Политическите фалити на банки в България не започват с КТБ и няма да свършат с нея

| от |

Тома Биков, Петте кьошета

 

Аферата с фалита на Корпоративна търговска банка ще занимава българското общество поне още десетилетие. След това ще бъде забравена и ще се припомня само от тесните специалисти като пример за политически възход и политически фалит на една финансова институция. Да бъдат спокойни тези, които днес настояват държавата да плати. Държавата ще плати. Така както винаги е плащала – с парите на хората и за доброто на онези, които измислят една и съща схема и я прилагат през няколко години.

КТБ не е първата политическа банка в България. Със сигурност няма да бъде и последната. Тя е част от една дълга българска традиция и ще заеме своето достойно място сред останалите големи банки, които са извървели същия път през последните над 100 години. За да ни стане ясно, колко е закономерно, това което се случва днес трябва да прочетем невероятната книга на Румен Аврамов „Комуналният капитализъм”. Тя е разказ за стопанската история на България от Освобождението до 1944 година и е пълна с истории, които не само ще ни покажат какво се случва с КТБ, но и как ще приключи скандалът. Защото скандалите в България винаги приключват по един и същи начин – с мълчание, разсеяност и плащане на сметката от тези, които в началото са били най-възмутени. Въпрос на традиция.

Ето една история по този повод. През 1881 година Христо и Коста Армянови основават първото българско кредитно акционерно дружество. През годините финансовата институция се превръща в една от най-влиятелните български банки и става известна под името „Гирдап”. Известността и влиянието на банката не се дължат само на предприемаческите умения на нейните собственици, но и на дълбоките им връзки с Народнолибералната партия. Малко след създаването на „Гирдап” на сцената се появява и нейният основен конкурент Българската търговска банка, която се ръководи от братя Бурови и не крие дълбоките си връзки с Народната партия. Така в продължение на няколко десетилетия българската банкова система функционира в условията на двуполюсен модел, разполовена между две партии и техните банки. Възходите и паденията на двете банки са пряко зависими от това дали техните партии са в управлението или в опозиция.

Големият възход на „Гирдап” идва по време на бурния икономически растеж през първото десетилетие на XX век. През 1912 година тя е третата по големина частна банка след Българската търговса банка и свързаната с Дойче банк Българска кредитна банка. Влиянието на финансовата институция се разширява силно по време на Първата световна война, когато на премиерския стол сяда Васил Радославов. Неколкократният премиер Радославов е в политиката още от Освобождението на България, но това не му пречи в продължение на няколко години да управлява свързаната с „Гирдап” банка „България”. Когато през 1913 година Радославов оглавява последното си правителство започва най-грандиозният възход на „Гирдап”. Банката започва активно да създава акционерни дружества. Огромната част от тях са безперспективни и нямат никаква икономическа логика, освен логиката на близостта си с министър-председателя.

След големия възход обаче идва и големият крах. Проблемите на финансовата империя започват в средата на 1918 година. Тогава идва краят на Първата световна война, а Васил Радославов е изхвърлен завинаги от българската политиката. През 1919 година са проведени показни арести на някои от акционерите на банката, но въпреки това тя оцелява. Големият удар върху нея идва през 1922 година, когато Българска народна банка закрива сметката на „Гирдап“. Това предизвиква масова паника сред вложителите. Правителството заплашва с отчуждаване по занижена стойност сградата на банката на улица „Славянска”  в София, в която наемател е Министерството на финансите. Тези заплахи допълнително увеличават напрежението и поставят банката пред фалит. До началото на следващата година, заради предизвиканата паника, са изтеглени депозити за 38 милиона лева, а много полици на нейни длъжници, включително на участници в ръководството на самата банка, са протестирани.По това време БНБ, най-големият кредитор на „Гирдап“, заема позиция срещу обявяването на банката в несъстоятелност и започналото производство е прекратено. Две години по-късно БНБ променя позицията си и на 3 февруари 1925 година Русенския окръжен съд обявява „Гирдап“ в несъстоятелност, а мажоритарните й собственици Бончо Боев, Иван Ковачев и Никола Ковачев са арестувани.

След фалита на „Гирдап” е установено, че основната причина за края й е нейното лошо управление, което винаги се осъществява в условията на тежък конфликт на интереси. Непосредствено преди фалита половината активи на банката представляват заеми, отпуснати на нейни акционери и служители, членове на управителните ѝ органи и политици от радославистката коалиция. Само семейството на Ковачеви и Бончо Боев дължат една трета от всички активи. В основната си част тези вътрешни заеми са обезпечени с акции на предприятия, също свързани с „Гирдап“, като Българска македонска банка, Горска търговска банка и Банка „България“. В нарушение на закона са приемани като залог дори акции от самата банка „Гирдап“. След края на войната тези обезпечения рязко губят стойността си. Така активите на банковия клон в София в размер на 67 милиона лева са обезпечени с акции с номинал 24 милиона лева, чиято пазарна стойност през 1924 година остава едва 1 милион лева. След фалита сагата с процедурите по ликвидацията и разпределянето на активите на банката се проточва до края на 30-те години. Огромна роля в аферата играе БНБ, която заради политическата конюнктура в продължение на десетилетия си затваря очите за порочните практики на ръководството на банката.

Това е историята на „Гирдап”. Тази история се повтаря периодично и удивително еднакво през известни периоди от време в цялата ни следосвобожденска история. Тя ще се повтори и в края на миналия век, когато само за няколко години, отново заради политическата конюнктура и благодарение на широко затворените очи на БНБ, се появиха десетки банки, които за удивително кратко време изживяха своите политически възходи и падения. Банковата криза от началото на прехода остави у нас само неприятно усещане и чувство за ограбеност. Така както се е случило след фалита на „Гирдап” и така както ще се случи с аферата „КТБ”.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

„Бързи и яростни“ с възможен спиноф

| от chronicle.bg |

Universal празнува още един успех с „Бързи и яростни 8″. Франчайзът обаче е толкова налят с силни актьори, че става задушно. Усещайки възможност за печалба, студиото може би ще пусне Люк Хобс (Дуейн Джонсън) и Декард Шоу (Джейсън Стейтъм) по собствен филмов път. Героите на Скалата и Стейтъм станаха доста популярни, дори се конкурират с Дом (Вин Дизел) и останалите от семейството.

Феновете искат подобен спиноф още от „Бързи и яростни 5″, но след последния филм тази вероятност сякаш намаля. Очертаваше се Хобс да стане баща и да си остане вкъщи. Плановете обаче се чертаят в посока филм.

Всъщност, и трети доста изненадващ герой от поредица може да участва в спинофа: самата Сайфър, Шарлиз Терон.

Чарлийз Терон, Шарлиз Терон

Химията между Джонсън и Стейтъм е невероятна. Голям плюс е, че двамата могат да преминат от екшън роля към комедия рязко, неочаквано и доста успешно. Тази комбинация, заедно със студената сериозност на Терон, може да донесе сериозно вълнение.

Има няколко неща, които трябва да се. Евентуалния филм ще отвори пространство за един милион въпроси. Ще участват ли в „Бързи и яростни 9″? Ще има ли нещо общо с действието на поредицата или ще си е отделен, самостоятелен филм? Сега ли ще бъде пуснат или когато серията свърши с „Бързи и яростни 10″? Сайфър ли ще е лошият герой или тримата заедно ще се борят срещу по-голямо зло? Ще видим.

Трйлър на „Бързи и яростни 8″:

 

 
 

Дъщерята на Еминем порасна

| от chronicle.bg |

За първи път чухме за Хейли Скот през 2002 година, когато татко й пусна „Hailie’s Song“. В нея Еминем обяснява как тя е дала смисъл и стойност на живота му и колко се гордее, че е неин баща. Тогава тя беше едва на 7.

В песента осен любовта към дъщеря си, Еминем изразява и омразата към майка й – Кимбърли Ан Скот или накратко Ким.

Въпреки, че знаем за Хейли още от началото на рап кариерата на баща й, тя води изключително личен живот. До скоро – когато реши да се появи в социалните мрежи.

Еминем и майката на Хейли – Ким, се запознават в гимназията. През 1999 година се женят, 4 години след като се ражда дъщеричката им. През 2001 обаче семейството се развежда. Горе-долу по това време Маршал получава обвинения, че текстовете на песните му са агресивни към жените, и в частност към Ким, която той твърди, че ще убие. Да не говорим, че по същото време рапърът трябва да се справя и със зависимостта си.

През 2006 година Еминем и Ким се женят отново, но и се развеждат отново само след няколко месеца. До 2010 година успяват да се помирят, а 4 години по-късно в песента си „Headlights“ той й се извинява публично и казва, че я обича. В момента двамата продължават да са разделени.

Това идва да ни покаже колко трудно детство е имала Хейли. Днес тя е на 21 години и най-накрая е смятана за възрастен от законите на САЩ. Акаунтът й в Instagram е на около 6 месеца, но напоследък тя започна да поства в него все повече и повече снимки.

Какво знаем за нея можете да видите в галерията ни.

 
 

180 милиона долара, ако се ожените за дъщерята на милиардер

| от chronicle.bg |

Всичко започва през 2012 година, когато бащата на Джиджи предлага 65 милиона долара на мъжът, който ще вземе ръката на дъщеря му.

По това време тя излиза с партньорката си Шан Ийв от 9 години и двете започват да мислят за брак.

Да, Джиджи е лесбийка и въобще не се интересува от мъже. С Шан Ийв са в перфектни и щастливи отношения. Баща й Сесил Чао Зе-цунг отказва да я приеме такава, каквато е.

Джиджи написва писмо на баща си, което стига дори до вестниците.

„Скъпи тате,“ пише тя, „Подвела съм те да мислиш, че бих могла да имам и други опции. Разбирам, че за теб е трудно да си представиш как бих мога да бъда интимно привлечена от друга жена; аз също не мога да си го обясня. Просто се случи – мирно и нежно. И сега след толкова години, ние двете продължаваме да се обичаме.“

„Не искам от теб да сте най-добри приятели. Искам обаче да я приемаш като нормално човешко същество и да не се плашиш от нея. Разбирам, че е трудно да приемеш истината. Самата аз прекарах много време търсейки себе си, кое е важно за мен, кого обичам и как да живея по най-добрия начин.“

„Гордея се с живота си и не бих избрала друг начин да го живея. Съжалявам, че съм те подвела да мислиш, че съм в лесбийска връзка, само защото няма добри, подходящи мъже в Хонконг. В Хонконг има изобилие на добри мъже – те просто не са за мен.“

Доста силно послание, но от Сесил Чао така и няма отговор.

За него е известно, че притежава старомодни и консервативни убеждения. Въпреки това той има деца от 3 различни жени.