По следите на изгубеното здравеопазване

| от |

Цвета Митова

“ Докторе, излекувай себе си“

Евангелие от Лука (4:23)

Коклюш, малария, сколиоза, радикулит, рак, себорея, депресия, мигрена, диария..Тежките диагнози се носят в олющения кабинет на местно джипи в малък град ( някъде в Югозапада). Опашка от 30 души- баби, бастуни, бебета, какафония. Сестрата с палаво къса пола говори по телефона от 20 минути, докторът реди пасианс. Отвън е страшно. От боядисаните в мръсно бяло тавани се рони мазилка. Вътре е толкова студено, че от устата излиза пара.

Асансъорът засяда с пациент пред инфаркт. Зловоние, мирис на прегорели манджи от стола. Санитари с цигари, ярко-червени коси и изпилени нерви. Море от човешко бездушие. В болниците играе кеш, много кеш. Направленията отдавна не са на мода. Дори йодасептът е кът в Спешния център. Мъж с татуировки и масивни ланци пристига жонглирайки два телефона и дебело портмоне. Влиза преди всички, без да чука. Сестрата съблазнително кръстосва крака, а докторът угоднически става. На излизане хвърля щедър бакшиш. Докторът го изпраща с усмивка. Отвън някаква баба чака вече трети час, а ръцете й изпускат бастуна. “ Ужас, аман от тия бабички. Всеки ден само бабички“, подмята сестрата с вафли в косата. Докторът е облечен в сива, мръсна грейка, реклама на фармацевтичен продукт. Естествено, изписва само от него. “ От по-скъпичкото е, но си като нов“, обещава специалиста и се оплаква от неблагодарната си работа. “ За толкова пари, толкова работим“, приглася сестрата и включва телефона.

Шеф на невро-хирургично отделение с кисела физиономия и ръждясали слушалки влиза без да чука. Носи кафе, оплаква се от пациенти. “ Два лева нямат, пък тръгнали по отделенията. То без пари не може“, обобщава шефът, който е рекордъор по клинични пътеки. За кашлица изписва пътека. За себорея, пак пътека. Източване на Здравната каса в най-чист вид. Проверяващи няма. С председателката на местния лекарски съюз обикалят курортите по света, естествено на“ симпозиуми“, подарени им от поредната фармацевтична компания. Обезверени, болните още чакат отвън. В 12 на обяд всичко приклюва. Докторът врътва ключа, а сестрата хуква към кафе автомата. “ И ние сме хора“, обяснява на чакащите.

Коридора придобива застрашителни размери. Кал, повръщано и кръв се смесват с миризмата на антисептик. Шофьорите на линейките разказват мръсни вицове и хранят улични помияри. Възрастна жена в безсъзнание пренесена на носилка, докато санитарките негодуват. “ Кръста си счупих да ги вдигам тия тежките“, мърмори санитарка и бясно затръшва вратата на асансъор в печално състояние.

Долу, в предверието на болницата вестникарка със скъсани ръкавици упътва пациенти. Циганка без зъби стиска болно бебе в ръце и търси лекар, докато сестра със зацапана манта й крещи безобразно.

Междувременно шефът на болницата дава интервюта. „Нова апаратура, високо качествено обслужване, специалисти“. Говори за морал, за принципи, за човеколюбие. В късния следобед опашки вече няма. Тези, които могат, заминават за София в търсенето на надеждата. Останалите просто се примиряват. Държавата, това е то. И пациенти, и лекари обвиняват здравната реформа, парламента, правителството, здравния министър, Росен Плевнелиев, Слави Трифонов, Лили Иванова. Виновни няма. На вратата на болницата, зад пожълтяло и оплюто от мухите стъкло някой шегаджия е поставил Хипократовата клетва :

„В името на Аполон – лечителя, в името на Хигия, в името на Панацея и в името на всички богове и богини, които вземам за свидетели, поемам върху себе си тази клетва. На учителя, който ме е учил да лекувам, ще гледам като на баща: ще му помагам да живее и ще му давам каквото му е нужно, и ще гледам децата му като свои братя. Ако те поискат да изучат нашето изкуство, аз ще ги обуча без пари и без никакви задължения в бъдеще. Ще ги уча на принципите на медицината, ще им давам обширни обяснения, ще им развивам доктрината като на свои деца, както на тях, така и на учениците си, които са записани при мен и са положили клетва. Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща. Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо. Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само за да лекувам някой болен, като се предпазвам от всякаква волна неправда и най-вече от всякакви сластолюбия към жените и мъжете, били те свободни или роби. Всичко, каквото видя или чуя при изпълнението на своята професия или извън нея и което не бива да се разправя, аз ще го пазя в тайна и ще го смятам за нещо свещено. Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство. Ако изпълня тази клетва, без да я нарушавам, дано живея дълго време, за да преуспея в изкуството и да стана прочут во веки веков, като пазя тази клетва и не престъпя нищо от нея. Ако пък сторя обратното, нека ме сполети ранна смърт и вечна забрава. Заклевам се, че по силите на знанията си ще върша всичко, в което се кълна“.

 
 
Коментарите са изключени за По следите на изгубеното здравеопазване