Осморката

| от |

Тодор Коруев

Изборите като всяко състезание имат старт, имат и финал. На старта за 43-то Народно събрание застанаха 25 партии и коалиции. Много ли са, малко ли са, ще отсекат социолозите, щото у нас политическите партии са докъм триста. Тия синковци са като гарвани, само чакат избори, да понакълват „живо месо“. Щото сетне идва суша. Прогнозите им – кой ги поръчва и кой ги плаща, и сам Господ не знае. Само дето мътят главите на умните, другите са непоколебими като оня шоп-неверник, който видял жирафа и рекъл: „Е, такова животно няма!“, а третата част от народонаселението вярва на врачки, гадатели и екстрасенси, от които се информира за грядущето на татковината.

Това вещерство обяснява и всенародната слабост (над 32 процента) към Бойко Борисов и към неговата „стабилна България“, която той ще ни поднесе на тепсия. Ако река, че това са хора с „промити мозъци“, ще ме обвинят, че хуля народа си, но тогава си обяснете сами на какво се дължи тая любов към ГЕРБ и към лидера му, такъв какъвто си го знаем – привличащ масите с „Аз съм прост и вие сте прости!“

За старта отдавна забравихме, на финала пристигнаха осем „болида“, сега казват, че били цели 50 партии и то при най-ниската избирателна активност. Малко ли са, множко ли се – ще рекат социолозите, ще додадат по нещичко и политолозите.

Всеки състезател в тая нашенска „Формула 1″ си имаше свой номер. Нечии номера минаха успешно. Социолозите бяха овъргаляли „Атака“ в политическа слама, но Волен се отърси от сламките, вдигна лозунга „С нами Бог“, Йосиф Кобзон го послуша и му пя барабар с целия ансамбъл на вътрешното министерство на Русия с цял генерал диригент. Цъках с език и се чудех на акъла на Росен Плевнелиев, за когото Русия е агресивна държава от 19 век, а пък тя дошла да ни пее предизборно. Другите патриоти – бургазлиите от СКАТ, се хванаха за Николай-Хайтовото „България над всичко!“ и заедно с ВМРО на Красимир Каракачанов надскочиха представата ни за „дясна националистическа коалиция“, за каквато я определят. Кои мислите – все те, социолозите и политолозите. Реформаторският блок направо изтрепа рибата с простичкия доверчив лозунг „Всичко е в твоите ръце!“ и събуди някогашните сини съновидения, които раждат и апетити. А АВБ прескочи едва-едва последното препятствие, за да докаже, че в един парламент може да има повече от едно ляво, което дори да не се нрави на Миков и Станишев, има хора, които ценят другостта.  Нецензурираният Бареков влезе в „къщата на духовете“ като французки ключ – готов е както за управляващ, така и за опозиция.

А сега за тия партии, които останаха под летвата: НДСВ не можа да ни върне спокойствието, „Движение 21″ ни научи да внимаваме с малкия текст и единственият мъж в българската политика Татяна Дончева просто постигна постижимото – добра се до субсидията, както и Светльо Витков, който в тая област е рецидивист. „Новото време“, реанимирано от Севлиевски, не натрупа капитал, но ще го запомним с клипа му „Ако можеха да говорят…“ с герои овчици и призив „Подивей!“ Видя се, че зелените партии са подивели – плодят се като мишки, та ще изпреварят по бройка и земеделците с техните крилца и перца.

Ща, не ща стигнах до първите трима в класацията. Третият, който за малко не стана и втори, е ДПС. Тази година партията-фирма се прослави с „овладяването“ на циганския вот в Северозапада и не само там. Сам Лютви Местан се изпуйчи с павликенската Върбовка – известно циганско село не само от разказите на Димитър Томов. Не му е лесно на Лютвито – сега никой го не ще за коалиционен партньор, оставен е да се пържи в маслото си. Карантината май ще бъде дълга – завидяха им, щото преядоха от власт депесарите, стихията им е в обръчите от фирми и задкулисието, всичките тия реки от витиевати приказки на лидера, че движението ще гарантира стабилност с евроатлантическия си профил и без него едва ли България ще я има, са близалки за деца.

Слоганът „Достоен живот в справедлива държава!“ на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ е най-малко виновният за провала на коалицията на тия избори. Грешните бездушно вдигнаха рамене: „Такова доверие ни дадоха избирателите!“, а не виждат, че ги натикаха на кучето в кътния зъб. Срамът, който ще берат заради печалните резултати на уж „автентичния представител на лявото“, е болезнена тема, която оставям за друг път. Сега сме в чакалнята и чакаме кабинет на малцинството. Ще го дочакаме ли?

 
 

Новото летище на Берлин няма да заработи и през 2017

| от CHR Aero с БТА |

Дългоочакваното откриване на новото летище на Берлин няма да стане факт и през 2017 г., потвърди ръководителят му Карстен Мюленфелд, цитиран от ДПА.

Въпреки отдавна обявеното откриване все още има затруднения пред пускането в експлоатация на новото международно летище на германската столица. Първоначалните планове бе то да заработи през 2011 г.

Откриването през тази година бе поставено под въпрос по-рано тази седмица, след като възникнаха проблеми с вратите на летището.

Летище „Берлин-Бранденбург“ се строи в Шьонефелд, извън града, на мястото на старото берлинско летище с ограничен капацитет. Новият аеропорт трябва да замени летище „Тегел“, което е близо до центъра на столицата и няма възможност за разширение.

 
 

Сериалите, които обичат да убиват

| от chronicle.bg |

Ако сте фенове на „Игра на тронове“ или „Живите мъртви“, вероятно сте свикнали да си взимате болезнено „довиждане“ с любимите ви персонажи. Модерната телевизия не се скъпи откъм зрелищна смърт на главни герои и сценаристите изобщо не се свенят да убиват ключови герои.

Хората от Latest Casino Bonuses са се потрудили, за да изчислят кои телевизионни сериали са пролели най-много кръв и по какъв начин.

tv-latestcasinobonuses.com-101016-433x650

Първенците в убийствата са „American horror story“ и „Game of Thrones“, което не е изненадващо, но това, което прави впечатление, е че най-големият брой смърти в AHS са причинени от изстрел с пистолет, а не от нещо свръхестествено.

overall-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

Като цяло, изстрелите с пистолет са най-честата причина за смърт в телевизията, следвани от раните от намушкване с нож и експлозиите.

Полът обаче също играе роля в това как телевизионните герои намират смъртта си: мъжете по-често умират от удушаване, удавяне или експлозия. Докато жените по-често биват изгаряни или умират от естествена смърт.

gender-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

А сега, вижте в галерията сериалите, които убиват най-много свои герои. Бррр.

 
 

Усмихващите инструкции за безопасен полет – Част 1: Qantas

| от chronicle.bg |

Инструктажът за безопасност преди полет често е досаден за пътниците. Много авиокомпании се опитват да разчупят рутинната процедура със свежи включвания и различни идеи, за да задържат вниманието на пътниците. Такова е и видеото на австралийците от Qantas.

Превозвачът пуска клипа през февруари 2016 г. и представя далечна Австралия като едно уникално място за посещение.

Приятелски настроени жители на Долната Земя и зашеметяващи гледки са част от демонстарациите за безопасност:

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.