Подценената руска заплаха

| от |

Автор: Георги Папакочев (http://www.papakotchev.com/)

RUSSIANSOLDIERSOCKS

В започналите в Естония  международни военни учения „Пролетна буря“ , които ще продължат до 23 май, участват рекорден брой подразделения на НАТО от Великобритания, Полша, Латвия, Литва и САЩ. По-късно в маневрите ще се присъединят ракетни зенитни части от Белгия и група специалисти по киберзащита от Франция. Ученията на Алианса в района на Балтийско море стартираха след като на 4 май над небето на Крим прелетяха десетки руски тежки свръхзвукови бомбардировачи и военнотранспортни самолети, както и самолети-цистерни и изтребители МиГ-29. Според жители на анексирания полуостров самолетите са преминали на малка височина, а някои дори  са презареждали във въздуха. Очевидно военното противопоставяне между Русия и НАТО около Украйна ескалира с всички възможни последствия от една нова студена война, която неизбежно би следвало да постави сигурността на страните от Черноморския регион в качествено нов и опасен военно-политически кризисен режим.

Слабостта на силата?

Редица експерти все по-често си задават въпроса защо руският президент Путин се реши да предизвика кризата тъкмо сега? Според Алекс Алексиев, дългогодишен експерт в американската корпорация RAND   и научен сътрудник в института „Хъдсън“, причините са две. Едната е в усещането на Путин, че Западът на този етап е „изключително слаб, нерешителен и се ръководи от хора, които ако не некомпетентни, поне не са в състояние да защитават неговите интереси“. Другата причина се корени в осъзнатата от руския президент реалност, че Русия вече се намира в много тежка икономическа криза. Алексиев припомня, че след разпада на Съветската империя, в Западна Европа и САЩ са прогнозирали, че на Стария континент вече никога не може да избухне война и поради това са пренебрегнали необходимостта от постоянно поддържане на военния си потенциал, както и са редуцирали „катастрофално“, по неговите думи,  разходите за отбрана. Дори повече. Анализаторът прогнозира, че ако военните разходи на САЩ от сегашните 4.5 на сто от БВП на страната се намалят до очакваните 2.9 на сто, през 2017 година военната мощ на САЩ ще спадне до капацитета на страната в навечерието на Втората световна война, когато Хитлер си е въобразил, че Америка е с „глинени крака“ и не може да е военен е фактор. „Демонстрираната слабост обикновено струва страшно скъпо“, обобщава Алексиев.

Русия във военния покер

В края на април Германия рязко прекрати износа на оръжие и технологии за Русия, като нареди на отбранителния си концерн „Райнметал“ да спре доставките на бойна симулационна техника за Москва. Причина за тези действия бяха острите питания в Бундестага за характера на военното сътрудничество с Москва. Подобни въпроси започнаха да се появяват и в сериозния американски печат, който точно констатира изненадата на Вашингтон от усъвършенстваната координация, подготовка и  модерното въоръжение на руските въоръжени сили при осъществяване на операцията по анексирането на Крим. За разлика от американския държавен секретар Джон Кери, който в началото на кризата възкликна, че „поведението на Москва напомня модела от 19 век“, американските експерти са достигнали до  съвсем различни изводи. Както отбеляза в. Ню Йорк таймс, позовавайки се на военни анализатори, руската армия „сръчно е използувала съвременна тактика от 21 век, съчетала в себе си методите на кибервойна, енергична информационна кампания и използуване на отлично подготвени войски за специални операции“. Вестникът дори цитира оценката на доскорошния оперативен командващ силите на НАТО адмирал Джеймс Ставридис, който казва, че в Крим „Те /руснаците/ изиграха  картите си с финес“.

НАТО пред екзистенциални решения

Влиятелният американски сайт The Daily Beast стигна дори по-далеч, като оцени акцията на руските специални части /„спецназ“/ в Крим като „истински шок за западните военни“. В неотдавнашно интервю командващият силите на НАТО ген. Филип Бриидлъв поясни с изненада, че руснаците са успяли да „изключат комуникациите на украинските въоръжени сили в Крим от тяхното командване и контрол в Киев“, а в последствие стана ясно, в хода на операцията по анексирането специалните руски части са прекъснали телефонните връзки, заглушили са другите видове комуникации и по този начин са изолирали напълно украинските части в Крим.

Окончателните изводи на военните експерти от НАТО за реалния потенциал на руската армия тепърва предстоят, но отсега е ясно, че военната стратегия на НАТО и най-вече на САЩ, е изправена пред неизбежна и пълна ревизия. Просто демонстрираната в Украйна заплаха на Русия е много по-сериозна, отколкото е била възприемана досега. Всяко подценяване на геополитическите и военно-стратегически амбиции на Москва би могло да доведе до неподозирано тежки и необратими последици за европейската и световна сигурност. Затова демонстрирането на слабост и нерешителност от страна на съюзниците от НАТО носи сериозни рискове – не само за държавите от източния фланг на Алианса, сред които е и България,  но и за неговото собствено бъдеще.

 
 
Слави Трифонов, цензура

Цен*ура

Няма да повярвате на колко години са!

| от chronicle.bg |

Холивуд винаги е 21 години! Или поне така изглежда – след операции, грим, тренировки и алхимия. Ето няколко звезди с постоянен брой свещи върху тортата.

Но на колко години са всъщност едни от най-големите актриси в света? Не е прилично да се питата такива неща, разбира се. Те обаче вкарват достатъчно усилия, за да не се притесняват, когато ги питат така.

И така – едни от най-младоликите на екрана. Или поне част от тях . Галерията ни съдържа само жени, които ще ви очароват и изненадат. Често това, което ни подмладява най-много, е щастието!

 
 

Помните ли тези сериали? А бихте ли ги гледали пак?

| от chronicle.bg |

В последните години телевизията направи бум в създаването на сериали.

Епизодите не отстъпват по качество на многомилиардни холивудски продукции, а зрителите им се умножават.

Имаше обаче и друго време в телевизионната история – времето на ситкомите.

Не че сега няма комедийни сериали като The Big Bang Theory („Теория за Големия взрив“). Преди 10-20 години обаче всички теми можеха да бъдат поставени на малкия екран през епизоди.

Повечето от тях днес изглеждат архаични и малко странни. Макар че наскоро стана ясно, че ще има нови епизоди от „Уил и Грейс“, колко от вас биха седнали да гледат сериала днес и то – след „Как се запознах с майка ви“ и „Модерно семейство“, които по съвсем различен начин гледат и на странните семейства, и на приятелствата.

Предлагаме ви в галерията списък със ситкоми, които може би не бихте гледали днес. Все пак обаче се надяваме, че помните поне най-знаковите от тях.

 
 

Suzuki Ignis: от града, през неолита, до Възраждането

| от |

На пръв поглед Suzuki Ignis попада в спорно добрата категория „симпатичен автомобил“.

Това може да не звучи обидно, но представете си цял живот да ви наричат „симпатичен“. Нито един път „красив“, нито един път „уникален“, нито един път „превъзходен“. Самочувствието ви едва ли ще хвърчи в облаците.

Затова подхождам към Suzuki Ignis с амбицията да видя този автомобил отвъд симпатичното. Персоналната ми симпатия се ражда от визуалната му прилика с първия ми автомобил, ексцентрична Mazda Demio, и от особено приплеснатата задница. Само японци могат да създадат такава задница, в това няма съмнение.

Докато се отправям към центъра на София, веднага става ясно, че шофирам един много сгоден градски автомобил.

Градското шофиране е удоволствие – нещо, което редовните шофьори знаем, че в последно време е сериозно предизвикателство. Задръстванията и малоумните шофьори са си факт, но когато човек се сблъсква с тях зад стъклото на един приятен, елегантен интериор, всичко се понася по-лесно.

интериор, кола

 Другото градско достойнство на Ignis е паркирането.

Едно време се чудех как така 10-годишни деца шофират гаргантюански пикапи в американските филми, докато не установих, че в Щатите почти всички коли са автоматик. По същия начин смятам, че и второкласник може ловко да маневрира с Ignis, заради добрата задна камера за ясна видимост и габаритите, които позволяват вмъкване на изключително тесни места. Дължината му е 3,7 метра, а радиусът на завиване е само 4,7 м, което го прави изключително маневрен.

Ловко вкарвам Игнасио между два спрели гиганта на улица „Париж“. След час в офиса се връщам в него, за да потегля към избраната дестинация.

Необходимо е да спомена, че въпросната дестинация е малко особена. Тръгваме към неолитно селище „Тополница“, което се намира до известното с европейския си вид село Чавдар. По пътя става ясно, че управлението на Игнасио се случва с лекота – както на пътя, така и извън него. За това ще стане дума по-късно.

Поведението му на асфалта е достатъчно стабилно и сигурно, за да го класира като удачен избор за дълго извънградско пътуване.

Много полезно допълнение са системата за предупреждение за напускане на лентата и класическия автопилот. Завоите на Гълъбец, които обичайно предизвикват стомаха ми да се свие като ощипан таралеж, се понасят доста прилично. Пъргаво, с изобилие от пасивни и активни елементи за сигурност, шофирането на Ignis става все по-увличащо.

кола, сузуки

Когато стигаме до мястото, където ще спим, изживявам лек шок. Подготвена съм за неолитните условия, но съм пропуснала, че колибата ни има един метър свободно преминаващ вятър между покрива и наровете, одрани котки по столчетата и тоалетна – клекало на километър и половина. Оставяме Игнасио да червенее красиво на хълма на неолитното селище, малко под параклиса, и се опитваме да се приспособим към къщата ни за вечерта. Пропуснах да спомена, че денят е рожденият ден на съпруга ми и съм решила, че ще му спретна хипервълнуваща изненада, за която той по пътя закачливо пита да не би да съм решила да спим в някоя плевня. Е, да. Понякога шегата е вярна.

IMG_5994

Към 11 ч. вечерта установяваме, че единственото живо същество в радиус от 10 км, е автомобилът, а когато лягаме на наровете, романтиката бързо бива поставена под въпрос заради ураганния вятър, който блъска главите ни в сламата.

След бърза преценка на ситуацията с огромно облекчение и с обещание, че ще се върнем в „Тополница“ през лятото с компания, потегляме към Копривщица. Тук трябва да споменем, че на вратите на Ignis гордо стои надписа Made in Japan – гарант за високо качество, а моделът има 5 звезди за безопасност от Euro NCAP. Таблото е изключително опростено, което ми харесва, тъй като се изпотявам от вида на твърде много копчета, а големият сензорен дисплей по средата е доста приятен.

Докато се движим към Копривщица по тъмно, слушаме саундтрака на „Twin Peaks“.

Леко се вкарваме във филма, очаквайки вместо надписа „Копривщица“ някак да видим табелата от шапката на сериала.

Докато луната се показва иззад облак на Audrey`s Dance, стигаме до меката на българското гостоприемство в най-чистия му вид, паркираме (разбира се, безпроблемно) Игнасио на една от тесните улички и отиваме да празнуваме рожден ден в „Дедо Либен“, където местни хора пеят народни песни и танцуват хора, демонстрирайки толкова естествен патриотизъм, че биха засрамили всеки наричащ себе си „патриот“ в политиката и извън нея.

сузуки

Нощта преваля и слънцето се хързулва над Копривщенските поляни, в двора на хазяите ни тича пекинез, спали сме на вятър под 120м/сек и светът е чудесен. Предимно защото днес ще тестваме офроуд възможностите на Ignis. Казват, че са подходящи за лека разходка „по нивата“ и за живущи в ниско-планински квартали през зимата, но някак имам чувството, че малкият може повече.

Изкарвам го на въпросните поляни.

Оказва се, че благодарение на високия просвет, Игнасио може почти безпроблемно да се придвижва по леко пресечен терен, включително пасбищна нива.

сузуки

Асистентът при спускане и потегляне при наклон помага за офроуд частта и с ръка на сърцето мога да кажа, че Ignis може да накара повече от половината кросоувъри, които са два сегмента над него да се червят от срам.

сузуки

Кросоувър дизайн, дръзки дизайнерски решения (ама наистина, погледнете тази задница) и ниско тегло, Ignis е завидно добър градски автомобил с „още нещо“. Той не претендира за някакви изключително-невероятно-мега-гига-хипер качества, но е чаровен и комфортен градски пичага с опция да отведе неговия шофьор – вероятно също градски пичага, извън града и извън пътя.

IMG_6012

Когато го връщам в шоурума на Сузуки, се случва немислимото – изгубвам се в София.

Все пак съм жена. Навигацията, която до този момент винаги съм възприемала като най-ненужната джаджа, която може да съществува под слънцето, се оказва спасителен инструмент, който ме отвежда до желаната дестинация, и то през място, до което не бих отишла по друг повод – столичният квартал „Христо Ботев“, където по стените на постройките има надписи като „Мангал рапер“, а аз шофирам по улица „Мими Балканска“.

сузуки

Връщам Ignis с кал по стените и гумите и леко погалвам трите дизайнерски резки до страничното огледало, които ми напомнят за началото на „Джурасик парк“ . Ще се видим отново.

 
 

Най-добрите корици на албуми на Марая Кери

| от chronicle.bg |

Днес една от емблематичните певици на нашето време, Марая Кери, навършва 47 години – достойна възраст, зад която стоят много неща.

След дебюта си през 1990г Марая Кери става първата певица, която оглавява американската класация Billboard Hot 100 със своите сингли пет поредни пъти.

След брака си с президента на Колумбия Рекърдс Томи Мотола през 1993.  тя утвърждава позициите си на най-успешната певица на компанията. Според списание Billboard  тя е най-успешният изпълнител на десетилетието в САЩ.

След развода си с Томи Мотола тя решава сама да поеме контрол върху имиджа и музиката си, включвайки елементи на хип хоп в песните си. Популярността ѝ спада, а по-късно напуска Колумбия Рекърдс.

Марая изживява тежко тези събития емоционално и физически. Друг удар за певицата е неуспехът на филма и новия ѝ албум, носещи името Glitter. През 2002г. тя подписва договор с Айлънд Рекърдс и през 2005г. отново си възвръща челните места в поп музиката.

През 2000г. на церемонията по връчването на Световните музикални награди Марая Кери е обявена за певицата с най-много музикални продажби за хилядолетието. Тя има най-много сингли, оглавили първите места на класациите – 18. Тя е носител на 5 награди Грами, освен това е единственият изпълнител с шестнадесет статуетки от Световните музикални награди.

Марая Кери притежава петоктавен диапазон.

И независимо от приказките, които се говорят по адрес на визията и личния й живот, тя е събитие в историята на музиката.

И ви черпим с 10 нейни корици, в които си заслужава да изплакнете понеделнишките си очи.