По-различен Поп Фолк! – част първа

| от | |

Цветозар Цаков

В днешните объркани времена, когато понятието „фолк” е изтърбушено, изпразнено от съдържание и принизено до най-уродливото си смислово ниво – до това да бъде синоним на чалгата (някак си съвсем естествено стана редовно да се изпуска думичката „поп” пред  „фолк парти”-тата и въпреки това да е кристално ясно за какво иде реч), да се занимаваш с фолклор е доста рисковано и непопулярно начинание. На автентичната ни фолклорна музика се гледа сякаш с насмешка и презрение от по-младите поколения, на нещо безвъзвратно остаряло и дори подронващо авторитета им на млади, модерни и напредничави хора. Нашият богат фолклор все по-често се асоциира единствено със сватби, като задължителен фон на пиянските експресии на хора, за които той се изчерпва с „Бяла роза” и Дунавското хоро по Нова година. Разбира се, това е твърде обобщаващо и низвергва малкия, но все пак съществуващ процент от населението, на който неравноделните ритми все още „бъркат” надълбоко. Хора, които считат народната ни музика за ценно национално богатство и световно наследство, а не за ретроградно бреме и даденост, на която не бива да се обръща прекалено внимание.

Мъдрите хора са казали, че във фолклора се оглежда душата на един народ и че принадлежността на човека към дадена култура е незменна и неизличима част от самия него, колкото и да се стреми да бъде глобалист и гражданин на света.

Слава Богу, в изстрадалата ни и охулена родина все още живеят млади хора, които не споделят виждането на описаната в началото на текста социална прослойка. Живеят и творят. И не – няма да ви занимаваме с фолклорните ансамбли, пръснати по територията на страната, които са страхотно нещо, макар и да стават обществено достояние, по подобие на самата музика, основно по големите празници, по-скоро казионно, по норматив, в калабалъка на културната програма.

В този материал искаме да ви позанимаем с една друга група млади българи, които правят нещо много ценно и също толкова трудно – опитват се да изведат фолклора от сватбарско-кръчмарско-естрадната му обреченост до широката, млада, прогресивна, търсеща публика. Посредтвом инструментите и методите на глобализацията, на поп културата. Умело съчетавайки тежки китари, електроника или джаз настроения с ритмите, извивките и чувствеността на фолк музиката на Балканите – по мое мнение фолклорът с най-дълбока и просторна душа, именно защото е роден от непосилни мъка и страдание и въпреки всичко е запазил непримиримостта си и радостта от живота. А задачата да го съчетаеш с далеч по-позитивно и светски настроената западна музика е всичко останало, но не и лека.

И, може би ще ви се стори странно, но именно музиката на тези млади българи аз наричам „поп-фолк”. Именно това е истинският поп-фолк. Популярен фолклор. Фолклор, облечен в модерни дрешки, но запазил достойнството си, чара си и достолепието си! Противно на обезличаващата и снишаваща полета на духа чалга.

Тук ще се спрем на няколко примера, които не само се справят със задачата, но се справят наистина добре. Ако намерите малко свободно време, непременно си позволете усилието и си намерете тяхната музика – ще бъдете богато възнаградени.

Няма как да не започнем един такъв своеобразен списък с момчетата и момичетата от група БАЛКАНДЖИ – може би първата родна формация, която приема за основна своя отправна точка българския фолклор. Групата е основана през есента на 1999 г. от Кирил Янев (китара, вокали) и Николай Баровски (клавир). Двамата решават да пробват да съчетаят тежкия метъл звук – в по-мелодичната му разновидност – с фолклорни елементи, изсвирени с традиционни инструменти, включващи кавал, тамбура и други. И им се получава. След като записват първото си парче („Аз, тебе, либе, съм залюбил”), вдъхновено от стихотворение на поета Косьо Николов и печелят няколко награди за авторска музика от различни фестивали и конкурси, идва ред и за следващата важна крачка. Първият албум „Пробуждане” се появява през 2001 г. и е изцяло собственоръчно записан, продуциран и разпространяван. Песните в него са авторски, без заемки от съществуващи фолклорни парчета, което е изначалната идея на основателите. Структурата им стъпва по-скоро на фолклора, подплатен с рок аранжименти, отколкото обратното – нещо, което съвсем малко изпълнители дръзват да правят дори в световен мащаб. Текстовете също са авторски, а тематиката им се движи в разтегливите рамки на автентичните фолклорни въжделения. Вторият албум, появил се в края на 2008-ма, носи наименованието „Змей” и е с една идея по-мрачен. Текстовете отнова са изцяло авторски и следват концепция, която плавно се разгръща в единадесетте парчета, оставяйки слушателя с впечатлението, че слуша аудио версия на някоя стара народна приказка.

Двама от членовете на Балканджи – Валентин Моновски (тамбура, а в новия проект – китара) и Явор Пачовски (клавир) създават отделна своя група, заедно с Панайот Солаков (бас, вокали) и Спаз Генев (барабани), в която макар да залагат на далеч по-втежнени аранжименти и прогресивен подход към композирането, приближаващ ги стилово до групи като Dream Teather, Queensryche и Fates Warning, не рядко посоляват музиката си с прясно набрат от необятните фолклорни нивя лют червен пипер под формата на неравноделни ритмики или цели пасажи с повлияни от фолклора мелодии.

Групата е кръстена с претенциозното име ЮВИГИ, сякаш да се знае от къде е произлязла, но претенциите им в никакъв случай не са неоснователни. Ако се сдобиете с двата им до момента издадени албума – концептуалния „Сива пустиня” (2010) и „От първо лице” (2012) – ще се убедите сами в това, а и като бонус ще получите естетическа наслада от стилно оформените и скъпо струващи обложки и бууклети, където са отпечатани и всички текстове на песните, сами по себе си представляващи висша форма на поетичното изкуство.

Наздраве и приятно слушане! А то – сигурни сме – ще е приятно.

Защото когато нещо е искрено  и създадено с любов и пълно отдаване на това, което правиш, то няма как да не е добро. Особено ако в него е намесена една толкова необятна и неизчерпаема вселена като балканския фолклор.

 
 

Хайде да идва новият „Шерлок“!

| от |

След няма и година и един месец, минали в тегаво чакане, на малкия екран ще се появи новият, четвърти поред сезон на, нека си признаем честно, един от най-добрите сериали за последните години – „Шерлок“.

Шоуто, което направи Бенедикт Къмбърбач мега звезда, при това за няма и месец, се завръща за четвърти и засега, последен път на екран.

„Кометата на ВВС“, както феновете иронично наричат най-смелия проект на канала, стартира през 2010 година. По онова време модерна версия на най-известния книжен детектив, създаван някога, звучи като лоша научна-фантастика. Та какво може да прави Шерлок Холмс в XXI век и да е все така уникален, като мъжа създаден преди близо два века от сър Артър Конан Дойл? Хората са скептични и по-скоро негативно настроени към проекта, но накрая се оказва, че не са прави.

„Шерлок“ е шоу, в което или се влюбваш веднага или започваш да не понасяш още от първия му епизод. „Study in Pink“, базиран на един от кратките разкази на Дойл, излиза официално на 25 юли 2010 година. Месец по-рано ВВС пускат първата версия на същия епизод онлайн. Гледанията и свалянията са в хиляди. Епизодът по-късно е леко редактиран, променен и премонтиран и излиза официално на екран.

Взависимост от това коя версия сте гледали, може и да не сте харесали сериала още от първите му минути. Неофициалната версия, каквато се води неизлъчения епизод, е по-дълга, по-бавна и да, една идея по-различна.

Ще се учудите, но има хора, които рязко намразват сериала именно заради този епизод и така и не му дават повече шанс. Тяхна грешка. „Шерлок“ е поп-културно явление за телевизионния бизнес и е новаторство във времето, в което зрителят трудно успява да бъде изненадан.

Модерният „Шерлок“ няма време за губене. Сериалът базира първите си два сезона, излезли в рамките на шест месеца един от друг, на най-известните произведения на Конан Дойл и набързо вкарва вътре най-известните персонажи от света на детектива – Айрийн Адлър, професор Мориарти, инспектор Лестрейд, Майкрофт Холмс и разбира се, доктор Уотсън. Ще се учудите, но дори и второстепенните персонажи в сериала са базирани на такива, измислени от британеца и присъстващи в оригиналните му истории.

„Шерлок“ е феномен. На пръв поглед в него няма нищо уникално – та той адаптира произведия написани през 1800 година, не измисля нито един нов случай или персонаж за своя герой – и същевременно е най-новаторското хрумване на модерния развлекателен бизнес. Пълен е със случки и неща, които телевизията сякаш открива чак сега. И най-важното, успява да запали искрата по известния детектив отново.

Всеки век има свой Шерлок, казват различни експерти. Толкова уникално е творението на Артър Конан Дойл. За XXI век този Шерлок се нарича Бенедикт Къмбърбач. Независимо доколко това се харесва на някои или не. Независимо колко пълнометражни филма се направят за този детектив. Независимо колко нови книги излязат, се напишат, адаптират и прочие.

„Шерлок“ изстрелва Къмбърбач и Фрийман в стратосферата на мега-звездите. До момента, близо 40-годишните британци, са играли в телевизията, киното, при това във висококласни продукции, театъра и грандиозният успех все някак им се изплъзва. „Шерлок“ е game changer за тях. Той дава ударен ход на кариерите им и влива свежа кръв в леко скучния пейзаж на новите имена и еднотипни актьори, които се появяват ежегодно в Холивуд.

След грандиозния успех на първите си два сезона „Шерлок“ си взима почивка от цели 2 години. В днешно време, пък и в което и да е време, няма телевизионна продукция, която може да си позволи такава пауза. Това е лукс. Но ето, че „Шерлок“ го прави и това по никакъв начин не намалява фен-базата му. На 24 декември 2013 година, когато Шерлок Холмс трябва да се завърне от мъртвите, Twitter прегрява от тагове, хаштагове и прочие модерни версии на онлайн ентусиазма, заради старта на шоуто. Страницата на ВВС блокира от фенове, решени да гледат новия епизод онлайн.

Сезон 3 минава точно като комета – веднъж на 100 години – и отново отива в почивка, за да се завърне на 1 януари 2015-а (времевите паузи в „Шерлок“ са толкова огромни и различни, че могат да се мерят само с начина, по който Градска мобилност отчита времето между отделните трамваи – тоест, то граничи от сега до плюс безкрайност).

Стивън Мофат и Марк Гатис – сценарист и актьор по професия и създатели на сериала, в едно свое интервю казват, че когато им хрумнала идеята за модерен Шерлок, просто се молели ВВС да кажат „да“ на проекта. Защото телевизията се дърпа в продължение на няколко години. А какво и как ще правят те, за да го осъществят, си е тяхна работа.

В момента екипът на „Шерлок“ – от актьорите през режисьорите и сценаристите – е толкова зает с ангажименти по други проекти, че нямат време да направят нови епизоди за продукта, който ги направи толкова известни и желани. И това е жалко. Защото „Шерлок“ заслужава много сезони.

Сезон 4 обаче е на път. Той вече е изсниман, под строги мерки за сигурност и зоркия поглед на телевизията, в студения Кардиф. „Шерлок“ отдавна не се снима в Лондон. Всъщност от първия си епизод насам, защото вероятността там нещо да остане в тайна и някой да не види някоя сцена, е абсолютно невъзможно.

Ето ви един любопитен факт: първи епизод е сниман на реалната „Бейкър Стрийт“ 221В. Това не се е случвало никога след това. По онова време улицата е затворена и снимките текат, начело с Бенедикт Къмбърбач и Мартин Фрийман на сета, и никой не забелязва или дори и да го прави, не го вълнува какво се случва. Днес този вариант е мираж.

Сезон 4 на „Шерлок“, след един тотално страничен епизод, тръгва на 1 януари 2017 година. След него, в три поредни седмици, следват още 3 епизода. The Six Thatchers, The Lying Detective и The Final Problem, чиято първа снимка показва завръщането на Мориарти, ще бъдат излъчени съответно на 1-ви, 8-ми и 15-ти януари. И оттам-нататък не се знае накъде.

Sherlock Шерлок

Засега „Шерлок“ е в пауза. Но пък е като оргазъм или комета… зависи от гледната точка. Случва се рядко, но пък как!        

 
 

Първият старт на ракетата Falcon 9 след аварията е предвиден за 16 декември

| от chronicle.bg |

Първият старт на тежката ракета-носител „Фалкон-9″ на американската компания SpaceX след септемврийската авария, е предвиден за 16 декември, предаде ТАСС.

Агенцията цитира съобщение на телекомуникационната компания „Иридиум комюникейшънс“, която възнамерява да изведе с ракетата десет съобщителни спътници от ново поколение.

Ракетата ще бъде изстреляна от базата на ВВС Вандерберг в щата Калифорния в 12:36 часа по времето на Западното крайбрежие на САЩ /22:36 ч. българско време/.

„Фалкон-9″ трябва да достави спътниците на ниска околоземна орбита.

 
 

Фитнес треньор качи 32 килограма с благородна цел

| от chronicle.bg, по diply.com |

За всички нас, които не сме Крис Хемсуърт и магическата му диета, да поддържаш добро ниво на фитнес е много трудно. 35-годишният фитнес инструктор от Ню Йорк Адонис Хил знае какво е усилието да сваляш килограми, защото е преминал през това два пъти.

Когато е на 27 бизнесът на Хил се срива и той изпада в депресия и качва килограми. След това обаче открива фитнеса като своя страст и сваля цели 45 килограма.  Адонис превръща фитнеса и в кариера.

Половин десетилетие след личния си успех, Хил решава да помогне на своята клиентка Алиса да свали драстично количество килограми като самият той качва 32 килограма. Идеята е треньорът да мотивира клиента си като си постави същата цел и тренира заедно с него.

В крайна сметка, след месеци усилени упражнения и няколко фалстарта, Алиса успява да свали 26 килограма. Това е достатъчно близо.

 
 

Появи се трейлър на дебютния филм на дъщерята на Скорсезе

| от chronicle.bg |

Доменика Камерън-Скорсезе е дъщеря на великия Мартин Скорсезе и съвсем логично е решила да поеме по пътя на баща си.

Дебютният й филм се нарича „Almost Paris” и е семейна драма. Беше показана за първи път в програмата на Трайбека Филм Фестивал преди няколко месеца.

Прочетете синопсиса на лентата и вижте трейлъра:

В началото на кризата, свързана с ипотеки върху жилища, един бивш банкер се завръща в родния си град. Срещите със семейството и приятелите от детството го карат да осъзнае последствията от действията на финансистите и той се стреми да компенсира любимите си хора… Възстановява отново връзките с приятели и близки роднини в Ойстър Бей, Ню Йорк и се превръща в онзи мъж, който винаги е мечтал да бъде…

Очаква се „Almost Paris” да се разпространява през 2017, но към момента подробности не са известни.