По-различен Поп Фолк! – част първа

| от | |

Цветозар Цаков

В днешните объркани времена, когато понятието „фолк” е изтърбушено, изпразнено от съдържание и принизено до най-уродливото си смислово ниво – до това да бъде синоним на чалгата (някак си съвсем естествено стана редовно да се изпуска думичката „поп” пред  „фолк парти”-тата и въпреки това да е кристално ясно за какво иде реч), да се занимаваш с фолклор е доста рисковано и непопулярно начинание. На автентичната ни фолклорна музика се гледа сякаш с насмешка и презрение от по-младите поколения, на нещо безвъзвратно остаряло и дори подронващо авторитета им на млади, модерни и напредничави хора. Нашият богат фолклор все по-често се асоциира единствено със сватби, като задължителен фон на пиянските експресии на хора, за които той се изчерпва с „Бяла роза” и Дунавското хоро по Нова година. Разбира се, това е твърде обобщаващо и низвергва малкия, но все пак съществуващ процент от населението, на който неравноделните ритми все още „бъркат” надълбоко. Хора, които считат народната ни музика за ценно национално богатство и световно наследство, а не за ретроградно бреме и даденост, на която не бива да се обръща прекалено внимание.

Мъдрите хора са казали, че във фолклора се оглежда душата на един народ и че принадлежността на човека към дадена култура е незменна и неизличима част от самия него, колкото и да се стреми да бъде глобалист и гражданин на света.

Слава Богу, в изстрадалата ни и охулена родина все още живеят млади хора, които не споделят виждането на описаната в началото на текста социална прослойка. Живеят и творят. И не – няма да ви занимаваме с фолклорните ансамбли, пръснати по територията на страната, които са страхотно нещо, макар и да стават обществено достояние, по подобие на самата музика, основно по големите празници, по-скоро казионно, по норматив, в калабалъка на културната програма.

В този материал искаме да ви позанимаем с една друга група млади българи, които правят нещо много ценно и също толкова трудно – опитват се да изведат фолклора от сватбарско-кръчмарско-естрадната му обреченост до широката, млада, прогресивна, търсеща публика. Посредтвом инструментите и методите на глобализацията, на поп културата. Умело съчетавайки тежки китари, електроника или джаз настроения с ритмите, извивките и чувствеността на фолк музиката на Балканите – по мое мнение фолклорът с най-дълбока и просторна душа, именно защото е роден от непосилни мъка и страдание и въпреки всичко е запазил непримиримостта си и радостта от живота. А задачата да го съчетаеш с далеч по-позитивно и светски настроената западна музика е всичко останало, но не и лека.

И, може би ще ви се стори странно, но именно музиката на тези млади българи аз наричам „поп-фолк”. Именно това е истинският поп-фолк. Популярен фолклор. Фолклор, облечен в модерни дрешки, но запазил достойнството си, чара си и достолепието си! Противно на обезличаващата и снишаваща полета на духа чалга.

Тук ще се спрем на няколко примера, които не само се справят със задачата, но се справят наистина добре. Ако намерите малко свободно време, непременно си позволете усилието и си намерете тяхната музика – ще бъдете богато възнаградени.

Няма как да не започнем един такъв своеобразен списък с момчетата и момичетата от група БАЛКАНДЖИ – може би първата родна формация, която приема за основна своя отправна точка българския фолклор. Групата е основана през есента на 1999 г. от Кирил Янев (китара, вокали) и Николай Баровски (клавир). Двамата решават да пробват да съчетаят тежкия метъл звук – в по-мелодичната му разновидност – с фолклорни елементи, изсвирени с традиционни инструменти, включващи кавал, тамбура и други. И им се получава. След като записват първото си парче („Аз, тебе, либе, съм залюбил”), вдъхновено от стихотворение на поета Косьо Николов и печелят няколко награди за авторска музика от различни фестивали и конкурси, идва ред и за следващата важна крачка. Първият албум „Пробуждане” се появява през 2001 г. и е изцяло собственоръчно записан, продуциран и разпространяван. Песните в него са авторски, без заемки от съществуващи фолклорни парчета, което е изначалната идея на основателите. Структурата им стъпва по-скоро на фолклора, подплатен с рок аранжименти, отколкото обратното – нещо, което съвсем малко изпълнители дръзват да правят дори в световен мащаб. Текстовете също са авторски, а тематиката им се движи в разтегливите рамки на автентичните фолклорни въжделения. Вторият албум, появил се в края на 2008-ма, носи наименованието „Змей” и е с една идея по-мрачен. Текстовете отнова са изцяло авторски и следват концепция, която плавно се разгръща в единадесетте парчета, оставяйки слушателя с впечатлението, че слуша аудио версия на някоя стара народна приказка.

Двама от членовете на Балканджи – Валентин Моновски (тамбура, а в новия проект – китара) и Явор Пачовски (клавир) създават отделна своя група, заедно с Панайот Солаков (бас, вокали) и Спаз Генев (барабани), в която макар да залагат на далеч по-втежнени аранжименти и прогресивен подход към композирането, приближаващ ги стилово до групи като Dream Teather, Queensryche и Fates Warning, не рядко посоляват музиката си с прясно набрат от необятните фолклорни нивя лют червен пипер под формата на неравноделни ритмики или цели пасажи с повлияни от фолклора мелодии.

Групата е кръстена с претенциозното име ЮВИГИ, сякаш да се знае от къде е произлязла, но претенциите им в никакъв случай не са неоснователни. Ако се сдобиете с двата им до момента издадени албума – концептуалния „Сива пустиня” (2010) и „От първо лице” (2012) – ще се убедите сами в това, а и като бонус ще получите естетическа наслада от стилно оформените и скъпо струващи обложки и бууклети, където са отпечатани и всички текстове на песните, сами по себе си представляващи висша форма на поетичното изкуство.

Наздраве и приятно слушане! А то – сигурни сме – ще е приятно.

Защото когато нещо е искрено  и създадено с любов и пълно отдаване на това, което правиш, то няма как да не е добро. Особено ако в него е намесена една толкова необятна и неизчерпаема вселена като балканския фолклор.

 
 

Супер балон събира информация от близкия космос

| от |

НАСА пусна балон със свръхналягане с размерите на стадион от новозеландския Южен остров, за да събира информация от близкия космос.

Той ще пътешества 100 дни. Седем други опита за пускането на балона бяха осуетени от бури и циклони.
Летателният апарат е специално проектиран от НАСА, за да открива космически частици със свръхвисока енергия, навлизащи в атмосферата на Земята. Той ще обиколи планетата два или три пъти.

„Произходът на тези частици е голяма загадка, която ние искаме да разбулим. Дали те идват от големи черни дупки в центъра на галактиките? Дали са малки, бързо-движещи се звезди, или нещо друго?“, каза проф. Анджела Олинто от университета в Чикаго, която е главен изследовател по проекта.

Следенето на летателния апарат, изстрелян от Уанака, е само началото на дълго проучване, което включва на следващ етап и космическа мисия, подготвяна от НАСА.

Балонът ще събере данни от 34 километра над земната повърхност. Настоящият рекорд за продължителност на полет на балон със свръхналягане е 54 дни. През март миналата година НАСА осъществи изпитание на подобен летателен апарат, изстрелян от Уанака. Полетът му продължи 32 дни, 5 часа и 51 минути.

 
 

От ходене се поумнява

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета Ню Мексико Хайлендс в Лас Вегас откриха, че ходенето подобрява притока на кръв към главния мозък и засилва паметта и познавателните способности на хората, съобщи изданието „ЮрикАлърт!“.

Ефектът е по-слабо изразен в сравнение с бягането, но е значително по-голям, отколкото при карането на велосипед. До изводите си авторите на изследването стигнаха по време на наблюдения върху 12 младежи в добро здраве.

Доброволците се придвижваха с постоянна скорост около един метър в секунда. Кръвоснабдяването на главния мозък се измерваше с ултразвук.

През 2015 г. австралийски учени доказаха, че когато става дума за общото здравословно състояние, сърдечно-съдовата система и намаляването на риска от преждевременна смърт, ходенето е по-полезно от бягането, припомня в. „Дейли мейл“. Експертите установиха, че хората, които първоначално правели по 1000 крачки на ден, а постепенно стигнали до 10 000 дневно, намалили наполовина риска от преждевременна смърт. Дори тези, които увеличават крачките си от 1000 до 3000 на ден, намаляват риска с 12 %.

 
 

Какво да очакваме от новия сезон на сериала „Короната“?

| от chronicle.bg |

 Амбициозният проект на Netflix с рекорден бюджет (над 100 млн. долара), историческата драма „Короната“, се нарежда сред най-добрите заглавия в телевизията за последния телевизионен сезон. Сериалът спечели 2 статуетки „Златен Глобус“, беше номиниран в 12 категории за награда БАФТА, и се спряга за един от фаворитите на таздгодишните награди Еми през есента.

Феновете вече с нетърпение очакват втория сезон през ноември.

Сюжетът на първия сезон обхващаше периода от 1951-ва до 1955-а и на фокус бяха първите години от управлението на кралица Елизабет II. Вторият сезон ще се концентрира върху образите на принц Филип и принц Чарлз. Разбира се, кралицата отново ще бъде в центъра, но ще виждаме повече от мъжете в живота й.

„Ще се фокусираме върху принц Чарлз, неговото детство и образование, както и върху принц Филип и личната му биография. Сложността на образа му е душата на втория сезон. Намирам го за много интересна личност.“ – това заявява Питър Морган, създател на хитовата поредица. През годините е имало много спекулации и слухове относно интимните връзки на херцога на Единбург. Дали те ще бъдат застъпени в сюжета, Морган поне засега отказва да разкрие. Актьорът Пат Смит, който влиза в ролята на принц Филип казва за The Hollywood Reporter: „Ще научите много за миналото на прин Филип във втория сезон. Истината е, че той е имал много „лудо“ минало и ние го описваме в детайли.“

the-crown-julian-broad-ss06
По-голямата част от актьорският състав ще остане същата. Клеър Фой ще играе кралица Елизабет II, Мат Смит – принц Филип, Ванеса Кирби –  принцеса Марагрет и Виктория Хамилтън ще бъде кралицата-майка. По всяка вероятност няма да видим Джон Литгоу като Уинстън Чърчил във втория сезон. В ролята на министър-председател ще влезе Джеръми Нортън (Антъни Идън, който поема властта след оставката на Чърчил).

И в този сезон в ролята на кралица Елизабет II влиза Клеър Фой. Но за последен път. Проектът на Netflix ще бъде дългосрочен и по неофициална информация ще обхваща шест сезона, което значи, че ще видим кралица Елизабет във всички етапи на нейното управление.

Действието този път ще се развива в продължение на почти десет години и върховата точка е 1964-та.  „Мисля, че в момента, в който достигнем до 1963-та и 64-та, няма да можем да използваме Клеър Фой, без да прибягваме до абсурден грим, за да не изглежда млада. Просто не можем да променим факта, че е млада.“ Морган планира скок във времето между втори и трети сезон и един между четвърти и пети, което по всяка вероятност ще наложи промяна в състава повече от веднъж.

the-crown-netflix-release
Британският елит ще срещне американския в лицето на Джон Кенеди и неговата съпруга Джаки. В ролите влизат Майкъл Хол и Джоди Балфур. Двете години, в които Кенеди е президент, влизат в периода, в който се развива действието, което означава, че встъпването му в длъжност, първата му вечеря в Бъкингамският дворец през 1961 и убийството му могат да бъдат застъпени в сюжета. Все още не е ясно до каква степен.

Ново попълнение в актьорския състав ще бъде Матю Гуд, познат на публиката от шедьовъра на PBS „Имението Даунтън“. Там той играе втория съпруг на аристократичната лейди Мери Кроули, а в „Короната“ ще се превъплъти в ухажора на принцеса Маргарет, лорд Суонтън, който впоследствие става неин съпруг.

Все още не е обявена официална дата, на която сезонът ще стартира, макар че по непотвърдена информация става дума за началото на ноември. По това време на годината се появи първият сезон.

Когато и да се случи това, можем да бъдем сигурни, че вторият  сезон на поредицата ще оправдае очакванията – поне всички предпоставки за това са налице.

 
 

Любимият виц на Христо Гърбов

| от Цветелина Вътева |

Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. По този повод ви предлагаме любимите вицове на част от срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.

Естествено, че знаете кой е Христо Гърбов. Дали сте се превивали от смях на ролята му като Пиер Миняр във „Вечеря за тъпаци“, хилили сте се на Гари Льожен/Роджър Трампълмейн в „Още веднъж отзад“ или сте се задавяли със салатата си пред телевизора, докато го гледате в „Комиците“, във всички случаи сте запознати с комедийния му талант.

Извън сцената и екрана Христо няма вид на смешник. По-скоро носи онова усещане за самовглъбеност, което придават на света около себе си хората, които вземат хумора на сериозно.

Предлагаме ви да прочетете виц, разказан от Христо Гърбов: 

Влиза един французин в един английски бар и си поръчва „typical English breakfast“ – боб, яйца, black pudding, което е вид кървавица, богата работа. Гледа той black pudding-a, хапва от него, пък после вика: „Абе като го видях това, помислих, че е лайно. Пък като го опитах, съжалих, че не е“.

Цялото интервю с Христо Гърбов можете да прочетете в Webcafe.bg


Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Място: ресторант HAPPY на ул. „Раковски“ 145