Паралелни светове

| от | |

books-text

Натали Димитрова

Лежах, напълно загубила представа за времето. Наблюдавах, как клоните на дърветата се поклащат от вятъра, а облаците, които идваха от запад, ставаха все по-тъмни. Времето бе приятно за месец май, но въпреки това, неочаквано се разрази буря. Грабнах одеалото и книгата си и хукнах към къщата, което ме привикваше с обещание за горещ шоколад и сухи дрехи.

След като се преоблякох, седнах на един стол срещу прозореца в стаята ми и наблюдавах, как цял следобед небето рони сълзите си върху всичко.

Неусетно съм заспала. Препишете го на румолящия звук от дъжда или на свръхестествена сила, аз така и не не мога да кажа кое от двете е наистина.

Когато се събудих, първото нещо, което забелязах бе образът ми отразен в прозореца. Или пък не. Това, което виждах бе момиче, досущ като мен, но косите му бяха мокри и падаха около лицета му. Очите на момичето ме гледаха с любопитство. Понечих да се изправя, но двойничката ми се обърна и побягна в ноща. Не ми отне много време да се осъзная и да тръгна след нея. Излязох от стаята си, прекосих коридора, а след това и хола, и излязох през входната врата, която остана отворена зад гърба ми. Но в този момент това бе факт, който не можеше да се регистрира от съзнанието ми, понеже мозакът ми работеше само за това да движи крайниците ми и да си задава въпроси.

Навън бе доста тъмно, за това една негативна и неканена мисъл се прокрадна в главата ми: ами, ако не намеря момичето или пък, то изскочи и ме нападне. Побързах да отпратя мисълта и се завъртях, за да се огледам. Никъде около къщата не се забелязваше сянка или фигура наподобяваща човек, докато не се обърнах към обширната градина, където следобеда бях лежала и наблюдавала небето, сега имаше момиче. Седнало на земята с изправен гръб и крака присвити към гърдите. Приближих се тихо, надявайки се, че тъмнината ще ме скрие, поне докато не бъда готова да се срещна със себе си. Буквално.

– Добър вечер! Извинявай, ако съм те уплашила, преди малко. – гласът на момичето ми се стори едновременно странен и познат. Може би, защото това бе моят глас. Моят глас, но в устата на друг.

– Ъъъ.. Няма проблем. – успях да промълвя едва-едва.

– Между другото, приятно ми е да се запознаем. Аз съм София. – София ? Странно, защо, но очаквах двойницата ми, да има същото име, като моето.

– Аз съм Адриана.

– Знам това. – Шокирах се. Бях сигурна, че в този момент лицето ми показва само страх и сигурна бях бледа, като платно, докато София продължавашеда стой седнала кротко на земята , зареяла поглед в дълбините на нощта.

– Извинявай, но коя точно си ти  ? Тоест, какво си ? – събеседничката ми извъртя главата си към мен и тогава успях отново да видя себе си. Същата права коса обрамчваща продълговато лице с прав нос и пухкави бузи.

– Аз съм човек, но предполагам ме питаш, защо приличам на теб. – кимнах в отговор, но не бях сигурна, дали ме вижда добре в тъмнината, затова отговорих:

– Точно така.

– Аз съм от паралелен свят. И по-точно от седмия свят. – спуснах се бавно на земята и се вгледах в тревата. Нима това бе възможно ?

– Колко такива светове има ? Всички ли са, като Земята ? Имам ли други двойници ? – въпросите излязоха на куп от устата ми.

– Много въпроси задаваш, но предполагам и аз бих направила така, ако бях на твое място. – двойничката ми ми се усмихна добродушно и продължи –Земята е третата паралелна планета в Космоса. Общият брой на всички е петнадесет, но пет вече спряха да съществуват.

– Защо ? –страхът и объркването ми, бяха заменени от голяма доза любопитство.

– Да кажем, че човешката същност е виновна. –опитах се да задам още един въпрос, но моето друго аз вдигна ръка в жест да замълча . Тя се прокакашля, а сетне продължи.

– От както изчезна планета пет или петата Земя, както я наричахме ние, всички паралелни светове започнаха да се свързват помежду си и оформихме нещо, като мрежа.

– А  моята планета ? До сега не сме чували за Вас ?- успях да задам въпросите си преди София отново да ме спре.

– Вашата планета остана последна. Опитвахме се по различни начини да се свържем с вас, но така и не се получаваше.

– До сега.- казах, като констатация.

– До сега. – повтори двойничката ми.

– Защо сте създали тази мрежа между световете ? – щом зададох въпроси си, в ума ми изникнаха сцени от „Междузвездни войни”. Дали това не беше скрита камера или момичета пред мен, наистина бе от друга планета, макар досущ, като нашата ?

– Защото другите пет паралелни свята загинаха, заради нас. Заради това, което причиняваме ние-хората. Независимо, на коя планета сме, как изглеждаме или как се наричаме, ние само разрушаваме. – в гласа на паралелната ми версия се чуваше тъга, болка и гняв, като успя да пробуди в мен същите чувства.

– Значи искате да се обедините и да се борите срещу себе си ? – не бях сигурна, дали е разбрала въпроса ми, понеже аз самата на успях.

– Да. Планът на първата планета е всеки човек да има връзка със свойте двойници и така да успеем да се контролираме.

– Дали ще проработи ?

– Затова съм тук. Нашата двойница от първата Земя е един от управниците и.- Аз-управник? Не можех да повярвам. Вярно, че не бях аз, а копието ми, но все пак не можех да си го представя. Обърнах се към София и се опитах да проследя мисълта и.- Та, затова съм тук. Да те взема.

– Какво ?

– Ти слушаш ли ме въобще ?

– Разсеях се за момент. – опитах да се оправдая, но София смръщи вежди. – Съжалявам, как искаш да реагирам при толкова много информация. – тя промени изражението си и каза:

– Избрани са седем човека, които заедно с техните двойници ще живеят една година на планета симулираща Земята.

– Една година ? – почти извиках от изненада, но София продължи без да ми обръща внимание.

– Това е тест, ако успеем да се разберем и да живеем в мир един с друг, а също и в хармония със заобикалящата ни среда, тогава ще има начин да опазим планетите си.

– Значи, дори и да не съм съгласна, ще ме отведете на сила.

– Предполагам.- двойничката ми махна с тъка и пред нас се появи огромен космически кораб. Имаше форма на подкова и освен големия прозорец отпред, през който се виждаше пилота, имаше три средно големи прозореца, приличащи на илюминатори на кораб, от двете страни на летящата чиния.

Виждах осем еднакви лица през единия от прозорците. Момичетата бяха същите, като мен и София, но всяка бе с различни дрехи, от различна епоха. Така примерно, едно от тях носеше бяла перука, направена на сложна прическа и бе облечена с дълга синя рокля, натруфена с много панделки, която се разкрояваше до земята.

„Аха, това трябва да съм аз през Ренесанса.”- обади се вътрешният ми глас, при което аз се разсмях на глас.

София ме погледна учудено, но след това ме дръпна за ръката и ме поведе към кораба. Последното нещо, което видях бе затварящата се метална врата.

След 24 часа или 2 години

Събудих се и се загледах в луничките, които бяха залепени по тавана ми.

„Ама, че шантав сън.” – казах си, щом най-различни и цветни спомени нахлуха в съзнанието ми.

Изправих се и погледнах през прозореца с надеждата да спра да мисля за съня и емоцията причинена от него.

И точно тогава видях промяната. Всичко бе зелено. Имаше много дървета. Улиците изглеждаха, като пътечки в някоя гора. Оградата, която ограждаше къщата ми я нямаше, нито пък някоя друга къща имаше ограда.

Хората се смееха и разговаряха. Някои от тях почивстваха градинките пред къщите си, други закачаха къщички за птички по дърветата. Всички изглеждаха безумно щастливи и не само, че се радваха на това, което имат, тя го и ценяха.

Забелязах едно момиченце да носи кофа с вода към един храст и от него с подскоци излезе заек. По нататък в гората, която изглежда бе нашият свят сега, имаше две деца, които си играеха с един вълк.

Усмихната се обърнах назад и видях София.

– Видя ли, че се получи. Колкото и да сме различни, когато се убединим можем да постигнем много неща. Защото смисълът е в това да живеем в хармония не само с тези, с които си приличаме, но и с тези, които са напълно различни от нас. – усмихнах се и казах:

– Да, София, мисля че вече го разбирам.

 
 

Нова закуска се грижи за намаляването на холестерола

| от chronicle.bg |

Според данни на НСИ, повече от 66% от причините за смъртност в България се дължат на сърдечно-съдови заболявания и именно те са причина №1 за смъртността както у нас, така и по света.

Но на рисковите фактори, на които сме изложени ежедневно, може да се повлияе чрез по-балансиранo хранене и активен начин на живот.

Най-новият продукт на Зърнени закуски Нестле – Cheerios OATS с овес, помага за намаляването на холестерола.

Новата закуска съдържа добре познатите Cheerios кръгчета, но обагетени с пълнозърнести овесени флейксове. 63% от състава на новата закуска е пълнозърнест овес, който спомага за намаляване на нивата на холестерол в кръвта.

Овесът е естествен източник на фибри, а бета глюканът, който се съдържа в него, спомага за намаляването на холестерола. Полезният прием е при 3 гр. бета глюкан дневно, а една порция Cheerios OATS с овес предоставя ½ от дневните референтни стойности за прием на бета глюкан. Новата зърнена закуска се предлага в два различни вкуса – стандартен и с канела, предназначена е да удовлетвори хранителните потребности за балансиран старт на деня на мъже и жени над 35-годишна възраст.

Cheerios Oats Cinnamon 350 g 3D

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

5 начина да си вдигнете самочувствието чрез Facebook

| от |

Да демонстрираш ниско самочувствие си е човещинка, също като да се оригнеш зловещо след чаша бира. И двете са естествени и присъщи на човешкия род и също така е желателно да не се правят.

Казват, че страданието не е срамно, но когато става въпрос за страдане от ниска самооценка, е желатено да пощадиш околните от нейните манифестации, поне малко. Симптомите и без това не могат да останат скрити и от ненабитото око – надменно говорене, демонстриране на несъществуваща класа, тихо презрение към всичко, шумни селски прояви, налагане на мнение пр.

Добрата новина е, че все още може да промените нещата, малко преди всички да се убедят напълно, че сте излишен за света, вонящ на комплекси, скункс. Едно време беше по-сложно, защото трябваше да показваме колко сме яки наживо и замаскирането на смотанящината и провинциалния манталитет беше по-трудно.

Сега обаче, с инвазията на социалните мрежи в живота ни, замитането на откровената лузърщина под килима и напомпването с изкуствено самочувствие е много по-лесно.

Вижте нашите пет предложения да дадете малко „boost“ на кретащото си самочувствие. Лесно и просто. През Facebook

1. Чеквайте се от всички места, които посещавате

Не е от съществено значение дали сте отишли на околосветско пътешествие с частен дирижабъл или сте слезли да купите кисело мляко от магазина. Във всички случаи го отбележете. Придружавайте чекването със снимка и кратък, оригинален коментар. „Нова прическа, благодарение на Цвети“, at Фризьорски салон „Кифла и половина“ (всички фризьорки се казват Цвети, знаете). „Нова ноктопластика, благодарение на Бубето“, at Козметичен салон „Вярвай в себе си“ (всички маникюристки се казват Бубето). „Един килограм по-лека след обезкосмяване, благодарение на Диди“ at Салон „Красота безкрай“ (всички козметички се казват Диди). Пуснете едни чек от спа хотел във Велинград. От летище – задължително. От мола, от някой краен софийски квартал, ако е лято и се спуснете до морето – знаете какво да правите. Чек на автомагистрала „Тракия“, за да знаят, че отивате към морето. Един от Созопол, веднага като пристигнете. И поне три от плажа.

2. Цитирайте умни хора

Не е лесно човек сам да измисли нещо мъдро. Хубавото е, че няма и нужда. Преди вас са живели достатъчно интелигентни хора, които са казвали интелигентни неща – ако ги цитирате, това значи, че ги разбирате, което прави и вас също толкова интелигентни. Заложете на писатели, учени и известни филмови герои. Имайте едно наум за последните, да не се окаже, че ги мислите за реални хора. Ако в мрежата ви попадне цитат, написан върху снимка на гол женски задник на фона на палма и залязващо слънце, шервайте смело. Ако не, може да се справите и сами. Влезте в Уикицитат, там всичко е сортирано по секции. От опит ви казваме, че най-много се лайкват цитатите за любов, секс, лидерство и величие.

3. Пътувайте и съобщавайте

Снимките на фона на популярни туристически атракции са сред най-лайкваните статуси в социалните мрежи. Лошото е, че пътуването е скъпо. Ако нямате пари да бръмнете до Дубай или поне да посетите някой кофи шоп в Амстердам, не се отчайвайте. Ако сте склонни да лъжете и владеете компютрите, може да си направите колаж на фона на Айфеловата кула. Ако сте честни личности и предпочитате да бъдете себе си, просто пуснете снимка от Google изображения с коментар, че искате да отидете на това място и човек е човек, когато е на път. Не е като да сте там наистина, но приятелите ви ще видят, че поне имате желание да разширявате кръгозора си, а това си струва един лайк.

4. Демонстрирайте любов към ближния

Хората обичат позитивните неща. Ако профилът ви блика от любов, ще генерирате повече харесвания, а оттам – по-добро самочувствие. Снимка на майка ви със съобщение „Моята майка е най-добрата на света“ със сигурност ще събере доста. „Имам си най-хубавата жена, да е ясно“, заедно с фотография от телефон, на която възлюбената ви спи с отворена уста, също ще се котира. Същото е валидно и за жените. Колко е лесно да пуснете снимка на варено яйце с фреш от моркови в чаша на Мики Маус и да напишете под нея „Обичам, когато мъжът ми ми приготви закуска (сърчице). Ако имате щастието да имате деца, там може да се раздадете без чувство за вина, че досаждате. Снимка на бебе Сашо по гащи, снимка на бебе Сашо по без гащи, бебе Сашо хапва, бебе Сашо спинка, бебе Сашо пръцка (това няма как да се заснеме, така че ще се наложи да го опишете). Общо взето, нямате грешен ход. Любовта към родителите, приятелите или съпруга/съпругата може да изглежда превзето, но любовта към децата…тя е безгранична и може да се гордеете с нея публично.

5. Живейте здравословно и поствайте

Живеем във времена, в които се знае, че само пушачите умират и само месоядните боледуват. Здравословният начин на живот се е изпъчил на върха на социалния пиедестал, а всички пороци са завряни в ъгъла да се срамуват. Затова е добре да поддържате имидж на болни от орторексия, поне във Facebook. Снимки на здравословна закуска, състояща се от стрък целина с 10 грама обезсолено сирене върши добра работа. Но по-важни от всичко са снимките от фитнес залата. Ако сте мъж, е добре да имате снимка с щанга, на която се виждат едрите капки пот по сбърченото ви чело, а физиономията ви може да накара и Чък Норис да потрепери. Съчетайте я с оригинална мъдрост от типа на „Здрав дух в здраво тяло“ и чакайте лайковете да завалят като тропически порой в дъждовния сезон. Ако сте жена, направете селфи от съблекалнята. Разбира се, преди това нанесете черна очна линия, бледорозово червило и малко фон дьо тен, колкото да скрие пъпките от яденето на целина със сирене. Сложете мотивираното изражение с леко разтворени устни за полъх сексапил и ако не сте сигурни, че се забелязва, просто добавете към снимката „feeling motivated and sexy“.

Следвайте тези съвети и ще пребъдете. И помнете: всеки лайк е пирон в ковчега на ниското самочувствие.

 
 

Анжела Недялкова, Юън Макгрегър и премиерата на „Т2 Трейнспотинг“

| от chronicle.bg |

„Трейнспотинг“ се завръща на големия екран 21 години след излъчването на оригиналния филм. Втория филм на режисьора Дани Бойл направи световната си премиера на 22 януари, а на събитието присъстваха звездите от оригиналния състав на филма.

Продължението проследява живота на героите 20 години по-късно и е вдъхновен от продължението на „Трейнспотинг“от Ървин Уелш – „Порно“.
„Това е като среща на класа“, каза актрисата Кели Макдоналд, пристигайки на събитието. Стотици фенове посрещнаха актьорите пред Cineworld, въпреки студа, вятъра и дъжда.

Режисьорът Дани Бойл се извини на присъстващите за „типичното шотландско време“, добавяйки, че продължението на култовия филм не само е снимано, но и ще направи премиерата си там, където всичко е започнало.

Филмът на Бойл започва с Рентън, изигран от Юън Макгрегър, който се завръща в Шотландия. Той е прекъснал връзката си с всички и е много променен.

Сред новите имена във филма е това на Анжела Недялкова. Българската актриса, позната от „Аве“ и „Източни пиеси“, играе ролята на Вероника – източноевропейското гадже на Сик Бой, значително по-млада от него, с която планира да създаде публичен дом.

В България филмът ще се появи на екран от 17 февруари.