Пеевски ще успее и в Европа. Въпросът е дали Европа ще успее с Пеевски

| от |

Автор: Тома Биков (5corners.eu)

По-малко от година след като предизвика масови протести срещу правителството на БСП, ДПС и „Атака“ медийният магнат Делян Пеевски е на път да влезе на избираемо място в евролистата на партията на Ахмед Доган. Ако всичко се развие по план и той бъде избран, култовият му образ ще украси групата на либералния интернационал в Европейския парламент и с това проблемът „Пеевски“ вече няма да е само наш, но и общоевропейски. Би ми било интересно да видя как неуспелият кандидат за председател на ДАНС защитава гей браковете и свободата на словото наравно с някоя холандска феминистка от групата на либералите, която е отдала живота си на каузата, да обяснява колко е лош и недемократичен унгарският премиер Виктор Орбан например. За тези, които не знаят ще кажа, че Орбан е враг номер едно на либералната селищна система в ЕС и често е обвиняван във всички смъртни грехове, само защото реши да се съобразява с народа си и неговите традиции. След избирането на Пеевски за евродепутат обаче, европейският либерален вектор ще трябва да потъне в мълчание по тази теми и това ще е по-скоро добра новина.

peevski_960_539

Нямайте съмнение обаче, че Пеевски ще седне съвсем спокойно в евродепутатското си кресло и ще бъде търпян безропотно от иначе защитаващите всичко що се нарича свобода европейски либерали. За него е казано всичко. Ползвам образа му само, за да подчертая, колко е лесно един български проблем да се интегрира и да бъде приет в цялата си пълнота в пейзажа на онова, което днес наричаме институции на Европейския съюз. Естествено, че Пеевски няма да е нито първият, нито последният бандюга, който ще се настани в евродепутатско кресло, но със сигурност ще бъде един от най-видимите. Едва ли вече ще се впечатляваме, когато Европейският парламент или избраната от него Европейска комисия ни каже, че сме корумпирани и изоставащи в развитието си. Вече ще знаем, че това са само думи, които нищо не значат.

„Пеевски“ е симптом, който избива не само в България, но и в Европа. Това е резултатът от обществената деградация, в която отношението към доброто и злото е въпрос на търговия и гледна точка. Не само България, и Европа потъва все повече в заниманието си да руши последователно религиозния си светоглед в името на политическата коректност и модерния атеизъм. На мястото на традиционните религии обаче няма да дойдат всеобщите свобода и толерантност, а арогантността и провалът. Така се случи в България. След като комунистическият атеизъм и неговата вяра в светлото бъдеще вършаха 45 години и ни модернизираха, не дойде земният рай, както ни уверяваха партийните секретари, а дойде Пеевски.

Този разговор е много по-сериозен и по-европейски от разговора за еврофондовете и лакардиите за „Европа 2020“, които и без това никой не слуша. Това е разговор за морала. Не за онзи „морал в политиката“, който се развяваше цяло лято по българските площади под формата на пърформанси и смешки, а за морала в обществото, който стои в основата на човешкия смисъл и щастие. Пеевски не е депутат от ДПС, а проявление на българското нещастие, което се храни от загубената вяра в Бога. В този смисъл търпимостта към подобни явления е напълно обяснима. Това нещастие отдавна пълзи и към Европа и по всичко личи, че там ще бъде посрещнато с отворени обятия. След като загуби смисъла си, европейският комунизъм бавно, но сигурно предава знамето на безсмислието си на зелената и либералната кауза, които достойно ще продължат борбата за разрушаване на хилядолетни ценности като семейството, вярата и свободата в нейния християнски вид. Защото зелените и либералите притежават най-важния атрибут на марксизма, а именно да поставят човешката личност най-малкото на второ място в подреждането на ценностите си – първите я поставят след дърветата и животните, а вторите след търговията.

Надеждата идва от факта, че след Световната финансова криза, която се считаше за предвестник на някакъв нов социализъм от редица леви анализатори, хората в Европа започнаха да се връщат към корените си. Преди дни унгарците за втори път дадоха две трети мнозинство в парламента на Виктор Орбан, който постави религията на водещо място по време на първия си мандат и успя да тласне страната си от ръба на фалита към икономически растеж. Бъдете сигурни, че между тези неща има много силна връзка. В същото време французите забиха звучен шамар на социалистическия си президент Франсоа Оланд по време на местните избори и дадоха ясен знак, че френската левица ще се върне в агонията, от която беше извадена за кратко. Пиша всичко това, защото е време разговорът за вярата и атеизма да започне да се води и в България. Изходът от този разговор ще даде отговор на въпроса, до кога ще се лутаме в безпътицата на прехода и колко дълго ще продължи икономическата криза, от която така и не успяваме да излезем. Този разговор не бива да бъде оставян нито на бутафорните български радикали, нито на пресметливите атеисти. Инициативата в него, за пръв път от много години насам трябва да имат вярващите, независимо коя от традиционните религии изповядват. И бъдете сигурни, когато въпросът за посоката, която трябва да поемем като общество бъде решен, симптомът „Пеевски” ще изчезне от само себе си. Кризите, в които се лутаме също.

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.

 

 
 

Дженифър Лорънс си има ново гадже – интернет не одобрява

| от chronicle.bg |

Дженифър Лорънс си има ново гадже и хората не пропуснаха да го нагрубят за външният му вид и най-вече заради годините му. 26-годишната актриса излиза с режисьора Дарън Аронофски („Реквием за една мечта“, „Черният лебед“, „Пи“). Той е на 47 години.

Носеха се слухове, че двамата са заедно, което накара публиката да се разбунтува, но сега когато връзката им се потвърди, интернет направо полудя.

Съмнения за отношенията им са започнали на сета на „Майка“, където работят заедно. Подозренията се циментират след като били забелязани в Ню Йорк да споделят една и съща близалка.

 

 

 

Хейтът по адрес на двойката е непростим и отвратителен. В Туитър бяха публикувани техни снимки с коментари, които критикуват Дженифър за избора й.

Явно хората често забравят, че не е тяхна работа кой с кого излиза.

 

„Ию! Дженифър Лорънс и Дарън Аронофски. Июююююю, какво по дяволите е това, Джен“    

 

„Знам, че не трябва да съдим за книгата по корицата, но Дженифър Лорънс излизаше с това, а сега излиза с онова.“

 

„Медиите: Дженифър Лорънс и Дарън Ароновски излизат!

Аз: ХАХА, не.

Медиите: Ето снимки в ресторант

Аз: …

Дженифър и Дарън споделят близалка

Аз (Текст от снимката): Майната му. Приключих. Приключих тотално.“

 
 

Топ ролите на Кевин Костнър

| от chronicle.bg |

Знаете много добре кой е Кевин Костнър. Носител на „Сезар“, „Еми“, „Оскар“ и „Златен глобус“, номиниран е за по две награди „Сатурн“ и „Сателит“ и три награди на „БАФТА“.

Едно от най-големите имена в Холивуд, Костнър е познат по целия свят с участията си в легедарни филми като „Танцуващият с вълци“, „Недосегаемите“, „Воден свят“ и още.

Днес Костнър навършва 62 години (една чудесна актьорска възраст) и по случай този светъл холивудски празник, ви черпим в галерия с най-добрите му роли. Според нас. Чувствайте се свободни да ни нахулите, ако сме забравили някоя или да допълните в коментари вашите любими роли на този кино гигант.

 
 

Женските неща, които мъжете искат

| от chronicle.bg |

Да бъдеш възприет като „нежен“, „женствен“ или „чувствителен“, когато си мъж, е върховна обида, ругатня и унижение. Преди няколко дни потребител в сайта Reddit задава уместния въпрос: „Мъже, какво „женско“ нещо бихте правили, ако никой нямаше да ви съди?“ И се оказва, че въпросът има много отговори.

Някои мъже казват, че би им било приятно те да са „малката лъжичка“, когато спят с приятелките си (има се предвид позата, в която и двамата сте легнали на една страна и единият е гушнал другия – гушнатият е „малката лъжичка“, а гушкащият – „голямата“).

Друг от отговорилите казва: „Ако нямах пенис, щях да нося клинове.“

Прави впечатление, че много от мъжете са объркани по въпроса със срамното си окосмение – хем искат да го махнат, хем се тревожат дали няма да им се подиграват. Същевременно други са сигурни какво ще правят: „Ще си счупя ръцете от плетене, братле“

Никой не споменава цветните коктейли в чаша за Мартини със захар по ръба, но… да, цветните коктейли.

Много от марките се възползват от крехката мъжественост на някои хора, за да брандират продуктите си така, че те да вдъхват сила и увереност.

 

This absolutely necessary product:

„Забравих, че мъжете и жените имат различен вид зъби“