По-различен Поп Фолк! – част първа

| от | |

Цветозар Цаков

В днешните объркани времена, когато понятието „фолк” е изтърбушено, изпразнено от съдържание и принизено до най-уродливото си смислово ниво – до това да бъде синоним на чалгата (някак си съвсем естествено стана редовно да се изпуска думичката „поп” пред  „фолк парти”-тата и въпреки това да е кристално ясно за какво иде реч), да се занимаваш с фолклор е доста рисковано и непопулярно начинание. На автентичната ни фолклорна музика се гледа сякаш с насмешка и презрение от по-младите поколения, на нещо безвъзвратно остаряло и дори подронващо авторитета им на млади, модерни и напредничави хора. Нашият богат фолклор все по-често се асоциира единствено със сватби, като задължителен фон на пиянските експресии на хора, за които той се изчерпва с „Бяла роза” и Дунавското хоро по Нова година. Разбира се, това е твърде обобщаващо и низвергва малкия, но все пак съществуващ процент от населението, на който неравноделните ритми все още „бъркат” надълбоко. Хора, които считат народната ни музика за ценно национално богатство и световно наследство, а не за ретроградно бреме и даденост, на която не бива да се обръща прекалено внимание.

Мъдрите хора са казали, че във фолклора се оглежда душата на един народ и че принадлежността на човека към дадена култура е незменна и неизличима част от самия него, колкото и да се стреми да бъде глобалист и гражданин на света.

Слава Богу, в изстрадалата ни и охулена родина все още живеят млади хора, които не споделят виждането на описаната в началото на текста социална прослойка. Живеят и творят. И не – няма да ви занимаваме с фолклорните ансамбли, пръснати по територията на страната, които са страхотно нещо, макар и да стават обществено достояние, по подобие на самата музика, основно по големите празници, по-скоро казионно, по норматив, в калабалъка на културната програма.

В този материал искаме да ви позанимаем с една друга група млади българи, които правят нещо много ценно и също толкова трудно – опитват се да изведат фолклора от сватбарско-кръчмарско-естрадната му обреченост до широката, млада, прогресивна, търсеща публика. Посредтвом инструментите и методите на глобализацията, на поп културата. Умело съчетавайки тежки китари, електроника или джаз настроения с ритмите, извивките и чувствеността на фолк музиката на Балканите – по мое мнение фолклорът с най-дълбока и просторна душа, именно защото е роден от непосилни мъка и страдание и въпреки всичко е запазил непримиримостта си и радостта от живота. А задачата да го съчетаеш с далеч по-позитивно и светски настроената западна музика е всичко останало, но не и лека.

И, може би ще ви се стори странно, но именно музиката на тези млади българи аз наричам „поп-фолк”. Именно това е истинският поп-фолк. Популярен фолклор. Фолклор, облечен в модерни дрешки, но запазил достойнството си, чара си и достолепието си! Противно на обезличаващата и снишаваща полета на духа чалга.

Тук ще се спрем на няколко примера, които не само се справят със задачата, но се справят наистина добре. Ако намерите малко свободно време, непременно си позволете усилието и си намерете тяхната музика – ще бъдете богато възнаградени.

Няма как да не започнем един такъв своеобразен списък с момчетата и момичетата от група БАЛКАНДЖИ – може би първата родна формация, която приема за основна своя отправна точка българския фолклор. Групата е основана през есента на 1999 г. от Кирил Янев (китара, вокали) и Николай Баровски (клавир). Двамата решават да пробват да съчетаят тежкия метъл звук – в по-мелодичната му разновидност – с фолклорни елементи, изсвирени с традиционни инструменти, включващи кавал, тамбура и други. И им се получава. След като записват първото си парче („Аз, тебе, либе, съм залюбил”), вдъхновено от стихотворение на поета Косьо Николов и печелят няколко награди за авторска музика от различни фестивали и конкурси, идва ред и за следващата важна крачка. Първият албум „Пробуждане” се появява през 2001 г. и е изцяло собственоръчно записан, продуциран и разпространяван. Песните в него са авторски, без заемки от съществуващи фолклорни парчета, което е изначалната идея на основателите. Структурата им стъпва по-скоро на фолклора, подплатен с рок аранжименти, отколкото обратното – нещо, което съвсем малко изпълнители дръзват да правят дори в световен мащаб. Текстовете също са авторски, а тематиката им се движи в разтегливите рамки на автентичните фолклорни въжделения. Вторият албум, появил се в края на 2008-ма, носи наименованието „Змей” и е с една идея по-мрачен. Текстовете отнова са изцяло авторски и следват концепция, която плавно се разгръща в единадесетте парчета, оставяйки слушателя с впечатлението, че слуша аудио версия на някоя стара народна приказка.

Двама от членовете на Балканджи – Валентин Моновски (тамбура, а в новия проект – китара) и Явор Пачовски (клавир) създават отделна своя група, заедно с Панайот Солаков (бас, вокали) и Спаз Генев (барабани), в която макар да залагат на далеч по-втежнени аранжименти и прогресивен подход към композирането, приближаващ ги стилово до групи като Dream Teather, Queensryche и Fates Warning, не рядко посоляват музиката си с прясно набрат от необятните фолклорни нивя лют червен пипер под формата на неравноделни ритмики или цели пасажи с повлияни от фолклора мелодии.

Групата е кръстена с претенциозното име ЮВИГИ, сякаш да се знае от къде е произлязла, но претенциите им в никакъв случай не са неоснователни. Ако се сдобиете с двата им до момента издадени албума – концептуалния „Сива пустиня” (2010) и „От първо лице” (2012) – ще се убедите сами в това, а и като бонус ще получите естетическа наслада от стилно оформените и скъпо струващи обложки и бууклети, където са отпечатани и всички текстове на песните, сами по себе си представляващи висша форма на поетичното изкуство.

Наздраве и приятно слушане! А то – сигурни сме – ще е приятно.

Защото когато нещо е искрено  и създадено с любов и пълно отдаване на това, което правиш, то няма как да не е добро. Особено ако в него е намесена една толкова необятна и неизчерпаема вселена като балканския фолклор.

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.

 
 

Страхотен актьорски състав в първия трейлър на „Song to Song”

| от chronicle.bg |

„Song to Song“ е новият проект на Терънс Малик, който е събрал в едно Райън Гослинг, Натали Портман, Майкъл Фасбендър и Руни Мара. Честно казано, дори във филма да се разказваше за война между лоши извънземни и генно модифицирани питекантропи, пак бихме го гледали, при този актьорски състав.

„Song to Song“ е съвременна любовна история, която се развива на фона на музикалната сцена в Остин, Тексас. Две отдалечени двойки – сценаристите Фей (Руни Мара) и BV (Райън Гослинг) и музикалния магнат Куук (Майкъл Фасбендър) и сервитьорката, която омайва (Натали Портман) – преследват успеха, по време на рокендрол, прелъстяване и предателство.

Преди да видите трейлъра, ще ви зарадваме с още нещо: оператор на филма (както ще забележите в трейлъра, ако познавате творчеството му), е не друг, а Еманюел Любецки („Завръщането“, „Бърдмен“, „Гравитация“, „Дървото на живота“, „Новият свят“ – също на Терънс Малик, и много др.)

А сега…трейлърът.

 
 

Новото MINI Countryman с нестандартна арт премиера в България

| от chronicle.bg |

Новото поколение на MINI Countryman беше представено с нестандартна арт изложба във PhotoSynthesis Art Center, с което моделът отбеляза официалната си премиера в страната.

Второто поколение MINI Countryman е с нова конструкция, която предлага разточително интериорно пространство, благодарение на увеличените си пропорции и дава възможност за пет пълноценни места за седене. Автомобилът е пригоден за всякакви пътни условия, благодарение на интелигентната система за задвижване на всички колела ALL4, а моделът се предлага с ново поколение двигатели и трансмисии. Централният уред за пръв път е с тъчскрийн функция и с увеличени размери на екрана до 8.8-инча. По-късно през годината се очаква и Plug-in хибридната версия на модела – MINI Cooper S E Countryman ALL4.

mini

Развивайки глобалната комуникационна концепция „Добавете истории“, която е фокусирана върху изживяванията, MINI Countryman е в центъра на арт проекта в ролята на авантюрист, готов за приключения и нови споделени моменти с близки и приятели.

mini

Специално разработената среда в галерията поставя не само новото MINI в центъра на преживяванията, но и развива автентичен сторителинг в три отделни арт инсталации.

В първата част на изложбата, наречена „Пътищата на другите“, са представени вълнуващи разкази на екстремни приключенци, обичащи природата и добрите истории.

mini

Сред разказвачите на истории са Янина Танева, основателка на „Фабрика за идеи“, фотографът Виктор Троянов, планинарят Йордан Георгиев и други. „Рецепти за приключения“ е вторият арт проект, който отвежда посетителите в атмосферата на българските села чрез интересни рецепти. Инсталацията е вдъхновена от книгата „Вкусна география“ на издателство „Точица“ и реализирана от колектив ЧАРК. Третият елемент на нестандартната изложба с името „Планината зове“ пренася посетителите чрез lifestream връзка на ски писти от целия свят, подбрани и аранжирани от студио Phormatik Visual Lab.

P90249106_highRes_the-new-mini-country

В проекта взимат участие колектив ЧАРК и Phormatic Visual Lab, които разработват визуалното оформление, сценографията на изложбата е поверена на Ева Вентова, а за куратори са поканени студио Комплект. Изложбата е първата по рода си нестандартна автомобилна премиера в сътрудничество с творчески екипи от различни области.

 
 

Киану Рийвс може да се снима в „Матрицата 4″

| от chronicle.bg |

В края на трилогията Нео умира, за да приключи войната и да установи мир между хората и машините. Въпреки това братя (сестри) Уашовски си оставиха вратичка, че Нео може да се завърне – моментът, в който Сати пита: „Ще се видим ли отново“, а Оракулът отговаря: „Подозирам, че да. Някой ден.“.

В „Джон Уик 2″, където Киану отново си партнира с Лорънс Фишбърн, получаваме нещо като реюниън на „Матрицата“. Разбира се, ще бъде много по-вълнуващо, ако Warner Bros. накарат създателите на франчайза да го подновят. А това няма да е невероятно при положение, че той направи 1,6 милиарда долара в световния боксофис.

Дали Киану Рийвс ще се съгласи да се снима в евентуален четвърти филм? Да! При няколко условия. Той заяви, че „Уашовски също трябва да имат участие във филма. Те трябва да го напишат и режисират. След това ще видим, но да – ще бъде странно, но защо не. Хората умират, историите не, хората в историите не“.