Петте века между пресата на Гутенберг и интернет

| от |

rollerpress

Препубликуваме текста от сайта на вестник „Сега“ поради изключителната му значимост. Катрин Вайнър, зам. главен редактор на „Гардиън“, в лекция пред Центъра за развитие на журналистиката:

Ще започна с един истински случай. Наскоро провеждах интервю за работа в „Гардиън“ и попитах кандидата, който имаше опит само в печатни медии, как смята да се справи с дигиталните новини. Той ми каза: „Ами имам компютър. Ползвам компютри от години“.

Отговорът му беше смешен, но казваше нещо важно за него: той очевидно смяташе, че дигиталното е само технологично развитие – просто нов начин за обработка на текст. В действителност дигитализацията носи със себе си огромна концептуална и социална промяна, тя е бомба, която прави на пух и прах целия ни свят и нас самите, разбива представата ни за света и начина, по който живеем. Още сме по средата на тази промяна, толкова сме близо, че понякога ни е трудно да я виждаме добре.

Интернет промени начина, по който организираме информацията: от ограничения физически формат на книгите и вестниците към нещо по-аморфно и свободно, с безкрайни възможности. Вестникът е нещо завършено. Точно обратното е с дигиталните новини – те непрекъснато се дописват, подобряват, променят, местят, развиват – това е непрекъснат разговор. Дигиталните новини са живи, безкрайни, безспирни.

Много хора смятат, че този преход от фиксираното към свободното не е съвсем нов, че ние всъщност се завръщаме към културата на устното народно творчество от едно време. Датският учен Томас Петит дори развива теорията, че целият период след изобретяването на пресата на Гутенберг – 500-те години на господство на печатния текст върху информацията между XV и XX век, е просто една пауза; прекъсване в обичайния поток на човешката комуникация. Петит нарича това Скобите на Гутенберг. Интернет, казва той, ни връща към времената отпреди Гутенберг, в които сме били формирани от устни традиции: живи и ефимерни.

В продължение на 500 г. знанието е било затворено във фиксирани формати, за които сме вярвали, че са достоверна версия на истината. Днес, в постпечатната ера, се завръщаме към времена, в които повечето информация – вярна или невярна, идва от хората около нас. Петит казва, че днес мислим по сходен начин със средновековния селянин – и нашата информация, както неговата, идва от клюки, слухове и разговори.

Нещо подобно казва и Дик Костоло, шефът на „Туитър“: „В Древна Гърция новините и информацията са се разпространявали на агората и всеки се е упътвал натам след обяд. Там, на градския площад, информацията се е обменяла без филтър и във всички посоки.“

Какво означава този свободен нов свят за журналистиката днес? Дигитализацията не е просто пускането на една новина в интернет. Тя тотално пренаписва отношенията на журналистите и читателите. Ние вече не сме всезнаещи репортери, които от висотата на своята осведоменост изсипват информация върху пасивната публика. Интернет събори тази йерархия и я замени с един равноправен свят, където реакцията е мигновена, а много читатели знаят далеч повече по определена тема от журналиста. Някои дори наричат читателите „хората, доскоро известни като публика“. В ерата на вестника имаше малко пишещи и много четящи. Днес разликата не е толкова отчетлива. Бившата публика не седи просто ей така – ако не я слушаш, ако не работиш с нея, ако не работиш за нея и не й даваш това, което иска, тя може да отиде на стотици други места.

Интернет освен това означава и общуване с читателите на нечувано досега ниво, сътрудничество по много нови начини. Да вземем петролния разлив от „Дийпуотър Хърайзън“ в Мексиканския залив през 2010 г. Ситуацията беше толкова излязла от контрол, че „Бритиш петролиум“ отправи зов за помощ към всички за овладяване на катастрофата. Нашият екип също призова всеки да изпрати своите идеи за спиране на теча в залива. Направихме специална онлайн платформа за събиране на предложения от читатели и за нула време в нея откликнаха професионални гмуркачи, морски инженери, физици, биохимици, машинни инженери, миньори, специалисти по петролни сондажи и т.н. Пресяхме най-добрите идеи и ги подложихме на сериозен анализ. Беше удивителна колекция от полезна информация, всичката събрана благодарение на хората, коитодоскоро наричахме само читатели.

Глобалната мрежа дава възможност и за страхотни попадения. Любимият ми пример е от протестите срещу срещата на Г-20 в Лондон през 2009 г. Нашият репортер Пол Люис разследваше смъртта на Йън Томлинсън – продавач на вестници, починал, докато минава през протестиращото множество. Според заключението на патоанатома причина за смъртта беше инфаркт. Търсехме свидетели на случилото се. Пуснахме призиви в „Туитър“ и на сайта на вестника. Няколко часа по-късно с Пол се свърза наш читател от САЩ. Оказа се мениджър на инвеститорски фонд, който бил по работа в Лондон. Измъкнал се от срещите си, за да види протестите, и ги снимал с телефона си. Вече в Ню Йорк той попаднал на нашия призив, прегледал отново заснетото и открил ясен кадър, на който се вижда много добре как Йън Томлинсън пада на земята, блъснат от полицай. Можете да си представите каква новина беше това! Макар че беше оправдан по обвинението в убийство през 2012 г., полицаят загуби работата си, както и патоанатомът. Впоследствие полицията се споразумя извънсъдебно с близките на Томлинсън, извини се официално и им плати компенсация. Нищо от това нямаше да се случи, ако не беше нашият призив в интернет. Но този случай е добър пример и защо журналистите повече отвсякога трябва да търсят собствена информация.

За много издатели интернет означава да превърнат новината в стока втора употреба. Те пълнят сайтовете си с пренаписани агенционни дописки, прессъобщения и новини от други подобни сайтове. Според данни от 2009 г. 80% от статиите в качествените издания във Великобритания не са авторски, а едва 12% са собствена информация на репортерите. Естествено, донякъде дължим това на кризата, но не само. Нашата индустрия е пристрастена към преследването на едно и също нещо. Погледнете стотиците фотографи и репортери, струпани пред болницата за изписването на новия ни принц Джордж. Какво щеше да стане, ако всички те бяха някъде другаде и работеха по други истории, оставяйки пред болницата, да речем, трима свои колеги? Какви ли страхотни новини са изпуснали в този ден?

Големият шанс е точно в обратното – вместо да вървиш след тълпата, да правиш нещо различно. Както пише в едно чудесно есе за постиндустриалната журналистика, „истинските новини отличават журналистиката от останалите търговски дейности“. Или както казва лорд Нортклиф, „новината е нещо, което някой някъде не иска да бъде публикувано. Всичко друго е реклама“.

И тъй, помните ли Скобите на Гутенберг? Първо, имаше купища приказки, но липсваше ясна визия за истината. После имахме ясна представа за истината, но нямаше място за разговор. Днес разполагаме с истината, направена по-добра благодарение на разговора. Какво ще стане, ако съчетаем екосистемата на интернет и традиционните журналистически похвати с нови методи на разследване и съобщаване на новините? Ако се отворим? Ако поставим хората, наричани преди читатели, в сърцето на всичко? Ако обединим и елита, и улицата, че и „Туитър“? Не инстинкт или информация, а и двете. Не телефони или „Туитър“, а и двете. Не неутралност или коментари, а и двете. Не журналисти или блогъри, журналисти или активисти, журналисти или читатели. Бъдещето на журналистиката е всичко това едновременно.

 
 

Пикасо ще бъде героят на втори сезон на „Геният“

| от chronicle.bg |

National Geographic обяви, че вторият сезон на поредицата „ГЕНИЯТ“ ще проследи живота и работата на испанския художник Пабло Пикасо – един от най-влиятелните и известни артисти на 20-ти век.

Новият сезон ще бъде излъчен премиерно през 2018.

Артистичната кариера на Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено Мария де лос Ремедиос Киприано де ла Сантисима Тринидад Руиз и Пикасо се простира в над 80 от общо 91 години от неговия живот, голяма част от които прекарани в неговия втори дом – Франция. Подобно на героя от първия сезон на „ГЕНИЯТ“ – Алберт Айнщайн, Пикасо преобразява и интерпретира света по напълно нов и неортодоксален начин и постоянно провокира представите ни за изкуство и творчество. Плодотворният художник създава над 50 000 творби, сред които най-известни са Старият китарист от Синия му период, изложена в Арт Института в Чикаго; Герника, вдъхновена от нацистката бомбардировка над едноименния малък град в Испания, която може да бъде видяна в музея Reina Sofia, Мадрид; Госпожиците от Авиньон, вдъхновена от неговата любовница и муза Фернанд Оливие, изложена в Музея за Съвременно изкуство в Ню Йорк.

Страстната му натура и неуморимата му творческа енергия са неразривно свързани с личния му живот, изпълнен с шумни бракове, безброй афери и постоянно менящи се политически и лични съюзници. В годините, прекарани в кипящия от живот Париж в началото на 20 век, Пикасо се среща с писатели, художници и артисти като Ърнест Хемингуей, Коко Шанел, Анри Матис, Марк Шагал, Гертруд Щайн, Жорж Брак и Жан Кокто. Пикасо постоянно преоткрива себе си, винаги стремящ се към новото и отвъд познатите граници на артистична изява.

Кен Билър отново ще бъде начело на екипа на сериала, като ще влезе в ролята и на изпълнителен продуцент и сценарист за новия сезон. Втори сезон идва отново от Fox 21 Television Studios, чийто скорошен сериал „Народът срещу О. Джей Симпсън: Американска криминална история“ доминира на всички награди и оглави избора на критиката; Imagine Television, създатели на сериалите “24” и “Империя” с изпълнителни продуценти Брайън Грейзър и Рон Хауърд, както и изпълнителният продуцент Франки Калфо и продуцентът Анна Кълп; и Madison Wells Media’s OddLot Entertainment, които по-рано тази година продуцираха номинирания за Оскар игрален филм “На всяка цена,” с изпълнителни продуценти Джиджи Прицкер и Рейчъл Шейн. Сам Соколов и Джеф Кууни от EUE/Sokolow също са изпълнителни продуценти. Снимките на сериала се очаква да започнат по-късно тази година, а премиерата е планирана за 2018 по National Geograhic в 171 държави на 45 езика.

 
 

Йогата и други здравословни глупости

| от |

Днес е международният ден на йогата. Честито на всички ни! Малко известен факт за йогата е, че е глупост. Да кажеш за йогата, че е наука, е като да наречеш футбола „изкуство“.

За йогата се  твърди, че йогата е духовно учение. Учи как да бъдеш едно със себе си, все едно преди йогата ти и себе си сте били две различни неща. Дори и да няма особен смисъл, звучи добре.

И мелба с боб щеше да звучи добре, ако нямахме концепция и за мелба, и за боб. Има много такива подвеждащи изрази – например, знаете ли, че всяка професия може да звучи обидно, ако я дефинираш чрез град: „Виж го тоя журналист видински“. Всъщност няма нищо обидно – човекът е журналист от Видин, но мисълта ми е, че звучи подвеждащо. Цялата маркетингова стратегия на йогата се гради на такива нищо не значещи изрази. Например: „Йогата води до съюз на тялото, ума и дишането“. Това изречение предполага, че ти щом не практикуваш йога, нямаш съюз между тялото, ума и дишането, което е откровена глупост.

Йогата е набор физически упражнения, кикерчене. Йогата е брейкденс на забавен каданс. Йогата е кардио за хора, които мислят, че като влязат два пъти във фитнеса, ще станат батки.

Само да отбележим, че медитацията е друго. Медитацията е точно това, което твърди, че е.

Йогата е модерно заблуждение от ранга на ГМО. И с ГМО-то случаят е „какво се казва“ срещу „какво всъщност означава това“. Как ви звучи „Не яж портокалите – в тях има аскорбинова киселина“. Страшно е, нали. Тези портокали сигурно са отвратителни! А ако ви кажа, че аскорбиновата киселина е химическото название на витамин С и изречението всъщност е „Не яж портокалите – в тях има витамин С“. Малко неловко стана.

Тук много лесно можем да залитнем по темата за кемтрейлса, хомеопатията и антиваксърите, но няма.

Но, виж, антиоксидантите от друга страна… Антиоксидантите също са прехвалени. Яжте зеленчуци и сте пушка. Желанието да сме чисти, съчетано с мързел и широко сито на критичното ни мислене, често довежда до вършене на глупости. От едната страна на уравнението са антиоксидантите, но от другата може просто да е седи нищо. Имах преподавател в университета, който всеки понеделник не ядеше в продължение на 24 часа. На един изпит ми каза „Гладът е най-добрата храна“. Бих проверил днес докъде е стигнал с тази философия. Все пак „проверката е висша форма на доверие“.

И накрая не искаме да внушим на никого, че йогата е дело на Рогатия – нищо подобно. Както казахме, това е набор от упражнения и когато седиш по цял ден като ваза, започнеш ли да се раздвижваш малко, ще ти стане по-хубаво. За кощунствената комерсиализация говорим. Не давайте да ви продават нови дрехи, преди да се убедите, че не са на царя.

 
 

Просто Мерил

| от Дилян Ценов |

Днес всички с вкус към красивото празнуват. Мерил Стрийп има рожден ден.

Какво да кажем за Мерил, което вече не е казано поне милион пъти? Че е жива легенда? Че е рекордьор? Че е феномен? Че е единствената актриса в историята на киното, която е на върха вече близо 4 десетилетия? Че е умопомрачително красива? Че може да изиграе всичко? Че е майстор на акцентите? Всичко това вече е казвано и повтаряно многократно. Вече е достатъчно просто да кажеш „Мерил Стрийп“ – ако има човек, който не се нуждае от представяне, това е тя. Наистина всичко е казвано за нея (дори, че е надценена). Остава само да я гледаме. Отново и отново. И да храним душата си с нейните изпълнения.

Днес няма да пишем за Мерил Стрийп. В галерията горе може да видите сцените, заради които актрисата Мерил Стрийп се превръща просто в Мерил.

 
 

Самостоятелният филм за Хан Соло остана без режисьори

| от chronicle.bg, по БТА |

Фил Лорд и Кристофър Милър няма да режисират самостоятелния филм за Хан Соло от „Междузвездни войни“ поради творчески различия с „Лукасфилм“, съобщи президентът на компанията Катлин Кенеди, цитирана от Асошиейтед прес. Тя добави, че скоро ще бъде избран нов режисьор.

Фил Лорд и Кристофър Милър работиха по продукцията с актьора Олдън Ерънрайх в главна роля от месеци. Други звезди, които ще участват във филма, са Доналд Глоувър, Уди Харелсън, Фийби Уолър-Бридж, Емилия Кларк и Танди Нютън.

„За съжаление възгледите ни не съвпадаха с тези на партньорите ни по проекта. Обикновено не сме фенове на израза „творчески различия“, но веднъж поне това клише е вярно. Гордеем се с невероятната работа на световно ниво, която свършиха нашият екипа и актьорите“, гласи официалният коментар на двамата режисьори.

Филмът за Хан Соло, който все още няма име, ще излезе през май 2018 г.