Пътуване към Аза, с цел – събиране на доказателства

| от | |

books-text

Румяна Симова

Често се питам дали аз съм наистина аз. И тръгвам назад по линията на живота си, и се виждам през годините. Все по-млада, все по-млада, после – в шести клас, на онзи лагер в Щраусберг, на 30 км. от Берлин, където бях изпратена, заради отлично представяне в училище и където за пръв път плаках на рождения си ден, защото тогава домакините вдигнаха на пилона нашето знаме в моя чест и пуснаха химна. Хубаво ми стана, затова ревах. И разбрах, че е чудесно да се чувстваш специална. Девет години по-късно и на сватбата си оревах орталъка, всички си мислеха, че цивря, защото ме е страх и аз потвърдих, за да не ги разочаровам, понеже и без това не е редно да се «ревтуни» от щастие. И децата, когато се родиха, пак плаках. Тогава се чувствах възпроизводител на специалности.
После се виждам с оная светлосиня рокля с дантелена якичка и косата ми вързана високо на конска опашка – бяла съм, бяла и ухилена до ушите, а татко ме гушва и казва гордо – „На татко теменужката!“, а сестра ми го гледа малко «на чорчик» и се пръска от яд, че тя не му е теменужката, но тя няма синя рокля и е вече твърде голяма, за да е теменужена. Мама – също. И ми е едно такова… хем приятно, хем гордо, че не съм избързала и не съм пораснала преди тях. Хич не ми се порасваше, заради тия думи – „На татко теменужката!“. Като магия за обич са.

Ха, ето ме тук в детската градина! Само за три дни бях там, после избягах, скочих през прозореца на банята навън и хукнах. Леля Стоянка, на маминка сестра ѝ работеше там и ме подгони, ама аз бях като спринтьорка, а тя – Цоцоланка. Гони ме до вкъщи, обаче аз смогнах да се шмугна в кухничката на маминка, на втория етаж (ние живеехме на първия) и да дръпна резето. Леля Стоянка постоя, постоя, попени се още малко, ама си тръгна по живо по здраво, а аз седнах на стола, който използвах, за да стигна до райбера и заспах на него. Чак към 4 следобед маминка се прибра и ме разбуди с хлопането си по вратата. После ми дръпна ухото, сетне ме нацелува едно хубаво и вече не ме пратиха на детска градина, пратиха ме на село – при маня и дядо. Те ме спасиха от онова гадно място, дето имаше много хапещи деца и лелки, и супа с доматени люспи вътре – като повръщано.

Най-старият ми спомен е от детската ясла – слагах си моите обувки под мишница и правех „марки“ на някой с по-лъскави чепици от моите, „Маркосаният“ се търкулваше на земята, навирваше «краци» и аз му събувах обувките, после си ги обувах. Само Тьопо (Петьо, ама не можех да го казвам) не го третирах така. Него го третирах с по-голямо уважение, мажех му каша в косите, защото го харесвах
По-нататък не помня, сигурно не съм била аз тогава или пък по него време съм помнела какво съм била преди да се родя.

 
 

НТС ще помага на планетата с виртуална реалност

| от chronicle.bg |

НТС основа фонд за виртуална реалност, чиято работа ще е създаването на съдържание и технологии.

Бюджетът е 10 милиона долара, които ще служат за стимулиране на устойчивото развитие по цял свят, предава Venture Beat.

Новият проект на компанията се казва VR for Impact и беше обявен на Световния икономически форум в Давос, Швейцария. Според HTC, VR бизнесът предстои да стане индустрия за 25 милиарда долара към 2021 г. и може да се използва за осигуряване на растеж и стабилност в сфери, които силно се нуждаят от това.

Фондът ще работи в партньорство с инициативата “Цели за устойчиво развитие” на ООН за разработването на идеи, които могат да доведат до промяна и трансформации в области, където такива са жизнено необходими.

Програмата на ООН работи за справяне с крайната бедност, опазване екологичното равновесие на планетата и осигуряване на мир и просперитет. НТС вече стартира кампания за най-добрите идеи за това, как виртуалната реалност може да се използва за постигане на тези цели и първият награден проект ще бъде съобщен в Деня на Земята (22 април).

Източник: Venture Beat

 
 

Рецепта за Агнес хапки

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Днес ви предлагаме рецептата й за Агнес хапки.

Нужни продукти:

за блата:

100 гр масло – на стайна температура
100 гр кокосова/кафява захар
50 гр смлени лешници
50 гр смлени бадеми
50 гр оризово брашно
3 белтъка
ванилия

за глазурата:

3 жълтъка
80гр кокосова/кафява захар
ванилия

За тази рецепта може да пробвате кокосовата захар, тъй като тя се разтваря по-бързо от кафявата.

Начин на приготвяне:

Разбивате маслото и захарта, докато получите пухкав, светъл на цвят крем.

Прибавяте към него ядките и брашното и разбърквате. Ще стане много гъсто.

В друг съд, с чисти и подсушени бъркалки на миксер, започвате да разбивате белтъците на сняг.

Бавно прибавете белтъците към тестото и разбъркайте внимателно.

Изсипете в намазнена силиконова форма и печете около 25 мин на 170 градуса.

Оставете да изстине и през това време направете глазурата.

Разбийте жълтъците със захарта и ванилията до получаване на много гъста и лепкава смес.

Изсипете върху блата и печете още около 5-10 мин на 150 градуса.

Оставете да изстине напълно и след това нарежете на малки квадратчета.

рецепти, агнес хапки

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.      

 
 

Ще видим нещо ново от LG

| от chronicle.bg |

Моделът G5 на LG – колкото и интересен да беше – се оказа провал. Сега компанията се опитва да се съвземе с друг емблематичен за марката телефон, който най-вероятно ще бъде показан на 26 февруари, ден преди Mobile World Congress в Барселона.

LG вече изпрати покани за събитието. Те не съдържат много информация – само дата и място. Но няколко неща сочат, че става въпрос за новия G6.

Поканата е с формата на телефон и на нея можем да прочетем мотото „See More, Play More“ (Виж повече, играй повече), което най-вероятно се отнася до новия дисплей на G6 – 18:9.

Освен дисплея, който официално беше потвърден от LG, G6 може да има Snapdragon 835 и 6GB RAM.

Носят се слухове, че LG ще пусне нов смарт часовник в Барселона, който ще бъде по-луксозен от стария LG G Watch R.

На Mobile World Congress изглежда ще бъде много интересен. Huawei, Motorola и Nokia също изпратиха покани за събития около тази дата, а се твърди, че  Samsung, HTC и няколко други компании ще покажат нови продукти.