От местопрестъплението: „Реквием за обувките“

| от |

Николай Крижитски

По това време не познавах деца от квартала, които да могат да излизат с родителите си в западна чужбина, но този случай беше изключение. Таткото на един приятел работеше в някаква велика държавна фирма и  така по семейному току-що се бяха завърнали от слънчева Италия. Разбира се, моя млад съкварталец не разказваше нищо на децата за страната на ботушчето. Колкото и да го разпитвахме, той не споделяше никакви впечатления. Е, вероятно беше прилежно инструктиран в къщи от баща си. Нали се сещате: каквото е видял – видял е, и не е нужно да раздува много с хлапетиите на тая тема и прочее. Играйте си там и толкоз.

Някои от децата разглеждаха новите му автомобилчета и цъкаха с език. Търкаляха ги по тревата и ръмжаха на различни скорости. Нашият приятел обаче бе уговорил родителите си да донесат някакви дребни подаръци за всички нас. На мен се падна ключодържател с една малка бутилчица Ballantine’s. Много ми хареса този сувенир (а по-късно и вкуса на истинската напитка, но това е друга тема!). Подаръчетата ги раздаваше баща му, който ми се стори много приятен човек. Може би защото вадеше нещата от плика с усмивка, досущ като един дядо Мраз.

(Ами „Мраз“, защото тогава Дядо Коледа изглежда е обслужвал другите държави, пък дори не знаехме за него. Не беше никак популярен в детските среди. Но явно и двамата добри старци – и Мраз и Коледа, бяха заслужили да имат по една Снежанка. Както и по равен брой джуджета :) ).

Също така всичките ние, получили подаръчета, бяхме поканени на излет извън града.

Понеже бях в списъка на одобрените от кастинга с пикника, ми се искаше и моите родители да не възразят и да ме пуснат до отида.

Те не бяха против. Приготвиха ми сандвичи и ги сложиха в една алуминиева туристическа кутия, останала още от дядо ми. Беше приятно да ми я поверят. Държах я в ръцете си и се опитвах да отгатна колко ли стотици сандвичи са се пренесли в нея, докато се е построила хижа „Щастливеца“. Дядо беше един от ентусиастите строители и разправяше, че са мъкнели гредите на рамо догоре. Когато се изморяли, сядали да похапнат нещо от същите кутии. Гордеех, че отивам някъде с кутията, па макар и да знаех, че няма да мъкна греди и нищо не се предвижда да построя. Сложих я заедно с другите такъми в багажника на една от колите и потеглихме.

Когато се изсипахме на полянката до една рекичка, получихме инструкции, отнасящи се за забранените местата за ходене. Понеже някой беше донесъл две въдичарски пръчки, заклехме се, че няма да правим щуротии и веднага под строй отидохме да разузнаем какво става в рекичката и има ли изобщо риба.

Когато огладнях, се върнах да си взема кутията със сандвичите. Докато я търсех в багажника, чух как бащата на приятеля ми се фукаше на другите възрастни какви скъпи-прескъпи обувки си е донесъл от Италия. Били на някакъв супер известен моделиер. Всички цъкаха с език точно както ние децата правехме вчера гледайки новите колички на сина му. Препоръчваха му да не стъпва в локви, да внимава да не ги одраска на улицата или в някой крив бордюр. Други даваха съвет изобщо да не стъпва по неравни повърхности, (е то откъде равни?), внимателно да изучава плочката преди постави там крак, обут в драгоценната придобивка. Трети казаха, че са виждали такива модели в столичния Кореком. Но явно го правеха от завист, или просто да омаловажат избора на гъзарската стока. А стопанина се отнасяше към обувките си грижливо, както майка, дундуркаща малкото си съкровище. Виждаше се как изведнъж се е променил живота му. Гледаше отблясъците на слънцето в бомбетата и показваше на всички колко е истинска кожата.

И така, след като всички се убедиха в стойноста на ненагледното му съкровище, той извади чифт гуменки и се преобу с тях. Вероятно за да не рискува повече с дребните камъчета. А и за да предотврати многочислените опасности за подметките (от естествен гьон!) по време на извънградския им живот. С две думи – шоуто свърши и обущетата бяха прибрани в колата му.

След това пикникът се понесе в обичайния си ритъм: възрастните запалиха огън, после се къпеха в реката, викаха гръмогласно и съответно плашеха рибата ни. Ние мърморехме и даже два пъти се премествахме по-натам по брега, търсейки високи добиви в риболовното дело.

По едно време дойде един от родителите и ни попита дали знаем нещо за някакви обувки. Аз единствен се сетих за какво точно пита, защото нали случайно бях чул хвалбите на драгоценната стока. Обаче не казах нищо по темата (е, явно от малък обичам да гледам сеир и да слушам панаири!)

И тук започва трилъра.

Оказало се, дошъл някакъв момент, в който гордия собственик е почувствал направо нечовешка нужда да види обувките си. Или му е станало скучно без тях, та затова отишъл да ги навести.

Отваряйки колата – не ги намерил.

Погледнал естествено и в багажника. Липсват!

Търсил наоколо.

Метода с тичането по полянката и оглеждане на всяка съмнителна трънка и повдигане на всеки камък – също не довел до никакъв резултат.

Когато се завърнахме на местопрестъплението, скръбта му можеше да се съизмери само с ширината на озоновата дупка.

От гърдите му се изтръгваха такива звуци и такъв широк диапазон от писукания и октави, че дори Биг Бенда на Китайското национално радио не би могъл да ги докара на децибели. Драмата можеше да заеме достойно място в репертоара на Миланската „Ла Скала“ под името „Реквием за обувките“.

Горкия владетел на Изгубения Кивот се мяташе, плачеше, скубеше кичури от косата си. И се опитваше да изкара всеки един от нас, скромно присъстващите потенциален крадец. Най-заподозряни бяха естествено онези, дръзнали да не обръщат внимание на обувките при първоначалната им презентация. Ние децата – клетите рибари без грам улов, също не бяхме извън сценария. Мигновено бяха назначени двама от нас за да огледат внимателно повърхноста на реката за плуващи, обърнали коремите кожени трупове ( аз бях пратен да патрулирам на крайбрежието за евентуални удавени италиански патъци ).

Но, никой и нищо не можеше да го успокои и да го уговори да се примири със загубата си.

Съвсем разстроен, той седна в колата и забравяйки за жена, потомство и за нас – врътна ключа и даде мръсна газ. Явно, повече не можеше да изтрае и минутка да остане на мястото на трагедията.

И точно когато тоновете прах след него паднаха обратно в коловозите, всички ние с отворени усти видяхме…. обущата, поставени върху застлан на тревата вестник. Оказало се, че безумеца по едно време трепетно ги е извадил от купето и скрил под сянката на колата. Вероятно ги е прибрал отдолу, напълно естествено обгрижвайки ги за да не получат я топлинен удар, я слънчеви изгаряния от трета степен.

Е, изглежда после е забравил за това.

 

 
 

Дарете близките си за Коледа с орангутан

| от chronicle.bg, по theorangutanproject.eu |

Често подаръците за Коледа са силно ненужни. Сега обаче това може рязко да се промени. Орангутаните няма да събират прах по рафтовете в секцията.

Интернет сайт предлага да осиновите орангутанче вместо да купувате на близките си подарък за Коледа. Това става с дарение, а след като то е направено, можете да пратите по имейл сертификата до „жертвата“ на подаръка ви или да го изпратите до себе си, да го принтиранет и да го подарите лично.

Даренията са в размер на 20 и 35 евро. За 20 евро вие ще уредите на животинката един месец свежа и питателна храна от плодове и зеленчуци. За 35 евро осигурявате същото плюс пъзел, който орангутанчето трябва да реши, за да получи храната. Пъзелите развиват мозъка на животните и правят ежедневието им в приюта по-приятно.

 
 

Десет сериала, които свършиха прекалено рано

| от |

Американската телевизия е известна с това, че може да разбие сърцата на феновете само с един свой замах. Като прекрати любимото им шоу, като убие най-обичания им персонаж… Примерите са безброй в дългите години правене на качествени сериали.

Много от сериалите, които стартираха в сезон 2016-2017 така и не доживяха да видят новата година и… новия си сезон. Някои биват прекратени още преди да се докоснат до малкия екран, а други дори не изкарват цял сезон.

Независимо колко нагади има един сериал, колко подписки се направят и какво говорят феновете за културното му наследство, когато една телевизия реши да дръпне шалтера на някое шоу, то вече е обречено. Малко са примерите, като „Анатомията на Грей“, Family Guy и прочие, които могат да се похвалят, че са видели живот след телевизионната си смърт.

Разбира се, върлият телевизиоман познава и злощастни примери на сериали продължили по-дълго, отколкото е редно. И успели да отегчат нещастната си аудитория до смърт.

Истината е винаги някъде по средата и е редно да знаеш кога да спреш и да се откажеш. Прекалено рано обаче никога не е добра идея. Особено, ако имаш потенциал. Ние сме събрали за вас 10 телевизионни шоута, които приключиха пътя си от малкия екран към нечий хол прекалено рано. Поне според нас. В галерията горе.

 
 

Бременната Ирина Шейк в сцената с грънчарство от филма „Призрак“

| от chronicle.bg, по boredomtherapy.com |

Един от най-лесните начини да направиш една реклама гледаема е да включиш малко плът. Никой няма против малко плът. Във видеото на Шейк има много.

То е реклама на списание Love. Всеки декември списанието прави секси видеа като рекламен подход. На 1 декември те показаха видео с модела на Victoria’s Secret Бела Хадид, която играе фитнес инструктор.

 

На 2 декември е ред на друго ангелче на фирмата за бельо – бременната Ирина Шейк. Тя преви римейк на сцената от филма „Призрак“, Деми Мур върти грънчарско колело заедно с духа на покойният си приятел Патрик Суейзи.

 

 
 

10 реклами със звезди, преди да станат известни

| от chronicle.bg |

Свикнали сме да гледаме на холивудските звезди като на свръчовеци, които се подвизават само по големите екрани и червения килим, но дори някои от най-големите актьори и актриси са започнали кариерите си по не толкова бляскав начин.

Вижте някои реклами с участието на знаменитости. Преди да станат такива.

Бен Афлек в реклама на Burger King

Брад Пит рекламира Pringles

Дженифър Лорънс за MTV Super sweet 16

Обожаваме Стенли Тучи в „Дяволът носи прада“, но след като го видяхме в тази реклама на Levi`s, ни стана още по-симпатичен

Леонардо Ди Каприо пък рекламира дъвки през 80-те

А Наоми Уотс…тампони

Не сме и предполагали, че Илайджа Ууд толкова обича сирене

Кристен Стюарт пък участва в реклама на Porsche

Рекламата на Pop Tarts с Джозеф Гордън-Левит представя по друг начин това, което сме искали, гледайки го на кино – а именно да ни направи закуска

Деми Мур няма нужда от диетична кола, но я рекламира