Пътуване към Аза, с цел – събиране на доказателства

| от | |

books-text

Румяна Симова

Често се питам дали аз съм наистина аз. И тръгвам назад по линията на живота си, и се виждам през годините. Все по-млада, все по-млада, после – в шести клас, на онзи лагер в Щраусберг, на 30 км. от Берлин, където бях изпратена, заради отлично представяне в училище и където за пръв път плаках на рождения си ден, защото тогава домакините вдигнаха на пилона нашето знаме в моя чест и пуснаха химна. Хубаво ми стана, затова ревах. И разбрах, че е чудесно да се чувстваш специална. Девет години по-късно и на сватбата си оревах орталъка, всички си мислеха, че цивря, защото ме е страх и аз потвърдих, за да не ги разочаровам, понеже и без това не е редно да се «ревтуни» от щастие. И децата, когато се родиха, пак плаках. Тогава се чувствах възпроизводител на специалности.
После се виждам с оная светлосиня рокля с дантелена якичка и косата ми вързана високо на конска опашка – бяла съм, бяла и ухилена до ушите, а татко ме гушва и казва гордо – „На татко теменужката!“, а сестра ми го гледа малко «на чорчик» и се пръска от яд, че тя не му е теменужката, но тя няма синя рокля и е вече твърде голяма, за да е теменужена. Мама – също. И ми е едно такова… хем приятно, хем гордо, че не съм избързала и не съм пораснала преди тях. Хич не ми се порасваше, заради тия думи – „На татко теменужката!“. Като магия за обич са.

Ха, ето ме тук в детската градина! Само за три дни бях там, после избягах, скочих през прозореца на банята навън и хукнах. Леля Стоянка, на маминка сестра ѝ работеше там и ме подгони, ама аз бях като спринтьорка, а тя – Цоцоланка. Гони ме до вкъщи, обаче аз смогнах да се шмугна в кухничката на маминка, на втория етаж (ние живеехме на първия) и да дръпна резето. Леля Стоянка постоя, постоя, попени се още малко, ама си тръгна по живо по здраво, а аз седнах на стола, който използвах, за да стигна до райбера и заспах на него. Чак към 4 следобед маминка се прибра и ме разбуди с хлопането си по вратата. После ми дръпна ухото, сетне ме нацелува едно хубаво и вече не ме пратиха на детска градина, пратиха ме на село – при маня и дядо. Те ме спасиха от онова гадно място, дето имаше много хапещи деца и лелки, и супа с доматени люспи вътре – като повръщано.

Най-старият ми спомен е от детската ясла – слагах си моите обувки под мишница и правех „марки“ на някой с по-лъскави чепици от моите, „Маркосаният“ се търкулваше на земята, навирваше «краци» и аз му събувах обувките, после си ги обувах. Само Тьопо (Петьо, ама не можех да го казвам) не го третирах така. Него го третирах с по-голямо уважение, мажех му каша в косите, защото го харесвах
По-нататък не помня, сигурно не съм била аз тогава или пък по него време съм помнела какво съм била преди да се родя.

 
 

Онова, което интернет ни даде

| от |

Телефоните ни днес са милиони пъти по-мощни от апарата, с който НАСА са изпратили човек в космоса. Ние обаче ги ползваме, за да пишем коментари под видеата на Адел в YouTube за това колко Миле Китич е по-велик. Да оставим и че интернет даде живителна сила на троловете. Това са естествени негативи – като хората, които са против яденето на месо. Винаги ще има някой, който ще свикне последен с хубавото. Тъй като всяка революция върви със своите глупости, лесно е да се сещаме за тях.

По случай деня, в който се появява компютърната мишка, решихме да се съсредоточим върху позитивите, които интернет ни дава, но пренебрегваме с необяснима усърдност.

Google

Ако ми даваха по левче всеки път, когато някой ме пита глупост от рода на „коя е столицата на Азербайджан“, щях да седя на плажа на Малдивите и да пиша коментари под видеата на Адел в YouTube колко Миле Китич е по-велик.

Туториалите в YouTube

Джъстин Бийбър тръгна от YouTube. На сайта има всякакви уроци за всичко. Като почнеш от най-необходимите неща: оказване на първа помощ, оцеляване в пустошта, гримиране. И стигнеш до страхотни глезотии като:

гримиране.

 

Аудио книги

И преди да е станало мазало, искам да подчертая, че ситуацията не е или-или. Може и двете.

Някои хора „обичат да усещат книгата в ръцете си“. Хубаво. Не се съмнявам, че и едно време монасите са казвали на Гутенберг : „обичаме да усещаме перото в ръцете си“. Нищо лошо, кой каквото го кефи. Аудио книгите са подценявани, това ми е мисълта.

 

GPS

Ако едно време Калин Терзийски казваше, че Зелените са хубави, това е, защото не е виждал джипиес. Зелените са нищо пред тази технология. Няма да се луташ, няма да се маеш, няма ама това на тая пряка ли беше или на следващата. Цъкаш два пъти – аз съм тука, трябва да стигна там и то само тегли чертата. Ти само трябва да ходиш по нея. А ако се страхуваш, че те следят – да, следят те. Сергей Брин и Лари Пейдж (които само звучат, че са от Лед Цепелин, иначе са собственици на Гугъл) седят в офиса си и се чудят „Тоя па къде ще кърка тая вечер“.

 

Бонус:

Хапчета за всичко

За гъбички, за газове, за мускули, за сваляне на килограми, за простата, за по-надолу от простата. На практика тази медицинска част от интернет е като рекламите, докато вечеряте. Само, че на стероиди. Купени от интернет. А ако нямаме пари да си купим хапчета за всичко – споко. Един нигерийският принц иска да ни даде милиони долари.

 
 

Сериали, базирани на филми

| от |

Качественото кино има навика да се провира дори и през най-малките пролуки, които комерсиалните бомбастични заглавия му оставят. То намира своите почитатели и оставя приятна следа и послевкус в зрителя.

Доброто кино ще съществува, независимо колко комерсиални екшъна и филми за надяждане с пуканки се направят. Същото важи и за добрата телевизия.

В нашата селекция днес двете се срещат. Някъде по средата, където е най-удобно.

Избрали сме шест сериала, които са базирани на шест качествени филма, които ако не сте гледали, е добре да се засрамите.

За останалите – всичко е горе в галерията.

 
 

Билет „Bingo милиони“ донесе 100 000 лева на складов работник

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

24-годишният Емил Ванин е късметлията, който спечели 100 000 лева от билет „Bingo милиони“ на Лотария България. В един на пръв поглед обикновен ден, той отишъл до град Златица, където имал среща с колега. Докато пиел кафе и го чакал, решил да си купи един билет. Погледът му се спрял на „Bingo милиони“, който започнал да търка веднага. Когато видял, че и шестте числа „излизат“, полудял от щастие. Зашеметен от случилото се, той разказва, че никога не е очаквал, че ще спечели такава сума.

На въпроса какво смята да направи с печалбата Емил отговаря: „Планирам голям ремонт на семейната къща в село Чавдар, от където съм родом. Със сигурност ще си купя и нова кола“.

Красивата история на младежа е само потвърждение за възможностите, които дава „BINGO МИЛИОНИ: печалби за над 35 милиона лева, спечели до 1 500 000 лева с 6 познати числа“!

 
 

Ще има продължение на „Z-та световна война“

| от chronicle.bg, по БТА |

Американският режисьор Дейвид Финчър снима продължение на филма за зомби апокалипсиса „Z-та световна война“.

Главна роля изпълнява Брад Пит, който участва и в първия филм.

Премиерата беше планирана за юни 2017 г., но се наложи снимките да се забавят, заради бракоразводния процес на актьора с Анджелина Джоли. Датата на излизане на новия филм по екраните не е известна.

През август 2016 г. Брад Пит предложи на Дейвид Финчър да режисира продукцията.

Постапокалиптичният трилър „Z-та световна война“, заснет по романа на Макс Брукс, се появи по екраните през 2013 г. Брад Пит е продуцент на филма и изпълнява главна роля в него. В „Z-та световна война“ се описва историята на бившия сътрудник на ООН Джери Лейн, който се опитва да предотврати зомби апокалипсис. Филмът донесе над 540 милиона долара приходи от прожекции в целия свят и от търговска гледна точка стана най-успешният в кариерата на Брад Пит.

Дейвид Финчър е работил по филми, като „Боен клуб“, „Седем“ и „Странният случай с Бенджамин Бътън“, главни роли в които изпълнява Брад Пит. Други филми на режисьора са „Социалната мрежа“ и „Момичето с драконовата татуировка“.