Първа помощ за перфектния мъж

| от |

Автор: Лола Монтескьо (още от Лола на chuime.bg)

Неотдавна четох някъде из нета една симпатична статийка за недостижимия образ на идеалната жена днес. Съвършената дама е божеството, на което всички се кланяме, а нейният пророк на земята е Анджелина Джоли.

Казваше се „Здравейте, аз съм Анджелина Джоли и съм перфектна.” В нея ставаше дума за това, че актрисата поставя летвата толкова високо, че всички млади момичета, които я обожествяват, нямат никакъв шанс някога да се приближат и на йота до този идеален образ. Тя е най-секси жената на планетата, има много милиони долара и шест деца, които комбинира с мегауспешен бизнес и невероятно тяло… И, разбира се, е омъжена за най-секси мъжа на планетата. Перфектната жена, перфектната майка, перфектната съпруга, перфектната актриса, перфектната бизнесдама, перфектната… всичко!

Статийката бе преведена от чуждо списание, но можеше спокойно  да е сътворена и от някой нашенски бард на журналистиката, примерно от Варна. Защото повелите на този идеален женски образ са навсякъде. Повлияна от този текст, се оглеждах в жените у нас всеки път, когато излизах седмици наред. Забелязах няколко неща:

– По заведенията 90% от посетителите са жени.
– Останалите 10% са мутри, пияни тийнейджъри и тук таме самотен кавалер, красящ като цвете някоя пълна с жени маса.
– Една голяма част от тези жени биха могли да бъдат бг дубльорките на Анджелина Джоли. Или на Дженифър Анистън. Или на мацките от „Секса и града”, ама в порновариант. Или на Елизабет Тейлър, Катрин Деньов, Мерлин Монро… Красиви са. Докарани (добре де, в някои случаи, ако ги вземат за дубльорки, то ще е за турбо-балкански вариант на холивудските сапунки, но все пак са положили старание). И повечето си плащат сметката сами.

При наличието на толкова полуперфектни дами (все пак една е перфектната жена на планетата и името й е Анджелина Джоли), се зачудих къде са полуперфектните им мъже? Къде са нашенските Брад Пит, Джордж Клуни и Джони Деп? Които също като българските жени се грижат за перфектна фигура, перфектни дрехи, перфектно поведение, а в нежния им поглед се чете и обещание, че са перфектни съпрузи, перфектни бащи и просто истински герои? Бе нещо не се виждат. Вместо това навсякъде копия на Бойко Борисов, Мишо Шамара или просто Пешо Тухлата от горния етаж, дето миналото лято го опандизиха за кражби на коли. Според мен има едно голямо недоразумение между представата на жените и мъжете за това аджеба какво представлява перфектният мъж.

Седнах една вечер с няколко приятелки, за да си говорим за това какъв трябва да е идеалният им любим. С тяхна помощ съставих списък на абсолютно задължителните качества, които нашенският Брад Пит или Джордж Клуни трябва да притежават, за да могат да гледат право в очите българската Анджелина Джоли. След много разговори, телефонни обаждания и чатене с приятелки и познати събрахме желанията и ги вкарахме в нещо като наръчник с  десет божи заповеди за перфектния мъж:

1. Качество номер едно: да има чувство за хумор. Сигурно вече сте забелязали, че жените много държат на това кавалерът до тях да е духовит. Независимо дали са доцентки по ядрена физика, строителни инженерки, балерини в нощен бар или продавачки в бутик.  Хуморът е хлябът насъщен за всеки мъж, който има поне един микрограм амбиция да се хареса на жените. Без порядъчна доза остроумие направо не излизайте от къщи, уважаеми кандидат-Джордж-Клуни!

2. Заплата. А още по-добре – бизнес! Дето се казва, ако няма възможност да водите любимата на спа-уикенд във Велинград, то поне трябва да можете сам да си платите екскурзията до там, за да я придружите.

3. Приятен външен вид. По възможност трябва да приличате на Джордж Клуни. Или на Брад Пит! И само в краен случай на Бойко Борисов. Един жокер от мен: мили мъже, да си обръснеш главата не означава, че си станал Батман. Колкото и малко растителност да ви е останала, оставете я на темето, за бога!

4. Това не се отнася за други части на тялото като уши, нос, гръб, мишници. И тъй и тъй стигнахме дотук, качество четири е ползването на дезодорант и парфюм, по възможност след душ. Не се заяждам, просто изброявам желанията на жените, които разпитах.

5. Мускули. Коремни мускули. Явно, че в моминските мечти ясно изразените плочки по корема на мъжете са еквивалент на ясно изразените женски млечни жлези в мъжките сънища.

6. Да е верен, внимателен и кавалер. Перфектният мъж спира да вижда останалите жени. За него има само една и това е собствената му. На всеки пет минути й казва: „Боже, колко са ти зелени очите!/ красиви устните!/ нежни ръцете!” Тича винаги няколко минути пред дамата си, за да й отваря вратите, носи не само пазарските торби, но и дамската й чанта, ако тежи (перфектният мъже не се бои, че някой ще го вземе за гей!), подарява често цветя и я държи развълнуван за ръката в киното, когато героите на екрана се целуват страстно под цъфналата липа. Знае кога е рожденият й ден, както и рожденият ден на майка й.

7. Перфектният мъж е сирак. Или майка му живее далеч. Или пък той е скаран с нея. Или най-малкото е син на жена, която е ужасна в кухнята и затова ридае от благодарност всеки път, когато му изпържат яйца. А най-добре е той да може да си пържи яйцата сам.

8. Перфектният мъж носи добри пари у дома. Обаче има винаги време за любимата си. Извежда я редовно на романтични вечери, в които няма нищо против да си изясняват личните отношения и да ругае кокошките от офиса. Не се интересува от футбол, а от мода. Помага в къщи и в неделя кани безропотно на обяд тъщата. Всяка неделя!

9. Той е бърз, смел и сръчен. Може да поправя пералня да й прави кола-маска. Да сменя бушон, гума и памперси. Не се плаши от запушена тоалетна,  положителен тест за бременност и  разходка в мола.

10. И, разбира се, перфектният мъж е перфектен и в леглото. Той може винаги, когато и тя може и го боли глава винаги, когато и нея я боли. Преди акта покрива леглото с розови листенца, рецитира Пушкин (или пее нещо на Коцето, зависи от предпочитанията), разкъсва й дрехите и я носи на  ръце. След акта я прегръща дълго и с нежен глас изброява имената на бъдещите им деца, докато тя още трепери от конвулсиите на осмия си оргазъм.

Ако всичко това ви се вижда невъзможно за изпълнение, скъпи мъже, то може да прибегнете и до съвета на леля Мария, която също бе включена в анкетата [I](леля Мария живее отсреща, вдовица е, храни кучетата пред входа и винаги съумява да изкрънка входната такса от всички, така че да не спират асансьора и стълбищното осветление)[/I]. Та леля Мария въздъхна тежко на въпроса как си представя идеалния мъж и каза: „Много сте капризни това днес младите. Идеален мъж! Вземи си един да ти полива мушкатото на балкона и бъди доволна!”

P.S. Грижите за мушкатото се състоят в редовно умерено поливане, без да се допуска застояване на водата и премахване на прецъфтелите цветове. Подхранването с торове за цъфтящи растения се прави два-три пъти месечно.

 
 

Диагноза „кучкар“

| от |

На пръв поглед кучкарите изглеждат като другите хора: имат очи, уши, носове, носят дрехи, ядат сандвичи и празнуват Коледа. При по-внимателно вглеждане, може да установите някои белези, които не са характерни за нормалните хора: топки косми в различни цветове, залепнали по палтата, топки, изскачащи от джобовете, свински уши за дъвчене в чантите, и най-очевидното: четириноги животни, влачещи се на каишка или тичащи свободно зад тях.

Дори когато тези знаци са налице, все още не е сигурно, че имате пред себе си истински кучкар. Винаги съществува възможността да се натъкнете на нормален собственик на куче, който не е обсебен от животното си, но трябва да сте наясно, че шансовете за това са много малки. Кучкарите са хора, които може да изглеждат като скучни членове на обществото, до момента, в който по улицата не мине бебе ши тцу, облечено в коледно елече. В този момент тези иначе примерни служители, свестни работодатели, добри родители и верни приятели, изпадат в амок и започват да подпискват и да издават нечленоразделни звуци на умиление и възхита. Кучкарите са хората, които пазаруват в HIT с отегчени физиономии до мига, в който не минат покрай зоомагазина, зад чиято витрина тримесечна болонка бори петмесечна немска овчарка, при която гледка тези странни хора се разтичат като локви върху количката с покупките. Кучкарите приличат на онези плюшени играчки, които изглеждат безопасно безмълвни и симпатични, докато не натиснете скритото в шкембето им копче, при което играчката започва да пее фалшива мелодия, мигновено пресъздаваща атмосферата на филм по роман на Стивън Кинг. Тези хора имат интегрирани бутони, които се активират при определени думи като „куче“, „кученце“, „любимец“, „разходка“, „зоомагазин“ , „играчка“ др. Изпуснете ли се да изречете на глас някоя от тези думи или лексеми, рискът кучкарят да ви припознае за „свой човек“ е огромен. И от този момент нататък започвате да се плъзгате стремглаво по наклонената плоскост на безкраен и безумен разговор, в който единствен герой е някой на име „Джако“ или „Сара“. Герой, който очевидно е обладал съзнанието на стопанина си и той несъмнено ще се опита да ви вкара в неговата матрица.

Вижте кои са петте абсолютно непогрешими признака, които трябва задействат пожарната аларма в главата ви, защото ако някой от тях е налице, си имате работа с кучкар:

1. Винаги, навсякъде, по всяко време, има космарлак

Повечето хора се борят с присъствието на косми в дома и по дрехите си, но не и кучкарите. Те не могат да заспят, ако във възглавницата им поне един час не се е валяло куче и не пият кафето си, ако в него не плуват поне три кучешки косъма. Лепките за изчистване на козина могат да срещнат в дома им, в колата им, в чантите им и в офиса им, но въпреки тях, космите са тяхна втора кожа. И те нямат против. Ако питате някой заклет кучкар, той ще ви каже, че ако се озове някъде далеч от кучето си за седмица, започва да страда от остра абстиненция от кучешка козина и започва да гали всякакви космати неща, само и само да се почувства по-близо до любимеца си. Ако видите мъж, който с психопатско изражение тайно гали косматото палто на някаква дама в трамвая или жена, която с налудничав поглед се хвърля да гали всеки пекинез, с който се размине по улицата – това са кучкари.

2. „Виж как гледа тук, докато й говоря за влиянието на червеевите дупки върху ръста на икономиката в Боливия, всичко разбира!“

Кучкарите придават на кучетата интелигентност, която би сложила Стивън Хокинг в малкия си джоб. Една позната, например, твърди, че нейното куче обича да гледа исторически филми и се разстройва от тъпи американски екшъни. Друг приятел пък е убеден, че кучето му разбира кога звъни синът му, защото вибрациите в тона на лаенето са различни, когато се обажда той, и когато звъни някой друг.

3. „Тук не е излязъл много добре, по принцип е по-фотогеничен“

Единствените хора, които могат да съперничат на кучкарите по досада, са майките на малки деца. Нищо не може да се сравни с упоритостта на млада майка или запален кучкар (от двата пола), когато трябва да ви покажат снимките на своите най-големи любови. Подобно на майката, кучкарят ще ви преследва като хрътка, за да ви покаже видео, в което дакелът му за първи път се среща с този необичаен по нашите ширини през зимата феномен – снегът. Той ще ви показва обширни галерии на смартфона си, в които померанът Тоби е заснет на маса, на стол, под маса, под стол, на диван, под диван, в парка, в планината, на тревичка върху покривка, на тревичка върху шал, че и директно върху тревичката, без нищо друго под себе си. Ще ви обяснява надълго и нашироко как Тоби има снимки пред катедралата във Варна, пред НДК, на Мадарския конник, Рилските езера, Царевец, Перперикон и къде ли още не. И няма да ви остави на мира, докато не се възторгнете на ръба на патологичния екстаз от нещата, които прави кучето му.

4. „I love dogs, because people suck“, „There are no ugly dogs, only ugly people“ и други афоризми

Въпреки че в обществото твърде рядко може да се намери ситуация, която да изисква реално избиране на куче пред човек или на човек пред куче, кучкарите често демонстрират, че кучетата са по-добри от хората. По-сърдечни, по-добри, безкористни в обичта си и винаги красиви. Тяхната кучелюбяща житейска философия често се бърка от другите хора с човеконенавистна, което поражда серии от спорове и злокобни вражди. Когато куче ухапе човек, те са убедени, че е било предизвикано. Когато куче се сбие с куче, те са сигурни, че стопанинът поне на едното, не го е възпитал достатъчно добре и това е причината животните да се сбият. Освен това, тяхното верую, заключаващо се във вездесъща обич към кучето, обикновено се изтипосва във формата на различни слогани, които красят чашите им за чай и тениските им.

5. „Не е достатъчно моето куче да е щастливо, трябва всички кучета да са щастливи“

Наскоро бях на бизнес среща с колежка, която водеше тежки финансови преговори с бъдещи клиенти. Във върховия момент на своя устрем да договори перфектната цена, тя чу кучешки лай, долитащ през прозореца. Преговорите бяха мигновено прекъснати, тъй като колежката изтича през прозореца и видя на улицата куче, което изглежда нещастно. Веднага се започна операция по спасяване: прибиране, пускане на обяви, организиране на група за намиране на собствениците във Facebook. Горките клиенти останаха да висят на масата с глупавите си бизнес предложения, а малкият кучо, набързо наречен „Топчо“, беше прибран на топло, закаран до ветеринарна клиника за преглед и обгрижен. Мечтата на кучкарите е 80% от държавния бюджет да бъдат отделени за построяване на приюти за бездомни кучета, с условия, които биха накарали мениджърите на Hilton да се срамуват в ъгъла. И не се съмнявайте, ако имат възможност да строят приюти с всеки излишен лев, те ще го направят.

Текста писа Цветелина Вътева. Кака на две красиви, фотогенични, ужасяващо интелигентни кучета. И един котарак. Собственик на много окосмени дрехи. Почитател на чая с козина. Досаден събеседник, тормозещ околните със снимки на кучетата си. Горд притежател на чаша с надпис „DOGS. Because people suck“. Мечтаеща за кучешки приюти с пет звезди и за продължителност на кучешкия живот поне колкото човешкия. И привърженик на идеята, че всички кучета заслужават да бъдат щастливи.

 
 

Google вече поддържа 4K стрийминг в YouTube

| от chronicle.bg |

От днес нататък, потребителите на YouTube вече имат възможност да излъчват стандартни и 360 градусови видеоклипове с 4K качество. От Google съобщиха, че се надяват, че това техническо предимство ще привлече повече потребители към видео платформата им.

Едно от първите събития, които ще се излъчват с 4K качество ще бъде The Game Awards 2016, които ще се излъчат утре в 3:30ч българско време.

4K стриймингът ще дава по-ясна картина, която ще се размазва по-малко при бързо движещи се обекти на екрана.

Както може да се досетите, за максимално добро изживяване, е добре да имате и 4K телевизор.

Източник: Phone Arena

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.