Откритото първенство на САЩ е златен шанс за Федерер

| от |

В ситуацията в която Надал е контузен, Джокович и Мъри търсят формата си, а Димитров и Раонич не са все още на негово ниво, швейцарецът има големи шансове за 18-ти  Голям шлем.

След последното му лошо лято, Роджър Федерер не играе никак лошо през сезона, а някои факти го определят сред основните фаворити на US Open, където вероятно ще има последен шанс да достигне до голям трофей.

federrer

Лека конкуренция

Испанецът Рафаел Надал няма да може да защитава трофея, защото има травма на ръката. Новака Джокович наскоро се ожени и може би заради това не направи нищо запомнящо се през сезона.  Анди Мъри също не е във форма и не е печелил нито един турнир през 2014-та.

лесен жребий

Жребия на швейцареца му дава право да се надява на класиране на финала, където хипотетично би се срещнал с Джокович. Графика му изглежда така:

1. кръг vs Маринко Матошевич (76) (довечера след 2:00)

2. кръгvs Алберт Рамос Винолас (95)

3 кръг vs Иво Карлович (30)

4кръг vs Фабио Фонини (17)

Четвъртфинал vs Григор Димитров (8)

Полуфинал vs Давид Ферер (5)

Най-високо поставения противник с който може да се срещне е Ферер от когото Федерер няма загуба във всичките им 16 досегашни срещи.

Ако се направи сравнение с противниците на Джокович, тогава може да се каже, че Федерер има повече късмет. Пътят на Джокович до финала минава през Джон Изнър (осминафинал), Мъри (четвъртфинал) и Вавринка (полуфинал).

Сезона на Федерер

Тази година резултатът е 49:9 и достигна до финал на последните два турнира в Северна Америка от които на последния в Синсинати спечели титлата. На турнирите от Големия шлем , стигна до финала на  Уимбълдън, полуфиналист на Откритото първенство на Австралия  и осминафиналист на Ролан Гарос.

Само петима тенисисти след 1968 г. са успели да спечелят Големия шлем, на възраст от 33 или повече години. През февруари Роджър се намираше на 8 позиция в класацията на ATP, а в Ню Йорк  е трети.

Наградният фонд на Откритото първенство в САЩ е 38 милиона долара, или около 12% повече от миналата година.

Шампионът ще спечели 2000 точки и 3 милиона долара, а финалистът 1200 точки и 1,45 милиона долара.

 
 

Твърде дебела за модел на Louis Vuitton?!

| от chronicle.bg |

Колко слаб трябва да е един модел, за да бъде модел? В последните 2-3 години представите се променят и все повече „plus size” модели се оказват на кориците на модни списания с история в слабите тела. Наскоро Франция дори прие закон за това как трябва да изглеждат моделите, ако искат да се явят на модния подиум – трябва да изглеждат здрави.

Оказва се обаче, че модните къщи продължават да изискват ненормално слаби тела за ревютата си. Последният пример е този с професионалния модел Улрике Луис Лан Хойер.

В четвъртък 20-годишната датчанка сподели в Инстаграм за ужасяващото си преживяване в Япония, където трябвало да се включи в ревю на Louis Vuitton в Киото. Тя обаче е уволнена, защото е „твърде дебела”, носейки дрехи с размер 34.

Казано й е от Алексиа Шевал, която отговаря за моделите, че има „много подут”, лицето й е „подуто” и по тази причина трябва да прекара следващите 24 часа само на вода. Унижението обаче не приключва с принудителното гладуване.

Когато се събужда в 6.30 сутринта, зверски гладна, хапва съвсем съвсем малко с другите модели. Когато Алексиа Шевал идва, проверява дали Хойер е яла.

Вечерта й казват, че няма да участва в шоуто и трябва да се прибира вкъщи.

„Изискванията и очакванията към моделите във високия клас мода често са напълно непостижими и директно вредящи на човешкото тяло”, пише Хойер в публикация във Facebook.

Тя разказва за момичетата по ревюта, които обикновено приличат на скелети, нямат цикъл и се борят с проблемните си отношения към храната. Тя упреква хората от индустрията, че откриват удоволствие в това да властват над млади жени и стигат до крайности, за да им създадат хранителни разстройства.

 
 

Актьори, използвали дубльори за голи сцени

| от chronicle.bg |

Голите сцени са кофти изживяване. Независимо дали ви звучи яко да сте без дрехи в леглото с Брад Пит, ако всичко е на ужким, а наоколо щъкат оператори, режисьор, гримьори и случайни статисти, едва ли ще искате да показвате гърдите си.

Именно затова мнозина избират да ползват дубльори.

Може би най-известен в последните години е случаят с Лина Хийди от Game of Thrones. Актрисата е в ролята на Церсей, която трябва да преживее „похода на срама“, за да може да се прибере в дома си, след като е държана като затворник от религиозна секта. Героинята на Хийди трябва да премине през целия град напълно гола. Актрисата обаче отказва и вместо нея виждаме тялото на дубльорка.

В галерията ви предлагаме още няколко примера за подобни случки.

 
 

„Под игото“ излиза на шльокавица – za vseki tvoy priiatel, koyto pi6e taka

| от chronicle.bg |

Издателство „Жанет 45″ отпечатва романа на Иван Вазов „Под игото“ на шльокавица по случай 24 май. Дори и да си мислите, че това е шега, оказва се – не. 500 бройки от абсурдното издание могат да бъдат закупени от книжарниците.

Шльокавицата, известна и с други подигравателни дефиниции, сред които методиевица, маймуница, есемесица и кирливица, е нестандартен начин на изписване на българския език със съчетание от латински букви, цифри и препинателни знаци.

Издателство „Жанет 45″ преобразява словото на Вазов в тази нелепа писменост, за да покаже, че употребата й е реална заплаха за нашата грамотност, за езика ни и за българската култура. Романът вече е в продажба с идеята това да бъде първото и последното издание в подобен формат. За всяка закупена книга на шльокавица, която изчезне от книжарниците завинаги, издателите ще дарят други две български книги на училища, читалища и библиотеки в цялата страна.

„Жанет 45″ обръща внимание на опасността, в която шльокавицата от чатовете и социалните мрежи се е превърнала за езика. Затова дава начало на своята инициатива именно на празника на българската писменост 24 май.

Изборът на „Под игото“ не е случаен – през 2009 година в „Голямото четене“ българските читатели избраха романа на Вазов за своя любима книга. Изписването й на шльокавица показва колко много губим, когато тази абсурдна писменост започне да измества кирилицата.

Когато видиш тази книга, изпадаш в потрес, каза пред Webcafe.bg управителят на „Жанет 45″ Манол Пейков за изданието на шльокавица, в което единственият надпис на кирилица е на задната корица. Надписът обяснява инициативата и насочва читателя към сайта www.podigoto.bg.

Зад идеята стои агенция Saatchi&Saatchi. Заедно с издателството много дълго време са обмисляли и структурирали идеята, за да бъде поднесена максимално разбираемо и да постигнат желания ефект.

„Ако изгубим езика си, губим културата си. Така губим и идентичността си“, посочват от издателството.

Повече информация за инициативата и аргументи защо трябва да пишем на кирилица, вместо на шльокавица, могат да бъдат открити на онлайн платформата www.podigoto.bg. Желаещите да получат дарение от книги училища, читалища и библиотеки могат да се свържат с издателството на booksj45@gmail.com.

 
 

„Лудетини“: Италианско лято, италианско кино

| от |

 Ако този уикенд трябва да си изберете филм, но не ви се гледа нищо комерсиално или  кърваво („Пришълецът: Завет“ вече е по кината), то спокойно може да се насладите на италианското приключение със слънчев загар „Лудетини“.

Клишетата, че има „мъжко и женско кино“ са толкова нелепи и неприятни, особено когато говорим за добра история. Киното може да бъде много неща. То е визуално, вълнуващо, възторжено, добре или зле разказана история, то трябва да се гледа на голям екран по-често, отколкото вкъщи, то има своите майстори и своите посредствени заглавия.Половото разграничение обаче не е едно от нещата, които дефинират киното и „Лудетини“ е филм, който го доказва.

Две жени, една лудница, топла, сочна Италия и сюжет, по нищо по-различен от класическа драма с елементи на абсурдна комедия.

Филмът на италианския режисьор Паоло Вирдзи (режисьор и на The First Beautiful Thing от 2010 г.), прави своя дебют на фестивала в Кан през миналата година. Част е от програмата на режисьорската вечер. На фестивала присъстват самият Вирдзи със съпругата си Микаела Рамацоти и другата основна актриса във филма Валерия Бруни Тедеши.  Филмът не печели почти никакви награди, но това не го прави по-малко чудесен.

Най-големите аплодисменти тук отиват при сценаристите и двете основни актриси – Валерия и Микаела са чаровно луди, всяка в своя собствен свят и имащи неподправена химия помежду си.

Италианското кино разказва умерено фантазни и откачени истории, по своя напевен, като в полупиянски сън, начин. Колкото и абсурдна да е една случка, колкото и безумна да се струва на нас, добрите стари източноевропейци, италианското кино успява да я оправдае.

Диалогът, облечен като почти изпяване на репликите, красивата природа, леката истерична лудост, носеща се от всеки кадър, виното, което се лее, роклите, които се развяват, гърдите, които се показват, храната, която се изяжда, сексът, който винаги е с чувство, парите, които се харчат с лекота… Италианското кино е като добре имитирана реалност, която винаги се случва някъде другаде. Колкото и да е безумна, ти нямаш нищо против да потънеш в нея и да пиеш от извора.

„Лудетини“ е онова приятно, опияняващо и леко ненормално заглавие, което модерните италианци предлагат на по-непретенциозния зрител. Това не е Паоло Сорентино, нито Фелини, Бертолучи, дори и Бенини… но е онова, което по-обикновеното европейско кино иска да бъде, ама не е. Непретенциозен филм с титанично красиви и отличителни жени в кадър, и добра история.

Подобно на Шекспирова комедия Беатриче и Донатела (по дяволите, дори имената им звучат като от абсурден театър) се запознават в психиатрична клиника. Едната е шумна, луда, претенциозна, снобарка по един очарователен начин. Другата е нейната противоположност – леко неумита, странна, затворена, социопатична жена с нервни тикове.

Едната търси лекотата и свободата, а другата детето си. В крайна сметка и двете търсят щастието, просто защото се оказва, че са се родили нещастни. Тъгата и сълзите са техен най-добър приятел още от детството им и това не може да бъде излекувано с никакви хапчета, вещи или дори хора. То просто е това, което е. Или живееш с него, или избираш да не го правиш.

Всеки човек търси щастието. Нуждата от по-доброто, по-хубавото, по-харесваното е фундаментално заложена във всеки от нас. Но най-силно това желание е изразено именно от онези, на които то най-лесно се изплъзва. Онези, които не го откриват в малките неща, онези, които успяват да го зърнат само за миг, с крайчеца на окото си.

За такива две жени, може би защото жените са по-склонни към емоционални залитания, се разказва в „Лудетини“. Те търсят щастието заедно, хванати ръка за ръка.  Филмът съдържа препратки към заглавия, в които лудостта, непокорността и непримирението са в основата, като „Полет над кукувиче гнездо“, „Телма и Луис“ и италианския филм „Познавах я добре“, за който самият Вирдзи казва, че го е вдъхновил за историята. Ясен визуален диалог към всички се виждат във филма и ако сте по-наблюдателни, ще ги хванете. Но дори и това да не се случи, прекарването в компанията на Беатриче и Донатела пак ще бъде приятно.

Киното преди всичко е удоволствие. Като чаша вино, секс, нещо сладко и топло лято. Всички присъстват в „Лудетини“, в случай че се чудите.