Планът на Кремъл: отказ от реформи и курс на Изток

| от |

Юлия Вишневецкая, Дойче Веле

Как ще реагира Кремъл на икономическия спад? Какво ще се промени във вътрешната и външната политика? Ето мнението на експертите.

Вътрешната политика: реформи няма да има

За момента стратегията на Кремъл изглежда изчаквателна, смята политологът и директор на московския център „Карнеги“ Дмитрий Тренин. „От пресконференцията на Путин остава впечатлението, че той се надява да преживее тежките времена и смята, че след 2-3 години цените на петрола ще се повишат и всичко ще си бъде както преди“, отбелязва политологът. Но това може и да не се случи и правилната реакция би била да се проведат реформи, насочени към избавлението от петролната зависимост. А за това е нужна политическа воля, подчертава Тренин. „Познавайки хората, които ние виждаме на власт през последните 15 години, трудно мога да предположа, че тази воля ще се появи. Ще запълват дупките в бюджета, ще се опитват да спазват основните социални ангажименти, ще следят никой да не гладува. Но по-скоро няма да имат воля да предложат реална стратегия за развитие. Много бих желал да греша“, заявява експертът. Според него, руският президент се вижда в ролята на пазител и носител на стабилността, но не и като реформатор. „Путин не е Дън Сяопин“, констатира Тренин.

Но не е сигурно, че при създалите се обстоятелства Кремъл ще може да изпълнява своите социални ангажименти, смята професорът от Висшето училище по икономика Симон Кордонски. Според него, сега властта пребърква джобовете, за да закърпи дефицита. „Те се страхуват от нова парична емисия. Всички разбират какво е инфлация. По тази причина министерството на финансите и министерството на икономията мислят какви разходи могат да орежат. Медицината с 30%, вече започнаха да се забавят изплащанията на заплатите. Могат да престанат да изплащат пенсиите на руските граждани, живеещи в чужбина“. Но това, което няма да бъде орязано – това са военните разходи, убеден е Кордонски.

Външната политика: с лице към Изтока

В Русия започнаха процеси, насочени към намаляването на финансовата зависимост от Запада, зави председателят на Съвета по външна и отбранителна политика /СВОП/ Фьодор Лукянов. „Преди всичко това е курсът, който беше провъзгласен преди кризата – „деофшоризацията“, „национализацията на елита“, завръщането на парите от западните юрисдикции. Плюс всички разговори за национална платежна система – всички това се вписва в една ясна и последователна линия“, смята Лукянов.

Във връзка с това ще се сменят и отношенията с Европейския съюз в газовата сфера. „Газпром“ вече няма намерението да се интегрира и излиза на европейския пазар. Неотдавнашният отказ за обмяната на активи между „Газпром“ и BASF е пряко следствие от тази политика, заявява политологът. Моделът на руско-европейски газови отношения, който беше определящ почти половин век, се променя пред очите ни, отбелязва Лукянов. А през следващия половин век може да преобладава същият модел на отношения, но с Китай, с когото Русия ще бъде свързана с „дълбока енергийна взаимна зависимост“. „До момента Русия си поставяше задачата да укрепи връзките си със Запада. Изглежда, че ние достигнахме тавана в тази област. По-тесни тези връзки вече няма да бъдат“, заяви председателят на СВОП.

Що се отнася до Украйна, Русия даде ясно да се разбере, че за момента няма интерес от по-нататъшна ескалация на конфликта. „Не бих очаквал някакви драматични промени в тази сфера, защото в Кремъл не разбират какъв ще бъде смисълът. Ако Русия сериозно промени своя курс спрямо конфликта в Донбас, някакви санкции могат да бъдат и отменени. Но въпросът с Крим е неразрешим, съответно поводът за санкции ще остане“, заяви експертът. Но даже, ако санкциите бъдат отменени, неофициалното отношение на Запада към Русия вече се е променило радикално. „Под един или друг предлог работата с Русия няма да върви, както е вървяла по-рано. Западът ще поставя други условия, по-малко изгодни“, твърди Фьодор Лукянов.

Политическият режим: ожесточаване или либерализация?

Според Кирил Рогов, политически наблюдател, сътрудник на Института за икономиката на преходния период, в момента Русия се намира в самото начало на кризата. „Спадът на рублата е само пусковият механизъм. Ако цените на петрола останат на ниво от 60 долара или по-ниско, тогава нас ни очакват още няколко нива на негативни ефекти: спад на доходите на населението, съкращаване на производството“, отбелязва той. Според него животът с почти двойно свила се ресурсна база е предизвикателство пред авторитарния режим. „Но това не означава, че народът веднага ще излезе на улицата – има много промеждутъчни стадии. Намалява лоялността, режимът става по-малко ефективен, елитите – по-малко управляеми и т.н.“, заявява Рогов.

По тази причина основната задача на Кремъл през следващите няколко месеца ще бъде не спасяването на икономиката, а спасяването на политическия режим и неговата адаптация към ниските цени на петрола.

Главният инструмент, който сега се използва от Путин е заклинанието „всичко ще бъде добре“, посочва Кирил Рогов. „Върви борба за очакванията. Най-важното е елитът и населението да вярват, че в момента ние преживяваме само временен шок“, обяснява експертът. Опасността възниква, когато тази вяра пропада. И тогава режимът започва да се променя или по посока на либерализация, или от мек авторитаризъм към суров – по модела на Иран или Северна Корея. „Подобни преходи винаги са много трудни за режимите. Хората свикват да се примиряват с авторитаризма в мека форма, но когато режимът стане по-репресивен, това много често не работи“, отбелязва той.

Другият вариант – това е либерализацията, която Путин смята за „нещо противно“, но принуден може да признае нейната необходимост, заяви експертът. Според него либерализацията едва ли ще бъде първият модел, от който ще се възползва Путин. „Но всичко зависи от това колко дълго цените на петрола ще останат ниски. С течение на времето аргументите в полза на либерализацията ще започнат да растат“, смята Рогов. /БГНЕС

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание