Пътят на бежанците: Западните Балкани

| от Весела Чернева и Фредрик Веслау |

Пътят, по който хиляди чужденци поемат ежедневно от Македония през Сърбия до границата с Унгария и Хърватия, се утвърждава като транзитен маршрут. Оттам са Словения и Австрия и накрая – Германия и Швеция.

Пътят се превърна в рутина, с палаткови приемни центрове, където бежанците биват преброявани, а пръстовите им отпечатъци снемани, преди да се качат на автобуси, които ги откарват няколко стотици километра на север.

Близо 300,000 преминаха през Западните Балкани от началото на годината, а повече от 6,000 поемат по този път ежедневно.

Междувременно се строят огради и се затварят граници. Унгария първа започна да не позволява на бежанците да влизат в страната. Хърватия и Словения последваха този пример.

Ако Германия и Австрия също прибегнат до такива мерки, нарастващ брой хора – десетки хиляди – е възможно да се окажат затворени в Западните Балкани в началото на зимата. Към момента, възможностите на Сърбия позволяват на страната да подслони 800 бежанци.

Хуманитарната криза носи със себе си бързо влошаване на отношенията между държавите в региона. Политиците с готовност използват отдавна съществуващи вражди и печелят подкрепата на електората като разменят остри реплики със съседите.

По време на „малката“ среща на върха, свикана от президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер миналата неделя, се постигна споразумение за 17-точков план, но не се даде отговор на два големи въпроса: как да бъдат опазвани границите по Балканския път и как ще бъде заплатено за допълнителен подслон и регистрационни центрове за бежанците. Въпросът за релокацията на бежанците, останали в Западните Балкани, също беше заобиколен.

Повечето държави от Западните Балкани се затрудняват с това да осигурят добро управление на потока бежанци.

Заради липсата на капацитет на граничната полиция, те понякога прибягват до използването на военни части и по този начин повишават напрежението в отношенията със съседите си. Допълнителните 400 полицаи, които бяха обещани на Словения от Брюксел в неделя не се оказаха достатъчни, за да успокоят паниката в страната, предизвикана от нарастващия брой бежанци и сега Любляна обмисля построяването на собствена ограда.

Доходоносността на трафика на хора възроди мафиотски мрежи от времето на Милошевич и засили сивите сектори в икономиката на Западните Балкани, която и без това страда от липса на инвестиции и ниска конкурентноспособност. Докато по-силно и по-видимо ангажиране на Фронтекс с проблема ще помогне за стабилизирането на ситуацията в краткосрочен план, дългосрочното решение трябва да бъде цялостен общоевропейски план към външната граница на ЕС, който да взима под внимание институционалните слабости на балканските държави, които не са членки на Съюза.

Досега Македония и Сърбия бяха конструктивни при справянето с кризата, изпращаха правилните послания и задържаха границите си отворени. Но те могат лесно да попаднат под натиска на домино ефекта, създаден от северните им съседи, които затварят своите граници.

Мигрантска криза, словения, хърватия, бежанци

Западните Балкани, и в частност Македония и Сърбия, трябва да бъдат част от по-широко решение на кризата. „Малката“ среща на върха беше стъпка в правилната посока. Но страните от Западните Балкани трябва да бъдат третирани като равноправни партньори и да получат своето място на масата за преговори при следващата среща на ЕС по въпроса за кризата с бежанците. Те не просто ще бъдат членове на ЕС един ден, но поради географското си положение, трябва да бъдат включени в процеса на взимане на решения.

Западните Балкани не трябва да бъдат третирани като бележка под линия. Размерът на кризата изисква колективни действия, които излизат извън пределите на 28-те държави членки са ЕС.

Западните Балкани трябва да бъдат включени в европейски институционален механизъм за справяне с кризата, и в частност в предложения механизъм за преселване и структурата, разчитаща на горещи точки за разглеждане на молбите за убежище. Това би осигурило подреден и хуманен начин за справяне с бежанците, които ще бъдат блокирани в Македония, Сърбия, или другаде в региона. Такова решение ще намали също натиска върху границите с Унгария и Хърватия.

Като въвлече Западните Балкани в механизма за преселване на бежанци, ЕС ще спечели също допълнителни страни, в които те да бъдат настанени.

Държави като Албания и Косово имат капацитет да приемат определен брой бежанци. Няколко лидери вече дадоха индикации, че държавите им са готови за приемането им. По време на „малката“ среща на върха се постигна споразумение да се подкрепи строежа на лагери с капацитет 50,000 бежанци по пътя от Върховния комисариат на ООН за бежанците. Това е добре дошло. Но остава въпросът дали тази цифра е достатъчно голяма и кой ще плати за това.

Бежанската криза подлага един крехък регион под сериозен натиск. Още по-голям наплив може да се окаже твърде дестабилизиращ и разрушителен за тези страни. Грубата реторика, която излиза на повърхността в резултат на кризата, показа, че националистическите тенденции не са далече. Пренебрегването на региона води до сериозни рискове за ЕС.

Оригиналният текст на Европейски съвет за външна политика (ЕСВП) можете да прочетете тук

 
 

Имате още една седмица

| от |

„Имате още една седмица“. С тази реплика Румен Радев се опита да засегне част от депутатите. И успя. Седмица по-късно обаче това изречение се връща като бумеранг към него. „Г-н президент, имате още една седмица“.

Президентските пълномощия може и да не са големи, но президентът Радев има една седмица, преди да ги поеме в най-пълния им смисъл по Конституция, назначавайки служебен кабинет.

Тази работа можеше и вече да е свършена, а очакванията успокоени, ако новият президент беше приел предложението на Росен Плевнелиев за съставяне на общ служебен кабинет. Но макар и самият той още да не е политик, Радев-президент е чисто политически продукт. Затова и логично, той избра да приеме реториката на съветниците си от „Позитано“ 20 вместо обществената потребност от разумен консенсус.

Румен Радев има време да обмисли чии съвети ще следва в следващите 5 години, но първите впечатления са особено важни.

Изборът на президентската администрация е трудна задача, още повече за дебютант в политиката. Видяхме го и при Плевнелиев, чиято липса на експертиза и то не толкова негова лична, колкото институционална, беше най-слабото му място в целия мандат.

Паралелното съставяне на служебно правителство прави задачата на Радев още по-трудна. Ако първото е почти приключило, за второто той има още една седмица.

Основното предизвикателство пред Радев ще трябва да е институционалното разграничаване от БСП. Не само заради онази част от гласовете, които просто бяха протестен вот срещу ГЕРБ, а основно заради риска да стане жертва на собствените си създатели. Както се знае „Революцията изяжда децата си“.

Партията-майка ще се изкуши да използва победата на Радев за своя бъдещ електорален успех на приближаващите избори, което е прекалена ниска миза за началото на мандата на един президент.

Подборът на министрите е ще е първата голяма разделителна линия, която ще не ще, ще трябва да прокара Радев – тези, които искат, няма да се харесат на обществото, останалите най-вероятно ще откажат. За половината от гражданите кабинетът ще е прекалено близък до БСП, за другата половина – прекалено далеч от социалистите.

И номинацията за нов български комисар тропа на вратата. Мантрата „жена от Източна Европа“ е ясна, но която и да е тя, ще предизвика вълна от недоволство особено след като споменът за двуглавата ламя Бокова-Георгиева е толкова пресен. Радев веднъж вече излезе с позиция номинацията на следващият комисар да е плод на следващото редовно правителство, но няма гаранция, че обстоятелствата няма да се променят.

Депутатите оставиха и кипящия казан, наречен „Референдума на Слави“. Президентът нищо не може да направи, но недоволството си е недоволство. А и ако трябва да сме честни бащата на референдумите в българската политика не се казва Слави, а Георги Първанов.

Радев скоро ще разбере, че когато се опиташ да се харесаш на всички, получаваш удари от всички страни.

Високите очаквания в избирателите са нож с две остриета. Печелят избори, но бързо губят доверие. Утре част от избирателите на Радев ще разберат, че той можете да им вдигнете пенсиите, че не може да спре корупцията, че няма как да направи правосъдието или здравеопазването по-справедливи. Не може да свалите цените на бензина, нито да върне България на три морета.

Предимството на всеки следващ президент е, че може да се учи от грешките на предшествениците си и да не ги повтаря – Боянските ливади на д-р Желев, „Иване, кажи си“ на Петър Стоянов, международната изолация на Първанов, и вътрешната на Плевнелиев.

Колкото до медийната любов, тя е ден до пладне и две обществени поръчки. А и доброжелателите често са по-вредни от враговете – ако не вярвате, прочете прясната биография на ген. Радев.

 
 

Джеймс Макавой: Добър британски вкус

| от |

Джеймс Макавой е британското секси чудо на модерното кино. Той е различен и по един начин хашлашки приятен не само за гледане, но и за опитване във всякакви форми. Макавой е от тези актьори, които ти се струва, че са изключително специфични, но когато го изгледаш в пет различни роли, разбираш, че този иначе дребен мъж с добри обноски, може да изиграе всичко. И той наистина го прави.

От влюбен мъж, през професор, до настървен до пръсване его маниак Макавой може да се похвали с многообразна и пъстра филмография в британското и американското кино.

От комерсиални блокбастъри до адаптации по Ървин Уелш той се раздава на екран и винаги е удоволствие да бъде гледан.

Роден в Глазгоу, Шотландия, кариерата на Джеймс Макавой започва през 1995-а с британския трилър The Near Room, след като се запознава с актьора Дейвид Хаймън. Тогава Джеймс е на 16 и кариера в актьорството не му се струва чак толкова атрактивна. Вместо това, кандидатства в Кралските военоморски сили и бива приет веднага. В крайна сметка някъде там се включва и Кралската консерватория на Шотландия и Макавой избира нея. Докато завърши образованието си през 2000 година британецът е направил няколко участия в сериали и дори работи по cheese хоръра „Басейнът“.

След това кариерата му поема лек и плавен подем, може би заради таланта му, и той снима сериалите „Децата на Дюн“ и „Играта“ за ВВС, който по-късно е адаптиран и на филм с Бен Афлек и Ръсел Кроу. Участва и в британската версия на Shameless в цели два сезона. Някъде там се запознава с бившата си вече съпруга Анн-Мари Дъф и продължава бавния си и приятен поход из британското кино.

Големият пробив на Макавой идва през 2007-а, когато играе главната роля във великолепния „Изкупление“, адаптация по романа на Иън Маккелън. Ролята му носи номинации за БАФТА и Златен глобус и купчина други награди. Печели му и приятел в лицето на Бенедикт Къмбърбач и му отваря вратите към необятното кино на Холивуд.

От там насетне Макавой подбира ролите си внимателно. Играе в нискобюджетния секси шедьовър „Транс“ на Дани Бойл и същевременно приема ролята на младия професор X в новите версии на X-men. Той играе доктор и активист в „Последният крал на Шотландия“, редом до Форест Уитакър, което му носи БАФТА за изгряваща звезда и същевременно е циничен и арогантен комарджия в романтичния „Пенелопе“.

И всички тези роли му стоят чудесно.

Макавой е единственият актьор, който е обмислян да изиграе мистър Дарси в адаптацията на „Гордост и предрасъдъци“, но в крайна сметка играе първообраза на персонажа – единствената любов на Джейн Остин – Том Лефрой – в „Да бъдеш Джейн“.

Джеймс Макавой е вкусен за пробване във всичко – от романтика до трилър.

А дори и за тези, които нямат чак толкова големи изисквания към диапазона на актьорите на голям екран, могат да си отдъхнат – Джеймс Макавой е просто адски секси. Освен че може да изиграе всичко, може да ти поднесе чай гол и да го направи с финеса на джентълмен и вида на арогантен и възбуждащ коцкар. Малко са като него, затова се радваме, че той съществува.

От тази седмица може отново да го гледате на кино. Този път в трилъра на М. Найт Шамалан „На парчета“. Там Макавой отново се раздава и играе цели четири образа и го прави забележително. Не, че някога сме се съмнявали.

И докато се подготвяте за трилъра на М. Найт, в който Джеймс може и малко ще ви стресне, ви предлагаме част от чудесните му роли. Защото няма нищо по-добро от атрактивен британец в хубаво кино.   

Вижте ги в галерията горе.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.      

 
 

Анжела Недялкова, Юън Макгрегър и премиерата на „Т2 Трейнспотинг“

| от chronicle.bg |

„Трейнспотинг“ се завръща на големия екран 21 години след излъчването на оригиналния филм. Втория филм на режисьора Дани Бойл направи световната си премиера на 22 януари, а на събитието присъстваха звездите от оригиналния състав на филма.

Продължението проследява живота на героите 20 години по-късно и е вдъхновен от продължението на „Трейнспотинг“от Ървин Уелш – „Порно“.
„Това е като среща на класа“, каза актрисата Кели Макдоналд, пристигайки на събитието. Стотици фенове посрещнаха актьорите пред Cineworld, въпреки студа, вятъра и дъжда.

Режисьорът Дани Бойл се извини на присъстващите за „типичното шотландско време“, добавяйки, че продължението на култовия филм не само е снимано, но и ще направи премиерата си там, където всичко е започнало.

Филмът на Бойл започва с Рентън, изигран от Юън Макгрегър, който се завръща в Шотландия. Той е прекъснал връзката си с всички и е много променен.

Сред новите имена във филма е това на Анжела Недялкова. Българската актриса, позната от „Аве“ и „Източни пиеси“, играе ролята на Вероника – източноевропейското гадже на Сик Бой, значително по-млада от него, с която планира да създаде публичен дом.

В България филмът ще се появи на екран от 17 февруари.