Особености на випаджийството в България

| от Торо |

Има нещо много специфично в българския манталитет и това е чувството и демонстрацията на випаджийство.

ВИП сепарета, ВИП входове, ВИП хотели, ВИП партита, ВИП джакузита – всеки иска да е ВИП или поне за малко да се почувства като такъв. Демонстрирането на лукс е мечта за всички парвенюта и псевдо/квази гъзари (позьори).

Поради липсата на ”стари пари” (предавани от поне три поколения назад) и аристокрация, кичът царува навсякъде по територията. Безумното комбиниране на детайли от различни стилове е характерно за нашенските богаташи, но най-нелепото е че те ужасно много си харесват „творенията”, без да осъзнават колко комични и безвкусни са те.

Парите не купуват стил в цялата си сила е валидно като твърдение за българските випаджии, мислещи, че само заради това, че часовникът им е над 100 хиляди евро вече са „големи”. Това обаче е далеч от истината. Защо дори със скъп часовник, ако той е спортен, а ти си в официален костюм, картинката е плачевна. Същото е и да си купиш вила на Сен Тропе и да си мислиш, че само това е достатъчно да си випаджия и „хай”, като същевременно си я обзавел натруфено и с орнаменти от различни стилове, тотално изключващи се помежду си.

Разбира се, не си съобразил и климата и вместо френски прозорци си иззидал яко изолации, гипсокартон, в градинката си пуснал да щъкат гъски, а озвучаването на външното пространство е албум на Джаго от 90-те. Друг пример е да си купиш сграда – произведение на изкуството – и да я „обзаведеш” и декорираш като хотел в Слънчев бряг.

Да не забравяме фуклявенето с обувки за „еди си колко хиляди евро”. Това е българското парвеню, което си мисли, че колкото по-дълги са лимузината му и диванът в хола, толкова по-добре. Дори и ходенето в чужбина не помага при липсата на „око” и чувство за стил, защото въпросният човек вижда някакви различни неща и си казва: „Защо да не си ги направя и аз в родината „както аз си знам”?“ и обикновено се получава стилов миш-маш. На по-ниското ниво са позьорите (т.нар селски гъзари), които бръмчат с тунинговани опели, носят анцуг, на който с големи букви пише Филип Плейн, толкова големи, че прелетна птица може да ги види от сто метра височина с периферното си зрение, а мечтата им е да си направят селфи в най-фешън тоалетната, отпивайки от бутилка марково уиски.

Текстът е изпратен на редакционната ни поща. Ако искате и Ваш текст да бъде публикуван в Chronicle.bg, пишете ни на office@chronicle.bg.

 
 

Най-добрите филми за наркотици

| от chronicle.bg |

Какво прави човек, когато иска да добави много екшън към филма си за малко пари? Добавя наркотици.

Днес е Международен ден за борба с употребата и нелегалния трафик на наркотици (ООН) и по този повод сме събрали в галерията ни 15 от най-добрите филми с, за и с участието на наркотиците.

Оказа се, че Холивуд е правил филми за всякакви наркотици – леки наркотици, тежки наркотици, както и за всички, които се занимават с наркотици – дилъри, трафиканти. Има от всичко!

Ще сметнем, че знаете разликата между канабис, марихуана и коз.

 
 

За късмет: Баба хвърли монета в двигателя на самолет

| от chronicle.bg, по БТА |

Суеверна пътничка забави с няколко часа полет от Шанхай, като хвърли монета в самолетния двигател за късмет, съобщи АФП.

Пътничката, която е на 80 години, е задържана от полицията на международното летище Пудун в Шанхай. Заради нея са евакуирани около 150 пътници от самолета за Кантон. Тя хвърлила осем монети към единия двигател на самолета на компанията Чайна садърн еърлайнс. Една от тях влязла дълбоко в него.

Пътник, който станал свидетел на сцената, предупредил властите.

Възрастната жена обяснила, че хвърлила монетите, като си пожелала сигурен полет. Тя пътувала заедно със съпруга си, дъщеря си и зет си.

 
 

Филмите с актьори от различни раси са по-печеливши

| от chronicle.bg |

Холивуд често сочи към боксофис класациите, когато някой дръзне да попита защо няма по-голямо разнообразие на етноси. Това обаче може да се окаже грешно.

Изследване на Creative Artists Agency в тази област сочи, че „Средностатистическата печалба в дебютния уикенд на филм, който привлича зрители от най-различни етноси (което най-често е резултат на етнически разнообразния актьорски състав) е три пъти по-голяма от печалбата на обикновен филм“.

След това изследване, Кристи Хюбегър от Creative Artists Agency създава Индекс на етническо разнообразие във филмите. Тя обясни резултатите така: „Едно от най-интересните неща при успешните филми е, че комуникират с разнообразие от хора. В киното публиката иска да види свят, който прилича на техния.“

„Небелите“ хора са 38% от хората на света, но 45% от публиката по кината за миналата година. Те са гледали 413 различни филма между 2014 и 2016 година. Като „истински етнически разнообразни“ Creative Artists Agency определя филми, в поне 30% от актьорският състав не е от бели. В изследването на Агенцията тези филми печелят повече от всички „етнически неразнообразни“ без значение колко пари са налети като бюджет в продукцията.

Това много ясно може да се усети в малки филми като “Get Out” и “Hidden Figures”, както и в големи блокбъстъри като “Rogue One” и “The Fate of the Furious”.

 
 

„Безбог“, „Слава“ и „Спомен за страха“ са номинирани за най-добър игрален филм

| от chronicle.bg, по БТА |

„Безбог“ на Ралица Петрова, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „Спомен за страха“ на Иван Павлов са номинирани за най-добър пълнометражен игрален филм от Българската филмова академия – 2017. Трите продукции имат и номинации за режисура. Наградите ще бъдат връчени тази вечер от 19.00 ч. в Театър „Българска армия“, научи БТА от Съюза на българските филмови дейци.

За отличията за главни роли конкуренцията при актрисите е между Ирена Иванова – „Безбог“, Маргита Гошева – „Слава“, и Рая Пеева – „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, а при актьорите – между Ивайло Христов – „Спомен за страха“, Стефан Денолюбов – „Слава“, и Димитър Николов – „Христо“ на Григор Лефтеров и Тодор Мацанов.

Наградите за поддържащите роли си оспорват актрисите Йорданка Стефанова – „Спомен за страха“, Пламена Гетова – „Летовници“ на Ивайло Пенчев, и Радена Вълканова – „Маймуна“ на Димитър Коцев – Шошо, и актьорите Димитър Крумов – „Христо“, Ованес Торосян – „Спомен за страха“, Филип Аврамов – „Летовници“.

Номинираните късометражни игрални филми са „Дрехи“ на Веселин Бойдев, „Куче“ на Владимир Петев и „На червено“ на Тома Вашаров. В документалното кино надпреварата е между „Книжарят“ на Катрин Бернщайн и Асен Владимиров, „От Кремона до Кремона“ на Мария Аверина и „Пощальонът“ на Тонислав Христов, а в анимацията – между „Зоотроп“ на Сотир Гелев, „Как се скараха орисниците“ на Анна Харалампиева и „Пътуваща страна“ на Весела Данчева и Иван Богданов.
Най-добрият дебютен филм ще бъде избран между игралните „Безбог“ и „Христо“ и документалния „Пустиняци“ на Цветан Драгнев.

Ще бъдат връчен и награди за сценарий, филмова музика, операторско майсторство, сценография, костюми, монтаж, звукорежисьор, филмова теория и критика.