От нас зависи

| от | |

Автор : Иван Спасов (http://bauxyu.blogspot.com)

Бях в Щатите миналото лято. И по-миналото пак там бях. Изглежда ми е харесало, щом съм отишъл пак. Това лято няма да ходя, ама то няма общо с това, което сега си мисля и пиша.

Не мога да кажа, че ми е било мечта да отида в Щатите. Не, че не съм искал да отида там. Аз искам да отида навсякъде по света. Това го казвам, защото всички студенти, т.е. такива като мен, които срещнах там, ми казваха, че това им било мечта. Не разбирам как точно и защо, но те си знаят.

Никога не съм се възхищавал на тази страна и никога не съм мислел американците за супер хора, екшън герои или каквото и да било друго, което са ни твърдяли, че са във филмите си. Всъщност, никога не съм разсъждавал кой знае колко за това какви хора са американците, преди да ги поопозная. За сметка на това преди да замина почти всички българи ми разказаха какви аджеба са американците. Не, че те са били там или са изучавали културата им, или нещо подобно. Ние просто сме си такива. Знаем всичко, познаваме всички и така.

Та, още преди да замина и без да съм се интересувал целенасочено, ми се наложи да добия някаква (по-късно разбрах нереална) представа за американците. А именно: че са дебели и глупави, и само ядат, и са животни, и са адски глупави, направо абсурдно глупави, и че само гледат телевизия, и че не знаят къде е България, и че всъщност изобщо не са американци и мога да си пиша така до сутринта.

Няма да ви обяснявам как летях и как стигнах, и какво работих, и как мина цялото лято, а и следващото. Ще ви кажа обаче какви хора са американците. Ще ви кажа, защото изглежда, че почти никой няма идея. Ще ви кажа, че когато излязох от автогарата в Ню Йорк и направих първите си крачки в Манхатън разбрах, че всичко което всички са ми казвали за американците просто няма как да е истина. Огледах се наляво, надясно, завъртях се и разбрах, че трябва да погледна нагоре. Започнах да вдигам глава и да гледам нагоре, и да продължавам да вдигам глава и да гледам, но докато тилът ми не стана успореден на земята, а ъгълът на врата ми не стана 90-градусов не можах да видя небето.

И тук някой ще ми каже, че това са само сгради и че нямат природа и какво ли още не, а аз ще ви кажа, че това е чудовищен труд. И организация. И дисциплина. И още много други неща, които определено нямат нищо общо с онова, за което бях подготвен да очаквам от т.нар. американци.
И не е само това. Не са само сградите и не е само един град. Говоря за онова, което срещах в хората. Говоря за онова, че те работят, без да се оплакват. И като казвам работят, имам предвид, че работят така както тук почти никой не работи. По толкова, по колкото тук не можем да възприемем, че някой може да работи. И не казвам, че това трябва да бъде така или че е нормално, а че тук знаем само да обиждаме и да съдим другите без дори грам да ги познаваме.

И това не е само. Не само, че бачкат здраво и не се оплакват. Няма я тая злоба, няма го тоя панаир на суетата, няма го този глад за далаверката и да прецакаме някой. И така както там никога не съм се чувствал на място и никога няма да се чувствам, така точно на втората седмица там се чувствам спокоен. Не се притеснявам, а се забавлявам. Не, защото тук съм подложен на кой знае какъв стрес, а защото тук целия живот се върти около някакво напражение и именно стрес.

И това да беше само, да кажа, че сте прави, ама и това не е. Тия хора са готови да погледнат на теб като на равен. Да не им пука, че говориш езика им зле, да не им пука как изглеждаш, да не им пука с каква сексуална ориентация си и още един куп други неща, за които тук ще те отритнем и заплюем. Да им пука за това дали работиш здраво, дали се държиш добре, дали си честен и общо взето разни неща, които си мисля, че са някак по-важни.

И ще кажете сега „Оф, още един дето ми обяснява как Там е по-добре от тук“. То може и така да е, ама не това се опитвам да кажа. Не се опитвам и американците да защитавам. Опитвам се да кажа и си мисля, че не е редно да обясняваме толкова кой какъв е, а още по-малко когато не го познаваме. Опитвам се да кажа, че тук сме шампьони по всичкознание, а не се знае колко и дали изобщо сме чели някакви книги.

Не искам да сме американци. Искам да сме си българи. Ама малко по-добри българи. Иска ми се като се върнах да не ме бяха посрещнали с ‘Що не остана бе, човек, нямаше ли как?’ Иска ми се като се блъсна случайно в някой, докато си вървя, и двамата да се обърнем и да се извиним – така както беше там, а не да се гледаме лошо – така както е тук. Иска ми се като ме видя онзи ден момчето на паркинга, че си търся място и ми показа кое тъкмо ще освободи, да не разказвам за случилото се на всички в продължение на няколко дни. И не защото е нещо лошо и не си заслужава да споделиш с някой, а защото е нещо, което толкова рядко се случва, че няма как да не разкажа на всички за това. Иска ми се всеки път като се срещам с приятели да не си говорим за това колко е скапано тук, а за това как да го направим малко по-добре.

И си мисля, че изобщо не е толкова непостижимо и трудно, и какви ли още не други оправдания. Мисля си, че от нас зависи, ама що не става не мога да разбера.

 
 

„Имението Даунтън“ се завръща на големия екран

| от chronicle.bg |

Феновете на „Имението Даунтън“ вече могат донякъде да си отдъхнат (и да започнат да чакат)  – продуценти от NBCUniversal потвърдиха , че филмът е на път и снимките ще започнат през 2018 г. Откакто през 2015 г. излезе последният епизод на хитовата поредица на PBS непрестанно се спекулира относно създаването на пълнометражен филм за благородническото семейство Кроули.

Майкъл Едстайн, продуцент от компанията казва, че работата по филма е започнала преди известно време. „В момента работим по сценария. След това ще видим дали ще можем да съберем актьорския състав отново заедно.“

„Имението Даунтън“ е създаден от носителя на Оскар за най-добър сценарии (за „Госфорд парк“), Джулиян Фелоус, и тръгна по малкия екран през 2010 г. Сериалът отбеляза рекорден рейтинг и всеки един от шестте сезона попадаше ежегодно в списъка на наградите Еми.

Последната кампания около сериала е световната изложба, която включва костюми, възстановки на снимачни площадки и невиждани досега видео материали от поредицата. Нейната премиера се състоя в Сингапур нa 17 юни, а обиколката включва няколко страни от различни континенти.

Още не е ясно дали някои от най-популярните актьори, като Мишел Докъри(Лейди Мери Кроули), Хю Боневил(Лорд Грантъм) и Маги Смит (Лейди Вайълет Кроули), ще участват във филма. Интересно е, че актьорите дори не са знаели че проектът е в действие и разбират за него от медиите.

Засега не обявена дата за премиерата, но едно е сигурно – филм, за наше щастие, ще има и отново ще можем да се потопим в изискания свят на английската аристокрация.

 
 

Новият трейлър на Game of Thrones: „Врагът е истински. Винаги е бил.“

| от chronicle.bg |

Нов трейлър на Game of Thrones беше пуснат от HBO снощи – по-малко от месец преди премиерата на седми сезон.

В двуминутното видео лорд Бейлиш съветва Санса Старк: „Бий се във всяка битка, винаги, в ума си“. Виждаме и как Денерис се завръща във Вестерос на фона на островната крепост „Драконов камък“, наследствения замък на Таргариен.

Воините й влизат в сблъсък с армията на Ланистър край Кастърли Рок. Джейми Ланистър също се появява – яздещ кон през бойното поле с пика в ръка.

„От векове родовете ни са се изправяли заедно срещу общия си враг. Независимо от различията си са се обединявали. И ние трябва да сторим същото, ако искаме да оцелеем“, казва Джон Сноу в трейлъра.

„Защото врагът е истински. Винаги е бил“

Българската премиера на най-новия сезон на Game of Thrones е на 17 юли по HBO.

 
 

Заплатата на Гал Гадот за „Wonder Woman“

| от chronicle.bg |

Парите, които Гал Гадот получава за участието си в трите филма на DC, са неочаквано малко.

„Wonder Woman“ е без колебание един от най-големите хитове това лято като има вероятност да влезе в топ 10 на най-печелившите филми за супергерои. Само за първия си уикенд по кината, филмът прави повече от 100 милиона долара в САЩ и 223 милиона долара глобално. До момента филмът е спечелил общо 573 милиона долара.

В същото време обаче заплащането на Гал Гадот не е никак супер. За „Batman V Superman: Dawn of Justice“, „Wonder Woman“ и предстоящия „Justice League“ актрисата ще получи по 300 000 долара на филм. Като се обърнем назад и отбележим огромното значение на Гадот в „Batman V Superman: Dawn of Justice“, както и вече споменатия успех на „Wonder woman“, заплатата й е по-скоро в долния край на очакванията.

Да, 300 000 бройки от която и да е основна световна валута са много пари сами по себе си. Но леко бледнеят, когато ги сравним с 14-те милиона долара, които Хенри Кавил за ролята си на Кларк Кент/Супермен в „Man of Steel“. Още повече, най-голямата роля на Кавил допреди да подпише за Супермен, е в „Immortals“ от 2011 година. Най-голямата роля на Гадот е в поредицата „Fast and Furious“.

 

Някой може да предположи, че ниската заплата на Гадот се дължи факта, че Кавил играе главна роля в „Man of Steel“, а Гал – поддържаща в „Batman V Superman“. Или просто на отношението на Холивуд към жените. И двете твърдения са грешни. За ролята си в „Captain America: The First Avenger“ Крис Еванс  също получава 300 000 долара. Всъщност мнозина от авенджърите получават по 200 000 долара, докато Робърт Дауни Джуниър взима 50 милиона за ролята на Тони Старк/Железният човек.

Явно както навсякъде, така и в Холивуд всичко е до това как човек се договоря. Добрата новина за Гадот е че и тя, както Робърт Дауни, вече е лице на франчайз и ако той ще продължава, заплатата й най-вероятно ще порасне.

 
 

Когато баба откри смартфона

| от Дилян Ценов |

Изненадващо очарователно е, когато видиш баба си, която вчера си е направила фейсбук профил, да членува в няколко групи за плетива, градинарство и готварство. Някак приятно е да видиш как тя използва фейсбук, особено когато се сетиш какво приложение намираш ти на социалните мрежи в живота си. (Бабо, стой далеч от Tinder!)

Някои баби напредват с особена скорост в света на новите технологии. И ако си мислиш, че твоята няма нужда от смартфон и не би го използвала за нищо повече от разговори, лъжеш се. Тя ще му намери му намери редица необичайни приложения.

И накрая всичко започва да изглежда като плетена на една кука покривка върху стъклена холна масичка. Ето част от нещата, които по-модерните ни баби правят на/със своите смартфони.

„Виж вчера какъв голям домат набрах.“
Може би най-използваната функция на смартфона от бабите – снимките. Всякакви, навсякъде, по всяко време. Обикновено разфокусирани, побиращи няколко обекта (без никой да се вижда изцяло, така че се чудиш какво точно да гледаш). Това може да е зеленчука, който вчера е извадила от градината, цъфналата вишна в двора, някоя билка от похода в планината, или пък снимка на черни точки в небето (това са птици). По някаква очарователна причина, откакто баба ви има телефон с (някаква) камера, тя се превръща във фоторепортер и заснема всичко около себе си. И няма как да не ти стане мило, когато видиш поредната фотосесия на манджата й. Ако можеше да ползва и Instagram, щеше да е звезда. Ако пък имате нов член в семейството… мобилният оператор да ви е на помощ!

Градският транспорт
Баба ви може да не знае как да рестартира устройство си или да си въведе нов номер в телефонния указател, но със сигурност може да провери в колко часа на коя спирка кой автобус ще спре. Едно от първите приложения, които ще ви помоли да инсталирате, е от онези, които показват разписанията на градския транспорт. И ще се учудите колко бързо ще му хване цаката. Преди да се усетите, вече ще я питате за разписанието, защото тя вече е по-добра от вас.

„В новия каталог е.“
Това че баба ви се реди на опашка пред пощата на всяко седмо число от месеца не бива в никакъв случай да ви заблуждава. Защото докато прави това, е напълно възможно да разглежда новия каталог на някой хипермаркет през телефона си. Бабите и промоциите вървят ръка за ръка и тя вече лесно разбира къде да отиде, когато й мине редът на опашката. Благословени да са хипермаркетите, че имат онлайн приложения! Е, за да стигне до конкретния магазин, от който да си вземе пакет захар за 1,20 лв., ти ще трябва да я закараш дотам и върнеш обратно, за да пренесеш не един, а десет пакета захар, които е взела.

„Търсих те по Вайбър“

Някой ти пише и докато вадиш телефона от джоба, се надяваш довечера да ти се отвори парашута. Не позна. „Бабе, направила съм ти баница, ела да си я вземеш след работа.“ Да, съобщението сигурно има поне 5 печатни грешки и е писано в продължение на 5 минути, но… „не се гаси туй що не гасне“. Баба ви няма да се спре пред нищо, за да ви нахрани. За целта тя ще успее да справи дори с Вайбър и Месинджър, но ще се свърже с вас. Естествено, това я прави още по-сладка… първо, защото всички обичаме неща приготвени от баба, и второ, защото е неописуемо приятно в средата на напрегнат работен ден да получиш съобщение: „Обичам те, + умалитено име“.

Bon Apetit
Рецепти! За всичко! За ястия, консерви, компоти, туршии, сладка и разбира се – за народни лекове. Баба ще ви пита как да намери намери сайта на кулинарното предаване, което е гледала сутринта и ще изрови рецептата. Може да не я сготви, но пък ще прегледа още дузина сайтове с рецепти. Накрая всичко ще приключи така: „Е, какво, моята рецепта е същата, даже не добавям еди-какво-си.“ Или така: „Ааа, какво ми се правят сега с тоя шафран?! И с куркума става.“ Никой не знае повече за готвенето от баба, затова тя ще оспори почти всяка рецепта от интернет… но ще знае къде да я търси.

Внуците в чужбина
„Пенке, ела да ти покажа какви снимки ми прати внукът от Италия“. О, да! Благодарение на новия си смартфон на баба ви й е много по-лесно да натрие носа на съседката и да покаже, колко добър внук/внучка има. Внимавайте какво й пращате обаче, освен ако не искате след известно време кварталната магазинерка да ви попита как е новото гадже.

„Ооо, ми аз съм го забравила в градината.“
Трябва ли да обясняваме? Поне веднъж се е случвало на всеки. И това тя го разбира от теб, след като стигнеш за отрицателно време у тях с няколко нови бели косъма и плувнал в пот…