Осморката

| от |

Тодор Коруев

Изборите като всяко състезание имат старт, имат и финал. На старта за 43-то Народно събрание застанаха 25 партии и коалиции. Много ли са, малко ли са, ще отсекат социолозите, щото у нас политическите партии са докъм триста. Тия синковци са като гарвани, само чакат избори, да понакълват „живо месо“. Щото сетне идва суша. Прогнозите им – кой ги поръчва и кой ги плаща, и сам Господ не знае. Само дето мътят главите на умните, другите са непоколебими като оня шоп-неверник, който видял жирафа и рекъл: „Е, такова животно няма!“, а третата част от народонаселението вярва на врачки, гадатели и екстрасенси, от които се информира за грядущето на татковината.

Това вещерство обяснява и всенародната слабост (над 32 процента) към Бойко Борисов и към неговата „стабилна България“, която той ще ни поднесе на тепсия. Ако река, че това са хора с „промити мозъци“, ще ме обвинят, че хуля народа си, но тогава си обяснете сами на какво се дължи тая любов към ГЕРБ и към лидера му, такъв какъвто си го знаем – привличащ масите с „Аз съм прост и вие сте прости!“

За старта отдавна забравихме, на финала пристигнаха осем „болида“, сега казват, че били цели 50 партии и то при най-ниската избирателна активност. Малко ли са, множко ли се – ще рекат социолозите, ще додадат по нещичко и политолозите.

Всеки състезател в тая нашенска „Формула 1″ си имаше свой номер. Нечии номера минаха успешно. Социолозите бяха овъргаляли „Атака“ в политическа слама, но Волен се отърси от сламките, вдигна лозунга „С нами Бог“, Йосиф Кобзон го послуша и му пя барабар с целия ансамбъл на вътрешното министерство на Русия с цял генерал диригент. Цъках с език и се чудех на акъла на Росен Плевнелиев, за когото Русия е агресивна държава от 19 век, а пък тя дошла да ни пее предизборно. Другите патриоти – бургазлиите от СКАТ, се хванаха за Николай-Хайтовото „България над всичко!“ и заедно с ВМРО на Красимир Каракачанов надскочиха представата ни за „дясна националистическа коалиция“, за каквато я определят. Кои мислите – все те, социолозите и политолозите. Реформаторският блок направо изтрепа рибата с простичкия доверчив лозунг „Всичко е в твоите ръце!“ и събуди някогашните сини съновидения, които раждат и апетити. А АВБ прескочи едва-едва последното препятствие, за да докаже, че в един парламент може да има повече от едно ляво, което дори да не се нрави на Миков и Станишев, има хора, които ценят другостта.  Нецензурираният Бареков влезе в „къщата на духовете“ като французки ключ – готов е както за управляващ, така и за опозиция.

А сега за тия партии, които останаха под летвата: НДСВ не можа да ни върне спокойствието, „Движение 21″ ни научи да внимаваме с малкия текст и единственият мъж в българската политика Татяна Дончева просто постигна постижимото – добра се до субсидията, както и Светльо Витков, който в тая област е рецидивист. „Новото време“, реанимирано от Севлиевски, не натрупа капитал, но ще го запомним с клипа му „Ако можеха да говорят…“ с герои овчици и призив „Подивей!“ Видя се, че зелените партии са подивели – плодят се като мишки, та ще изпреварят по бройка и земеделците с техните крилца и перца.

Ща, не ща стигнах до първите трима в класацията. Третият, който за малко не стана и втори, е ДПС. Тази година партията-фирма се прослави с „овладяването“ на циганския вот в Северозапада и не само там. Сам Лютви Местан се изпуйчи с павликенската Върбовка – известно циганско село не само от разказите на Димитър Томов. Не му е лесно на Лютвито – сега никой го не ще за коалиционен партньор, оставен е да се пържи в маслото си. Карантината май ще бъде дълга – завидяха им, щото преядоха от власт депесарите, стихията им е в обръчите от фирми и задкулисието, всичките тия реки от витиевати приказки на лидера, че движението ще гарантира стабилност с евроатлантическия си профил и без него едва ли България ще я има, са близалки за деца.

Слоганът „Достоен живот в справедлива държава!“ на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ е най-малко виновният за провала на коалицията на тия избори. Грешните бездушно вдигнаха рамене: „Такова доверие ни дадоха избирателите!“, а не виждат, че ги натикаха на кучето в кътния зъб. Срамът, който ще берат заради печалните резултати на уж „автентичния представител на лявото“, е болезнена тема, която оставям за друг път. Сега сме в чакалнята и чакаме кабинет на малцинството. Ще го дочакаме ли?

 
 

Почина майстер Емон от Game of Thrones

| от chronicle.bg, по BBC |

На 93-годишна възраст почина британският актьор Питър Воън. Последната му известна роля е тази на майстер Емон в култовия сериал на HBO Game of Thrones.

Той е носител на БАФТА за най-добър актьор в главна роля.

Агентът му Сали Лонг-Инес обяви: „Потвърждавам това, че за голямо съжаление Питър Воън си отиде в около 10.30 ч. тази сутрин. Той почина в мир, заобиколен от семейството си“.

 
 

Мексиканската Доби покани целия свят на рождения си ден

| от chronicle.bg |

Спомняте ли си рождения ден на Доби от „Дружба” през 2011 година, на който всички бяхме поканени (погрешка) с призив да носим салфетки? Е, и Мексико се сдоби със своята Доби. По тази причина в мексикански град беше осигурено засилено полицейско присъствие, след като 1.2 милиона души потвърдиха присъствието си на партито.

Поканата включва видео, на което бащата на момичето казва, че „всички са добре дошли” на партито, в което е се изявяват местни банди. Въпреки че мъжът е искал да покани приятели и съседи, събитието е било публично, съответно – всеки човек по света може да се чувства поканен. Мъжът обаче заяви, че все пак не би върнал никого.

Видеото показва Крестенцио Ибара, застанал до дъщеря си Руби и съпругата си Анаелда Гарсия.

„Здравейте, как сте? Каним ви на този 26 декември на 15-ия рожден ден на дъщеря ни Руби Ибара Гарсия”, казва той. След това изброява трите групи, които ще свирят на събитието, което ще бъде придружено и от конна надпревара. Победителят е спечели 10 000 песос (490 долара). Клипът завършва с уточнението, че всички са поканени.

15-ият рожден ден на момичето е голямо събитие в Мексико, защото отбелязва превръщането на детето в жена.  Не е необичайно то да бъде съпроводено с голямо шумно парти. Не е ясно обаче защо точно това парти става вайръл и е споделено над 800 000 пъти.

След като разбрал колко е голям интересът към рождения ден на дъщеря му, Ибара се почувствал натъжен за два дни, но днес със семейството му са се примирили с идеята.

Вижте част от шегите, които се появиха по темата:

доби руби гарсия
Руби и семейството й в компанията на Кардашияните.

доби руби гарсия
А вие готови ли сте за рождения ден на Руби?

доби руби гарсия
Качете се на влакчето с гости за рождения ден.

 
 

Най-надценените актьори на 2016 г.

| от chronicle.bg |

2016 година беше година, пълна с филми, продължения, римейк версии. Как се отрази обаче тя на актьорите? Истината е, че мнозина от тях получават повече, отколкото са си изработили. Е, това със сигурност се дължи на дългогодишния им труд в предходните десетилетия.

Все пак Forbes събира на едно място звездите, които са получили през последната година колосални суми, за участието си в незначителни роли или в слаби филми, в които се появяват в по-малко от 2000 кадъра. А

ко се съотнесе това към боксофис успеха на филма, може да се сметне колко са получили тези звезди спрямо финансовите приходи на продукцията. Сметките включват последните три роли на актьорите от до средата на тази година.

Ето и тези, които са „най-надценени“ по отношение на заплащане.

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.