По-различен Поп Фолк! – част трета

| от | |

Представяме ви последната част от текста на Цветозар Цаков, първа част може да си припомните тук, а втората тук.

Асеновградчаните от SMALLMAN   допълват родната фолк рок картинка с алтернативния си Tool-ски ембиънт рок, подплатен с нетипични за рок музиката тактови времена и с може би най-българския инструмент – каба гайдата, надувана – макар и не във всяко парче – от вокалиста Цветан Хаджийски. Бавни, провлачени, тежки китари, усилен бас, разстлани из композициите дълбоки вокали в ниския регистър и епичност, съизмерима с тази на разпрострелите се навсякъде около нас планини – това може би описва в най-голяма степен музиката, създавана от четворката. Отново текстовете на английски тук не пречат звученето на групата да си остане магнетично за всеки търсещ нови хориознти и различни култури меломан. Групата има два издадени албума – Smallman(2006) и “Labyrinth of Present(2008), а отскоро на пазара е и най-новото им отроче – Envision.

И докато все още сме на рок честота, тук е мястото да споменем мимоходом, но не без заслужения респект няколко имена, чийто стил не се основава на комбинацията между фолк и рок, но показват епизодично завидни умения в тази насока, в отделни фолк рок химни. Ако сте почитател на този прийом или пък сме спечелили вниманието ви с казаното дотук, в никакъв случай не пропускайте да чуете интерпретациите на веселяците от ОБРАТЕН ЕФЕКТ по народните песни „Девойко, мари хубава” и „Павле ми пие”, както и съдържащите фолк препратки „Булгариш”, „Полет” и „Поне да ви го кажа”. Интересна интерпретация по „Зазоряване” са сътворили и група ЕЛИТ. Студийният проект на китариста Ангел Ангерлов COLOBAR, където зад микрофона се вихри бившият вокалист на швейцарците Krokus Carl Sentence, пък ни предлага един деветминутнен прогресив епос (“Behind the Veil of Oblivion”, от единствения им за сега албум, 2012), в средата на който се извива кръшно хоро. Атмосферичният блек метъл проект SHAMBLESS също предлага любопитна вариация по „Девойко, мари хубава”, озаглавена “Ara”. Почитателите на дет метъла пък ще открият интересна заигравка с циганския химн „Ederlezi” (по-известен у нас като „Свети Георги”) в парчето на благоевградчаните POWERDRIVE от средата на 90-те. Ветераните от ЕПИЗОД също имат опити да за пресъздаване на родния фолклор с инструментариума на рок музиката, макар че аз лично ги определям по-скоро като неуспешни. Можете да ги откриете в албума „Мъжки песни” (2004), както и отделни песни в „Нашите корени” (2006), и сами да направите своя извод.

Останалите жанрове също имат какво да кажат по въпроса. За почитателите на джаза и на по-фриволните музикални форми интерес със сигурност ще представлява една група, която е избрала да кръсти себе си с прозаичното име BULGARA. Музиката на осмимата ентусиасти обаче е далеч от това определение – представете си джазменски биг бенд, само че вместо тромпетите, тромбоните, саксофоните и контрабаса, ушните ви миди атакуват кавал, гайда, тамбура, гъдулка и тъпан. Прибавете тук-там електрическа китара, барабанния сет и баса и разбъркайте всичко това с купища интензивност, смяна на ритъма и многопластовост на аранжиментите, лъхащи на джаз от първата половина на миналия век и на Пирин Фолк едновременно, и евентуално бихте могли да си представите как звучи светът на Bulgara. Най-сигурното средство обаче е просто да си набавите двата им излезли до момента албума – Bears Wedding”/”Меча сватба” (2006) иBulgara Live (2012) или пък да направите всичко възможно да ги гледате наживо, докато отпивате някоя малцова напитка в приятна комнпания. Удоволствието е гарантирано!

Интересен микс  между джаз, рок и български фолклор представлява и музиката на ГОЛОГАН. Групата е създадена през 2004 г. от поетите Иван Христов и Петър Чухов, а освен етно елементите допълнителна екзотика придава американката Анджела Родел – докторант по етномузикология в Калифорнийски щатски университет в Лос Анджелис, която изпълнява по-голямата част от вокалите на чудесен българси език. Освен стандартните за рока и джаза инструменти, в еклектичните им композиции най-често взима участие кавалът, в изпълнение на Иван Христов, но също така тамбура, тарамбука и двоянка. До момента формацията няма официални издания (изцяло записаният им албум от 2006 г. остава неиздаден по различни причини), но често взима участие по фестивали и музикални и културни хепънинги.

LOT LORIEN е друга интересна родна формация, която съчетава български и световен  фолклор с джаз, прогресив рок и класическа музика. Създадена е през 1996 г. от Кирил Георгиев (китара), Златомир Вълчев (барабани) и Петър Павлов (бас), като в момента членовете на групата са шест. Често в композициите си използват акордеон (наред с неизменния кийборд), с  епизодични включвания на диджериду, тъпан, табла, джембе и други традиционни инструменти. Издали са три албума – Eastern Wind (2002), Lot Lorien (2007) и Elsewhere(2012), текстовете в които са на няколко езика, включително български.

Накрая, но не по значимост и качество, се нареждат ОРАТНИЦА – група млади хора, решили да изразят своята любов към фолклора посредством някои от най-новите музикални жанрове, сред които дъбстеп, дръм енд бейс и хип-хоп. Любипитното при тях е, че фолклорните им влияния не се ограничават до блканските мотиви, а прекосяват морета и океани, разпростирайки се чак до австралийските степи. Уникалната си интерконтинентална симбиоза младежите постигат с помощта на екзотични за масовата поп култура (а и не само за нея) инструменти като кавал, тъпан, автралийско диджериду и перуански кахон. Оратница успяват да подпишат договор за издаване на албум с българо-белгийския лейбъл Fusion Embassy, а през 2012 излиза и самият едноименен албум, съдържащ 12 парчета, които са способни да ви разтъцуват, очароват и замислят, без значение кой е вашият предпочитан жанр.

Споменаване заслужават и проектите KAYNO YESNO SLONCE и ИСИХИЯ, макар тяхната насоченост да е почти изцяло фолклорна, с леки заемки от ембиънт и дарк/ню уейв жанровете.

Наздраве и приятно слушане! А то – сигурни сме – ще е приятно.

Защото когато нещо е искрено  и създадено с любов и пълно отдаване на това, което правиш, то няма как да не е добро. Особено ако в него е намесена една толкова необятна и неизчерпаема вселена като балканския фолклор.

 
 

„Бързи и яростни“ с възможен спиноф

| от chronicle.bg |

Universal празнува още един успех с „Бързи и яростни 8″. Франчайзът обаче е толкова налят с силни актьори, че става задушно. Усещайки възможност за печалба, студиото може би ще пусне Люк Хобс (Дуейн Джонсън) и Декард Шоу (Джейсън Стейтъм) по собствен филмов път. Героите на Скалата и Стейтъм станаха доста популярни, дори се конкурират с Дом (Вин Дизел) и останалите от семейството.

Феновете искат подобен спиноф още от „Бързи и яростни 5″, но след последния филм тази вероятност сякаш намаля. Очертаваше се Хобс да стане баща и да си остане вкъщи. Плановете обаче се чертаят в посока филм.

Всъщност, и трети доста изненадващ герой от поредица може да участва в спинофа: самата Сайфър, Шарлиз Терон.

Чарлийз Терон, Шарлиз Терон

Химията между Джонсън и Стейтъм е невероятна. Голям плюс е, че двамата могат да преминат от екшън роля към комедия рязко, неочаквано и доста успешно. Тази комбинация, заедно със студената сериозност на Терон, може да донесе сериозно вълнение.

Има няколко неща, които трябва да се. Евентуалния филм ще отвори пространство за един милион въпроси. Ще участват ли в „Бързи и яростни 9″? Ще има ли нещо общо с действието на поредицата или ще си е отделен, самостоятелен филм? Сега ли ще бъде пуснат или когато серията свърши с „Бързи и яростни 10″? Сайфър ли ще е лошият герой или тримата заедно ще се борят срещу по-голямо зло? Ще видим.

Трйлър на „Бързи и яростни 8″:

 

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.

 
 

Алкохолизмът засяга по-сериозно жените, отколкото мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Американски учени откриха доказателство, че алкохолизмът засяга по-сериозно системата за възнаграждение в мозъка на жените, отколкото на мъжете.

Системата за възнаграждение в мозъка се състои от амигдала и хипокампус, които утвърждават полезния опит и взимат участие в създаването на спомени и вземането на решения.

За изследването учените събраха 60 човека, възстановили се след дългогодишна алкохолна зависимост, като ги разделиха в групи по равно – 30 жени и 30 мъже. Те събраха и равна по численост група от доброволци без проблеми с алкохола. Участниците бивши алкохолици са спазвали режим на въздържание от 4 седмици до 38 години. Всички преминаха невропсихологични оценки и ядрено-магнитен резонанс, за да се отчетат промените в мозъчната структура.

Изследванията проведоха учените от болницата в Масачузетс и училището по медицина към Бостънския университет. Те установиха, че структурата на системата за възнаграждение в мозъка на жените алкохолички е по-голяма, отколкото при тези, които не страдат от зависимостта. В същото време същите структури са по-малки в главния мозък на мъжете алкохолици, в сравнение с тези, които не са алкохолно зависими.

Всяка година трезвеност се свързва с 1,8 % намаляване на размера на мозъчните вентрикули, което показва, че възстановяването на мозъка от вредите от алкохолизма е възможно.

„Откритията ни подсказват, че може да е полезно да вземем предвид половите различия при лечението на алкохолизма“, каза експертът Гордън Харис.

 
 

Deadpool 2 по кината на 1 юни 2018

| от chronicle.bg |

FOX обяви своята програма за филмите по комикси на Marvel, предвидени за 2018 г.

Киностудиото започва през април, когато очакваме нов филм от поредицата X-Men, базиран на сюжетната линия New Mutants. Той ще се пови по кината на 13-ти април 2018 г., а няколко месеца по-късно ще видим и дългоочакваното продължение на Deadpool.

Засега то носи името Deadpool 2 и премиерата е предвидена за 1-ви юни 2018 г.

В края на следващата година ни очаква още една комикс-лента, която отново е вдъховена от X-Men. Той се нарича X-Men: Dark Phoenix и ще дебютира на 2-ри ноември 2018 г.