Плажът на човешките спомени

| от | |

books-text

Ася Тушева-Караиванова

– Ннннеееееее!!! – изпищя нещо под крака ми и аз отскочих уплашено назад, разпилявайки хавлиите и торбата с детски играчки из пустия плаж.

– Нннеее туууккк! – обади се същия глас, вече по-тихичко.

Грабнах лопатката на дъщеря ми и започнах трескаво да копая златистия пясък, за да видя кой е заровен в него и има ли нужда от помощ.

-Моля ви, идете другате…- прошепна гласецът.

-Кой говори? – въртях се в кръг и се взирах в пясъка, но наоколо беше безлюдно. – Кой си ти?

-Виж долу до краката си…там съм.

Наполовина заровена в пясъка, там намерих единствено пожълтяла от слънцето чашка от кафе.

-Ти говориш??? – изумена попитах.

– Нима мислиш, че вещите нямат душа? Не говорим с когото и да е, но сега се налага.

– Обясни ми, моля те, защо искаш да се махна – любезно запитах, без да се замислям много-много върху факта, че разговарям с пластмасова чаша.

– Преди много, много време ме купи един прекрасен принц…е, всъщност не беше принц, а младеж, но това няма значение. Косата му беше…златиста, а устните му, които се допираха до мен, бяха по-меки от нощния бриз, усмихваше се нежно и се наслаждаваше на кафето, което му дадох. После…

-Какво „после”?

-После ме захвърли в пясъка и си замина. Но аз вярвам, че ще се върне за мен, затова те моля, иди някъде другаде и ме остави да чакам на спокойствие. – чашата се извърна срамежливо и се опита да се зарови в пясъка.

Въздъхнах, събрах разпилените играчки и се отместих метър встрани.

-НЕ!!! – моментално осъзнах, че това не е нежният глас на малката чашка.

-Кой ми говори? – огледах се изпитателно наоколо.

-Тук съм – изръмжа отново някой и видях спретната купчина фасове с един по-голям, забучен в средата на мъничка дюна.

– Ще ви преча ли, ако се настаня до вас? – подкупващо се усмихнах, горда с възможността да покажа доброто си възпитание.

– Ти вече пречиш, махай се! Този плаж е наш! – изрева генералският фас под аплодисментите на опърпаните си редници.

-Но какво става тук? – проплаках в недоумение – Някой ще ми обясни ли?

-Скъпа, нима не разбираш? – ветрецът довя тих шепот до мен. – Обърни се, аз съм точно зад теб.

Усетих, че говоря с нежната тръстика, закрепила се като по чудо в края на пясъка.

– Онзи фас – каза ми тя – беше оставен от един военен. Той събра около себе си останалите и сега е вожд на малка армия. Самотният чехъл ей там беше изхвърлен от една девойка, която загуби другия във водата. На северния край има предимно чашки и още фасове, но по-миролюбиви, те бяха собственост на голяма група младежи. В южната част живее комуна от бирени бутилки и кенове, които се пълнят с морска вода и си представят как някой отново ще пие от тях… В централната зона преди имаше най-много загубени детски играчки, но те са късметлии и бързо си намират нови стопани. Чашките от кафе вече превземат целия плаж и мислят да изгонят бирените бутилки. Чакат есента, когато ще имат абсолютен превес над останалите.

– Значи се пие повече кафе, отколкото бира? – невярващо попитах.

– Горе-долу еднакво – въздъхна тръстиката. – Обаче бирените бутилки са по-скъпи, а и по-големи, затова повечето гледат да ги изхвърлят където трябва. Чашките лесно ги заравят в пясъка, за да не се виждат.

– Там виждам каишка на куче?

-О! Собственикът я изхвърли, когато тя се заплете в плаващите по водата боклуци и кучето се удави.

-Господи! – възкликнах аз, събрах припряно вещите ни, хванах децата си за ръце и забързах далеч от плажа на неприбраните човешки спомени.

 
 

Късометражна програма за първи път на „София филм фест за учещи“

| от chronicle.bg, По БТА |

Късометражна програма ще има за първи път в Дискусионния клуб за българско и европейско кино „София филм фест за учещи“ – в пролетното издание, което започва днес в Дома на киното и ще продължи до 26 юни, съобщават организаторите.

Прожекциите са всеки понеделник от 18.00 ч. Входът е безплатен за ученици и студенти. Лектори са кинокритикът Антония Ковачева, директор на Филмотеката, и режисьорът проф. Георги Дюлгеров.

Българското кино отново е важен акцент в пролетната селекция. Традиционно ще има срещи с творческите екипи на филмите. Българска е и първата късометражна програма – от три заглавия – носителите на наградата „Джеймисън“ /Jameson/ за най-добър български късометражен филм за 2017 и 2016 г. – „Дрехи“ на Веселин Бойдев и „На червено“ на Тома Вашаров, както и „Любов“ на Боя Харизанова.

Пълнометражните родни продукции са „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, вдъхновен от съдбата на певицата Леа Иванова, предизвикалият огромен зрителски интерес „Воевода“ на Зорница София – по спомени на очевидци и разказа „Румена войвода“ от Николай Хайтов, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов – с наградата за най-добър балкански филм и наградата на гилдията на българските кинокритици на 21-вия СФФ и още много отличия, „Семейни реликви“ на Иван Черкелов, интригуваща мозайка от три истории за разрушеното човешко общуване между героите – съпрузи, братя, родители и деца.

Пролетната програма започва с един от най-обсъжданите филми на 2016 г. – носителя на шест „Оскар“-а „La La Land“ на младия режисьор Деймиън Шазел с Райън Гослинг и Ема Стоун. Финалът е с „Т2 Трейнспотинг“ на Дани Бойл, в който рамо до рамо с Юън Макгрегър и Джони Лий Милър блести талантливата млада българска актриса Анжела Недялкова.
Останалите заглавия са „Патерсън“ на Джим Джармуш, номиниран за „Златна палма“, „Хулиета“ на Педро Алмодовар, „Панама“ на младия сръбски режисьор Павле Вучкович, номиниран за „Златна камера“ в Кан.

 
 

Да свалиш близо 20 килограма заради рокля

| от chronicle.bg |

Свалянето на килограми винаги е предизвикателство. Работата с кратки срокове често означава йо-йо ефект и връщане на загубеното тегло. Има обаче и друг вариант – да се получи наистина.

Блеър Хелуик е поканена за шаферка на сватбата на своя приятелка. Събитието е през ноември 2016 година, а роклите за шаферките вече са поръчани още през май. Блеър си взима размер 10 и размер 12, но остава недоволна от начина, по който й стоят. Осъзнава обаче, че до ноември има шест месеца, в които може да направи промяна в живота си. Решава, че това е достатъчно време, което да посвети на свалянето на килограми. Така започва приключението.

Блеър работи в телевизията и чува за треньорката Кайра Стокс покрай работата си. Прави проучване на цените и преценява, че може да си позволи да се пробва. Започва да ходи при нея на тренировка всеки четвъртък сутрин в продължение на месец, преди да събере смелост да пробва по-интензивни тренировки. Първоначално й е ужасно трудно – с темпото на тренировката, скачането на въже се възприема за почивка. Но постепенно Блеър свиква в ритъма и задобрява – всяка тренировка е насочена към различна мускулна група, всеки път е изтощително, но получава уверенията на Кайра, че колкото повече тренира, толкова по-добре ще се справя.

С тренировките тя трупа увереност и започва да тренира по-често. Агресивният й подход към тренировките води до това, че започва да тренира 5-6 пъти седмично.

блеър халуик

В началото не променя особено хранителните си навици, само въвежда дребни промени,з а да се храни по-разумно. Започва деня си с протеинов шейк или овесени ядки. Обядът й е салата и чисти протеини. Опитва се да вкара повече протеини в първите си две хранения за деня, за да има повече енергия. Вечер често хапва зеленчуци и сьомга. Опитва се да избягва въглехидратите вечер, защото я карат да се чувства подута на следващия ден.
Сред важните решения, които взима, е да не съхранява сладки храни и джънк в дома си. Тя осъзнава, че ако няма вредна храна наблизо, няма желание да я консумира.

В един момент от диетата, когато вече е свалила доста килограми, кантарът забива на 64 килограма и тя не може да разбере защо не може да продължи да отслабва. Тогава си дава сметка, че в този период често й се налага да работи през уикендите от офиса, където компанията осигурява кетъринг – когато срещу теб стои десертът и те „гледа“, не можеш да кажеш „не“. Разчитайки на подкрепа от семейството, колегите си и приятелите, успява да направи необходимите промени, за да следва режима си.

Днес, когато вече е постигнала идеалните килограми, не иска да отслабва, а да задържи теглото си. Затова понякога си позволява да хапне хляб или пица, но в умерени количества.

А наградата за усилията е ясна – в рамките на шест месеца е отслабнала толкова, че от размер 10 да стане размер 4 и 17 килограма по-малко. Предстои й да бяга на маратон и е готова за всякакви предизвикателства. В крайна сметка шаферската рокля се оказва само повод да постигне много по-голяма промяна в живота си.

блеър халуик

 

 
 

Instagram постави нов рекорд: 700 милиона потребители на месец

| от chronicle.bg |

Instagram обяви, че месечните й активни потребители вече са над 700 милиона, което е наистина впечатляваща бройка.

600-те милиона от миналата година са били задминати в средата на декември, което значи, че за по-малко от шест месеца Instagram е натрупала нови 100 милиона потребители. Това е нов рекорд за компанията, която досега нарастваше със 100 милиона на всеки девет месеца.

Трябва да се признае, че резултатите на компанията са заслужени. Instagram непрестанно прави подобрения в услугата, въвежда нови функции и дори видео излъчвания на живо, което задържа вниманието на все повече потребители. Най-вероятно социалната мрежа ще продължи да расте със същите темпове, поне ако продължи да полага толкова усилия.

 
 

Любимият виц на Христо Гърбов

| от Цветелина Вътева |

Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. По този повод ви предлагаме любимите вицове на част от срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.

Естествено, че знаете кой е Христо Гърбов. Дали сте се превивали от смях на ролята му като Пиер Миняр във „Вечеря за тъпаци“, хилили сте се на Гари Льожен/Роджър Трампълмейн в „Още веднъж отзад“ или сте се задавяли със салатата си пред телевизора, докато го гледате в „Комиците“, във всички случаи сте запознати с комедийния му талант.

Извън сцената и екрана Христо няма вид на смешник. По-скоро носи онова усещане за самовглъбеност, което придават на света около себе си хората, които вземат хумора на сериозно.

Предлагаме ви да прочетете виц, разказан от Христо Гърбов: 

Влиза един французин в един английски бар и си поръчва „typical English breakfast“ – боб, яйца, black pudding, което е вид кървавица, богата работа. Гледа той black pudding-a, хапва от него, пък после вика: „Абе като го видях това, помислих, че е лайно. Пък като го опитах, съжалих, че не е“.

Цялото интервю с Христо Гърбов можете да прочетете в Webcafe.bg


Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Място: ресторант HAPPY на ул. „Раковски“ 145