Следобедно четиво -„Оре Чоре“

| от | |

 

1разказ от Георги Витанов БОГАТ

Че мечка ние имаме, това може да види всеки! Защото мечката е налице. Тя се намира в селската градина, ако може да има такава дума, равнозначна с градска градина.Жива мечка, драги читателю, уловена от гората и поставена там в клетка.  Ние сме хора горски и това си ни личи. Защото, с какво могат да се похвалят африканците, ако не с лъв, с какво ескимосите, ако не с  тюлен? Човек се хвали с такъв добитък, с какъвто разполага, а в  известен смисъл той се и сподобява с него и понеже ние с други добици не разполагаме, хвалим се с мечката. И  се сподобяваме с нея. Като ни се захвали някой с лошо ние се стремим да му отвърнем с лошо и му викаме:  “Внимавай, щото мечка ще те гази!” Като ни е страх, а ние се стремим да надвием на този страх, викаме си:  “Мечка страх, мен не страх!”, и си плюем под  фанелата. Когато някой се пише  по-ербап от тебе,  а пък ти си мислиш, че си коскоджа по-ербап  от него, викаш му: “Абе  ти с мечката ли мед ще се надяждаш?” Като пък някой свикне все на хубаво,  а то все хубаво не може да бъде, викаме за този някой: “Такова е!Кога мечка накуси телешко – стръвница става!”

Ето как на нас в устата ни е все мечката, защото мечката е в гората, а и ти си в гората. Мечката е около тебе; тя е и душманин твой, и другар твой. Често ти с тая мечка делиш и мед, и боровинка, и стока, а и мегдан. Като живееш с мечката, ти не може да не се сподобиш с тая мечка. Ние живеем с мечки и това си ни личи.

Но понеже мечката не е човек, а животно, ние по никакъв начин не искаме да се оприличаваме на нея и в момента, в който някои ни оприличи на мечка, ние се сърдим и искаме да извадим очите на този човек, дето ни е оприличил. Така, когато веднъж искахме да направим един мост с мечки по перилата, който да изобразява типично нашенското,т.е. „Мечи мост“, един наш ръководител, партиен „другар”,  яростно се опълчи срещу това, защото щяло да излезе лошо име на селото  ни – мечка. Не искаше той да се оприличаваме на мечки, Тогава ние го попитахме, ами на що да се оприличаваме тогава, на паяци ли, или на пауни? Той рече:„На нищо!…”

Дали защото дълги години сме имали управници, които са разпореждали да приличаме на нищо, ние и сега твърде често приличаме на нищо във всичко. Но ние вече не желаем да приличаме на нищо. По-добре да приличаме на мечки, отколкото на нищо.

Та ето защо, за да сме по-наясно, че сме твърде различни  ние с мечката, хващаме една мечка от гората и я туряме в клетка. По-голяма нагледност и очевидно различие от това, драги читателю, иди си търси.

Седи мечката в клетката и гледа като човек, който иска да ти каже нещо много важно и значително – срещу нея е застанал човекът, който гледа с тъп и неказващ нищо поглед. Човек и мечка  –  две загадки на природата! Коя е по-висшата и по–съвършената загадка?  Човекът или мечката?!!! Не мога да кажа нито едното, нито другото. Защото, ако кажа, че съвършенството е човекът, то  отговорът ми би бил пристрастен към човека –  ако пък кажа, че е мечката, то веднага ще бъда таксуван, че разсъждавам като мечка, защото човешката логика държи всички съждения да са в нейна полза. А бих искал да съм безпристрастен като справедлив съдия, търсещ истината.

Да  си призная откровено, замисляйки се по-дълбоко, много би ми се искало да разсъждавам като мечка, особено като си помисля, че една мечка никога не търси да убие човека, а човекът винаги търси да убие мечката. Една мечка по никой начин не желае да има тя в бърлогата си човешка кожа за украса или пък да има същата да си направи от нея кожух. Още по-малко  мечката иска да си прави човешки кюфтета, а и сапун от човешка мас.  Докато обратното човек го иска много. Мечката дори няма и капка желание да хване човека, да му тури на зурлата един чембер със синджир, да го разиграва по горските поляни с една гъдулка и да го кара той да й се кланя като млада невеста или да го кара да показва как стара баба меси с келяви пръсти бяла фудула. Мечката няма никакви такива желания, защото това не е в нрава и.  В нрава на мечката е да си пасе тревица, да си похапрва боровинки и медец, а понякога да си откърши и един кочан млечна царевица.

Щом е така, аз казвам да живее мечката! Ако хората имаха едно такова мечо съзнание, ние нямаше да се закачаме един друг и щяхме да си живеем в общочовешката гора, в която за всеки има място, щастливо като мечки.

Но защо човекът се стреми да прави всичко лошо на мечката, а мечката не  се стреми?  Ами защото човекът е сербез и той желае да бъде господар. В този си хилядолетен стремеж, по едно време човекът бе стигнал до такъв сербезлък, че искаше дори да бъде и господар на себеподобните си. И не само че искаше, ами и беше. Дълги години човекът беше господар на себеподобните си, докато разбере, че така няма да го бъде. Ние и днес, драги читателю, имаме човеци, които искат да бъдат господари не само на мечките, но и  на себеподобните си и като не можем вече да бъдем господари на себеподобните си, хващаме една мечка и я туряме в клетка в селската градска градина. Седим един срещу друг с мечката и се фукаме, че сме все пак госпдари на нещо си. Ние и за това убиваме мечката, за да си докажем, че сме сербез хора и господари и по този начин много заприличваме на Оре Чоре.

Оре Чоре беше селския идиот, един от онези селски идиоти, които имаше навремето във всяко село и всяка паланка, и тези идиоти придаваха на селището си един своеобразен колорит. Имаше навремето идиоти много и днес ги има, но днес идиот може да бъде всеки. Навремето идиотите бяха личности, каквито са сега кметовете и другите селски  първенци. Ако в моето село беше Оре Чоре, то в Банско беше Лаганчо. Като някой  ти рече  на тебе, какъв си Лаганчо, то значи той ти вика, че приличаш на банскалия.Но рече ли ти Оре Чоре,сто процента бъди сигурен,че ти съобщава за някоя черта на човек от Добринище. Подобно нещо беше и с Коста от Осеново  (звучи това като някоя графска или баронска титла, нали, нещо като Гердхард фон Вестфален), Йопата, Джибата и така нататък.

Оре Чоре беше беловлас, постен човек с рядка бяла брада, с лице изсушено и сгърчено като крушов ошав и с цвят на такъв. Имаше очарователна усмивка, каквато може да има най-разцъфналото  полско цвете и като се усмихваше, та примигваше с очи,около белите му власи сякаш се появяваше ореол. Божествена усмивка имаше Оре Чоре. Беше премтнал  през рамото си едната половина от стара, срязана на две ярешка вулия с презрамка от конопена сиджимка и от нея се подаваха навънка  кутре, хлеб и цървули. Старите, отдавна прогледнали на петите нещавени свински опинци той бе събул от краката си и ги бе сложил между кутрето и хляба, с оглед да не би кутрето да вземе да изяде хляба, та беше бос, опинците застрашително гледаха с  празните, широко ококорени дупки кутрето, като да го плашат, а кутрето кротко подаваше муцунката си от вулията и гледаше кокалестите, очовкани нозе на Оре Чоре с кални нокти. Беше облечен с дълга, била някога бяла, дрипава ленена кошуля, но най-важната от всички особености на неговия външен вид бе тази, че на рамото му имаше винаги стъпил един орел. Този орел Оре Чоре бе наследил от баща си, а баща му от неговия пък баща и имаше изгледи този орел да остане дълго и занапред, като се има предвид дълголетието на тези птици, ако не беше попаднал в ръцете на наследника идиот Оре Чоре.

Като вървеше с орела на рамо, Оре Чоре имаше вид на някой вековен, очукан от бури и гръмотевици горски  цар, който се поклащаше неизменно с торбицата, тояжката и свирепия орел на рамото си, на някой добър горски дух или мъдрец.А често и моето детско въображение го рисуваше като оживял сух дънер с кацнал върху му орел. От време на време орелът се стрелкаше яростно върху някоя безшумно появила се между камънаците мишка или врабец, или някаква живинка, невидимо летяща във въздуха, и после отново се връщаше на любимото си място, рамото на Оре Чоре.

Като ходеше по селото и просеше, Оре Чоре даваше част от изпросеното с келявите си като сухи корени пръсти на кутрето от вулията, кутрето въртеше муцунката си и не искаше да приеме храната като сито бебе, а после той даваше на орела. Орелът дърпаше храната от ръцете му внимателно,  помагайки си с криле, та това беше чудна атракция за мало и голямо.  Като нахранеше животните си, той често взимаше едно листо от шавар,  като единия край захапваше с черните си изронени зъби, а другия опъваше с пръсти и цъмъникаше на тази  символична тамбура чудновати мелодии, на които той  сам бе композитор.

„Цъмъ-нъмъ, цъмъ-нъмъ, цъ-мъ-нъ-мъ, цъ-мъ-нъ-мъ!…Цъ-мънъ-мъ-нъмъ-нъмъ!…Цъмъ-нъмъ-нъмъ-нъмъ!Цъм-цъм-цъмънъ!…. Цъм, цъмънъ, цъм,цъмънъ,цъм цъмъна!!!…” - цъмъникаше с все по-нарастваща страст и виртуозност Оре Чоре пред насъбралата се публика.Ех, защо не съм един композитор, та да напиша и нотите на тия  мелодии, изцъмъникани на листо шавар! Защото това не може да се опише,а да се чуе! А орелът започваше да се върти и неспокойно да се надига на краката си като закопнял играорец. Та с едното си око поглеждаше ту символичния инструмент на стопанина си,ту публиката, умираща си от смях…

Орел и човек живееха в мир,любов и съгласие  –  човекът хранеше орела, а орелът увенчаваше човека с вечност и  дива красота. Като минаваше да проси, всичко живо се трупаше  да гледа как върви Оре Чоре със страховитата птица и ми се чини, че хората даваха част от сиромашкия си залък не толкова на просяка, колкото на орела.

Този богоугоден просяк беше богат и угоден с чудноватото си пиле, докато не беше подмамен от Тръчи Лажи. Тръчи Лажи беше човек лош и мюзевирджия, чието мюзевирджийство прерастваше често в злонамерена хитрост. Той си умираше от наслаждение да накара някой да извърши някаква пакост, лошотия някаква и тогава  злорадо потриваше ръце,та разказваше как е станало всичко с неподправено удоволствие. Злорадия хитрец бе подмамил малоумния Оре Чоре, че орелът краде от храната му и веднъж кореноподобните ръце  на слабоумеца бяха извършили непоправимото. Когато птицата клъвнала от просяшката трапеза на Оре Чоре парче сланинка, той я пернал с тоягата си. Ударена лошо,птицата запрепелкала с мощните си крила върху глинения под в просяшката колиба,изпружила крака с яките си орлови нокти и предала богу дух.

Когато комшииката му,баба Доста дочула плач и гъгниви звуци, изтичала, та отворила дрипавата дървена врата на колибата му, видяла човека седнал на пръстения под. Изпънал хилави, боси нозе,прегърнал мъртвата птица в скута си, ровейки с пръсти в перата й. Кутрето се гушело в кирливата му риза скимтейки жално, а той се молел на орела да не умира. „Не умирай, пиле! Убаво пиле!Пиринско пиле! Кой ще ме храни, пиле? Кой ще ме гледа?! Тебе саде имам, никой друг си немам.На кой ме оставяш,пиле?! Сирак ме остави…”

Чула тия едва разбиращи се думи в задавящият се от мъка глас на тоя горък човек,повтаряни като молитва, като мантра и жалното скимтене на кутрето, баба Доста се отдалечила тихо. Седнала на пейката пред къщата си та заплакала и тя, бършейки сълзите с краищата на черната си забрадка.

Сега вече, като ходеше по селото, Оре Чоре не беше оняугоденбогучовечец, който прилича на горски дух или цар, увенчан с вечност и дива красота. А на жив просяк, драги читателю, безцветен и незабележим като буца суха пръст… И децата не ходеха вече на орляк около него, закачливо кикотейки се и бабите не притчваха с радост да дават милустинята си, и хората го подминаваха като невидима сянка на призрак.

Не след дълго се чу, че Оре Чоре се споминал.Намерили го, когато около градините на съседите му замирисало лошо. Изпратил кмета двамата пъдари, с лопати наринали разложеното му и разчленяващо се от това негово тяло в един ленен чувал и го заровили някъде на селското гробище. И ни вест, ни кост повече от него. Ни паметник, ни кръст, ни камен над останките му.

Ето как в момента, в който Оре Чоре се бе почувствувал господар над пилето си, той се бе лишил от него завинаги, като по тоя начин се бе лишил от красотата си, от храната си, от живота си. Така, като затваряме мечките в клетка, ние затваряме в клетка част от себе си. Но убием ли мечката, ние също убиваме част от себе си. Но убием ли и орела, и дървото, и тревата,и мравката в тревата, убием ли въздуха и водата, ние убиваме себе си и по този начин заприличваме  на селския идиот Оре Чоре.

Лека му пръст и мир на праха му!

 

 
 

48 години Range Rover

| от chronicle.bg |

Две минути са кратко, но достатъчно време за Land Rover да чества една автомобилна икона.

Land Rover показват еволюцията на своя луксозен SUV автомобил в рамките на четири поколения чрез анимация с продължителност 120 секунди.

Специално поръчаният клип е създаден, за да отбележи ключови дати в историята на автомобила, тъй като производството на оригиналния модел с две врати бива спряно преди 23 години през този месец (януари), а SVAutobiography Dynamic ще бъде пуснат в продажба из целия свят.

Историята на Range Rover започва с 26-те модела преди масовото производство, които са носели емблемата Velar в опит да скрият идентичността си – „velare“ означава „скривам“ на италиански – направена от букви от емблемата Land Rover, която обикновено стои отпред или отзад на автомобила. Следва  класическия модел Range Rover с две врати, като изображенията показват следващите поколения, завършвайки с най-мощната версия – SVAutobiography Dynamic с 550 к.с., конструирана от отдела Special Vehicle Operations (SVO) на Jaguar Land Rover.

Когато е пуснат за първи път на пазара през 1970 г., Range Rover е един от първите автомобили, осигуряващи постоянно задвижване на всички колела, докато при много други това все още е било избираемо. През 1971 г. оригиналният модел е наречен „образцов продукт на индустриалния дизайн“, когато става първия автомобил, изложен в световноизвестния музей Лувър в Париж, и оттогава е начело на иновациите в дизайна и инженерните решения.

Вариантът с четири врати е представен през 1981 г., последван бързо от първото приложение на автоматична трансмисия в Range Rover през 1982 г. През 1989 г. луксозният SUV е първият автомобил 4х4, оборудван с антиблокираща система на спирачките (ABS), а през 1992 г. става първият в света SUV с електронен контрол на сцеплението и автоматично електронно въздушно окачване.

Пионерните инженерни решения продължават през 2012 г., когато RangeRover става първия в света изцяло алуминиев SUV автомобил. Наскоро, през 2014 г., луксозният SUV стана първият автомобил, използващ усъвършенстваната полуавтоматична технология All-Terrain Progress Control (ATPC) на Land Rover, която в своята същност е офроуд автопилот за автономен контрол на скоростта по всякакъв терен.

Последният модел, включен в анимацията, SVAutobiography Dynamic, споделя двигателя си V8 с високооценения Range Rover Sport SVR и е специално калибриран да осигурява 680 Нм въртящ момент и ускорение от 0 до 100 км/ч само за 5,4 секунди. Подобренията в интериора, включително кожената тапицерия с ромбоидна шарка и контрастни шевове, придават изключителен финес и привлекателност.

 От пускането му на пазара преди 48 години флагманът на LandRover е достигнал над 1 700 000 продажби в цял свят и си е спечелил репутацията на върхов луксозен автомобил за всякакъв терен.

 

 
 

Три лесни рецепти за работещи жени

| от Спонсорирано съдържание |

Да си добра в работата, грижовна майка и мила съпруга – тоест три в едно, е мисията на всяка жена, която за нещастие често пъти изглежда само мираж.

Особено за средностатистическата жена в България. Връщаш се изморена от работа, за да започнеш отначало: чакат те децата, разхвърлената къща. А всички те гледат въпросително: Какво има за вечеря?

В тази ситуация трябва да дишаш дълбоко, да изпържиш едни яйца, но всяка вечер не става. Затова има няколко варианта: взимате жена да ви готви, майка ви идва на помощ, купувате храна за вкъщи или… Опитайте с Мултикукър. С него готвенето е лесно и бързо. Така за броени минути вечерята е спасена, а вие поднасяте на семейството здравословна, прясно приготвена храна. Ще ви излезе и по-евтино.

Предлагам ви три лесни и бързи рецепти, специално адаптирани за готвене с Мултикукър.

Пилешка супа

Пилешка--Телешка-супа_Thumb

Особено ако децата ви са малки, супите са задължителни. Пилешката е традиционна, много полезна, защото съдържа месо, което е и лесно смилаемо. При болни деца е много подходяща.

Нужни са ви:
125 г. пилешки гърди
2 литра вода
1 морков
1 глава лук
1 връзка магданоз
1 стрък целина
1 скилидка чесън
½ праз лук
сол на вкус
1 кубче бульон
черен пипер
листа дивисил

Заготовка: 10 минути

Порции: 4

Program: BOIL/STEW

Готвене: 1 час 45 минути

Начин на приготвяне:

Сипете 2 л. вода в съда за готвене и сложете пилешкото месо. Натиснете MENU бутона, изберете програмата BOIL. Задайте време за готвене 10 минути и затворете капака. Натиснете бутона START. След като приключи предишната програма, изберете програмата STEW и задайте 40 минути време за готвене. Затворете капака. Добавете всички зеленчуци, солта и бульона и задайте програма STEW с време за готвене 40 минути. Може да добавите и фиде, което обаче, при мултикукъра трябва предварително да сте сварили. Или просто две лъжици от вчерашните макарони.

Всички обичат макарони, и малки и големи. Те са хранителни и се приготвят бързо. Тайната на успеха тук е в соса. Карбонара е сос, типичен за град Рим. Малко е тежък за стомаха, защото има сметана, бекон и яйца. Но определено ще си оближете пръстите.

Спагети карбонара

Спагети-карбонара_Thumb

1 лъжичка зехтин
½ глава лук
1 скилидка чесън
200 г спагети
100 г бекон
180 мл готварска сметана
540 мл вода
сол и пипер на вкус

Заготовка: 10 минути

Порции: 4

Program: FRY/STEW

Готвене: 30-40 минути

Начин на приготвяне:
Нарежете на ситно лука и смачкайте чесъна. След това сипете зехтина, лука и чесъна в съда за готвене. Натиснете MENU бутона, изберете FRY програмата. Натиснете COOKING TIME и задайте 10 минути време. Натиснете START и разбърквайте от време на време.
Счупете спагетите на две и ги сложете в съда за готвене заедно с останалите съставки. Смесете всички съставки.Изберете STEW програмата. Затворете капака и натиснете START. Когато готвенето свърши, Multicooker автоматично преминава в режим KEEP WARM. След като готвенето приключи, не забравяйте да изключете уреда от кабела.

Цялата вода се абсорбира по време на готвенето. Количеството вода зависи от това как предпочитате да приготвите спагетите. С повече вода пастата ще стане по-мека, с по-малко ще бъде по-сурова, напълно по италиански – т.е ал денте.

И накрая един много вкусен десерт, подходящ за зимните вечери.

Бананова торта с шоколад

Бананова-торта-с-шоколад_Thumb

125 грама масло
150 грама захар
ванилова захар
2 яйца
2 банана
1 чаена лъжичка бакпулвер
250 грама брашно
70 грама млечен шоколад
1 чаена лъжичка масло за намазване на тавата
1 чаена лъжичка пудра захар за украса

Заготовка : 10 минути

Порции : 8

Program: BAKE

Готвене: 50 минути

Начин на приготвяне:
Смесете маслото с ваниловата захар. Добавете яйцата едно по едно и разбийте сместа. Добавете след това обелените и смачкани банани, а после и брашното, смесено с бакпулвера.В края добавете шоколадовите кубчета. Оставете малко шоколад за украса. Намажете вътрешната страна на съда за готвене с масло, изсипете отгоре сместа с бананите и я разстелете равномерно. Поръсете с шоколадови кубчета. Изберете програма BAKE (печене), при 150° температура и задайте време за готвене 50 минути. След това затворете капака. В края на програмата отворете капака и оставете тортата да изстине. Когато програмата свърши, Philips Multicooker автоматично ще превключи в режим KEEP WARM (поддържане на температурата). След като готвенето приключи, изключете уреда от контакта.

Остава да си сипете чаша вино и с радост да се насладите на приготвените от вас вкусни ястия. А спестеното време подарете на вашите близки.

 
 

Нов робот се намесва в борбата със сърдечната недостатъчност

| от chronicle.bg |

Учени от Харвардския университет и Детската болница на Бостън са разработили нов тип робот, който помага на сърцето да тупти.

Роботът е направен от специална мека тъкан и се увива около сърцето, без да използва механични компоненти (какъвто е случаят със сегашните помпи за сърце).

Уникалността на робота идва от липсата на нужда от вмешателство в сърцето или кръвта. Тоест, пациентите не бива да се притесняват от запушване на помпата и да пият лекарства за разреждане на кръвта, които изискват редовно лабораторно контролиране и съответно създават дискомфорт.

Роботът до голяма степен пресъздава самото сърце.

Той е направен от тънък силиконов ръкав, в който са сложени малки пневматични моторчета. Те се захранват от въздушна помпа. Част от моторчетата разширяват и свиват ръкава, а друга част леко го завъртат. Така движението на сърцето по време на тупнете се симулира максимално точно.

При клинични тестове със сърца на прасета, които са имали капацитет 45% от нормалния, роботът е успял да ги възстанови до 97% от капацитета им.

Учените вече са изчислили, че роботът им може да помогне на 140 000 души със сърдечни проблеми. Устройството може да се използва и за поддържане на минимални жизнени показатели на сърцето докато пациентът чака донор.

Учените казаха, че роботът все още не е тестван с човешко сърце и предстои още работа преди да е готов за това. Те смятат, че са доказали концепцията и че технологията ще може да се използва и за други органи, които се нуждаят от асистенция, за да функционират.

Източник: Engadget

 
 

НТС ще помага на планетата с виртуална реалност

| от chronicle.bg |

НТС основа фонд за виртуална реалност, чиято работа ще е създаването на съдържание и технологии.

Бюджетът е 10 милиона долара, които ще служат за стимулиране на устойчивото развитие по цял свят, предава Venture Beat.

Новият проект на компанията се казва VR for Impact и беше обявен на Световния икономически форум в Давос, Швейцария. Според HTC, VR бизнесът предстои да стане индустрия за 25 милиарда долара към 2021 г. и може да се използва за осигуряване на растеж и стабилност в сфери, които силно се нуждаят от това.

Фондът ще работи в партньорство с инициативата “Цели за устойчиво развитие” на ООН за разработването на идеи, които могат да доведат до промяна и трансформации в области, където такива са жизнено необходими.

Програмата на ООН работи за справяне с крайната бедност, опазване екологичното равновесие на планетата и осигуряване на мир и просперитет. НТС вече стартира кампания за най-добрите идеи за това, как виртуалната реалност може да се използва за постигане на тези цели и първият награден проект ще бъде съобщен в Деня на Земята (22 април).

Източник: Venture Beat