По-различен Поп Фолк! – част трета

| от | |

Представяме ви последната част от текста на Цветозар Цаков, първа част може да си припомните тук, а втората тук.

Асеновградчаните от SMALLMAN   допълват родната фолк рок картинка с алтернативния си Tool-ски ембиънт рок, подплатен с нетипични за рок музиката тактови времена и с може би най-българския инструмент – каба гайдата, надувана – макар и не във всяко парче – от вокалиста Цветан Хаджийски. Бавни, провлачени, тежки китари, усилен бас, разстлани из композициите дълбоки вокали в ниския регистър и епичност, съизмерима с тази на разпрострелите се навсякъде около нас планини – това може би описва в най-голяма степен музиката, създавана от четворката. Отново текстовете на английски тук не пречат звученето на групата да си остане магнетично за всеки търсещ нови хориознти и различни култури меломан. Групата има два издадени албума – Smallman(2006) и “Labyrinth of Present(2008), а отскоро на пазара е и най-новото им отроче – Envision.

И докато все още сме на рок честота, тук е мястото да споменем мимоходом, но не без заслужения респект няколко имена, чийто стил не се основава на комбинацията между фолк и рок, но показват епизодично завидни умения в тази насока, в отделни фолк рок химни. Ако сте почитател на този прийом или пък сме спечелили вниманието ви с казаното дотук, в никакъв случай не пропускайте да чуете интерпретациите на веселяците от ОБРАТЕН ЕФЕКТ по народните песни „Девойко, мари хубава” и „Павле ми пие”, както и съдържащите фолк препратки „Булгариш”, „Полет” и „Поне да ви го кажа”. Интересна интерпретация по „Зазоряване” са сътворили и група ЕЛИТ. Студийният проект на китариста Ангел Ангерлов COLOBAR, където зад микрофона се вихри бившият вокалист на швейцарците Krokus Carl Sentence, пък ни предлага един деветминутнен прогресив епос (“Behind the Veil of Oblivion”, от единствения им за сега албум, 2012), в средата на който се извива кръшно хоро. Атмосферичният блек метъл проект SHAMBLESS също предлага любопитна вариация по „Девойко, мари хубава”, озаглавена “Ara”. Почитателите на дет метъла пък ще открият интересна заигравка с циганския химн „Ederlezi” (по-известен у нас като „Свети Георги”) в парчето на благоевградчаните POWERDRIVE от средата на 90-те. Ветераните от ЕПИЗОД също имат опити да за пресъздаване на родния фолклор с инструментариума на рок музиката, макар че аз лично ги определям по-скоро като неуспешни. Можете да ги откриете в албума „Мъжки песни” (2004), както и отделни песни в „Нашите корени” (2006), и сами да направите своя извод.

Останалите жанрове също имат какво да кажат по въпроса. За почитателите на джаза и на по-фриволните музикални форми интерес със сигурност ще представлява една група, която е избрала да кръсти себе си с прозаичното име BULGARA. Музиката на осмимата ентусиасти обаче е далеч от това определение – представете си джазменски биг бенд, само че вместо тромпетите, тромбоните, саксофоните и контрабаса, ушните ви миди атакуват кавал, гайда, тамбура, гъдулка и тъпан. Прибавете тук-там електрическа китара, барабанния сет и баса и разбъркайте всичко това с купища интензивност, смяна на ритъма и многопластовост на аранжиментите, лъхащи на джаз от първата половина на миналия век и на Пирин Фолк едновременно, и евентуално бихте могли да си представите как звучи светът на Bulgara. Най-сигурното средство обаче е просто да си набавите двата им излезли до момента албума – Bears Wedding”/”Меча сватба” (2006) иBulgara Live (2012) или пък да направите всичко възможно да ги гледате наживо, докато отпивате някоя малцова напитка в приятна комнпания. Удоволствието е гарантирано!

Интересен микс  между джаз, рок и български фолклор представлява и музиката на ГОЛОГАН. Групата е създадена през 2004 г. от поетите Иван Христов и Петър Чухов, а освен етно елементите допълнителна екзотика придава американката Анджела Родел – докторант по етномузикология в Калифорнийски щатски университет в Лос Анджелис, която изпълнява по-голямата част от вокалите на чудесен българси език. Освен стандартните за рока и джаза инструменти, в еклектичните им композиции най-често взима участие кавалът, в изпълнение на Иван Христов, но също така тамбура, тарамбука и двоянка. До момента формацията няма официални издания (изцяло записаният им албум от 2006 г. остава неиздаден по различни причини), но често взима участие по фестивали и музикални и културни хепънинги.

LOT LORIEN е друга интересна родна формация, която съчетава български и световен  фолклор с джаз, прогресив рок и класическа музика. Създадена е през 1996 г. от Кирил Георгиев (китара), Златомир Вълчев (барабани) и Петър Павлов (бас), като в момента членовете на групата са шест. Често в композициите си използват акордеон (наред с неизменния кийборд), с  епизодични включвания на диджериду, тъпан, табла, джембе и други традиционни инструменти. Издали са три албума – Eastern Wind (2002), Lot Lorien (2007) и Elsewhere(2012), текстовете в които са на няколко езика, включително български.

Накрая, но не по значимост и качество, се нареждат ОРАТНИЦА – група млади хора, решили да изразят своята любов към фолклора посредством някои от най-новите музикални жанрове, сред които дъбстеп, дръм енд бейс и хип-хоп. Любипитното при тях е, че фолклорните им влияния не се ограничават до блканските мотиви, а прекосяват морета и океани, разпростирайки се чак до австралийските степи. Уникалната си интерконтинентална симбиоза младежите постигат с помощта на екзотични за масовата поп култура (а и не само за нея) инструменти като кавал, тъпан, автралийско диджериду и перуански кахон. Оратница успяват да подпишат договор за издаване на албум с българо-белгийския лейбъл Fusion Embassy, а през 2012 излиза и самият едноименен албум, съдържащ 12 парчета, които са способни да ви разтъцуват, очароват и замислят, без значение кой е вашият предпочитан жанр.

Споменаване заслужават и проектите KAYNO YESNO SLONCE и ИСИХИЯ, макар тяхната насоченост да е почти изцяло фолклорна, с леки заемки от ембиънт и дарк/ню уейв жанровете.

Наздраве и приятно слушане! А то – сигурни сме – ще е приятно.

Защото когато нещо е искрено  и създадено с любов и пълно отдаване на това, което правиш, то няма как да не е добро. Особено ако в него е намесена една толкова необятна и неизчерпаема вселена като балканския фолклор.

 
 

Раян Мърфи съживява Джани Версаче в нов сериал

| от chronicle.bg |

Раян Мърфи продължава да е във вихъра си. И по всичко изглежда, че ще се задържи там поне още един сезон.

През миналата година сериалът „Народът срещу О Джей Симпсън: Американска криминална история“ стана хит и получи няколко награди Еми. Мърфи сам си постави много висока летва и сега се готви да скочи още по-високо. Следващият сезон на поредицата вече се снима и предстои да излезе на екран в началото на 2018 г. А темата е повече от пристрастяваща – не просто убийство, а убийството на един от легендарните модни гиганти – Джани Версаче. „Убийството на Джани Версаче: Американска криминална история“ разказва за живота и смъртта на великия моден дизайнер, който в една юлска сутрин през 1997 г. е прострелян смъртоносно в дома си в Маями.

От екипа на сериала миналата седмица пуснаха специално за Entertainment Weekly първи кадри на някои от актьорите. И всички са страхотни. Можем да бъдем спокойни, защото по всичко личи, че Раян Мърфи отново ще ни докара до екстаз. Имаме Рики Мартин в ролята на дългогодишния партньор на Версаче, Антонио Д’Амико, Пенелопе Круз е главозамайващо секси в ролята на сестрата, Донатела Версаче, а младият и свеж Дарън Крис (когото познаваме от „Клуб Веселие“) ще играе Андрю Кънанан – убиецът, чийто мотиви остават загадка. А в образа на италианския дизайнер ще влезе Едгар Рамирез.

На 15 юли 1997 г. Джани Версаче се връща в дома си след традиционната сутрешна разходка по Оушън Драйв. Докато се изкачва по стълбите на имението в Баями Бийч, е прострелян в главата от 27-годишния Андрю Кънанан. Убиецът е хомосексуален, чиято цел е да се запознава с възрастни влиятелни мъже, които да го внедрят във висшето общество. Преди няколко години се среща с Версаче и оттогава е обсебен от него. Освен дизайнера, в списъка му с жертви са поне още четирима мъже, убити с едно и също оръжие. Осем дни след смъртта на Версаче Кънанан се самоубива, използвайки същата пушка. Така и не е заловен, а мотивите му и до днес не са изяснени. Модната империя на италианеца преминава в ръцете на сестра му, Донатела, а партньорът му, Антонио Д’Амико, получава доживотна издръжка. Семейството обаче се намесва в последната воля на Версаче и условията са променени.

Всичко това, допълнено от безброй детайли, ще видят зрителите догодина. От информацията, публикувана досега, се вижда, че приликата с реалността е поразителна. За това спомага не само локацията на снимките (къщата на Версаче в Маями Бийч), но и приликата на актьорите с техните персонажи. Можете да се убедите в това сами, като разгледате галерията горе.

 
 

„Transformers: The Last Knight“ оглави бокс-офис класацията

| от chronicle.bg, по БТА |

Блокбастърът „Трансформърс: Последният рицар“ оглави бокс-офис класацията на Северна Америка, но приходите от дебютния му уикенд са ниски в сравнение с предишните филми от поредицата, съобщи Асошиейтед прес.

Приходите от уикенда на „Трансформърс: Последният рицар“ в САЩ и Канада са 43,5 милиона, а за петдневния период от сряда – 69,1 милиона. Предишните четири филма дебютираха с над 97 милиона долара.

Филмът, в който Марк Уолбърг за втори път изпълнява главната роля, обаче предизвика по-голям интерес в чужбина, особено в Китай. Приходите му на световния пазар са 196,2 милиона долара, от които 123,4 милиона в Китай.

Засега не е ясно дали „Трансформърс: Последният рицар“ ще успее да покрие направените разходи. Бюджетът му е 217 милиона долара и почти още толкова за маркетинг. Отзивите на критиката за него са по-лоши, отколкото за предишните филми.

Второто място в бокс-офис класацията на Северна Америка си поделиха „Жената чудо“ и „Колите 3″ с приходи от 25,2 милиона долара. Почти месец след като излезе на екран, „Жената чудо“ продължава да привлича интерес. За четири седмици приходите в САЩ и Канада надхвърлиха 300 милиона долара. Продажбата на билети по света донесе 652,9 милиона долара – най-високите постъпления от филм, режисиран от жена.

Четвърти е „47 метра надолу“, а пети – биографичният филм за рапъра Тупак Шакур „All Eyez On Me“.

 
 

Хари Потър навърши 20 години

| от chronicle.bg, по БТА |

Хари Потър навърши 20 години, тъй като първата книга от поредицата за детето магьосник „Хари Потър и Философския камък“ беше публикувана на 26 юни 1997 година, съобщи в. „Дейли мирър“.

За две десетилетия сиракът с белег на челото измина дълъг път от килера под стълбите на ул. „Привит драйв“ 4 до франчайза на стойност почти 24,5 милиарда щатски долара.

Освен в книгите, филмите и тематичните паркове, любимецът на Хогуортс размаха магическа пръчка и в Уест енд в Лондон. Пиесата „Хари Потър и Прокълнатото дете“ спечели безпрецедентните 9 награди „лорънс Оливие“. Има и успешен сайт „Потърмор“, търговски артикули и, разбира се, втори спин-оф на „Фантастични животни“ с Еди Редмейн в главната роля, който скоро ще излезе в кината.

„Смятам,че може да очаквате внуците Ви да се редят на опашка, за да гледат новите филмови адаптации след 50 години и повече“, каза Джон Грейнджър, който е автор на книга за поредицата и пише докторантура за героя.

„Когато хората говорят за популярна литература след 100 години, те ще наричат това века на Джоан К. Роулинг, както в наши дни говорим за епохата на Дикенс. Имайки предвид, че „Уорнър брадърс“ притежават правата на адаптациите, смятам, че ще виждаме такива, както и спин-офи, дори след като Роулинг не е сред нас“, добави той.

„Книгите са изпълнени с приключения и обрати. Наскоро направихме проучване и Хари Потър отново беше най-предпочитан при 16 до 24-годишните. Причините бяха забележителни. Една от основните беше, че книгите показват, че няма нищо лошо да бъдеш различен и да водиш вътрешна борба с чувствата си. Те съдържат онзи елемент за тийнейджърите, които воюват срещу злото, но след това се обръщат към проблеми от истинския живот. Книгите говорят директно на децата и младежите“, каза Сю Уилкинсън, директор на благотворителна читателска организация.

Самата история как е създаден Хари Потър, е почти магическа. Джоан К. Роулинг била самотна майка на помощи. Идеята за Хари й дошла, докато чакала закъсняващ влак през 1990 г. Тя започнала да пише всеки ден в две квартални кафенета в Единбург. През 1995 г. изпратила първия ръкопис на 12 издатели, но получила само откази. Година по-късно обаче, писателката имала късмет. Издателство „Блумсбъри“ харесало историята, следвайки съвета на Алис Нютън – 8-годишната дъщеря на един от шефовете. Те издали първите 1000 копия на 26 юни 1997 г. и бързо осъзнали, че трябват още. След 5 години Джоан К. Роулинг спечелила почти 306 милиона щатски долара, а днес състоянието й е над 772 милиона долара.

Умението й да надгражда възрастовата граница на поредицата заедно с това на читателите й, се оказа печелившо. Ако първата книга бе насочена основно към 8-годишните, последната прикова интереса на по-големи тийнейджъри. Темите ставаха по-мрачни, чувствата по-сложни, а насилието по-явно.

Вероятно също толкова важен е и умелият начин, по който 51-годишната Джоан К. Роулинг привлече и двата пола. Хари е от мъжки пол, защото писателката осъзнала, че малките момчета не четат за малки момичета.

След като историите станаха по-мрачни, „Блумсбъри“ публикуваха книгите с корици за възрастни, за да заяви, че вече адресатите са и от различно поколение, освен от различни полове.

Джоан К. Роулинг отказа да се обвърже с фирми, които според нея щяха да злоупотребят с Хари Потър или не се вписваха в собствените й убеждения, като „Макдоналдс“.

Според Джулиан Харисън, куратор на изложбата „Хари Потър: История на магията“ в Британската библиотека, има още един фактор за успеха на героя. Това е, че някои от историите в книгите, са заимствани от митове и легенди, които вече познаваме, като съществуването на еднорозите.

„Историите изглеждат свежи, но може да се каже, че ни е генетично заложено да ги харесваме. Това е гениално“, каза той

 
 

Най-доброто от киното на 2017 досега

| от chronicle.bg |

Първата половина на 2017-та мина и е време да направим равносметка какво хубаво ни поднесе киноиндустрията за този период.

Преди време ви показахме най-добрите сериали за първото полугодие на 2017-та, а сега ще направим подбор на най-доброто от широкия екран. Немалко от хитовете досега изненадаха аудиторията. Някои от тях са създадени от млади екип, а сюжетите им впечатляват със своята  зрялост.

Сред оглавяващите  класацията заглавия има както традиционните блокбъстъри, които са гарант за  възвращаемост на бюджета,  така и елитарни продукции,  засягащи типичните за европейското кино теми.

Най-добре сами вижте (в галерията горе) най-успешните филми на 2017-та досега.