По време на полет няма кога да мислиш за страха

| от |

Василен Димитров

Майсторът на адреналиновите скокове Тодор Спасов е познат по цял свят със скоковете си от 30-метрови скали, мостове, кули и от хеликоптер.

От години българските треньори по скокове във вода майтапят възпитаниците си, че ако тренират яко, дори ще им напълнят… басейна. Около 60 състезатели се опитват предимно с подготовка на „сухо“ да съхранят спорта. През зимния период, тъй като не разполагат със закрит басейн с кула от 1997 г., те тренират в гимнастически зали. Звездите в момента са тийнейджъри – възпитаниците на Георги Чобанов Боян Савов и Богомил Койнашки.
При подобни условия като елитен състезател се изгради и Тодор Спасов. За любителите на този красив спорт той е познат по цял свят със скоковете си от 30-метрови скали, мостове, кули, от хеликоптер… 36-годишният софиянец проби до веригата „Red Bull Cliff Diving“, а през август стана първият българин, участвал в историческото дебютно издание на Световна купа по височинни скокове под егидата на ФИНА (Международната федерация по плувни спортове) в руския град Казан. Надпреварата се състоя от 27-метрова платформа, издигната в историческата част на левия бряг на река Казанка.

– Г-н Спасов, що за хора са скачачите от високи платформи и скали?
– Ентусиасти, както всички запалени по спорта. Височинните скачачи са свободни и весели хора, които постоянно търсят красиви места с добри условия за скокове. Те са предпазливи. Винаги пресмятат вариантите за опасност, преценяват дали си заслужава изпълнението или рискът е твърде голям.
– Каква е разликата между адреналиновите скокове и олимпийските?
– Всеки височинен скачач е започнал с традиционните скокове, които са му дали базата и техниката. При 10 м кула полетът е не повече от 1,5 секунди, но при 28 метра кула вече става 3 секунди и позволява да бъдат извършени повече салта и винтове във въздуха и да бъде показана смяната на различни позиции. Поради височината скоростта на приземяване във водата е много по-голяма, а при лошо приводняване контузиите са тежки.
– От какъв терен скачането е най-страшно?
– Всеки терен крие опасности. Страхът идва най-вече от височината. Дълбочината на водата също е от голямо значение. Фактори са силата, времето, вятърът, скалите… Това е причината винаги да бъдем в позицията на малки компютри, пресмятащи вариантите преди опита. Да преценим, ако се стигне до скок, колко мощна трябва да бъде засилката, какъв да е контролът над тялото във въздуха.
– Как се абстрахирате от страха по време на полет?
– По време на полета нямам много време да се абстрахирам, защото всичко става автоматично в главата. Но по-голяма част от огромния стрес идва преди отскока, в който всички части на тялото казват да не го правиш. И все пак отскачаш. При всеки височинен скок има страх, но и всякаква липса на подценяване. Дори и при най-елементарния скок можеш да се нараниш лошо и да загинеш.
– Какви мисли ви минават през главата, докато летите към водата?
– Ха-ха, няма мисли, които да те тормозят. Тренирам тялото си да научи спонтанно движенията и позициите във въздуха, за да направя добрия скок. Най-важното е да пребориш страха.
– Разубеждават ли ви да скачате?
– Състезателите сме конкуренти, но и колеги. Винаги се следим един друг кой как скача. Дали ще направи нов скок, как се е подготвил за него. Ако видим, че някой не е готов психически, че прекалено много го е страх или започва да се паникьосва, се опитваме да го спрем. Да му говорим, да го убеждаваме, че днес не е денят.
– Прави впечатление, че всички конкуренти искрено се радват на успеха на съперника.
– Всички в състезателната група сме като членове на едно малко семейство. По време на надпревара не се състезавам с другите участници, а със себе си. Просто всеки изпитва крайния предел на възможностите си. Стремим се да докажем себе си – колко далеч можем да стигнем. Естествено, старая се да направя красиви скокове за перфектното класиране.
– Кой от световния елит е най-големият чешит?
– Всички сме чешити, но мога да кажа, че сме сплотени и после винаги сме заедно за купона. А скачачите определено знаем как да се забавляваме.
– Специалните ви умения отвориха ли път за киното? Все пак е налице примерът със звездата от „Транспортер“, „Гепи“ и „Непобедимите“ Джейсъм Стейтъм, който е бивш ас от представителния отбор на Великобритания?
– Още не съм участвал във филми с каскади. Снимал съм реклами като височинен скачач, но мои приятели са се състезавали със Стейтъм, докато е бил национал на Англия.
– Бяхте първият българин, участвал в Световна купа под шапката на ФИНА. Доволен ли сте от представянето си?
– Доволен съм, че минах първата пресявка в битка, в която участва целият световен елит. Световната купа в Казан беше ново начало за височинните скокове. Изпълнението на скоковете ми във въздуха беше добро, но ми липсваше доброто приводняване, на което трябва да наблегна сериозно.
– Как протече програмата ви после?
– Върнах се обратно в парка, в който работя във френския град Лион. Там участвам в шоу със скокове.
– Къде ще са следващите ви стартове?
– Очаквам с нетърпение световния шампионат в Казан през 2015 г. Амбициите ми, като на всеки спортист, са за едно добро класиране и преди всичко за година без контузии.
– Следите ли скоковете във вода в България?
– По-голямата част от времето си прекарвам в чужбина. През последните години, въпреки лошата спортна база, имаме шампиони и на международни състезания, а това дава надежда за бъдещето на нашия спорт.
– Не ви попитах как се запалихте по скоковете?
– Пробвах се още на 6 г. Моята треньорка Мария Александрова ме откри, бях плувец за 6 месеца. Попита ме дали искам да съм скачач – приех. В продължение на 13 години бях в националния отбор на България. Сума ти пъти републикански шампион. Във всички дисциплини. Имам медали и от международни състезания, също второ място на мъжка Балканиада. С височинните скокове се занимавам от 2000 г. Най-добрите ми класирания са пето място на Световната купа в Италия и шестото в квалификациите „Ред Бул“.
– Какъв сте извън спорта!
– Жизнерадостен и позитивен. Обичам да се запознавам с нови хора, да се виждам с приятели. Обичам много екстремни спортове, които мога да пробвам. Уча се да правя всичко, което ми е интересно – водни ски, зимни ски, ски и на джет. Мога, общо взето, всичко, което ме кара да бъда емоционален и ми доставя адреналин.

Снимка за спомен с най-добрия състезател по височинни скокове - колумбиеца Орландо Дуке (на преден план)

Снимка за спомен с най-добрия състезател по височинни скокове – колумбиеца Орландо Дуке (на преден план)

Хавайки приветстват най-смелите скачачи в открити води

Хавайки приветстват най-смелите скачачи в открити води

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.

 
 

Google вече поддържа 4K стрийминг в YouTube

| от chronicle.bg |

От днес нататък, потребителите на YouTube вече имат възможност да излъчват стандартни и 360 градусови видеоклипове с 4K качество. От Google съобщиха, че се надяват, че това техническо предимство ще привлече повече потребители към видео платформата им.

Едно от първите събития, които ще се излъчват с 4K качество ще бъде The Game Awards 2016, които ще се излъчат утре в 3:30ч българско време.

4K стриймингът ще дава по-ясна картина, която ще се размазва по-малко при бързо движещи се обекти на екрана.

Както може да се досетите, за максимално добро изживяване, е добре да имате и 4K телевизор.

Източник: Phone Arena

 
 

Рецепта за тортиля

| от Росица Гърджелийска |

Готвенето през седмицата често минава през битовия дискурс на „Трябва да има нещо за ядене“. Но през уикенда имаме време за нещо по-гурме. Представяме ви рецепта на Росица Гърджелийска, която работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да пътува до интересни места по света. В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Тортилята е лесна за приготвяне, вкусна, че даже и диетична! Това е бърз начин да приготвите специална уикенд закуска или дори да вземете с вас за обяд в офиса.

Нужни продукти:

За царевичната тортиля:

2 ч.ч. царевично брашно

2 ч.ч. вода

2 яйца

сол и пипер

малко олио за тигана
За домашната майонеза:

1 жълтък

250гр олио (от гроздови семки ако имате възможност)

1 ч.л. висококачествена дижонска горчица

1 с.л. ябълков оцет

сока на 1 лимон

сол и пипер
Допълнително:

1 омлет

маруля

маслини

+ всичко останало, за което сърцето ви жадува!

Начин на приготвяне:

Разбийте яйцата и добавете към тях водата, брашното, сол и пипер. Разбъркайте, докато се получи хомогенна смес и оставете настрана да набъбне.

През това време може да направите майонезата като разбиете жълтъка и горчицата, използвайки миксер.
Бавно започнете да добавяте олиото, буквално капка по капка. Дайте си време и не бързайте. Сместа ще започне да се сгъстява.

Като стигнете средата на олиото, добавете оцета, който ще разреди и избели сместа.

Продължете бавно да добавяте олио, докато то свърши.

Добавете бавно лимоновия сок и продължете да разбивате. Сместа вече трябва да е почти напълно бяла и гъста точно толкова, колкото купешката.

Добавете сол и черен пипер по вкус.

Заемете се със тортилите. Загрейте няколко капки олио в незалепващ тиган. 

Разбъркайте сместа добре и когато тиганът се е нагрял, добавете 1 черпак и с кръгови движения направете палачинка. След 2 минутки обърнете палачинката и продължете да готвите още малко. Прехвърлете в чиния и захлупете с капак или покрийте с готварска хартия.

От сместа ще успеете да направите около 8-10 тортили.

Поставете 1 в чиния, намажете с майонезата, сложете марула, омлета, маслини и каквото още искате.

Завийте тортилята като дюнер и воала!

тортия

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”