Плажът на човешките спомени

| от | |

books-text

Ася Тушева-Караиванова

– Ннннеееееее!!! – изпищя нещо под крака ми и аз отскочих уплашено назад, разпилявайки хавлиите и торбата с детски играчки из пустия плаж.

– Нннеее туууккк! – обади се същия глас, вече по-тихичко.

Грабнах лопатката на дъщеря ми и започнах трескаво да копая златистия пясък, за да видя кой е заровен в него и има ли нужда от помощ.

-Моля ви, идете другате…- прошепна гласецът.

-Кой говори? – въртях се в кръг и се взирах в пясъка, но наоколо беше безлюдно. – Кой си ти?

-Виж долу до краката си…там съм.

Наполовина заровена в пясъка, там намерих единствено пожълтяла от слънцето чашка от кафе.

-Ти говориш??? – изумена попитах.

– Нима мислиш, че вещите нямат душа? Не говорим с когото и да е, но сега се налага.

– Обясни ми, моля те, защо искаш да се махна – любезно запитах, без да се замислям много-много върху факта, че разговарям с пластмасова чаша.

– Преди много, много време ме купи един прекрасен принц…е, всъщност не беше принц, а младеж, но това няма значение. Косата му беше…златиста, а устните му, които се допираха до мен, бяха по-меки от нощния бриз, усмихваше се нежно и се наслаждаваше на кафето, което му дадох. После…

-Какво „после”?

-После ме захвърли в пясъка и си замина. Но аз вярвам, че ще се върне за мен, затова те моля, иди някъде другаде и ме остави да чакам на спокойствие. – чашата се извърна срамежливо и се опита да се зарови в пясъка.

Въздъхнах, събрах разпилените играчки и се отместих метър встрани.

-НЕ!!! – моментално осъзнах, че това не е нежният глас на малката чашка.

-Кой ми говори? – огледах се изпитателно наоколо.

-Тук съм – изръмжа отново някой и видях спретната купчина фасове с един по-голям, забучен в средата на мъничка дюна.

– Ще ви преча ли, ако се настаня до вас? – подкупващо се усмихнах, горда с възможността да покажа доброто си възпитание.

– Ти вече пречиш, махай се! Този плаж е наш! – изрева генералският фас под аплодисментите на опърпаните си редници.

-Но какво става тук? – проплаках в недоумение – Някой ще ми обясни ли?

-Скъпа, нима не разбираш? – ветрецът довя тих шепот до мен. – Обърни се, аз съм точно зад теб.

Усетих, че говоря с нежната тръстика, закрепила се като по чудо в края на пясъка.

– Онзи фас – каза ми тя – беше оставен от един военен. Той събра около себе си останалите и сега е вожд на малка армия. Самотният чехъл ей там беше изхвърлен от една девойка, която загуби другия във водата. На северния край има предимно чашки и още фасове, но по-миролюбиви, те бяха собственост на голяма група младежи. В южната част живее комуна от бирени бутилки и кенове, които се пълнят с морска вода и си представят как някой отново ще пие от тях… В централната зона преди имаше най-много загубени детски играчки, но те са късметлии и бързо си намират нови стопани. Чашките от кафе вече превземат целия плаж и мислят да изгонят бирените бутилки. Чакат есента, когато ще имат абсолютен превес над останалите.

– Значи се пие повече кафе, отколкото бира? – невярващо попитах.

– Горе-долу еднакво – въздъхна тръстиката. – Обаче бирените бутилки са по-скъпи, а и по-големи, затова повечето гледат да ги изхвърлят където трябва. Чашките лесно ги заравят в пясъка, за да не се виждат.

– Там виждам каишка на куче?

-О! Собственикът я изхвърли, когато тя се заплете в плаващите по водата боклуци и кучето се удави.

-Господи! – възкликнах аз, събрах припряно вещите ни, хванах децата си за ръце и забързах далеч от плажа на неприбраните човешки спомени.

 
 

Анимираната симфония на живота

| от chronicle.bg |

Кратката форма в киното е обект на внимание от хиляди режисьори и аниматори по света.

Днес пък е петък – ден като никой друг. Затова ще ви покажем „Symphony no. 42″ – една късометражка, която ни представя 47 нерационални сцени за връзката между човек и природа.

 

Symphony no. 42 from Reka Bucsi on Vimeo.

 
 

Моника Белучи открива белградския филмов фестивал

| от chronicle.bg, по БТА |

Актрисата Моника Белучи и филмът на Емир Кустурица „На млечния път“ ще открият днес 45-ия Международен филмов фестивал ФЕСТ в Белград, на който ще бъдат представени 95 филма, съобщи белградската агенция Бета.

В главната програма са 15 филма от 12 страни. До 5 март, когато на тържественото закриване на фестивала ще бъде показан филмът на американския режисьор Мартин Скорсезе „Тишина“, ще могат да се видят най-добрите филми от световните фестивали и почти всички фаворити за Оскар.

Днес сръбският премиер Александър Вучич ще приеме в сградата на правителството италианската актриса Моника Белучи и режисьора Емир Кустурица, съобщи Танюг.

 
 

Оскари 2017: Фаворитите на Chronicle

| от |

89-тите награди „Оскар“ ще бъдат раздадени тази неделя вечер в Лос Анджелис и ще закрият официално големия награден сезон, който започна още в края на миналата година. Най-добрите сред най-добрите в киното ще напълнят Кодък Тиатър, за да могат още пък по-добрите сред тях да се окичат със злато.

И тази година, подобно на миналата, номинации за „Оскар“ предизвикаха полемика. Ако миналата година това бяха прекалено белите актьори и режисьори, номинирани в най-важните категории, сега впечатление прави засиленото участие на афроамериканци. Нормално е хората да се чудят дали причината за толкова много и еднообразни номинации, не се случва не заради доброто старо седмо изкуство…

Но ние няма да се занимаваме с това днес. Избрали сме да правим нещо по-забавно, а именно да кажем кои са нашите фаворити в 8 от най-важните и комерсиални категории. В галерията горе.

 
 

Продадени са 15 хиляди билета за „Евровизия – 2017″

| от chronicle.bg, по БТА |

Досега са продадени 15 хиляди от общо 70 хиляди билета за телевизионния конкурс „Евровизия – 2017″,, който ще се състои в Киев през месец май, предаде ТАСС.

Агенцията цитира съобщение на вицепремиера на Украйна Вячеслав Кириленко. „На 14 февруари започна официалната продажба на билети, като първият беше закупен от победителката на „Евровизия 2004″, нашата Руслана“, заяви Кириленко. По неговите думи досега са били продадени около 15 хиляди пропуска от 52 страни в света.

Петдесет и два процента от билетите са били пласирани в Украйна, а останилите четиридесет и осем – в чужбина. Най-много продажби са били реализирани във Великобритания, Германия и Русия.