Пътят на бежанците: Западните Балкани

| от Весела Чернева и Фредрик Веслау |

Пътят, по който хиляди чужденци поемат ежедневно от Македония през Сърбия до границата с Унгария и Хърватия, се утвърждава като транзитен маршрут. Оттам са Словения и Австрия и накрая – Германия и Швеция.

Пътят се превърна в рутина, с палаткови приемни центрове, където бежанците биват преброявани, а пръстовите им отпечатъци снемани, преди да се качат на автобуси, които ги откарват няколко стотици километра на север.

Близо 300,000 преминаха през Западните Балкани от началото на годината, а повече от 6,000 поемат по този път ежедневно.

Междувременно се строят огради и се затварят граници. Унгария първа започна да не позволява на бежанците да влизат в страната. Хърватия и Словения последваха този пример.

Ако Германия и Австрия също прибегнат до такива мерки, нарастващ брой хора – десетки хиляди – е възможно да се окажат затворени в Западните Балкани в началото на зимата. Към момента, възможностите на Сърбия позволяват на страната да подслони 800 бежанци.

Хуманитарната криза носи със себе си бързо влошаване на отношенията между държавите в региона. Политиците с готовност използват отдавна съществуващи вражди и печелят подкрепата на електората като разменят остри реплики със съседите.

По време на „малката“ среща на върха, свикана от президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер миналата неделя, се постигна споразумение за 17-точков план, но не се даде отговор на два големи въпроса: как да бъдат опазвани границите по Балканския път и как ще бъде заплатено за допълнителен подслон и регистрационни центрове за бежанците. Въпросът за релокацията на бежанците, останали в Западните Балкани, също беше заобиколен.

Повечето държави от Западните Балкани се затрудняват с това да осигурят добро управление на потока бежанци.

Заради липсата на капацитет на граничната полиция, те понякога прибягват до използването на военни части и по този начин повишават напрежението в отношенията със съседите си. Допълнителните 400 полицаи, които бяха обещани на Словения от Брюксел в неделя не се оказаха достатъчни, за да успокоят паниката в страната, предизвикана от нарастващия брой бежанци и сега Любляна обмисля построяването на собствена ограда.

Доходоносността на трафика на хора възроди мафиотски мрежи от времето на Милошевич и засили сивите сектори в икономиката на Западните Балкани, която и без това страда от липса на инвестиции и ниска конкурентноспособност. Докато по-силно и по-видимо ангажиране на Фронтекс с проблема ще помогне за стабилизирането на ситуацията в краткосрочен план, дългосрочното решение трябва да бъде цялостен общоевропейски план към външната граница на ЕС, който да взима под внимание институционалните слабости на балканските държави, които не са членки на Съюза.

Досега Македония и Сърбия бяха конструктивни при справянето с кризата, изпращаха правилните послания и задържаха границите си отворени. Но те могат лесно да попаднат под натиска на домино ефекта, създаден от северните им съседи, които затварят своите граници.

Мигрантска криза, словения, хърватия, бежанци

Западните Балкани, и в частност Македония и Сърбия, трябва да бъдат част от по-широко решение на кризата. „Малката“ среща на върха беше стъпка в правилната посока. Но страните от Западните Балкани трябва да бъдат третирани като равноправни партньори и да получат своето място на масата за преговори при следващата среща на ЕС по въпроса за кризата с бежанците. Те не просто ще бъдат членове на ЕС един ден, но поради географското си положение, трябва да бъдат включени в процеса на взимане на решения.

Западните Балкани не трябва да бъдат третирани като бележка под линия. Размерът на кризата изисква колективни действия, които излизат извън пределите на 28-те държави членки са ЕС.

Западните Балкани трябва да бъдат включени в европейски институционален механизъм за справяне с кризата, и в частност в предложения механизъм за преселване и структурата, разчитаща на горещи точки за разглеждане на молбите за убежище. Това би осигурило подреден и хуманен начин за справяне с бежанците, които ще бъдат блокирани в Македония, Сърбия, или другаде в региона. Такова решение ще намали също натиска върху границите с Унгария и Хърватия.

Като въвлече Западните Балкани в механизма за преселване на бежанци, ЕС ще спечели също допълнителни страни, в които те да бъдат настанени.

Държави като Албания и Косово имат капацитет да приемат определен брой бежанци. Няколко лидери вече дадоха индикации, че държавите им са готови за приемането им. По време на „малката“ среща на върха се постигна споразумение да се подкрепи строежа на лагери с капацитет 50,000 бежанци по пътя от Върховния комисариат на ООН за бежанците. Това е добре дошло. Но остава въпросът дали тази цифра е достатъчно голяма и кой ще плати за това.

Бежанската криза подлага един крехък регион под сериозен натиск. Още по-голям наплив може да се окаже твърде дестабилизиращ и разрушителен за тези страни. Грубата реторика, която излиза на повърхността в резултат на кризата, показа, че националистическите тенденции не са далече. Пренебрегването на региона води до сериозни рискове за ЕС.

Оригиналният текст на Европейски съвет за външна политика (ЕСВП) можете да прочетете тук

 
 

На късмет от София до фестивала в Кан

| от Спонсорирано съдържание |

Вие сте на фестивала в Кан.

Разхождате се из хотела си и а! – пред Вас изскача режисьорът Педро Алмодовар. Тъкмо да му кажете „здрасти“ и усещате парфюма на номинираната за „Оскар“ Изабел Юпер, която Ви подминава с царствена усмивка. Селфи тук, селфи там. Преди да се събудите, оказва се, че това е истина. Вие реално се разхождате из хотела си в Кан, докато трае международният кинофестивал – едно от най-престижните филмови събития в света.

За втора поредна година Mastercard предоставя на двама души от България възможност да бъдат не пред компютъра си, а в Кан, докато тече фестивалът. Избраните ще отседнат в един от хотелите, в които са настанени хора от киноиндустрията. Това дава шанс да срещнете на живо любим режисьор или актьор. Освен това за вас ще се погрижат професионални гримьор, фризьор, стилист.

Предложението включва победителите да бъдат придружени от любим човек.

За да участвате в надпреварата за безценното преживяване, трябва да сте направили безконтактни плащания с карта Mastercard в магазини dm на минимална стойност от 35 лв. в промоционалния период от 9 март до 9 април 2017 г. и да регистрирате бележките от ПОС трансакциите на страницата на Mastercard. Така, от една страна, с безконтактната трансакция сте заплатили бързо, удобно и сигурно, а от друга – се включвате в играта за награда.

Освен двете големи награди, които предвиждат пътуване до Кан, има и още 100 награди. Те са ваучери за два билета за прожекция по избор в салоните на Кино „Арена“ в цялата страна.

кан фестивала в кан, mastercard

 
 

Пенелопе Крус ще играе Донатела Версаче в тв сериал

| от chronicle.bg, по БТА |

Холивудската прима и носителка на „Оскар“ Пенелопе Крус ще се превъплъти в Донатела Версаче. Можем да я видим в новия сезон на популярния сериал „Американска криминална история“.

Телевизионният сериал ще бъде посветен на загадъчното убийство на брата на Донатела Версаче. Джани Версаче е и основател на легендарната модна къща . Той ще бъде озаглавен „Версаче: Американска криминална история“.

Десет серийната поредица под режисурата на Райън Мърфи ще излезе на екран през следващата година. Мърфи вече засне един сезон на сериала, посветен на спортиста О’ Джей Симпсън. Тази продукция беше удостоена с награда „Еми“ в категорията най-добър мини-сериал.

 
 

Skeptics in the Pub, Изкуствен интелект: Презареждане

| от chronicle.bg |

Chronicle.bg започва партньорство с ентусиастите от Skeptics in the Pub. Всичко най-интересно преди и след събитията на Ratio.bg може да четете тук или на сайта им.

Още от създаването си първите компютри започват да поемат задачи, дотогава изискващи човешки интелект. Прогресът е бърз: през втората половина на XX век се появяват първите невронни мрежи, ботове за разговори, програми, играещи шах, експертни системи, и изглежда, че всеки момент ще бъде създаден изкуствен интелект, съизмерим по възможности с човешкия.

Постепенно става ясно, че всяка от тези технологии е ограничена. Компютрите продължават да правят това, което им кажем, а не това, което имаме предвид. Помага и променливото разбиране на хората за изкуствен интелект: обикновено така биват наричани задачите, с които компютрите все още не се справят. В края на 80-те години финансирането на изследвания намалява драстично, преди да избухне отново преди няколко години, вече включващо обработка на данни в големи размери и комерсиални приложения като автономни коли.

Това възраждане обещава да промени цивилизацията ни из основи. Какви са приложенията днес и какво ще се случи в бъдеще.

На предстоящото събитие от серията Skeptics in the Pub ще се проведе на 23 март (четвъртък) от 19:30 часа в Carrusel Club (ул. Г. С. Раковски №108) ще се обсъждат:

  • как се вдъхновяваме от биологичните мозъци за да строим изкуствен интелект;
  • дисекция на електронен мозък – какво се случва вътре в изкуствения интелект;
  • възможен ли е общ изкуствен интелект и ако да – дали ще ни вземе работата или убие първо.

За лекторите:
По темата за изкуствения интелект ще говорят Никола Тошев и Константин Василев. Двамата са участвали в изграждането на софтуерната компания WizCom, по-късно закупена от VMWare. Днес Константин се занимава с мобилни апликации и игри, а Никола съосновава Sciant и развива machine learning в компанията.

За Skeptics in the Pub:
Skeptics in the Pub е неформално събитие, създадено, за да среща хора, които се интересуват от наука и критично мислене. Форматът е прост – в началото лектор говори по предварително подготвена тема, а след това е време за въпроси и свободни разговори между всички присъстващи. Под името Skeptics in the Pub вече се организират събития в повече от 20 европейски държави, a България се присъединява към списъка през септември 2014. Досега са проведени над 15 събития с около 100 гости на всяко от тях. Skeptics in the Pub се организира всеки месец от екипа на Ratio – повече за предстоящите събития може да видите на сайта.

 
 

Новият трейлър към „Фарго“ представя нови герои

| от chronicle.bg |

Новият трейлър към трети сезон на сериала „Фарго“ разкрива лицата на част от новите герои.

В последния месец вече излязоха два трейлъра към епизодите. В тях участва Юън Макгрегър, който ще влезе в ролята на двама братя близнаци.

В новия 30-секунден клип най-накрая виждаме и Кари Коун, Мери Елизабет Уинстед и Дейвид Тюлис, които също ще вземат участие в епизодите.

Видеото включва и диалог, очаквано, с тежък акцент от Минесота.

Засега подробностите около новия сезон са оскъдни, но се знае със сигурност, че в него Юън Макгрегър ще играе братята Емит и Рей Стъси.

Емит е кралят на паркингите. Той е красив, богат, истински магнат, семеен мъж и пример за успеха на американската мечта. Поне така е описван в сценария. Брат му Рей е незначително по-млад (все пак са близнаци). Той има по-различна история – напълнял, оплешивяващ мъж, той е от онези, които са изживели своите златни моменти в гимназията.

Действието в трети сезон се развива през 2010 година.

Трети сезон на „Fargo“ ще се появи на екран на 19 април във Великобритания.

Вижте трейлъра към новите епизоди: