Параноя

| от |

Това беше една есенна вечер. Навън валеше проливен дъжд, който успя да натика в колата ми няколко забравили чадърите си, натоварени с покупки дами. Курсовете обаче бяха на къси разстояния и общо взето се въртях само из центъра. Спрях на такси-стоянката до НДК и тъкмо си запалих цигара, когато някой отвори задната врата и попита дали може да се качи.

intro_logo

Беше млада, симпатична двойка, които поискаха да ги закарам до един от крайните квартали. ОК, поканих новите си клиенти, които се настаниха на задната седалка и загасих генералския фас в пепелника.

Още на десетата секунда дочух, че нещо се дърпаха отзад и си шепнеха нервно, но през отвореното до мен прозорче нахълтваше доста уличен шум и не успявах да чуя точно за какво се препираха. След две пресечки спрях на един светофар и чух следното нещо от което ми настръхна косата:

– Не ме интересува – ти ще вземеш ножа и ще удариш! (шепнеше мъжът)
– Не! Сам си го удари, аз няма да мога! Нямам толкова сили (противостоеше му жената)
– А бе не бой се, не бой се бе! Давай! Ти си жена, вие по ги можете тия ножарски работи!
– Ама на мен не ми е приятно да правя това! Ами ако вземе много да мърда?! А ако се подхлъзне? Ако не уцеля?
– Ми стискаш силно с другата ръка и с ножа кълцаш здраво. И какво толкова! Клъц, клъц режеш и край!

– Неее, аз няма да мога! Айде ти, моля те. А?
– Аз не искам да си цапам ръцете, после не мога да се отмия от това хлъзгавото. Не обичам бе!
– О! Идея! Айде да пробваме със сатъра, а? Стига само веднъж трябва със засилка да го цапнеш и това е!!
Няма да го кълцаме с ножа, а еднократно – прас!

Хвърлях им по един бърз оглед в огледалото, а те също ме поглеждаха и ми се усмихваха.

„Ааа, така ли, ей сега ще ударя спирачките и ще ги пребия с манивелата“ – мислех си и се озъртах във всички опорни огледала. Струва ли си да споменавам, че едвам издържах да не изскоча от таксито за да им видя сметката, преди те са видели моята. По едно време карах полуобърнат към тях, бях нащрек. А те заподозряха, че съм ги разкрил и започнаха да си шепнат още по тихо.
На мен пък не ми издържаха нервите, набих спирачките и се обърнах рязко към тях.

– Вие какво бе, на Бони и Клайд ли се правите!? Гангстерчета тъпи….. въоръжен съм ей, ей ся ще ви гръмна през седалката, само да сте мръднали!! – нямах пистолет, но натисках по седалката за да ги сплаша.
– Махайте се от колата ми! Излизайте бе! – разкрещях се аз – челото и врата ми бяха мокри от пот.
– Какво!? – спогледаха се те – Какво ви става бе, ние не сме никакви, никакви не сме ние.
– А за какво клане си говорихте, за какви ножове, сатъри? А? През цялото време ми шушнете тука, откакто съм ви качил, а? Всеки ден има инциденти , нападения над колеги, ще ви смачкам ей!

– Мии, ние не говорим за вас, купихме си от Халите два живи шарана и спорехме още от магазина кой ще ги изчисти.
Посмяхме се доста след това. Ама те най-много. Закарах ги до входа им и не им взех парите.
– Айде, гратис е днес. Чао готвачи!

Николай Крижитски

 
 

Сериали, базирани на филми

| от |

Качественото кино има навика да се провира дори и през най-малките пролуки, които комерсиалните бомбастични заглавия му оставят. То намира своите почитатели и оставя приятна следа и послевкус в зрителя.

Доброто кино ще съществува, независимо колко комерсиални екшъна и филми за надяждане с пуканки се направят. Същото важи и за добрата телевизия.

В нашата селекция днес двете се срещат. Някъде по средата, където е най-удобно.

Избрали сме шест сериала, които са базирани на шест качествени филма, които ако не сте гледали, е добре да се засрамите.

За останалите – всичко е горе в галерията.

 
 

Google и Facebook станаха жертва на многомилионна измама

| от |

Google и Facebook потвърдиха, че са станали жертва на измама на стойност 100 милиона долара. През март стана ясно, че
литовец е съден заради „фишинг“ атака срещу две американски интернет компании, без да даде подробности за имената им.

Предполага се, че двете компании са изпратили на банковите сметки на измамника над 100 млн. долара.

На 27 април Fortune съобщи, че жертвите са Facebook и Google. Мъжът, обвинен за измамата, е на 48 години. Евалдас Римасаускас се е представял за азиатски производител и мамел компаниите в периода между 2013 и 2015 година, пращайки мейли на техни служители и агенти. Мейлите били създадени така, че да изглеждат като дошли от азиатската фирма и включвали фалшифицирани имена и фактури, които изглеждали като подписани от шефовете на измамените фирми.

След като компаниите установили измамата, информирали властите. И Google, и Facebook обаче отказват да кажат колко пари са дали на измамника.

 
 

Бързите коли на 21-ви век

| от chronicle.bg |

Днес рожден ден има Феручо Ламборгини! Той, разбира се, е създателят на колите Ламборгини и днес щеше да стане на 101.

Живеем в ерата на скоростта. Колие са естествен бенефициент от развитието на компютърните технологии. Преди компютрите контролираха колко по-малко неудобна да е седалката на пасажера и правеха шибидаха да се чупи по-лесно. Сега контролират диференциали, скоростни кутии, двигатели, всичко. При това с надхирургическа прецизност и бързина. В следствие на това колите станаха безобразно бързи.

По тези два повода в днешната ни галерия сме събрали най-бързите коли на 21 век. За сега. Насладете им се и съжалявайте, че си купихте закуска сутринта вместо да си заделите парите.

 
 

Онова, което интернет ни даде

| от |

Телефоните ни днес са милиони пъти по-мощни от апарата, с който НАСА са изпратили човек в космоса. Ние обаче ги ползваме, за да пишем коментари под видеата на Адел в YouTube за това колко Миле Китич е по-велик. Да оставим и че интернет даде живителна сила на троловете. Това са естествени негативи – като хората, които са против яденето на месо. Винаги ще има някой, който ще свикне последен с хубавото. Тъй като всяка революция върви със своите глупости, лесно е да се сещаме за тях.

По случай деня, в който се появява компютърната мишка, решихме да се съсредоточим върху позитивите, които интернет ни дава, но пренебрегваме с необяснима усърдност.

Google

Ако ми даваха по левче всеки път, когато някой ме пита глупост от рода на „коя е столицата на Азербайджан“, щях да седя на плажа на Малдивите и да пиша коментари под видеата на Адел в YouTube колко Миле Китич е по-велик.

Туториалите в YouTube

Джъстин Бийбър тръгна от YouTube. На сайта има всякакви уроци за всичко. Като почнеш от най-необходимите неща: оказване на първа помощ, оцеляване в пустошта, гримиране. И стигнеш до страхотни глезотии като:

гримиране.

 

Аудио книги

И преди да е станало мазало, искам да подчертая, че ситуацията не е или-или. Може и двете.

Някои хора „обичат да усещат книгата в ръцете си“. Хубаво. Не се съмнявам, че и едно време монасите са казвали на Гутенберг : „обичаме да усещаме перото в ръцете си“. Нищо лошо, кой каквото го кефи. Аудио книгите са подценявани, това ми е мисълта.

 

GPS

Ако едно време Калин Терзийски казваше, че Зелените са хубави, това е, защото не е виждал джипиес. Зелените са нищо пред тази технология. Няма да се луташ, няма да се маеш, няма ама това на тая пряка ли беше или на следващата. Цъкаш два пъти – аз съм тука, трябва да стигна там и то само тегли чертата. Ти само трябва да ходиш по нея. А ако се страхуваш, че те следят – да, следят те. Сергей Брин и Лари Пейдж (които само звучат, че са от Лед Цепелин, иначе са собственици на Гугъл) седят в офиса си и се чудят „Тоя па къде ще кърка тая вечер“.

 

Бонус:

Хапчета за всичко

За гъбички, за газове, за мускули, за сваляне на килограми, за простата, за по-надолу от простата. На практика тази медицинска част от интернет е като рекламите, докато вечеряте. Само, че на стероиди. Купени от интернет. А ако нямаме пари да си купим хапчета за всичко – споко. Един нигерийският принц иска да ни даде милиони долари.