Пъстрият шатър на предсрочните избори

| от |

Иван Стамболов, 5corners.eu

198_fete-foraine-franek(3)

Вече е извън всякакво съмнение, че предсрочни избори ще има. Циркът отново ще разпъне своя пъстър шатър, ще зацвърчат още по-големи скари с кебапчета, клоуни ще жонглират с шарени топки, мечки ще ходят на два крака и ще замирише на газ. Само преди дни, въпреки размахания от Европа пръст, социалистите тропнаха с краче и казаха, че ще строят „Южен поток“. Казаха, че ще го строят, за да проявят характер, да защитят българските интереси, а да защитят и интересите на Европа, която, види се, е леко тъпа, та не се сеща да си ги защити сама. Всъщност се оказа, че интерес от „Южен поток“ ще имат единствено фирмите, които ще го строят, извън което проектът е налудничав, грандомански и като цяло губещ – мнение, което се споделя и в руските медии. Като видя, че нещата с партньора отиват на зле, ДПС се обяви против Потока, за да се разграничи от потъващата социалистическа гемия, и веднага след това вдигна темата за предсрочни избори, за да напомни кой все пак командва в тази държава. БСП не остана назад и каза, че тя иска предсрочни избори даже повече от ДПС и като доказателство предложи да са още по-рано, но при условието на задължително гласуване – види се това беше ход срещу ДПС, които имат постоянна подкрепа и по принцип страдат от висока избирателна активност. Бойко Борисов пък нетърпеливо подскачаше наоколо и викаше, че той вече ги е спечелил изборите. Междувременно Еврокомисията върна споразумението за партньорство 14-20 и спря текущите пари по програмите „Регионално развитие“ и „Транспорт“. Междувременно дойдоха „братята“ американци и опалиха врата на Орешарски така, че ушите му писнаха и той замрази „Южен поток“. На „Позитано“ изпаднаха в ступор и дълго преглъщаха с пресъхнали гърла и ококорени очи. В Русия пуснаха пяна от гняв и тази пяна потече чак в Брюксел през устата на Владимир Чижов. В България тарикатите започнаха да потриват ръце, предвкусвайки новото раздаване на картите. За съжаление, новото раздаване на картите с нищо няма да е различно от предишните и само ще рестартира субекти, които отдавна е трябвало да бъдат изхвърлени от играта. Ще им позволи да надянат одеждата на опозиция на самите себе си и да правят това, което винаги са правили. Така ще бъде, докато не се променят правилата на самата игра.

Управляваща партия, която бъде свалена от власт с предсрочни избори, не трябва да има право да участва в следващото управление.

Такова правило би внесло макар и мъничко хигиена в политическия живот. Но дебелоочието (илитъпигьозлука, както биха се изразили в ДПС) е достигнало такива висоти, че никой вече не си прави труда да се старае пред електората, уверен, че електоратът ще преглътне всяка глупост, която му се каже: „Ние се провалихме, затова ще си самоотнемем властта и пак ще управляваме!“. Но тъпигьозите не са виновни, щом електоратът е такъв. Напоследък електоратът не прави нищо друго, освен да се вайка, че положението вече е абсолютно, крайно и скандално нетърпимо. Но същевременно да продължава да го търпи. Следователно положението е търпимо. Корупцията е вредна, но между нас казано, не е лоша – помага ни лесно да си решаваме проблемите, дори когато не сме съвсем прави, а човек много рядко е съвсем прав. Сивата икономика е бич, но пък създава истински работни места. Ако спрем контрабандата, ще предизвикаме икономически и социални катаклизми в десетки погранични селища. Олигарсите не плащат данъци, но плащат заплати. Изобщо, положението е напълно търпимо и ние го търпим, колкото и някои от нас да крещят, че е абсолютно нетърпимо и повече няма да го търпят. Вижте и протестиращите – това острие на гражданското съзнание: и те търпяха никой да не им обръща внимание цяла година.

Наглостта и безогледното лъжене пораждат доверие.

Това са го разбрали не само в ДПС, не само в БСП, но и във всички останали организации, които се стремят към властта в държавата и ключовите позиции в администрацията и институциите. Затова сега вече всички трескаво мислят с каква наглост и с каква лъжа да надминат наглостта и лъжата на конкурентите си на идващите предсрочни избори, та да предизвикат по-голямо доверие у избирателите. Сигурно ще се намери някой да ме обвини: „Ти говориш като Бай Ганьо, за когото всички са маскари“. Е, какво да направя! Да кажа, че всички са 18-годишни балерини с дантелени роклички ли? Направих си труда и удоволствието да отделя две години от живота си, за да разгледам политиката съвсем отвътре, с всичките ѝ технологии, игри и амбиции. Бил съм на места и в ситуации, в които онези, които ще ме ругаят в коментарите под текста, надали някога ще попаднат. Уверявам ви, в политиката девственици с дантелени роклички няма. Предсрочните парламентарни избори няма да покажат нищо ново. Никаква нова перспектива няма да открият. БСП ще се снишат, както ги е учил др. Живков, докато образът им отново стане приемлив на фона на чудовищния образ на следващите управляващи. Както сега е приемлив образът на ГЕРБ на фона на образа на БСП. ДПС ще поддържат следващите управляващи по познатия начин, без изобщо да ги интересува как изглеждат на хората с идеологическите си плонжове, защото очевидно не изглеждат никак и хората не се скандализират от това ДПС да подкрепят последователно субекти, които иначе се правят, че са непримирими опоненти помежду си. Но щом пък хората преглъщат ДПС да се представя за либерална партия и същевременно за нея да гласуват избиратели, по-близки до феодализма отколкото до либерализма, то хората очевидно могат да преглътнат всичко.

След като БСП, ГЕРБ и ДПС разпределят новите си роли, в миманса ще останат някакви ентертайнъри, които ще се опитат донякъде да компенсират отсъствието на яркия и незабравим Яне Янев. Разбира се, самороден талант като Яне Янев трудно се засенчва и затова г-н Бареков ще трябва не само кебапчета да пече по бяла престилка, ами и чеверме да върти, като лично му акомпанира на гайда, докато търси общото между народната република и монархията. За жалост, в този миманс вероятно за пореден път ще попадне и „автентичната“ десница.

Очевидно предсрочните парламентарни избори няма да ни изненадат с нищо ново и следователно нищо по-различно от тях няма да произлезе.

Но пък ние не искаме да е така и се надяваме все някога от усилията ни да произлезе нещо различно. Следователно въпросът е какво да се предприеме. Най-лесно е да се протестира и да се искат оставки, да се пита #Кой? и да се вилнее из социалните мрежи. Но, за съжаление, нашите протести са твърде меки, твърде средиземноморски и карнавални. Те бързо се превръщат в сцена за изява на амбициозни неформали, които търсят да изразят неповторимата си идентичност. Те не са протестите на Украйна, че дори и на Арабската пролет. Сред протестерите има и по-люти, които говорят за революция и анархия. Но те само говорят. Тяхната сила е дотогава, докогато изглеждат извънсистемни. Поканят ли ги обаче два пъти по телевизията, веднага стават системни и публиката ги забравя. „Революционна ситуация“ по стандартите на ИСМАТ-а у нас няма. Революция без промяна в структурата и субектите на собствеността що за революция е? А такива промени в момента обществото не иска. Напротив, в момента обществото копнее за стабилност и дългосрочна предсказуемост. Така че всички неуморни революционери на този етап ще трябва да се ограничат в рамките на художествената самодейност. А ние ще трябва да търсим някакво друго решение.

Очевидно решението трябва да се търси в рамките на системата. Системата не е лоша. Тя може да има дефекти, може да има извращения дори, но като цяло системата е така наречената многопартийна парламентарна демокрация, която толкова много харесва на всички ни с изключение на няколко псевдонацисти и псевдоболшевики. Според мен решението вътре в системата не е сложно. Или ако е сложно, то сложността идва не от обективни трудности, а от субективно нежелание. Трябва да се намери политически субект, който да е достатъчно кадърен да вземе властта, без да се увърти в зависимости, и да е достатъчно сърцат да направи това, което трябва да се направи, за да потръгнат нещата. А то не е много. Трябва да се осигури честен и представителен избирателен процес чрез преструктуриране на избирателните райони, така че всеки мандат да тежи еднакъв брой гласове, и чрез въвеждане на задължително машинно гласуване. И преди някой да подскочи и да каже, че поддържам БСП – не, БСП застана на тази позиция онзи ден, а аз говоря за задължително гласуване от години. Всяка мярка, която увеличава избирателната активност, е добра. Пък и хората, като цивилизовани членове на обществото, приемат безропотно стотици други задължения, сред които задължителното гласуване е най-малкото. Тази мярка не е насочена към градските либерали с развети перчеми. Но ако някой от тях се чувства онеправдан, защото е решил да изразява себе си, като не гласува (твърде тъпо решение), то нека си помисли колко по-героичен би изглеждал, ако бойкотира нещо задължително. Априлското въстание не би било така драматично, ако Османската империя не беше задължителна по него време.

След като се въведат тези лесни промени в избирателния кодекс, идва ред на Конституцията. Разбира се, че трябва да има нова Конституция. Но не говорим за чудатостите на Стефан Софиянски, който иска чрез Конституцията да разписва правила за напускане на Европейския съюз. Такива правила със сигурност са разписани в Лисабонския договор и не са конституционен въпрос, защото иначе в Конституцията ще трябва да запишем и какво се случва с гражданин, който закъснее да си плати сметката за GSM-а. Новата Конституция трябва да промени главно две неща – съдебната система и формата на държавно управление. Прокуратурата да стане независима от съда и да се промени начина за избор на ВСС. Що се отнася до формата на държавно управление, има три възможности – монархия, президентска република и парламентарна република с двукамарен парламент – и една четвърта преходна възможност: първото плюс третото или второто плюс третото. Което и от трите да се случи, със сигурност ще е по-добре от сегашното състояние на парламентарна република с еднокамарен, тежко компрометиран парламент.

И ако промяната в изборния кодекс е едно добро оперативно решение, а промяната в Конституцията – добро тактическо решение, то остава да се вземе и едно трето, стратегическо решение – промяна на програмата в училищата. Със сигурност има специалисти по образователна реформа, които с часове могат да говорят за учебните програми и сигурно ще споменат неща, които е трябвало да се направят преди десетилетия, но още не са направени. Аз обаче държа само на два нови учебни предмета – история на социализма игражданско обучение. От сегашните ученици социализмът е отдалечен почти толкова, колкото от нас беше отдалечена Втората световна война. Следователно, както на нас не ни беше рано да изучаваме войната, така и на сегашните деца не им е рано да изучават годините на тоталитаризма, петилетките и дружбата със Съветския съюз, така жизнено необходима, както слънцето и въздуха за всяко живо същество. Младите българи трябва да познават света, от който идват техните родители, за да осмислят своя собствен свят. Тогава ще погледнат с други очи на ежедневието си и много процеси ще им станат ясни.

Гражданското обучение пък е това, което ще научи децата как е устроено обществото, какво да очакват от него и какво то очаква от тях. С какво се занимава правителството, с какво се занимава парламентът и какви са функциите на президента. Ще знаят какво се прави в министерствата, агенциите и другите административни институти. Ще познават местната власт и ще правят разлика между функциите на кмета и общинския съвет. Ще имат представа как се формира и за какво се харчи един бюджет, бил той държавен или общински. Ще знаят какво трябва да очакват от полицията, прокуратурата и съда, независимо от коя страна на закона се окажат. Най-накрая в подходяща възраст ще добият представа за националната доктрина и националния идеал (дано по-скоро се появят такива), както и за отношенията на народа си с другите народи по света.

Разбира се, аз бих добавил и още два предмета, но те се нуждаят от отделен разговор – история на изкуството и история на етиката. Както се казва, и горните два предмета да ги въведат в задоволително количество и качество – берекет версин! Така ще можем да разчитаме, че след едно поколение пред урните ще се изправят много по-информирани хора, които ще бъдат в състояние да вземат много по-полезни за себе си решения. Тогава и политическите субекти ще бъдат принудени да се стараят повече.

Със сигурност има още стотици промени, които може и трябва да се направят по пътя към „оправянето на положението“, но и тези са достатъчно добри като начало. Нека направим тях, за да видим бързо благотворната промяна в десетки други области на обществения живот. Нов изборен кодекс, нова Конституция и ново образование. Това, мисля, е едно доста добро начало. И, най-важното, нито е невъзможно, нито даже е трудно за постигане от която и да е власт. Но дали ще се намери достатъчно далновидна и морална власт? Един Господ знае. Но пък на нас ни остава възможността на предстоящите предсрочни избори да се оглеждаме за такива кандидати, които максимално да се приближават до тази представа. И когато циркът на поредните избори разпъне своя пъстър шатър, да се надяваме освен клоунада и шеметни премятания, в него да намерим и малко вълшебство.

 
 

Hannibal the cannibal: 26 години „Мълчанието на агнетата“

| от Амелия Понд |

Знаеш ли на какво ми приличаш с хубавата чанта и евтините обувки, Кларис? Приличаш ми на селянче. Чистичко и пробивно селянче с малко вкус.

Първият разговор между д-р Ханибал Лектър – изтънчен психопат, канибал и сериен убиец, и младата прохождаща агентка на ФБР Кларис Старлинг, изиграни с майсторство от сър Антъни Хопкинс и Джоди Фостър, е обиден, провокативен и възбуждащ едновременно.

Среща на двама титани в пасивно-агресивна обстановка и диалог, които напомнят на вербална канадска борба между, само привидно, силния и слабия. В „Мълчанието на агнетата“ и специално в тази сцена, слаби няма. Фостър и Хопкинс са като сплав от благороден метал. Те танцуват умерен танц на агресия, прикрита зад добро възпитание, обиди, маскирани като констатации, подмолни цели, скрити под обвивката на приятен следобеден разговор. Над нечий черен дроб, полят с количество качествен британски чай.

Модерната класика „Мълчанието на агнетата“ променя трилъра в киното още с появата си през февруари 1991-ва и това му печели 5 Оскара. Днес това би се случило трудно. Трилър киното е подминавано с лека ръка, а на насилието в него се гледа като на зъл порочен кръг, който подбужда населението да прави злини.

Персонажи като д-р Ханибал Лектър, сравними само със злия Норман Бейтс от друга титанична класика „Психо“, се появяват рядко. Да не кажем въобще.

Доброто старо чисто зло беше изтикано и наказано в ъгъла за сметка на социалните проблеми, умиращите от неизлечими болести хора и нещастните сами по себе си хора с обикновени тревоги. От другата страна стои комерсиалното кино, което се присмива доволно на всички останали, защото се къпе в пари.

Животът е низ от несполуки и грешни избори, за които седмото изкуство е освободило доволно място на рафта си. Кръвта, насилието и добрият стар психопат нямат място там. Добре, че е „Мълчанието на агнетата“.

Трилърът на Томас Харис се появява три години преди провокативния филм на Джонатан Деми. Седем по-рано Харис стартира началото на историята на д-р Лектър с „Червения дракон“. По ирония на съдбата това е последната филмова адаптация на романите на Харис и може би най-незабележимата, въпреки участието на Едуард Нортън и Ралф Файнс.

Може би никой тогава, през онази 1991-ва, не очаква „Мълчанието на агнетата“ да се превърне в еталон за трилър кино, нито очаква успехът му да е толкова грандиозен. Близо 9 години след утова Харис пише продължение, което също е филмирано. „Ханибал“ се гордее с една от най-гнусните и притеснителни сцени в киното – изяждането на мозъка на Рей Лиота, в ролята на Пол Крендлер – нахален и надут прокурор. Сцената, дълга близо пет минути, превръща Пол в полужив зеленчук с отворен череп, от чийто мозък, докато Пол е в пълно съзнание, д-р Лектър си взима части от сивото вещество, запържва ги и ги хапва. Джулиан Мур гледа. Автор на това визуално пиршество е Ридли Скот.

Само година по-късно се появява и „Червения дракон“, който бележи финала на Ханибал, такъв, какъвто го познаваме.

„Мълчанието на агнетата“, макар и втора книга от поредицата, си остава монумент за творчеството на Харис и майсторство за изграждането на добър съспенс и трилър на Джонатан Деми.

От най-дребната провокация, съдържаща се в диалозите между Лектър и Старлинг, през изграждането на образа на Бъфало Бил, изигран почти възбуждащо от Тед Ливайн, до кървавите сцени, носещи почти библейска символика, всяка една сцена изгражда култ и превръща филма в шедьовър.

Преди няколко седмици Джонатан Деми издъхна в дома си на 73 години. Майсторът, който стои зад крупните отсечени кадри, затъмнените коридори и брилянтните изпълнения на актьорския състав, ще остане в историята на киното като човекът дал дъх и живот на най-страшния мъж в седмото изкуство – д-р Ханибал Лектър. Сър Антъни Хопкинс влиза в нова фаза на кариерата си с този филм, макар по онова време да е навършил 53 години, а Джоди Фостър, млада и невинна, затвърждава мнението, че облечена в подходящ костюм и обувки, може да изиграе всичко.

Изграждането на добър трилър е майсторство, което онези, които умеят трябва да запазят живо и да го прилагат винаги, когато им се отдаде възможност. 26 години по-късно страшното, придобило човешка форма, е все така търсено и искано. Някой само трябва да го облече в подходящо кино.    

 
 

Актьори, използвали дубльори за голи сцени

| от chronicle.bg |

Голите сцени са кофти изживяване. Независимо дали ви звучи яко да сте без дрехи в леглото с Брад Пит, ако всичко е на ужким, а наоколо щъкат оператори, режисьор, гримьори и случайни статисти, едва ли ще искате да показвате гърдите си.

Именно затова мнозина избират да ползват дубльори.

Може би най-известен в последните години е случаят с Лина Хийди от Game of Thrones. Актрисата е в ролята на Церсей, която трябва да преживее „похода на срама“, за да може да се прибере в дома си, след като е държана като затворник от религиозна секта. Героинята на Хийди трябва да премине през целия град напълно гола. Актрисата обаче отказва и вместо нея виждаме тялото на дубльорка.

В галерията ви предлагаме още няколко примера за подобни случки.

 
 

Създадоха гривна – репелент за акули

| от chronicle.bg, БТА |

Американски учени създадоха ефикасен репелент на магнитна основа срещу един от най-опасните за човека морски хищници – акулите, съобщава сайтът Америка онлайн.

Новият продукт носи търговската марка Sharkbanz и използва специално патентована магнитна технология. В гривните, които външно приличат на голям ръчен часовник с пластмасова каишка, са монтирани мощни постоянни магнити.

Те влизат в остро взаимодействие с електролокационната система на акулите, която е една от най-чувствителните в животинското царство. По този начин се постига желания ефект на отблъскване на морските хишници, когато са в близост до магнитния репелент.

Акулите изпитват в рецепторите си – ампулите на Лоренцини, хилядократно по-силно електромагнитно въздействие, отколкото са свикнали при издирването на своята плячка. Това е равносилно на човек да бъде изложен на много ярка светлина на излизане от тъмно помещение.

Научният екип, ръководен от д-р Ерик Страуд и д-р Патрик Райс, направи успешни тестове с новия продукт. Изследователите прикрепиха към кукли с човешки размери любимата стръв на бичите акули, едни от най-агресивните, и ги пуснаха във води, гъмжащи от тези хищници. Манекените веднага били нападани. Но когато китката им била оборудвана с гривната Sharkbanz, не последвала никаква атака при многократни изпитания.

Екипът е разработил и гривна-репелент с още по-силни свойства, която се носи на глезена от леководолаза.

 
 

Косплей, изложба на бельо и литературни четения в Нощта на музеите

| от chronicle.bg |

Десетки музеи и галерии в цялата страната отново ще се включат в Нощта на музеите, когато вратите са отворени до полунощ, а входът е свободен. Европейската инициатива се отбелязва с множество интересни изложби, концерти и арт прояви в пространствата за култура, съобщава БТА.

В Националния исторически музей посетителите ще могат да разгледат постоянната експозиция на музея, нови експонати във връзка със 180-годишнината от рождението на Васил Левски, посветена на 24 май експозиция с едни от най-ценните славянски ръкописи и икони с изображения на светите братя Крили и Методий.

Посетителите могат да видят и изложбата „Скрито – покрито. Бельото на българката в началото на 20-и век“, която показва историята на бельото в Европа и навлизането му в България.

От 14.00 до 15.00 ч. ще има възстановка на събитията от Априлското въстание, а от 17.00 до 20.00 ч. децата ще могат да се забавляват в ателиетата на Детския музейно-образователен център – да работят на грънчарско колело, да научат повече за историята на българската писменост и да се опитат да пишат с пера.

Националният исторически музей ще гостува с изложбата „Крехка толерантност“ в „Дома на Европа“ в София. Там ще може да се разгледа и експозицията „60 години Европейски съюз“, посветена на 60-тата годишнина от подписването на Римските договори.

От Дома на Европа ще бъдат осигурени два микробуса за Нощта на музеите до НИМ. Транспорт до музея в „Бояна“ ще има и от Национална галерия – „Двореца“.

За първи път в България се представя изложбата „Българските чехи“, съвместен проект на БТА и Държавна агенция „Архиви“. Експозицията включва богат снимков и текстови материал на български и чешки език с информация за живота и делото на чешките интелектуалци, помогнали за изграждането на България след Освобождението.

Софийската градска художествена галерия ще представи изложбите „Viva Italia“ – съвременното италианско изкуство от 20-ти и 21-ви век, и „Аз, моя милост и ЕС“ на италианския фотограф Алекс Майоли, който изследва съвременните социални и политически проблеми в Европа.

Националният военноисторически музей ще разкаже за наборната служба в България от 1878 г. до 2007 г. в изложбата „Дълг по задължение: история и гледни точки“. Ще може да се разгледа и постоянната хронологична и външната експозиция на музея.

От 18.00 ч. ще има концерт на Представителния оркестър на Сухопътните войски. Програмата за вечерта включва още „Скритото послание на музея“ – инсталация от типа „оптична илюзия“, и лятно кино.

Фантастични герои ще изпълнят Царския дворец в центъра на София, като част от изложбата „COSPLAY – от игла до конец“ на Националния етнографски музей. Гостите ще могат да се снимат с косплейърите и да участват в конкурс за най-добро селфи.

Посетителите в музея ще могат да видят още експозициите „Накити и български народни носии“, „Етнографски етюди“, посветена на първия директор на Народния етнографски музей Димитър Маринов, както и изложбата „Срещи в Странджа“ на архитектите от Сдружение за традиционни знания и занаяти „Мещра“.

В Национална галерия – „Двореца“ ще бъде показан пърформънс на Луиз Ерве и Клое Майе със Стефан Додуров в рамките на изложбата на съвременно френско изкуство „Палат Потьомкин“.

Посетителите ще могат да разгледат и изложбите „Георги Машев (1887 – 1946) – 130 години от рождението на художника“, „Лунни делви“ на корейския художник Ик-Джунг Канг, „Азербайджан – вселена от магически цветове“, „Основоположници на българската фотография – Карастояновите“ и „Дечко Узунов в колекцията на Боян Радев“.

В „Квадрат 500″ предстои „Вълшебна нощ за деца“ от 19.00 до 21.00 ч., видео представяне на галерията от 21.00 ч. в скулптурния двор и камерна изложба на автентични накити от племето масаи (Кения,Танзания) в зала 20. Освен представителната експозиция от колекцията на Националната галерия, в зала 19 е подредена гостуващата изложба „Майстори на чешката авангардна фотография“.

В Музея на социалистическото изкуство може да се види изложбата „Митологеми на героичното“, която разкрива политическия климат на времето, в което са създадени творбите.

Музеят за християнско изкуство в криптата на храм-паметник „Св. Александър Невски“ ще бъде отворен от 19.00 до 21.00 ч. В неговата експозиция е включен и „Амулетен свитък лекарственик“ от 1838 г., предоставен временно от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“.

Националният литературен музей организира от 19.30 ч. голямо литературно четене на съвременни поети в двора на къщата-музей „П. К. Яворов“ пред паметника на поета на ул. „Г. С. Раковски“ 136. Вечерта ще бъде открита със стихотворения на Яворов в изпълнение на актрисата и писателка Майя Динева.

В двора пред къщата ще бъде експонирана изложба с кадри от интериора от дома на Яворов и Лора. От 21.30 ч. поетичният рецитал ще продължи в Литературния кабинет „Владимир Башев“.

Междувременно в къща-музей „Иван Вазов“ ще бъдат изнесени оригинали на малко познати снимки от семейния албум на Вазов и семейството му, а в къща-музей „Никола Вапцаров“ ще бъдат показани ръкописни тетрадки и бележници на поета, а от 20.00 ч. ще бъде прожектиран филмът на Мая Вапцарова „Епоха“.

Националният археологически музей на БАН ще бъде отворен до 1.00 часа през нощта. Освен постоянната експозиция на музея, представяща материали от праисторически, тракийски, римски и средновековни обекти в страната, посетителите ще имат възможността да видят уникалното съкровище от Надсентмиклош, част от колекцията на Музея за история на изкуството във Виена.

Съпътстващата временна изложба, озаглавена „Езическа България. Власт и общество“, представя бита и културата на българските управници в първите 200 години от създаването на българската държава.

Националният природонаучен музей на БАН разкрива „Съкровищата на Шабла“. Съвместно със Зеления образователен център в Шабла в музея ще бъдат представени две изложби и документален филм, посветени на природните и културни забележителности в района на Шабла и Приморска Добруджа.

Програмата на Националния антропологичен музей включва демонстрация на създаване и принтиране на 3D модели на човешки кости, както и безплатни изследвания и оценка на телесния състав чрез биоимпедансен анализ. Ще бъдат представени и филмите „Етапи на реконструкцията на главата по черепа“ и „Цар Самуил в битка за България“.

Европейската „Нощ на музеите“ е организирана за първи път през 2005 г. от френското Министерство на културата и само за няколко години тя се разпространява успешно из цяла Европа. Българските музеи и галерии се включват в инициативата още в първото й издание.