАС пое управлението там през 2007 г. и след това посвети голяма част от енергията си на борбата с Израел, а не на изграждането на Палестина също не подтиква към поемане на риск за промяна на статуквото. Израел предложи на ХАМАС осем дни след началото на войната в Газа, но ХАМАС избра да изложи народа си на голямо разрушение и избиване още 43 дни, надявайки се да предизвика глобален натиск върху Израел да направи отстъпки на ХАМАС. Това беше противно, завърши с провал и поради това някои жители на Газа днес опитват да избягат от управлението на ХАМАС.

Дипломатически президентът Обама предложи на 17 март лично, на четири очи идеи за компромис по ключови опорни точки в рамката на Кери на палестинския президент Махмуд Абас и поиска от него да заяви категорично дали ще ги приеме. Обама все още очаква отговор.

Нетаняху и Абас постигнаха напредък по някои проблеми, но никой от тях не можа да приеме цялата рамка на Кери. Така че статуквото преобладава. Но това не е нормално статукво. То става все по-токсично. Ако Израел запази Западния бряг и неговите 2,7 милиона палестинци, ще създаде още по-голяма мултирелигиозна, мултинационална държава в своя център с една религия/националност, доминиращи над други. Това е точно видът държава, която рухва в граждански войни в други части на света.

Също така колкото по-дълго продължава статуквото, толкова по-неумолимо продължава строежът на заселнически селища в Западния бряг, насърчавайки още по-голяма делегитимация на Израел на световната сцена. Веднага след войната в Газа, в която САЩ защитиха Израел, Израел обяви, че завзема още близо 1000 акра земя в Западния бряг за заселнически селища близо до Витлеем. „Няма място за тревога“, казаха израелски представители, обяснявайки, че това е земя, която Израел ще запази при всяко споразумение за създаване на две държави. Това би било добре, ако Израел също така очертае областта, която ще получат палестинците, и спре строежа на заселнически селища там. Но няма да го направи. Това само може да доведе до проблеми.

„Иронично по-голямата част от израелската заселническа дейност в последната година беше в области, които по всяка вероятност ще бъдат в Израел при каквато и да е пътна карта за мир“, заяви Дейвид Маковски, член на екипа от мирни преговарящи на Кери, който сега е отново във Вашингтонския институт. „Но, тъй като Израел отказва да обяви, че ще ограничи заселническите дейности само до тези области, други също не правят разграничението. Вместо това се създава представа, че Израел не е искрен относно решението със създаване на две държави, засилвайки европейския стремеж към делегитимация.

Легитимното послание на Израел в областта на сигурността се губи, защото според някои изглежда свързано с идеология“, казва бившият американски преговарящ Денис Рос. „Ако кажете, че сте ангажирани с две държави, заселническата ви политика трябва да отразява това“, допълва той.

Но, уви, „вместо да опита да мисли творчески как да разреши този проблем, Израел прави обратното, донасяйки регионалния геополитически проблем в собствения ни заден двор и тласкайки хората от палестинското общество, които предпочитат ненасилието, в задънена улица“, казва Халбертал.

Опитва ли се някой да създаде здрава взаимозависимост? Миналата седмица бях посетен от делегация на „ЕкоПийс“ в Близкия Изток, оглавена от йорданския архитект Мункет Мехяр, израелският адвокат Гордън Бромберг и палестинския експерт по водата Надер ал-Хатееб. Да, те пътуват заедно.

Те дойдоха във Вашингтон да предупредят за водна криза в Газа. С малко електричество за обезсоляване на водата прясната вода е в малки количества. Управлението на отпадъците също рухна, така че необработени отпадъци се изхвърлят в Средиземно море, където се придвижват на север с течението, заплашвайки питейната вода, произвеждана от израелския завод за обезсоляване в Ашкелон. Всичко това е една екосистема. Всички са свързани.

Но на север „ЕкоПийс“ помогна за вдъхновяването чрез образование, научни изследвания и застъпничество, израелски, палестински и йордански кметове за рехабилитация на река Йордан, която всички те превърнаха в открита канализация. От 1994 г. Йордания съхранява вода през зимата от своята река Ярмук в израелското Галилейско езеро и след това Израел я връща на Йордания през лятото, нещо като водна банка. Това показва как „големи врагове могат да създадат положителна взаимозависимост, веднъж започнали да се доверяват един на друг“, казва Бромбърг.

Точно това е идеята. Единственият източник на трайна сигурност не са стени, ракети, гласуване в ООН или европейски демонстрации. Отношенията на доверие между съседи създават здравословна взаимозависимост – екологична и политическа. Те са най-трудни за изграждане, но също така и най-трудно се разбиват, ако ги има. /БГНЕС

 
 

„Туин Пийкс”: Агент Купър, това ти ли си?

| от chronicle.bg |

След като наскоро разбрахме коя е датата, на която „Туин Пийкс” се завръща, вече можем да погледнем и към още едно много очаквано завръщане. Как изглежда агент Дейл Купър днес?

И Дейвид Линч, и Марк Фрост мълчат за това, което ни очаква в новите епизоди.

Голяма част от звездите в оригиналните епизоди се завръщат, с изключение на Джоан Чен, Лара Флин Бойл, Пайпър Лори, Майкъл Онткийн и Ерик Да Ре.

Новият сезон започва на 21 май с двучасов епизод. Предлагаме ви тийзър, с който да надникнем към това, което ни очаква.

 
 

Ексцентричните геймърски играчки

| от Иво Цеков |

За повечето геймъри един приличен компютър и монитор или пък конзола и телевизор са достатъчни, но има и такива, които не са готови да се задоволят с конвенционалните оферти.

Вместо това, те с влажен поглед гледат към най-новите и атрактивни предложения за периферия и аксесоари, които технологичните компании подготвят.

Още в началото на тази година се видя, че отново ни очакват някои страхотни специализирани устройства, насочени към запалените геймъри.

Някои от тях все още са прототипи, докато други съвсем скоро ще са на пазара. И независимо дали сте хардкор играчи, които желаят само най-новата техника, или просто ви е любопитно да видите какви са тенденциите в този сектор – ето 7 ексцентрични продукта, които ще приковат погледа ви.

Текстът е публикуван в webcafe.com

 
 

CHR Седмичен хороскоп: Време за приключване на вредни навици

| от Селена Астро |

Седмичен астрологичен обзор (от 16.01. до 22.01.)

Понеделник и вторник Луната ще преминава през знака Дева. През този период ще сме много практични, взискателни, скептични и обърнати към подробностите.

Този период не е добър за подаването на документи и заявления, както и за явяване на изпити или провеждането на важни разговори, но за сметка на това е идеален за приключване на вредни навици, като тютюнопушене, прекаляване с храна или алкохол, както и за започване на нов спорт или нов по-здравословен режим на хранене.

Пред тези два дни земните знаци Дева, Телец и Козирог, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци е възможно да положат началото на нещо значимо в техния живот и да се отдадат на постигането му, влагайки изключително старание и самодисциплина.
Сряда и четвъртък Луната ще преминава през знака Везни, което й разположение ще направи тези дни добри за активно общуване с другите, обръщане на внимание на любим човек, сключване на сделки и споразумения, решаване на правни въпроси.

Най-добре ще се чувстват през периода въздушните знаци Водолей, Везни и Близнаци, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще получат сериозна похвала или възнаграждение за наскоро положени усилия и благодарение на това ще се почувстват наистина удовлетворени.

Петък, събота и неделя Луната ще се намира в знака Скорпион. Поради тази причина през тези три дни ще сме склонни да изкривяваме и драматизираме нормални житейски ситуации.

Периодът няма да е подходящ за медицински интервенции или стартиране на важни проекти, но за сметка на това е добър за работа с чужди пари, наследства или друг вид семейни въпроси.

Най-напрегнати от това разположение ще бъдат неподвижните знаци Скорпион, Водолей, Лъв и Телец. При тях има риск нещата и в личен и в професионален план по един или друг начин да се объркват, което е възможно доста да ги изнерви и да ги кара да действат или говорят прибързано и това от своя страна ще затрудни общуването им с околните и може да ги вкара в излишни конфликти. Поради тази причина на тях им се препоръчва да използват дните за размисъл и плануване, занимавайки се повече със себе си, отколкото с останалите. Добре би било също така да се постараят да намерят позитивен отдушник на своите емоции, като творчески занимания, разчистване или разместване в жилището или активни спортни активности.

През цялата седмица Венера, планетата на любовта, хармонията и разбирателството ще бъде в съвпад с Нептун, небесното тяло, което отговаря за размиването на границите на егото и жертването му в името на по-голяма цялост и смисъл, за състрадателността и жертвата.
Когато тези две енергии се срещнат е възможно да сме много силно идеалистични по отношение на любовните въпроси и да сме склонни да правим компромиси за важен за нас човек, силно идеализирайки го и жертвайки неща, които са важни за нас.

Добре е през периода да не даваме прибързани обещания и да не се спускаме в не добре преценени любовни авантюри, понеже има риск да ни заблудят или излъжат.

Най-отнесени и романтични се очаква да са водните знаци Рак, Скорпион и Риби, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях са възможни много страстни срещи и наелектризирани любовни обяснения, които силно ще ги развълнуват и ще ги накарат да мечтаят за по нататъшно задълбочаване на отношенията с любимия.

 
 

Bookclub: Откъс от новата книга на Фредерик Бакман

| от chronicle.bg |

Нова книга от шведския писател Фредерик Бакман излиза на българския пазар. Бакман е познат в България с „Човек на име Уве“, „Баба праща поздрави и се извинява“ и „Брит-Мари беше тук“. Броени дни след Коледа на български излезе и новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

Смъртта е единственото нещо, което е сигурно в нашия живот. Въпреки това обикновено за нас е трудно, често дори изглежда невъзможно, да си представим живота след като близък човек си отиде. Загубата на роднина или приятел може да бъде непосилно тежка, особено ако той си отиде внезапно. А колко по-тежка може да бъде, ако знаем, че времето на човека  изтича и обратното броене вече е започнало? Колко воля е нужна, за да запазиш самообладание, когато виждаш как близък човек чезне пред очите ти? Колко сила изисква да сдържаш сълзите си пред този, за когото знаеш, че си отива бавно, но сигурно?

В търсене на отговорите на тези въпроси добре познатият Фредрик Бакман, който се радва на нечуван читателски интерес по целия свят, написва новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

vsqka_sutrin_putqt_kum_doma_cover

Предлагаме ви откъс от новелата:

В края на един живот има болница, в която някой е опънал зелена палатка насред стаята.

В нея се събужда човек. Задъхан и изплашен е, не знае къде се намира. До него седи млад мъж, който прошепва:

– Не се страхувай.

И това ако не е най-хубавата възраст, мисли си стар мъж, щом поглежда внука си. Тогава, когато едно момче е достатъчно голямо, че да разбира как работи светът, но и достатъчно младо, че да отказва да го приеме. Стъпалата на Ноа не докосват земята, когато провесва крака от ръба на пейката, но главата му достига космоса, защото още не е живял толкова дълго, че да позволи на хората да закотвят мислите му за земята. До него седи дядо му, който е нечувано, нечувано стар, разбира се. Толкова стар, че хората вече са се отказали да му натякват да се държи като възрастен. Толкова стар, че вече е твърде късно да порасне.

Тази възраст също не е толкова лоша.

Ноа примигва тежко и сънено към изгрева отвъд площада, където се намира пейката. Не иска да признае пред дядо, че не знае къде са, защото това е тяхната игра: Ноа затваря очи, а дядо го отвежда някъде, където никога не са ходили. Понякога момчето трябва здраво, здраво да стиска очи, докато с дядо сменят четири автобуса в града. Друг път пък дядо го отвежда право в гората зад къщата до езерото. Понякога излизат с лодката и често плават толкова дълго, че Ноа заспива, а когато се отдалечат достатъчно, дядо прошепва „отвори очи“ и Ноа получава карта, компас и задачата да изчисли как да се върнат обратно. Дядо винаги е сигурен, че той ще се справи, защото има две неща, в които вярва непоклатимо: математиката и Ноа.

Когато дядо бил млад, група учени измислили как да пратят трима души на Луната. Именно математиката ги отвела дотам и обратно. Цифрите винаги помагат на човек да намери обратния път.

Но това място няма координати. Не е отбелязано на картата и оттук не минават пътища.

Ноа помни, че днес дядо го помоли да затвори очи. Помни, че се измъкнаха от дядовата къща, и знае, че отидоха до езерото, защото познава всички шумове и песни на водата, независимо дали е с отворени очи, или не. Спомня си мокрите дъски под краката им, когато влязоха в лодката, но нищо повече. Не знае как двамата с дядо са се озовали тук, на пейка до кръгъл площад. Мястото е ново за него, но всичко тук му е познато. Сякаш някой е откраднал всички вещи, с които е израснал, и ги е наредил в нечий чужд дом. Малко по-нататък има бюро, точно като това в кабинета на дядо, с калкулатор и карирана хартия отгоре. Дядо свири някаква тъжна мелодия с уста. Спира за малко, за да прошепне:

– Площадът пак се е смалил през нощта.

После продължава да свири. Момчето го поглежда въпросително и дядо се изненадва, едва сега осъзнавайки, че е казал думите на глас.

– Извинявай, Ноаноа, забравих, че тук мислите се чуват.

Дядо винаги го нарича Ноаноа, защото харесва името на внука си два пъти повече от всички останали имена. Допира ръка до косата на момчето. Не я разрошва, просто отпуска пръстите си върху нея.

– Няма от какво да се страхуваш, Ноаноа.

Под пейката цъфтят зюмбюли. Милион мънички ръце се протягат над стеблата, за да прегърнат слънцето. Момчето ги разпознава – това се цветята на баба и миришат на Коледа. Други деца може би свързват празника с джинджифилови сладки и гльог, но ако някога си имал баба, която обича растения, то твоята Коледа винаги мирише на зюмбюли. Между цветята проблясват парченца стъкло и ключове, сякаш ги е носил в буркан, но се е спънал и го е изпуснал.

– Закъде са всички ключове? – пита момчето.

– Какви ключове? – пита дядо.

Погледът на стария мъж изглежда странно стъклен. Той почуква объркано слепоочията си. Момчето отваря уста, за да каже нещо, но щом го вижда, се спира. Мълчи и прави това, което дядо му го е научил да прави, когато се изгуби: оглежда околностите и търси следи и ориентири. Пейката е обградена от дървета – дядо ги обича, защото на тях не им пука какво мислят хората. Птичи силуети литват от клоните, разпръскват се по небосвода и се отпускат уверено, носени от ветровете. Дракон, зелен и сънен, прекосява площада. В един ъгъл пък спи пингвин, върху чийто корем има малки отпечатъци от длани с цвят на шоколад. До него седи пухкав бухал само с едно око. Ноа си ги спомня, едно време бяха негови. Дядо му подари дракона, когато Ноа беше още бебе, защото баба каза, че не било уместно да се дават плюшени дракони на новородени, а дядо отвърна, че не искал да има уместен внук.

По площада вървят хора, но фигурите им са размазани. Щом момчето опитва да се съсредоточи върху чертите им, те се изплъзват от погледа му като слънчеви лъчи между щори. Един от тях спира и махва на дядо. Дядо отвръща на поздрава и опитва да изглежда уверено.

– Кой е това? – пита момчето.

– Това е…  аз…  не си спомням, Ноаноа. Беше отдавна… струва ми се…

Той млъква, поколебава се, търси нещо в джобовете си.

– Днес не ми даде карта и компас, нищо, на което да разчитам. Не знам как да открия пътя към вкъщи – прошепва Ноа.

– Боя се, че тези неща няма да са ни от полза тук, Ноаноа.

– Къде сме, дядо?

Дядо заплаква, тихо и без сълзи, така че внукът му да не разбере.

– Трудно е да се обясни, Ноаноа. Много, много трудно е да се обясни.