По следите на фалшивото сирене

Не може да не сте попадали на новото национално риалити „По следите на фалшивото сирене“.

Преди две седмици излезе изследване на асоциация Активни потребители, което показва, че масово изписаното на етикета на сиренето не отговаря напълно на съдържанието му. В същото време БАБХ (Българска агенция по безопасност на храните) установи, че осем проби от сирена на пазара показват немлечни мазнини в сиренето – нещо, което се отнася за партиди от над 7 тона. Сега към проверяващите се присъединява и Комисията за защита на потребителите – сякаш БАБХ не е достатъчна, за да контролира качеството на храните.

Естествено всичко това върви в комплект с дузина репортери с камери, без които риалитито нямаше да е възможно.

Така, без да се усетим, качеството на сиренето стана проблем номер едно на българското консуматорско общество – далече по голям от образование, съдебна система и други скучни неща.

Сега целокупният народ следи с интерес кой участник от пазара на сирена ще изгори, и кой ще остане в играта.

Форматът е стар. Гледахме го вече през 2010, когато тогавашният министър на земеделието Мирослав Найденов прие за своя кауза саламите, които първоначално имаха 70 процента соя. Седмици наред всички с трепет следяха инспектиране на салами и колбаси, докато не бяха изместени от темата за щастливите и нещастните кокошки. После – саламите получиха стандарт за качество, въпреки това днес все още има реклами, в които се акцентира, че продуктът е от „истинско месо“.

Фокусирането върху нещо дребно, което засяга висок брой хора, е най-лесният начин да се демонстрира, че институциите работят и контролират. Иначе казано – да си правят ПР (в неласкавия смисъл на израза.)

Решаването на едрите проблеми изисква много повече усилия и обикновено не носи аплодисменти. Затова след сиренето – очаквайте пак за саламите. Или цената на турските зеленчуци по българските пазари. Или друга толкова важна тема.