Пепеляшка става Жената Котка

| от | |

Автор: Лола Монтескьо (повече от Лола на chuime.bg)

Ок, посипвам си главата с пепел. След като прочетох коментарите под двете ми излияния за нерадостния живот на съвременната пепеляшка, който няма нищо общо с този на момичето от приказката, а пък още по-малко с този на Кари Брадшоу, реших: ще се поправя.

Подсмръкнах с нос, обърсах го в ръкав и свалих коронката. И без това ми пречи да бърша прах. Тия рокли с кринолини и пантофки 32-и номер – също.

За новата ми роля, в която ще отговоря на високите изисквания на критиците, ми трябва нещо по-удобно. Хем да мога да се придвижвам бързо, хем да изглеждам секси като Преслава на промоция. Нещо латексче, това-онова… Разбира се! Жената котка ми върши идеална работа. Сбогом, пепеляшке, сбогом, тикво, от днес ще съм истинска героиня. На висотата на модерната софийска жена.

5,30 сутринта, в къщи, зима е

Престолонаследникът още спи, принцът също. Аз обаче нямам нужда от много сън. Легнала съм си към 2, защото чаках да извърти и последната пералня, пък и довърших проекта за фирмата. Скачам грациозно от кревата и отварям широко прозорците. Още е тъмно и студено, бръска сняг. Колко е хубаво да ставаш в 5,30 през зимата! Щастлива съм, измърквам си тихо и поглеждам към огледалото. Оттам съучастнически ми намига перфектно фризирана и гримирана мадама. Една истинска жена! Жената котка! Време е за сутрешния джогинг.

Излизам навън и в лек грациозен тръс се спускам от Красно село към Люлин. Два километра, пет километра, 7 километра… Надбягвам няколко одремани таксита и един полупразен рейс. Пътуващите в него стреснато ме поглеждат. Всичките са сънени, а жените даже не са се гримирали като хората. Ей, аман от мрънкала значи. И после плачат, като ги зарежат. Ми ‘кво толко да удариш едно гримче сутрин преди да излезеш, нищо че е 5… Подтичквам жизнерадостно и внимавам през цялото време да изглеждам секси. Не забравям да се усмихвам. Оглеждам се в тъмните прозорци на един офис и правя муцка – жалко, че не си взех телефончето, щях да се снимам.  Врътвам по околовръстното и вадя гиричките от джобовете на анцуга (Гучи, колекция пролет-лято 2013, изкарах си паричките за него сама, просто не ядох 4 месеца). Работя за бицепс и трицепс през следващите 8 километра.

Когато приключвам сериите, вадя червен лак за нокти и се лакирам в движение. Много е важно ноктенцата да са винаги с пресен лак. Иначе каква жена съм! Часът е 6, браво, подобрявам резултатите. 30 километра за половин час, Цура и Маца от офиса ще полудеят от завист. Дано да съм свалила тия две кила от Коледа, че да съм си пак 45. Виждам блока си в Красно село, но врътвам към денонощния. Трябва ми брашно за баницата.

Вкъщи всички още спят. Тегля си един 8-секунден душ, по време на който успявам да се епилирам, ондулирам и масажирам. Пазя си лака. Скачам в латексовия костюм и хуквам към кухнята. Врътвам една баница. Ей така, както баба ме е учила. Ми тъй де, те едно време по 10 деца са гледали и всяка сутрин баници са въртели над главите си, без да мрънкат. Докато баницата се пече, простирам дрехите, поправям крана в банята и отговарям на 18 имейла. 7 часът е, време е да вдигам любимите си мъже. Влизам първо в спалнята и лекичко запявам – арията на Кармен на два гласа. Собствен аранжимент с малко етномотиви, мъжът ми много го харесва. Пея му го всяка сутрин за събуждане освен в неделя. Тогава му танцувам танца на малките лебедчета от “Лебедово езеро”. Много е фин моят мъж, щастлива съм.

Принцът изръмжава нещо под завивките, а аз, ромолейки с медено гласче, му поднасям топла баничка, горещо кафе и сутрешния вестник. Миличкият, не може да си отвори още очичките, затова му преразказвам на бързо основните новини и най-интересните анализи. Прегледала съм ги по време на кроса някъде около “Банишора”.

Прехвърлям се в детската стая. Престолонаследникът е вече буден и е в прекрасно настроение, както винаги. Предлага ми да поиграем и се покатерва с два скока върху гардероба. Оттам ме замеря с нафталинови топчета. Аз обаче, нали съм жената котка, избягвам ловко всеки удар и литвам към него. В едната ръка държа чистите му дрешки, в другата четка за зъби. Убеждавам го да не мърда много, докато го обличам и му мия зъбите, защото едновременно с това телефонирам с борсата в Китай и пускам и една прахосмукачка в стаята му. Обикновена понеделнишка сутрин. Както винаги в понеделник, той ме засипва с въпроси защо звездите не падат от небето и защо земята е твърда (вчера тупна от пързалката). Обяснявам му теорията за Големия взрив. На английски. Никога не е рано да започнеш с доброто обучение на Престолонаследника.

В 8 всички са облечени, измити, избръснати, нахранени и мога да ги откарам до офиса и детската градина.

15,30 часа, в офиса, пред приключване на проекта

Денят преполови, а аз продължавам да съм във великолепно настроение. Използвах обедната почивка да напазарувам – намерих великолепни чушки, май са испански. Мисля да спретна една лютеничка довечера, докато полирам джантите на голфа и довършвам следващия проект. Не знам защо колегите си губят времето в почивката с ядене – от ядене само се дебелее. Аз хапнах две покълнали зърна. Хем са полезни, хем няма калории.

Връщам се на бюрото, скривам чушките под масата и се задълбочавам в работата. Намирам бързо няколко грешчици и се опитвам да ги поправя, но се оказва, че фалът е още в самия софтуер. Препрограмирам всичко, нищо работа. Даже за Вельо от горния етаж го правя на Linux, той мрази Бил Гейтс. Започвам новия проект, трети за седмицата, а е още само понеделник. Боже, колко съм добра! Проверявам си пощата – имам 9 предложения за работа в други фирми с още по-висока заплата. Не знам дали да приема, тя и тази тука си ми стига. Пък и навсякъде работният ден е от 14 часа плюс събота и неделя, така че що да се местя…

Все пак отивам при шефа и леко намеквам за офертите. Царица съм на преговорите за заплати – след 15 минути излизам победоносно от кабинета му с обещание за премия и ваучери за прах за пране. В 17 в офиса влизат клиенти – американец, китаец и ром. Водя разговори и с тримата на родните им езици. Нали за това ме взеха на работа, все пак – полиглот съм. Докато изчислявам наум евентуалните приходи и разходи за следващите 5 квартала, пускам им по едно кафе и демонстрирам лъстива походка на 12-сантиметровите си токчета. Обичам ги тези обувки, карат ме да усещам всяка точка от краката си, когато ги нося по 14 часа на ден. Все пак аз съм истинска жена! Оглеждам се в кафемашината и правя муцка. Жалко, че пак не съм с телефончето. Изпращам клиентите по живо по здраво. Не забравям да се усмихвам и да изглеждам секси.

Време е за игрички на Нюйоркската борса. Купувам и продавам акциите на фирмата, правейки невероятни печалби, докато мимоходом търся в интернет рецепта за лютеничка. В 18 си тръгвам. Колегите завистливо ме поглеждат, но така е – все пак майките в България имат право на съкратен 14-часов работен ден. Да си родят и те по едно-две деца, че да оттърват малко работа!

20,00 часа, пак у дома, все още е зима

Щастлива съм. Престолонаследникът е заспал, след като съм успяла да го нахраня с биодомати, биокартофи и биопиленце, всичко собствено производство. Докато скубех кокошката, му обясних какво е интегрално уравнение. На френски. Никога не знаеш в тоя живот кога точно ще ти потрябва висша математика. Или пък френски.

Мъжът ми нещо е в лошо настроение, май още го държи махмурлукът от събота вечер, когато излиза с приятели. Миличкият. Сядам на пианото и изкарвам един Чайковски. Това винаги го успокоява. Питам го какво иска да гледа по телевизията – порно или мач. И той не знае, само да не е Слави. Сменя непрекъснато каналите, докато аз му масажирам стъпалата с една ръка. С другата бъркам лютеничката, а с левия си крак си задействам крачната шевна машина. Мисля утре да се изтипосам в “Кавали”, собствено производство. Взех кройката от една приятелка шивачка от Стара Загора. Тя е дизайнерката на Камелия, Анелия и Румяна Желева.

Оглеждам се в перфектно полираната масичка в хола и правя муцка. Уф, пак не съм с телефончето. Мъжът ми нежно хърка и аз на ръце го отнасям до ложето. Лютеницата се вари, след час-два ще напълня бурканите. Пуснала съм пералнята, макар че понякога се чудя дали една истинска жена не трябва да пере на ръка. Докато полирам джантите на Голф-а, отговарям на 18 имейла. Имам нова идея за проекта. Ей сега ще я натракам, само да си сложа подмладяващата маска на лицето. Все пак, аз съм жена и не бива да изглеждам на повече от 23. Оглеждам победоносно дома си. Перфектно е – блести от чистота, лютеничка къкри на котлона, компютърът примигва и ми съобщава, че борсата в Ню Йорк затваря с печалба за мене, джантите на Голф-а са като нови, детето спи, мъжът също (в понеделник сме занемарили секса, но утре смятам да вместя 3-4 оргазма в програмата), маникюрът ми е топ! Щастлива съм!

 
 

CHR Хороскоп: Време е за флиртове и нови запознанства

| от Селена Астро |

Седмичен астрологичен обзор (от 26.06. до 02.07.)

Седмицата започва с Луна преминаваща през знака Лъв, което дава предпоставка за отделяне на внимание на любимо хоби или спорт, забавления с приятели, флиртове и нови запознанства, игри или занимания с деца.

В понеделник и вторник огнените знаци Овен, Лъв и Стрелец ще са най-открояващи се и жънещи успехи, както в личната, така и в професионалната сфера. Голяма част от тях ще успеят да изпъкнат с оригиналността си и да впечатлят обект на своята страст.

От сряда до петък на обяд Луната ще преминава през знака Дева и това й разположение ще ни накара да обърнем сериозно внимание на практичната страна на нещата. Не е изключено на някои от нас да им се наложи да подават или попълват документи, да държат изпити или да се доказват пред авторитети.

Периодът е добър за обръщане внимание на здравето и тонуса, за започване на нов здравословен режим на хранене, преподреждане на гардероба и подобряване на визията.

Най-добре ще разгръщат потенциала си през тези два дни земните знаци Дева, Козирог и Телец, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Възможно е те да постигнат голям напредък във важна за тях сфера и да пожънат значителен успех пред хора, на които държат.

От петък на обяд до неделя включително Луната ще транзитира през знака Везни, което й разположение ще направи този период идеален за любовни взаимоотношения и романтични срещи. Също така не е изключено хората, които развиват частен бизнес, да стигнат до важни прозрения във връзка с работата и доразвиването на дейността, в която са ангажирани.

Не е изключено въздушните знаци Везни, Близнаци и Водолей, както и хората с лични планети или Асценднет в тези знаци да подобрят отношенията с половинката си през периода, започвайки ново съвместно начинание.

През цялата седмица Марс, планетата, която отговаря за енергията, която влагаме и за старта на нещата ще съвпада с Меркурий, небесното тяло, което символизира мисълта и комуникациите в знака Рак. Двете планети ще се движат в опозиция с Плутон (трансформации, подсъзнание, манипулации), който се намира в Козирог.

Заради контакта на трите енергии се очаква голяма част от нас, най-вече кардиналните знаци Рак, Козирог, Везни и Овен, както и хората с лични планети или Асценднет в тези знаци да се откажат от нещо, което от известно време ги затормозява, в името на това да започнат нови начинания, нова връзка или нова работа.

При тези от тях, които не предприемат никаква промяна, има риск промяната да дойде от вън и да ги извади от нормалното за тях ежедневие, карайки ги да привикват към нови обстоятелства. Не е изключено да се чувстват потиснати или обезверени на моменти, да започнат да подозират, че хората около тях не им мислят доброто и да са доста черногледи по отношение на бъдещето си.

Препоръчва им се да си оставят време за творчески дейности, разчистване на дома, козметични или разкрасителни процедури и да избягват откритите конфронтации.

 
 

Досиетата CHR: Истинските истории зад „Историята на прислужницата“

| от chronicle.bg |

Първият сезон на сериала „Историята на прислужницата“ по едноименния роман на канадската писателка Маргарет Атууд приключи, оставяйки зрителите да размишляват върху паралелите между фикционалния свят на Гилаед и света, в който живеем. Антиутопията показва по какъв начин един политически режим може да осакати обществото, като лишава жените от правата им.

То чертае мрачна картина, подсилена от погледа наоколо – диктаторските режими по света и опитите да се органичават правата на жените дори в демократични общества.

В интервю за „Гардиън“, 77-годишната писателка казва, че когато книгата е излязла за първи път, е възприемана като „пресилена“. Пишейки я обаче, Атууд се уверява, че не слага в книгата си нищо, което вече не е било правени от хората някъде по света в някакъв момент от историята.

маргарет атууд
Маргарет Атууд, Getty Images

Ако решим да проверим кои са събитията и правилата, вдъхновили книгата, то ще открием много факти от световната история, които да докажат, че онова, което се случва в книгата е повече истина, отколкото измислица.

Изданието Stylist успява да събере част от реалните събития, оказали се в основата на сериала. 

Принудително сурогатно майчинство и осиновяване

В „Историята на прислужницата“ Офред и другите „прислужници“ са принудени да износват деца за семействата, които ги „притежават“. Всички здрави деца, които се родят, биват отглеждани от съпругата на командира, а прислужниците биват многократно изнасилвани, докато не заченат.

Оказва се, че тази отвратителна практика е съществувала в редица западни нации само преди няколко десетилетия, а резултатите са видни и днес.

В Австралия през 70-те години децата на местните народи законно са отделяни от домовете си и вкарвани в религиозни институции или осиновявани от бели семейства.

След края на Втората световна война до края на 70-те години подобни програми е имало и в САЩ и Канада – системно отнемане на децата на индиаци, известно като „Ерата на осиновяването“ и пансионната система, в зависимост за мрачната епоха на коя от страните говорите.

И разбира се, приютът Магдалена в Ирландия, където млади момичета са наказвани заради ниския си морал и държани в робски условия. Бебетата, родени от тях, са отнемани от ръцете им и давани за осиновяване на други места по света. Само в САЩ са изпратени около 2000 деца.

В свое интервю пред LA Times през 2017 година Атууд казва: „Тоталитаризмърт винаги е имал своите виждания относно това на кого трябва да бъде позволено да има бебета и какво трябва да бъде правено с бебетата“. Тя изтъква, че „генералите в Аржентина са изхвърляли хора от самолети“, но ако става дума за бременна жена, то са изчаквали тя да роди, давали са бебето на друг в системата. Хитлер е крадял руси деца, надявайки се да ги превърне в руси германци, казва още Атууд.

Генитално осакатяване на жената

В „Историята на прислужницата“ има примери за жени, наказани заради своето „неморално поведение“, като крайниците им биват осакатявани. Една от ситуациите в първите епизоди на първи сезон показва и че „лелите“, които възпитават прислужниците, прилагат генитално осакатяване като наказание за жените, определени като „нежени“ (в представения в сериала случай става дума за хомосексуална героиня).

handmaid's tale историята на прислужницата

За съжаление, тази практика не е единствено част от книгата на Атууд. 140 милиона жени и млади момичета по целия свят са преживели унизителното обрязване, при което се премахват срамните им устни и клитора, често без анестезия или болкоуспокояващо. Дори в цивилизовани страни като Великобритания около 23 000 момичета са застрашени от генитално осакатяване, въпреки че е криминализирано от 1985 година.

Пуританска теокрация

В Гилеад управлява правителство в името на Бога, затова те често казват, че са „под неговия поглед“. Днес в САЩ, разбора се, властва демокрацията – властта се избира от обществото, а не се самоназначава, за да твори закони и да прави решения от името на обществото. Невинаги обаче е било така. Атууд обяснява нещата по следния начин – Америка не е била основана през XVIII век като република. През XVII век е била теокрация и тази тенденция от време на време отново се появява.

Антифеминистки настроения

Сериалът представя и героинята на Ивон Страховски – Серена Джой, която се бори за налагането на реллигиозна власт, в която всяка жена има своята роля на подчинение. Серена има и значима роля в създаването на тоталитарния свят на Гилеад. Преди настъпването на режима, тя е известна в медиите със своите лекции и есета за мястото на жената. Персонажът не е напълно художествен, или поне – черпи вдъхновение от реални събития и хора.

серена джой, история на прислужницата

Филис Шлафли е известна антифеминистка, която отстоява позицията, че мястото на жената е вкъщи. Започва политическата си кариера като антифеминистка през 1964 година, когато публикува първата си книга за традиционното семейство. Тя се бори срещу равните права на жените и мъжете, настоявайки, че жените трябва да спрат да се фокусират върху политиката, вместо да грижат за семействата си. Всичко това обаче й се връща само три години по-късно, когато се кандидатира за политически пост – за президент на Националната републиканска федерация на жените. Според опонентите й обаче като майка на шест деца тя няма как напълно да се посвети на политическа кариера. Затова губи надопреварата.

Червено за прислужници, синьо за съпруги

В „Историята на прислужницата“ съпругите са облечени в синьо, прислужниците в червено, а „мартите“ – които се грижат за дома на богатите семейства – в зеленикаво. Така чрез цветовете на дрехите си те се дефинират и като роли в обществото.

 история на прислужницата

Това е мрачно напомняне за времената на нацистка Германия, в която евреите са били принудени да носят жълта лента на ръката си, на която е изобразена звездата на Давид, за да бъдат разпознавани отдалеч и евреите да бъдат отделяни от тези, които не са евреи. Лентите служат и за напомняне, че евреите нямат права според германския закон.

Как светът се променя за една нощ

Жените в „Историята на прислужницата“ губят всичките си права за една нощ – без предупреждение е наложен закон, който забранява да притежават собственост, да имат бизнес или работни места. Войници минават през офисите в цялата страна, за да се уверят, че жените са принудени да си тръгнат. Банковите сметки на всички от женски пол са замразени, а парите се прехвърлят на мъжете им или близки родственици от мъжки пол. Така жените биват напълно подчинявани на новия режим.

handmaid's tale историята на прислужницата

Това е нещо, което вече се е случвало в историята. Само че на евреите. В нощта на 9 ноември 1938 година над 250 синагоги са изгорени до основа, 7000 еврейски бизнеси са съсипани и плячкосани, плячкосани са и гробища, болници, училища, домове. Десетки евреи са убити, без полицията или пожарната да пожелае да се намеси. На следващата сутрин евреите в Германия вече не са считани за автономни човешки същества, да не говорим – за граждани на Германия. Следва налагането на вечерен час, забрана за влизане на обществени места, изключване от училище и почти пълна сегрегация. За по-малко от 24 часа 30 000 германски евреи са арестувани за „престъплението“ да бъдат евреи, и изпратени в концентрационни лагери, където милиони загиват.

Ограничение, облечено като грижа за хората

Законите в Гилеад са въведени като антитерористични мерки. Причината за ексесивните мерки е терористична атака, при която всички в Конгреса са убити, а с цел защита на хората, Конституцията е суспендирана. В сериала Офред казва, че докато всяко от тези събития се е случвало, „ние не се събудихме“. Докато правата им са отнемани пред очите им, те не са разбирали какво става. По подобен начин се стига до Холокоста. На 7 ноември 1938 година 17-годишният германски евреин Хершел Гринспан прострелва с няколко куршума в корема дипломата Ернст фон Рат. Момчето действа от отчаяние – родителите му са заклещени в ничията земя между Германия и Полша. Нацистите ползват случилото се, за да заявят, че Гринспан не е действал сам, а е бил част от по-голяма еврейска конспиративна мрежа срещу Германия. Така, два дни по-късно, атаката над евреите започва.

Ловът на вещици

Фразата не е просто израз, а отпратка към истински събития от XVII век, когато жените системно са били демонизирани и наказвани за това, че са различни. Маргарет Атууд не крие, че за нея ловът на вещици в Салем е бил вдъхновение. Според нея това събитие има важна роля в американската история, което определя като сблъсък между митология и политика.

Ислямската република

Такива има повече от една в Близкия изток. Червените роби на прислужниците могат да се възприемат и като отпратка към традиционното облекло на жените в ислямските републики. Жените в демократичните общества имат право да изберат да се облекат така. По-важното и по-страшното обаче е, че те могат да бъдат задължени да се облекат така в по-консервативните общества.

жени в иран
Getty Images

Ако се сещате за снимките от Иран преди 1979 година и след, то ще разберете за какво става дума. Революцията през 1979 година задължава жените да се откажат от късите поли и по-модерни дрехи, за да наложат върху тялото си хиджаб.

иран жени

Когато зрителят гледа „Историята на прислужницата“, лесно може да се подведе от страх, че обществото върви към ужаси от този род. Истината е, че обществото вече веднъж ги е преживяло. На някои места по света – те все още са ежедневие. Книгата на Маргарет Атууд и сериала на Hulu (в България може да се гледа по HBO) са мрачно предупреждение за това къде можем да се върнем, ако не следим с повишено внимание действията на политическата класа, ако не осъзнаваме важността на събитията около нас. Докъде можем да стигнем, ако допускаме правата на другия да бъдат ограничавани, сякаш това не ни засяга.

Историята доказва, че човек е способен на ужасна жестокост. Способен е и да се откаже от нея и да я осъди.  „Историята на прислужницата“ просто напомня всичко това, за да не позволим XXI век да ни върне в XVII век. Или по-назад.

 
 

Джони Деп: „Кога за последно актьор уби президент?“

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп попита множеството на фестивала Гластънбъри в Англия кога за последен път актьор е убил президент, предаде Асошиейтед прес. Въпросът бе зададен в рамките на негово изявление, в което актьорът говореше за президента Доналд Тръмп.

Деп го зададе на ежегодния фестивал, който чества музиката и сценичните изкуства.

54-годишната звезда от филмовата поредица „Карибски пирати“ допълни, че всъщност не е актьор, а лъже, за да преживява. „Някога се е случвало и може би е време отново да се случи“, пошегува се той. Актьорът Джон Уилкс Бут уби президента Ейбрахам Линкълн през 1865 г.

Деп е на фестивала, за да представи филма „Развратникът“ (2004), в който се е снимал.

 
 

Елизабет Мос – актрисата с безброй лица

| от chronicle.bg |

Елизабет Мос е името на този сезон, а 2017-а определено е нейната година. Актрисата участва във филма „Площадът“, който беше отличен със „Златна палма“ на 70-ия годишен кинофестивал в Кан. Той осмива нетолерантността на хората на изкуството и буржоата в Европа към мигрантите, бежанците и бездомниците.

Мос е и в главната роля в хитовия сериал „Историята на прислужницата“ (Handmaid’s Tale) по романа на Маргарет Атууд. Предстои да я гледаме в един и същ сериал с Никол Кидман съвсем скоро.

Със сигурност обаче всички си я спомняме като Пеги от „Момчетата от Медисън авеню“ – роля, която изпълняваше от 2007 до 2015 година. Елизабет Мос обаче доказа, че е много повече от персонажа си и именно след финала на сериала тя започна да разкрива пълния си потенциал, хващайки се с цяла поредица интересни проекти.

Елизабет Сингълтън Мос е родена през 1982 година в Лос Анджелис в семейството на музиканти. Отгледана е в традицията на сциентологията – „учение“, според което всеки минал живот има неестествени преживявания, полепнали по телата ни като кърлежи и това е причината индивидът да е в конфликт с обществото и да не може да се приспособи към живота. За да се промени това, миналите преживявания, наречени енграми, трябва да бъдат открити и премахнати.

Първоначално си мечтае да стане професионална танцьорка, а в ранното си тийнейджърство заминава за Ню Йорк, за да учи балет. Учи танци и в следващите години, въпреки че започва да получава и роли като актриса. За да успее да балансира между образованието и кариерата си, започва да учи у дома и завършва гимназия през 1999 година, когато е само на 16.

Преди да е навършила 35 години, тя вече се е появявала в 76 продукции – филми и сериали, продуцирала е филм и сериал, появявала се е и на сцената.

Въпреки че има малки роли във филми и сериали още преди да навърши 16, големият й пробив идва с ролята на Зоуи Барлет в сериала „Западното крило“, в който играе дъщеря на персонажа на Мартин Шийн. Тя е Зоуи до 2006 година и се превръща в образ, неразделен от четвъртия сезон на шоуто с достоверната си игра.

Участва заедно с Уинона Райдър и Анджелина Джоли във филма „Луди години“ (1999). Въпреки че след това се снима в редица други филми, лудото приключение за нея започва с появата на сериала „Момчетата от Медисън авеню“. В периода получава пет номинации за Еми. Говорейки за кастинга, с който е избрана, Мос разказва: „Явих се на прослужване (за ролята). По това време имаше сценарии за два пилотни епизода, за които всички говореха по това време, че са наистина добри, и „Момчетата от Медисън авеню“ беше единият от тях“. Докато се снима в сериала Мос, прави и дебюта си на Бродуей в пиесата от Дейвид Мамет „Speed-the-Plow“. През 2012 година получава ролята на Галатея Дънкъл във филма по култовия роман на Джак Керуак „По пътя“.

Мос играе и ролята на детектив Робин Грифин в сериала от 2013 година „Top of the Lake”, в който през 2017-а ще я видим да си партнира с Никол Кидман. Най-забележителното е, че Елизабет Мос е различна във абсолютно всяка от ролите си – актьорската й игра се променя радикално спрямо ролята, тя се слива с персонажа си и всички, които са я гледали в ролята на Пеги, няма да повярат, че същата актриса играе и ролята на Офред в „Историята на прислужницата“ и със сигурност ще видят напълно различно лице в ролята на Робин Грифин.

По повод успешната 2017 г. за Елизабет Мос, предлагаме ви да видите някои от най-знаковите й роли + бонус (нейна снимка от 2003 година).