От местопрестъплението: „Реквием за обувките“

| от |

Николай Крижитски

По това време не познавах деца от квартала, които да могат да излизат с родителите си в западна чужбина, но този случай беше изключение. Таткото на един приятел работеше в някаква велика държавна фирма и  така по семейному току-що се бяха завърнали от слънчева Италия. Разбира се, моя млад съкварталец не разказваше нищо на децата за страната на ботушчето. Колкото и да го разпитвахме, той не споделяше никакви впечатления. Е, вероятно беше прилежно инструктиран в къщи от баща си. Нали се сещате: каквото е видял – видял е, и не е нужно да раздува много с хлапетиите на тая тема и прочее. Играйте си там и толкоз.

Някои от децата разглеждаха новите му автомобилчета и цъкаха с език. Търкаляха ги по тревата и ръмжаха на различни скорости. Нашият приятел обаче бе уговорил родителите си да донесат някакви дребни подаръци за всички нас. На мен се падна ключодържател с една малка бутилчица Ballantine’s. Много ми хареса този сувенир (а по-късно и вкуса на истинската напитка, но това е друга тема!). Подаръчетата ги раздаваше баща му, който ми се стори много приятен човек. Може би защото вадеше нещата от плика с усмивка, досущ като един дядо Мраз.

(Ами „Мраз“, защото тогава Дядо Коледа изглежда е обслужвал другите държави, пък дори не знаехме за него. Не беше никак популярен в детските среди. Но явно и двамата добри старци – и Мраз и Коледа, бяха заслужили да имат по една Снежанка. Както и по равен брой джуджета :) ).

Също така всичките ние, получили подаръчета, бяхме поканени на излет извън града.

Понеже бях в списъка на одобрените от кастинга с пикника, ми се искаше и моите родители да не възразят и да ме пуснат до отида.

Те не бяха против. Приготвиха ми сандвичи и ги сложиха в една алуминиева туристическа кутия, останала още от дядо ми. Беше приятно да ми я поверят. Държах я в ръцете си и се опитвах да отгатна колко ли стотици сандвичи са се пренесли в нея, докато се е построила хижа „Щастливеца“. Дядо беше един от ентусиастите строители и разправяше, че са мъкнели гредите на рамо догоре. Когато се изморяли, сядали да похапнат нещо от същите кутии. Гордеех, че отивам някъде с кутията, па макар и да знаех, че няма да мъкна греди и нищо не се предвижда да построя. Сложих я заедно с другите такъми в багажника на една от колите и потеглихме.

Когато се изсипахме на полянката до една рекичка, получихме инструкции, отнасящи се за забранените местата за ходене. Понеже някой беше донесъл две въдичарски пръчки, заклехме се, че няма да правим щуротии и веднага под строй отидохме да разузнаем какво става в рекичката и има ли изобщо риба.

Когато огладнях, се върнах да си взема кутията със сандвичите. Докато я търсех в багажника, чух как бащата на приятеля ми се фукаше на другите възрастни какви скъпи-прескъпи обувки си е донесъл от Италия. Били на някакъв супер известен моделиер. Всички цъкаха с език точно както ние децата правехме вчера гледайки новите колички на сина му. Препоръчваха му да не стъпва в локви, да внимава да не ги одраска на улицата или в някой крив бордюр. Други даваха съвет изобщо да не стъпва по неравни повърхности, (е то откъде равни?), внимателно да изучава плочката преди постави там крак, обут в драгоценната придобивка. Трети казаха, че са виждали такива модели в столичния Кореком. Но явно го правеха от завист, или просто да омаловажат избора на гъзарската стока. А стопанина се отнасяше към обувките си грижливо, както майка, дундуркаща малкото си съкровище. Виждаше се как изведнъж се е променил живота му. Гледаше отблясъците на слънцето в бомбетата и показваше на всички колко е истинска кожата.

И така, след като всички се убедиха в стойноста на ненагледното му съкровище, той извади чифт гуменки и се преобу с тях. Вероятно за да не рискува повече с дребните камъчета. А и за да предотврати многочислените опасности за подметките (от естествен гьон!) по време на извънградския им живот. С две думи – шоуто свърши и обущетата бяха прибрани в колата му.

След това пикникът се понесе в обичайния си ритъм: възрастните запалиха огън, после се къпеха в реката, викаха гръмогласно и съответно плашеха рибата ни. Ние мърморехме и даже два пъти се премествахме по-натам по брега, търсейки високи добиви в риболовното дело.

По едно време дойде един от родителите и ни попита дали знаем нещо за някакви обувки. Аз единствен се сетих за какво точно пита, защото нали случайно бях чул хвалбите на драгоценната стока. Обаче не казах нищо по темата (е, явно от малък обичам да гледам сеир и да слушам панаири!)

И тук започва трилъра.

Оказало се, дошъл някакъв момент, в който гордия собственик е почувствал направо нечовешка нужда да види обувките си. Или му е станало скучно без тях, та затова отишъл да ги навести.

Отваряйки колата – не ги намерил.

Погледнал естествено и в багажника. Липсват!

Търсил наоколо.

Метода с тичането по полянката и оглеждане на всяка съмнителна трънка и повдигане на всеки камък – също не довел до никакъв резултат.

Когато се завърнахме на местопрестъплението, скръбта му можеше да се съизмери само с ширината на озоновата дупка.

От гърдите му се изтръгваха такива звуци и такъв широк диапазон от писукания и октави, че дори Биг Бенда на Китайското национално радио не би могъл да ги докара на децибели. Драмата можеше да заеме достойно място в репертоара на Миланската „Ла Скала“ под името „Реквием за обувките“.

Горкия владетел на Изгубения Кивот се мяташе, плачеше, скубеше кичури от косата си. И се опитваше да изкара всеки един от нас, скромно присъстващите потенциален крадец. Най-заподозряни бяха естествено онези, дръзнали да не обръщат внимание на обувките при първоначалната им презентация. Ние децата – клетите рибари без грам улов, също не бяхме извън сценария. Мигновено бяха назначени двама от нас за да огледат внимателно повърхноста на реката за плуващи, обърнали коремите кожени трупове ( аз бях пратен да патрулирам на крайбрежието за евентуални удавени италиански патъци ).

Но, никой и нищо не можеше да го успокои и да го уговори да се примири със загубата си.

Съвсем разстроен, той седна в колата и забравяйки за жена, потомство и за нас – врътна ключа и даде мръсна газ. Явно, повече не можеше да изтрае и минутка да остане на мястото на трагедията.

И точно когато тоновете прах след него паднаха обратно в коловозите, всички ние с отворени усти видяхме…. обущата, поставени върху застлан на тревата вестник. Оказало се, че безумеца по едно време трепетно ги е извадил от купето и скрил под сянката на колата. Вероятно ги е прибрал отдолу, напълно естествено обгрижвайки ги за да не получат я топлинен удар, я слънчеви изгаряния от трета степен.

Е, изглежда после е забравил за това.

 

 
 

Първи поглед към Марго Роби като Тоня Хардинг

| от chronicle.bg |

През март миналата година стана ясно, че Марго Роби ще влезе в ролята на лошото момиче на фигурното пързаляне Тоня Хардинг. Роби ще бъде в главната роля в биографичния филм „Аз, Тоня”.

След месеци на спекулации Марго Роби беше уловена в ролята си за предстоящия филм.

*EXCLUSIVE* Margot Robbie tranforms into Tonya Harding for "I, Tonya" **WEB MUST CALL FOR PRICING**

Големият скандал в кариерата на Хардинг е свързана с наемането на човек, който да рани в крака конкурентката й Нанси Кериган, за не може да се състезава на Зимната олимпиада през 1994 година. Лесно се доказва, че нападателят, намушкал Кериган по време на тренировка, е нает от бодигарда на Хардинг.

Филмът, посветен на фигуристката, ще излезе през 2018 година.

За ролята си Марго Роби носи деветдесетарски дънки, протези на лицето и костюм, с който тялото й да изглежда по-едро.

 
 

Тези хора на 70+ години ще разбият стереотипите ви за възраст

| от chronicle.bg |

По линията на стереотипите, обхващащи възрастните хора, всички сме виновни.

Повечето от нас са убедени, че веднъж щом човек навърши 70 години, хубавата част от живота му е приключила и това, което предстои, включва единствено болести, декубитални дюшеци и наливане на минерална вода в Княжево.

Разбира се, това далеч не се отнася до всички пенсионери. Фотографът Владимир Яковлев е посветил доста време на проекта си „Age of Happiness“, където снима хора между 70 и 100 години, които все още следват мечтите си, откриват нови неща и живеят на пълни обороти.

Вижте в галерията част от снимките, които е направил той и веднага счупете предразсъдъците.

 
 

Най-неприятните жени в Холивуд

| от chronicle.bg |

Да бъдеш актриса в Холивуд не е лесно. Трябва да си секси, красива, талантлива и да даваш всичко от себе си, за да израснеш в една силно конкурентна среда.

Ако успееш в същото време да запазиш някаква човечност и да не изглеждаш супер надута, тогава ставаш истинска звезда. Ако не успееш, израстваш в кариерата си, но разочароваш онези, които имат късмета или нещастието да те познават.

В галерията долу сме събрали онези знаменитости, които по мнение на хората, които имат досег до тях, са изключително капризни, арогантни и се държат като принцеси. Иначе казано – кифли.

Вижте 10 известни, брилянтни в професията си жени, които са се провалили в отношението си към фенове и колеги.

 
 

5 начина да си вдигнете самочувствието чрез Facebook

| от |

Да демонстрираш ниско самочувствие си е човещинка, също като да се оригнеш зловещо след чаша бира. И двете са естествени и присъщи на човешкия род и също така е желателно да не се правят.

Казват, че страданието не е срамно, но когато става въпрос за страдане от ниска самооценка, е желатено да пощадиш околните от нейните манифестации, поне малко. Симптомите и без това не могат да останат скрити и от ненабитото око – надменно говорене, демонстриране на несъществуваща класа, тихо презрение към всичко, шумни селски прояви, налагане на мнение пр.

Добрата новина е, че все още може да промените нещата, малко преди всички да се убедят напълно, че сте излишен за света, вонящ на комплекси, скункс. Едно време беше по-сложно, защото трябваше да показваме колко сме яки наживо и замаскирането на смотанящината и провинциалния манталитет беше по-трудно.

Сега обаче, с инвазията на социалните мрежи в живота ни, замитането на откровената лузърщина под килима и напомпването с изкуствено самочувствие е много по-лесно.

Вижте нашите пет предложения да дадете малко „boost“ на кретащото си самочувствие. Лесно и просто. През Facebook

1. Чеквайте се от всички места, които посещавате

Не е от съществено значение дали сте отишли на околосветско пътешествие с частен дирижабъл или сте слезли да купите кисело мляко от магазина. Във всички случаи го отбележете. Придружавайте чекването със снимка и кратък, оригинален коментар. „Нова прическа, благодарение на Цвети“, at Фризьорски салон „Кифла и половина“ (всички фризьорки се казват Цвети, знаете). „Нова ноктопластика, благодарение на Бубето“, at Козметичен салон „Вярвай в себе си“ (всички маникюристки се казват Бубето). „Един килограм по-лека след обезкосмяване, благодарение на Диди“ at Салон „Красота безкрай“ (всички козметички се казват Диди). Пуснете едни чек от спа хотел във Велинград. От летище – задължително. От мола, от някой краен софийски квартал, ако е лято и се спуснете до морето – знаете какво да правите. Чек на автомагистрала „Тракия“, за да знаят, че отивате към морето. Един от Созопол, веднага като пристигнете. И поне три от плажа.

2. Цитирайте умни хора

Не е лесно човек сам да измисли нещо мъдро. Хубавото е, че няма и нужда. Преди вас са живели достатъчно интелигентни хора, които са казвали интелигентни неща – ако ги цитирате, това значи, че ги разбирате, което прави и вас също толкова интелигентни. Заложете на писатели, учени и известни филмови герои. Имайте едно наум за последните, да не се окаже, че ги мислите за реални хора. Ако в мрежата ви попадне цитат, написан върху снимка на гол женски задник на фона на палма и залязващо слънце, шервайте смело. Ако не, може да се справите и сами. Влезте в Уикицитат, там всичко е сортирано по секции. От опит ви казваме, че най-много се лайкват цитатите за любов, секс, лидерство и величие.

3. Пътувайте и съобщавайте

Снимките на фона на популярни туристически атракции са сред най-лайкваните статуси в социалните мрежи. Лошото е, че пътуването е скъпо. Ако нямате пари да бръмнете до Дубай или поне да посетите някой кофи шоп в Амстердам, не се отчайвайте. Ако сте склонни да лъжете и владеете компютрите, може да си направите колаж на фона на Айфеловата кула. Ако сте честни личности и предпочитате да бъдете себе си, просто пуснете снимка от Google изображения с коментар, че искате да отидете на това място и човек е човек, когато е на път. Не е като да сте там наистина, но приятелите ви ще видят, че поне имате желание да разширявате кръгозора си, а това си струва един лайк.

4. Демонстрирайте любов към ближния

Хората обичат позитивните неща. Ако профилът ви блика от любов, ще генерирате повече харесвания, а оттам – по-добро самочувствие. Снимка на майка ви със съобщение „Моята майка е най-добрата на света“ със сигурност ще събере доста. „Имам си най-хубавата жена, да е ясно“, заедно с фотография от телефон, на която възлюбената ви спи с отворена уста, също ще се котира. Същото е валидно и за жените. Колко е лесно да пуснете снимка на варено яйце с фреш от моркови в чаша на Мики Маус и да напишете под нея „Обичам, когато мъжът ми ми приготви закуска (сърчице). Ако имате щастието да имате деца, там може да се раздадете без чувство за вина, че досаждате. Снимка на бебе Сашо по гащи, снимка на бебе Сашо по без гащи, бебе Сашо хапва, бебе Сашо спинка, бебе Сашо пръцка (това няма как да се заснеме, така че ще се наложи да го опишете). Общо взето, нямате грешен ход. Любовта към родителите, приятелите или съпруга/съпругата може да изглежда превзето, но любовта към децата…тя е безгранична и може да се гордеете с нея публично.

5. Живейте здравословно и поствайте

Живеем във времена, в които се знае, че само пушачите умират и само месоядните боледуват. Здравословният начин на живот се е изпъчил на върха на социалния пиедестал, а всички пороци са завряни в ъгъла да се срамуват. Затова е добре да поддържате имидж на болни от орторексия, поне във Facebook. Снимки на здравословна закуска, състояща се от стрък целина с 10 грама обезсолено сирене върши добра работа. Но по-важни от всичко са снимките от фитнес залата. Ако сте мъж, е добре да имате снимка с щанга, на която се виждат едрите капки пот по сбърченото ви чело, а физиономията ви може да накара и Чък Норис да потрепери. Съчетайте я с оригинална мъдрост от типа на „Здрав дух в здраво тяло“ и чакайте лайковете да завалят като тропически порой в дъждовния сезон. Ако сте жена, направете селфи от съблекалнята. Разбира се, преди това нанесете черна очна линия, бледорозово червило и малко фон дьо тен, колкото да скрие пъпките от яденето на целина със сирене. Сложете мотивираното изражение с леко разтворени устни за полъх сексапил и ако не сте сигурни, че се забелязва, просто добавете към снимката „feeling motivated and sexy“.

Следвайте тези съвети и ще пребъдете. И помнете: всеки лайк е пирон в ковчега на ниското самочувствие.