Отговорността е ключовият камък на демократичната политическа система

| от |

Томислав Дончев*

*публикуваме позицията на г-н Дончев, изразена в блога му, без редакторска намеса. Така както сме готови да публикуваме всяко мнение по темата, стига да спазва добрия тон.

През последните седмици прекарвам доста време в писане на управленската програма на ГЕРБ – аз, както и сериозен екип специалисти в секторните политики. Ето защо, като чета написаното в декларацията на Реформаторския блок, оценявам високо постигнатото от колегите. И се радвам, защото визиите ни съвпадат изцяло.

Интересното е, че в декларацията се говори за алтернатива на досегашните управления, за дясно-центристко правителство с цели, съвпадащи напълно с тези на братчето (или сестричето) в политическото семейство – ако някой е забравил, ние сме в едно политическо семейство.

Тоест, разсъждавайки по пътя на логиката, а и проследявайки текста до края, разбираме, че става дума не за алтернатива на управление, а за алтернатива на хора. На премиер, вътрешен и финансов министър.

Борбата за симпатия и доверие на обществото, основана главно на съждението  ”ние, за да не е той”, говори не толкова за рационални принципни (десни, център-десни или др.) политически идеи, а за чисто емоционални подбуди. Емоцията е хубаво нещо, но в политиката  – не винаги. Разбира се, всеки политик (и гражданин!) има право на искания и претенции. Аз не оспорвам исканията на другите, нито пък автоматично се съобразявам с тях, но искам да попитам:

  1. Как подобна позиция на РБ (или на г-н Кънев, ако това не е едно и също) се отнася към острата нужда на страната от стабилност? Подобна претенция прави невъзможно формирането на стабилно правителство след изборите. Не защото искането на РБ е неудобно за ръководството на ГЕРБ, а защото нашите членове и поддръжници не биха го позволили;
  2. Означава ли това търсене на формат „програмно“ или „експертно“ правителство с претенции за политическа стерилност? Дано не означава! Ще ви припомня само кабинетите „Беров“ и „Орешарски“… Този формат, поне в България, е исторически, политически, а и обществено компрометиран;
  3. И най-важно: Къде при подобен не-лидерски формат остава отговорността? Въпреки че подобно на термина „реформи“ отговорността е амортизиран термин, именно тя е ключовият камък на демократичната политическа система. Именно отговорността дава възможност на гражданите да „наказват“ политиците, от които не са доволни, а и да дават подкрепа на тези, които я заслужават. Именно заради това политическите еднодневки, както и моделът, където всички носят отговорност, а всъщност не носи никой, пречат на демокрацията.

Искрено желая успех на колегите от Реформаторския блок, защото сред тях има истински добри и качествени специалисти. Такива, с които с удоволствие споря и чиято професионална гледна точка ценя. Наистина се надявам в хода на предстоящия предизборен дебат да чуем конкретни предложения, мерки и похвати, с които заложените в декларацията цели могат да бъдат постигнати.

А за състава на управлението, което предстои, ще дойде време да говорим.

Сега се надявам да променим ъгъла на усилията – от пазарлъци към стремеж за постигане на стабилност и предвидимост.

Защото България трябва да спре да произвежда неприятни изненади, а да бъде най-сетне остров на сигурност за икономиката и обществото си.

Просто вече е време!

 
 

Господин Брана, черпим те!

| от |

Известен като един от най-големите почитатели на Шекспир в наши дни, като един от мъжете, които могат да играят еднакво добре на сцена, на екран и в живота, Кенет Брана е много неща.

Роден в студена Ирландия, този прекрасен представител на седмото изкуство, има пет номинации за „Оскар“, включително по една за режисура и сценарий, пет за „Златен глобус“ и има в джоба си едно Еми и цели 4 награди БАФТА.

Когато е на 23 години, подобно на много хора на Острова, влюбени в Шекспир, Брана се присъединява към Royal Shakespeare Company, където участва в първата си главна роля – тази на Хенри V. А после прави и класиката – „Ромео и Жулиета“.

Благодарение на многообразните вариации и интерпретации на шекспировото творчество Кенет Брана е обявен за патрон на театъра от принц Чарлз, а няколко години по-късно пренася любовта си към британския драматург и на голям екран, като прави киноадаптация на „Много шум за нищо“. Което пък му носи първа номинация за „Златен глобус“, макар и не лична и поименна, в категория „най-добър комедия и мюзикъл“.

Оттам насетне Брана сигурно е един от малкото британски актьори и режисьори, които могат да се похвалят, че са адаптирали огромна част от творчеството на Шекспир, както на сцената, така и на екран. От „Хенри V“, през „Макбет“, до „Както ви харесва“, в богата му биография ще откриете почти всяко известно заглавие на драматурга, направено по различен начин на екран или сцена.

Кенет Брана работи в киното от 1981 година, като режисьорския си дебют прави 8 години по-късно и оттогава не се спира. Освен любимия му Шекспир е правил както комерсиални, така и по-бутикови филми. Някои добри, други лоши, но всички с отличителен белег на лека мелодраматичност, каквато всеки почитател на класическия театър носи в себе си.

Последно гледахме Кенет Брана в „Джак Райън: Теория на хаоса“, където освен, че играе основния злодей и режисира. А скоро очакваме и негова адаптация на „Убийство в Ориент Експрес“ по творба на друго известно британско бижу – мадам Агата Кристи. Там Брана режисира и играе основната роля – тази на известния Еркюл Поаро.

Кенет Брана е един от актьорите, които могат да правят еднакво добре кино, телевизия и театър и затова говорят част от последните му роли – в „Моята седмица с Мерилин“, „Операция Валкирия“ и „Рок радио“, както и режисьорските му неща – като последната „Пепеляшка“. В телевизията може да видите Брана в една доста различна светлина – като нещастния, затворен и тъжен инспектор Валандър в британската адаптация на шведското шоу. Там ви го препоръчваме горещо.

Както казахме в началото Кенет Брана е много неща. Освен това днес е рожденик, защото прави 56 години. А ние се черпим в негова чест с част от прекрасните му роли. Те са в галерията горе.  

 
 

Рецепта за магическо греяно вино

| от Росица Гърджелийска |

Краят на годината наближава, а в студеното време има една напитка, която може и да те сгрее, и да те отпусне – греяното вино. То може да се приготвя по различни начини, но  задължителните му съставки включват освен, разбира се, виното, още черен пипер, карамфил и мед.

Представяме ви рецепта на Росица Гърджелийска, която работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Роси е създала тази рецепта, докато работи в един пъб в Англия, където на посетителите толкова им харесва, че прекарва цели дни в кухнята, забърквайки тази отвара от чудни аромати и коледно настроение. Ето какво ви трябва за нея:

Нужни продукти:

1 бутилка вино
50 мл бренди
2 ч.ч. силен черен чай
2 ч.ч. портокалов сок
2 портокала
2 ябълки
боровинки
2 канелени пръчки
6 карамфила
няколко резенчета джинджифил
3 дафинови листа
1/3 ч.л. индийско орехче
5 зърна черен пипер
5 с.л. мед
ванилия

Начин на приготвяне:

В тенджера сипете чая и го загрейте заедно с меда за 5 мин. Дръжте котлона на слаб огън през цялото време, не позволявайте на течността да загрее, но и не го изключвайте.

Добавете плодовете, портокаловия сок и подправките и оставете да се грее 15 минути.

Добавете виното и брендито и го оставете на котлона за още 10 мин.

Опитайте виното и при нужда добавете още мед. Греяното вино трябва да е леко сладко.

И не забравяйте – за греяно вино няма неподходящо време.

 
 

Европейската асоциация на авиокомпаниите прекрати своята дейност

| от CHR Aero |

Европейската лобистка група Association of European Airlines (АЕА) ще прекрати работата си след като голяма част от авиокомпаниите членки се присъединиха към новия алианс Airlines for Europe (A4E).

AEA ще бъде втората асоциация, която ще прекрати своята дейност през 2016, следвайки съдбата на нискотарифната групa European Low Fares Airline Association (ELFAA).

Исторически погледнато до момента е имало четири главни асоциации, които да представляват авиокомпаниите в Европа- AEA, ELFAA като представител на нискотарифните превозвачи, International Air Carrier Association (IACA) като представител на leisure авикомпаниите и European Regions Airline Association, представител на регионалните авиопревозвачи.

Според сайтa на AEA, асоциацията представлява 22 европейски авиокомпании с общо 310 милиона пътници, но много от тези компании вече са напуснали групата и са предпочели да бъдат представлявани от A4E, чиито основатели и членове са пет от най-големите авиокомпании в Европа- International Airlines Group (IAG), Lufthansa, Air France-KLM, easyJet и Ryanair.

A4E бързо се разрастна от 11 до 22 авикомпании членки, което доведе до затварянето на други асоциации. Процентово A4E представлява 60% от европейските полети, 500 милиона пътници и оборот от $109 милиарда.

Според A4E успехът на тяхната асоциация се дължи на факта, че авикомпаниите, които се представляват от тях, са както нискотарифни, така и „full service”.

AEA приключва работа след 64 години. През 1952 година четири авиокомпании- Air France, KLM, Sabena И Swissair основават Air Research Bureau, а след присъединяването на SAS и British European Airways, European Airlines Research Bureau се преименува на AEA през 1973.

Благодарение на AEA компютърните резервационни системи Amadeus и Galileo бяха въведени в експлоатация, както и автоматичното принитиране на билети и бордови карти. През 1988 АЕА допринесе и за започването на кампанията “Single European Sky” и поясни нуждата от интергрирана система за контрол на въздушния трафик над Европа.

 
 

София Вергара – съдена от ембрионите си

| от chronicle.bg |

Звездата от „Модерно семейство“ София Вергара е съдена от…два замразени ембриона, които е заплодила заедно с бившия си партньор. 

Зародишите, наречени Ема и Исабела, са вписани в документите по съдебното дело.

Вергара се раздели с Ник Лоб през 2014 година, след като той вече веднъж се опита безуспешно да я съди за попечителството над ембрионите. Според новото дело обаче самите ембриони са били лишени от наследството, което им се полага според тръста, основан на тяхно име, защото Вергара отказва да им позволи да се развият и да бъдат родени, както първоначално е предвидено. Тръстът е създаден за тях в Луизиана, въпреки че ембрионите се намират в Калифорния. Лузиана е „пролайф“ щат и според законите му оплодена яйцеклетка е виждана като „юридическо лице“. В документите по делото фигурират имената на оплодените яйцеклетки, но не и на самия Лоб. Делото иска попечителството на зародишите да бъде дадено на Ник Лоб, който да им осигури раждане и живот.

София Вергара и Лоб преминаха пред инвитро процедура през 2013 година. Договорът, подписан от двамата тогава, постановява, че никой от тях не може да прави каквото и да е с ембрионите без съгласието на другия.

Адвокатите на Вергара подчертават, че тук дори не става дума за ембриони, а за оплодени яйцеклетки и единствената причина да бъде заведено делото е, за да намери как Ник Лоб да свързва името си с това на Вергара.