От този коварен сблъсък ще загубят и двете империи

| от |

655-402-rusiia-ukrajna-znamena

Дмитрий Тренин*, в. „Файненшъл таймс“

Подозренията на Запада, че Русия следва в Източна Украйна „Кримския сценарий“ са далеч от истината. Да започнем с това, че президентът Владимир Путин никога не е възприемал Крим като част от Украйна. Мисията му там, както той вижда нещата, бе да обедини отново Русия и да поправи две исторически несправедливости: предаването на полуострова от Русия на Украйна, направено от Никита Хрушчов през 1954 г.; и разпадането на Съветския съюз през 1991 г., след което остана в независима Украйна. Тази мисия вече е изпълнена.

Югоизточна Урайна е друга работа. Етническите руснаци там не са мнозинство, а чувството за преданост и привързаност към руската държава, които бяха толкова силни, да кажем, в Севастопол – напълно отсъства. И ако в Крим Черноморският флот бе под ръка, в Източна Украйна руски войски няма. За да разберете мотивите на Путин, трябва да погледнете на света през неговите очи. За руския президент цивилизациите са основните единици в глобалната политика. Понякога се съюзяват, понякога се сблъскват. За него руската държава е неразривно свързана с руската цивилизация. Той възприема руснаци, белоруси и украинци като един народ.

Преди век това е била официалната гледна точка на Санкт Петербург. За Путин естествената граница между руската цивилизация и тази на Западна Европа минава по западните граници на Беларус и на Руска федерация. Украйна обаче е разделена страна, разкъсана между Русия и Европа. Тя може да бъде поделена или още по-добре неутрализирана. Така страната ще стане или буфер, или мост между Русия и Запада.

САЩ гледат на света по подобен начин. В техните очи, ако  Крим бъде оставен в орбитата на Москва, това ще означава възраждане на Руската империя. Една водена от Запада и успешна икономически Украйна ще лиши Москва от историческата й сфера на влияние и ще подкопае едноличната власт на Русия. ЕС не е програмиран така, че да мисли геополитически, но в търсене на комфортна зона на изток той се стремеше към сключване на споразумения за асоцииране и подкрепяше движението „Евромайдан“ в Украйна – и едното, и другото бяха изгодни за  Вашингтон. Очевидната неспособност на ЕС да се справи с положението след свалянето от власт на Виктор Янукович прати Европа на резервната скамейка. Москва и Вашингтон са играчите на централния корт.

До вторник, когато Киев започна военна операция в Източна Украйна, Кремъл нито се нуждаеше, нито възнамеряваше да използва военна сила там. Руската армия се бе струпала по границата, за да накара Киев да се откаже от използването на сила срещу проруските активисти и да убеди САЩ и НАТО да стоят настрана. Евентуална руска намеса е по-вероятна, ако избухне пълномащабна гражданска война.

Кремъл често е обвиняван, че подклажда нестабилността в Украйна, за да я използва като претекст за нахлуване. Всъщност основната цел на Русия е да помогне на русофилския Югоизток да защити правата си и да създаде нов политически баланс в Украйна. Това ще рече приемане на официалната употреба на руския език там, където той се говори; пряко избиране на губернатори, което би създало регионални елити, отговорни пред гласоподавателите в рускоговорящите избирателни райони и формиране на противотежест на прозападните елити в Киев; трайни икономически връзки с Русия, особено в областта на отбранителната индустрия; и на последно място – Украйна да поддържа неутрални отношения с НАТО.

Украйна е голяма и сложна страна. Украинците не са руснаци и на Путин ще му се наложи да го признае. Те не са „един народ“. Но и не всички, които отхвърлят тесногръдата версия на украинския национализъм, са руски агенти.

Действията на Москва след присъединяването на Крим предизвикаха в Източна Европа историческа параноя. На други места възродиха идеологически клишета, които датират от времето на борбата срещу съветския комунизъм и помогнаха да се налее масло в огъня на още по-отдавнашния страх, че Западът винаги ще опитва да спъва Русия. Украйна е тест.

Ако се позволи или се предизвика разпадане на Украйна, Русия и Западът ще се впуснат в конфронтация, от която ще изгубят и двете страни. И двете страни трябва да запазят Украйна единна. Не могат да си позволят един сблъсък на цивилизациите да се превърне във фантазия за себеутвърждаване. /БТА/

* Авторът е директор на московския фонд „Карнеги“

 
 

„Имението Даунтън“ се завръща на големия екран

| от chronicle.bg |

Феновете на „Имението Даунтън“ вече могат донякъде да си отдъхнат (и да започнат да чакат)  – продуценти от NBCUniversal потвърдиха , че филмът е на път и снимките ще започнат през 2018 г. Откакто през 2015 г. излезе последният епизод на хитовата поредица на PBS непрестанно се спекулира относно създаването на пълнометражен филм за благородническото семейство Кроули.

Майкъл Едстайн, продуцент от компанията казва, че работата по филма е започнала преди известно време. „В момента работим по сценария. След това ще видим дали ще можем да съберем актьорския състав отново заедно.“

„Имението Даунтън“ е създаден от носителя на Оскар за най-добър сценарии (за „Госфорд парк“), Джулиян Фелоус, и тръгна по малкия екран през 2010 г. Сериалът отбеляза рекорден рейтинг и всеки един от шестте сезона попадаше ежегодно в списъка на наградите Еми.

Последната кампания около сериала е световната изложба, която включва костюми, възстановки на снимачни площадки и невиждани досега видео материали от поредицата. Нейната премиера се състоя в Сингапур нa 17 юни, а обиколката включва няколко страни от различни континенти.

Още не е ясно дали някои от най-популярните актьори, като Мишел Докъри(Лейди Мери Кроули), Хю Боневил(Лорд Грантъм) и Маги Смит (Лейди Вайълет Кроули), ще участват във филма. Интересно е, че актьорите дори не са знаели че проектът е в действие и разбират за него от медиите.

Засега не обявена дата за премиерата, но едно е сигурно – филм, за наше щастие, ще има и отново ще можем да се потопим в изискания свят на английската аристокрация.

 
 

Йогата и други здравословни глупости

| от |

Днес е международният ден на йогата. Честито на всички ни! Малко известен факт за йогата е, че е глупост. Да кажеш за йогата, че е наука, е като да наречеш футбола „изкуство“.

За йогата се  твърди, че йогата е духовно учение. Учи как да бъдеш едно със себе си, все едно преди йогата ти и себе си сте били две различни неща. Дори и да няма особен смисъл, звучи добре.

И мелба с боб щеше да звучи добре, ако нямахме концепция и за мелба, и за боб. Има много такива подвеждащи изрази – например, знаете ли, че всяка професия може да звучи обидно, ако я дефинираш чрез град: „Виж го тоя журналист видински“. Всъщност няма нищо обидно – човекът е журналист от Видин, но мисълта ми е, че звучи подвеждащо. Цялата маркетингова стратегия на йогата се гради на такива нищо не значещи изрази. Например: „Йогата води до съюз на тялото, ума и дишането“. Това изречение предполага, че ти щом не практикуваш йога, нямаш съюз между тялото, ума и дишането, което е откровена глупост.

Йогата е набор физически упражнения, кикерчене. Йогата е брейкденс на забавен каданс. Йогата е кардио за хора, които мислят, че като влязат два пъти във фитнеса, ще станат батки.

Само да отбележим, че медитацията е друго. Медитацията е точно това, което твърди, че е.

Йогата е модерно заблуждение от ранга на ГМО. И с ГМО-то случаят е „какво се казва“ срещу „какво всъщност означава това“. Как ви звучи „Не яж портокалите – в тях има аскорбинова киселина“. Страшно е, нали. Тези портокали сигурно са отвратителни! А ако ви кажа, че аскорбиновата киселина е химическото название на витамин С и изречението всъщност е „Не яж портокалите – в тях има витамин С“. Малко неловко стана.

Тук много лесно можем да залитнем по темата за кемтрейлса, хомеопатията и антиваксърите, но няма.

Но, виж, антиоксидантите от друга страна… Антиоксидантите също са прехвалени. Яжте зеленчуци и сте пушка. Желанието да сме чисти, съчетано с мързел и широко сито на критичното ни мислене, често довежда до вършене на глупости. От едната страна на уравнението са антиоксидантите, но от другата може просто да е седи нищо. Имах преподавател в университета, който всеки понеделник не ядеше в продължение на 24 часа. На един изпит ми каза „Гладът е най-добрата храна“. Бих проверил днес докъде е стигнал с тази философия. Все пак „проверката е висша форма на доверие“.

И накрая не искаме да внушим на никого, че йогата е дело на Рогатия – нищо подобно. Както казахме, това е набор от упражнения и когато седиш по цял ден като ваза, започнеш ли да се раздвижваш малко, ще ти стане по-хубаво. За кощунствената комерсиализация говорим. Не давайте да ви продават нови дрехи, преди да се убедите, че не са на царя.

 
 

Кари Фишър е приела кокаин преди смъртта си

| от chronicle.bg, по БТА |

Докладът за аутопсията на Кари Фишър показва, че е имало кокаин в кръвоносната система на актрисата, когато й прилошало по време на самолетен полет миналата година, предаде Асошиейтед прес. Следователите обаче не могат да определят какво влияние са имали кокаинът и откритите в кръвоносната й система други наркотици за смъртта й.

В доклада се уточнява, че Фишър вероятно е приела кокаин три дни преди самолетния полет на 23 декември м.г., когато се почувствала зле. Тя умря 4 дни по-късно.

Открити са също следи от хероин и екстази, но не може да се определи кога Фишър е приела тези наркотици.
Заключенията са въз основа на токсикологични изследвания върху проби, взети, когато звездата от „Междузвездни войни“ била настанена в лосанджелиска болница.

Следователи наскоро оповестиха, че Кари Фишър е умряла от сънна апнея и комбинация от други фактори.

 
 

Време за чай: най-добрите филми и сериали за британската аристокрация

| от Дилян Ценов |

Английското висше общество винаги е живяло по свои правила и винаги е било интересно обикновените хора. Още от появата си, английската аристокрацията е на почит и в предишни епохи бъдещето на страната е зависело изцяло от високопоставените лордове и дами.

Днес, разбира се, тяхната роля е значително по-слаба и функцията им е предимно представителна. Въпреки това обаче живота им си остава интересна територия, на която киноиндустрията знае как да стъпва. Сценаристите създават богати сюжети, в които централно място заема тази висша обществена прослойка, която живее в големи и пищни имения, основните й занимания са да ходи на лов и да пие чай, а животът й е изтъкан от противоречия. И въпреки всичките й лоши страни, винаги е приятно да надникнеш „в кухнята“, доколкото киното и телевизията позволяват това.

В последните години интересът към този своеобразен телевизионен поджанр нарасна и се появиха няколко сериала, които поставиха рекорди по гледаемост, бюджет и приходи. Още повече, че в настоящата ситуация на Брекзит, темата е все по-интересна. Погледът към миналото на Великобритания може да даде много отговори за решенията й днес. Част от обясненията се съдържат в живота на аристокрацията.

В галерията по-горе можете да видите част от най-добрите филми и сериали, които дават интересен и достоверен поглед над английското висше общество.