Пътят на незаконните оръжия до Франция

| от chronicle.bg, по Daily Beast |

 Франция е страна, която не толерира притежанието на оръжия, затова и повечето са забранени. По какъв начин тогава парижките нападатели са се сдобили с въоръжение?

Късно вечерта в петък въоръжени мъже откриха огън в ресторанти, барове и по зрители на концерт като част от координирана терористична атака в града, която включваше и няколко бомбени взрива с над 160 жертви.

С избухването на бомбите, паниката се разрасна, а един свидетел каза, че е видял през прозореца на ресторант Petit Cambodge нападателите с автомати тип „Калашников”.

Притежанието на повечето оръжия във Франция е незаконно и е почти невъзможно легално да се сдобиете с пушка тип AK-47 (Калашников, модел 1947), затова въпросът е откъде се появиха автоматите, с които беше проведена кървавата атака на 13 ноември? Да не споменаваме атентата от януари, когато ислямисти влязоха в редакцията на сатиричното издание Charlie Hebdo или стрелбата в Тулуза от 2012 година.

Отговорът: Източна Европа

Най-вероятно това е мястото, на което трафикът на малки смъртоносни оръжия е голям, сенчест бизнес, който местните власти се затрудняват да пресекат.

Френското правителство и Европейският съюз знаят, че имат проблем с нелегалния внос на оръжия. Веригата на атаките обаче показва, че опитите да се спре потокът на въоръжение към терористи до момента са се провалили.

Френската полиция е иззела над 1 500 нелегални оръжия през 2009 година и над 2 700 през 2010 година. Броят на незаконни оръжия във Франция обаче набъбва с двуцифрени проценти годишно в последните няколко години по данни на Националната обсерватория за борба срещу противообществените прояви.

Заловените оръжия вероятно са пробили само малка дупка в морето от налични въоръжения.

„Фактът, че „Калашников” или гранатомет може да бъде закупен за 300 или 700 евро в някои части на ЕС показва, че организираните престъпни групи, улични банди и организатори на опасни атаки имат готовност за нападения с висок брой жертви”, посочват от Европол.

Много от оръжията идват от Русия през балканските държави към останалата част от Европа, включително – Франция.

Руски фирми произвеждат оръжия и ги доставят до въоръжени групи в Босна, Сърбия и Косово. Когато конфликтите от 90-те в тези точки утихнаха, оръжията останаха – около шест милиона на брой според швейцарско проучване за ръчните огнестрелни оръжия.

Като се има предвид очакваното чуждестранно търсене на военно въоръжение, властите в района се опитват да затегнат законите, за да спрат трафика. Законодателството в сферата обаче е в твърде ранна фаза и все още не изпитано – нещо, от което трафикантите се възползват.

Пушките стават основен износен продукт на Балканите, а основен пазар е Западна Европа.

Много огнестрелни оръжия, пренесени нелегално в Европа, идват от бившите конфликтни зони в Западните Балкани. Европол съобщава за случай от 2014 година, при който словашката полиция е задържала камион с голямо количество гранати и огнестрелни оръжия, който се е опитвал да влезе в страната. Камионът се е движел от Босна и Херцеговина към Швеция.

Потокът от оръжия няма да спре дори след като дилърите в Западните Балкани изчерпят старите си запаси.

„Причината да виждаме много автомати „Калашников” и AK-47 е черният пазар, защото Русия тъкмо подобри „Калашников”, а това доведе до огромно струпване на оръжия от старите модели”, казва Кати Лин Остин, експерт по трафика на оръжия.

На 6 март 2012 година френските власти приеха закон, който затяга контрола над оръжията и повишава глобите за незаконно притежание. Само пет дни по-късно Мохамед Мера – френски джихадист с алжирски произход – застреля 7 души на три различни места в Тулуза, преди да бъде убит от снайперист.

Арсеналът на Мера включваше AK-47, картечен пистолет узи и автомат Стен, пушка и няколко пистолета – всички те – незаконни, закупени от черния пазар.

През октомври 2014 година френската полиция атакува няколко апартамента в страната, разбивайки интернет-мрежа за трафик, като 48 души бяха арестувани, а стотици нелегални оръжия – иззети. Три месеца по-късно – на 7 януари тази година, джихадисти с AK-47 откриха стрелба в редакцията на Charlie Hebdo в Париж и убиха 12 души.

Оръжията все още стигат до ръцете на ислямистите във Франция.

В петък тежко въоръжени терористи откриха огън отново. В страната може и да има малко законни пистолета, но тя има нещастието да бъде заобиколена от държави, в които закони няма, но има много оръжия.

 Анализът е на The Daily Beast.

 
 

Книга на седмицата: „Междупанелни войни“ на Никола Крумов

| от chronicle.bg |

Втората книга на Никола Крумов – „Междупанелни войни“, е сред най-продаваните книги в книжарници „Сиела“. 

Първата му книга – „Дневник от панелни блокове“, е една от най-продаваните книги на изминалата година. Никола Крумов е популярен във Facebook с хумористичните си истории. Издател е „Пощенска кутия за приказки“.

„Аз съм Никола Крумов на трийсет и няколко години. Пристигнах от моето село в града с над сто буркана и четири пръта суджуци. Имам домашна ракия за шест средно големи саватби (от по 300 човека) и пак ще ми остане. Получих висше (да се чуди човек на образователната ни система) в специалността „Отваряне-затваряне на празен хладилник с пълни ръце.“ Отдавна съм „тиган“ (човек, който не експлоатира зеленчуци и плодове за храна). Харесва ми да гледам телевизора, когато е изключен. Обичам мазна шкембе чорба с много ледена бира – следователно съм духовна личност. Мога да набия почти всеки, любимата – никой, но тя може да набие мен – загадката в моя живот. Президент съм на Българската Федерация по Алкохолни Спортове и Застоял Туризъм (БФАСЗТ). С втората си книга поздравявам всички мои поддръжници във Фейсбук“, пише в анотацията за книгата.

Повече за Никола Крумов прочетете тук.

 
 

Пианистката Ани Гогова ще изнесе рецитал в Карнеги хол

| от chronicle.bg |

На 27 януари 2017 г. българската пианистка Ани Гогова ще стъпи на една от най-престижните камерни сцени в света – зала „Уайл“ в нюйоркския концертен комплекс Карнеги хол.

Програмата й се казва „Фантазии, приказки и кошмари“ – заглавието, което носи и последният засега албум в нейната дискография.

Ани Гогова, която живее и работи в Чикаго, САЩ, представи диска си специално за слушателите на предаването „Алегро виваче“ по „Хоризонт“. Проектът е концептуален и това личи още от пръв поглед – дискът е оформен като мрачна сцена от филм, а снимките на изпълнителката са в костюм на магьосница.

„Търсех начин да направя този диск достъпен за много хора, а в същото време да включа произведения като например „Музика ричерката“ на Лигети, която не е толкова позната и популярна, а също и приказките на Медтнер. Опитах се да направя компилация от популярни произведения като Лунната соната и произведения, които не са толкова свирени и познати на публиката“, каза Гогова през БНР.

 
 

2 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Весислава Антонова

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-вото издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Тази седмица ви представяме любимите реклами на Весислава Антонова, журналист. Работила е 6 години в БНР. А от 13 години работи във вестник „Капитал”. Основните теми по които пише са медиен, рекламен пазар и култура.

„За мен най-добрите реклами са тези на парфюмите на Chanel, дори и заради факта, че са снимани като бляскава и леко сладникава холивудска продукция. Харесвам ги заради естетизма, посланието и заради факта, че също като киното попадаш в различен хармоничен свят абсолютен контрапункт на реалността. Носят ми естетическа наслада и вдъхновение. И в този конкретен случай, за мен няма значение какво пише в букварите за реклама и рекламни послания. Те са от тези реклами, заради които не бих превключила телевизора на друг канал. Като филм във филма. Антракт, който не те дразни”, каза Антонова.

„Рекламата, която приятно ме впечатли заради съдържащото се в нея послание, е тази на Coca Cola Light – Аплодисменти за… – Защото издига като висши цености смелостта за промяна и свободата. Защото акцентът не е върху качествата на продукта, а именно върху ценностните модели, които споделя и развива самия бранд.”

И за финал: Reebok: 25,915 Days

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.