Пеевски ще успее и в Европа. Въпросът е дали Европа ще успее с Пеевски

| от |

Автор: Тома Биков (5corners.eu)

По-малко от година след като предизвика масови протести срещу правителството на БСП, ДПС и „Атака“ медийният магнат Делян Пеевски е на път да влезе на избираемо място в евролистата на партията на Ахмед Доган. Ако всичко се развие по план и той бъде избран, култовият му образ ще украси групата на либералния интернационал в Европейския парламент и с това проблемът „Пеевски“ вече няма да е само наш, но и общоевропейски. Би ми било интересно да видя как неуспелият кандидат за председател на ДАНС защитава гей браковете и свободата на словото наравно с някоя холандска феминистка от групата на либералите, която е отдала живота си на каузата, да обяснява колко е лош и недемократичен унгарският премиер Виктор Орбан например. За тези, които не знаят ще кажа, че Орбан е враг номер едно на либералната селищна система в ЕС и често е обвиняван във всички смъртни грехове, само защото реши да се съобразява с народа си и неговите традиции. След избирането на Пеевски за евродепутат обаче, европейският либерален вектор ще трябва да потъне в мълчание по тази теми и това ще е по-скоро добра новина.

peevski_960_539

Нямайте съмнение обаче, че Пеевски ще седне съвсем спокойно в евродепутатското си кресло и ще бъде търпян безропотно от иначе защитаващите всичко що се нарича свобода европейски либерали. За него е казано всичко. Ползвам образа му само, за да подчертая, колко е лесно един български проблем да се интегрира и да бъде приет в цялата си пълнота в пейзажа на онова, което днес наричаме институции на Европейския съюз. Естествено, че Пеевски няма да е нито първият, нито последният бандюга, който ще се настани в евродепутатско кресло, но със сигурност ще бъде един от най-видимите. Едва ли вече ще се впечатляваме, когато Европейският парламент или избраната от него Европейска комисия ни каже, че сме корумпирани и изоставащи в развитието си. Вече ще знаем, че това са само думи, които нищо не значат.

„Пеевски“ е симптом, който избива не само в България, но и в Европа. Това е резултатът от обществената деградация, в която отношението към доброто и злото е въпрос на търговия и гледна точка. Не само България, и Европа потъва все повече в заниманието си да руши последователно религиозния си светоглед в името на политическата коректност и модерния атеизъм. На мястото на традиционните религии обаче няма да дойдат всеобщите свобода и толерантност, а арогантността и провалът. Така се случи в България. След като комунистическият атеизъм и неговата вяра в светлото бъдеще вършаха 45 години и ни модернизираха, не дойде земният рай, както ни уверяваха партийните секретари, а дойде Пеевски.

Този разговор е много по-сериозен и по-европейски от разговора за еврофондовете и лакардиите за „Европа 2020“, които и без това никой не слуша. Това е разговор за морала. Не за онзи „морал в политиката“, който се развяваше цяло лято по българските площади под формата на пърформанси и смешки, а за морала в обществото, който стои в основата на човешкия смисъл и щастие. Пеевски не е депутат от ДПС, а проявление на българското нещастие, което се храни от загубената вяра в Бога. В този смисъл търпимостта към подобни явления е напълно обяснима. Това нещастие отдавна пълзи и към Европа и по всичко личи, че там ще бъде посрещнато с отворени обятия. След като загуби смисъла си, европейският комунизъм бавно, но сигурно предава знамето на безсмислието си на зелената и либералната кауза, които достойно ще продължат борбата за разрушаване на хилядолетни ценности като семейството, вярата и свободата в нейния християнски вид. Защото зелените и либералите притежават най-важния атрибут на марксизма, а именно да поставят човешката личност най-малкото на второ място в подреждането на ценностите си – първите я поставят след дърветата и животните, а вторите след търговията.

Надеждата идва от факта, че след Световната финансова криза, която се считаше за предвестник на някакъв нов социализъм от редица леви анализатори, хората в Европа започнаха да се връщат към корените си. Преди дни унгарците за втори път дадоха две трети мнозинство в парламента на Виктор Орбан, който постави религията на водещо място по време на първия си мандат и успя да тласне страната си от ръба на фалита към икономически растеж. Бъдете сигурни, че между тези неща има много силна връзка. В същото време французите забиха звучен шамар на социалистическия си президент Франсоа Оланд по време на местните избори и дадоха ясен знак, че френската левица ще се върне в агонията, от която беше извадена за кратко. Пиша всичко това, защото е време разговорът за вярата и атеизма да започне да се води и в България. Изходът от този разговор ще даде отговор на въпроса, до кога ще се лутаме в безпътицата на прехода и колко дълго ще продължи икономическата криза, от която така и не успяваме да излезем. Този разговор не бива да бъде оставян нито на бутафорните български радикали, нито на пресметливите атеисти. Инициативата в него, за пръв път от много години насам трябва да имат вярващите, независимо коя от традиционните религии изповядват. И бъдете сигурни, когато въпросът за посоката, която трябва да поемем като общество бъде решен, симптомът „Пеевски” ще изчезне от само себе си. Кризите, в които се лутаме също.

 
 

CHR ХОРОСКОП: Авантюризъм и кулинария

| от Селена Астро |

Седмичен астрологичен обзор (от 22.05. до 28.05.)

От понеделник до вторник 15.00 часа на обяд Луната ще преминава през знака Овен, най-борбения и конкурентно способен знак от зодиака. Заради това й разположение първият ден и половина от седмицата ще бъде изключително подходящ за менажиране на стоки или хора, отстояване на позициите, поставяне на нови начала, предприемачество, спортни активности, авантюризъм и състезания от всякакъв тип.

Най-успешен ще бъде периодът за огнените знаци Овен, Стрелец и Лъв, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще успеят да постигнат важни и значими за тях неща и ще се натъкнат на хора, които да им помогнат със съвет или препоръка.

От вторник следобед до 15.00 часа в четвъртък Луната ще преминава през знака Телец.

Поради това тези дни са изключително подходящи за кулинария, архитектура, отдаване на почивка и удоволствия, грижа за тялото и външния вид. Добри са също така за сключване на договори, правене на инвестиции, започване на професионални, но също така и на лични партньорства.

Най-успешен ще бъде този период за земните знаци Дева, Телец и Козирог, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях е вероятно добро стечение на обстоятелствата да им помогне да разгърнат по много добър начин потенциала и възможностите си.

От четвъртък следобед до събота включително Луната ще се намира в знака Близнаци. 

В четвъртък в 23.00. часа настъпва Новолуние. Тогава движението на Луната съвпада с това на Слънцето.

Много е вероятно през целия период около Новолунието да сме едностранчиви и неспособни да видим чуждата гледна точка. Поради тази причина е важно да сме внимателни и да не предприемаме сериозни разговори, срещи или споразумения.

Не ни се препоръчва също така да купуваме скъпи стоки и услуги, да подписваме важни договори или  да започваме важни начинания.

През тези дни и половина най-много напрежение ще усещат подвижните знаци Дева, Близнаци, Риби и Стрелец, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Не е изключено при тях да изникнат непредвидени конфликти и изненадващи ситуации, с които ще трябва да се справят с търпение и навременно овладяване на емоциите.

В неделя Луната ще пребивава в знака Рак и поради тази причина последният ден от седмицата ще е идеален за поддръжка и подреждане на дома, изкарване на време със семейството или партньора.

Периодът е добър за изглаждане на конфликти и изясняване на гледни точки с членове на семейството ни или с близки хора. Ще сме по-чувствителни и грижовни от обикновено и ще имаме нужда да оказваме и получаваме подкрепа.

Денят ще е най-успешен за водните знаци Рак, Риби и Скорпион, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Много е вероятно голяма част от тях да имат значителен пробив в любовната сфера и да задълбочат отношенията си с важен за тях човек.

 

 
 

„Възвишение“ тръгва по кината от 10 ноември

| от chronicle.bg |

Филмът „Възвишение“ по едноименния роман на Милен Русков тръгва по кината на 10 ноември. Това стана ясно от плакат в страницата на лентата във Facebook.

Историята проследява съдбата на един български националреволюционер от Котел в авантюрите му с четата на Димитър Общи преди и след обира в Арабаконак, който води до провала на Вътрешната революционна организация. Романът представя разказ в първо лице ед.ч. и обединява житейска изповед, вътрешен монолог и потока на съзнанието на главния герой Гичо.

По филма има театрална постановка, режисирана от Иван Добчев, в която играят Бойко Кръстанов, Асен Блатечки, Красимир Василев, Ивайло Христов др.

Във филмовата версия на „Възвишение“ участват Александър Алексиев ( „Откраднат живот“) и кукленият актьор Стоян Дойчев. Те са  в главните роли.

През 2012 г. писателят Милен Русков е отличен с награда „Златен век“ на Министерството на културата и с Национала награда за литература „Христо Г. Данов“.

Вижте и трейлъра към филма:

 
 

Мократа Амбър Хърд в „Aquaman“

| от chronicle.bg |

Режисьорът на „Aquaman“ Джеймс Уан ни показва Амбър Хърд в костюм на Мера.

DC разширява вселената си за пореден път с филма за водния супергерой и феновете нямат търпение. За сега подгрява с Джейсън Момоа („Game of Thrones“), който ще изпълнява главната роля. С напредването на снимките обаче все повече други герои се показват. Актрисата Амбър Хърд („The Danish Girl“) обяви участието си във филма в Туитър. Тя ще играе Мера – обектът на чувствата на Акуамен и кралица на морето. Джеймс Уан не остана по-назад и също ни показа снимка на Амбър.

Снимките ни показват Мера в традиционния й вид – като в комиксите, за разлика от Акуамен, чийто оригинален образ е на светъл, рус мъж. В ролята си Амбър е с червена коса и зелен костюм. Това ни дава подов да мислим, че филмът ще е по-успешен от зле приялите се „Batman vs. Superman“ и „Suicide Squad“.

 

 

 
 

Hannibal the cannibal: 26 години „Мълчанието на агнетата“

| от Амелия Понд |

Знаеш ли на какво ми приличаш с хубавата чанта и евтините обувки, Кларис? Приличаш ми на селянче. Чистичко и пробивно селянче с малко вкус.

Първият разговор между д-р Ханибал Лектър – изтънчен психопат, канибал и сериен убиец, и младата прохождаща агентка на ФБР Кларис Старлинг, изиграни с майсторство от сър Антъни Хопкинс и Джоди Фостър, е обиден, провокативен и възбуждащ едновременно.

Среща на двама титани в пасивно-агресивна обстановка и диалог, които напомнят на вербална канадска борба между, само привидно, силния и слабия. В „Мълчанието на агнетата“ и специално в тази сцена, слаби няма. Фостър и Хопкинс са като сплав от благороден метал. Те танцуват умерен танц на агресия, прикрита зад добро възпитание, обиди, маскирани като констатации, подмолни цели, скрити под обвивката на приятен следобеден разговор. Над нечий черен дроб, полят с количество качествен британски чай.

Модерната класика „Мълчанието на агнетата“ променя трилъра в киното още с появата си през февруари 1991-ва и това му печели 5 Оскара. Днес това би се случило трудно. Трилър киното е подминавано с лека ръка, а на насилието в него се гледа като на зъл порочен кръг, който подбужда населението да прави злини.

Персонажи като д-р Ханибал Лектър, сравними само със злия Норман Бейтс от друга титанична класика „Психо“, се появяват рядко. Да не кажем въобще.

Доброто старо чисто зло беше изтикано и наказано в ъгъла за сметка на социалните проблеми, умиращите от неизлечими болести хора и нещастните сами по себе си хора с обикновени тревоги. От другата страна стои комерсиалното кино, което се присмива доволно на всички останали, защото се къпе в пари.

Животът е низ от несполуки и грешни избори, за които седмото изкуство е освободило доволно място на рафта си. Кръвта, насилието и добрият стар психопат нямат място там. Добре, че е „Мълчанието на агнетата“.

Трилърът на Томас Харис се появява три години преди провокативния филм на Джонатан Деми. Седем по-рано Харис стартира началото на историята на д-р Лектър с „Червения дракон“. По ирония на съдбата това е последната филмова адаптация на романите на Харис и може би най-незабележимата, въпреки участието на Едуард Нортън и Ралф Файнс.

Може би никой тогава, през онази 1991-ва, не очаква „Мълчанието на агнетата“ да се превърне в еталон за трилър кино, нито очаква успехът му да е толкова грандиозен. Близо 9 години след утова Харис пише продължение, което също е филмирано. „Ханибал“ се гордее с една от най-гнусните и притеснителни сцени в киното – изяждането на мозъка на Рей Лиота, в ролята на Пол Крендлер – нахален и надут прокурор. Сцената, дълга близо пет минути, превръща Пол в полужив зеленчук с отворен череп, от чийто мозък, докато Пол е в пълно съзнание, д-р Лектър си взима части от сивото вещество, запържва ги и ги хапва. Джулиан Мур гледа. Автор на това визуално пиршество е Ридли Скот.

Само година по-късно се появява и „Червения дракон“, който бележи финала на Ханибал, такъв, какъвто го познаваме.

„Мълчанието на агнетата“, макар и втора книга от поредицата, си остава монумент за творчеството на Харис и майсторство за изграждането на добър съспенс и трилър на Джонатан Деми.

От най-дребната провокация, съдържаща се в диалозите между Лектър и Старлинг, през изграждането на образа на Бъфало Бил, изигран почти възбуждащо от Тед Ливайн, до кървавите сцени, носещи почти библейска символика, всяка една сцена изгражда култ и превръща филма в шедьовър.

Преди няколко седмици Джонатан Деми издъхна в дома си на 73 години. Майсторът, който стои зад крупните отсечени кадри, затъмнените коридори и брилянтните изпълнения на актьорския състав, ще остане в историята на киното като човекът дал дъх и живот на най-страшния мъж в седмото изкуство – д-р Ханибал Лектър. Сър Антъни Хопкинс влиза в нова фаза на кариерата си с този филм, макар по онова време да е навършил 53 години, а Джоди Фостър, млада и невинна, затвърждава мнението, че облечена в подходящ костюм и обувки, може да изиграе всичко.

Изграждането на добър трилър е майсторство, което онези, които умеят трябва да запазят живо и да го прилагат винаги, когато им се отдаде възможност. 26 години по-късно страшното, придобило човешка форма, е все така търсено и искано. Някой само трябва да го облече в подходящо кино.