Политическите фалити на банки в България не започват с КТБ и няма да свършат с нея

| от |

Тома Биков, Петте кьошета

 

Аферата с фалита на Корпоративна търговска банка ще занимава българското общество поне още десетилетие. След това ще бъде забравена и ще се припомня само от тесните специалисти като пример за политически възход и политически фалит на една финансова институция. Да бъдат спокойни тези, които днес настояват държавата да плати. Държавата ще плати. Така както винаги е плащала – с парите на хората и за доброто на онези, които измислят една и съща схема и я прилагат през няколко години.

КТБ не е първата политическа банка в България. Със сигурност няма да бъде и последната. Тя е част от една дълга българска традиция и ще заеме своето достойно място сред останалите големи банки, които са извървели същия път през последните над 100 години. За да ни стане ясно, колко е закономерно, това което се случва днес трябва да прочетем невероятната книга на Румен Аврамов „Комуналният капитализъм”. Тя е разказ за стопанската история на България от Освобождението до 1944 година и е пълна с истории, които не само ще ни покажат какво се случва с КТБ, но и как ще приключи скандалът. Защото скандалите в България винаги приключват по един и същи начин – с мълчание, разсеяност и плащане на сметката от тези, които в началото са били най-възмутени. Въпрос на традиция.

Ето една история по този повод. През 1881 година Христо и Коста Армянови основават първото българско кредитно акционерно дружество. През годините финансовата институция се превръща в една от най-влиятелните български банки и става известна под името „Гирдап”. Известността и влиянието на банката не се дължат само на предприемаческите умения на нейните собственици, но и на дълбоките им връзки с Народнолибералната партия. Малко след създаването на „Гирдап” на сцената се появява и нейният основен конкурент Българската търговска банка, която се ръководи от братя Бурови и не крие дълбоките си връзки с Народната партия. Така в продължение на няколко десетилетия българската банкова система функционира в условията на двуполюсен модел, разполовена между две партии и техните банки. Възходите и паденията на двете банки са пряко зависими от това дали техните партии са в управлението или в опозиция.

Големият възход на „Гирдап” идва по време на бурния икономически растеж през първото десетилетие на XX век. През 1912 година тя е третата по големина частна банка след Българската търговса банка и свързаната с Дойче банк Българска кредитна банка. Влиянието на финансовата институция се разширява силно по време на Първата световна война, когато на премиерския стол сяда Васил Радославов. Неколкократният премиер Радославов е в политиката още от Освобождението на България, но това не му пречи в продължение на няколко години да управлява свързаната с „Гирдап” банка „България”. Когато през 1913 година Радославов оглавява последното си правителство започва най-грандиозният възход на „Гирдап”. Банката започва активно да създава акционерни дружества. Огромната част от тях са безперспективни и нямат никаква икономическа логика, освен логиката на близостта си с министър-председателя.

След големия възход обаче идва и големият крах. Проблемите на финансовата империя започват в средата на 1918 година. Тогава идва краят на Първата световна война, а Васил Радославов е изхвърлен завинаги от българската политиката. През 1919 година са проведени показни арести на някои от акционерите на банката, но въпреки това тя оцелява. Големият удар върху нея идва през 1922 година, когато Българска народна банка закрива сметката на „Гирдап“. Това предизвиква масова паника сред вложителите. Правителството заплашва с отчуждаване по занижена стойност сградата на банката на улица „Славянска”  в София, в която наемател е Министерството на финансите. Тези заплахи допълнително увеличават напрежението и поставят банката пред фалит. До началото на следващата година, заради предизвиканата паника, са изтеглени депозити за 38 милиона лева, а много полици на нейни длъжници, включително на участници в ръководството на самата банка, са протестирани.По това време БНБ, най-големият кредитор на „Гирдап“, заема позиция срещу обявяването на банката в несъстоятелност и започналото производство е прекратено. Две години по-късно БНБ променя позицията си и на 3 февруари 1925 година Русенския окръжен съд обявява „Гирдап“ в несъстоятелност, а мажоритарните й собственици Бончо Боев, Иван Ковачев и Никола Ковачев са арестувани.

След фалита на „Гирдап” е установено, че основната причина за края й е нейното лошо управление, което винаги се осъществява в условията на тежък конфликт на интереси. Непосредствено преди фалита половината активи на банката представляват заеми, отпуснати на нейни акционери и служители, членове на управителните ѝ органи и политици от радославистката коалиция. Само семейството на Ковачеви и Бончо Боев дължат една трета от всички активи. В основната си част тези вътрешни заеми са обезпечени с акции на предприятия, също свързани с „Гирдап“, като Българска македонска банка, Горска търговска банка и Банка „България“. В нарушение на закона са приемани като залог дори акции от самата банка „Гирдап“. След края на войната тези обезпечения рязко губят стойността си. Така активите на банковия клон в София в размер на 67 милиона лева са обезпечени с акции с номинал 24 милиона лева, чиято пазарна стойност през 1924 година остава едва 1 милион лева. След фалита сагата с процедурите по ликвидацията и разпределянето на активите на банката се проточва до края на 30-те години. Огромна роля в аферата играе БНБ, която заради политическата конюнктура в продължение на десетилетия си затваря очите за порочните практики на ръководството на банката.

Това е историята на „Гирдап”. Тази история се повтаря периодично и удивително еднакво през известни периоди от време в цялата ни следосвобожденска история. Тя ще се повтори и в края на миналия век, когато само за няколко години, отново заради политическата конюнктура и благодарение на широко затворените очи на БНБ, се появиха десетки банки, които за удивително кратко време изживяха своите политически възходи и падения. Банковата криза от началото на прехода остави у нас само неприятно усещане и чувство за ограбеност. Така както се е случило след фалита на „Гирдап” и така както ще се случи с аферата „КТБ”.

 
 

Когато звездите бомбят снимки

| от chronicle.bg |

Фотобомбите представляват накратко следното – когато човек влезе в кадъра при снимката на друг.

Винаги се получава смешно, но е най-забавно, когато фотобомби правят звездите.

Предлагаме ви в галерията списък със снимки на знаменитости, които „случайно“ се приплъзват в кадъра на друг.

Сред тях можете да видите бивш президент, британската кралица и много актьори и актриси.

 

 
 

Skeptics in the Pub, Изкуствен интелект: Презареждане

| от chronicle.bg |

Chronicle.bg започва партньорство с ентусиастите от Skeptics in the Pub. Всичко най-интересно преди и след събитията на Ratio.bg може да четете тук или на сайта им.

Още от създаването си първите компютри започват да поемат задачи, дотогава изискващи човешки интелект. Прогресът е бърз: през втората половина на XX век се появяват първите невронни мрежи, ботове за разговори, програми, играещи шах, експертни системи, и изглежда, че всеки момент ще бъде създаден изкуствен интелект, съизмерим по възможности с човешкия.

Постепенно става ясно, че всяка от тези технологии е ограничена. Компютрите продължават да правят това, което им кажем, а не това, което имаме предвид. Помага и променливото разбиране на хората за изкуствен интелект: обикновено така биват наричани задачите, с които компютрите все още не се справят. В края на 80-те години финансирането на изследвания намалява драстично, преди да избухне отново преди няколко години, вече включващо обработка на данни в големи размери и комерсиални приложения като автономни коли.

Това възраждане обещава да промени цивилизацията ни из основи. Какви са приложенията днес и какво ще се случи в бъдеще.

На предстоящото събитие от серията Skeptics in the Pub ще се проведе на 23 март (четвъртък) от 19:30 часа в Carrusel Club (ул. Г. С. Раковски №108) ще се обсъждат:

  • как се вдъхновяваме от биологичните мозъци за да строим изкуствен интелект;
  • дисекция на електронен мозък – какво се случва вътре в изкуствения интелект;
  • възможен ли е общ изкуствен интелект и ако да – дали ще ни вземе работата или убие първо.

За лекторите:

По темата за изкуствения интелект ще говорят Никола Тошев и Константин Василев. Двамата са участвали в изграждането на софтуерната компания WizCom, по-късно закупена от VMWare. Днес Константин се занимава с мобилни апликации и игри, а Никола съосновава Sciant и развива machine learning в компанията.

За Skeptics in the Pub:

Skeptics in the Pub е неформално събитие, създадено, за да среща хора, които се интересуват от наука и критично мислене. Форматът е прост – в началото лектор говори по предварително подготвена тема, а след това е време за въпроси и свободни разговори между всички присъстващи. Под името Skeptics in the Pub вече се организират събития в повече от 20 европейски държави, a България се присъединява към списъка през септември 2014. Досега са проведени над 15 събития с около 100 гости на всяко от тях. Skeptics in the Pub се организира всеки месец от екипа на Ratio – повече за предстоящите събития може да видите на сайта.

 
 

Плажовете, за които си мечтаем

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни настъпи астрономическата пролет, а след броени часове ще преминем към лятното часово време. Всичко това просто ни подсказва едно – сезонът „Отслабвам за лятото“ е приключен и отстъпва място на „Отслабвам за Коледа“.

Започваме да броим дните до момента, в който ще легнем на шезлонга с коктейл в ръка, пред нас прозрачно синьото море ще се слива с небето, а горещ бял пясък ще гали стъпалата ни.

Тъй и тъй е ден за размисъл, защо пък да не изберем плажа – мечта за следващата морска ваканция. Нашите предложения – в галерията горе.

 
 

Bulgaria Air със 72-часови оферти на самолетни билети до 1 април

| от chronicle.bg |

Bulgaria Air пуска промоционални самолетни билети от днес до 1 април включително.

Компанията предлага ниски цени за еднопосочни билети до Амстердам, Франкфурт, Берлин и Лондон. За всяка дестинация те ще са в продажба по 72 часа.

От 22 март до 24 март всеки може да резервира билет от София до Амстердам за 79 евро и може да пътува с него до 30 април.

Три дни след първата оферта, започват други две 72-часови промоции. Само между 27 и 29 март еднопосочните билети от София до Берлин ще бъдат на крайна цена от 49 евро, а тези до Франкфурт ще струват 69 евро. Пътниците ще могат да ги използват до 30 април.

Последната част от кампанията ще стартира на 30 март и ще е активна до 1 април включително. В този период Bulgaria Air ще предлага еднопосочни самолетни билети от София до Лондон само за 69 евро. Пасажерите трябва да ги използват до 30 април.

Цените на промоционалните билети са същите и за пътуване от съответния европейски град до София. Те са подходящи за кратки екскурзии или бизнес пътувания, тъй като в стойността им се включва 1 бр. ръчен багаж до 10 кг. Чекиран багаж може да бъде закупен само срещу 20 евро в посока. Традиционно в цените се включват и всички летищни такси, кетъринг на борда, избор на място в самолета и чек ин.