По света и у нас – за гласуването

Силвия Петкова

Аз не съм политолог и никога няма да бъда.
Аз не съм блогър и никога няма да бъда.
Аз не съм хейтър и никога няма да бъда.
Аз съм просто наблюдател.
Аз съм просто наблюдател.
/Случайно ми изникна една песен, за сетилите се – Честито /

Тази година беше богата на избори и ще продължава в този дух. Та:

Първите, които ме грабнаха, бяха изборите в Индия – най-мащабните избори провеждани досега в света. Малко цифри – 814 милиона души имат право на глас, период – 5 седмици, 9 етапа. Резултата е победа на опозицията при 66,38 % изборна активност. Какво ме впечатли – индийци, щастливи да упражнят правото си на глас, качващи снимки на намастилени пръсти, надяващи се да има промяна. Видях хиляди пръсти покрай Hindustan times в туитър, всички показани гордо и надъхващи останалите. Няма разделение – най-бедните селяни и богати филмови звезди – всички гласуват, защото има смисъл и резултата е на лице, печели любимеца на народа Наредндра Моди.
Аз съм от хората, които знаят, че всеки един глас е важен и винаги използвам моя, но приз за надъхваща кампания да се гласува печелят индийците.

Изборите в Северна Корея: там няма нужда от коментар: „Управляващата партия получи 100% от гласовете, а избирателната активност също беше 100%.“ – Ким Чен Ун е без никаква конкуренция, а защо май ни е ясно.

Евроизборите: за разлика от Индия, където се бяха снимали обикновени граждани, тук мотивационните снимки са по-интересни: в Полша са баби облечени в традиционни облекла, а за Белгия мъж в традиционен параден костюм. По-голямо внимание беше отделено обаче на осмиващите карикатури и колажи на различните лидери. Избирателната активност въпреки усилията и кампаниите си остана слаба.

В България беше интересна агитацията между самите избиратели: много блогъри написаха своите причини да гласуват, както и призиви от сорта на: Няма да гласуваш? или Който не гласува да не мрънка!, или За бога, братя, не гласувайте! и т.н. В туитър вървяха традиционни шеги за кебапчета, търсеха се съвети как да накараш родителите ти/жена ти да гласува, имаше обява за сърдене към роднини, призиви за ънфрендване или ънфолване, ако гласуваш за еди кой си и т.н., както и мотивиращи картинки с гласуващо ромско население. След края на гласуването започнаха пък да валят благодарности към този, който е гласувал. Като дръпнем чертата избирателната активност за момента е около 35%. Всички се постараха да бъдат оригинални и остроумни, но дали имаше ефект?