Пътят на бежанците: Западните Балкани

| от Весела Чернева и Фредрик Веслау |

Пътят, по който хиляди чужденци поемат ежедневно от Македония през Сърбия до границата с Унгария и Хърватия, се утвърждава като транзитен маршрут. Оттам са Словения и Австрия и накрая – Германия и Швеция.

Пътят се превърна в рутина, с палаткови приемни центрове, където бежанците биват преброявани, а пръстовите им отпечатъци снемани, преди да се качат на автобуси, които ги откарват няколко стотици километра на север.

Близо 300,000 преминаха през Западните Балкани от началото на годината, а повече от 6,000 поемат по този път ежедневно.

Междувременно се строят огради и се затварят граници. Унгария първа започна да не позволява на бежанците да влизат в страната. Хърватия и Словения последваха този пример.

Ако Германия и Австрия също прибегнат до такива мерки, нарастващ брой хора – десетки хиляди – е възможно да се окажат затворени в Западните Балкани в началото на зимата. Към момента, възможностите на Сърбия позволяват на страната да подслони 800 бежанци.

Хуманитарната криза носи със себе си бързо влошаване на отношенията между държавите в региона. Политиците с готовност използват отдавна съществуващи вражди и печелят подкрепата на електората като разменят остри реплики със съседите.

По време на „малката“ среща на върха, свикана от президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер миналата неделя, се постигна споразумение за 17-точков план, но не се даде отговор на два големи въпроса: как да бъдат опазвани границите по Балканския път и как ще бъде заплатено за допълнителен подслон и регистрационни центрове за бежанците. Въпросът за релокацията на бежанците, останали в Западните Балкани, също беше заобиколен.

Повечето държави от Западните Балкани се затрудняват с това да осигурят добро управление на потока бежанци.

Заради липсата на капацитет на граничната полиция, те понякога прибягват до използването на военни части и по този начин повишават напрежението в отношенията със съседите си. Допълнителните 400 полицаи, които бяха обещани на Словения от Брюксел в неделя не се оказаха достатъчни, за да успокоят паниката в страната, предизвикана от нарастващия брой бежанци и сега Любляна обмисля построяването на собствена ограда.

Доходоносността на трафика на хора възроди мафиотски мрежи от времето на Милошевич и засили сивите сектори в икономиката на Западните Балкани, която и без това страда от липса на инвестиции и ниска конкурентноспособност. Докато по-силно и по-видимо ангажиране на Фронтекс с проблема ще помогне за стабилизирането на ситуацията в краткосрочен план, дългосрочното решение трябва да бъде цялостен общоевропейски план към външната граница на ЕС, който да взима под внимание институционалните слабости на балканските държави, които не са членки на Съюза.

Досега Македония и Сърбия бяха конструктивни при справянето с кризата, изпращаха правилните послания и задържаха границите си отворени. Но те могат лесно да попаднат под натиска на домино ефекта, създаден от северните им съседи, които затварят своите граници.

Мигрантска криза, словения, хърватия, бежанци

Западните Балкани, и в частност Македония и Сърбия, трябва да бъдат част от по-широко решение на кризата. „Малката“ среща на върха беше стъпка в правилната посока. Но страните от Западните Балкани трябва да бъдат третирани като равноправни партньори и да получат своето място на масата за преговори при следващата среща на ЕС по въпроса за кризата с бежанците. Те не просто ще бъдат членове на ЕС един ден, но поради географското си положение, трябва да бъдат включени в процеса на взимане на решения.

Западните Балкани не трябва да бъдат третирани като бележка под линия. Размерът на кризата изисква колективни действия, които излизат извън пределите на 28-те държави членки са ЕС.

Западните Балкани трябва да бъдат включени в европейски институционален механизъм за справяне с кризата, и в частност в предложения механизъм за преселване и структурата, разчитаща на горещи точки за разглеждане на молбите за убежище. Това би осигурило подреден и хуманен начин за справяне с бежанците, които ще бъдат блокирани в Македония, Сърбия, или другаде в региона. Такова решение ще намали също натиска върху границите с Унгария и Хърватия.

Като въвлече Западните Балкани в механизма за преселване на бежанци, ЕС ще спечели също допълнителни страни, в които те да бъдат настанени.

Държави като Албания и Косово имат капацитет да приемат определен брой бежанци. Няколко лидери вече дадоха индикации, че държавите им са готови за приемането им. По време на „малката“ среща на върха се постигна споразумение да се подкрепи строежа на лагери с капацитет 50,000 бежанци по пътя от Върховния комисариат на ООН за бежанците. Това е добре дошло. Но остава въпросът дали тази цифра е достатъчно голяма и кой ще плати за това.

Бежанската криза подлага един крехък регион под сериозен натиск. Още по-голям наплив може да се окаже твърде дестабилизиращ и разрушителен за тези страни. Грубата реторика, която излиза на повърхността в резултат на кризата, показа, че националистическите тенденции не са далече. Пренебрегването на региона води до сериозни рискове за ЕС.

Оригиналният текст на Европейски съвет за външна политика (ЕСВП) можете да прочетете тук

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.

 
 

Sofia Restaurant Week се завръща с ново пролетно издание

| от Спонсорирано съдържание |

София отново ще потопи сетивата си в море от кулинарни преживявания – от 7 до 13 май Sofia Restaurant Week ще ви накара да откриете вкусните тайни на 25 от най-добрите столични ресторанта.

След изключително успешното първо издание на Фестивала през септември 2016 г., пролетната Седмица на софийските ресторанти ще ви предложи нови локации, менюта и кулинарни изкушения.

В пролетното издание има 17 нови ресторанти, които заедно с останалите 8, предлагат две различни менюта по избор. Всеки един от ресторантите притежава уникална атмосфера, и е подбран след внимателна селекция от организаторите.

В рамките на седем дни може да опитате невероятна храна, резервирайки своите места в предпочитаните ресторанти, които предлагат няколко степенно меню на стойност 25 лв., без включени напитки.

Единствено по време на Sofia Restaurant Week ще може да обиколите със своето семейство и приятели максимален брой от модерните кулинарни локации в града, без да се притеснявате за семейния бюджет или за времето.

GIP_Morino

Kohinoor, SASA, Wagamama са само част от екзотичните места, които може да посетите. Ресторантите са избрани според качеството на храната и обслужването, интериора и наличието на приятна градина, както и заради изключителното кулинарно преживяване, което предлагат.

В зависимост от настроението и придружителите, може да избирате между малки семейни ресторанти като Vino&Tapas и Багри, авторска кухня в Nico’las, 33 Гастронавта и Вакуум, както и висок клас заведения като Talents или Клуб Пушкинъ. Почитателите на живата джаз музика ще могат да посетят Egur, Egur и Morino Urban Wine & Dine. Petrus е подходящ и за семейства с деца, и ще изненада всички с новото меню, което шеф Петър Янков е подготвил. За любителите на steakhouse grill заведенията, организаторите са избрали Roadhouse Grill, където ще могат да опитат месо от висок клас, доставено от САЩ и Италия.

IMG_33Gaustauts

За любителите на вкусната чуждестранна кухня Sofia Restaurant Week предлага азиатска, индийска, средиземноморска, френска, италианска, арменска и гръцка кулинария. Сред предложените ресторанти ще намерите както модернистична, така и традиционна кухня, а някои от местата ще ви изненадат и с иновативни предложения.

Пролетната тема ще бъде застъпена в менютата на ресторантите с присъствието на специалитети с агнешко месо и свежи сезонни зеленчуци.
Sofia Restaurant Week се организира от водещи онлайн и офлайн пътеводители за заведения и туризъм на български и английски език – Zavedenia.bg и Sofia In Your Pocket.

Всички ресторанти, както и менютата, които предлагат, можете да видите на официалния сайт на Sofia Restaurant Week.

Резервации за Sofia Restaurant Week ще могат да бъдат направени от 26 април 2017 г. чрез интернет страницата на Фестивала.

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.

 
 

Алкохолизмът засяга по-сериозно жените, отколкото мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Американски учени откриха доказателство, че алкохолизмът засяга по-сериозно системата за възнаграждение в мозъка на жените, отколкото на мъжете.

Системата за възнаграждение в мозъка се състои от амигдала и хипокампус, които утвърждават полезния опит и взимат участие в създаването на спомени и вземането на решения.

За изследването учените събраха 60 човека, възстановили се след дългогодишна алкохолна зависимост, като ги разделиха в групи по равно – 30 жени и 30 мъже. Те събраха и равна по численост група от доброволци без проблеми с алкохола. Участниците бивши алкохолици са спазвали режим на въздържание от 4 седмици до 38 години. Всички преминаха невропсихологични оценки и ядрено-магнитен резонанс, за да се отчетат промените в мозъчната структура.

Изследванията проведоха учените от болницата в Масачузетс и училището по медицина към Бостънския университет. Те установиха, че структурата на системата за възнаграждение в мозъка на жените алкохолички е по-голяма, отколкото при тези, които не страдат от зависимостта. В същото време същите структури са по-малки в главния мозък на мъжете алкохолици, в сравнение с тези, които не са алкохолно зависими.

Всяка година трезвеност се свързва с 1,8 % намаляване на размера на мозъчните вентрикули, което показва, че възстановяването на мозъка от вредите от алкохолизма е възможно.

„Откритията ни подсказват, че може да е полезно да вземем предвид половите различия при лечението на алкохолизма“, каза експертът Гордън Харис.