Първа помощ за перфектния мъж

| от |

Автор: Лола Монтескьо (още от Лола на chuime.bg)

Неотдавна четох някъде из нета една симпатична статийка за недостижимия образ на идеалната жена днес. Съвършената дама е божеството, на което всички се кланяме, а нейният пророк на земята е Анджелина Джоли.

Казваше се „Здравейте, аз съм Анджелина Джоли и съм перфектна.” В нея ставаше дума за това, че актрисата поставя летвата толкова високо, че всички млади момичета, които я обожествяват, нямат никакъв шанс някога да се приближат и на йота до този идеален образ. Тя е най-секси жената на планетата, има много милиони долара и шест деца, които комбинира с мегауспешен бизнес и невероятно тяло… И, разбира се, е омъжена за най-секси мъжа на планетата. Перфектната жена, перфектната майка, перфектната съпруга, перфектната актриса, перфектната бизнесдама, перфектната… всичко!

Статийката бе преведена от чуждо списание, но можеше спокойно  да е сътворена и от някой нашенски бард на журналистиката, примерно от Варна. Защото повелите на този идеален женски образ са навсякъде. Повлияна от този текст, се оглеждах в жените у нас всеки път, когато излизах седмици наред. Забелязах няколко неща:

– По заведенията 90% от посетителите са жени.
– Останалите 10% са мутри, пияни тийнейджъри и тук таме самотен кавалер, красящ като цвете някоя пълна с жени маса.
– Една голяма част от тези жени биха могли да бъдат бг дубльорките на Анджелина Джоли. Или на Дженифър Анистън. Или на мацките от „Секса и града”, ама в порновариант. Или на Елизабет Тейлър, Катрин Деньов, Мерлин Монро… Красиви са. Докарани (добре де, в някои случаи, ако ги вземат за дубльорки, то ще е за турбо-балкански вариант на холивудските сапунки, но все пак са положили старание). И повечето си плащат сметката сами.

При наличието на толкова полуперфектни дами (все пак една е перфектната жена на планетата и името й е Анджелина Джоли), се зачудих къде са полуперфектните им мъже? Къде са нашенските Брад Пит, Джордж Клуни и Джони Деп? Които също като българските жени се грижат за перфектна фигура, перфектни дрехи, перфектно поведение, а в нежния им поглед се чете и обещание, че са перфектни съпрузи, перфектни бащи и просто истински герои? Бе нещо не се виждат. Вместо това навсякъде копия на Бойко Борисов, Мишо Шамара или просто Пешо Тухлата от горния етаж, дето миналото лято го опандизиха за кражби на коли. Според мен има едно голямо недоразумение между представата на жените и мъжете за това аджеба какво представлява перфектният мъж.

Седнах една вечер с няколко приятелки, за да си говорим за това какъв трябва да е идеалният им любим. С тяхна помощ съставих списък на абсолютно задължителните качества, които нашенският Брад Пит или Джордж Клуни трябва да притежават, за да могат да гледат право в очите българската Анджелина Джоли. След много разговори, телефонни обаждания и чатене с приятелки и познати събрахме желанията и ги вкарахме в нещо като наръчник с  десет божи заповеди за перфектния мъж:

1. Качество номер едно: да има чувство за хумор. Сигурно вече сте забелязали, че жените много държат на това кавалерът до тях да е духовит. Независимо дали са доцентки по ядрена физика, строителни инженерки, балерини в нощен бар или продавачки в бутик.  Хуморът е хлябът насъщен за всеки мъж, който има поне един микрограм амбиция да се хареса на жените. Без порядъчна доза остроумие направо не излизайте от къщи, уважаеми кандидат-Джордж-Клуни!

2. Заплата. А още по-добре – бизнес! Дето се казва, ако няма възможност да водите любимата на спа-уикенд във Велинград, то поне трябва да можете сам да си платите екскурзията до там, за да я придружите.

3. Приятен външен вид. По възможност трябва да приличате на Джордж Клуни. Или на Брад Пит! И само в краен случай на Бойко Борисов. Един жокер от мен: мили мъже, да си обръснеш главата не означава, че си станал Батман. Колкото и малко растителност да ви е останала, оставете я на темето, за бога!

4. Това не се отнася за други части на тялото като уши, нос, гръб, мишници. И тъй и тъй стигнахме дотук, качество четири е ползването на дезодорант и парфюм, по възможност след душ. Не се заяждам, просто изброявам желанията на жените, които разпитах.

5. Мускули. Коремни мускули. Явно, че в моминските мечти ясно изразените плочки по корема на мъжете са еквивалент на ясно изразените женски млечни жлези в мъжките сънища.

6. Да е верен, внимателен и кавалер. Перфектният мъж спира да вижда останалите жени. За него има само една и това е собствената му. На всеки пет минути й казва: „Боже, колко са ти зелени очите!/ красиви устните!/ нежни ръцете!” Тича винаги няколко минути пред дамата си, за да й отваря вратите, носи не само пазарските торби, но и дамската й чанта, ако тежи (перфектният мъже не се бои, че някой ще го вземе за гей!), подарява често цветя и я държи развълнуван за ръката в киното, когато героите на екрана се целуват страстно под цъфналата липа. Знае кога е рожденият й ден, както и рожденият ден на майка й.

7. Перфектният мъж е сирак. Или майка му живее далеч. Или пък той е скаран с нея. Или най-малкото е син на жена, която е ужасна в кухнята и затова ридае от благодарност всеки път, когато му изпържат яйца. А най-добре е той да може да си пържи яйцата сам.

8. Перфектният мъж носи добри пари у дома. Обаче има винаги време за любимата си. Извежда я редовно на романтични вечери, в които няма нищо против да си изясняват личните отношения и да ругае кокошките от офиса. Не се интересува от футбол, а от мода. Помага в къщи и в неделя кани безропотно на обяд тъщата. Всяка неделя!

9. Той е бърз, смел и сръчен. Може да поправя пералня да й прави кола-маска. Да сменя бушон, гума и памперси. Не се плаши от запушена тоалетна,  положителен тест за бременност и  разходка в мола.

10. И, разбира се, перфектният мъж е перфектен и в леглото. Той може винаги, когато и тя може и го боли глава винаги, когато и нея я боли. Преди акта покрива леглото с розови листенца, рецитира Пушкин (или пее нещо на Коцето, зависи от предпочитанията), разкъсва й дрехите и я носи на  ръце. След акта я прегръща дълго и с нежен глас изброява имената на бъдещите им деца, докато тя още трепери от конвулсиите на осмия си оргазъм.

Ако всичко това ви се вижда невъзможно за изпълнение, скъпи мъже, то може да прибегнете и до съвета на леля Мария, която също бе включена в анкетата [I](леля Мария живее отсреща, вдовица е, храни кучетата пред входа и винаги съумява да изкрънка входната такса от всички, така че да не спират асансьора и стълбищното осветление)[/I]. Та леля Мария въздъхна тежко на въпроса как си представя идеалния мъж и каза: „Много сте капризни това днес младите. Идеален мъж! Вземи си един да ти полива мушкатото на балкона и бъди доволна!”

P.S. Грижите за мушкатото се състоят в редовно умерено поливане, без да се допуска застояване на водата и премахване на прецъфтелите цветове. Подхранването с торове за цъфтящи растения се прави два-три пъти месечно.

 
 

За късмет: Баба хвърли монета в двигателя на самолет

| от chronicle.bg, по БТА |

Суеверна пътничка забави с няколко часа полет от Шанхай, като хвърли монета в самолетния двигател за късмет, съобщи АФП.

Пътничката, която е на 80 години, е задържана от полицията на международното летище Пудун в Шанхай. Заради нея са евакуирани около 150 пътници от самолета за Кантон. Тя хвърлила осем монети към единия двигател на самолета на компанията Чайна садърн еърлайнс. Една от тях влязла дълбоко в него.

Пътник, който станал свидетел на сцената, предупредил властите.

Възрастната жена обяснила, че хвърлила монетите, като си пожелала сигурен полет. Тя пътувала заедно със съпруга си, дъщеря си и зет си.

 
 

„Безбог“, „Слава“ и „Спомен за страха“ са номинирани за най-добър игрален филм

| от chronicle.bg, по БТА |

„Безбог“ на Ралица Петрова, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „Спомен за страха“ на Иван Павлов са номинирани за най-добър пълнометражен игрален филм от Българската филмова академия – 2017. Трите продукции имат и номинации за режисура. Наградите ще бъдат връчени тази вечер от 19.00 ч. в Театър „Българска армия“, научи БТА от Съюза на българските филмови дейци.

За отличията за главни роли конкуренцията при актрисите е между Ирена Иванова – „Безбог“, Маргита Гошева – „Слава“, и Рая Пеева – „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, а при актьорите – между Ивайло Христов – „Спомен за страха“, Стефан Денолюбов – „Слава“, и Димитър Николов – „Христо“ на Григор Лефтеров и Тодор Мацанов.

Наградите за поддържащите роли си оспорват актрисите Йорданка Стефанова – „Спомен за страха“, Пламена Гетова – „Летовници“ на Ивайло Пенчев, и Радена Вълканова – „Маймуна“ на Димитър Коцев – Шошо, и актьорите Димитър Крумов – „Христо“, Ованес Торосян – „Спомен за страха“, Филип Аврамов – „Летовници“.

Номинираните късометражни игрални филми са „Дрехи“ на Веселин Бойдев, „Куче“ на Владимир Петев и „На червено“ на Тома Вашаров. В документалното кино надпреварата е между „Книжарят“ на Катрин Бернщайн и Асен Владимиров, „От Кремона до Кремона“ на Мария Аверина и „Пощальонът“ на Тонислав Христов, а в анимацията – между „Зоотроп“ на Сотир Гелев, „Как се скараха орисниците“ на Анна Харалампиева и „Пътуваща страна“ на Весела Данчева и Иван Богданов.
Най-добрият дебютен филм ще бъде избран между игралните „Безбог“ и „Христо“ и документалния „Пустиняци“ на Цветан Драгнев.

Ще бъдат връчен и награди за сценарий, филмова музика, операторско майсторство, сценография, костюми, монтаж, звукорежисьор, филмова теория и критика.

 
 

Филмите с актьори от различни раси са по-печеливши

| от chronicle.bg |

Холивуд често сочи към боксофис класациите, когато някой дръзне да попита защо няма по-голямо разнообразие на етноси. Това обаче може да се окаже грешно.

Изследване на Creative Artists Agency в тази област сочи, че „Средностатистическата печалба в дебютния уикенд на филм, който привлича зрители от най-различни етноси (което най-често е резултат на етнически разнообразния актьорски състав) е три пъти по-голяма от печалбата на обикновен филм“.

След това изследване, Кристи Хюбегър от Creative Artists Agency създава Индекс на етническо разнообразие във филмите. Тя обясни резултатите така: „Едно от най-интересните неща при успешните филми е, че комуникират с разнообразие от хора. В киното публиката иска да види свят, който прилича на техния.“

„Небелите“ хора са 38% от хората на света, но 45% от публиката по кината за миналата година. Те са гледали 413 различни филма между 2014 и 2016 година. Като „истински етнически разнообразни“ Creative Artists Agency определя филми, в поне 30% от актьорският състав не е от бели. В изследването на Агенцията тези филми печелят повече от всички „етнически неразнообразни“ без значение колко пари са налети като бюджет в продукцията.

Това много ясно може да се усети в малки филми като “Get Out” и “Hidden Figures”, както и в големи блокбъстъри като “Rogue One” и “The Fate of the Furious”.

 
 

Светът е пред Апокалипсис…както винаги

| от Мануела Геренова |

Нещата никога не са били толкова зле!

С тази идея живее човечеството през последните десетилетия. Всеки, който внимателно следи събитията в последните години, си мисли с ужас, че краят явно наближава.

САЩ изпадна в небивала досега международна изолация. Следим с тревога обтегнатите отношенията между световните сили Америка и Русия.

Конфликтите на расова основа бележат своя пик. Западните правителства се борят да се справят със сблъсъците между родните им радикалисти и наплива от мигранти.

Самият Доланд Тръмп в интервю по ABC възкликна, че „светът е кочина“.

Тези и много други събития са причината да се чувстваме все едно сме се втурнали стремглаво към края на света. Имаме усещането, че в момента е по-лошо от всякога, но дали наистина е така?

Според експертите-хуманисти Апокалипсисът все още е далеч. Всъщност човечеството е преминало през доста кошмарни години. И все пак, е преживяло опустошенията, глада, болестите и сривовете на политически системи.

Положението в Западния свят не се влошава чак толкова рязко, а модерният човек не е толкова прецакан, за колкото обича да се мисли. Общо взето живеем по-сигурно от всякога.

Ако погледнем 20, 30 или 50 години назад, в момента шансът да умрем внезапно или в млада възраст е много по-малък. Продължителността на живота непрекъснато се увеличава. Дори и да вземем предвид чистите факти, все по-трудно ни е да не идеализираме миналото. Хората просто обожават носталгията.

Поколението на „милениалите“ е обсебено от картини от 90-те и 80-те, които представят романтичната светлина на периода.

Пин-ъп визията и роклите тип „Великия Гетсби“ са издигнати в култ. Показателно е, че САЩ избра президент, който открито призовава да се върнем назад във времето.

Нещо повече – последните няколко поколения непрекъснато обясняват с възторг колко издръжливи са били техните прадеди. Хей, те са ходили 15 километра пеш до училище, преживели са войни и са търпели расизъм и сексизъм и са оцелели.

Разбира се, бедствия и очаквания за Деня на страшния съд съществуват откакто има човечество. А вероятно и доста по-отдавна.

През 1348-а Черната смърт – пандемия от бубонна чума – унищожава 1/3 от населението на Европа. Тогава хората са убедени, че това е знак от Бога и Четирите конника вече са на път.

Три века по-късно – през 1666-а – освен нова епидемия от чума, Англия преживява Големия Лондонски пожар и война с нидерландците. Религиозни служители и астролози обявяват, че това е „Годината на звяра“ и са сигурни – всички тези събития предвещават края. И все пак, днес, през 2017г., краят все още не е настъпил. За добро или лошо.

Другата причина за предсказанията за Апокалипсиса е твърде бързият технологичен прогрес, който масово плаши хората. Винаги, когато човечеството бележи напредък в тази област, прогнозите за наближаващата кончина на света не закъсняват.

Хората са се страхували от редица нови изобретения – електричеството, компютъра, а сега и от изкуствения интелект и роботите.

Прекрасен пример е Чикагският панаир през 1893-а, на който за първи път е показана електрическата крушка. По същото време обаче Америка е раздирана от протести срещу корпорациите заради ниско заплащане. Затова мнозина считат, че това е краят на държавата.

Нашето съвремие също е образец – в момента технологиите се развиват по-бързо от всякога, буквално с месеци. Западният човек разполага със свръх-модерни устройства на все по-достъпни цени.

Въпреки това или точно заради него, поне един съвременен шаман на година предвижда Апокалипсис.

В историята ни само последните 100 години имаме достатъчно доводи да мислим, че фаталният развой на събитията далеч не е толкова лесен.

Струва си да споменем, че превъзмогваме създаването на ядрената бомба през 1940-а, последвалите ядрени бомбардировки на Хирошима и Нагасаки, трагедията в Чернобил.

Оцеляваме по време на Студената война и дори през Карибската криза, когато съдбата на света действително е била заложена на карта. Преки свидетели сме на атентатите на 9-ти септември 2001г. и на икономическата криза от 2008-а.

Очаквахме Апокалипсиса заедно с Милениума, година след Милениума, а истерията „2012“ дори вдъхнови едноименен филм. Притеснявахме се от астероиди, земетресения, спиране на земята, ядрени удари, катаклизми.

Защо обаче паниката за края на света ни обхваща толкова лесно?

На първо място, информационният поток, който ни залива, е по-голям от всякога. Медиите ежедневно ни заливат с черни хроники, а социалните мрежи само влошават нещата.

Паниката стана модерна за добре информирания човек, особено сред младите. Те непрекъснато споделят шеги относно заобикалящата ги реалност, но често зад тях прозира искрен страх за случващото се.

Страхът обаче не е нищо повече от гнида, която е добре да смажем. В крайна сметка, далеч по-вероятно е да умрете от удавяне във ваната, отколкото от глобалното затопляне…