Патриотични игри на санкции

| от |

Бисер Манолов, www.bissermanolov.com

 

Представете си два огромни драгстера, застанали един срещу друг с включени фарове и форсиращи двигатели. Между тях има разделителна линия, върху която лежи човек. Без значение кой от двата драгстера ще потегли първи, е ясно, че човекът на линията няма абсолютно никакъв шанс да оцелее.

Нещо такова се получава и със санкциите на САЩ срещу Русия. Тялото между двете спортни коли, разбира се, е Европа. Да, Старата госпожа няма печеливш ход оттук насетне. Старият континент е тотално раздвоен между политическата подкрепа за санкциите и корпоративната зависимост на европейския бизнес от Голямата мечка.

Каквото и да направи Европа, ще сбърка

Ако санкциите й срещу Русия останат единствено в сферата на реториката, ще сбърка още повече. По абсолютно същия начин стоят нещата и за Русия. Най-страшното за нея като цяло обаче е изводът, че тя вече е доказано неблагонадежден политически и бизнес партньор. Почти невъзможно ще бъде през следващата декада Русия да избяга от този си имидж, не и под ръководството на Владимир Путин, разбира се.

Мнозина от политическите анализатори се опитват да сравнят ефекта от санкциите срещу Русия с ефекта от санкциите, които бяха приложени срещу Иран във връзка с ядрената й програма. През 2013 г. Европа реализира 12,3% от своя търговски оборот с Русия. С Иран по време на санкциите търговският оборот беше 0%. Като процент от глобалното стопанство Русия произвежда около 3%, докато на Иран се падат 0,3%. Валутните резерви на Русия се движат около 500 милиарда долара, което представлява 23% от брутния продукт на страната. При Иран ситуацията по време на санкциите бе следната: 68 милиарда долара валутни резерви, което представляваше около 19% от БВП. Горната статистика е изключително важна, за да може да бъде направен някакъв прогнозен анализ за ефекта от санкциите срещу Русия в средносрочен и дългосрочен план. Анализаторите отчитат факта, че спрямо Иран санкциите са

дали резултат чак на десетата година

Очевидно е, че Русия има повече вътрешен ресурс да устои на тези санкции, но безспорно е, че стопанството й ще изпадне в рецесия още през следващата година.

Рестрикциите срещу три държавни руски банки за достъпа им до капиталовите пазари обаче ще бъдат с най-значими последствия като цяло. Популистката социална политика на Путин раздува почти неуправляеми бюджетни дефицити в публичните финанси на страната. Русия има перманентна необходимост от емитирането на държавен дълг за тяхното покриване. Липса на достъп до капиталовите пазари означава само едно и то е пускане на печатницата за рубли. Инфлацията ще бъде напомпана двойно в рамките на една година, а това означава повсеместно обедняване за руснаците. Категорично Путин няма да се откаже от позицията си спрямо Украйна. Това е единственият начин да съхрани поразклатения си образ на железен мъжкар. Проектът му „Евразия“ е с много повече спорни моменти, отколкото перспективата му като стабилен икономически съюз. Неговият генезис е базиран единствено и само на противопоставянето, а не на икономическата логика. Няма да бъде пресилен изводът, че през следващата година основните врагове на Путин

ще бъдат вътре в самата държава

в лицето на затъващия руски бизнес и обедняващите хора.

Основният проблем за Европа, разбира се, е, че остават доставките на руски газ. Ако бъдат ограничени доставките на синьо гориво, не се знае кой ще пострада повече – Русия или Европа. Америка е категорична, че хватката на санкциите ще се затяга, ако Русия не промени курса си спрямо Украйна. Това означава, че перспективите за европейските компании от енергийния и автомобилния сектор са твърде мрачни. Впрочем акциите на всички европейски автомобилни компании паднаха през последните дни средно с по 3%. Френският енергиен гигант „Тотал“ вече официално заяви, че спира процеса по придобиване на акции от руската компания за добив на газ „Новатек“. „Фолксваген“, „Форд“ и „Опел“ ще бъдат най-потърпевшите от затягането на санкциите на база проучване направено от университета в Дуисбург.

Основният въпрос е: Ще се върне ли Европа в цикъла на икономическа стагнация през следващата година? Засега макроикономистите са умерени в прогнозите, но логичният отговор е по-скоро „да“. Най-активният привърженик на санкциите от европейските държави се очертава Холандия и това е напълно обяснимо. Като цяло лошите новини нарастват притеснително бързо.

Според анализ на японската банка „Номура“ през следващите девет месеца се падежират облигации на руски банки, които попадат в списъка на санкциите, от тях около 39 млрд. долара са притежание на чуждестранни инвеститори. Това според оценката на анализаторите е „управляем процес“. От централния офис на ВТБ официално заявиха, че санкциите няма да попречат на оперативната й работа. Това, което трябва да се подчертае, е, че в санкциите спрямо банките са включени единствено

ограничения за потенциалните чуждестранни купувачи

на нови облигации, емитирани от въпросните банки. Казано с други думи, директният ефект ще бъде почти нулев. И ВТБ, и Сбербанк имат поделения в континентална Европа. От Европейската комисия казаха, че санкциите не касаят техните поделения, засега с цел да не бъде заплашена финансовата стабилност. Нали си представяте колко половинчати са тези мерки като цяло.

Налице са всички индикации, че светът е изправен пред нова студена война. Това ще окаже категорично влияние и върху състоянието на европейската икономика. За България нещата са ясни, а именно замразяване на всички руски енергийни проекти на територията на страната. Към настоящия момент позициите на Москва и Вашингтон все повече са втвърдяват. „Безграничната любов“ на руския народ спрямо Путин изглежда вече е изчерпана, което ще ускори процеса на неговото падане. Да, аз лично не вярвам, че Путин ще може да овладее ситуацията в страната оттук насетне. Най-неприятното при такива обстоятелства е, че отчаяният човек е способен на всичко. Още повече ако той се казва Владимир Путин и в неговите ръце е концентрирана толкова огромна репресивна мощ. Категорично не вярвам, че Китай ще заеме проруска позиция. Доверието между руснаци и китайци ерозира по същия начин, по-който това става и с останалите руски партньори. Смятам, че едно категорично становище на Китай по отношение на руско-украинския конфликт може да сложи неговата точка. Да видим. Знаем, че китайците повече действат, отколкото говорят. А, да не забравя, и готвят… Какво ли готвят в момента китайските другари, това е въпросът?

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

Tesla с първа зарядна станция у нас

| от chronicle.bg |

Tesla ще направи първата си суперзарядна станция в България. Тя ще бъде изградена в Пловдив на бул. „България, в близост до ул. „Победа”.

На 25 април Tesla обнови своята карта със зарядни станции и в сайта на компанията се появи и България. Станцията е част от коридора, който компанията изгражда за връзка между Западна Европа с Турция. Supercharger коридорът започва от Загреб и ще минава през Славонски брод, Белград, Ниш, Пловдив и ще стига до Одрин.

Tesla започна своя кампания за изграждане на глобална мрежа от зарядни станции през 2012 г. Илон Мъск вече е инвестирал в 5 400 суперзарядни станции и 9 000 ведомствени  модула за монтаж в хотели.

Според плановете на компанията броят на станциите ще продължава да расте. До края на 2018 г. планът предвижда да инсталира 10 хил. съоръжения по цял свят, едно от тях в България.

 
 

Déjà Vu или да градиш бъдещи спомени

| от Ана Динкова |

Колко истории има около виното, за виното и след виното – истории, които са се превърнали в спомени, в разкази, в романи. За разлика от многото други напитки, виното носи особен дух, класа, и винаги има характер – дали добър или лош, следва да се разбере сетивно.

Виното някак естествено предразполага към споделяне с хора, както и за комбиниране с храна, пък било то и малки хапки, сирена или леки мезета, пинчос, тапас – зависи къде сме и най-вече с кого сме.

Нека ви разкажа повече за вината от серията Déjà Vu. Първото, което ме грабва в тях, е колко добре подхожда името “Déjà Vu” на концепцията, че виното е в началото на велики истории…

„В настроение за вино“ е посланието на марката, което подкрепям безусловно.

Вината Déjà Vu на Винарска изба Братя Минкови са произведени от внимателно подбрани собствени лозови масиви в Карнобатския край. Избата разполага с над 4 200 декара собствени лозя, което дава възможност да се подберe най-подходящото грозде за направата на всяко вино от серията.
Името Déjà vu е елегантна подсказка за това, че сортовете, използвани за създаването на вината от серията, произхождат от Франция. В същото време тези вина са направени от лозя расли на родна почва и гроздето носи характера и спецификата на родния климат – точно както и значението на фразата déjà vu – нещо, което сякаш вече сме преживели, познато и ново едновременно.

Пролет е, дните стават дълги, светли, топли – и естествено водеща роля заема бялото вино.

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е едно много нежно вино, като усещането за финес и свежест идва още от отварянето на бутилката и наливането в чашата, в която забелязваме красивия светло-жълт цвят с игриви зелени отблясъци. Второто, което забелязваме е „носът“ или ароматът, в който улавяме нотки на чемшир, коприва, зелена ябълка и леки цитруси. Но всеки може да открие нещо свое, като мириса на прясно окосена трева по време на разходка в парка в някой слънчев пролетен следобед. След като отпием от виното откриваме и минерални нюанси, които придават една кристална свежест. После следва и леката пикантност, която дава на виното характер и индивидуалност. Вкусът на виното е елегантен и остава изненадващо благ и освежаващ. Важно е да се знае, че белите вина трябва да се поднасят охладени между 8 и 10°С, но не и прекалено студени, защото тогава ароматите и вкусовете им не могат да се разгърнат достатъчно добре. Това вино е прекрасно за споделяне с компания в края на работния ден, поднесено със свежи салати, сирена и леки зеленчукови или морски предястия.

Photo1

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е отличено със Сребърен медал от Decanter World Wine Awards 2016. Сещате се колко са важни наградите OSCAR в киноиндустрията, нали? Е, наградите Decanter World Wine Awards са нещо подобно в света на виното. Журито на този конкурс е познато със своите строги и взискателни критерии и има нелеката задача да избере най-добрите вина от над 16 000 претендента от цял свят. Да получиш призвание като сребърен медал при това положение, е не само въпрос на престиж, това е истинско доказателство за качество.

Второто вино, което дегустирам е Déjà Vu Шардоне – едно чудесно завръщане към класическите шардонета. Виното е отлежало няколко месеца във френски дъбови бъчви, които са направили финия му аромат по-впечатляващ и запомнящ се.

Déjà Vu Шардоне е свежо и комплексно вино, с нюанси на цитрус, приятно комбинирани с фини цветисти нотки, а нежният елегантен вкус има един много сочен и богат на аромати финал – подобно на залеза в хубава лятна вечер.

Идеалната температура за поднасяне и на това вино е между 8 и 10°С, като може да се консумира самостоятелно като аперитив или да се комбинира със свежи зеленчукови предястия, морски деликатеси и фини и нежни ястия от бели меса – в идеалния случай с ефирни сметанови сосове.

Déjà Vu Шардоне е носител на златен медал от Concours Mondial de Bruxelles 2016. Този конкурс съществува над 20 години и е сред най-строго организираните винени конкурси на света. Ежегодно над 9000 вина и спиртни напитки от 55 страни в света се борят за признанието на журито, което се състои от 320 професионални съдии от 40 националности. Представители на конкурса имат практиката да посещават избите производители и да правят контрол на наградените вина след присъждането на наградите. Това е много строг похват, но гарантира легитимността на резултатите и качеството на виното.

Вината от серията Déjà Vu са идеалната селекция за личната винарна на всеки градски любител на виното, за да придобие представа за някои от класическите сортове и купажи – нещо като gourmet pack за всеки, който иска да си подари винена наслада. Тези вина са и много добър подарък, с който можете да зарадвате най-близките си приятели всеки път, когато отивате на гости.

 
 

Какво да очакваме от новия сезон на сериала „Короната“?

| от chronicle.bg |

 Амбициозният проект на Netflix с рекорден бюджет (над 100 млн. долара), историческата драма „Короната“, се нарежда сред най-добрите заглавия в телевизията за последния телевизионен сезон. Сериалът спечели 2 статуетки „Златен Глобус“, беше номиниран в 12 категории за награда БАФТА, и се спряга за един от фаворитите на таздгодишните награди Еми през есента.

Феновете вече с нетърпение очакват втория сезон през ноември.

Сюжетът на първия сезон обхващаше периода от 1951-ва до 1955-а и на фокус бяха първите години от управлението на кралица Елизабет II. Вторият сезон ще се концентрира върху образите на принц Филип и принц Чарлз. Разбира се, кралицата отново ще бъде в центъра, но ще виждаме повече от мъжете в живота й.

„Ще се фокусираме върху принц Чарлз, неговото детство и образование, както и върху принц Филип и личната му биография. Сложността на образа му е душата на втория сезон. Намирам го за много интересна личност.“ – това заявява Питър Морган, създател на хитовата поредица. През годините е имало много спекулации и слухове относно интимните връзки на херцога на Единбург. Дали те ще бъдат застъпени в сюжета, Морган поне засега отказва да разкрие. Актьорът Пат Смит, който влиза в ролята на принц Филип казва за The Hollywood Reporter: „Ще научите много за миналото на прин Филип във втория сезон. Истината е, че той е имал много „лудо“ минало и ние го описваме в детайли.“

the-crown-julian-broad-ss06
По-голямата част от актьорският състав ще остане същата. Клеър Фой ще играе кралица Елизабет II, Мат Смит – принц Филип, Ванеса Кирби –  принцеса Марагрет и Виктория Хамилтън ще бъде кралицата-майка. По всяка вероятност няма да видим Джон Литгоу като Уинстън Чърчил във втория сезон. В ролята на министър-председател ще влезе Джеръми Нортън (Антъни Идън, който поема властта след оставката на Чърчил).

И в този сезон в ролята на кралица Елизабет II влиза Клеър Фой. Но за последен път. Проектът на Netflix ще бъде дългосрочен и по неофициална информация ще обхваща шест сезона, което значи, че ще видим кралица Елизабет във всички етапи на нейното управление.

Действието този път ще се развива в продължение на почти десет години и върховата точка е 1964-та.  „Мисля, че в момента, в който достигнем до 1963-та и 64-та, няма да можем да използваме Клеър Фой, без да прибягваме до абсурден грим, за да не изглежда млада. Просто не можем да променим факта, че е млада.“ Морган планира скок във времето между втори и трети сезон и един между четвърти и пети, което по всяка вероятност ще наложи промяна в състава повече от веднъж.

the-crown-netflix-release
Британският елит ще срещне американския в лицето на Джон Кенеди и неговата съпруга Джаки. В ролите влизат Майкъл Хол и Джоди Балфур. Двете години, в които Кенеди е президент, влизат в периода, в който се развива действието, което означава, че встъпването му в длъжност, първата му вечеря в Бъкингамският дворец през 1961 и убийството му могат да бъдат застъпени в сюжета. Все още не е ясно до каква степен.

Ново попълнение в актьорския състав ще бъде Матю Гуд, познат на публиката от шедьовъра на PBS „Имението Даунтън“. Там той играе втория съпруг на аристократичната лейди Мери Кроули, а в „Короната“ ще се превъплъти в ухажора на принцеса Маргарет, лорд Суонтън, който впоследствие става неин съпруг.

Все още не е обявена официална дата, на която сезонът ще стартира, макар че по непотвърдена информация става дума за началото на ноември. По това време на годината се появи първият сезон.

Когато и да се случи това, можем да бъдем сигурни, че вторият  сезон на поредицата ще оправдае очакванията – поне всички предпоставки за това са налице.