Особености на випаджийството в България

| от Торо |

Има нещо много специфично в българския манталитет и това е чувството и демонстрацията на випаджийство.

ВИП сепарета, ВИП входове, ВИП хотели, ВИП партита, ВИП джакузита – всеки иска да е ВИП или поне за малко да се почувства като такъв. Демонстрирането на лукс е мечта за всички парвенюта и псевдо/квази гъзари (позьори).

Поради липсата на ”стари пари” (предавани от поне три поколения назад) и аристокрация, кичът царува навсякъде по територията. Безумното комбиниране на детайли от различни стилове е характерно за нашенските богаташи, но най-нелепото е че те ужасно много си харесват „творенията”, без да осъзнават колко комични и безвкусни са те.

Парите не купуват стил в цялата си сила е валидно като твърдение за българските випаджии, мислещи, че само заради това, че часовникът им е над 100 хиляди евро вече са „големи”. Това обаче е далеч от истината. Защо дори със скъп часовник, ако той е спортен, а ти си в официален костюм, картинката е плачевна. Същото е и да си купиш вила на Сен Тропе и да си мислиш, че само това е достатъчно да си випаджия и „хай”, като същевременно си я обзавел натруфено и с орнаменти от различни стилове, тотално изключващи се помежду си.

Разбира се, не си съобразил и климата и вместо френски прозорци си иззидал яко изолации, гипсокартон, в градинката си пуснал да щъкат гъски, а озвучаването на външното пространство е албум на Джаго от 90-те. Друг пример е да си купиш сграда – произведение на изкуството – и да я „обзаведеш” и декорираш като хотел в Слънчев бряг.

Да не забравяме фуклявенето с обувки за „еди си колко хиляди евро”. Това е българското парвеню, което си мисли, че колкото по-дълги са лимузината му и диванът в хола, толкова по-добре. Дори и ходенето в чужбина не помага при липсата на „око” и чувство за стил, защото въпросният човек вижда някакви различни неща и си казва: „Защо да не си ги направя и аз в родината „както аз си знам”?“ и обикновено се получава стилов миш-маш. На по-ниското ниво са позьорите (т.нар селски гъзари), които бръмчат с тунинговани опели, носят анцуг, на който с големи букви пише Филип Плейн, толкова големи, че прелетна птица може да ги види от сто метра височина с периферното си зрение, а мечтата им е да си направят селфи в най-фешън тоалетната, отпивайки от бутилка марково уиски.

Текстът е изпратен на редакционната ни поща. Ако искате и Ваш текст да бъде публикуван в Chronicle.bg, пишете ни на office@chronicle.bg.

 
 

15 модела, които са доста…грозни

| от chronicle.bg |

Всички знаем какво се изисква, за да бъдеш модел. Трябва да си кльощав и красив.

Поне така беше доскоро. По подиумите и на кориците на списанията обаче вече дефилират закръглени модели със секси извивки и хората свикнаха с това, че моделите на 21 век не са като деветдесетарските модели. Напоследък се забелязва и нов тренд в избора на манекенки: далеч не всички от тях са брилянтно красиви. Някои от тях дори не са хубави.

Вижте в галерията 15 момичета, които работят като модели и не пасват на общоприетите стандарти за красота. Някои от тях не са грозни, а имат някакъв дефект, а други…е, кои пък сме ние, че да съдим. Вижте ги.

 

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.

 
 

Почина майстер Емон от Game of Thrones

| от chronicle.bg, по BBC |

На 93-годишна възраст почина британският актьор Питър Воън. Последната му известна роля е тази на майстер Емон в култовия сериал на HBO Game of Thrones.

Той е носител на БАФТА за най-добър актьор в главна роля.

Агентът му Сали Лонг-Инес обяви: „Потвърждавам това, че за голямо съжаление Питър Воън си отиде в около 10.30 ч. тази сутрин. Той почина в мир, заобиколен от семейството си“.

 
 

Китай покорява света с блокбастър и Мат Деймън

| от chronicle.bg, по BBC |

Въпреки дългогодишната традиция на Китай в киното, към момента страната не е произвеждала истински голям блокбастър. Това обаче е напът да се промени. „Великата китайска стена” е един от най-скъпите филми, снимани някога в Китай.

Живата легенда на китайското кино Джан Имоу режисира пищната лента, в която участват филмови икони като…Мат Деймън. Американската звезда има водеща роля във филма.

Мат Деймън играе чуждестранен наемник, който идва в Китай, за да краде барут. С това, че и персонажът му е чужденец се избягва въпросът за „избелването” на филмите.

Бюджетът на филма е най-малко 100 милиона долара – колаборация между САЩ и Китай. Сред приоритетите на китайското правителство е да разпространи по света културата си. Ако успее да развие филмовата си индустрия, страната ще развие и своята „мека сила”и да популяризира културата си така, както американските филми успяха да пренесат духа на Америка по света. Мат Деймън посочва, че нито за момент не е приемал филма като пропаганден инструмент.

„”Мисля, че светът ни е много по-добро място, когато говорим един с друг и работим заедно, и правим изкуство заедно”, казва той.

Джан Имоу, който е запознат много добре с политическите ограничения пред изкуството в САЩ, казва, че Холивуд също има своите рестрикции.

„Това е система, основата върху продуценти и компании. Доколкото става дума за креативност, не мисля, че има 100% свобода за който и да е режисьор по света. Работата на режисьора е да даде най-доброто от себе си в ситуация на ограничения”, казва той.

мат деймън великата китайска стена