Планът на Кремъл: отказ от реформи и курс на Изток

| от |

Юлия Вишневецкая, Дойче Веле

Как ще реагира Кремъл на икономическия спад? Какво ще се промени във вътрешната и външната политика? Ето мнението на експертите.

Вътрешната политика: реформи няма да има

За момента стратегията на Кремъл изглежда изчаквателна, смята политологът и директор на московския център „Карнеги“ Дмитрий Тренин. „От пресконференцията на Путин остава впечатлението, че той се надява да преживее тежките времена и смята, че след 2-3 години цените на петрола ще се повишат и всичко ще си бъде както преди“, отбелязва политологът. Но това може и да не се случи и правилната реакция би била да се проведат реформи, насочени към избавлението от петролната зависимост. А за това е нужна политическа воля, подчертава Тренин. „Познавайки хората, които ние виждаме на власт през последните 15 години, трудно мога да предположа, че тази воля ще се появи. Ще запълват дупките в бюджета, ще се опитват да спазват основните социални ангажименти, ще следят никой да не гладува. Но по-скоро няма да имат воля да предложат реална стратегия за развитие. Много бих желал да греша“, заявява експертът. Според него, руският президент се вижда в ролята на пазител и носител на стабилността, но не и като реформатор. „Путин не е Дън Сяопин“, констатира Тренин.

Но не е сигурно, че при създалите се обстоятелства Кремъл ще може да изпълнява своите социални ангажименти, смята професорът от Висшето училище по икономика Симон Кордонски. Според него, сега властта пребърква джобовете, за да закърпи дефицита. „Те се страхуват от нова парична емисия. Всички разбират какво е инфлация. По тази причина министерството на финансите и министерството на икономията мислят какви разходи могат да орежат. Медицината с 30%, вече започнаха да се забавят изплащанията на заплатите. Могат да престанат да изплащат пенсиите на руските граждани, живеещи в чужбина“. Но това, което няма да бъде орязано – това са военните разходи, убеден е Кордонски.

Външната политика: с лице към Изтока

В Русия започнаха процеси, насочени към намаляването на финансовата зависимост от Запада, зави председателят на Съвета по външна и отбранителна политика /СВОП/ Фьодор Лукянов. „Преди всичко това е курсът, който беше провъзгласен преди кризата – „деофшоризацията“, „национализацията на елита“, завръщането на парите от западните юрисдикции. Плюс всички разговори за национална платежна система – всички това се вписва в една ясна и последователна линия“, смята Лукянов.

Във връзка с това ще се сменят и отношенията с Европейския съюз в газовата сфера. „Газпром“ вече няма намерението да се интегрира и излиза на европейския пазар. Неотдавнашният отказ за обмяната на активи между „Газпром“ и BASF е пряко следствие от тази политика, заявява политологът. Моделът на руско-европейски газови отношения, който беше определящ почти половин век, се променя пред очите ни, отбелязва Лукянов. А през следващия половин век може да преобладава същият модел на отношения, но с Китай, с когото Русия ще бъде свързана с „дълбока енергийна взаимна зависимост“. „До момента Русия си поставяше задачата да укрепи връзките си със Запада. Изглежда, че ние достигнахме тавана в тази област. По-тесни тези връзки вече няма да бъдат“, заяви председателят на СВОП.

Що се отнася до Украйна, Русия даде ясно да се разбере, че за момента няма интерес от по-нататъшна ескалация на конфликта. „Не бих очаквал някакви драматични промени в тази сфера, защото в Кремъл не разбират какъв ще бъде смисълът. Ако Русия сериозно промени своя курс спрямо конфликта в Донбас, някакви санкции могат да бъдат и отменени. Но въпросът с Крим е неразрешим, съответно поводът за санкции ще остане“, заяви експертът. Но даже, ако санкциите бъдат отменени, неофициалното отношение на Запада към Русия вече се е променило радикално. „Под един или друг предлог работата с Русия няма да върви, както е вървяла по-рано. Западът ще поставя други условия, по-малко изгодни“, твърди Фьодор Лукянов.

Политическият режим: ожесточаване или либерализация?

Според Кирил Рогов, политически наблюдател, сътрудник на Института за икономиката на преходния период, в момента Русия се намира в самото начало на кризата. „Спадът на рублата е само пусковият механизъм. Ако цените на петрола останат на ниво от 60 долара или по-ниско, тогава нас ни очакват още няколко нива на негативни ефекти: спад на доходите на населението, съкращаване на производството“, отбелязва той. Според него животът с почти двойно свила се ресурсна база е предизвикателство пред авторитарния режим. „Но това не означава, че народът веднага ще излезе на улицата – има много промеждутъчни стадии. Намалява лоялността, режимът става по-малко ефективен, елитите – по-малко управляеми и т.н.“, заявява Рогов.

По тази причина основната задача на Кремъл през следващите няколко месеца ще бъде не спасяването на икономиката, а спасяването на политическия режим и неговата адаптация към ниските цени на петрола.

Главният инструмент, който сега се използва от Путин е заклинанието „всичко ще бъде добре“, посочва Кирил Рогов. „Върви борба за очакванията. Най-важното е елитът и населението да вярват, че в момента ние преживяваме само временен шок“, обяснява експертът. Опасността възниква, когато тази вяра пропада. И тогава режимът започва да се променя или по посока на либерализация, или от мек авторитаризъм към суров – по модела на Иран или Северна Корея. „Подобни преходи винаги са много трудни за режимите. Хората свикват да се примиряват с авторитаризма в мека форма, но когато режимът стане по-репресивен, това много често не работи“, отбелязва той.

Другият вариант – това е либерализацията, която Путин смята за „нещо противно“, но принуден може да признае нейната необходимост, заяви експертът. Според него либерализацията едва ли ще бъде първият модел, от който ще се възползва Путин. „Но всичко зависи от това колко дълго цените на петрола ще останат ниски. С течение на времето аргументите в полза на либерализацията ще започнат да растат“, смята Рогов. /БГНЕС

 
 

Ще видим нещо ново от LG

| от chronicle.bg |

Моделът G5 на LG – колкото и интересен да беше – се оказа провал. Сега компанията се опитва да се съвземе с друг емблематичен за марката телефон, който най-вероятно ще бъде показан на 26 февруари, ден преди Mobile World Congress в Барселона.

LG вече изпрати покани за събитието. Те не съдържат много информация – само дата и място. Но няколко неща сочат, че става въпрос за новия G6.

Поканата е с формата на телефон и на нея можем да прочетем мотото „See More, Play More“ (Виж повече, играй повече), което най-вероятно се отнася до новия дисплей на G6 – 18:9.

Освен дисплея, който официално беше потвърден от LG, G6 може да има Snapdragon 835 и 6GB RAM.

Носят се слухове, че LG ще пусне нов смарт часовник в Барселона, който ще бъде по-луксозен от стария LG G Watch R.

На Mobile World Congress изглежда ще бъде много интересен. Huawei, Motorola и Nokia също изпратиха покани за събития около тази дата, а се твърди, че  Samsung, HTC и няколко други компании ще покажат нови продукти.

 
 

Мила, няма такива реклама

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме срамотии.

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.

 
 

Женските неща, които мъжете искат

| от chronicle.bg |

Да бъдеш възприет като „нежен“, „женствен“ или „чувствителен“, когато си мъж, е върховна обида, ругатня и унижение. Преди няколко дни потребител в сайта Reddit задава уместния въпрос: „Мъже, какво „женско“ нещо бихте правили, ако никой нямаше да ви съди?“ И се оказва, че въпросът има много отговори.

Някои мъже казват, че би им било приятно те да са „малката лъжичка“, когато спят с приятелките си (има се предвид позата, в която и двамата сте легнали на една страна и единият е гушнал другия – гушнатият е „малката лъжичка“, а гушкащият – „голямата“).

Друг от отговорилите казва: „Ако нямах пенис, щях да нося клинове.“

Прави впечатление, че много от мъжете са объркани по въпроса със срамното си окосмение – хем искат да го махнат, хем се тревожат дали няма да им се подиграват. Същевременно други са сигурни какво ще правят: „Ще си счупя ръцете от плетене, братле“

Никой не споменава цветните коктейли в чаша за Мартини със захар по ръба, но… да, цветните коктейли.

Много от марките се възползват от крехката мъжественост на някои хора, за да брандират продуктите си така, че те да вдъхват сила и увереност.

 

This absolutely necessary product:

„Забравих, че мъжете и жените имат различен вид зъби“

 
 

Кой е човекът, задминал Бил Гейтс по богатство

| от Getty Images |

Всички знаят Zara, но никой не знае за Амансио Ортега – основателят на марката, който редовно задминава Бил Гейтс по богатство.

Акциите на основната му компания Inditex се качиха с 2,5%. Според Forbes това е увеличило състоянието на Ортега до 79,5 милиарда долара. Гейтс има само 78,5 милиарда.

Въпреки огромните капитали на испанеца, малцина са чували за него. Това е така, защото той строго пази личния си живот в тайна и рядко дава интервюта в медиите.

Амансио Ортега основава модния гигант Zara с тогавашната си съпруга Росалия през 1975 година. Днес търговската му компания Inditex SA, която притежава Zara, Massimo Dutti и Pull&Bear, има над 6,600 магазина в цял свят.

През август 2013 година, бившата му съпруга и съосновател на Zara Росалия Мера умира на 69 години. Тя е най-богатата жена в Испания. Повече биография за Амансио в галерията.