Особености на българската кампания

| от |

Иван Стамболов, 5corners.eu

Тази предизборна кампания не прилича на никоя досега. Уж е европейска, което по традиция у нас не се разглежда като нещо важно, а пък страстите се разгоряха до трагикомични измерения – яростно се пекат кебапчета, джуркат се чорби и се чертаят апокалиптични картини за края на света. Защо тези европейски избори са така оживени? Дали само затова, че са генерална репетиция за едни евентуални предсрочни национални избори?

ivanstambolov

Преди всичко, прави впечатление самодейността на представянето. Интернет никога не е бил по-препълнен от коментари на предизборни гафове. Но аз не мога да повярвам, че в щабовете работят некадърници. Напротив, там работят компетентни професионалисти. Тогава остава единственото заключение, че партиите няма какво да кажат. Нямат послания и не знаят към кого да се обърнат.

Но толкова ли са тъпи партиите, че не могат да си определят публиката и да си формулират посланията? Не. Със сигурност не са. Причината за тази идейна и политическа парализа трябва да е другаде. Причината за обърканата и безплодна предизборна кампания е, че за първи път от четвърт век насам са поставени под съмнение европейската принадлежност на България и членството ѝ в Европейския съюз. Обществото се разделя на „европейци“ и „евразийци“ и политическите комуникатори се виждат в чудо, защото от една страна трябва да усилят популизма, а от друга – да изместят дебата и да го превърнат от вътрешно европейски, какъвто трябва да бъде, в общо цивилизационен. Вече не се говори за многогодишна финансова рамка, стабилизационни облигации и свободна търговия между ЕС и САЩ, а за нови призраци, които бродят из Европа.

Светът сякаш вече не е същият и това се усеща особено силно в България. Промяната си има дата – протестите в Украйна. След тях и особено след Крим, Русия протегна и към нас имперски ръце и надигна невиждана вълна от контролирано „обществено мнение“. Изпълзяха забравени фанатици, които дадоха воля на бурните страсти, бушуващи в мрачните им души. Православието беше похитено и беше превърнато от възвишено лично изживяване в обикновен талибански фундаментализъм. Славянското братство заприлича на нацизъм. Грандоманията и параноята се почитат като политическа далновидност.

Как се отрази това на българската кампания за европейски избори? Евтините популисти веднага го яхнаха. Български партии говорят от Москва. Реликтът Кобзон открито агитира за български кандидати. В предизборен клип прозвуча даже това:

„Европейският съюз е вреден за вашето здраве. За България той означава робство, мизерия, безработица. Ние сме единствената алтернатива за излизане от ЕС!“.

Интересно е, че авторите на този клип чрез него агитират избирателите да ги направят не друго, а именно евродепутати. Налудничаво. Но не бива да им се сърдим. Популистите са лешояди – откъдето им замирише на мърша, натам литват с тежки криле. Сега им мирише на Евразийска романтика и на Матушка Рус и те се втурват, развели славянски бради. И не се питат кой надига тази вълна, с каква цел я надига и какви ще са последиците – ден да мине, самун да загине, както обича да се изразява т.нар. „народен гений“.

Не, не е тъжно, че популистите в името на заветното си приближаване до властта безогледно обслужват мимолетни конюнктури – за тях това е основен предмет на дейност. Тъжното е, че с публичните си изяви – щедро финансирани и усърдно тиражирани – те увреждат нравите на обществото и изкривяват мисленето на хората. Заедно с вълната на славянски фундаментализъм и евразийска еуфория се завърнаха и най-налудничавите конспиративни суеверия. Торовете и пестицидите ни правят роби, ГМО-то ни трови, тровят ни и следите на самолетите в небето. Известен журналист (а не случаен олигофрен от социалните мрежи) писа, че причина за гей браковете е химическото съдържание на хамбургерите и поничките. Рептилите отново плетат извънземните си мрежи, за да се хранят с психичната ни енергия. Добре че не се хранят с простотията ни, защото ще станат дебелаци с по 2-3 метра задници като американците в статията на същия журналист.

Градските легенди и пещерните суеверия на уж цивилизования човек може да са шокиращи, но в повечето случаи са безобидни. По-тревожна е злобата, която се излива. Млади и интелигентни хора с опиянение се отдават на омраза към ближния. Съчетана с описаната по-горе налудничавост, омразата ражда плашещи плодове на мисълта. Тази мисъл се превръща в мисъл на европейския дебат у нас и ето как звучи тя от устата на една съвсем прилична на пръв поглед дама в социалните мрежи:

„Като искате децата ви да бъдат третополови европеиди и да пекат живи хора с цел въвеждане на демокрация – вървете си в Европа и оставете България на нормалните хора.“

Ето това са особеностите на българската кампания тази година. Не драматизирайте. Следващия път сигурно ще са още по-ярки и причудливи. За такива неща дъно няма. Мисля, че ще видим още много чудеса, преди Картаген да бъде разрушен.

 
 

Най-добрите филми за наркотици

| от chronicle.bg |

Какво прави човек, когато иска да добави много екшън към филма си за малко пари? Добавя наркотици.

Днес е Международен ден за борба с употребата и нелегалния трафик на наркотици (ООН) и по този повод сме събрали в галерията ни 15 от най-добрите филми с, за и с участието на наркотиците.

Оказа се, че Холивуд е правил филми за всякакви наркотици – леки наркотици, тежки наркотици, както и за всички, които се занимават с наркотици – дилъри, трафиканти. Има от всичко!

Ще сметнем, че знаете разликата между канабис, марихуана и коз.

 
 

Изповедта на един грешен барман

| от |

Да си барман е като да излезеш първи от класно по математика. Около теб веднага се скупчват 100 човека и всеки иска нещо. Ние, барманите, формираме сме направо власт в България. Седмата или осмата, вече не знам коя се пада. Ние сме съвременните попове. Може би затова много от нас имат бради. По това време на година обикновено носим блаженство на морето. Има обаче неща, които трябва да изповядаме, за да сме чисти. Споделеният грях е половин грях. 50 милилитра грях.

 

Простете ми, защото съгреших!

 

Изчаквах хората да се напият и после им предлагах шотове все едно ще ги черпя, но им исках по 6 лева на шот. Съжалявам и за обратното – когато продавам алкохол на безценица и хората не се усещат, че е зло менте. Грешен съм.

 

Разкайвам се и за грешните дозировки. Когато наръсвам с черен пипер блъди мерито все едно е печено прасенце. Когато не използвам мярка, а сипвам на око и количеството видимо е грешно. Ако бях лекар, хората щяха да ходят или надрусани, или умрели.

 

И моля ви, не ме поставяйте в изкушение. Наглеждайте си гаджетата, защото иначе ще ги налазя. Не съм Ален Делон, но хората масово си оставят приятелките без надзор, а от толкова много все някоя хваща дикиш. Наричам това „принципът на Тери Пратчет“ – ако имаш 300 книги, все някоя ще е хубава.

 

Имам и много дребни грехове. Когато наливам от бутилка и пластмасовото кръгче от капачката падне в чашата. Когато слагам лед с ръката, с която съм пипал пари. Когато нямам дребни и ви назнача пазител на бара, докато отида разваля. Когато имам само дребни и банските ви паднат от тежестта на метални левчета.

 

Знам, че не трябва да надупча музиката и да изляза отпред да пуша. Тези дни на блаженство трябва да приключат за мен. Няма да надувам музиката безмилостно и когато съм в заведението. Също така ще я разнообразявам и няма да въртя 1 диск в продължение на години. Аз имам сърце.

 

Осъзнавам грешките си и ги имам предвид, за да изживеем едно по-приятно море заедно. А по-приятното море започва с поздрав. Ако аз мога да си призная, че ви сипвам по-малко, и ви можете да ми кажете едно „Здрасти“. Защото знам, че не различавате българския алкохол от вносния – не ме вкарвайте в грях.

 

 

 
 

Раян Мърфи съживява Джани Версаче в нов сериал

| от chronicle.bg |

Раян Мърфи продължава да е във вихъра си. И по всичко изглежда, че ще се задържи там поне още един сезон.

През миналата година сериалът „Народът срещу О Джей Симпсън: Американска криминална история“ стана хит и получи няколко награди Еми. Мърфи сам си постави много висока летва и сега се готви да скочи още по-високо. Следващият сезон на поредицата вече се снима и предстои да излезе на екран в началото на 2018 г. А темата е повече от пристрастяваща – не просто убийство, а убийството на един от легендарните модни гиганти – Джани Версаче. „Убийството на Джани Версаче: Американска криминална история“ разказва за живота и смъртта на великия моден дизайнер, който в една юлска сутрин през 1997 г. е прострелян смъртоносно в дома си в Маями.

От екипа на сериала миналата седмица пуснаха специално за Entertainment Weekly първи кадри на някои от актьорите. И всички са страхотни. Можем да бъдем спокойни, защото по всичко личи, че Раян Мърфи отново ще ни докара до екстаз. Имаме Рики Мартин в ролята на дългогодишния партньор на Версаче, Антонио Д’Амико, Пенелопе Круз е главозамайващо секси в ролята на сестрата, Донатела Версаче, а младият и свеж Дарън Крис (когото познаваме от „Клуб Веселие“) ще играе Андрю Кънанан – убиецът, чийто мотиви остават загадка. А в образа на италианския дизайнер ще влезе Едгар Рамирез.

На 15 юли 1997 г. Джани Версаче се връща в дома си след традиционната сутрешна разходка по Оушън Драйв. Докато се изкачва по стълбите на имението в Баями Бийч, е прострелян в главата от 27-годишния Андрю Кънанан. Убиецът е хомосексуален, чиято цел е да се запознава с възрастни влиятелни мъже, които да го внедрят във висшето общество. Преди няколко години се среща с Версаче и оттогава е обсебен от него. Освен дизайнера, в списъка му с жертви са поне още четирима мъже, убити с едно и също оръжие. Осем дни след смъртта на Версаче Кънанан се самоубива, използвайки същата пушка. Така и не е заловен, а мотивите му и до днес не са изяснени. Модната империя на италианеца преминава в ръцете на сестра му, Донатела, а партньорът му, Антонио Д’Амико, получава доживотна издръжка. Семейството обаче се намесва в последната воля на Версаче и условията са променени.

Всичко това, допълнено от безброй детайли, ще видят зрителите догодина. От информацията, публикувана досега, се вижда, че приликата с реалността е поразителна. За това спомага не само локацията на снимките (къщата на Версаче в Маями Бийч), но и приликата на актьорите с техните персонажи. Можете да се убедите в това сами, като разгледате галерията горе.

 
 

Фондацията на Салвадор Дали ще обжалва решението за ексхумацията му

| от chronicle.bg, по БТА |

Фондацията „Гала- Салвадор Дали“ ще обжалва решението на първоинстационния мадридски съд за ексумацията на тленните останки на художника във връзка с иск за установяване на бащинство, съобщава агенция ТАСС.

Ищцата Пилар Абел пожела да бъдат извършени ДНК тестове от биологичен материал на твореца, за да докаже, че той е неин биологичен баща.

От фондацията подчертаха, че се подготвя иск, за да не бъде допусната ексхумацията и да бъде отменено решението на мадридския съд на по-горна инстанция. Наети от нея юристи работят над необходимите документи. Обжалването ще бъде внесено в съда в близките дни.

Родената през 1957 година в каталунския град Жирона Пилар Абел твърди, че Салвадор Дали е неин баща. От 2007 година тя води дела за установяване на неговото бащинство. Нейната майка имала тайна връзка с художника в малкото испанско селце Порт Лигат.

Салвадор Дали е роден на 11 май 1904 година. Той е един от най-известните представители на сюрреализма, като през дългата си кариера творецът създаде стотици художествени произведения, включително илюстрации за книги, скулптури, картини. Дали почина на 23 януари 1989 година в каталунския град Фигерас