Петте смъртни гряха на майката

| от |

Автор: Лола Монтескьо (още от Лола на chuime.bg)

Сигурно всеки от вас има поне една приятелка, която е майка. Поради факта, че аз самата съм бг мама, мога да се похваля с доста широк кръг себеподобни, с които съм в постоянен контакт. А той, вервайте ми, не винаги е приятен. Повечето жени, като родят, губят някои основни човешки умения като това да чуват, да говорят, да се концентират… През годините се избистриха пет смъртни гряха, които всяка майка трябва да избягва, ако иска приятелският ú кръг да оцелее.

1. Говори с човека на телефона, а не с детето, по дяволите!

Знаете за какво говоря, нали? Звъните по работа или за да си уредите среща, приятелката ви вдига и казва: “Да, мога да говоря, радвам се, че звъниш”, след което повече не чува и дума от вас, а вие нямате никакъв шанс да пробиете диалога й с малкото, който се прави нарочно ужасно театрално – все пак има си публика.

Тя: Кога казваш да се видим? Мая, казах ли да станеш от пода. Мръсен е мами, ще настинеш, пиленце сладко, дай да те цункам по дупенцето, цун-цун-цун-цун. Айде мила, цунки, исках да кажа целувки, о, аз пък как се обърках, ти сега звъниш, не затваряш. Здрасти, радвам се да те чуя, оооо, Мая извади си ръката от устата, де! Дай да се видиме най-накрая. Не динозавро, а динозавър, сладичка, във вторник мога само вечер, но ще ти се обадя допълнително.

Ти: Аз исках всъщност да те питам…

Тя: Какво мами? Какво казваш? Агу, агу, агу? Гу-гу, па-паааа.

Ти: Ъъъъъъъ…

Тя: Какво да питаш, ето ти бонбонка!

Ти: Имаш ли телефона на Петя от…

Тя: О, да, мами, точно така. Кукла бебе ам-ам, Мая също ам-ам, браво!

Ти: (повишаваш тон): На Петя телефона имаш ли?!?

Тя: Имам, да, ей сега ще ги изровя, кажи благодаря! Бла-го-да-ря!

Ти (объркана): Бла-го-да-ря!

Тя: Хаха, че си сладка. На Мая говорех, ама и тя каква ми е сладка… Да знаеш днеска какво голямо ако направи, лееееее, нали Майче, покажи колко беше голямо, хахаха, сладурана. Та какво казваш?

Ти (почти разплакана): Телефонът… Петя… От офиса

Тя: А, да, ще го изровя и ще ти го пратя, па-паааа!

Ти: Спешно ми трябва. Сега!!!

Тя: Ама защо крещиш сега, де? Защо, а? Мама толкова неща прави за тебе, а ти крещиш. Няма бисквитка. Докато не се извини Мая, няма да има бисквитка.Не викай, бебчо, че и лелята на телефона слуша.

Ти (възмутена мислиш): Леля?!?!?

Тя: Слуша лелята и си казва, ой какво невъзпитано Майче. Извини се, иначе нито телефон ще й дам, нито бисквитка на тебе…

Ти: Моля ти се бе Майче, извини се, че ми трябва телефона. Дай й пък ти тая бисквитка, да млъкне за секунда, че да ме чуеш: ТЕЛЕФОНЪТ НА ПЕТЯ ОТ ОФИСА МИ ТРЯБВА СПЕШНО!

Тя: Боже, колко си изнервена. Добре ли си? Май се преработваш. Знаеш ли, какво, я се разходи малко навън, виж какво слънчице грее, почини си, отпусни се, пък после нека пак се чуем да ми кажеш по-спокойно какво точно ти трябва. Айде чао, цунки-мунки, па-паааа!

2. Не пробвай чуждото ядене, възрастните могат да си го духат и сами!

Наблюдавали ли сте тази картинка? Мама, татко и дете в парка, мама вади торба със сандвичи и плодове и почва да бели ябълки, реже парченца, маха корички от хлебчето и да бута ту в устата на детето, ту в устата на таткото. Сцена две: на морето в стола, мама гребе с лъжица от супата пред детето, духа, за да изстине и дава ту в устата на детето, ту в устата на таткото. Сцена три: Мама и татко БЕЗ дете в ресторанта вечер, таткото си поръчва бира, мама му се кара: “Не пий така бързо, де, газирана е, ще те заболи гърлото!

3. Не говори само за ако, пюрета и възпалени млечни жлези, моля те!

Петък вечер в киносалона. Пълно е с хора, вие най-сетне сте изкарали приятелката си на кино. Филмът започва, всички мълчат и се концентрират във филма, само приятелката ви бърбори нонстоп уж шепнешком, но кънти в цялата зала. Или поне на вас така ви се струва.

“Значи много се притеснявам, акото й е едно такова оранжево. И редичко. Като пюре. Ма не съвсем. Като пюре, което е стояло две седмици в хладилника, сещаш ли се? Твърдо пюре. Дали е от морковите? Да не би да е нещо алергична? Мирише също доста интензивно. Бе направо си смърди! Не знам дали е нормално лайно да мирише. На дете, де. Имам предвид на Мая. Тя е толкова сладка иначе, но тия колики… Важно е да я накарам да пръдне. Понякога чакаме по половин час да изкара газовете. Масажирам й коремчето и й свивам крачката, докато стане. Ма да знаеш как пърди – като стара бабичка. И силно, котката ни се уплаши веднъж, така прогърмя. Чакай, ще ти покажа, ей така звучеше: прррпппппп. Ха, ха, ха.

Ооо, това Дженифър Лопес ли е? Ма тя все едно не е раждала начи, мен да ме видиш гола… Кожата ми се нацепи и коремът ми виси като на кенгуру, виж, виж, е й тая гънка тука. Не виждаш ли, чакай пипни… Оооо, той сега ще я целуне, божке, колко романтично. Къде отиде романтиката при нас, значи, не знам. Само готвя, пера и чистя. Няма цветя, няма целувки с чупка в кръста… Даже и сексът ни не върви вече, не знам дали защото присъства на раждането. Всичко засне, при това от най-добра перспектива. После като гледах, щях да припадна. Чакай да ти разкажа: значи вижда се как матката се е отворила, ма чак сливиците…Ма чакай де, къде отиваш? Ма къде отидоха всички, що си тръгват хората, да не би филмът нещо да свърши”

4. Като стана дума за раждането, не говори за него! Никога!

Знам, че е травмиращо преживяване, но по дяволите всичките 98 часа нечовешки мъки, кървави чаршафи, изстреляна до тавана околоплодна течност, 8 кофи лайна въпреки клизмата, бръснене до кръв, пукащи кокали, звук от цепене на плът (а, да, и оная история с как не те е хванала упойката, та те рязали на живо, също не я разказвай, моля те), доктор, който е пиян и за да си догледа мача се хвърля на корема ти, докато бебето изхвърчи като тапа, крошето, което си вкарала на неприятната акушерка, шиенето с игла, голяма колкото кука за плетене, дърпането после при ходене до тоалетна, слузта от бебето по гърдите ти и описанието на синьо-червената възлеста пъпна връв, ВСИЧКИТЕ ТИЯ РАБОТИ ПРОСТО НИ ГИ СПЕСТИ! Кажи просто, че е било незабравимо преживяване. Клише, но самата истина, поне при мен бе така! Благодаря!

5. Детето ти със сигурност е умно и талантливо. Ама пък чак Айнщайн?

Тя е само на три, а вече ходи на музикално училище, английски и детска йога? Мили боже! Остави детето си да бъде дете, не го дресирай, за да ни показваш нонстоп колко е талантливо и да ни натриваш носа, че нашите не са чак толкова… Не мисля, че на 6 трябва да рецитира Шекспир. Дори и в превод. Голфът е занимание за пенсионери. Тенисът – за мениджъри. Конкурсите за красота – за старлетки над 16, които нямат никакъв друг шанс да излязат от гетото. А да, не е нужно да я обличаш като себе си, но в мини вариант. Тя все пак не е куче. Но дори и да продължиш да го правиш, моля те поне за едно: спести си репликата: “А пък моето дете…”, която идва винаги, когато става дума за моето дете!

Това е, скъпа приятелко, ако се придържаш към горните пет съвета, със сигурност ще си запазиш приятелствата и за времената, когато Майчето вече няма да прави рекордни акита.

 
 

„Западен свят“ задмина Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Последният епизод от първи сезон на сериала „Западен свят“ привлече 2.2 милиона зрители. Спрямо първия епизод, излъчен през октомври, зрителите на шоуто са се увеличили повече от два пъти.

Със средно по 12 милиона зрители на всички платформи, „Западен свят“ се превръща в най-гледания първи сезон на сериал по HBO.

Шоуто е определяно като търговски успех, като освен това се радва и на доброто отнишение на критиката. То се приема за първия наистина голям хит на HBO от януари 2014 година насам, когато започна „Истински детектив“.

Какво не знаете за актьорите от „Западен свят“.

 
 

Москва не разглежда алтернатива за провеждане на „Евровизия 2017″

| от |

Организаторите на конкурса „Евровизия 2017″ опровергаха информацията, че Москва разглежда възможността за алтернативен град за провеждането му. Това се се съобщава на руската версия на сайта на „Дойче веле“.

„Европейският съюз за радио и телевизия, който е организатор на конкурса „Евровизия“, опроверга информацията за възможното му пренасяне от Киев в Москва. Организаторите нямат подобни планове“, се казва в информацията.

Позовавайки се на организационния комитет на конкурса, германският в. „Билд“ вчера писа, че финалът на „Евровизия 2017″ може да се състои в Москва заради проблеми с финансирането му от украинска страна.

Окончателно решение дали Украйна ще получи право за провеждане на „Евровизия“ Европейският съюз за радио и телевизия трябва да вземе на генерална асамблея на 8 декември.

 
 

Появи се невероятен акустичен кавър на „Издислав“. Чуйте го

| от chronicle.bg |

Първият опит за песен на английски на поп-фолк изпълнителя Фики Стораро предизвика вълна от шеги. Песента му „Is This Love“ беше успешно прекръстена на Издислав и намери специално място дори в новинарския блок на БНТ. Въпреки типичните чалга извивки на парчето, оказва се, че то може и да звучи добре.

Автор на чудесния кавър е Нели, която от 17-годишна поддържа свой YouTube канал, в който публикува видеа на кавъри.

Чуйте я.

 
 

Звезделина от Mint Stories: Истории за мода с ментов привкус

| от Зорница Аспарухова |

Запознайте се със Звезделина – професионален “инфлуенсър”. Преди две години и половина, тя и нейният приятел Калоян решават, че животът е прекалено кратък, за да го прекарат в офис и в правене на безинтересни неща и така създават личното си интернет пространство Mint Stories. Сега казват, че се случва да не спят от вълнение заради някоя история, която им предстои да разкажат или да заснемат.

Много от постовете в Mint Stories са свързани с модни течения, комбинации и онези неща, които Звезделина вярва, че читателите й ще харесат. А те са близо 9 000 във Facebook и Instagram.

звезделина цолова

За какво пишат? За всичко, което се радва на лайкове – освен модата, това са пътешествията, храната. Започват без дългосрочен план: „Наистина нямах никаква представа, че ще пиша точно за това или че ще правя нещо подобно вече толкова време. Блогът стана от само себе си това, което е. Харесва ми безкрайната свобода, която ми дава.”

Mint Stories е най-дълготрайното “работно място” на Звезделина.

В тази фотосесия Звезделина е с бижута и аксесоари Folli Follie, чиято глобална стратегия е да работят с модни инфлуенсъри от цял свят. Марката я избра, за да покани своите последователи в магазина на Follie Follie в Paradise Center в четвъртък, 8 декември.

звезделина цолова

Всички фенове на марката или нейни последователи, които посетят магазина на Folli Follie в Paradise Center утре от 17 до 20 часа, ще ползват отстъпка за пазаруване в размер на 30%, както и идеи за комбиниране на красивите аксесоари от Звезделина.

звезделина цолова

Задачата на Звезделина е да покаже своя стил в огромната колекция от пръстени, гривни, чанти и колиета. „Категорично Lady Bubble ми е сред любимата серия този сезон, но не мога да пропусна и среброто – Fashionably Silver, което ми е слабост. Харесват ми по-изчистените и нежни модели и тези две колекции съчетават именно това.“ Звезделина се спира на два масивни пръстена, гривна и колие. Не комбинира всичко едновременно, а ги съчетава с различни визии в червено, черно и актуалното за сезона – златисто.

звезделина цолова

В тоалета й присъства и часовник – едно от нещата, които отдавна не са просто практична вещ, а по-скоро задължителен аксесоар. И разбира се, какво е една жена без чанта. Звезделина избира кожена чанта за едно рамо в златисто.

звезделина цолова

„Модата е нещо абстрактно. Винаги има нужда от това, да й се внесе малко живот и душа, било то чрез собствена интерпретация или нов прочит, например“, казва Звезделина.

„По-студеното време позволява много повече заигравка с топлите аксесоари. Разбира се, не забравям и любимите ми часовници, без които не излизам, дългите колиета и по-големите чанти, които отново превзеха гардероба ми”. Но все пак най-добрата „модна униформа“ според блогърката, са доброто настроение и усмивката.

звезделина цолова

Звезделина има няколко основни принципа, когато става дума за празници: „винаги да избира нещо ново и да избягва да се облича в черно или други тъмни нюанси.”

За подарък най-често избираните от нея неща са аксесоарите.

звезделина цолова

“Не знам защо, но моето семейство упорито ги пренебрегва или просто свикнаха да разчитат на мен за тези детайли. Миналата година подарих на баща ми стилен черен часовник, който му гравирах с послание – сега всеки ден е на ръката му. С майка ми сме на мнение, че още една чанта никога не е излишна. Обичам да подарявам неща, от които даденият човек има нужда.“

Място: NEA flower shop

Фотограф: Калоян Христов