Плажът на човешките спомени

| от | |

books-text

Ася Тушева-Караиванова

– Ннннеееееее!!! – изпищя нещо под крака ми и аз отскочих уплашено назад, разпилявайки хавлиите и торбата с детски играчки из пустия плаж.

– Нннеее туууккк! – обади се същия глас, вече по-тихичко.

Грабнах лопатката на дъщеря ми и започнах трескаво да копая златистия пясък, за да видя кой е заровен в него и има ли нужда от помощ.

-Моля ви, идете другате…- прошепна гласецът.

-Кой говори? – въртях се в кръг и се взирах в пясъка, но наоколо беше безлюдно. – Кой си ти?

-Виж долу до краката си…там съм.

Наполовина заровена в пясъка, там намерих единствено пожълтяла от слънцето чашка от кафе.

-Ти говориш??? – изумена попитах.

– Нима мислиш, че вещите нямат душа? Не говорим с когото и да е, но сега се налага.

– Обясни ми, моля те, защо искаш да се махна – любезно запитах, без да се замислям много-много върху факта, че разговарям с пластмасова чаша.

– Преди много, много време ме купи един прекрасен принц…е, всъщност не беше принц, а младеж, но това няма значение. Косата му беше…златиста, а устните му, които се допираха до мен, бяха по-меки от нощния бриз, усмихваше се нежно и се наслаждаваше на кафето, което му дадох. После…

-Какво „после”?

-После ме захвърли в пясъка и си замина. Но аз вярвам, че ще се върне за мен, затова те моля, иди някъде другаде и ме остави да чакам на спокойствие. – чашата се извърна срамежливо и се опита да се зарови в пясъка.

Въздъхнах, събрах разпилените играчки и се отместих метър встрани.

-НЕ!!! – моментално осъзнах, че това не е нежният глас на малката чашка.

-Кой ми говори? – огледах се изпитателно наоколо.

-Тук съм – изръмжа отново някой и видях спретната купчина фасове с един по-голям, забучен в средата на мъничка дюна.

– Ще ви преча ли, ако се настаня до вас? – подкупващо се усмихнах, горда с възможността да покажа доброто си възпитание.

– Ти вече пречиш, махай се! Този плаж е наш! – изрева генералският фас под аплодисментите на опърпаните си редници.

-Но какво става тук? – проплаках в недоумение – Някой ще ми обясни ли?

-Скъпа, нима не разбираш? – ветрецът довя тих шепот до мен. – Обърни се, аз съм точно зад теб.

Усетих, че говоря с нежната тръстика, закрепила се като по чудо в края на пясъка.

– Онзи фас – каза ми тя – беше оставен от един военен. Той събра около себе си останалите и сега е вожд на малка армия. Самотният чехъл ей там беше изхвърлен от една девойка, която загуби другия във водата. На северния край има предимно чашки и още фасове, но по-миролюбиви, те бяха собственост на голяма група младежи. В южната част живее комуна от бирени бутилки и кенове, които се пълнят с морска вода и си представят как някой отново ще пие от тях… В централната зона преди имаше най-много загубени детски играчки, но те са късметлии и бързо си намират нови стопани. Чашките от кафе вече превземат целия плаж и мислят да изгонят бирените бутилки. Чакат есента, когато ще имат абсолютен превес над останалите.

– Значи се пие повече кафе, отколкото бира? – невярващо попитах.

– Горе-долу еднакво – въздъхна тръстиката. – Обаче бирените бутилки са по-скъпи, а и по-големи, затова повечето гледат да ги изхвърлят където трябва. Чашките лесно ги заравят в пясъка, за да не се виждат.

– Там виждам каишка на куче?

-О! Собственикът я изхвърли, когато тя се заплете в плаващите по водата боклуци и кучето се удави.

-Господи! – възкликнах аз, събрах припряно вещите ни, хванах децата си за ръце и забързах далеч от плажа на неприбраните човешки спомени.

 
 

Появи се невероятен акустичен кавър на „Издислав“. Чуйте го

| от chronicle.bg |

Първият опит за песен на английски на поп-фолк изпълнителя Фики Стораро предизвика вълна от шеги. Песента му „Is This Love“ беше успешно прекръстена на Издислав и намери специално място дори в новинарския блок на БНТ. Въпреки типичните чалга извивки на парчето, оказва се, че то може и да звучи добре.

Автор на чудесния кавър е Нели, която от 17-годишна поддържа свой YouTube канал, в който публикува видеа на кавъри.

Чуйте я.

 
 

София Вергара – съдена от ембрионите си

| от chronicle.bg |

Звездата от „Модерно семейство“ София Вергара е съдена от…два замразени ембриона, които е заплодила заедно с бившия си партньор. 

Зародишите, наречени Ема и Исабела, са вписани в документите по съдебното дело.

Вергара се раздели с Ник Лоб през 2014 година, след като той вече веднъж се опита безуспешно да я съди за попечителството над ембрионите. Според новото дело обаче самите ембриони са били лишени от наследството, което им се полага според тръста, основан на тяхно име, защото Вергара отказва да им позволи да се развият и да бъдат родени, както първоначално е предвидено. Тръстът е създаден за тях в Луизиана, въпреки че ембрионите се намират в Калифорния. Лузиана е „пролайф“ щат и според законите му оплодена яйцеклетка е виждана като „юридическо лице“. В документите по делото фигурират имената на оплодените яйцеклетки, но не и на самия Лоб. Делото иска попечителството на зародишите да бъде дадено на Ник Лоб, който да им осигури раждане и живот.

София Вергара и Лоб преминаха пред инвитро процедура през 2013 година. Договорът, подписан от двамата тогава, постановява, че никой от тях не може да прави каквото и да е с ембрионите без съгласието на другия.

Адвокатите на Вергара подчертават, че тук дори не става дума за ембриони, а за оплодени яйцеклетки и единствената причина да бъде заведено делото е, за да намери как Ник Лоб да свързва името си с това на Вергара.

 
 

Тейлър Суифт и Зейн Малик с общо парче за „50 нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Изпълнителите Тейлър Суифт и Зейн Малик изненадаха феновете си с ново парче към саундтрака на „50 нюанса по-тъмно“. Песента появи към полунощ в САЩ (т.е. тази сутрин българско време).

Песента е първата от саундтрака на предстоящия филм по втората книга на Е.Л. Джеймс.

Суифт съобщи за песента в Twitter с мистериозният туит „Z | T | 50“. Той беше споделен близо 15 000 пъти само за час.

Само час след пускането си в iTunes, „I don’t wanna live forever“ стигна номер 1 в класацията на iTunes за САЩ. За момента парчето е достъпно само в iTunes срещу 1.29 долара. Не е ясно кога ще може да бъде слушано на други места по света. Може да чуете откъс от него, публикувано в профила на Тейлър Суифт.

„Петдесет нюанса по-тъмно“ ще се появи на екран в началото на следвата година.

 
 

Как се разказва за живота на Румена Воевода

| от chronicle.bg |

Все по-малко време остава до премиерата на новия филм на Зорница-София „Воевода“ за живота на жената-хайдутин Румена Воевода.

Филмът ще се появи по кината през януари, а дотогава от екипа на „Воевода“ продължават да разпространяват видеа за „мейкинга“ на тази сложна историческа продукция.

Представяме ви видео „зад кулисите“, което показва как актьорите от филма се подготвят за епичните битки на хълмовете над Жеравна.

Независимо дали става дума за боравене със сабя или за стрелба („Нека куршумът бъде продължение на окото“), всички актьори трябва да са в перфектна форма и да знаят техниките и похватите на боя и оръжията, за да се справят с предизвикателствата, които ги очакват.

Вижте видеото, което ще ви разкаже за подготовката на актьорите, включително чрез психо-драма, за доверието, за битките в гората, за глада за другите репетиции: